Автор Тема: Цивилизацията на Древен Египет  (Прочетена 59933 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7276
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Opera 12.14 Opera 12.14
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Цивилизацията на Древен Египет
« Отговор #60 -: Февруари 17, 2013, 21:26:50 »
Абу Симбел


Историческата местност Абу Симбел се намира в Южен Египет, на около 280 км. южно от Асуан и на по-малко от 50 км. от границата със Судан. Абу Симбел (Абу Симбал, Ебсамбул, Исамбул; на арабски أبو سنبل или أب سمبل) е историческа местност в Нубия на западния бряг на река Нил, където са изсечени в скалите два древноегипетски храма, едни от най-известните паметници на изкуството на Древен Египет. Следвайки примера на предците си, стремили се да задържат властта над Нубия чрез издигането на крепости и храмове, Рамзес II ги построява след победата си в битката при Кадеш (Kadesh, Qadesh). Цялата композиция внушава могъществото на фараона и подчертава божествения му статут.


Панорамна снимка на Абу Симбел

Открити са през 1813 г. от Йохан Лудвиг Буркхарт по време на пътуванията му по Нил. Той открива в пясъците горен фриз на единия от храмовете и споделя находката си с италианския изследовател Джовани Батиста Белцони, който успява през 1817 г. да разкрие входа и да влезе във вътрешността.

Големият храм е строен в продължение на 20 години и е посветен на бога-слънце Ра и на боговете Хор и Птах. Той се смята за най-големия и най-красивия храм от времето на Рамзес II и за един от най-красивите египетски храмове. Фасадата му е украсена с четири колоса с чертите на Рамзес, носещ двойната корона на Горен и Долен Египет. Статуите са издялани в самата скала, използвайки естествения й наклон, достигат 20 метра височина и се виждат отдалеч. Статуята в ляво от входа е била повредена по време на земетресение, което оставило само долната й част на мястото си, а горната лежи в пясъка пред храма. Освен четирите големи статуи има и няколко по-малки. Над статуите на Рамзес са изсечени в скалите 22 павиани – богомолци на слънцето и пазещи входа на храма. Непосредствено до краката на статуите могат да се видят по-малки статуи на майката на Рамзес II, върховната му жена Нефертари и някои от многото им деца. Размерът им не надвишава коленете на основните статуи на Рамзес II.

Образът на Рамзес господства из целия храм: над входа е изсечено името му, в първото помещение на светилището има пиластри със стоящи гигантски статуи на фараона, стените на залите са покрити със сцени от победите му, а в култовото помещение за молитви (светилището) са разположени статуи на боговете Амон-Ра, Птах и Хор, както и на самия Рамзес. Стените са покрити с барелефи, също прославящи Рамзес. Предполага се, че оста на храма е проектирана така, че на 22 октомври и на 22 февруари, съответно 61 дни преди и 61 дни след зимното слънцестоене, слънчевите лъчи да проникват в светилището и да осветяват три от скулптурите, като тази на Птах, бога на подземния свят, остава винаги на тъмно:


Четирите статуи в култовото помещение на храма. От дясно на ляво: Хор, Рамзес, Амон-Ра, Птах

Малкият храм е посветен на египетската богиня Хатхор и е издигнат в чест на Нефертари, жената на Рамзес II. Той е построен на стотина метра на североизток от Големия храм. Това е вторият храм, посветен на кралица в историята на античен Египет, след храма, построен от Ехнатон и посветен на Нефертити, считана за една от най-красивите жени в световната история.


Храмът на Нефертари

На фасадата на храма величествено се издигат статуите на Нефертари и Рамзес II. Две статуи изобразяват царицата, а четири – царя. Нефертари е увенчана с корона с две високи пера и рога, между които е разположен слънчевия диск. Тя се явява въплъщение на Хатхор, богинята на небето и покровителка на Нубия. Редом с Рамзес са разположени по-малки статуи на синовете на фараона, а редом с Нефертари – статуи на дъщерите на фараона.

 Друго изключение, което се наблюдава при този храм, е че статуите на царица Нефертари са със същата големина като тези на Рамзес до нея. Обикновено, жените и децата са с размери не по-големи от колената на фараона, спрямо статуята, до която стоят. Отвътре храмът е копие на Големия Храм на Рамзес II, но с много по-човешки размери.

 Тези исторически храмове претърпяват най-голямата спасителна операция в историята на архитектурата по проект на Юнеско. Заради строителството на язовир Насър е имало опасност храмовете да бъдат погълнати от водите на язовира. Така се налага те да бъдат разглобени и преместени на платото, на 64 метра по-високо от първоначалното им местоположение.

 
Абу Симбел: Храмът на Рамзес II

През 1257 г. фараон Рамзес II (1279-1213 пр.н.е) издига два храма, издълбани в твърдите скали на местност по източния браг на река Нил, южно от Асуан на територията на Нубия, известна днес като Абу Симбел. Много преди Рамзес II тези земи били свещени територии на Хатор от Абсек. Храмът, който бил издигнат от Рамзес II, бил посветен на боговете на слънцето - Амон-Ра и Ра-Хорахти. Заради отдалеченото си место положение, близо до границата със Судан в южната част на Египет, храмовете остават в неизвестност до 1813 г. За пръв път са проучвани от египтолога Джовани Батисата Белцони. Свещената местност, която е оградена  на север и юг от тухлени стени, заема пространството между пясъчниковите скали и реката. Храмът на Рамзес II, който продължава във вътрешността на скалата, е предшестван от полегата скална повърхност. По нея  до храма се стига чрез поредица от стъпала с наклонена плоскост по средата, които са оградени  от двете страни от балюстрада със статуи на Рамзес II  и каменни фигури на ястреби.


Издълбаната в скалата фасада на храма на Рамзес представлява лицевата страна на пoдпора, пред която има четири колосални статуи на Рамзес. На върха на подпората, над корниза  има редица от фигури на павиани, които също като Богомолците на слънцето са с вдигнати нагоре ръце в знак на почит към изгряващото слънце. Египтяните вярвали, че павианите помагали на бог Амон-Ра да победи тъмнината, поради което били смятани за свещени животни на победата на изгряващото слънце.


Интериорът на храма на Рамзeс II се намира във вътрешността на скалата и прилича на изкуствена пещера, издълбана навътре в скалата. Състои се от серия от зали и помещения, които покриват площ от 56 м., считано от входа. Дългата първа зала е широка 16 метра и дълбока 17,5 метра, а в нея има две редици от статуи на Рамзес II, всяка от които висока 9 метра.


Тези от статуите, които са разположени в северната част носят Бялата корона на Горен Египет, а тези в южната част- Двойната корона на Горен и Долен Египет.




В западния край на главната зала има три врати, страничните от които водят до странично разположени зали, а централната се отваря в пространство с четири квадратни колони. От тази зала започва вход към вестибюла, който отвежда до най-голямото светилище в храма  със седящите статуи на боговете Птах, Амон-Ра, обожественият Рамзес II и Ра-Хорахти.

Най-голямата забележителност на храма се състои в това, че той е прецизно разположен, така че всяка година на 22 февруари и 22 октомври първите лъчи на изгряващото слънце проникват по цялата дължина във вътрешността на храма, за да осветят задната стена на най-голямото светилище и на статуите на четирите седящи божества.


Храмовете не само са едни от най-забележителните монументи в света, но събарянето и реконструкцията им са исторически събития. Когато храмовете щели да бъдат залети от езеро Насер заради строежа на стена, египетското правителство призовава целия свят за помощ. По време на спасителната операция, която започва през 1964 г. и продължава до 1968 г., двата храма били разрушени и издигнати наново 60 метра по-нависоко в скалата. Ориентирани са по абсолютно същия начин помежду си и спрямо слънцето и са покрити с изкуствено създадена планина. Повечето от свръзките между каменните блокове са били запълнени от експертите, но във вътрешността на храмовете все още може да видите къде са били свръзките. Можете да посетите и залата, в която са изложени снимки с различните етапи от масивната операция по спасяването на монумента.

Източници:

- https://bg.wikipedia.org/wiki/Абу_Симбел
- http://www.idi.bg/blogs/view/blog/811
- http://www.globalen.bg/Egypt/Abu_Simbel/
- http://planettours.wordpress.com/2011/08/22/абу-симбел-–-храма-на-рамзес/
- http://airfit-france.com/
« Последна редакция: Юли 26, 2018, 15:23:10 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7276
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Opera 12.15 Opera 12.15
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Цивилизацията на Древен Египет
« Отговор #61 -: Юни 02, 2013, 18:26:04 »
Къщи в Древен Египет


През неолита и по време на додинастическата епоха египтяните живеят в колиби, които към края на тези периоди са заменени от кирпичени постройки. През различните исторически епохи египетските къщи се променят значително.

Къщата на бедните никога не се променят — глинена колиба с една, две или три стаи, в които трябва да се събере цялото семейство. Глинените къщи на сегашните „фелахи“ дават съвсем точна представа за жилищата на селяните и бедните, такива, каквито са били открай време.

Твърде малко са познати къщите от Старото царство. В Саккара е открита една единствена подобна къща. Тя е изградена от сурови тухли и има антре, което е свързано с три стаи; смята се, че тя е принадлежала на някой ръководител на строежа на пирамидата на Джосер. Фасадите на по-богатите жилища са познати от две гробници-къщи от Гиза, където се вижда, че в главната част на жилището се влиза през двор, в дъното на който се откривал портик.

Къщите от края на Старото и тези от Средното царство са по-добре познати от домовете за душите, скулптурните изображения и разкопките. По домове за души се открива, че много често пред къщите е имало портик, а по време на X династия се появява и етажът, който изглежда първоначално е служел за дюкян. През Средното царство спалнята е била разположена или на партера, или на първия етаж. На етажа е имало много прозорци, а понякога и врата, водеща към портик, разположен над колонадата на входа и където живеещите навярно са излизали през летните нощи да търсят прохлада.

Фигуралното изображение на Мекетра, датиращо от XI династия, представя портик, пред него двор с насадени дървета; като същинско имение, към жилището е имало и различни пристройки — хлебарница, хан, кланица, дърводелска работилница, ателиета за тъкане и везане, хамбари с провизии и конюшни. Вътрешността на къщите от тази епоха е позната от разкопките в Кахун. Там са открити два основни типа жилища: тези на работниците и простолюдието, които обикновено са били с три стаи, но можели да имат и до десет, с обикновени фасади и дължина между 7 и 11 метра; тези на сановниците и благородническото съсловие съдържали до 70 зали и галерии и се простирали на площ от 45 х 60 метра. Благодарение на добре запазения план на едно такова жилище, разбираме колко изкусно са били подредени тези къщи — покоите на господаря, харемът за жените и децата, общите помещения, като кухните и стаите за прислугата били отделени и разпределени около вътрешните дворове, до които се стигало през плетеница от коридори, подобна на лабиринт. Това обстоятелство обяснява наличието на стаи за портиер, разположени на входа, и оттам пазачът е трябвало да насочва гостите.

Къщите от Новото царство са по-добре познати благодарение на разкопките и фигуралните изображения. Богатите къщи в Тел ел-Амарна и Кахун разкриват много просторни жилища с обща площ до 70 х 75 метра. Къщи, като тази на „водача на стадото биволи от храма на Атон“, напомнят за вилите на римляните, в които покоите на господарите са били отделени от общите помещения, където са се намирали оборите, конюшните, хамбарите, работилниците за подготвяне на всичко необходимо за живота на общността. Къщата на везира Нахт представлявала същински дворец, със залите си с колонади, верандите и галериите, наброяващи общо 30 стаи.






Къщата на везира Нахт, снимки: http://www.unites.uqam.ca/egypte/fotos/nakht/photos.htm

Къщите на занаятчиите и работниците са познати от разкопките в Тел ел-Амарна и Деир ел-Медина. Те са относително обширни, а вътрешното им разпределение варира само в детайлите. Жилищата на простолюдието, както и големите къщи в Тел ел-Амарна не разполагали с харем, което доказва, че съпрузите споделяли обща стая и живеели заедно с децата си.

Трябва да се отбележи, че всички домове на заможни хора през Средното царство, а вероятно и от по-рано, са били оборудвани със собствена баня.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Къщи_в_Древен_Египет
« Последна редакция: Юли 26, 2018, 15:24:28 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7276
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Opera 12.15 Opera 12.15
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Цивилизацията на Древен Египет
« Отговор #62 -: Юни 05, 2013, 20:12:10 »
Представям на вашето внимание една статия, която преведох от руски език. Предварително се извинявам, ако съм допуснал някакви неточности в превода.

Архитектурата на Древен Египет

Източник: https://ru.wikipedia.org/wiki/Архитектура_Древнего_Египта

По времето, когато другите народи са се намирали още на стадия на доисторическото развитие, египтяните имали вече високо развито изкуство. Историята на архитектурата започва в Египет. Невъзможно е да бъдат установени точните археологически дати, при сегашното състояние на нашите знания се налага паметниците да бъдат класифицирани според съвременните им династии.

По такъв начин, архитектурата на Древен Египет може да бъде разделена на 5 периода:

- архитектура на Ранното царство
- архитектура на Старото царство
- архитектура на Средното царство
- архитектура на Новото царство
- архитектура на Късното царство

Характеристики на архитектурата на Древен Египет

Древен Египет, положил началото на архитектурата, е бил страна, лишена от дървесина за строителен материал. Дърветата са били толкова малко, колкото и в другите оазиси на африканската пустиня. Основната растителност е била палмата, даваща дървесина с лошо качество, и тръстиката. Всичко това е било определящо за това, че основните строителни материали са били неизпечения кирпич и камъка, главно варовик, добиван в Нилската долина, а също така пясъчник и гранит. Камъкът е бил използван основно за гробници и погребални съоръжения, докато кирпича бил използван за изграждане на дворци, крепости, здания около храмовете и в градовете, а също и за спомогателни съоръжения при храмовете.

Древноегипетските домове били строени от глина, добивана от Нил. Глината оставяли на слънце, за да изсъхне и стане годна за строителство.

Много египетски градове не са се съхранили до наши дни, тъй като били разположени в зоната на разливите на Нил, чието ниво се повдигало с всяко хилядолетие, в резултат на което много градове били наводнени, или глината, използвана за строителство, била използвана като тор в земеделските земи. Новите градове били строени на местата на старите, затова древните поселения не са се съхранили. Въпреки това, сухият климат на Древен Египет е запазил някои съоръжения от кирпич — селото Дейр ел-Медина, Кахун - град, достигнал разцвет по време на Средното царство (съвременния Ел-Лахун), крепостните съоръжения в Бухен и Миргис. Но самият факт, че много храмове и съоръжения са се запазили до наши дни е следствие на това, че те са се намирали на недостъпна за нилските разливи височина и са били построени от камък.

