Автор Тема: Цивилизацията на Древен Египет  (Прочетена 61798 пъти)

0 Потребители и 2 Гости преглежда(т) тази тема.

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7255
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Opera 9.80 Opera 9.80
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Цивилизацията на Древен Египет
« -: Януари 28, 2011, 06:59:22 »
Цивилизацията на Древен Египет


Бих искал в тази тема да публикуваме материали за Древен Египет, които не се срещат по букварите.

Ще започна първо с т.нар. "Отрицателна изповед". Това е един идеал на древните египтяни за воденето на праведен живот. Един човек е бил считан за праведник, ако е живял съгласно принципа на богинята Маат. Маат е била богиня на правосъдието, олицетворяваща реда, справедливостта и хармонията във Вселената. Всички съдии в Древен Египет са били смятани за жреци на Маат. Култът към нея не е бил преустановен дори по времето на фараона Аменхотеп IV - Ехнатон (1379-1362 г.пр.Хр.), когато се е почитал само слънчевият бог Атон. 

Отрицателната изповед е трябвало да се изрече от всеки починал в Деня на Съда, когато той се е представял пред бог Озирис и останалите богове (Анубис, Тот, Маат, Изида и Нефтида). Разбира се, трябвало е и да докаже думите си. Текстът на тази изповед го има в глава 125 от "Книга на мъртвите". Бихте могли да направите сравнение между заповедите на Маат и Десетте Божи заповеди от Библията:

Вариант 1

Не съм създавал страдания на хората.
Не съм си служил с насилие към моите роднини.
Не съм замествал правдата с неправда.
Не съм общувал с лошите.
Не съм извършвал престъпления.
Не съм накарал никого да работи за мене непосилно.
Не съм злословил от славолюбие.
Не съм измъчвал моите служители.
Не съм проклинал боговете.
Не съм лишавал бедния от неговия хляб насъщен.
Не съм извършвал действия, отхвърлени от боговете.
Не съм допускал никой господар да мъчи роба си.
Не съм докарвал на ближния страдания.
Не съм допускал глад да има.
Не съм разплаквал хората, подобните на мене.
Не съм убивал, нито заповед за смърт съм давал.
Не съм донасял болести на хората.
Не съм задигал дарове от храмовете.
Не съм си присвоявал на боговете хляба.
Не съм открадвал приношенията за духовете посветени дадени.
Не съм извършвал действия безсрамни в пресвятото място на храмовете.
Не съм отнемал част от даровете предопределени.
Не съм опитвал моите владения да умножавам по начини непозволени.
Не съм си присвоявал на ближния нивята.
Не съм размествал ни тежестите, ни лоста на везната.
Не съм отнемал млякото от детската уста.
Не съм обсебвал добитъка по пасбищата.
Не съм улавял в примка птици, за боговете отредени.
Не съм изваждал риба с мъртва риба.
Не съм препречвал на водите да текат, където трябва.
Не съм събарял вдигнати прегради на води течащи.
Не съм гасил на огън пламъка в мига, когато трябвало е да гори.
Не съм престъпвал правилата за жертвоприношения с месо. Не съм си присвоявал добитък, собственост на храмове на боговете.
Не съм попречил на никой бог да се явява!

Вариант 2

1. Деяния порочни не съм извършвал!
2. Деяния насилствени не съм извършвал!
3. Сърцето ми презира грубостта!
4. Не съм открадвал!
5. Не съм убивал моите подобни!
6. От крината с жито аз не съм отнемал!
7. Не съм измамвал!
8. Не съм ограбвал онова, което принадлежи на боговете!
9. Не съм аз лъгал!
10. На моите подобни хляба аз не съм отнемал.
11. Не съм клеветил!
12. Не съм нападал никога.
13. Не съм животни храмови убивал.
14. Не съм измамвал!
15. Не съм полета плодородни присвоявал!
16. Не съм подслушвал по вратите!
17. Не съм грешил с излишни думи!
18. Не съм изричал никога проклятия, заради причиненото ми зло!
19. Не съм аз никога прелюбодействувал!
20. Никога не съм преставал в самотата си да бъда целомъдрен!
21. Аз хората не съм измъчвал никога!
22. Не съм аз никога реда на времената нарушавал!
23. На гняв не съм се никога поддавал!
24. Аз никога не съм бил глух за думите на правдата!
25. Аз никога не съм възбуждал пререкания.
26. Аз ближните си никога не съм разплаквал.
27. Аз никога не съм грешил с хората срещу природата!
28. Аз никога не съм грешил от нетърпение.
29. Аз никога не съм наругал никого!
30. Аз никога не съм раздори правил.
31. Не съм постъпвал прибързано!
32. Не съм пропускал да почитам боговете!
33. В разговорите си с много думи аз не съм си служил!
34. Не съм измамвал, ни постъпвал злобно!
35. Владетеля не съм проклинал!
36. Не съм водите замърсявал!
37. Никога не са били надменни моите думи.
38. Не съм проклинал боговете!
39. Не съм досаден бил, нито безочлив никога!
40. Не съм сплетничил, за да се изтъквам!
41. Не съм забогатявал по път нечестен!
42. На моя град аз бога никога не съм презирал.

https://chitanka.info/text/25/125
« Последна редакция: Юли 24, 2018, 14:59:50 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7255
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Opera 9.80 Opera 9.80
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Цивилизацията на Древен Египет
« Отговор #1 -: Януари 28, 2011, 07:00:24 »
Египетският Календар

Египетският календар е от 360 дни (12 месеца по 30 дни), плюс 5 допълнителни дни, като месеците са били групирани в три сезона, всеки с по 4 месеца:

АХЕТ (есен) - Време на наводненията

1. Тот (19 юли - 17 август)
2. Паопи (18 август - 16 септември)
3. Атир (17 септември - 16 октомври)
4. Хойак (17 октомври - 15 ноември)

ПЕРЕТ (зима) - Време на сеитбата

5. Тиби (16 ноември - 15 декември)
6. Мехир (16 декември - 14 януари)
7. Паменот (15 януари - 13 февруари)
8. Пармути (14 февруари - 15 март)

ШЕМУ (лято) - Време на реколтата

9. Пахонс (16 март - 14 април)
10. Пайни (15 април - 14 май)
11. Епипи (15 май - 13 юни)
12. Мезоре (14 юни - 13 юли)

5 допълнителни дни (14 юли - 18 юли)
« Последна редакция: Ноември 18, 2012, 18:01:50 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7255
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Opera 9.80 Opera 9.80
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Цивилизацията на Древен Египет
« Отговор #2 -: Януари 28, 2011, 07:01:32 »
Празничният Календар в Древен Египет



http://www.aelives.com/holidays.htm

Month: Thuthi;     Netjer of the Month: Thoth
Season: Akhet (winter) - Innundation; Netjer of the Season: Hapi

Egyptian Calendar    Gregorian Calendar        Festival/Celebration
1    July 19    Month of Thuthi begins. Feast of Thoth, Opet Festival: marriage of Wasir & Aset (Isis & Osiris)
3    July 21    Birthday of Aten
7    July 25    Feast of Anket (Anuqet): welcoming the rising of the Nile
9    July 27    Queen Hatshepsut's Birthday
10    July 28    Festival of the Goddess of Weaving (Hedjihotep)
17    August 4    Festival of the Dead: Sunset Ceremony
19    August 6    Festival of Nut & Ra; Chief Festival of Thoth
22    August 9    Procession of Osiris in Abydos
25    August 12    Day of Sekhmet's repulsion of Set; Also Wasirian (Osirian) Mysteries: Feast of Lights of Aset (Isis)
26    August 13    Day of battle between Heru (Horus) and Set; Aset gains the Horns of Het-Hert (Hathor)
27    August 14    Day of Peace between Heru and Set
30    August 17    Rituals in the Temples of Ra, Heru (Horus) and Wasir (Osiris)


Month: Paopi;    Netjer of the Month: Ptah

Egyptian Calendar    Gregorian Calendar        Festival/Celebration
1    August 18    Month of Paopi Begins
2    August 19    Procession of Heru to Neith
3    August 20    Tehuti (Thoth) orders the healing of the eye of Heru (Horus)
5    August 22    Feast of Montu
6    August 23    Great Feast of the Netjeru (Gods & Goddesses)
9    August 26    Day of Jubilation in the heart of Ra
10    August 27    Procession of Bast; Birthday of Nut
12    August 29    Bithtday of Het-Hert (Hathor)
13    August 30    Day of Satisfying the Hearts of the Ennead
14    August 31    Day Heru receives the White Crown
15    September 1    Opet Festival
16    September 2    Feast of Wasir (Osiris); Festival of Amon
18    September 4    Ceremony of Transformation through Anpu (Anubis)
19    September 5    Ceremony of Raising the Djed Pillar
21    September 7    Neith Goes forth to Atum
27    September 13    Festival of lighting the fires of Neith
29    September 15    Festival of Satet and Anuqet
30    September 16    Land in Festival for Ra, Wasir, and Heru


Month: Hethara;    Netjer of the Month: Het-Hert (Hathor)

Egyptian Calendar    Gregorian Calendar        Festival/Celebration
1    September 17    Month of Hethara begins; Feast of Het-hert (Hathor)
5    September 21    Autumn Equinox; Honors to Het-hert (Hathor)
6    September 22    Ritual of the the Netjeru of the Two Lands
7    September 23    Honors offered to Atum
8    September 24    The going forth of Aset (Isis)
9    September 25    Festival of Amon
12    September 28    Wasir (Osiris) goes forth to Abydos; Purification of the hearts of the Netjeru; Feast of Hapi: Creatiing of the Nile
15    October 1    Contemplation of the Fertility of Min
16    October 2    Day of the appearance of the eight Great Names of Netjer (Primordials)
17    October 3    Landing of the Great Names of Netjer in Abydos; Lamentations of Aset (Isis) and Nebet-Het (Nephthys) for Wasir (Osiris).
18    October 4    Festival of Het-Hert (Hathor).
20    October 6    Bast appears to Ra.
21    October 7    Feast Day of Ma'at.
23    October 9    Ra judges the dispute of Set and Heru (Horus).
24    October 10    Aset (Isis) goes forth
26    October 12    The Black Land is given to Heru (Horus); The Red Land is given to Set
28    October 14    Festival of establishing Heru as King; The appearance before Ptah
29    October 15    Feast of the Three Noble Ladies; Festival of Anuqet


Month: Koiak;    Netjer of the Month: Sekhmet

Egyptian Calendar    Gregorian Calendar        Festival/Celebration
1    October 17    Month of Koiak Begins; The Feast of Sekhmet; Feast of Hathor
2    October 18    The Netjeru in festivity
4    October 20    Festivals for Sobek
5    October 21    Het-Hert (Hathor) goes forth to Her people
7    October 23    Festival for Serquet (Selket); Ceremony of Thehuti (Thoth)
11    October 27    Feast of Wasir (Osiris) in Abydos
12    October 28    Day of Transformation into the Bennu Bird (Phoenix)
13    October 29    Going forth of Het-Hert (Hathor) and the Ennead
14    October 30    Celebration of the Netjert (Goddess) of Weaving and Fate; Coming forth of the Bennu transformed.
15    October 31    Feast of Sekhmet-Bast-Ra
17    November 2    Festival of Het-Hert (Hathor). The people and the Netjeru judge the speeches of the crew of the Solar Barge in Heliopolis
21    November 6    Raising the Djed Pillar
22    November 7    Ploughing the Earth
26    November 11    Sokar Festival
27    November 12    Aset (Isis) seeks the body of Wasir (Osiris)
28    November 13    Aset (Isis) grieves the loss of Wasir (Osiris)
29    November 14    Aset (Isis) rejoices as She finds Wasir (Osiris)
30    November 15    Ennead feast in the House of Ra, Heru (Horus) and Wasir (Osiris); Invocation and offering to the Spirits (khu)
« Последна редакция: Юли 24, 2018, 15:04:14 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7255
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Opera 9.80 Opera 9.80
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Цивилизацията на Древен Египет
« Отговор #3 -: Януари 28, 2011, 07:02:47 »

Month: Tybi;    Netjer of the Month: Min    
Season: Peret (Spring) - Sowing;  Netjer of the Season: Khepri
 
Egyptian Calendar    Gregorian Calendar        Festival/Celebration
1    November 16    Month of Tybi begins; Heb Sed Festival; Festival of Bast
2    November 17    Make a Festival at home
5    November 20    Day of Sekhmet and the Purifying Flame
7    November 22    Invocation and offering to khu (spirits)
9    November 24    Day of Offerings to Sekhmet
13    November 28    Feast of Het-Hert (Hathor) and Sekhmet; Day of prolonging life and the goodness of Ma'at
18    December 3    Going forth of the Netjeru of Abydos
20    December 5    Bast goes forth from Bubastis
21    December 6    Bast guards the Two Lands; Day of offerings to the Shemsu (followers) of Ra
23    December 8    Feast of Neith
28    December 13    The Day of Tehuti's taking the oath
29    December 14    The appearance of Hu and Sia; Tehuti (Thoth) sends Bast and Sekhmet to guide Egypt
30     December 15      Day of crossing before Nun in the Temple of Hapi


Month: Mechir;     Netjer of the Month: Rekhur

Egyptian Calendar    Gregorian Calendar        Festival/Celebration
1    December 16    Month of Mechir begins; Festival of the Little Heat; Day of Ptah lifting up Ra with His hands
2    December 17    Day the Netjeru of Heaven receive Ra
3    December 18    Set goes forth
6    December 21    Winter Solstice; Feast of Aset (Isis)
8    December 23    Festival of the Great Heat; Feast Day of Het-Hert (Hathor)
10    December 25    Birth of Heru (Horus) the child of Aset (Isis) ; Going forth of Wadjet singing in Heliopolis; Day of Elevating the Great Netjert (Goddess) in all Her names & manifestations
11    December 26    Feast of Neith; Birth of Sebek (Sobek)
13    December 28    Day of Sekhmet going forth to Letopolis
16    December 31    Feast of Sekhmet
17    January 1    Day of keeping the things of Wasir (Osiris) in the hands of Anpu (Anubis)
20    January 4    Day of Nut and Raet proceeding southward
22    January 6    Feast of Ptah and Heru (Horus)
23    January 7    Festival of Aset (Isis)
24    January 8    Festival of Aset (Isis); Birth of Aion
26    January 10    Going forth of Min to Coptus; Aset sees Wasir's face
27    January 11    Feast of Sokar
30    January 14    Amon in the Festival of raising heaven



Month: Pamenot;    Netjer of the Month: Amon-Ra

Egyptian Calendar    Gregorian Calendar        Festival/Celebration
1    January 15    Month of Pamenot begins; Feast of entering Heaven and the Two Lands; Festival of Ptah in Thebes
5    January 19    The brilliant festival of lights as Neith goes forth from Sais
6    January 20    Going forth of Anpu (Anubis); Festival of jubilation for Wasir (Osiris) in Busiris
8    January 22    Day of making way for Khnum
9    January 23    Day of Het-Hert (Hathor)
10    January 24    Day of coming of Tehuti (Thoth)
13    January 27    Tehuti and and the khu go forth
16    January 30    Day of opening the doors and courts at Karnak
18    February 1    Feast of Nut
19    February 2    Birthday of Nut
22    February 5    Birthday of Apep (Apophis)
23    February 6    Feast of Heru
26    February 9    Day of unseen in the Underworld
28    February 11    Feast of Wasir (Osiris) in Abydos
30    February 13    Feast of Wasir (Osiris) in Busiris; The Doorways of the Horizon are opened


Month: Parmuti;    Netjer of the Month: Renenutet

Egyptian Calendar    Gregorian Calendar        Festival/Celebration
1    February 14    Month of Parmuti Begins; Festival of Renenutet and Nepri
2    February 15    Geb proceeds to Busiris to see Anpu (Anubis)
4    February 17    Appearance of Bast in her boat
7    February 20    Min goes forth in festivity
8    February 21    Day of coutning the parts of the Eye of Heru
13    February 26    Day of Nut
16    March 1    Going forth of Khepri
17    March 2    Going forth of Set, Son of Nut
19    March 4    Feast of Ra in His Barge at Heliopolis
25    March 10    Festival of Renenutet and Nepri
27    March 12    End of the World by Sekhmet
29    March 14    Adoration of Uneffer
30    March 15    Offerings to Ra, Wasir, Heru, Ptah, Sokar and Atum
« Последна редакция: Юли 24, 2018, 15:05:35 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7255
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Opera 9.80 Opera 9.80
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Цивилизацията на Древен Египет
« Отговор #4 -: Януари 28, 2011, 07:04:01 »

Month: Pachons;     Netjer of the Month: Khonsu        
Season: Shemu (Summer) - Harvest;  Netjer of the Season: Khonsu-Ra

Egyptian Calendar    Gregorian Calendar        Festival/Celebration
1    March 16    Month of Pachons begins; Feast of Heru and His Companions
5    March 20    Feast of the good soul for sexual fertility
6    March 21    Spring Equinox; Harvest Festival; Festival of restructuring the Heavens; Coming forth of the Great Ones from the House of Ra
8    March 23    Festival of Aset (Isis)
10    March 25    Day the Shining Ones of Heaven move upstream
12    March 27    Festival of Min
14    March 29    Day of the cutting out of the tongue of Sobek
17    April 1    Day of Het-Hert (Hathor)
18    April 2    Day of Joy of the Ennead and crew of Ra
19    April 3    Day of the counting of Tehuti (Thoth) who heard Ma'at
20    April 4    Ma'at judges the souls before the Netjeru
30    April 14    Celebrations in the House of Ra, Wasir (Osiris), and Heru (Horus)


Month: Payni;    Netjer of the Month: Heru (Horus)

Egyptian Calendar    Gregorian Calendar        Festival/Celebration
1    April 15    Month of Payni Begins; Festival of Heru; Festival of Bast
2    April 16    Holiday of Ra and his Shemsu (followers)
7    April 21    Feast of Wadjet (Udjet or Buto)
13    April 27    The Ennead sails throughout the land
18    May 2    Wasir (Osiris) goes forth from His mountain
21    May 5    Day of the living children of Nut
25    May 9    The Akhet eye pleases Ra
26    May 10    Going forth of Neith along the river
28    May 12    Day of purification of all things.
30    May 14    Tehuti (Thoth) appears with Shu to bring back Tefnut


Month: Epipi;    Netjer of the Month: Wadjet

Egyptian Calendar    Gregorian Calendar        Festival/Celebration
1    May 15    Month of Epipi begins; Festivals of Het-Hert and Bast; Great feast of the Southern heavens
2    May 16    The Netjerts (Goddesses) feast in their temples
5    May 19    Het-Hert (Hathor) returns to Punt: the Netjeru are saddened
7    May 21    Sailing of the Netjeru after Het-Hert (Hathor)
12    May 26    Holiday of the receiving of Ra
15    May 29    Heru hears prayer in the presence of the Netjeru
16    May 30    Ma'at is taken to Ra in Heliopolis
18    June 1    Ma'at and Ra go forth in secret
29    June 12    Festival of Mut: feeding of the Netjeru
30    June 13    Ceremony of Heru the Beloved


Month: Mesore;    Netjer of the Month: Heru-Khuiti

Egyptian Calendar    Gregorian Calendar        Festival/Celebration
1    June 14    Month of Mesore begins
2    June 15    Ma'at unites as one with all the Netjeru of the heavens
3    June 16    Feast of Raet; Feast of Het-Hert as Sirius
4    June 17    Day of the procession of Sopdu, the Warrior
5    June 18    Day of appearance of Min
7    June 20    Anpu (Anubis) travels to every necropolis
8    June 21    Summer Solstice; Wadjet ceremony
10    June 23    Anpu (Anubis) Ceremony
13    June 26    Holiday for the Shemsu of Heru (Shemsu-Hor)
15    June 28    Ra goes forth to propitiate the Nun
19    July 2    the Wadjet eye has returned complete
22    July 5    Feast of Anpu (Anubis) with the Children of Nut and Geb
28    July 11    Feast of Min
29    July 12    Holiday in the Temple of Sokar; Festival of the Estate of Ptah
30    July 13    Birthday of Ra


The Epagomenal Days

Egyptian Calendar    Gregorian Calendar        Festival/Celebration
1    July 14    Birthday of Wasir (Osiris)
2    July 15    Birthday of Heru-Dunawhy
3    July 16    Birthday of Set
4    July 17    Birthday of Aset (Isis)
5    July 18    Birthday of Nebet-Het (Nephthys)
« Последна редакция: Юли 24, 2018, 15:06:45 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7255
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Opera 9.80 Opera 9.80
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Цивилизацията на Древен Египет
« Отговор #5 -: Януари 28, 2011, 07:04:42 »
Ще направя кратък коментар и на празничния календар на древните египтяни.
Календарът е слънчев. Всички празници са на фиксирани дати, т.е. датата е една и съща всяка година, а не като в християнския календар, където някои от празниците са на различна дата всяка година. Това е така, защото някои християнски празници (Великден, Възнесение Господне, Св.Дух) се влияят от фазите на Луната (това са т.нар. "подвижни празници").