Основните познания за древноегипетската архитектура се базират на изучаването на религиозните паметници, които са най-добре запазените съоръжения. Съдейки по някои запазени колони на храма в Карнак, египтяните преди полагането на камъка кантовали изцяло само долните и вертикалните му страни; лицевата повърхност на камъните била одялвана след построяването на зданието. От тези прийоми впоследствие се възползвали гърците. Камъните били поставяни без свързващ разтвор и без всякакви изкуствени свръзки. В тиванската епоха металическите сглобки очевидно изобщо не са били употребявани, а само в редки случаи използвали дървени скоби с форма на лястовича опашка за свързване на камъните (Мединет-Абу, Абидос), или пък за заздравяване на получени пукнатини в монолитите (Луксорския обелиск).

Външните и вътрешните стени, а също така колоните и портиците, били покрити с йероглифни и илюстрировани фрески и дърворезби, украсени с различни цветове. Мотивите на украсата на египетските здания били символични, като например скарабей (свещеният бръмбар), или слънчевият диск, символизиращ бога на Слънцето Ра. Също така често се срещат палмови листа, папирусови храсти и лотосови цветове. Йероглифите били използвани не само за декоративни цели, но и да увековечат исторически събития, войните, които са били водени, боговете, на които са се покланяли, бита на древните египтяни, живота и смъртта на фараоните, управлявали древната държава.

Архитектура на Ранното царство

Паметниците на монументалното строителство практически не са запазени, тъй като основният строителен материал в тези времена е бил лесно разрушаващия се кирпич. Използвали са също и глина, тръстика и дърво, при това съчетаването на кирпичена облицовка, дървени греди и украса се явява важен признак, позволяващ произведението да бъде причислено към сферата на изкуството на Ранното царство. Камъкът се е използвал само като обработен материал. Към тази епоха се отнася типа на дворцовите фасади — «серех», изображения на които се срещат на стелите на фараоните от I династия (около 3100-2890 г.пр.Хр.). Чертите на тези съоръжения нерядко се повтарят и във формата на царските саркофази. Култовите и мемориални постройки са се съхранили по-добре, отколкото дворците: това са преди всичко светилища, параклиси и мастаби. Украсата на светилищата все още запазва връзката си с епохата на дървеното строителство, в което се е използвал орнаменталния мотив на преплетена тръстика.

През периода на Ранното Царство били разработени такива техники, като вдлъбнати корнизи, орнаментални фризове (живописни или скулптурни) и оформлението на отворите на вратите с дълбок перваз.

Много от традициите на храмовото строителство са се отразили и в стила на мемориалните съоръжения, които били много важни за древноегипетската култура във връзка с решаващата роля в нея на погребалния култ. Погребенията от I—II династии са съсредоточени в района на Мемфис и Абидос, оформили се като центрове на заупокойния култ. С тях е свързано, от една страна, широкото развитие на типа гробници-мастаби, най-характерните постройки в строителството на Древен Египет. От друга страна, именно във връзка с разработката на мастабите произлиза обогатяването и уточняването на съдържанието на култа.

Архитектура на Старото царство

Приблизително в XXX век пр.н.е. при фараона от I династия Нармер, или Менес (около 3100-3050 г.пр.Хр.), Северен и Южен Египет били обединени в единна държава със столица Мемфис.

Създаването на силна централизирана държава под властта на фараона, който се считал за син на бог Ра, продиктувало и основния тип архитектурно съоръжение — гробницата, външен израз на идеята за неговата божественост. Най-високия си подем Египет достига при фараоните от III и IV династии. Били създадени най-големите по размери царски гробници-пирамиди, при изграждането на които десетки години се трудили не само роби, но и селяни. Този исторически период нерядко бива наричан "времето на пирамидите" и неговите легендарни паметници не биха могли да бъдат създадени без блестящото развитие на точните науки и занаятите в Египет.

Един от най-ранните паметници на монументалната каменна архитектура се явява погребалният ансамбъл на фараона от III династия Джосер (2667-2648 г.пр.Хр.). Той бил издигнат под ръководството на египетския архитект Имхотеп и отразявал замисъла на самия фараон (впрочем, този замисъл няколко пъти претърпявал съществени изменения). Отказвайки се от традиционната форма на мастабата, Имхотеп се спрял на стъпаловидна пирамида с правоъгълна основа и шест стъпала. Входът се намирал на северната страна; под основата били изсечени подземни коридори и шахта, на дъното на която била разположена погребалната камера. В заупокойният комплекс на  Джосер влизали също така и южната гробница-кенотаф с прилежащия към нея параклис и двор за обреда хеб-сед (ритуалното възраждане на жизнената сила на фараона чрез негов пробег на определено разстояние).

Стъпаловидни пирамиди издигали и други фараони от III династия (пирамидите в Медум и Дахшур); една от тях има ромбовидни контури.

Най-съвършен израз идеята на гробницата-пирамида намерила в гробниците, построени в Гиза за фараоните от IV династия - Хеопс (Хуфу) (2589-2566 г.пр.Хр.), Хефрен (Хафра) (2558-2533 г.пр.Хр.) и Микерин (Менкаура) (2528-2500 г.пр.Хр.), които още в древността били считани за  едно от чудесата на света. Най-голямата от тях била създадена от архитекта Хемиун за фараона Хеопс. При всяка пирамида се изграждал храм, входът към който се намирал на брега на Нил и се  съединявал с храма чрез дълъг покрит коридор. Около пирамидата на редове се разполагали мастабите. Пирамидата на Микерин останала незавършена и била достроявана от сина на фараона не от каменни блокове, а от кирпич.


Пирамидите в Гиза

В погребалните ансамбли от V-VI династии основната роля се поема от храмовете, които били украсени с голям разкош.

Към края на периода на Старото царство се появява нов тип здание — слънчевия храм. Него строили на възвишения и обграждали със стена. В центъра на просторния двор с параклиси поставяли колосален каменен обелиск с позлатен меден връх и огромен жертвеник в подножието. Обелискът символизирал свещеният камък Бен-Бен, на който според преданието изгряло слънцето, след като се родило от бездната. Както и пирамидата, слънчевият храм се съединявал с покрити коридори с входове в долината. Сред най-известните слънчеви храмове принадлежи храма на Ниусерра (2453-2422 г.пр.Хр.) в Абидос.

Архитектура на Средното царство

Около 2050 г.пр.Хр. Ментухотеп I отново обединил Египет и възстановил единната власт на фараоните под егидата на Тива. Столетията, отделящи епохата на Средното царство от времето на залеза на Старото царство, били много значими за духовния живот на египтяните. Разпадът на страната, войните, упадъка на центъра и божествената власт на фараона — всичко това създало почва за развитие на индивидуализма.

Индивидуализмът на египтяните се проявил преди всичко в това, че всеки започнал да се грижи за собственото си безсмъртие. Сега вече не само фараона и велможите, но и простосмъртните започнали да претендират за привилегии в задгробния живот. Така възникнала идеята за равенство след смъртта, което се отразило непосредствено на техническата страна на култа към умрелите. Той бил много опростен. Станали излишни разкошните гробници от типа мастаба. За обезпечение на вечния живот вече била достатъчна само една стела — каменна плоча, на която били изписани магически текстове и всичко онова, което било необходимо на умрелия в загробния свят.

Въпреки това, фараоните продължавали да строят гробници във вид на пирамиди, желаейки да подчертаят законността на притежанието на царската власт. Наистина, това вече не били онези пирамиди, които издигали в епохата на Старото царство: размерите им били значително намалени, а като  материал за строителство служили не двутонни каменни блокове, а кирпич; изменил се и способа на самия градеж. Основата съставлявали осем солидни каменни стени, разпростиращи се от центъра на пирамидата към нейните ъгли и към средата на всяка от страните. От тези стени под ъгъл от 45 градуса отхождали други осем стени, а пространството между тях било запълвано с каменни отломки, пясък и кирпич. Върхът на пирамидата бил облицован с варовикови плочи, съединявани една с друга чрез дървени сглобки. Също както и по времето на Старото царство, на източната страна на пирамидата бил долепен главния заупокоен храм, от който започвал покрит коридор към храма в долината. В днешно време тези пирамиди представляват купчина развалини.

Наред с пирамидите, които по същество копирали пирамидите на Старото царство, се появил нов тип погребални съоръжения, съчетаващ в себе си традиционната форма на пирамидата и скалната гробница. Най-значимият подобен паметник била гробницата на цар Ментухотеп II (2061-2010 г.пр.Хр.) в Дейр-ел-Бахри. От долината към нея водел ограден с камени стени път с дължина 1200 метра, широк 32 метра. Главната част на гробницата бил заупокойния храм, оформен с портик; в централната част рампа водела на втората тераса, където втория портик обкръжавал от три страни колонна зала, в центъра на която се извисявала изградена от каменни блокове пирамида. За нейна основа служела естествена скала. На западната страна се намирал открит двор, оформен с портици, с изходи в залата с колонадата и светилището, издълбано в скалата. Гробницата на фараона била разположена под колонната зала.


Заупокойният храм на Ментухотеп II в Дейр-ел-Бахри

Значително съоръжение от епохата на Средното царство се явява и заупокойния комплекс на фараона Аменемхет III (1842-1797 г.пр.Хр.) в Хавара. Пирамидата била изградена от кирпич и облицована с варовик, а погребалната камера била изсечена от монолитен блок полиран жълт кварцит. Особена известност получил заупокойния храм при пирамидата. Този храм влязъл в историята на културата под названието "лабиринт". Храмът заемал площ от 72000 квадратни метра и бил разделен от два реда колони на три нефа, от които централният бил по-висок от страничните и се осветявал чрез прозоречните отвори в горната част на стените.

Лабиринтът се счита за най-яркият от множеството многоколонни храмове, построени в периода на Средното царство. Колоните му били стилизирани растителни форми, което съответствало на символиката на храма като дом на божеството—слънце, което, според една от египетските легенди, се родило от цвета на лотоса. Най-често колоните, имитиращи свързани стъбла папирус, били също така с растителен капител, изобразяващ цвят на папирус или лотос. Всички колони били богато украсени с цветни орнаменти и позлата. Между капитела и тежкия покрив египтяните поставяли като абак значително по-малки по размер плочи, незабележими отдолу, в резултат на което изглеждало, че тавана, на който били нарисувани звездното небе със златни звезди, се рее във въздуха.

Редом с традиционните за египетската архитектура колони, се появила нова форма колони със ствол с канелюри и трапецовиден капител. Някои изследователи ги считат за първообраз на дорийския ордер, но тези доволно неопределени съвпадения могат да се окажат случайни.
« Последна редакция: Юли 26, 2018, 15:25:46 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7276
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Opera 12.15 Opera 12.15
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Цивилизацията на Древен Египет
« Отговор #63 -: Юни 05, 2013, 20:13:10 »

Архитектура на Новото царство

Водеща роля в архитектурата и изкуството на Новото царство започва да играе град Тива. За кратък срок в нея били построени пищни дворци и домове, великолепни храмове, които преобразили вида на Тива. Славата на града се помнела в течение на много векове.

Строителството на храмове се водело в три основни направления: издигани били наземни, скални и полускални храмови комплекси.

Наземните храмове представлявали изтеглен правоъгълник, обкръжен от висока масивна стена. Към вратите на храма водел широк път от Нил, украсен от двете страни със статуи на сфинксове. Входът на храма оформяли пилони, от вътрешната страна на които две стълбища водели към платформата на върха. На външната страна на пилона прикрепяли високи дървени мачты със знамена, а пред тях издигали гигантски статуи на фараона и позлатени обелиски. Входът водел в открит, заграден с колонада двор, завършващ с портик, построен малко по-високо от нивото на двора. В центъра на двора се намирал жертвения камък. Зад портика бил разположен хипостил, а зад него, в дъното на храма — параклис, състоящ се от няколко помещения: в централното на жертвения камък се намирала свещената ладия със статуята на главния бог, а в останалите две — статуите на богинята-съпруга и статуята на бога-син. Около параклиса по периметъра бил разположен обходен коридор, в който имало врати към допълнителните зали, храмовата библиотека, хранилищата за статуи и стаите за специални ритуали.

Към подобен тип храмове се отнасят двата храма на Амон в Тива — в Карнак и Луксор.


Входът на храма в Луксор

Скалните храмови комплекси представляват обърната буква «Т». Фасадата на храма издълбавали във външната част на скалата, а всички останали помещения били в дълбочината на скалата. Като пример за храм от такъв тип може да бъде посочен храмът на Рамзес II (1304-1237 г.пр.Хр.) в Абу-Симбел. Ансамбълът се състои от две съоръжения: Голям храм и Малък храм. Големият бил посветен на фараона и трима богове: Амон, Ра и Птах. Малкият бил издигнат в чест на богинята Хатхор, образът на която съвпадал с образа на съпругата на Рамзес II Нефертари.


Фасада на храма на Рамзес II в Абу Симбел

Съществено нововъведение в архитектурата на Новото царство се явява отделянето на гробницата от заупокойния храм. Първият фараон, нарушил традицията, станал Тутмос I (1525-1512 г.пр.Хр.), решил да погребе своето тяло не в пищна гробница със заупокоен храм, а в изсечена в отдалеченото дефиле гробница в така наречената «Долина на Царете».

Като пример на полускален заупокоен храм може да служи храма на царица Хатшепсут (1503-1482 г.пр.Хр.) в Дейр-ел-Бахри. Тя построила своя храм редом с храма на фараона Ментухотеп II. Нейният храм превъзхождал храма на Ментухотеп както по размери, така и по богатството на декора. Той представлявал съчетание на три поставени един върху друг кубове. Оформлението на фасадата било постигнато чрез редуване на хоризонтали (тераси) и вертикали (колонади). В най-долния етаж имало портик, заемащ цялата дължина на източната стена и разделен по средата от рампа. Към втората тераса водело стълбище, визуално явяващо се като продължение на рампата.


Храмът на Хатшепсут в Дейр-ел-Бахри

След идването на власт на Ехнатон (1379-1362 г.пр.Хр.) били строени храмове, посветени на бог Атон. Храмовете, както и по-рано, били ориентирани от запад на изток, а тяхната територия била заградена със стени. Входът оформяли невисоки пилони с мачти. Обаче, доколкото новия култ се извършвал под открито небе, храмовете на Атон нямали характерните колонни зали. Пилоните се редували с огромни открити дворове, запълнени с безчислени жертвеници. Те били изградени от кирпич, затова не са се запазили до наши дни.