Всеки слънчев календар трябва да има 4 опорни точки:

- Зимно слънцестоене (около 21/22 декември)
- Пролетно равноденствие (около 20/21 март)
- Лятно слънцестоене (около 20/21 юни)
- Есенно равноденствие (около 22/23 септември)


В египетския календар:

- December 21    Winter Solstice; Feast of Aset (Isis)
- March 21    Spring Equinox; Harvest Festival; Festival of restructuring the Heavens; Coming forth of the Great Ones from the House of Ra
- June 21    Summer Solstice; Wadjet ceremony
- September 21    Autumn Equinox; Honors to Het-hert (Hathor)

P.S. Обърнахте ли внимание какво се чества на 27 юли? ;-)
« Последна редакция: Декември 25, 2012, 09:49:09 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7255
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Opera 9.80 Opera 9.80
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Цивилизацията на Древен Египет
« Отговор #6 -: Януари 28, 2011, 07:07:10 »
Бракът в Древен Египет


Обичта към семейството е една от типичните черти на египтяните. Желанието за единение в брака намира израз в любовната поезия. Египтяните са една от цивилизациите, в които бракът не е само формален договор, наложен от традицията.

Семейството заема важно място в египетското общество — родовете се вписват в служебни държавни регистри, а установената практика повелява синът да наследи земите и занаята на баща си. Но върховната собственост върху земята притежава фараонът, който има право да промени поминъка на един род, но синът също е могъл, според волята си, да се насочи към занаят, различен от този на своя баща.

Цялото семейство — жената, децата и роднините образуват една общност в занаятчийската гилдия, а държавата признавала първенството на първородното дете (независимо от неговия пол) спрямо другите членове на неговото семейство, като отговорността за хода на работата и плащането на данъците се падала на него.

В статуите, живописта и релефните изображения е увековечена обичта на съпрузите един към друг — виждаме ги прегърнати, а до тях — децата им; те се грижат заедно за домакинството и обучението на своите деца, заедно отиват на лов из блатистите местности, заедно си почиват в градината.


Жената в Египет има следните права:

    * Тя е била символ на свободата, към нея са се отнасяли с дълбоко уважение. Не е била робиня на своя съпруг и деца.

    * Законът гарантирал сигурността на имота й, на който тя оставала собственик дори след брака.

    * Като истинска господарка на дома е могла да поиска развод или правосъдие, в случай, че правата й са били нарушени.

    * Упражнявала някои професии отнасящи се до магия, акушерство и търговия. Също е могла да работи като детегледачка в богатите семейства, певица, музикантка, танцьорка или жрица в храмовете.

    * Жената била изобразявана редом с мъжа на фреските в гробниците на фараоните.

Богатите семейства понякога имали и роби, но обикновено слугите им били свободни и получавали възнаграждение. Прислугата в дома на висшите сановници можела да бъде многобройна — това били виночерпци, които сервирали на господарската маса, но те можели да бъдат и същински довереници. Обутите в сандали слуги, носели сламеника, върху който господарят седял по време на обиколките из своите имения. Такова изглежда е било всеобщото желание на египтяните.

Любовната поезия винаги представяла жената, копнееща да отиде при своя любим като господарка в неговия дом и много често тези любовни песни били пети от съпрузи, щастливи, че са обединили съдбите си.

Свободата, която имали младите хора, им позволявала да се опознаят и да намерят сродна душа без намесата на родителите, по-голямата част, от които се съгласявали да приемат решението на своите деца. Във всички случаи тази свобода не водела до покваряване на нравите, а любовното чувство и неговите проявления в Египет достигат своето съвършенство.

Сватбените церемонии вероятно не са били от голямо значение, тъй като до наши дни не е съхранено никакво свидетелство за това и е малко вероятно това събитие да е било осветено с религиозна церемония или друг официален акт. Известно е само, че булката отивала при жениха с по-малка или по-значителна сватбена зестра, а той от своя страна обикновено давал подаръци.

В един разказ от птолемейската епоха се споменава за сватбена церемония, а надпис на Рамзес II дава основание да вярваме, че неговата сватба с една хетска принцеса е била скрепена и с годеж. Ясно е все пак, че това са недоказани случаи, или поне са били изключение. През гръцката епоха зестрата, макар и не узаконена, се превръща във всеобща практика по договаряне.

Зестрата на съпругата се състояла от различни вещи: бижута, мебели, дрехи, понякога добитък, като всичко това било изчислявано не в монети, а според теглото й в благороден метал. В зависимост от клаузите на договора, съпругът плащал обезщетение за тази зестра в случай на развод по негова вина.

Мнозинството от египтяните имали деца, защото липсата им се възприемала като белег на егоизъм и позор.


През древните епохи само някои царе взимали за жена своя сестра или дъщеря. Моногамията почти не съществувала — фараоните можели да разполагат с харем, в който понякога имало стотици жени, дъщери на фараони от съседни царства, египтянки от благороднически семейства, но имали само една (или две, което било по-рядко) велика царска съпруга. Що се отнася до техните поданици, могат да се посочат много случаи на официално двубрачие.

Същевременно не било рядкост освен съпругата, мъжете да имат една или повече любовници, които нямали никакви права по закон, както и техните деца, ако родели такива.
Но по правило "средният египтянин" имал само една съпруга, а текстовете го представят като внимателен и верен съпруг.

https://horoskop.rozali.com/zagadki/p10166.html
« Последна редакция: Юли 24, 2018, 15:09:45 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7255
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Opera 9.80 Opera 9.80
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Цивилизацията на Древен Египет
« Отговор #7 -: Януари 28, 2011, 07:08:09 »
Представям на вашето внимание една статия, която преведох от руски език.
Предварително се извинявам, ако съм допуснал някакви неточности при превода.


Концепция за човешката личност в Древен Египет


Ка е подобие на човека, негов Двойник. Човек и неговото Ка си приличат, «както две ръце»1, — затова думата «Ка» се изписва с йероглиф, изобразяващ две ръце, вдигнати нагоре: . А на релефите, украсяващи стените на храмовете и погребалните камери, както и по рисунките в папирусите душата2 Ка се изобразява или точно по същия начин, както и самия човек, или във вид на тъмна, приличащ на сянка силует.

След смъртта на човека Двойникът-Ка обитава неговата гробница. На него му принасят жертви в заупокойния храм. В същото време Ка живее на небесата и нито в земния, нито в задгробния живот се среща с човека3.

Душата Ба е жизнената сила на човека; сокол с човешка глава. Когато Ба напуска тялото, наступва смъртта4; когато се завръща при мумията — мъртвия възкръсва за вечен живот в Дуат. Именно затова е нужно да се балсамира мъртвото тяло: за да бъде то съхранено за Ба.

В гробницата могат да нахлуят грабители, и те не само могат да ограбят всичкото злато, — те могат да унищожат мумията, така че тя да не оживее и да не може да отмъсти след завръщането на Ба. Ба е лишена от своето тяло!.. Впрочем, и без всякакви грабители мумията може да не се съхрани и да изгние с течение на времето. Затова жителите на Та-Кемет (Египет), за да възкръснат в Дуат, дори и ако мумията им бъде унищожена, обезателно поставят в гробницата нейно подобие — статуя от «вечен» материал, камък. А за да не се заблуди Ба и да познае своята статуя, лицето на статуята трябва да прилича на лицето на мъртвия. И на статуята непременно трябва да бъде написано името на покойния.

След като измият мъртвото тяло с вода от Нил, то става свещено и се нарича Сах. Всеки, който нанесе някаква вреда на тялото-Сах, е престъпник. Това се отнася и за парасхита - човека, който трябва да разреже трупа преди мумификацията. Никой освен парасхита не може да извърши аутопсията, и специално за това го викат в работилницата на балсаматорите, и му плащат за това, — но той все едно е виновен. Парасхитът знае това. След като направи разрез на стомаха на покойника с кремъчен нож, той веднага побягва, защото, ако успеят да го уловят, той ще бъде наказан жестоко. Той бяга без да се оглежда, а балсаматорите и роднините на покойника го преследват с ругатни, обсипват го с проклятия, молят боговете да накажат жестоко осквернителя и хвърлят по него камъни.

Бащата и майката дават на новороденото име — Рен.

Бебето спи в люлката, но след време ще разбере колко значително е настъпилото събитие, защото името не е просто набор от звукове и думи; това е една от душите на човека. Името-Рен се дава  в чест на някой бог: «Рамзес» — в чест на Ра, «Хнумхотеп» — в чест на бога на плодородието Хнум, «Хори» — в чест на Хор; този бог, който е упоменат в името, той става покровител на човека.

Името е по-важно от тялото.

Тялото ще умре; но докато хората помнят името на човека и го изричат, дотогова паметта за човека е жива, а значи, неговото Ка пребивава в земния свят. Даже към грабителите и разрушителите на гробниците законът е снизходителен, ако Рен на собственика на гробницата е забравен от всички: покойния вече се е приобщил към боговете в Дуат и всичко добро от своето вечно жилище дава на хората. Ако някой, дори един-единствен човек, помни името на починалия, то разрушението на гробницата е светотатство и престъпление, за което се полага наказание... При фараона Рамзес II (1304-1237 г.пр.Хр.) скулпторите изсичали Рен на царствените владетели от статуите на другите фараони, починали отдавна: външното сходство няма толкова голямо значение — най-важно е Рен. Наистина името е по-важно от смъртното тяло!

Знаейки името-Рен на своя неприятел, може да му се причини зло. За това е нужно да се напише неговото име върху папирус и папируса да се изгори. Това ще причини на неприятеля някаква беда.

Магията на името се почита и от безсмъртните богове. Сам великият Ра, плавайки през Задгробното Царство, произнася проповед пред мумиите на починалите и дава имена на четирите човешки раси, като по такъв начин установява закон, според който египтяните са висш народ и трябва да господстват, а всички други народи са низши и са длъжни да се подчиняват... И стражите на Дуат, охраняващи вратите, не биха ги отворили пред Ладията на Вечността, но Упуаут знае имената на огнедишащите пазители, и затова те безпрекословно се подчиняват на слънчевия бог и пропускат неговата Ладия.

Освен Ка, Ба и Рен, у хората и боговете има още две души: Ах и Шуит. Ах е «Сияние», а Шуит — «Сянка»5.



[1] Този израз е аналогичен на израза "като две капки вода".

[2] Когато става дума за вярванията на древните египтяни, то думата «душа» е традиционен, условен (и твърде неудачен) термин, който се използва за удобство от египтолозите. Той няма нищо общо с християнското понятие «душа».

[3] Тези две взаимно изключващи се представи за Ка са съществували едновременно.

[4] В някои съвременни арабски села и досега се е запазил следния обычай: в дома, където има умрял човек, на прозореца се поставя стомна с вода — за да може отлитащия Ба да се умие.

[5] Относно Ах и Шуит и за свързаните с тях поверия учените-египтолози знаят все още много малко.

http://sacrament.akinshin.org/egipet/5.shtml
« Последна редакция: Януари 22, 2013, 10:29:40 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7255
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Opera 9.80 Opera 9.80
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Цивилизацията на Древен Египет
« Отговор #8 -: Януари 28, 2011, 07:08:58 »
Концепция за човешката личност в Древен Египет


Накратко общата характеристика на личността може да бъде изведена по следния начин: С раждането човек получава своята същност, индивидуалност Име (Рен) и Ка, като човешкото Ка - неговата индивидуалност, характерна същност е персонифицирано понятие, съчетаващо в себе си отделните Кау (качества, сили). Ка и Името с раждането се поместват или формират сърцето на човека - неговото съзнание, памет, личност. С изявата си с делата с паметниците си човек запазва част от своята същност - името си, което изписва на паметниците и изображенията си и така съхранява тази част във времето и в паметта на поколенията. (Трябва да се уточни че под "част" египтянинът е разбирал цялото си същество в неговата тоталност, защото всяка "част" може да функционира като цялото (pars pro toto), както и защото всяка "част" се явява аспект, особеност на цялото, която е наименована, субстантивирана, но продължава да изразява цялото).

С настъпването на смъртта сърцето на човек го е напускало заедно с неговата Ба - персонифициран образ на жизнените сили на човека и на неговата способност след смъртта да се движи неограничено в пространството. Сърцето (Иб) е трябвало да бъде запазено в отвъдното, защото то е гарантирало цялостта на човешката личност. Ба и сърцето са се връщали в мумифицираното тяло и така го връщали отново към живот. Това динамично състояние, при което Ба и тялото на човека са запазвали своята връзка се е наричало Сах.
Превъплъщението, което Ба е достигала в небето е наречено Ах. Впоследствие и Сах и Ах са се превърнали в обозначение на мъртвеца, върху който са извършени обредите по мумифицирането и четенето на свещените заклинания. Така мъртвият е могъл да запази своето съществуване под различни форми.
Различните понятия могат да функционират на няколко нива. Ка означава както "всичко съществуващо", обекта на сътворението, така и жизнената същност на твореца, която обитава творението. Така тази категория размива границите между понятията творец - творение. Ка се предава от бащата към сина, от поколение на поколение, то дава живота (Анх). От друга страна Ка изразява и волята, желанието на твореца, като сила, която генерерира това, което се случва ("съгласно заповяданото от неговото Ка"). В процеса на раждане се създава индивидуално човешко Ка. То може и да се представя като сбор от множество Ка-качества на твореца, които да конструират индивидуалното Ка. Така Ка се превръща в двойник на човека, носещ неговата индивидуалност и жизнен потенциал.
Преживе човек се ръководи от своето Ка, но в нормална житейска ситуация Ка не може да бъде регистрирано от възприятията.

Връзката между Ка и Човека е неговото Сърце-иб. То е "Ка в неговото тяло". Сърцето-иб е събирателен образ на човешката памет, възприятие, органа на неговите мисли и чувства. Докато е жив, човек е "ръководен от своето сърце" , а Поученията египтяните изтъкват като идеал за поведение "следването на сърцето". Сърцето е връзката на човек с бога и божественото и, когато тази връзка е достатъчно здрава "следването на сърцето" ще означава следване на Ка, следване на божествените повели или вписване на човека в хармонията на "всичко, което се случва". Пример за такава "здрава" връзка е египетския цар. Неговите планове се сбъдват, защото той всъщност следва "плановете на бога". Тогава ролята на обикновените хора е да "следват царя в неговото време", т.е. да следват всъщност божествения замисъл.
...
От друга страна Ка може да "обитава" изображението на човека или обратно, човекът след смъртта си да възприема своя "образ" за Ка и да слива с него. Тази обвързаност на Ка с изображението е залегнала в основата на значението на изображението. Ка като категория, която изразява същността на човека, неговата индивидуалност се родее с Името. Това са две възможности за изразяване и предаване на човешката индивидуалност.

Това, което "среща" Ка или "отива" при него е вероятно специфичната форма, под която човек съществува след смъртта си - Ба. Ба според някои е създадена след смъртта на човека и въплъщава изцяло неговите "телесни" способности. Всъщност Ба присъства невидимо в човека докато е жив като способност, но става актуална едва след смъртта.
Ба е свързана със сърцето, от една страна тя "знае това, което човек е знаел", т.е. изпълнява функции на сърцето (памет) и се отъждествява със сърцето, а от друга, тя трябва да носи сърцето (съзнанието) за да може да разпознае трупа, когато се завръща. Ба изразява силата и способността да се възприема форма - външна манифестация, т.е. Ба прави "явления" (hprw) по свое желание, както и има способността да се движи- "да влиза" и "да излиза" между този и онзи свят (между света на гробницата и тъмнината и света на светлината). Ако в едни случаи Ба се свързва с Озирис, то в други тя е свързана със слънцето и тази връзка доминира. Това произтича от способността й да се движи. Царят като Ба се "слива" със слънцето (диска). Ба е отправно понятие и при обожествяването на царя или неговата идентификация с божествата. Ако връзката между бога и царя подчертава произход, то Ба показва възможност за промяна, трансформация и идентификация с божеството.
Активирането на Ба е свързано с трансформацията на плътта (h`w). В представите на Древен Египет не присъства идеята за противопоставянето на материалното (тяло) и духовното (душата), всичко в пределите на сътворения свят е плът на твореца и нейните непрестанни трансформации. Така Тялото и Ба ще бъдат просто различните фази на тези трансформации. Траен образ на тази трансформация след смъртта, при възнесението към бога е идентификацията на частите на тялото с отделни божества Ба следва слънцето и неговото движение, става част от космическия цикъл, тя пребивава при ("в ръката на") твореца. В египетския език процесите на промяна на приемане на нова форма на съществуване са hprw (irt hprw m) - "правене на 'хеперу' в" и употребата на предлога m (ем) - "във/в качеството на, като". Така човек може направи своето "хеперу" във Феникс, или Божествен сокол, така той може да пребивава "вътре в бога X", което едновременно означава и "като бога", "в качеството на бога."

Процесът, който Ба става действена и активна е "правене на Ах", самият мъртвец, който е преминал през този процес се нарича Ах. Средствата за постигане на състоянието Ах са "познанието" (rh) и изпълняването на погребалния и заупокоен ритуал "саху" (правене на Ах) върху мъртвеца, необходимото условие и в двата случая е наличието на магия (hk3) (хека).
Като Ах мъртвецът се нарежда в отвъдната йерархия между боговете и "мъртвите" (m(w)t.w).
« Последна редакция: Юли 24, 2018, 15:12:09 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7255
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Opera 9.80 Opera 9.80
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Цивилизацията на Древен Египет
« Отговор #9 -: Януари 28, 2011, 07:09:50 »
Имената на Египетските Царе

Автор: Ася Минчева

Египетският владетел имал 5 имена – Хорово, Небти, Златен Хор, Лично и Тронно име. По време на Ранното Царство, владетелите имат само две имена – Хорово име, което е давано при коронацията и Небти или т.нар. Рожденно име.

Хорово Име – Появява се още преди времето на I династия и се запазва през цялата египетска история. Египетският цар е въплъщение на Хор, синът на Озирис, а именно неговото земно проявлвние. Хоровото име наречено още "ка"-името се състои от името на божеството Хор и личен елемент отнасящ се за всеки цар. Хоровото царско име се изобразява в серех – знак за фасадата на царския дворец, върху който е кацнал соколът Хор. С това изображение се предава идеята, че Хор се е спуснал от небесата в двореца и се е въплътил в дадения владетел. Хоровото име е свързано и с представата за ка. Ка на царя носи хорово име, тоест Хор е "ка" или двойник на царя. ḥr cnḫ-mswt  Хор Анхмесут (хоровото име на Сенусерт I)

Небти Име – Небти името е личното име на царя, което му се дава при раждането. То се появява преди I династия и е свързано с „двете господарки”, които са богините Нехбет и Уаджит. Нехбет е богинята лешояд, която е горно-египетска богиня от гр. Нехеб, а Уаджит е долно-египетска богиня от гр. Буто. Уаджет се изобрзява, като кобра. Вероятно цар Менес от I династия, е първият владетел приел небти името, символизиращо факта, че той е обединил двете царства Горен и Долен Египет [по-скоро става дума за фараона Нармер (3100-3050 г.пр.Хр.)]. Лешоядът и кобрата са символи на царската власт, като египетският цар се изобразява със знака за кобра на челото си, която кобра поразява неговите противници, а лешоядът се рисува с разперени над царя криле.

Златен Хор – Това име показва, че тялото на царя се състои от злато. Вероятно се появява през XI династия, като в надпис от XII династия се описва, като  „златно име”, а според древните египтяни, именно златото е плътта на боговете.

Тронно Име – появява се още по времето на I диснастия. Това е името на владетеля като „цар на Горен и Долен Египет”. По време на коронацията царят получава ново име, придружено от тази титла, а именно „тронно име”. Тронното име често се комбинира с името на божеството Ра. Един от първите примери с елемент Ра е в името на Хефрен (rc-ḫc.f) от IV династия (2558-2533 г.пр.Хр.) и примерите без Ре в името датират всички от преди IX династия. Името се изписва в картуш, както и личното име на царя. Картуш е египетското определение за вселената, означаващо „онова, което заобикаля слънцето”. Изобразява се, като примка от въже с възел в основата, той е удължаван така, че да може името на царя да се впише вътре, за да се покаже, че притежава света; nswt-bity ḫpr-k3-rc  Царят на Горен и Долен Египет Хеперкаре (Сенусерт I) (1971-1928 г.пр.Хр.)


Картуш на Тутанкамон,
XVIII династия, 1361-1352 г.пр.Хр.