Архитектура на Късното Царство

В Древен Египет по това време забележително се усилива властта на тиванското жречество при значително отслабване ролята на царското самодържавие. Юздите на държавното управления в 1085 г.пр.Хр. преминали в ръцете на Смендес, произхождащ от съсловието на жреците; след това трона бил овладян от представители на либийската знат. Основател на династията е Шешонк I (945-924 г.пр.Хр.), отново обединил за кратко Египет, в който по-късно се сменят династиите на Куш, Етиопия и Асирия. Новото обединение на страната в така наречения Саиски период бил сменен с персийското владичество. Персийските владетели, основали XXVII династия (525-404 г.пр.Хр.), управлявали чак до завладяването на Египет от Александър Македонски (336-323 г.пр.Хр.).

Подражавайки на великите царе, много от владетелите от Късния период продължили строителството в Карнак. Например съвременния вход на храма на Амон е издигнат при фараона Шешонк I; запазена е и колонадата на фараона Тахарка (690-664 г.пр.Хр.). В периода на владичеството на Куш били строени кирпичени гробници с форма на пирамида. Постройките като цяло запазват ориентацията на класическите традиции.

От епохата на XXVI династия (664-525 г.пр.Хр.) Тива загубила своето политическо и художествено значение и новата столица на Египет станал град Саис. Архитектурните паметници от Саиския период почти не са се запазили. В малкото известни комплекси присъстват наземни и скални съоръжения, а също се използват и някои елементи на храмовата архитектура — хипостили и пилони.

В архитектурата на епохата на персийското владичество има постепенно изоставяне на типа на  монументалните ансамбли; храмовете, по-преди посветени на древните богове, сега станали много по-малки по размер. Съхранена била класическата колонада от времето на Новото царство, но при това забележително се увеличила пищността и детайлната разработка на декора.


Храмът на бог Хор в Едфу


Храмът на Богинята Изида на о.Филе

След завладяването на Египет от гърците се получил необратим, но много продуктивен за изкуството синтез между местната художествена култура с традициите на античността. Своеобразието на новия синтезиращ стил се демонстрира от храма на Птолемей III Евергет (246-222 г.пр.Хр.) в Карнак, храма на Хор в Едфу и комплекса на Изида на о. Филе, наречен от Херодот «перлата на Египет».
« Последна редакция: Юли 26, 2018, 15:26:45 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7276
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Opera 12.15 Opera 12.15
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Цивилизацията на Древен Египет
« Отговор #64 -: Юни 21, 2013, 11:33:44 »
Представям на вашето внимание една статия, която преведох от руски език (със съкращения).
Предварително се извинявам, ако съм допуснал някакви неточности при превода.


Астрономическите представи на древните египтяни

Източници:

- http://www.ice-nut.ru/egypt/egypt098.htm
- http://www.ice-nut.ru/egypt/egypt09801.htm


Зодиакът от храма на Хатхор в Дендера

"...Ето, тези далечни области на небето са в пълен мрак... Неговите южни, северни, източни и западни граници са неведоми... Душата на Слънцето не се възнася там, защото тези места са неизвестни на боговете. Там няма зло... Това е задгробният свят - Дуат..." - с тези думи започва един от най-известните древноегипетски астрономически паметници - Книгата Бенен, "Книга на описанията на движенията на звездите", йероглифния текст и релефните илюстрации към която покриват тавана на Озириона - подземно помещение, посветено на култа към бог Озирис и обожествения цар Сети I (1318-1304 г.пр.Хр.) в храмовия комплекс в Абидос.

За колосалните астрономически познания на древните египтяни днес, хиляди години по-късно, можем да съдим по разпръснатите йероглифни текстове, изписани от ръката на писаря върху папирус или върху варовикови остракони. На "астрономическите тавани" в заупокойния храм на царица Хатшепсут (1503-1482 г.пр.Хр.) в Дейр ел-Бахри и Рамесеума - мемориалният комплекс на Рамзес II (1304-1237 г.пр.Хр.) в Тива са застинали, издълбани в камъка, образите на небесните божества и духове, съзвездията и планетите, почитани от човешките души.

Знаменитите зодиаци, станали символи на сливането на египетската, гръцката и вавилонската астрономическа мисъл, прославят перлите на египетската архитектура от епохата на Птолемеите - храмът на Хатхор в Дендера, на Хор в Едфу, на Хнум в Есна, на Мин и Изида в Коптос.

Огромните карти на нощното небе са били изписани по таваните на погребалните камери в гробниците на фараоните от епохата на Новото царство в Долината на царете в Тива. Изписани били и възнесението на бога на въздуха Шу, наведеното над земята (Геб) лазурно тяло на богинята на небето Нут (майката на всички планети и съзвездия), покрито с нейните хиляди златни безсмъртни деца, плуващи на своите ладии по безграничните води на Вселената.

Небето - това е и богинята Нут, и предвечният океан Нун, из чиито води се е появило слънчевото божество-творец, и накрая - великата небесна крава, носеща на рогата си слънчевия диск от космическата тъма. Ежедневно по тялото на небесната богиня бога на Слъцето Ра пътува в златната ладия Манеджет; от изток на запад небесните води неумолимо го носят към устата на Нут, през която той попада в Дуат - задгробния свят.

 "Именно през устата на Нут величието на този бог влиза в Дуат. След това той се придвижва напред, минавайки през небето. С него влизат и се придвижват напред звездите, устремени към своите места... Именно в първия час на вечерта величието на този бог [Ра] влиза [в Дуат]. Той става великолепен и тържествуващ в ръцете на своя баща Озирис. Чист е той там. Величието на този бог възсиява в живота на Дуат през втория час от началото на нощта.

 Величието на този бог заповядва на западните (т.е. обитаващите в Дуат, на египетски език за "запад" и "отвъден свят" се използва една и съща дума - "аменти", бел.моя), и той изпълнява замисленото от самия него в Дуат. Величието на този бог се придвижва към земята и отново и отново се появява в Горен Египет. Силата му е велика, както в първия момент от неговото появяване. Той се появява като велик бог в [град] Бехдет. На границите на небесните води, по ръцете на Нут преминава величието на този бог.
 
Той влиза в нея през нощта, в полунощ, и той се придвижва напред в тъмнината; заедно с всичките звезди", гласи текста на папируса Карлсберг I - справочник и сборник с коментари към изобразените по таваните на гробниците и храмовете небесни карти. В 13-те раздела на този най-древен обобщаващ труд по астрономия, обясняващ основните закономерности на Вселената, се разказва за Нут, за изгрева и движението на Слънцето, за настъпването на нощта и изгрева на звездите, за границите на безкрайното пространство.

На нощната ладия Месектет, Душата на Слънцето извършва своето извечно плаване по водите на задгробния свят, освещавайки Дуат и неизменно побеждавайки змея Апоп (Апофис) - олицетворение на вселенското зло.

В шестия част е апогея на нощните събития, когато Ра - Слънчевата душа ("утрешния ден") и Озирис - Великото тяло ("вчерашния ден"), подобно на това, което е било в началния момент на сътворението на Вселената, се сливат в едно предвечно божество в присъствието на милиони духове и човешки "Ба" (души във вид на птици с човешки глави).

Появяващият се в шестия час на нощта скарабей Хепри символизира обновеното Слънце, плаващо победоносно в отдалечените области на Дуат и стремящо се към източния хоризонт на Земята, за да даде светлина на живите, подчинявайки се на установения вечен вселенски кръговрат "нехех", изобразяван символично като безкрайния пръстен "шен".

На мястото на бог Ра през нощта на земния хоризонт се появява луната, деканите - звезди или съзвездия, които при изгрева си указват настъпването на новия час, един от 12-те отрязъци на нощта, както и други небесни тела-същества.

"Възходът на тези звезди в небето е в първия месец на сезона на разлива на Нил, когато изгрява Сепедет (Сириус)", - се казва в книгата Шен Идену.

А в книгата Бенен се казва: "Сириус, 18 звезди са след нея, 18 звезди са пред нея... Ето 29 от тези създания, които съществуват и творят в небесата - това са 29 звезди в тази част на небето. Една от тях умира, а друга живее всеки 10 дни... така че в Дуат остават другите седем".
От най-древни времена Сириус, небесното въплъщение на Изида, господарката на звездите, е бил почитан в Древен Египет като предвечна звезда, повеляваща на останалите звезди - декани, всяка от които, подобно на Сириус става невидима в продължение на 70 дни.

В южната част на Египет, в района на първия праг на Нил, Сириус също бил считан за въплъщение на богинята Сехмет-Хатхор, завръщаща се след дълго странстване в Египет и носеща със себе си благодатния разлив на Нил, който води до разцвет и защитава Та Кемет (плодородния чернозем в долината на реката) от настъплението на Та Дешрет (червеникавите пясъци на пустинята, подвластна на бог Сет).

21 дни преди появата на Сириус изгрява съзвездието Сах (Орион), "царят на звездите" - небесното въплъщение на Озирис. "Ето, твоето име е Този-който-е-в-Орион, Озирис", се казва в Текстовете на пирамидите - най-древните религиозни текстове, изсечени по стените на погребалните помещения в пирамидите на царете от V и VI династии на Старото царство.

По таваните на царските гробници Орион-Озирис се изобразява като антропоморфен бог в ладия и със скиптър в ръката. Той е обърнат назад, към ладията на Сириус-Изида и към следващата зад нея ладия със звездата Сепед - въплъщение на бог Хор, синът на Озирис и Изида.

Най-подробно астрономическите явления са описани в един пасаж на папируса Карлсберг I, който говори за "живота на звездите" и техния произход от богинята Нут: "Ето, на границите на небето тези звезди се движат извън нея (Нут) през нощта, когато те сияят и са видими. А пез деня те се движат вътре в нея и тогава те не сияят и са невидими. Те идват с бог Ра и с него се придвижват напред.

С особена почит в Египет се ползвали петте основни планети, три от които били считани за небесни въплъщения на бог Хор. Петте планети били известни на египтяните още от дълбока древност. Така например, първите споменавания и изображения на Себа Реси Ен Пет (Юпитер) се срещат на капака на саркофага на велможата Хени (XXI в.пр.Хр.).

Така наречените "звездни таблици" трябвало да съобщават на покойника времето през нощта, за да знае в кое място на подземния свят се намира в един или друг момент. Изображения на планетите в контекста на "звездни таблици" има по таваните на много гробници на царе и велможи, както и по таваните на заупокойните храмове. Зодиаците от птолемеевите храмове - на Хатхор в Дендера, на Хнум в Есна и на Мин в Коптос, а също така и някои други са запазили интересни планетарни текстове и изображения.

♦ Себа Реси Ен Пет - "Южната звезда на небето" (Юпитер) бил почитан като "Хор, освещаващ двете земи" ("двете земи", на египетски "тауи", са Горен и Долен Египет, бел.моя) и бил изобразяван като човек с глава на сокол, увенчан със звезда и стоящ в златна ладия.

♦ Себа Иабти Джа Пет - "Източната звезда, пресичаща небето" (Сатурн), била наричана още "Хор, небесния бик" и бил изобразяван също като Себа Реси Ен Пет или като човек с глава на бик, държащ скиптъра уаас, символ на върховната власт.

♦ Хор Джесер - "Червения Хор" (Марс) имал епитет "Плуващ с гърба напред" и бил изобразяван като сокол с разперени криле, змийска шия и три змийски глави, а понякога и като сокол с хеджет - бялата корона на Горен Египет.

♦ Себег, или Сетос Ем Уха Нечер Ем Дуаит - "Сет във вечерния здрач, бог в утринния здрач" (Меркурий) бил считан за небесен образ на бог Сет и бил изобразяван като сокол със змийска шия и главата на Сет, или, за да бъде избягнато изобразяването на Сет по таваните на гробниците - като седящ антропоморфен бог.

♦ Себа Джа - "Преминаващата звезда" (Венера) била представяна в образа на Бену - безсмъртния феникс, "велик бог, създал сам себе си... донасящ разлива на Нил, божествената душа (Ба) на Озирис". Зодиакът от храма на Хатхор в Дендера назовава тази планета Па Нечер Дуауи - "Утринна звезда". Себа Джа била изобразявана като двуглаво антропоморфно божество или като самия феникс - белоснежна чапла с короната на Озирис атеф.

Изключителен интерес представляват изображенията на тавана на гробницата на велможата Сененмут - архитект на храма на царица Хатшепсут в Дейр ел-Бахри (XVI в.пр.Хр.), а също така на тавана на погребалната камера на гробницата на фараона Сети I в Долината на царете (XIII в.пр.Хр.).


Тук, освен таблиците на звездите, определящи нощното време, били показани: северната и южната страна на небосвода, северните околополюсни съзвездия, кулминацията на звездите η и ζ от съзвездието Голяма мечка, кулминацията на звездата β от съзвездието Малка мечка. Всичко това позволявало да се прокара линията на небесния меридиан на географската ширина на град Тива. По такъв начин, звездите от "пояса на деканите" оставали на юг.

От всички тях - Кенемет, Хенетет и другите, само Сах и Сепедет са идентифицирани като Орион и Сириус. Останалите идентификации са много съмнителни. Групата на северните съзвездия била считана за най-важна на небосвода и винаги присъствала на изображенията. Месхетиу - "Бичият крак" (Голяма мечка) принадлежащ на Сет, бил изобразяван редом с държащата го Хесамут, въплъщение на Изида - Великият хипопотам, появяващ се на небето, съпроводен от един или два крокодила.

"Що се отнася до този преден крак на Сет, то той е в северната част на небосвода, привързан със златна верига към каменен стълб. На Изида било поверено,- се казва в Книгата на дните и нощите и митологическия папирус Жумиляк,- след като Хор отсякъл предния крак на Сет и го хвърлил в средата на небето и бил оставен там да бъде пазен от боговете. Великият хипопотам го държи така, че той да не може да се движи сред боговете".

Ан, богът с глава на сокол, често изобразяван със слънчевия диск на главата и държащ въже в ръка, е възможно да представлява съзвездието Лебед. Селкет, богинята-пазителка на мъртвите, често се изобразява редом с Месехтиу. По-надолу се намират съзвездията "звездите на бог Ра" Нечер-Ру - "Божественият Лъв", крокодила Хетеп Редуи, символизиращ Властелина на водата - бог Собек, а също и антропоморфно божество, повалящо крокодила, а също и съзвездията Сокол и Стълб. По-голямата част от северните съзвездия не са идентифицирани.

В шествието на боговете в северната част на небето, оглавено от Изида, обезателно изобразявали духовете-синове на Хор, пазители на мъртвия, поредица специални небесни божества: Маанитеф - "Виждащ своя баща", Иренджетеф - "Творец на своето тяло", Ирренефджесеф - "Сам създал своето име" и още някои други; на края на процесията бил изобразяван управляващия или покойния цар.

В края на епохата на Новото царство в гробниците на фараоните Рамзес VI (1156-1148 г.пр.Хр.), Рамзес VII (1148-1147 г.пр.Хр.) и Рамзес IX (1140-1121 г.пр.Хр.) били изобразени уникални "Звездни часовници", състоящи се от 24 таблици за 24-те полумесечни интервали на годината. Всяка таблица била съпроводена от изображение на седящ жрец и система от девет вертикални линии, пресечени от 13 хоризонтални линии.

Хоризонталните линии преставляват началото на нощта и края на нейните 12 часа. Съпровождащият текст обяснява в какво положение звездата трябва да се намира в дадения час по отношение на фигурата на седящия жрец. По такъв начин, през нощта двама жреци стояли на върха на пилона на храма с лице един към друг точно в направление на небесния меридиан, тоест в направление север-юг.

Единият от жреците гледал към лицето на другия през малко отверстие на специален инструмент. В същия момент първия жрец-наблюдател с помощта на инструмента мерхет (въжен отвес с тежест) отбелязвал положението на зваздите на небето спрямо фигурата на седящия срещу него втори жрец.

Ако звездата се намирала точно над главата на последния, това означавало, че е достигнала своята най-висока точка на небето на линията на небесния меридиан, раха иб "срещу сърцето". Ако звездата била по-ниско или встрани от меридиана, то това положение се определяло като херирет унеми (херирет иаби) - "в дясното око" ("в лявото око"), херрах унеми (херрах иаби) - "на дясното рамо" ("на лявото рамо") и т.н.

Времето през деня установявали със слънчеви часовници - гномони, съставени от две свързани дървени пръчки. Върху едната пръчка, разположена на плоскостта в направление от изток на запад, имало деления; другата била поставена със широката си страна перпендикулярно на първата по направление от север на юг.

Сянката на втората пръчка попадала върху някое от деленията на първата и по такъв начин фиксирала времето през деня. Времето на деня (от изгрев до залез слънце) било разделено на 12 часа, също както и времето през нощта.

С по-голяма популярност в храмовете се ползвали водните часовници, наречени от гърците "клепсидра". Те били използвани за определяне на времето през нощта. известен изобретател на усъвършенстваните водни часовници бил Аменмес, който носил титлата "пазител на печата" при фараона Аменхотеп I (1546-1526 г.пр.Хр.).

В Египетския музей в Кайро се пази клепсидра от храма на Амон в Карнак от времето на Аменхотеп III (1417-1379 г.пр.Хр.). Това е алабастров, инкрустиран с лазурит кръгъл съд с малък отвор на дъното, разположен в близост до фигурка на павиан - свещеното животно на Тот, богът на мъдростта и знанието. Клепсидрата била пълнена при настъпването на нощта и на сутринта водата изтичала напълно.

От вътрешната страна на часовника били изрязани 12 колонки текст и отметки за 12-те часове на нощта. При нанасянето на отметките се отчитало сезонното изменение на продължителността на нощта. Външната страна на часовника била разделена на три регистъра. Аменхотеп III бил изобразен покланящ се на Ра, Тот, Птах и боговете на 12-те месеца на годината.

Определена категория жреци, носеща името унуит (производно от "унут" - час), била длъжна да следи часовника. Жреците били длъжни да се сменят на всеки час и по такъв начин непрекъснато да изпълняват своята божествена служба.

Египетският календар бил слънчев и включвал 365 дни. Той се състоял от три големи периода, всеки от по 4 месеца: Ахет - "време на наводненията" (месеци: Тот, Паофи, Атир, Хойак), Перет - "време на сеитбата" (месеци: Тиби, Мехир, Фаменот, Фармути), Шему - "време на реколтата" (месеци: Пахонс, Паини, Епифи, Мезоре).

Всеки месец се състоял от 30 дни. В края на годината се добавяли пет допълнителни "епагоменални" дни, посветени на боговете на Хелиополската Енеада - Озирис, Изида, Хор (Хароерис), Сет и Нефтида. Доказано е, че употребяваният в наши дни грегориански календар произлиза от древноегипетския.

Във връзка с това, че египетската календарна година "избързвала" спрямо слънчевата година и нямала високосен ден, началото на годината било фиксирано на 19 юли - денят на разлива на Нил в околностите на Мемфис и първата поява на Сириус на утринното небе. Египетската традиция от епохата на Птолемеите приписва създаването на календара, ориентиран спрямо звездата на Изида (Сириус), на Имхотеп - знаменитият мъдрец и създател на грандиозния пирамидален комплекс на фараона Джосер (2667-2648 г.пр.Хр.) в Сакара.

За конкретни египетски астрономи ние знаем твърде малко. Надпис от епохата на Птолемеите съдържа името на "Хенту, наблюдател на звездите от храма на Собек"; в съвременните нему текстове от храма на Изида на о-в Филе се споменава за "пророка на Сириус и движението на Луната, жрец на петте живи звезди (т.е. планетите), знаещ времето на слънчевите и лунните затъмнения".

Въпреки това, най-интересното откритие, свързано с име на египетски астроном, е било направено през 1906 г. в селището Тел Фараин. Там била открита статуя на някой си Хархеби (III в.пр.Хр.), надписа на която гласи, че той е бил "наследствен принц и княз, единствен спътник на царя, посветен в тайните писания, наблюдаващ всичко в небесата и на земята, наблюдаващ с чист взор звездите... който обявява времето на игрева и залеза заедно с боговете, които предсказват бъдещето... наблюдаващ кулминацията на всички звезди на небето... и предсказващ изгрева на Сириус в началото на годината.

Той наблюдава нея (Сириус) в деня на нейното първо празненство, той е сведущ в нейния път и в нейните ежедневни дела; всичко, което тя предвещава, е негова грижа; знаейки "севера" и "юга" на слънцето, провъзгласява всичките му чудеса и определя техните срокове, той обявява кога ще се случат те; той разделя часовете на две времена (ден и нощ) и не допуска грешки през нощта... той не пропуска нищо от това, което го касае и е внимателен към всичко онова, което е видял".

В мирогледа на египтяните астрологията е имала много по-малко значение от астрономията. Египетските хороскопи, най-старият от които е датиран към 38 г.пр.Хр. се правели върху остракони и били своеобразен синтез на гръко-египетската и вавилонската религиозно-астрономическа мисъл.

Според древноегипетската традиция бъдещето на човека се узнавало преди всичко не от астрологически изчисления, а от предсказанията на боговете, идващи при новороденото и предричащи съдбата му (като орисниците в българския фолклор, бел.моя), както и от оракулите на боговете и богините - на Амон-Ра в Карнак, на Изида в Коптос и на о-в Филе, на обожествения цар Аменхотеп I и царица Яхмес-Нефертари в Дейр ел-Медина.

Освен това, съществували специални календари на щастливите и неблагоприятни дни, свързани с определени събития от живота на боговете, които са се случили през тези дни. Така например, за щастливи се считали първия ден на месец Мехир (16 декември по грегорианския календар), когато Ра със собствените си ръце издигнал небесния свод, и 12-ия ден на месец Паменот (26 януари по грегорианския календар), когато Тот заел мястото на Атум във владението на храмовото "езеро на двете истини".

На третия ден от месец Мехир (18 декември по грегорианския календар) Сет, заедно със своите сподвижници възпрепятствал плаването на бог Шу. Това бил опасен ден, подобен на 13-ия ден от същия месец (28 декември по грегорианския календар), свързан с яростта и гнева на богинята Сехмет. Що се отнася до 26-ия ден на месец Тот (13 август по грегорианския календар), то този ден бил неблагоприятен, тъй като на тази дата е била битката между Хор и Сет.

Рожденият ден на Сет, който се падал на третия от петте епагоменални дни (16 юли по грегорианския календар), се считал за особено неблагоприятен. На този ден фараонът не вършел нищо. Това били дни, когато не се разрешавало да се пали огън вкъщи, забранени били веселбите, дори и произнасянето на името на Сет. Всички тези забрани имали дълбок религиозно-философски смисъл, който изследователите често не вземат предвид.
« Последна редакция: Февруари 28, 2016, 08:27:31 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7276
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Opera 12.15 Opera 12.15
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Цивилизацията на Древен Египет
« Отговор #65 -: Юни 26, 2013, 06:48:32 »
Небето преди хилядолетия

Източник: http://www.momenti.info/?p=45

При разглеждане на материали, свързани с археоастрономия възниква въпросът с какви процеси е свързана промяната във видимото положение на небесните тела, която би могла да се наблюдава при древните археологически паметници.
 След като се порових насам-натам , стигнах до три съществени явления за такива дългопериодични промени:

- прецесия на земната ос
- дългопериодична нутация
- собствено движение на зведите.

Прецесия

 Прецесията е открита от Хипарх от Никея през II в. пр.Хр. Същността на това явление е в бавното завъртане на оста на въртене на Земята по образуващата на кръгов конус под действието на Слънцето, Луната и други планети за период от 26 хиляди години. Оста на този конус е перпендикулярна на плоскостта на земната орбита.
 Прецесията води до това, че точката на пролетното равноденствие се премества по всички знаци на Зодиака в направление, обратно на движението на Слънцето. Целият кръг на това движение бил наречен „Велика година“.
 Друго следствие от прецесията е преместването на положението полюсите. Северният небесен полюс се премества по окръжност с център в съзвездието Дракон. Преди 13 000 години северният полюс се е намирал в близост до Вега (α от съзвездието Лира), от територията на източно-европейската равнина е било възможно да се наблюдават съзвездията Кентавър и Южен Кръст. След това Полярна звезда последователно са били звезди от съзвездието Херкулес , звездата Тубан от Дракон. Римляните не са имали Полярна звезда, Кохаб и Киносуру от Малката Мечка са били наричани Стражите. Алфа от Малката Мечка е станала Полярна звезда около 1100 година и ще бъде най-близко до полюса в 2100 година.



Дългопериодична нутация

 Дългопериодичната нутация е изменението на ъгъла на наклона към еклиптиката на Земната ос на въртене от около 22,1 градуса до 24,5 градуса за период от 41000 години.

(бил е: 24,049° през 3 300 пр. н.е., 23,443° през 1973 г., 23,439° през 2000 г.). Свързана е с циклите на Миланкович за земния климат. Най-същественото влияние върху небесните светила е при Слънцето – променя се височината на издигането му над хоризонта, както и точките на изгрев и залез.
 С измерване на ориентацията на светилища и храмове, спрямо зимното или лятното слънцестоене може да се направи датировка. Н. Локьор и Дж. Хокинс внимателно проучили ориентацията на Карнакския комплекс:



 И двамата направили извод за промяна на ориентацията на комплекса с времето. Оста на стария храм е ориентирана по зимното слънцестоене през 2100 г пр.Хр., когато наклонът на земната ос бил 23,9°, новата ос е ориентирана към точката на слънцестоене в 1200 г. пр.Хр. И съответства на по-малък наклон на земната ос – 23,8°.

Собствено движение на звездите

 Промените в положението на звездите върху небесната сфера се дължат преди всичко на
 прецесията, нутацията, аберацията и в по-малка степен на годишния паралакс. Ако се изключи влиянието на тези причини, изменението намалява, но не изчезва напълно. Това изменение се дължи на различните относителни скорости на звездите спрямо Слънцето и се нарича собствено движение m, то се измерва в секунди от дъгата за година.
 Собствените движения на звездите се различават по големина и посока. Само няколко десетки звезди имат собствено движение повече от 1″ на година. Най-голямо собствено движение m=10″,27 има звездата на Барнард. Болшинството измерени собствени движения на звездите са стотни и хилядни от секундата на дъгата за година.
 Най-често за илюстрация на собственото движение се дава пример с промените в Голямата мечка за 100 000 години:



Човешката история обаче е доста по-кратка. Има ли съществени промени в положението на ярките звезди и съзвездията, които би трябвало да се отчитат от археоастрономията?
 За щастие има програми, с които може де се види промяната в положението на звездите върху небето при различни периоди, една от тях е Moovastar.

Това са снимки на показаното от Moovastar преместване на звездите за 10 000 години назад във времето, със стъпка 1000 години, като цветът им се мени от жълт към червен:





Вижда се, че формата на съзвездията се запазва почти непроменена. Собственото движение може да има значение за някои звезди като Сириус, по хелиакалния изгрев на която египтяните са се ориентирали за разливането на реката Нил.

В древните източни царства не е имало обща ера. След смъртта на владетеля започвали да броят годините отначало. Освен това, древноегипетската година имала 365 дни, докато истинската година е с четвърт денонощие по-голяма.
 Хелиакалният изгрев на Сириус, поради съвпадането му с разлива на Нил бил много важен за египтяните и те записвали кога е станало това събитие. И то поради горните причини е било на различни дати. Датите съвпадат отново след 1461 години (4х365,25=1461). Този период от 1461 години често е наричан Цикъл на Сотис.
 В книгата „По следите на миналите столетия“ на А. Каждан попаднах на много интересна история за ролята на Сириус в изясняването на египетската хронология:

Ако в някоя година при Аменхотеп I (1546-1526 г.пр.Хр.) Сириус е изгрял на 9-ти, а в някоя година от царуването на Тутмос III (1504-1450 г.пр.Хр.) – на 28-ми от същия месец, то между едната и другата година са изминали (28-9)х4=76 години.
« Последна редакция: Юли 26, 2018, 15:29:19 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7276
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Opera 12.15 Opera 12.15
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Цивилизацията на Древен Египет
« Отговор #66 -: Юни 30, 2013, 12:45:45 »
Земният Орион

Източник: http://nao-rozhen.hit.bg/Egipet.htm

Статията е публикувана във вестник Телескоп, с продължения в броеве 49, 50, 51 и 52 от декември 2004 г., и в броеве 1 и 2 от януари 2005 г.

Въпросът за астрономическите познания на хората от древността буди в нас особени вълнения - това е обширна тема, пряко свързана с историята, културата и религията на отдавна изчезнали цивилизации, знанията ни за които остават забулени в мъглата на отминалите времена. От тези епохи са ни известни някои съзвездия и увековечените чрез тях герои. Някога тогава са били издигани внушителни мегалитни съоръжения - храмове, некрополи и обсерватории, съставени са били първите календари.

      Днес историята може би нямаше да знае почти нищо за древноегипетската цивилизация, ако през територията на Египет не течеше Нил - своеобразна артерия на живота, носеща живителна влага и плодородни наноси сред жарката пустиня. Благодарение на това е процъфтяла една от най-великите цивилизации, съществували някога, отличила се със своята писменост, култура и религия и оставила ни в наследство последното оцеляло от седемте архитектурни чудеса на древността - египетските пирамиди.
       Вече загубили някогашният си блясък, а някои от тях - почти напълно разрушени, все още можем да съдим за архитектурата им. Но дали знаем всичко за тяхното предназначение?