Лично име – това е името на царя, като „син на Ре”. Царят го получава, към края на IV династия и оттук нататък до края на Античността, всички египетски владетели се наричат синове на слънцето. Това име на царя, също се поставя в картуш. Първите египетски царе носещи тронно и лично име са тези от V династия. Слънцето е баща на царя, то е този, който го поставя начело на египетския трон, а царят е син на слънцето и следователно плътта му е божествена. Обикновено се повтаря личното име на царя през една и съща династия. Това е и името, с което днес назоваваме египетските владетели.

Така оформената царска титулатура, се развива и в епохата на ранната XII династия, приема вече завършена форма от петте царски имена, които представляват титулатурата на владетелите чак до залеза на египетската цивилизация.

За въвеждането на царските имена често се използва фразата ḥm(w).f – негово средство (условно превеждано, като негово величество). Думата за цар е nsw, а рядко се среща и ity, като също така се използва и думата  nb – господар.

Често срещани египетски епитети са:

3nḫ ḏt – живеещият продължително.
Mi rc – като Ре.
ḏi cnḫ – даден му е живот.
ḏt r nḥḥ – продължително във вечността/ завинаги.
 
Знаците 3 и c се произнасят приблизително като звукът а.
Знакът w се произнася приблизително като английското w.
Знакът се произнася приблизително като дж.
Знакът y се произнася приблизително като й.


Библиография:

- Baines, John – Visual and Written Culture in Ancient Egypt стр.  292
- Collier, M. and Bill Manley – How to Read Egyptian Hieroglyphs стp. 20 -22
- Gardiner, Alan – Egyptian Grammar стp. 72 – 76
- Дейвид, Розали – Древен Египет. Религия, Митология, История стp.497
- Леков, Теодор – Религията на Древен Египет стp. 133 - 138
« Последна редакция: Юли 24, 2018, 15:13:12 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7255
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Opera 9.80 Opera 9.80
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Цивилизацията на Древен Египет
« Отговор #10 -: Януари 28, 2011, 07:11:16 »
Списък на египетските фараони с пълните им имена (освен рожденото си име, при възкачването си на престола фараонът е получавал и други имена  :-)):

Early Dynastic/Archaic Period
Архаичен период (I-II династия)


1.
2. Meni Narmer
3. Teti Hor-Aha
4. Iti Djer
5. It(er)a Djet
6. Zemty Den
7. Merybiya Anedjib
8. Semerkhet
9. Qebeh Qa'a
10. Hotepsekhemwy
11. Nebnefer Raneb
12. Netjeren Ninetjer
13. Wadjnes Weneg
14. Sened
15. Perenma'at Sekhemib/Peribsen
16. Nebwyhotepimef Khasekhemwy

Old Kingdom
Старо царство (III-VI династия)


17. Nebka Sanakht
18. Netjerikhet Djoser
19. Sekhemkhet
20. Khaba
21. Huni
22. Nebma'at Senefru
23. Medjedu Khufu (Khnumkhufwy)
24. Kheperi Djedefra
25. Userib Khaefra
26. Kakhau Menkaura
27. Khentkawes (I) (female)
28. Shepseskaf
29. Irma'at Userkaf
30. Nebkhau Sahura
31. Userkhau Neferirkara Kakai
32. Shepseskara
33. Khentkawes (II) (female)
34. Neferkhau Neferefra
35. Setibtawy Niuserra Ini
36. Menkauhor Kaiu
37. Djedkara Isesi
38. Wadjtawy Unas
39. Sehoteptawy Teti
40. Merytawy Neferdjaheru Meryra Pepi (I)
41. Ankhkhau Antyemsaf Merenra
42. Netjerkhau Neferkara Pepi (II)
43. Nitocris (female)
44. Merenre (II)

First Intermediate Period
I преходен период (VII-X династии)


45. Wadjkara
46. Qakara Iby
47. Meryibra Khety
48. Wahkara Khety
49. Merykara
50. Kaneferra
51. Nebkaura Akhtoy

Middle Kingdom
Средно царство (XI-XII династия)


52. Sehertawy Intef (I)
53. Wahankh Intef (II)
54. Nakhtnebtepnefer Intef (III)
55. Sankhibtawy Nebhedjet Sematawy Nebhepetra Montuhotep (I)
56. Sankhtawef Sankhkara Montuhotep (II)
57. Nebtawyra Montuhotep (III)
58. Wehemmesut Sehotepibra Amenemhat (I)
59. Ankhmesut Kheperkara Senwosret (I)
60. Hekaenma'at Nubkaura Amenemhat (II)
61. Seshemutawy Khakheperra Senwosret (II)
62. Netjerkheperu Khakaura Senwosret (III)
63. A'abau Nymaatra Amenemhat (III)
64. Kheperkheperu Maakherura Amenemhat (IV)
65. Sobekkara Merytra Sobekneferura Sobeknefru (female)

Second Intermediate Period
II преходен период (XIII-XVII династия)


66. Khutawyra Wegaf
67. Sankhibra Ameny Intef (IV) Amenemhat (V)
68. Auyibra Hor
69. Sekhemra-Khutawy Sobekhotep (II) Amenemhat (VI)
70. Userkara Khendjer
71. Sekhemra Sewadjtawy Sobekhotep (III)
72. Khasekhemra Neferhotep (I)
73. Khaneferra Sobekhotep (IV)
74. Merneferra Ay
75. Sekhemra Sankhtawy Neferhotep (II)
76. Aasehra Nehesy
77. Maaibra Sheshi
78. Meruserra Yakubher
79. Sawoserenra Khyan
80. Aawoserra Apepi (I)
81. Aaqenenra Apepi (II)
82. Anather
83. Yakobaam
84. Sekhemra Shedtawy Sobekemsaf (II)
85. Nubkheperra Intef (VII)
86. Senakhtenra Ta'o
87. Seqenenra Ta'o
88. Wadjkheperra Kamose

New Kingdom
Ново царство (XVIII-XX династия)


89. Nebpehtyra Ahmose (I)
90. Djoserkara Amenhotep (I)
91. Aakheperkara Djehutymose (I)
92. Aakheperenra Heqaiunu Djehutymose (II)
93. Maatkara Hatshepsut (female)
94. Menkheperra Djehutymose (III)
95. Aakheperura Amenhotep (II)
96. Menkheperura Djehutymose (IV)
97. Nebmaatra Heqawaset Amenhotep (III)
98. Neferkheperura Waenra Amenhotep (IV) (Akhenaten)
99. Ankhkheperura Nefernefruaten Merywaenra Smenkhkhara
100. Nebkheperura Heqaiunushema Tutankhamen
101. Kheperkheperura It-Netjer Ay
102. Djoserkheperura Setepenra Meryamun Horemheb
103. Menpehtyra Rameses (I)
104. Menmaatra Meryenptah Sety (I)
105. Usermaatra Setepenra Meryamun Rameses (II)
106. Bauenra Merynetjeru Hotephermaat Merenptah
107. Menmira Setepenra Heqawaset Amenmesses
108. Userkheperura Setepenra Merenptah Sety (II)
109. Sekhaenra Akhenra Setepenra Merenptah Siptah
110. Satra Meryamun Setepenmut Twosret (female)
111. Userkhaura Meryamun Setepenra Mereramunra Setnakht
112. Usermaatra Meryamun Heqaiunu Rameses (III)
113. Heqamaatra Setepenamun Heqama'at Meryamun Rameses (IV)
114. Usermaatra Sekheperenra Amenhirkhopeshef Meryamun Rameses (V)
115. Nebmaatra Meryamun Amenhirkhopeshef Netjerheqa Rameses (VI)
116. Usermaatra Meryamun Setepenra Itamun Netjerheqa Rameses (VII)
117. Usermaatra Akhenamun Sethirkhopeshef Meryamun Rameses (VIII)
118. Neferkara Setepenra Khaemwaset Mereramun Rameses (IX)
119. Khepermaatra Setepenra Amenhirkhopeshef Meryamun Rameses (X)
120. Menmaatra Setepenptah Khaemwaset Mereramun Netjerheqa Rameses (XI)

Third Intermediate Period
III преходен период (XXI-XXVI династия)


121. Piankh
122. Khakheperra Setepenamun Panedjem (I)
123. Maasaheretj
124. Nesbanebdjed (I)
125. Khakeperra Setepenamun Panedjem (II)
126. Hedjkheperra Setepenra Meryamun Nesbanebjed (II)
127. Neferkara Amenemnisut
128. Akheperra Setepenra Pasebakhaenniut (I)
129. Usermaatra Meryamun Setepenamun Amenemope
130. Aakheperra Setepenra Osorkon (the Elder)
131. Netjerkheperra Setepenamun Meryamun Siamun
132. Tyetkheperura Setepenra Meryamun Pasebakhaenniut (II)
133. Hedjkheperra Setepenra Meryamun Sheshonk (I)
134. Sekhemkheperra Setepenra Meryamun Osorkon (I)
135. Heqakheperra Setepenra Meryamun Sheshonk (II)
136. Usermaatra Setepenra Meryamun Takelot (I)
137. Usermaatra Setepenamun Meryamun Osorkon (II)
138. Hedjkheperra Setepenra Meryamun Sa-Aset Takelot (II)
139. Usermaatra Setepenra Meryamun Sa-Bast Sheshonk (III)
140. Usermaatra Setepenamun Meryamun Pami
141. Aakheperra Sheshonk (V)
142. Aakheperra Setepenamun Osorkon (IV)
140. Hedjkheperra Setepenamun Meryamun Herusaaset
141. Usermaatra Setepenamun Meryamun Padibast
142. Usermaatra Meryamun Sheshonk (IV)
143. Usermaatra Setepenamun Osorkon (III)
144. Usermaatra Takelot (III)
145. Usermaatra Setepenamun Rudamon
146. Usermaatra Meryamun-Sabast Iuput
147. Nemaaretj (Nimlot)
148. Neferkara Peftjawybast
149. Shepsesra Tefnakht
150. Wahkara Bakenrenef
151. Userma'atra Seneferra Menkheperre Piye
152. Neferkara Wahibra Shabaka
153. Djedkara Menkheperra Shebitko
154. Nefertemkhura Taharqa
155. Bakara Tanutamen
156. Wahibra Psamtik (I)
157. Wehemibra Nekau (Necho)
158. Neferibra Psamtik (II)
159. Haaibra Wahibre
160. Khnumibra Sa-Nit Ahmose (II)
161. Ankhkara Psamtik (III)

Late Period
Късен период (XXVII-XXXI династия)


162. Mesutira Cambyses (II)
163. Setutra Darius (I)
164. Xerxes
165. Artaxerxes (I)
166. Darius (II)
167. Amyrtaeus
168. Baenra Merynetjeru Nafaarud (I)
169. Maatibra Hakor
170. Kheperkara Nakhtnebef (I)
171. Irmaatenra Djedhor
172. Senedjemenra Setepenanhur Nakhtnebef (II)
173. Artaxerxes (III)
174. Arses
175. Darius (III)