"Всички се боят от времето, а времето
 се бои от пирамидите"
(Арабска сентенция)

Неотдавна в книжарниците у нас се появи книгата "Загадката Орион" от Робърт Бовал и Ейдриън Гилбърт, на издателство Бард.


Големите пирамиди на Хеопс, Хефрен и Микерин в Гиза, съоръженията около
 тях и релефа на местността - поглед отгоре
       Виждат се множество малки постройки около Хеопсовата - гробници-мастаби на велможи. От всяка пирамида тръгва път върху насип в посока към Нил. Южно от Микериновата пирамида и източно от Хеопсовата са разположени по 3 малки пирамиди, наричани сателитни.


Накратко, в книгата се изказва тезата, че трите пирамиди на платото Гиза са част от плана на огромен некрополен комплекс, включващ и други по-малки, вече разрушени или разграбени за строителен материал пирамиди в близките околности, както и двете големи пирамиди на Снофру (бащата на Хеопс) в Дашур, югозападно от Мемфис. Този комплекс е наречен Мемфиският некропол, а генералният му строителен план според автора пресъздава област от звездното небе и по-специално - района на съзвездието Орион. Така трите пирамиди в Гиза на фараоните от Четвъртата династия Микерин (Менкаура) (2528-2500 г.пр.Хр.), Хефрен (Хафра) (2558-2533 г.пр.Хр.) и Голямата пирамида на Хеопс (Хуфу) (2589-2566 г.пр.Хр.), по разположение съответсват на трите звезди от Пояса на Орион в съответния ред: Минтака (δ-Орион), Алнилам (ε-Орион) и Алнитак (ζ-Орион). Всъщност, тази теза не е съвсем нова. Относно нея са изказани немалко скептични мнения, но и много египтолози й отделят вече достойно внимание!
       Както ще видим по-нататък, фигурата на съзвездието Орион е играла важна роля в древната звездна религия на египтяните. Тя е олицетворявала бог Озирис - антропоморфно божество (богочовек), син на бога-слънце Ра и на небесната богиня Нут, пръв божествен владетел на страната. По-нататък ще стане дума и за другите по-важни божества: братът на Озирис - Сет, който по-късно извършва братоубийство, синът на Озирис - Хор, който води епична битка със Сет - убиеца на баща му, и сестрата на Озирис (също и съпруга) - Изида, олицетворявана със звездата Сот (или Сотис - Сириус).
       Според тогавашните вярвания, бог Озирис е своеобразен мост за душата на мъртвия фараон при преселението й в "Дуат" - отвъдният свят, по-късно доуточнен като небесното звездно царство на боговете. Чрез Озирис е ставало самото прераждане на фараона. Така след смъртта си, той се е превръщал в звезда от района на съзвездието Орион, т.е. частица от бог Озирис. Орион е бил наричан "Саху" или "богът, прокосяващ небето", като думата "Саху" е означавала също и процес на мумифициране.
       Първи д-р Ото Нойгебауер и д-р Ричард Паркър - признати авторитети по древноегипетска астрономия от университета Браун в Роуд Айланд, са открили отъждествяването от египтяните на образа на Саху с фигурата на Орион: "Имената на деканите (звездните групи) на Орион - "вдигната ръка", "спусната ръка" и т.н. потвърждават, че Саху е човешка фигура, изобразявана графически върху напречните ивици на капака на саркофага или по таваните на погребалните камери..."
       Идваме до първия важен въпрос: дали всичко това би могло да бъде сериозен религиозен мотив, залегнал в основата на генерален архитектурен план за огромният некропол?
       Всъщност, тезата че Египет е строен "по небесен план" или "както на небето - така и на земята" е също отдавна известна и коментирана дори в уроците по история в училищата, но точният й смисъл винаги е оставал загадка!


Съзвездието Орион и въпросната област около Поясът му


Приликата на Пояса на Орион с разположението на трите пирамиди в Гиза
       Забелязва се отместването на пирамидата на Микерин от диагоналното разположение на другите две големи - Хеопсовата и Хефреновата, аналогично с отклонението на звездата Минтака от линията, определена от по-бляскавите Алнитак и Алнилам. Ориентацията на картите е различна поради описаната в текста причина.


На пръв поглед наистина се вижда поразителна прилика! Вижда се дори, че както най-слабата северозападна звезда от Пояса на Орион - Минтака, е отместена леко от линията, определяна от по-бляскавите звезди Алнитак и Алнилам, така е отместена и последната най-малка пирамида на Микерин, спрямо линията, определена от върховете на другите две по-големи - Хеопсовата и Хефреновата. Върху този факт в книгата също е обърнато внимание.
       Привидната прилика с Орион обаче не свършва до тук! Лесно се вижда още, че звездата Саиф (κ - кракът на Орион) е загатната от вече почти напълно разрушената пирамида в Абу-Роах (6 км северозападно от Гиза), строена от сина на Хеопс - Джедефра, а звездата Белатрикс (γ - едното рамо на Орион) съответства на незавършената или разграбена за материал пирамида на Небка (брат или син на Хеопс), намираща се в Завиат ал-Ариан (5 км югоизточно от Гиза). Всъщност, Небка е последният фараон от Четвъртата династия, по времето на която са издигнати най-големите пирамиди.
       Според автора, приликата продължава с няколкото малки пирамиди в Абузир (9 км югоизточно от Гиза), строени през Петата династия и съответстващи на няколкото звездички от "главата" на Орион, но така разчертана, фигурата на съзвездието се оказва нереално издължена! Освен това на най-ярките звезди от Орион - Бетелгейзе и Ригел, няма съответстващи пирамиди! Дали мащабният проект (ако е имало такъв) на фараоните от Четвъртата династия е останал недовършен?
       Скептиците смятат, че разположението на пирамидите в направление североизток-югозапад е продиктувано от разположението на кариерите, от които са добивани каменните блокове, изграждащи вътрешността на Хеопсовата пирамида. Така строилият по-късно Хефрен е бил принуден да се задоволи с единственото останало удобно място - югозападно от Хеопсовата. Според тях, по аналогични причини е избрано мястото и на третата пирамида на Микерин. Разбира се, в най-простия случай е възможно да е така, но ако некрополът е строен по генерален план, логично е да се предположи, че мястото на кариерите предварително е съобразено с бъдещото разположение на пирамидите!
       Според друга теза, височината на пирамидите в Гиза е съобразена с блясъка на съответстващите им звезди от Пояса, но бих предпочел да не коментирам това, тъй като едвали е ясен начинът, по който древните са оценявали звездният блясък. Вместо това представям данни за височината и масата на трите пирамиди в Гиза и блясъкът на техните "звездни двойници" от Пояса на Орион.

Пирамидите в Гиза:
       1. Хеопсова: височина 147 м, маса 6.18 млн. тона;
       2. Хефренова: височина 140 м (но строена на по-висок терен!), маса 5.28 млн. тона;
       3. Микеринова: височина 65.5 м, маса 570 000 тона.

Звездите от Пояса в аналогичен ред:
       1. Алнитак-ζ - от 1.89m;
       2. Алнилам-ε - от 1.70m;
       3. Минтака-δ - от 2.41m.

 Според автора, заслужава внимание и разположението на р. Нил спрямо Гиза и изобщо - спрямо фигурата на "земният Орион", очертана от пирамидите. Коритото на Нил минава източно от Гиза, подобно на Млечния път, който също "минава" източно от Орион - през съзвездията Близнаци, Малко куче и Еднорог и "слиза" към югоизточната част на Голямо куче и Кормило. Тук прилика на пръв поглед наистина има, а в древноегипетските религиозни текстове неведнъж е спомената "небесната река" - вероятно Млечният път, като небесен двойник на Нил...
       Разглеждайки картите, отначало ме озадачи различната им ориентация! Както знаем, върху звездните карти Орион е обърнат с "глава на север", докато фигурата му, очертана от пирамидите в пустинята е обърната обратно - с "глава на юг". Лесно е обаче да се прозре причината: ако изчакате кулминацията на Орион над южния хоризонт и го изрисувате върху лист хартия, лежащ на маса пред вас, рисунката ви също ще се окаже с "глава на юг". За да я ориентирате правилно, ще трябва да вдигнете листа над главата си, като го държите срещу Орион! Като че ли пресъздавайки фигурата на Орион-Озирис на земята, египтяните са го "разчертали" също по този начин! По тази причина и за удобство, показаните тук схеми са ориентирани с юг нагоре.

Древноегипетската звездна религия

      Въпреки тези прилики, логично е да се поискат още доказателства за съществуването на такъв мащабен генерален план и за връзката му със звездното небе. Естествено, най-логично би било да се потърси информация в древните писмени документи, достигнали до нас. От времето на Шамполеон, открил през 1822 г. ключът към разгадаването на египетското йероглифно писмо, до днес са преведени много древноегипетски религиозни текстове, като тези от "Книга на мъртвите" и по-малко известните "Текстове от пирамидите" (ТП). Последните са открити през 1881 г. в пирамидите на Унас (2375-2345 г.пр.Хр.) и Пепи I (2332-2283 г.пр.Хр.) от Петата и Шестата династия. Втората важна крачка е тълкуването на текстовете и точно тук са възниквали големи спорове!

      Проповедниците на всяка една религия разполагат с широко поле за интерпретация на идеалите и ценностите в нея, възхвалявайки делата на своите богове. Сьвсем нормално и често срещано е при това да се използва огромно количество символика, в която дори специалист трудно се ориентира! Още по-трудно е да се изследват такива текстове с цел установяване на фактология, свързана с някакви древни исторически събития, тъй като поради особения стил на изразяване, невинаги е ясно кога се говори за нещо конкретно - в пряк смисъл, и кога алегорично... Такъв анализ се опитва да направи и авторът върху ТП, търсейки в тях религиозни основания за съставянето на генералния план на некропола. При такива целенасочени опити е лесно да се изпадне в тенденциозност, подозирайки се скрит смисъл между редовете. Мисля, че авторът на места определено се поувлича, като смело свързва някои алегории с конкретни обекти, без непредубеденият читател да намира особена причина за това. Но и неможе да се отрече, че в много от цитираните откъси от текстовете, действително се срещат стихове, ясно и еднозначно говорещи за звездния култ у древните египтяни. Както вероятно читателят сам ще се убеди, тези стихове изместват на по-заден план общоприетата теза за първенството на култа на египтяните към Слънцето - бог Ра!
       Но защо точно ТП представляват такъв интерес и се явяват като главен източник на информация за звездната религия?
       Първо, заради мястото където са открити - по стените на коридорите в споменатата пирамида, което значи, че сами по себе си те са много стари - на около 4100-4300 г. Второ, заради допускането, че те най-вероятно са препис от още по-древни текстове! Конкретната причина за издълбаването им по стените в пирамидата на Унас е била погребението на фараона, но със сигурност текстовете ги е имало дълго преди това.
       Тук ще предложа на читателя няколко от цитираните в книгата откъси от ТП, преведени от британския филолог Реймънд Фокнър и издадени през 1986 г., но преди това ще цитирам една мисъл на Уолис Бъдж (също цитирана в книгата), в която той обяснява представите на древните египтяни за Небесното царство - "Небесният Дуат":
       "Египтяните от най-дълбока древност си измислят материално Небесно царство, в което островите на блажените се мият от водите на Нил... други си представят, че се преселват на бреговете на един небесен Нил, където строят градове.. Изглежда, те въобще не са могли да си представят Небесното царство без Нил..."
       И като че ли следващите стихове от ТП потвърждават това:
       "Нека ме вдигнеш (мъртвия фараон) и ме поставиш между боговете - безсмъртните звезди..." [ТП 1759].
       "Стигнах до водните си пътища, които са по брега на Потока на голямото разливане, до мястото на удовлетворението... което е на хоризонта" [ТП 508].
       "Лъкатушещият воден път се разлива, тръстиковите полета са пълни с вода и аз (мъртвият фараон) съм пренесен оттатък, на източната страна на небето, към мястото, където боговете ме оформят, където се раждам нов и млад... Гледай, аз заставам като звезда на небосвода, сестра ми е Сот (Сириус), потомка ми е Утринната звезда..." [ТП 343-57]
       След няколкото превода, все още се долавя доста лирика в тези стихове, които в автентичното си звучене вероятно се били шедьоври в онази епоха! В последният стих се описва самото прераждане на фараона, като звезда в източната част на небето, в областта на изгряващите Орион и Сириус, но не в случаен момент, а по време на разлива на Нил, т.е. при настъпването на новата година за египтяните! И още един подобен стих, който има твърде интересно тълкуване:
       "Тръстиковите лодки в небето са на мястото си, за да мога да стигна с тях до Ра. Пресякох, така че да застана от източната страна на небето, когато Ра е в северната му част между незалязващите звезди, които са се подпрели на жезлите си и гледат на изток... Ще застана между тях, защото Луната ми е сестра, а Утринната звезда ми е потомка..." [ТП 1000-1].
       Знаем, че при лятното слънцестоене, Слънцето (Ра) е най-високо на север от небесния екватор (макар и не точно между незалязващите звезди). Ако се симулира небето с програма-планетариум за време 2750 г. пр.н.е. (малко преди началото на Третата династия) се вижда, че поради прецесионния ефект, хелиакалният изгрев на Сириус е настъпвал също около момента на лятното слънцестоене. Опитах с програмата SkyGlobe 3.6 и получих точен хелиакален изгрев на Сириус на 6 юли 2750 г. пр.н.е., в 04:47 LMT за географското положение на Кайро, с лятно слънцестоене на 18 юли същата година. В това време Орион вече е изгрял, т.е. "застанал от източната страна на небето". Визуално, хелиакалният изгрев на Сириус е могъл да бъде забелязан поне десеттина дни след датата на точния - около 16-18 юли, когато тя е изгрявала вече малко по-рано от Слънцето.
       За сравнение, симулирах точен хелиакален изгрев за 0001 г. с резултат 8 юли, при лятно слъцестоене на 25 юни и накрая за наше време - 2004 г., с точен хелиакален изгрев на 24 юли (вече по нов стил), при лятно слънцестоене на 21 юни. В първите случаи програмата промени вида на околополярната област, с "полярната" тогава звезда Тубан, α-Дракон. Много от най-разпространените програми-планетариуми обаче не могат да симулират небето за време преди Христа! За достатъчно точно симулиране до преди няколко хилядолетия, авторът препоръчва още две програми: "EZ Cosmos" и "StarMap 2.10 High Precision". При симулация на посочените епохи, ефекта от собственото преместване на звездите може да се пренебрегне, с изключение на този при Сириус, поради нейната близост - на около 8.6 св. г.
       По стиховете посочени до тук, повече или по-малко се налагаше да се гадае, дали наистина става дума за прераждането на владетеля в областта на Орион! Но има и стихове, в които това се казва съвсем директно:

       ".. виж как той (фараонът) се е превърнал в Орион, виж Озирис е станал Орион..." [ТП 820].
       "Бъди жив и млад до твоя баща (Озирис), около Орион в небето..." [ТП 2180].
       И един стих, като отговор на вече преродилият се фараон:
       "Небето е бременно с вино (зората), Нут ражда дъщеря си призори (изгрева на Сириус-Изида), аз наистина се издигам (звездата-фараон), трета след мен е Сот..." [ТП 1082-3].

      Оказало се, че не само религиозните стихове говорят в полза на тезата за съществуването на древната звездна религия! На тавана в гробницата на Сенмут (Ново царство), в колоната с рисунки посветена на Саху, той е изобразен като крачещ мъж, над който сияят три вертикално разположени звезди, напомнящи изгряващият Пояс на Орион. Пред него са изрисувани Хиядите и Алдебаран, които също имат роля в звездната религия на египтяните, а след него е изобразена следваща го жена - Изида, олицетворявана със Сириус-Сот.

      До тук разгледахме няколко интересни примера от древноегипетските текстове, но това все още не е пряко доказателство, че религиозните мотиви са били в замисъла на плана на Мемфиския некропол. Скептикът може да каже: "Какво пък толкова, боготворили са фигурата на Орион, но трите големи пирамиди в Гиза може случайно да наподобяват поясът му, а минаващият наблизо Нил също да е случайно съвпадение". Нека разгледаме някои особености в разположението и ориентацията на самите пирамиди, при което може да се наложи да решим и няколко несложни геометрични задачи:


Несъвпадението на диагоналите на Хеопсовата и Хефреновата пирамида
      Продълженията от диагоналите на основите на двете големи пирамиди в посока североизток-югозапад са успоредни и близки, но не съвпадат в една права.


Всички пирамиди са с квадратни основи, доста точно ориентирани спрямо посоките на света. Особено точна е Хеопсовата, при която грешката в ориентацията е само 3'! Тази смайваща точност обаче според мен може да бъде и довод против тезата за звездното съответствие. При бегъл поглед върху картата на Гиза изглежда, че върхът на средната пирамида (на Хефрен) лежи на продължението от диагонала североизток-югозапад на основата на Хеопсовата и първото впечатление е, че тези две пирамиди са точно диагонално разположени, но не е така! Ако диагоналите им съвпадаха, спокойно межеше да се каже, че линията, определена от техните върхове е под 45° спрямо меридиана, минаващ (например) през върха на Хеопсовата. Но върху картата може лесно да се измери, че линията на върховете в действителност сключва ъгъл от около 43.5° с меридиана и следователно продълженията на въпросните диагонали са успоредни, много близки, но не и съвпадащи! Като се има предвид точността в ориентацията на пирамидите спрямо посоките на света, грешка ли е това несъвпадение или изобщо не са се стремили да ги разполагат диагонално? И изобщо - към какво направление са се придържали, ако действително са строили според генерален план? Хрумна ми да съпоставя ъгълът от 43.5° с ъгъла между линията на Пояса, определена от по-ярките му звезди Алнитак и Алнилам, и небесния меридиан, минаващ например през Алнитак - аналогично на земния меридиан, минаващ през Хеопсовата. Идеята ми беше да проверя дали разположението на трите пирамиди в Гиза пресъздава ориентацията на Пояса на Орион над южния хоризонт при кулминацията му. Отначало сметнах ъгъла за нашата епоха - при полюс близо до Полярната звезда. Взех ректасцензиите и деклинациите на двете звезди от Астрономиески алманах за 2004 г. и ги използвах за пресмятане на правоъгълния триъгълник, образуван от меридиана през Алнитак, паралела през Алнилам и отсечката, свързваща тези две звезди, като хипотенуза.
       Получих наклон между последната и меридиана през Алнитак от почти 57° - нещо твърде различно от ориентацията на пирамидите! След това взех корекция за тогавашната епоха при изместен небесен полюс близо до Тубан, α-Дракон, при което се налага към този ъгъл да се добавят още близо 10° и така ъгълът между Пояса и меридиана на Алнитак, за време 2500 г. пр.н.е. се оказва около 67°! Излиза, че пирамидите в Гиза или изобщо не пресъздават Пояса на Орион, или че строителите им не са се съобразили с ориентацията на Пояса в момента на кулминацията на съзвездието! Най-логично е да се допусне, че те са разположили пирамидите спрямо Нил аналогично с разположението на Орион спрямо Млечният път! Но това не предполага съответствие на ориентацията на Млечния път около Орион спрямо небесните меридиани, с коритото на Нил край Гиза спрямо земните меридиани. Просто за тях реката е била даденост. На практика обаче е трудно да се съпоставят такива направления. Млечният път около Орион е широк и слаб и би било трудно да се вземе точно "посоката му". От друга страна, променящите се брегове на разливащия се Нил също са неточен ориентир. Едно такова решение като че ли може да бъде взето по-скоро чрез художествен усет, отколкото с точна геометрична преценка! Освен това, едвали сходството с небето е било единственото решаващо условие. Изборът на подходящ терен за тежащите милиони тонове постройки и още много други неща би следвало да бъдат взети под внимание при съставянето на такъв грандиозен план.
       Изобщо, тази теза предлага широко поле за интерпретация, както за привържениците й, така и за скептиците, но тя не се изчерпва само с разположението на пирамидите.
« Последна редакция: Юли 26, 2018, 15:39:39 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7276
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Opera 12.15 Opera 12.15
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Цивилизацията на Древен Египет
« Отговор #67 -: Юни 30, 2013, 12:54:12 »

Пътища към звездите

      Във вътрешността на Голямата пирамида на Хеопс се крият твърде интересни загадки - тя е уникална с архитектурата си. Пирамидата има общо три камери, едната от които е под нивото на основите - в земята, и по всичко личи, че е била изоставена. Втората камера е тази на царицата и се намира по-високо в градежа на пирамидата, а още по-високо над нея е камерата на фараона, с огромният гранитен саркофаг, открит празен, без капак и дори без следи от някогашно погребение... За нас обаче е по-интересна системата от галерии и канали, свързващи камерите помежду им и с външните стени на сградата: От нивото на камерата на царицата, до камерата на фараона се достига по твърде странна галерия, наречена Голямата галерия. Тя се изкачва във вътрешността на пирамидата в посока от север на юг, т.е. меридианно ориентирана. Висока е 8.5 м и е под наклон 26° и 30'. Стените й са извити и се събират във върха под остър ъгъл, т.е. галерията няма плосък таван. Освен това, тя напълно се различава от тесните, високи едва около 1.20 м галерии от външния вход до камерата на царицата и надолу - до подземната камера, по които се върви трудно.

      Друга загадка са тесните шахти с почти квадратни сечения - около 22х23 см, тръгващи от камерите на царицата и фараона към външните стени на пирамидата. От камерата на фараона тръгват две такива - една на юг, под наклон 45° и една на север, под наклон 32° и 28'. Външните отвори на тези шахти са открити от полковник Вайз и помощникът му Перинг през 1837 г., които тогава премахнали затварящите ги каменни плочи. Вайз и Перинг предположили, че това са вентилационни шахти и тази тяхна идея се възприема, но по-късно търпи интересно развитие.
       От камерата на царицата също тръгват двойка шахти - една на юг, под наклон 39° и 30' и една на север, под наклон 39°, но за разлика от шахтите от камерата на фараона, те не достигат външните стени, поради което са ги помислили за недовършени още при строителството. По-късно шахтите стават обект и на астрономически проучвания, поради идеята, че те може би са насочени към определени звезди, наблюдаващи се в съответните посоки в някакви моменти.
       Всъщност, идеята че Голямата пирамида на Хеопс има и астрономическо предназначение е доста стара: Още Прокл (IV в. сл. Хр.) е бил впечатлен от странния вид на Голямата галерия, която оставя дори в съвременните й посетители чувството, че е като "част от някаква машина с неясно предназначение". Прокл твърди, че Хеопсовата пирамида е използвана и като обсерватория преди завършването й. Тази идея е поддържана и от писателя Ричард Проктър, който през 1883 г. публикува книгата си "Голямата пирамида - обсерватория, гробница и храм". Първите точни измервания на наклона на шахтите са направени от Флиндърс Питри през 1880 г. Загадката на шахтите започва да занимава все повече учени и през 1924 г. египтологът Капар допуска, че те може би имат символично значение, свързано с религията на древните: "Най-вероятно те имат някаква роля в погребалната церемония, може би да осигурят изход за душата на мъртвия фараон". Известно било, че с тази цел в зидарията на някои древни гробници са били оставяни улеи! Такива предположения изказват още и египтолозите Щайндорф през 1929 г., Едуардс през 1947 г. и Вандие през 1954 г. Най-подробно идеята е доразвита от д-р Алекзандър Бейдо, който твърди, че шахтите са канали към звездите: "Северният проход... за излизане на душата към околополярните звезди (те са били на особена почит от египтяните), южните - към Орион". Бейдо изтъква следния недостатък на хипотезата, че шахтите са вентилационни: според него далеч по-лесно би било за строителите, ако бяха прекарали хоризонтални канали от камерата на фараона до външните стени, минаващи само през един ред зидария, отколкото да са под цитираните ъгли, минаващи косо през много редове каменни блокове в плътния градеж на пирамидата. При това е било нужно близките до шахтите камъни да се оформят специално със скосени страни и внимателно да се напасват, спазвайки се наклона и формата на шахтата! През 1964 г. Бейдо се обръща за помощ към астрономката д-р Вирджиния Тримбъл и по-късно през същата година те публикуват статия с резултатите си в немско египтоложко списание. Ето някои от тях: Имайки предвид, че географската ширина на Хеопсовата пирамида е 29° и 59' и че от тази ширина небесният екватор минава на височина 60° и 01' над южния хоризонт, те разбират, че южната шахта, тръгваща от камерата на фараона под наклон 44° и 30' (измерен от тях с малка грешка) се "цели" в мястото, където поради прецесията, преди около 4500 години е кулминирал Поясът на Орион (в оная епоха, звездата Алнитак например е била с d = -15° и 01', сега - за епоха 2004 г. тя е с d = -1° и 56').


Вид на звездното небе през 2450 г. пр. н.е. и шахтите в Хеопсовата пирамида
       Схема на шахтите в Хеопсовата, започващи от камерите на фараона и царицата, с направления към звездите-символи в древноегипетската религия: Двете северни шахти са насочени към Тубан и Кохаб, а двете южни - към Алнитак и Сириус. Това вероятно обяснява защо Хеопсовата пирамида е наречена в папируса Весткар "Хоризонт на Хуфу".
       Тази рисунка обаче е схематична. В действителност, шахтите сочат точките, в които споменатите звезди пресичат меридиана, т.е. когато кулминират.


През 1993 г. инженерът специалист по роботика Рудолф Гантенбринк, поканен като консултант от Немския археологически институт, предприема уникално изследване на шахтите с помощта на малки роботи, конструирани от него и символично наименувани "Упуаут" - "Откриватели на пътища". Тези роботи се катерят в шахтите, фотографирайки вътрешността им и измерват прецизно техните наклони. При изследването на южната шахта на камерата на царицата, роботът "Упуаут 2", управляван дистанционно от Гантенбринк, се изкачва по нея 65 м и спира пред плоча, неплътно преграждаща шахтата, но преди да изглежда, че е достигната външната стена! Тези резултати са оценени от медиите като най-значимото археологическо откритие на десетилетието, но те поставят и нова загатка: дали след плочата следва неизвестна до сега камера?
       След анализа на окончателно измерените наклони на четирите шахти, става ясно, че преди около 4450 г. (предполагаемото според тази теория време на строителството на Голямата пирамида), те се оказват ориентирани точно към следните точки от небето:

       1. Южна шахта на камерата на фараона - към точката, в която тогава е кулминирала Алнитак, ζ-Орион, най-ниската звезда от Пояса;
       2. Северна шахта на камерата на фараона - към небесния полюс и по-точно към кулминиращата малко над него "полярна" звезда тогава - Тубан от Дракон;
       3. Южна шахта на камерата на царицата (макар и неизлизаща до външната стена) - към точката, в която е кулминирала Сириус (при взета корекция от 1° и 33' собствено преместване на звездата, за времето от тогава до сега, освен прецесията);
       4. Северна шахта на камерата на царицата (също неизлизаща до външната стена) - към Кохаб, β-Малка мечка.


Галериите и шахтите в Хеопсовата пирамида

Забележително е двойното съответствие, което изглежда че се явява в случая - Голямата пирамида като "земен аналог" на Алнитак от Пояса и южната шахта на камерата на фараона, насочена към същата звезда! Забележително е и съответствието с религиозните представи, че Изида - съпругата на Озирис, е била олицетворявана със Сириус, което обяснява защо южната шахта от камерата на царицата е насочена към кулминиращата Сириус. Но защо северните шахти са ориентирани към околополярните звезди?

      Египтяните са наричали незалязващите околополюсни звезди "неразрушимите" или "вечните", като не са пропуснали да придадат съответния религиозен смисъл на това, отъждествявайки ги с вечно живите си богове. В зодиакът от Дендера, в околополярната област, недалеч от изправения на задните си крака Дракон, е изобразен бог Хор, водещ чакал. Чакалът е олицетворявал бог Упуаут - проправящия пътя на душата към небесния Озирис (Орион). Малката мечка е представена като брадвичка - инструмент, за който се предполага, че е използван в някои религиозни ритуали.


Зодиакът от Дендера.
       Този барелеф е открит в храма Хатор в Дендера (Горен Египет). Възрастта му се оценява по различни мнения от 1 в. пр.н.е. до 568 г от н.е. В него се виждат следните фигури:
       1 - Бика, 2 - Орион (Саху), 3 - Малката мечка като обредна брадвичка, 4 - Дракона, 5 - Сот (Сириус), следваща Орион върху главата на крава, 6 - Хор, държащ чакала Упуаут.