Династия на Птолемеите

176. Meryamun Setepenra Alexander (III) (Alexander the Great)
177. Meryamun Setepenra Phillip Arrhidaeus
178. Haaibra Setepenamun Alexander (IV)
179. Meryamun Setepenra Ptolemy (I)
180. Userkaenra Meryamun Ptolemy (II)
181. Iwaenneterjwysenwy Sekhemankhra Setepenamun Ptolemy (III)
182. Iwaennetjerwymenkhwy Setepptah Userkara Sekhemankhamun Ptolemy (IV)
183. Iwaennetjerwymerwyitu Setepptah Userkara Sekhemankhamun Ptolemy (V)
184. Iwaennetjerwyper Setepenptahkhepera Irmaatenamunra Ptolemy (VI)
185. Ptolemy (VII)
186. Iwaennetjerwy Meryptah Setepenptah Sekhemankhamun Ptolemy (VIII)
187. Iwaennetjerwy Meryptah Setepenamun Sekhemankhamun Ptolemy (IX)
188. Iwaennetjertwy Meryptah Setepenptah Irmaasenenamun Ptolemy (X)
189. Ptolemy (XI)
190. Iwaenpanetjernehem Setepptah Irmaat Ptolemy (XII)
191. Berenike (IV) (female)
192. Ptolemy (XIII)
193. Ptolemy (XIV)
194. Netjeret-merites Cleopatra VII (female)
195. Iwapanetjer entynehem Setepenptah Irmaatenra Sekhemankhamun Ptolemy Caesarion (XV)
« Последна редакция: Ноември 25, 2013, 08:11:55 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7255
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Opera 9.80 Opera 9.80
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Цивилизацията на Древен Египет
« Отговор #11 -: Януари 28, 2011, 07:12:39 »
Ще направя един кратък коментар на горния списък.
Има някои противоречия между египтолозите осносно някои фараони. Примерно някои смятат Нармер и Менес за една и съща личност (както авторът на посочения списък), а други смятат, че това са двама различни фараони, царували един след друг. Затова в списъка под №1 няма посочено никакво име.

Няма единодушие и по въпроса за броя на фараоните с име Ментухотеп от XI династия. Някои египтолози смятат, че те са четирима, докато други смятат, че са само трима (така е и в горния списък - №55, 56 и 57). А според Джеймз Хенри Брестед има пет фараона с име Ментухотеп.

Има нещо характерно в списъка, което някои от вас може би са забелязали - практиката най-слабите и безлични фараони да се кичат с най-дългите имена. Става дума за Рамесидите (№113 до №120), както и някои от Птолемеите   :smile-1:
« Последна редакция: Ноември 05, 2012, 18:03:34 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7255
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Opera 9.80 Opera 9.80
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Цивилизацията на Древен Египет
« Отговор #12 -: Март 02, 2011, 08:24:14 »
Анкх - символът на живота


Анкх, наричан още Ключа на живота, Ключа на Нил, Crux Ansata и др., е особено популярен в религията, в магията, а дори и в ежедневието древноегипетски символ. Той, както е засвидетелствано в изворите е йероглифен знак изобразяващ живота, както и вечния живот.

Предполага се, че е възникнал от друг египетски символ, който се свързва с предпазване от магии - Са, но какво точно изобразява самият анкх, все още е въпрос на спорове в научните среди. Томас Инман (1820-1876), който е бил лекар, но се е занимавал любителски с митология, дава едно от най-ранните предположения за значението на този знак. А именно, че като символ на живота анкх изобразява в „прилична” форма мъжките (Т-образната част) и женските (клупът) репродуктивни органи, теза, която е доста широко разпространена и в окултните среди.

Подобна е и трактовката на Волфхарт Вестендорф (1924), за който анкх има връзка с друг символ – Тиет (tyet, tiet, thet), наричан още „възелът на Изида”, „кръвта на Изида”, „поясът на Изида”. Той смята, че и двата символа са ползвани като катарами за ритуални пояси. Въпреки това няма достатъчно задълбочено изследване, което да потвърждава тези идеи.

Сър Алан Гардинър (1879 – 1963), един от първите британски египтолози, твърди, че анкх изобразява каиш за сандал, като клупът е предназначен за глезена. Той се базира на начинът, по който древните наричали тази част от сандалите си - 'nh, т.е. има съвпадение на съгласните в нея и в приписваното на анкх значение - живот (‘-n-h). Въпреки това, тази теория напълно обърква познатия символизъм на анкх, изобразяван най-често в ръцете на различни богове.

Друго предположение е, че анкх символизира изгрева, като горната част е самото слънце, което се подава над хоризонта, който е графически изобразен чрез хоризонталната линия. Отвесната линия се смята за пътят на слънцето или отражението, което то прави по земната повърхност. В подкрепа на това твърдение е и факта, че най-често анкх е изработван от злато, метал, който египтяните свързвали най-вече със слънцето.

Една от най-интересните теории за значението на анкх предлагат Андрю Хънт Гордън и Калвин Швабе в тяхната книга „Бързите и мъртвите” (2004). Те твърдят, че анкх, заедно с други два популярни египетски талисмани „джед” (стабилност) и „уас” (сила, надмощие), са графични изображения на части от гръбнака на бик (заради важността на добитъка за прехраната в древността и съответно за живота). Изхождайки от това, че египтяните вярвали, че семенната течност (символизираща живота) се създавала в гръбнака, те определят символиката на трите знака по следния начин:

- Анкх – символът на живота, като изобразяващ гръден прешлен на бик

- Джед, символът на стабилността, като изобразяващ сакрума на гръбнака на бика

- Уас, символът на силата и надмощието, като изобразяващ жезъл, чийто два края са съответно главата и опашката на бог Сет

Докато на теорията на Гордън и Швабе се гледа с известна доза скептицизъм, то повечето египтолози, са склонни да обясняват символизма на анкх с огромното значение, което е имала река Нил за древните египтяни. Клупът те считат за делтата на р. Нил, вертикалната линия за поречието му, а хоризонталната линия се обяснява като Западната и Източната част на страната и тяхното обединение.

В подкрепа на това тълкуване са и някои изображения от Горен Египет, в които анкх символизира водата в пречистващи обреди. На тях царят стои между два бога, единият от които обикновено е Тот, докато те изливат върху него възлияние изобразено като множество знаци анкх.

Анкх се появява и в изображения в гробници, където някое божество го поднася към лицето на мъртвия владетел. Това води до заключението, че анкх е не само символ на живота на земята, но също така и на живота в отвъдния свят. Ето защо към мъртвите се среща обръщението ankhu, а терминът за саркофаг е бил neb-ankh – притежател на живота.

В по-късни времена се предполага,че коптите заимстват своя коптски кръст (в неговия първоначален вид) именно от египетския анкх, придават му едно християнизирано значение и го вграждат в своята идеология и вяра.

Както споменах още в началото на статията, анкх е доста популярен знак в окултизма. Разбира се той не се среща навсякъде и не може да бъде определен като задължителен елемент в магията. Но там, където се среща и използва то е главно като символ на живота и съответно на вечния живот, както и като символ обединяващ в себе си мъжкото и женското. Безспорно при различните системи и традиции, могат да се срещнат известни разлики, както ще видите по-нататък.

Нека разгледаме например значението му в херметизма. Това е система, за която се вярва, че води своите корени именно от Египет, и в която система съществува вярването, че Бог е олицетворение, обединение на Всичко. В нея може да се види именно тази представа за анкх като символ на женските и мъжките репродуктивни органи. Ето защо едно от значенията, приписвани на анкх в херметизма, го определя като символ на процеса на възпроизвеждане, докато друго го представя като изображение на самия Бог, обединяващ в себе си както мъжкото, така и женското.

В неопаганистичните религии анкх е доста популярен, като олицетворение на живота и безсмъртието на душата. Тези езичници, които почитат египетските богове използват анкх като символ на вярата, също както християните - кръста.
Ключа на живота все още е възприеман от хората в античното си значение на амулет, привличащ благотворни сили към приносителя си, а някои хора го ползват и като талисман, който да отблъсква зловредните влияния от живота им. Но независимо от многото спорове в науката за произхода и значението на Ключа на Живота, той остава един от най-обичаните, най-носените и най-ценените символи, почти непроменил предназначението си през хилядолетията.

http://occultroom.blogspot.com/2011/06/crux-ansata.html
« Последна редакция: Юли 24, 2018, 15:15:28 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7255
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Opera 9.80 Opera 9.80
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Цивилизацията на Древен Египет
« Отговор #13 -: Април 08, 2011, 07:51:12 »
Настоящата статия може би ще се стори скандална на мнозина. Въпреки това, реших да пусна тази тема, защото авторът предлага цитати от някои древноегипетски поучения, които трудно бихте намерили на друго място. Статията е и отговор на тезите, че моралът започва и свършва с християнството и преди това не е имало морал.

Древноегипетските поучения и християнството

Автор: Стефан Симеонов

Източник: http://d3bep.blog.bg/history/2011/02/10/istinskata-hristiianska-religiia


„В същата глава аз казах: В нашето време християнството е религията, която да знаем и да следваме за най–сигурно и гарантирано спасение. Говорех за името, не за това, което е именувано. Защото това, което сега наричаме християнство е съществувало и в старо време и никога не е отсъствало, от началото на човешката раса докато Христос дойде в плът. Тогава истинската религия, която вече съществуваше, започна да се нарича християнска.”
 
(St. Augustin, Retractation, Of true religion, 3)

Орфеевият синкретизъм е неоспорим и ясно изразен в образа на Иисус; същото обаче може да се каже за първообразите, от които е черпил митът за Орфей – Дионис и Озирис.
Но кой е бил Орфей? Какво казва историографията ни за него. Диодор Сицилийски в своята историческа библиотека, първа глава, пише: ”Орфей например донесъл от Египет повечето мистерии, оргиите, свързани с неговото скитане и разказа за преживяванията си в отвъдното.”
Ератостен пише в "Легенди за съзвездията" че Орфей е почитател на слънцето, и то краен почитател. При това мнениеот си Ератостен опира на Есхил. "За Орфей казват, че не почитал Дионис, но смятал Хелиос (слънцето - моя бележка) за най-великият бог и го почитал като Аполон (вероятно Амон - моя бележка), бързал нощем за да стигне по здрач върха на планината Пангей, и чакал там да среще изгряващото слънце. В гнева си Дионис му изпратил вакханките (както Есхил ни разказва - тази бележка е на Ератостен, позовава се на Есхил), и те го разкъсали..."
Интересното в случая: Свещеното общество на арфистите в Египет е било с върховен патрон Слънцето - Амон,  Ра, или Хор, вероятно пресъздадени тук с гърцизирания вариант - Аполон, който също има слънчев ипостаз.
Всички автори се вълнуват от странстванията на Орфей, от легендата за Евридика, от смъртта на поета. Всички са единодушни в едно обаче. Орфей е бил в Египет, и то двуцифрен брой години, където е изучавал мистериите и после ги е пренесъл на родна, тракийска земя.
Което придава на мита голяма степен на историческа достоверност. Първо, както вече обяснихме, мистериите доста си приличат. Второ, Орфей може би не е име (поне не и срещано - повтаря се случаят, който описах с Омир при анализа на Илиадата), а някакъв прочит на все още непознаващите египетската култура гръкоезични на прозвището „арфист” – „арфей”. Ако би било така, то можем да кажем, че легендата напълно отговаря на действителността. В древен Египет арфистите са сакрално общество, общество на посветени, не много различно от това на художниците например. Докато художниците изучават светите науки с целта да създадат „портал” между нашият и паралелния свят – света на изображенията, арфистите биват изучавани в светите знания, за да създават шедьоври от елементи на хармонията, с която Бог е изградил този свят – те учат божествената хармония.
Интересна клюка, която може още да сближи Орфей с Омир: В Египет на особена почит е била фигурата на "Слепия арфист". Той е нещо като философ, приписват му се доста задълбочени химни за прераждането и живота, и се изобразява предимно на царски гробници. Химните на слепите арфисти често се изписват отделно, на собствени стели. Известни имена сред тях са били например Неферхотеп и Тжения.
За Орфей се твърди, че не почитал Дионис, а се качвал на планината и пеел химни за слънцето. Точно това се очаква от египетски арфист! Една голяма част от запазените до нас древноегипетски химни на боговете са известни, като „химни на арфистите”. От тях преобладаващата част са посветени на Амон, т.е. на слънцето.
А е видно и че арфата е привнесен инструмент. Още повече за посветените в Египет е характерно едно: те постят, често са пълни (или само с малки изключения) вегетарианци в храненето, и имат забрана за убиване на животни.
Очевиден факт: Орфей ни е донесъл египетското знание с арфата си. Но какво е в същността си това знание?
Тук смятам да ви покажа. Една добре замазвана истина, върху която е хвърляна много пропаганда и измамни твърдения дори от оборващите я. Нещо, което може да обърне представата за древният свят.
Синкретизмът на египетската религия (условно понятие, както виждаме била е и доста отвъд Египет), както казахме, е ясно изразен. Орфей/Дионис/Озирис стават на Иисус, Изида – на Дева Мария, Хор/Херосът – на свети Георги.
Но повече от това те да станат от един на друг не е необходимо. Как така? Нали има цяла християнска религия създадена? Как са се вписали тея грозни, езически божества с глави на магарета, овце и прочие?
Защото истината е проста. Древните египтяни са „християни”, те живеят по тази религия и тези ценности хиляди години преди някой да си я присвои и да им натрапи върховенството си и начин на живот. Християнството представлява само това: заграбване и поробване, и измама, че някой нещо е измислил и дал на хората. Ценностите му са начин на живот на огромни общества хиляди години преди някой да чуе за него.
И ще го чуем не само от тях:

“Религията, провъзгласена от него (Иисус – бел.авт) на всички нации, нито е нова, нито е странна…  все пак нашият живот, с нашето поведение, с нашите доктрини на религията, не са напоследък установени от нас, но още от създаването на човека са установени посредством естественото разбиране на божествено предпочитаните мъже на древността.”
 
(Евсевий Кесарийски, Църковна история, Глава 4, 1-4.)
 
 
Изобличихме християнството на мита като взаимствано. Ред е на християнството на ценностите, добротата и благостта, които си приписва. Дали са от него? Дали от него нататък се появяват? Дали с това привлича привърженици?
Евсевий е бащата на историята на християнската Църква. Макар че той, вероятно евреин(от Цезарея), идентифицира тия мъже преди всичко с израелските пророци, аз мисля да стигнем по–далеч. Да ви покажа същността на едно вярване, по–старо от християнството, от стария завет, Корана  или Талмуда, което единствено е било откраднато и присвоено, за да бъде контролирано.
Вероятно по някое време темата ще заприлича на сборник с мъдрости или цитати; който е нетърпелив, да не започва да чете! За да не я претоварвам няма да давам повечето библейски аналогии, но вярвам, че читателят е добре запознат и ще се досети и сам.
Началото ще сложим с Корпус Херметикум. Добре известният „свод” е по–стар от познатата ни версия на „Стария Завет”.

Корпус Херметикум: „Тъмнината се превърна в нещо като влажна природа; безсилни са думите да го опишат: мятащо се, изригващо дим като от огън, стенещо и надаващо скръбен вой. След това се разнесе нечленоразделен крясък, сякаш това бе гласът на Огъня.
От Светлината Слово се спусна връз тази природа, и нагоре, чак до етерната вис, и от влажната природа изригна чист огън, лек бе той, бърз и подвижен.
Поради своята лекота Въздухът последва Огъня от Земята и Водата, провисвайки от Огъня, и сякаш закачен към него.
Но Земята и Водата бяха така смесени един с друг, че никой не можепе да ги разграничи. Те обаче бяха разделени по силата на пронизващото ги Слово.”

Сходсвата с Библията са очевидни; ще ги намерим например в този елемент: „В начало Бог създаде небето и земята… И Бог каза: Да се събере на едно място водата, която е под небето, та да се яви сушата; и стана така. И Бог нарече сушата Земя, а събраната вода нарече Морета; и Бог видя, че беше добро.  ”(Битие, 1)

Корпус Херметикум: „И  Господ проговори чрез Свещенното си Слово: ”Нараствайте, плодете се, множете се, вие, всички създания и творения, и нека човекът, който има разум в себе си, се научи да познава истината, нека разбере, че самият той е безсмъртен и че причината за смъртта е Любовта, макар любовта да е всичко.” Също и: „Със слово, а не с ръце създаде Творецът универсалният свят, така че ти трябва да го възприемаш като всеки и вечно биващ, автор на всички неща и този, чиято воля е създала всичко.”
В Библията: „Плодете се, размножавайте се и напълнете водите в моретата; нека се размножават и птиците по земята.”(Битие, 1). „В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог. То в начало беше у Бога.”(Йоан, 1). ”Който не люби, не е познал Бога; защото Бог е любов.”(1 Йоаново, 4).

Корпус Херметикум: „Бездънна тъмнина, без граници, Вода и фин разумен Дъх; по силата на Бога това бе Хаосът.”
Отговорът на Библията: „;А земята беше пуста и неустроена; и тъмнина покриваше бездната и Божият Дух се носеше над водата.”(Битие 1)

Корпус Херметикум: „Благото е единствено и само в Бога, нещо повече, Благото винаги е самият Бог.”
Библията: "А Исус му рече: Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен един Бог."(Лука, 18)

Корпус Херметикум: „Енергията на Бога е неговата воля, неговата същност се състои в това да желае битието на всички неща.”
Библията: "Всичко това чрез Него стана; и без Него не е ставало нищо от това, което е станало."(Йоан, 1)

Корпус Херметикум: „Трима са Те: Бог – баща – благо, Космос, и Човек!”
Библията: „Идете, прочее, научете всичките народи, и кръщавайте ги в името на Отца и Сина и Светия Дух”(Матей, 28)

Корпус Херметикум: „Всеобщият бог – ум, бивайки живот и светлина, създаде човек, подобен нему, и го заобича, защото бе красив отвъд сравнение, образ на самия Него.”
Библията: „И Бог каза: Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие”(Битие, 1)

Мога да удължа списъкът безкрайно, при това изобщо не съм познавач на Библията. Сходството с Корпус Херметикум е потресаващо, но истината е, че корпусът е дълбоко прозиращ законите на Вселената, има научна стойност дори и днес, докато библейското послание е профанизирано. Дали поради невежество на преписвача или нарочно, от него липсва много от същността на нещата и процесите, много от обясненията, като му е придадена излишна тайнственост, а се губи яснотата и последователността на закона, който пресъздава.
В Източника например корпусът поставя ума. Словото е инструмент, но умът е източник, което е пропуснато в Библията (възможно и поради факта, че Корпусът борави със сложни древноегипетски понятия, които описва с ненапълно съответстващи гръцки думи, т.е. слабост във философията или превода):

“Знай, че това, което вижда и чува в тебе, е словото Божие, (син на Бога), но умът ти е бог – Отец.”
 
"В Ума на Бащата-Майка смъртните деца са у дома си."
(Кибалион )
« Последна редакция: Юли 24, 2018, 15:18:03 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7255
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Opera 9.80 Opera 9.80
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Цивилизацията на Древен Египет
« Отговор #14 -: Април 08, 2011, 07:57:04 »

Разбира се, няма да устоя на изкушението да пусна и паралела с така обичаният библейски апокалипсис, който го имаме и в Корпус Херметикум… И отново се казва „Апокалипсис”:

"Нима не знаеш, Асклепий, че Египет е образ на небето?... Ако говорим истината, нашата земя е храм на света.
Тъй като обаче мъдреците трябва всичко да предвиждат, необходимо е да знаете едно нещо: ще дойде време, когато ще изглежда, че египтяните напразно са извършвали с такова благочестие култа към боговете, и че всичките им святи призиви ще се окажат безсмислени и нереални…
О, Египет, Египет! От твоите вярвания ще останат само смътни разкази, в които потомците няма да вярват повече, изсечени в камъка думи на преданост...
Потоци кръв ще се излеят на бреговете ти (Нил), осквернявайки твоите свещени вълни, броят на мъртвите ще надмине броят на живите, и ако останат няколко жители, те ще са египтяни само по език, не и по обичаи…
Печален разрив на боговете и хората! Ще останат само ангелите на злото, които да се смесят с жалкото човечество, ще го ръководят и ще го тласнат към всякакви безразсъдства, война, грабежи, лъжа, и всичко онова, що е противно на душата…
Такава ще е старостта на света – атеизъм и хаос…
За да сложи край на заблудите и покварата, Той ще удави света в потоп, ще го унищожи с огън или ще го разруши с войни и ще върне на света първоначалната му красота, за да изглежда отново достоен за възхищение и обожание."