Логично е да се запитаме, с какви инструменти и методи са си служили древните и биха ли могли с тях да гарантират необходимата за подобен проект точност? Днес се знае, че те са използвали примитивни визиращи инструменти - масхети, представляващи дървена рейка с прорез в единия край, помагащ при насочването към наблюдаваната звезда. Използвали са също и най-древният точен инструмент - отвесът, за отчитане на вертикалата. Счита се, че с тия примитивни инструменти са могли да измерват височината на дадена звезда над хоризонта с точност до 20', т.е. до около 2/3 от видимия с просто око диаметър на Луната. Но тогава е трябвало да се измерят височините на определени звезди не в произволен момент, а точно в момента на тяхната кулминация, т.е. когато са пресичали меридиана.
       Спомних си описанието на странния вид на Голямата галерия в Хеопсовата и твърденията на Прокл относно астрономическото й предназначение. Тогава ми дойде следната идея: ако при строителството на галерията, редът каменни блокове, съединяващ извитите й стени най-горе, все още не е бил положен, за наблюдател застанал в галерията, точно над главата му би се открил дълъг тесен процеп, ориентиран меридианно (север-юг). Нощем този процеп би бил доста съвършен "прибор" за отчитане на кулминацията на звезди: При кулминирането на дадена звезда, тя би била видима за недълго в процепа и вероятно точно тогава са измервали височината й над хоризонта или по-лесното - ъгълът й спрямо вертикалната нишка на отвес. Може би са ползвали елементарен ъгломерен прибор, монтиран върху наклонения под на галерията - някакъв предшественик на астролаба! Поради северният наклон на галерията, наблюдател застанал в нея би могъл да отчете и долната кулминация на по-бляскавите околополярни звезди. Това обаче са мои предположения, с които не отразявам мнения на специалисти и не ангажирам такива.
       Предполага се, че по същото време е било започнато изграждането на въпросните шахти към звездите - те тръгват почти от нивото на Голямата галерия и продължават над нея. Дали Голямата галерия е служила като прибор за последно доуточняване на наклона на шахтите?
       До нас е достигнал интересен писмен документ, който ни говори за подготовката на Хуфу (Хеопс) за строителството на своята пирамида. Това е папирусът "Весткар" съхраняван в Берлинския арх. музей, в който е описано следното: "Негово величество владетелят Хуфу през цялото време се опитваше да открие броя на тайните камери в светилището на Тот, за да направи толкова и в своя хоризонт". По нататък се разказва как Хеопс извикал един мъдрец за да го попита за броя на тези камери (стаи). Тот е бил бога на мъдростта и знанието, пазителят на календара, отъждествяван с Луната, а неговото светилище е или алегория, или сграда с неуточнено до момента местонахождение. По-интересното в случая е, че пирамидата на Хеопс е наречена "хоризонт на Хуфу" (според проф. А. Ерман и д-р И. Едуардс), което оставя впечатлението, че за нея се говори като за някакво средство за наблюдение на хоризонта и/или небосвода!

Прецесията

      Дотук описахме по-съществените факти и събития, имащи отношение към тезата за звездното съответствие, при това не само изложените в книгата на Бовал и Гилбърт. В internet също могат да се намерят немалко материали по въпроса, но за съжаление, често техните автори в желанието си да добавят известна мистериозност, заявяват, че древните са знаели за прецесията и макар че не са могли да я обяснят, са разположили огромният Мемфиски некропол така, че да говори за времето, когато е строен. Според тях, това е едно от неговите предназначения - да бъде своеобразен "часовник на епохите".

      Днес като откривател на прецесията се сочи Хипарх (160 г. пр.Хр.) и няма сигурни сведения, че тя е била известна преди него. Поради прецесията, равноденствените точки се преместват ежегодно с около 50.3" в посока, противоположна на движението на Слънцето по еклиптика - т. нар. "предварение на равноденствията". Така за време около един човешки живот, равноденствените точки се преместват с около два лунни диаметъра, но дали би могъл древният наблюдател да забележи това с примитивните си средства?
       Изглежда, че съвсем не е било необходимо египтяните да са знаели за прецесията, за да построят некропола в днешният му вид. Те просто са планирали разположението на пирамидите и най-вече - наклона на шахтите в Хеопсовата, според тогавашното разположение на звездите!
       Въпросът обаче има и друга страна - дали съвременните археолози обръщат достатъчно внимание на изменението на вида на звездното небе поради прецесията и възможните връзки с това, анализирайки например ориентацията на древните архитектурни паметници. Интересно мнение по въпроса изказва американската египтоложка Джейн Селър, която независимо проучва ролята на Орион и Хиядите в древноегипетската религия:
       "... археолозите не разбират прецесията и това влиае върху изводите им по отношение на древните митове, боговете и ориентацията на древните храмове. Филолозите също пренебрегват забележката, че по някои въпроси няма да се постигне напредък до тогава, докато си въобразяват, че познанията по граматика могат да заместят научните астрономически познания. За астрономите прецесията е безспорен факт и всички, които се занимават с изучаване на древните цивилизации, са длъжни да я разбират".


Началото на древния проект

      Умишлено или не, твърде вероятно е днес Мемфиският некропол наистина да е като "часовник на епохите", говорейки за времето, когато е строен. Какво обаче би могло да накара векове наред владетелите на Древен Египет да се съобразяват така ревностно със звездната религия? Дали самата религия ги е задължавала? Дали вярата в задгробния живот наистина е била така силна?
       Смята се, че проекта е започнат по време или малко преди да се възкачи на власт Снофру, бащата на Хеопс, който решава да промени традиционният до тогава стил в строителството. До края на Третата династия са се строили само неголеми стъпаловидни пирамиди, По времето на Снофру започва строителството на правилни пирамиди с гладки стени, като първите две такива са в Дашур, на около 20 км югозападно от Гиза. Те са известни като Скосената и Червената пирамида. Първата - заради промененият ъгъл на стените й, като че ли строителите са бързали да я завършат, а втората - заради особения червеникавокафяв цвят на облицовъчните си каменни блокове.
       Сигурно е обаче, че през тази нова ера в строителството са били внедрени непознати до тогава технологии за повдигане на няколкотонни каменни блокове до височина около 100 м и с нови методи за шлифоване, полиране и напасване на повърхности, дори на твърди и тежки гранитни блокове! Създадена е била нечувана организация на труда и нужната инфраструктура за транспортирането, складирането и полагането на милионите тонове каменна зидария!
       Някъде по времето на Снофру (2613-2589 г.пр.Хр.) е живял легендарният Имхотеп, който вероятно е бил върховен жрец в свещения град Ону (наричан Хелиопол от гърците и Он в Библията). Инхотеп е смятан за архитект и откривател на медицината. Известен е бил с титлата "началник на наблюдателите" - може би астроном! Би могло да се предположи, че именно той е автор на цялостния архитектурен план на Мемфиския некропол.
       Трите гигантски пирамиди в Гиза бележат разцвета на строителството през Четвъртата династия, по времето на Хеопс, Хефрен и Микерин. Очевидно специфичното разположение на тези техни пирамиди става причина за появата на теорията за звездното съответствие, но проектът изглежда е започнат преди това от бащата на Хеопс. Тогава какъв религиозен мотив може да се търси в разположението на неговите две по-ранни пирамиди в Дашур? Според автора и египтоложката Джейн Селър, такъв мотив съществува:
       Едва ли има любител, които да не е разглеждал препечатаните от старите звездни атласи кртини с фигурата на ловеца Орион, поразяващ Бика с боздугана си. Орион е горой от гръцката митология, но може да се предполага, че сцената идва от Египет. В началото на статията споменахме за Сет, който убива своя брат Озирис и който по-късно води битка с Хор - синът на Озирис. Сет е бил олицетворяван със съзвездието Бик и по-специално - с Алдебаран и Хиядите, които са изрисувани на тавана в гробницата на Сенмут. Според автора, двете пирамиди в Дашур съответстват на звездите Алдебаран (α-Бик) и 74 Tau - ε-Бик, т.е. двете очи на Бика, като едва ли има нужда да се уточнава, че на Алдебаран съответства Червената пирамида...
       Наистина, това новообявено съответствие създава у читателя усещането, че се прекалява с доверието му, но все пак разгърнах звездната карта и сравних разположението на Хиядите спрямо Орион, с това на пирамидите в Дашур спрямо тези в Гиза. Визуална прилика наистина има, но не бих се наел да коментирам правдоподобието й, тъй като авторът обосновава тази част от теорията си с описаните в папируса "Честър Бийти"-1 сложни религиозни събития: решението на съвета на боговете да дадът цялата власт над Египет само на Хор, прокуждайки Сет... Според мен, в такива случаи прекалено сложните обосновки са по-малко вероятни и крият риск от грешки!

     Досега изтъквахме предимно религиозни мотиви, но от по-късната история знаем, че религията е било едно от средствата в ръцете на властта, с което тя е държала в страх и подчинение народа, докато в същото време държавната власт се е ръководила от далеч по-прагматични интереси. Тогава се явява втори въпрос: може ли Мемфиският некропол да има и друго, нерелигиозно предназначение? Днешният вид на некропола не отхвърля категорично тезата за съществуването на генерален архитектурен план. По-скоро обратното - разположението и точното ориентиране на огроромните паметници изглежда като резултат от такъв план, осъществяван последователно от поне петтима владетели и то в строга дисциплина! Днес можем да предполагаме, че собственото желание на всеки фараон е било да построи най-величествената пирамида за себе си, но независимо от това изглежда, че Микерин се е съобразил с някакъв план, според който е трябвало да построи най-малката от трите пирамиди в Гиза, съответстваща на най-слабата звезда от Пояса - Минтака.
       Ако действително е имало генерален план, пресъздаващ земният образ на "Небесния Дуат", той не би влизал в противоречие с класическата теза, че пирамидите са били гробници. Напротив! Налице е пряка религиозна връзка в тези възможни техни функции - идеята, че след смъртта си фараонът се преражда като звезда от Орион. Защо обаче владетелите са строили такива импозантни некрополни съоръжения? Защо в такъв вид и от камък? Необходимо ли е било религиозната символика да се обвързва с мащаба на гробницата? Ако разгледате аероснимка на Гиза ще видите, че в района на пирамидите, особено около Хеопсовата, се виждат множество ниски правоъгълни постройки, т. нар. "мастаби" - малки кирпичени гробници. Очевидно в миналото районът е бил предпочитан като некропол и от не толкова велики хора, които обаче не са си сътворили "вечни домове" като тези на фараоните. Това отново ни насочва към идеята за някакво друго възможно предназначение на пирамидите. Знаем, че най-устойчивата геометрична форма в природата е триъгълната, очевидно - знаели са го и древните. Знаем, че камъкът е дълготраен и граденото с него устоява на капризите на времето - това също е било известно на древните. Очевидно строителите са искали огромният некропол да надживее хилядолетията. Днес виждаме, че са се справили блестящо, въпреки природните влияния и набезите на хората (облицовъчните плочи на пирамидите са били свалени от арабите след нахлуването им в Египет през VII в. и използвани за построяването на джамии). Наистина остава само въпросът защо е било необходимо всичко това?
« Последна редакция: Юли 26, 2018, 15:41:17 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7276
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Opera 12.15 Opera 12.15
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Цивилизацията на Древен Египет
« Отговор #68 -: Юни 30, 2013, 13:01:50 »

Хелиакалният изгрев

      Вече казахме, че разливането на Нил е било събитие от решаващо значение за Древен Египет, а хелиакалният изгрев на Сириус го е съпътствало - те са го очаквали и следяли. Но читателят ще се съгласи, че е доста трудно да се наблюдава кога точно една звезда, било то и най-бляскавата на звездното небе, изгрява в лъчите на Слънцето! Визуалното регистриране на точен хелиакален изгрев пък е абсолютно невъзможно! А дали няма по-лесен начин за отчитането на този момент? Споменахме за програмите-планетариуми, с които днес дори любителите симулират небето, но с тогавашните примитивни средства едно такова наблюдение би било проблемно! Има обаче гениално прост начин да се съди за момента на хелиакалния изгрев на Сириус и изобщо - за проследяване на годишните сезони, като се наблюдават положенията на околополюсните (а и не само) съзвездия. Всеки астроном-любител знае, че трябва да търси Голямата мечка ниско на северозапад привечер в края на лятото и високо на североизток привечер през пролетта. Още по-удобна е Малката мечка - тя винаги е видима на север и нейното въртене около небесния полюс наподобява движението на стрелката на целогодишен звезден часовник. Необходимо е само да я наблюдаваме в определен момент през нощта и редовно да отбелязваме нейното положение. Днес, преди започване на наблюдения, астрономите пресмятат звездното време за мястото на обсерваторията по часовият ъгъл на позната звезда. Сигурно е, че тогава също са наблюдавали бавно изменящата се картина на звездното небе през годината, вероятно отчитайки подраняващия изгрев на съзвездията спрямо Слънцето. Предполага се, че по времето на фараона Унас (2375-2345 г.пр.Хр.) (Пета династия) вече е бил използван календар, съставен възоснова на деканите - 36 звездни групи, части от различни съзвездия, изгряващи през равни интервали време. Според други мнения обаче, египтяните са въвели календар още преди епохата на пирамидите - около 2780 г. пр.н.е. Но когато и да са съставили календара, той несъмнено е бил резултат от продължителни астрономически наблюдения, извършвани от поколения древни астрономи. За решението на задачата със Сириус обаче съвсем не е било нужно да се извършват особено прецизни наблюдения. Достатъчно е било да запомнят определено положение на някое околополюсно или друго съзвездие, в интересуващ ги момент - например при изгрева на Сириус и то не хелиакално, а в сезон, когато това се наблюдава съвсем удобно през нощта. Ако отново се върнем в онази епоха чрез програмата SkyGlobe, ще видим, че при изгрева на Сириус, на около 25° над "полярната" тогава звезда Тубан, скоро е отминала кулминацията на a-Малка мечка - днешната Полярна. В книгата си авторът твърди, че едновременно с изгрева на Сириус кулминира Кохаб β-Малка мечка, но това не е точно! Ако трябва да сме коректни (доверявайки се на SkyGlobe 3.6), преди 4450 г., когато се смята че е строена Хеопсовата пирамида, Кохаб кулминира в момента на изгрева на Алнилам - средната звезда от Пояса, което е почти два часа преди изгрева на Сириус.


Вид на околополярната област по време на Четвъртата династия.
      Преди около 4450 г. най-близката до небесния полюс бляскава звезда е била Тубан (α-Дракон). Представен е момента, в който кулминира Кохаб (β-Малка мечка), като в същото време на изток е изгрявал Поясът на Орион. Тубан обаче е отстояла на около 4 лунни диаметъра от полюса, поради което вероятно е трябвало да се търсят други ориентири за намирането на последния. За такива биха могли да послужат мислените прави, свързващи Кохаб (β-UMi) с Мицар (ζ-UMa) или Феркад (γ-UMi) с Алиот (ε-UMa), които тогава са минавали близо до полюса (представени са с пунктири).