Познато ли ви звучи? Това е доста подробна глава, добре преразказана в Библията, която тук не е пророчество, а… предвиждане. Както виждаме, осъществено дотук доста точно.
Критиците веднага ще кажат, че разгледаното учение е доста близко по време и място на сътворение до стария завет. Да, така е. По-старо е, но се приема, че също възниква в около и предалександрийската епоха. Това не го омаловажава ни най–малко, има цяла наука, която ясно го обвързва с древноегипетският бит и вярвания. И все пак за по–непримиримите аз ще го оставя. И ще ви насоча към нещо, за което имам минимум подготовка. Кратък, повърхностен обзор на литературата са Старото и Средното царство, т.е. III, до средата на II хилядолетие преди Xриста. Нали сме единодушни, че тогава не е имало нито библейски завети, нито християнство?
Всъщност това, което ви показвам, не е точно религията. Това е древноегипетски жанр на поученията, записки от учител към неговият ученик. Това са древните документирани учителски взаимоотношения, най–често записите са на египетски мъдрец към младия фараон или аристократ, в които му дава четиво с напътствия за живота, управлението и прочие.
 
„Страхът, който внушават човеците, няма сила! Всичко се случва по божията воля!”
„Храната е под властта на бога! Глупец е този, който недоволства от нея.”
„Съблюдавай истината и не я изкривявай, дори когато това не ти носи полза!”
„Недей злослови срещу никого! Нито срещу големия, нито срещу малкия! Това е ненавистно за твоето Ка!”
„Бог възвисява и дарява благополучие! Повишава се в службата си този, комуто е предопределено, а не който си проправя път с лакти.”
„Ако желаеш да запазиш приятелството си с дома, в който влизаш, като господар, брат или приятел… Пази се, не доближавай жените!.. Кратка е минутата и подобна на сън, но ще те достигне смъртта, ако те разкрият!”
„Пази се от алчността! Тя е тежка, нелечима болест!”
„Алчният няма гробница (разбирай, вечен живот, египтяните нямат дума, която да се превежда точно с нашето негативно понятие „гробница”, бел.авт.)!”
„Обичай жена си в своя дом! Изпълвай утробата й, обличай я! Благовонията са лек за тялото й! Радвай сърцето й, докле си жив – тя е плодородна почва за своя господар!”
„Споделяй с приятелите си туй, що си придобил с Бога!”
„Не привързвай сърцето си към богатството, защото то е дар от Бога!”
„Не кради дома на съседите! Не граби имуществото на ближните си!”
„Добротата е паметник на човека!”

 
(Поучения на Птаххотеп, 1-500.)
 

„Твори истината, за да живееш дълго на земята! Прави тъй, че плачещият да спре да плаче! Не притеснявай вдовицата, не прогонвай сина заради имуществото на баща му! Не вреди на велможите, заради мястото, дето заемат! Не убивай!….
Не се надявай на дълги години, защото отвъд съдиите възприемат живота на човека като час. Остава жив човекът след смъртта, и делата му се трупат на купчина до него. Глупец е този, който пренебрегва това, но който го е постигнал, без да върши грехове, ще бъде подобен на Бог, свободно крачещ като владетелите на Вечността!”

 
(Поучения на Ахтой, XV-XX.)
 
 
“Aко живееш справедливо, ще се подмладяваш непрестанно!”
 
(Химн на арфиста Нефер - Секхау)
 
 
„Господ е самоизваялият се скулптор, Единственият, който никога не е бил изваян, Единственият, който остава във вечността!”
 
(Химн на Сути и Хор)
 

„Аз съм великият Бог, Сам вдъхнал си живот!
Кой е той?
Енергията! Океанът от първична енергия.
Баща на всички богове.”

 
(Гробницата на Нефертари, Главна съпруга на Рамзес II)
 
 
„Аз съм вечният! Аз съм божествената светлина, излязла от първичната енергия с името „Зараждам се”. Моето Ба е божествената природа. Аз създадох Словото!”
 
(Текстове на саркофазите)
 

„Ти си овчарят, Амоне! Ти водиш стадото към пасбището. Дано ме заведеш до насъщния ми, Ти – неуморни пастире!”
 
(Лондонски остракон, химн на Амон)
 
 
„По–мил на Бога е праведният, нежели волът, дарен от неправедния!”
 
(Поучения към Мерикаре)
 

„Който дарява храна на ближния си, ще намери и за себе си, във всеки дом!”
 
(Поучения на Анхшешонк)
 
 
„Внимавай да не ограбиш нещастния, да не си жесток с недъгавия, не вдигай ръка срещу старец, не отваряй уста за да обидиш древен!”
 
(Поучения на Аменемопе)
 
 
„Отмъщението е отвратително, но каква е жестокостта тогава? Тя притежава нещастията на първото, но няма даже предлог за своята поява.
Най–благородното приложение на човешкият разум е да изучава делата на своят Създател.”

 
(Поучения, приписвани на Аменхотеп IV)
 
Познато ли ви звучи? Пастирът – Бог и божиите напътствия… Молитва за хранене... Философията за бога. Доста библейска, и доста по–дълбока всъщност…  Реших да ви спестя много други, за да не ставам досаден.
Но сега ще стана малко по–досаден.
Прословутите християнски заповеди, 10 на брой, се считат за основа на християнството и най–важното завещание на избягалия от Египет Мойсей.

В Корпус Херметикум са споменати 12 изкушения и 10 сили, с които да ги преборим, няма да ги изреждам.
Но от текстовете, съпътстващи египетските мъртъвци са ни известни… всъщност 42 заповеди, колкото е броят на номите в Египет и изпитващите божества. Те имат характера на изповед, т.е. на разказ, в който мъртвият признава или отхвърля:

„Здравей, о, Бог велик, на истината-правда повелител, могъщи господарю! Ето пред тебе идвам. Да съзерцавам красотата ти сияйна остави ме!
На теб и на четиридесет и двете божества магическото име зная, които в залата огромна на истината-правда те заобикалят, в деня, когато пред Озирис на прегрешенията се прави равносметка.
Кръвта на грешниците им служи за храна. Името ти е: "Господар на хармонията на Вселената, очите на когото две сестри-богини са."
Ето аз истината нося в сърцето си и правдата, защото всяко зло изкорених от него:
1. Не съм създавал страдания на хората.
2. Не съм си служил с насилие към моите роднини.
3. Не съм замествал правдата с неправда.
4. Не съм общувал с лошите.
5. Не съм извършвал престъпления.
6. Не съм накарал никого да работи за мене непосилно.
7. Не съм злословил от славолюбие.
8. Не съм измъчвал моите служители.
9. Не съм проклинал боговете.
10. Не съм лишавал бедния от неговия хляб насъщен.
11. Не съм извършвал действия, отхвърлени от боговете.
12. Не съм допускал никой господар да мъчи роба си.
13. Не съм докарвал на ближния страдания.
14. Не съм допускал глад да има.
15. Не съм разплаквал хората, подобните на мене.
16. Не съм убивал, нито заповед за смърт съм давал.
17. Не съм донасял болести на хората.
18. Не съм задигал дарове от храмовете.
19. Не съм си присвоявал на боговете хляба.
20. Не съм открадвал приношенията за духовете посветени дадени.
21. Не съм извършвал действия безсрамни в пресвятото място на храмовете.
22. Не съм отнемал част от даровете предопределени.
23. Не съм опитвал моите владения да умножавам по начини непозволени.
24. Не съм си присвоявал на ближния нивята.
25. Не съм размествал ни тежестите, ни лоста на везната.
26. Не съм отнемал млякото от детската уста.
27. Не съм обсебвал добитъка по пасбищата.
28. Не съм улавял в примка птици, за боговете отредени.
29. Не съм изваждал риба с мъртва риба.
30. Не съм препречвал на водите да текат, където трябва.
31. Не съм събарял вдигнати прегради на води течащи.
32. Не съм гасил на огън пламъка в мига, когато трябвало е да гори.
33. Не съм престъпвал правилата за жертвоприношения с месо.
33. Не съм си присвоявал добитък, собственост на храмове на боговете.
34. Не съм попречил на никой бог да се явява!
Чист съм! Чист съм! Чист съм! Чист съм!”

 
(Книга на Мъртвите, Папирус Ну)
 

Явно тук имаме съкращение, обединение на производните престъпления (но са споменати 42 божества, пред които мъртвият се оправдава, т.е. с едно оправдание минава пред няколко божества в определени случаи), поради което броят им е редуциран. Същата изповед с малки промени срещаме и в друг станал до нас текст:

«1. деяния порочни не съм извършвал! 2. деяния насилствени не съм извършвал! 3. сърцето ми презира грубостта! 4. не съм открадвал! 5. не съм убивал моите подобни! 6. от крината с жито аз не съм отнемал! 7. не съм измамвал! 8. не съм ограбвал онова, което принадлежи на боговете! 9. не съм аз лъгал! 10. на моите подобни хляба аз не съм отнемал. 11. не съм клеветил! 12. не съм нападал никога. 13. не съм животни храмови убивал. 14. не съм измамвал! 15. не съм полета плодородни присвоявал! 16. не съм подслушвал по вратите! 17. не съм грешил с излишни думи! 18. не съм изричал никога проклятия, заради причиненото ми зло! 19. не съм аз никога прелюбодействувал! 20. никога не съм преставал в самотата си да бъда целомъдрен! 21. аз хората не съм измъчвал никога! 22. не съм аз никога реда на времената нарушавал! 23. на гняв не съм се никога поддавал! 24. аз никога не съм бил глух за думите на правдата! 25. аз никога не съм възбуждал пререкания. 26. аз ближните си никога не съм разплаквал. 27. аз никога не съм грешил с хората срещу природата! 28. аз никога не съм грешил от нетърпение. 29. аз никога не съм наругал никого! 30. аз никога не съм раздори правил. 31. не съм постъпвал прибързано! 32. не съм пропускал да почитам боговете! 33. в разговорите си с много думи аз не съм си служил! 34. не съм измамвал, ни постъпвал злобно! 35. владетеля не съм проклинал! 36. не съм водите замърсявал! 37.  никога не са били надменни моите думи. 38. не съм проклинал боговете! 39. не съм досаден бил, нито безочлив никога! 40. не съм сплетничил, за да се изтъквам! 41.не съм забогатявал по път нечестен! 42. на моя град аз бога никога не съм презирал.»
 
(Книга на мъртвите, папирус Нут, със съкращения.)
« Последна редакция: Юли 24, 2018, 15:20:10 от Hatshepsut »


Share me

Digg  Facebook  Twitter  Google  
Smf