Може обаче да се каже, че в сезона, когато Кохаб е кулминирала сутрин преди развиделяване, около два часа по късно - при изгрева на Слънцето, е изгрявала и Сириус в недостъпното от зората небе! Така с добро приближение кулминацията на Кохаб (и почти едновременната с нея кулминация на Алферац, α-And), наистина би могла да бъде ориентир за времето на хелиакалния изгрев, като се взема предвид и продължителността на полумрака! От практическа гледна точка това би било добро решение, след като дори не е било необходимо да се наблюдава самата Сириус при настъпването на новата година! Споменахме, че визуално изгревът на Сириус би могъл да се регистрира поне десеттина дни след точният й хелиакален изгрев.

      Според мен е много вероятно цялата древноегипетска астрономия да се е крепяла на такива прости, но хитри методи за наблюдения и може би подобни изводи са накарали учените Паркър и Нойгебауер да заключат, че древноегипетската математика е била "на нивото на основни изчисления", а астрономията им - "като просто наблюдение на звездите". Забележете, че това го казват същите учени, които първи откриват отъждествяването на Озирис с фигурата на Орион! Със сигурност обаче древните са имали нужното въобръжение за да вплетат тези знания в своята религия и да сътворят импозантния некропол по начин, който ни кара и в ден днешен да говорим със страхопочитание за него!
       Да се върнем обаче на въпроса за неговото възможно нерелигиозно предназначение. Разбрахме, че северните шахти от камерата на фараона и царицата са насочени съответно към Тубан и кулминиращата на няколко градуса над полюса Кохаб. По това време обаче Орион и Сириус не са в кулминация, което значи, че южните шахти в този момент не сочат към "целите си". Става ясно, че ориентацията на "каналите към звездите" не отразява едновременна небесна картина, т.е. обектите, към които те сочат, не кулминират пред тях по едно и също време! Тези обезсърчителни изводи намаляват правдоподобността на иначе вълнуващата хипотеза, че в пирамидите е закодиран метод за отмерване на времето - като че ли са инструмент, отчитащ настъпването на новата година или на някакъв друг момент. Така остава по-вероятна хипотезата за религиозното им предназначение.


Слабите страни

      Слабите места в горните хипотези също не са малко! В началото споменахме за предполагаемото съответствие на две по-малки пирамиди в околностите на Гиза, със звездите Белатрикс и Саиф от Орион. Ако обаче съпоставите различни ъгли от фигурата на "земният Орион" със съответстващите им ъгли във фигурата на съзвездието, се вижда, че те често значително се различават! Освен това видяхме, че на Бетелгейзе и Ригел няма съответстващи пирамиди, а те са най-бляскавите звезди в Орион! Няма съответстваща пирамида и на Сириус... всъщност, разглеждайки картата ще видим, че аналогично на Сириус е разположен свещеният град Хелиопол, в който някога св е намирал храма на Феникса със стълба на Атум - върховният невидим бог (по-късно изместен от Ра), еквивалентен на Бога-Отец за християните. Днес Хелиопол е погълнат от Кайро.

      Неведнъж стана дума за предполагаемото време на строителството на пирамидите в Гиза. Датировката на тази епоха обаче е била под въпрос неведнъж! Началото на Четвъртата династия, започваща с възкачването на Снофру, е било оценявано между 2686 и 2584 г. пр.н.е. Доскоро е било считано, че Хеопс е царувал около 2600 - 2550 г. пр.н.е., но ако се приеме за вярна хипотезата за "каналите към звездите", ще трябва да се внесе корекция с около 100-150 години по-късно! Така на практика чрез една хипотеза се доуточнява друга, което макар и обичайно, може да бъде силен аргумент в полза на скептика.
       Споменахме, че северната шахта от камерата на царицата е насочена към кулминиращата Кохаб, но при симулация на небето за онази епоха се вижда, че около час и половина преди да кулминира Кохаб, пред отвора на същата шахта кулминира и Феркад - γ от Малка мечка. Тогава деклинациите на двете звезди са се различавали само с няколко минути! Как е преценено, че целта на шахтата е тъкмо Кохаб? Единственият правдоподобен отговор е, че Кохаб е по-бляскава от Феркад с около 1m и че кулминирането на Феркад не е съпроводено с изгрева на Пояса на Орион, но пък тогава, на няколко градуса над източния хоризонт, вече са били изгрели Алдебаран и Хиядите, които също имат роля в звездната религия!
       Има и една практическа трудност по точното определяне на момента на кулминацията на близки околополярни звезди, като Кохаб и Феркад. Най-лесно изглежда да се отчете момента, когато те преминават над полюса, т.е. пресичат меридиана. Но преди около 4450 години "полярната" тогава Тубан вече е отстояла на около 2° от полюса и би съществувал проблем с точното определяне на самият полюс! Ако просто са отчитали преминаването на Кохаб над Тубан, то е ставало в момент, когато Поясът на Орион вече е бил на няколко градуса над източния хоризонт! За определянето на хелиакалния изгрев на Сириус тази точност вероятно е била достатъчна, но как са определяли посоките на света, например за да ориентират така прецизно Хеопсовата пирамида? Днес дори с малък екваториално монтиран телескоп се постига добра точност при юстирането на часовата му ос, но тогава са нямали съвършени инструменти!
       На симулираната за него време карта на околополярната област се вижда, че мислените линии, съединяващи звездите Кохаб с Мицар (ζ-Голяма мечка) и Феркад с Алиот (ε-Голяма мечка), минават доста близо до небесния полюс. Ако се изчака момента, когато някоя от тези двойки звезди се вижда по вертикала (сравнено по прав стълб или по нишка на отвес), то вертикалата ще указва и посоката север на хоризонта! Лесно могат да се открият и други диаметрални на полюса звезди в онази епоха, например днешната Полярна (α-Малка мечка) и Муфрид (η-Воловар). Колкото до определянето на самия полюс, 6 часа след като две диаметрални звезди са се наблюдавали по вертикала, те ще се наблюдават по хоризонтала, а техните изравнени височини над хоризонта ще съответсват на височината на самия полюс! Гледайки компютърната карта изглежда, че това са също прости и хитри методи, но в онази епоха, за намирането на диаметрални на полюса звезди вероятно са били нужни дълги наблюдения!
       Има като че ли по-лесни начини за определяне посоките на света - по изгряващите или залязващи екваториални звезди. По тях строителите биха могли да определят посоките изток и запад. Около 2500 г. пр.н.е., много близо до небесния екватор са били звездите Хамал, α-Овен, ε-Бик (на която се предполага че съответства Скосената пирамида в Дашур), а с добро приближение - Графиас, β-Скорпион и Сабик, η-Змиеносец. Последните две звезди пресичат самия екватор около 2350 г. пр.н.е., което е било забелязано от астрофизичката Карин Гадре. При моите симулации на небето за нея епоха се оказа, че освен изброените звезди, в непосредствена близост до екватора са още α-Хидра (Алфард) и ε-Пегас (Ениф).
       Съществува обаче още по-прост метод за определяне посоката север-юг - чрез наблюдение на точките на хоризонта, от които изгрява и залязва дадена звезда. Ако наблюдател определи посоките към тези точки за коя да е неекваториална звезда (стига да е изгряваща за неговата географска ширина), то ъглополовящата на ъгъла, заключен между тях, ще сочи север-юг. Принципът е съвсем прост и за реализирането му са нужни елементарни инструменти - отвесни стълбове забити в земята и опънати корди между тях.

      Доста разпространени са мненията, че египтяните не са били особено добри астрономи и че техните интереси към звездите са се ограничавали главно с регистрирането на хелиакалния изгрев на Сириус. Читателят вероятно ще си спомни, че още от училище знае за култа към Ра, но за съществуването на звездната религия не бе споменавано много нито в учебниците, нито в популярната литература! Ето едно цитирано от автора мнение на специалист относно математическите знания на древните египтяни, като името му деликатно не се съобщава: "Нямаме ни най-малко доказателства, че те са имали теоретични и ситемни познания по математика. Те наистина са измислили хитър метод за аритметични изчисления (!)... Смятам, че е губене на време да търсим каквато и да е загадка в пирамидите."
       Има обаче древни сведения за начетеността на египтяните, които обръщат представите ни за тях и които заслужават уважение, най-малкото заради авторите си и заради времето, когато са изказани. Така например Страбон (живял по времето на Христа) пише: "Египетските жреци са ненадминати в науката за небето... те разкриха тайната за пълната година на гърците, които ги пренебрегваха, както и много, много други неща..."
       Херодот пък (485-425 г. пр. Хр.) пише в своята "История": "В Хелиопол живеят най-учените египтяни... при изучаването на астрономията, те са открили слънчевата година и първи са я разделили на 12 равни части, а според мен, техният метод за изчисление е по-добър от гръцкия... Имената на почти всички гръцки богове идват от Египет"
       Още по-красноречиво е написаното от Дион Христомен (30 г. сл.Хр.): "Египетските жреци се подиграваха на гърците, защото те (гърците) не познаваха истината за много неща...".

Ако се доверим на изказаните тук тези, то пирамидите са нещо повече от упокойно място на мъртвите фараони. Те са своеобразно средство, инструмент, помагащ на душата да се издигне към "Небесният Дуат", но за да се проектира и изгради това са били нужни творчески умения, каквито едва ли са липсвали на древните!
« Последна редакция: Юли 26, 2018, 15:42:29 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7276
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Opera 12.15 Opera 12.15
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Цивилизацията на Древен Египет
« Отговор #69 -: Юли 04, 2013, 14:08:04 »
Египетският папирус


Папирус

Източници:

- https://bg.wikipedia.org/wiki/Папирус
- https://ru.wikipedia.org/wiki/Папирус
- http://btvnews.bg/25921-Egiptyanite_izpolvat_papirusa_ot_4_000_g_pr_ne.html
- http://turafisha.ua/ru/country/428&articles=1&id=233

Папирус е вид хартия изработена от едноименното растение (Cyperus papyrus), на която са писали древните египтяни. Заповедите от фараоните са били писани на най-качествените папируси.

Египетският папирус е многогодишно растение от семейства острицови. В превод от египетски език «папирус» означава «подаръкът на реката». Благодатната заблатена тинеста почва на бреговете на Нил позволявала добиването на достатъчни количества папирус.

В древността диворастящият папирус е бил разпространен в долината на Нил; в днешно време вече почти не се среща.

При приготвянето на листовете за писане, стъблата на папируса се изчистват от кората и се разрязват на тънки ленти надлъжно. Получените лентички се разстилат на равна повърхност. Върху тях слагат други лентички под прав ъгъл и се затискат с преса. След изсушаването получения лист се окършва с чук. Няколко листа се залепят в свитък. Дължината на така получения свитък можела да достигне 40 метра. Първият лист от свитъка се нарича протоколон (гр. προτόκολλον). В по-късно време листовете били съединявани под формата на книга (лат. codex). Страната, на която лентичките вървят хоризонтално, е била лицевата (recto).
 
Когато основният текст ставал вече ненужен, на обратната страна често са писали литературни произведения. В Древен Египет папирусите се появяват още в додинастическата епоха, вероятно едновременно с изобретяването на писането.

Върху папируса писали с бързопис, първоначално с йератическо, а от I хил.пр.Хр. - с демотическо писмо. За записи на сакрални текстове използвали курсивна форма на йероглифното писмо. Освен това, върху папирусите могли да бъдат нанасяни и изображения (примерно Туринският еротически папирус и винетките в Книгата на мъртвите).


Фрагмент от Книгата на мъртвите, написана върху папирус

За писане използвани четчици, изработени от тръстиково стебло, а по-късно - пера с раздвоен накрайник (калем).

Твърде дълго време най-качественият материал за писане бил именно египетския папирус. Древния папирус бил произвеждан изключително в царските работилници в условията на строг държавен монопол. Египетският папирус бил изнасян активно и носел баснословни приходи.

Палмата на първенството и популярността си египетския папирус държал чак до VIII век. Относителната недълготрайност на папируса и високата му цена принудили европейците да въведат в употреба пергамента от животинска кожа и да изоставят папируса. Древният материал не издържал конкуренцията на по-модерните технологии.

Обаче в Египет папируса бил използван чак до IX век. Към XII в. производството на папирус практически било преустановено и папирусът останал само като декоративно растение.

Днес египетския папирус се използва за изработването на сувенирни изделия, които се разпространяват по цял свят. В Кайро и Луксор са открити музеи на папируса. В тях има не само древни папируси, но и такива, изработени от съвременни художници.

Древните папируси са обект на засилено изучаване от египтолозите - в тях се съдържат удивителни сведения за живота в Древен Египет. Съществува специална дисциплина, изучаваща папирусите - папирология.


Египтяните изполват папируса от 4000 г. пр.н.е.

Папирусовата хартия се прави от растението кипарисов папирус, което достига до 2-3 метра височина и се отглежда по бреговете на река Нил и в Горен Египет.

Древните египтяни се молели на кипарисовия папирус за здраве и дълголетие, защото короната на растението наподобявала слънце, а триъгълното стъбло - пирамида.

Първо стъблото на папируса се обелва, като кората се потапя в олио, за да послужи по-късно за направата на кошници. Сърцевината се реже на тънки резени и се начупва, за да се извлече водното съдържание. Папирусовото растение се начуква за да се вземе и желатина от него и за да придобие плоска форма. Поставя се във вода, за да се оцвети. Натопен за 24 часа, папирусът придобива светложълт цвят. Ако преседи три дена ще стане тъмнокъфяв, точно като старинните ръкописи. След това парчетата се нареждат решетообразно и се притискат на преса. След 1 ден на слънце хартиените отрязъци са готови за рисуване.

Местните художници пресъздават върху папирусите най-често религиозни сцени. Някои папируси са за подарък при женитба - така на една от рисунките Тутанкамон получава от жена си осем лотуса. Ако вземе само два лотуса, означава че не е сигурен дали иска жената, но ако вземе всички заявява съгласието си за брак. Друга интересна рисунка е египетският календар, където четири жени изобразяват четирите сезона, а осем мъже символизират посоките на света. Неминуемо за египетските традиции, на папируси е увековечен и пътят към вечния живот, където 14 богове решават дали умрелият отива в рая или в ада.
« Последна редакция: Юли 26, 2018, 15:43:31 от Hatshepsut »

Неактивен Донем

  • Newbie
  • Публикации: 1
  • Карма: +0/-0
  • Пол: Мъж
  • OS:
  • Windows 7/Server 2008 R2 Windows 7/Server 2008 R2
  • Browser:
  • Chrome 27.0.1453.116 Chrome 27.0.1453.116
Re: Цивилизацията на Древен Египет
« Отговор #70 -: Юли 05, 2013, 16:20:19 »
Хайде, египтолози, провокирам Ви да напишете нещо и за фараона/владетеля Тир(тираки)

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7276
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Opera 12.15 Opera 12.15
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Цивилизацията на Древен Египет
« Отговор #71 -: Юли 05, 2013, 17:19:30 »
Хайде, египтолози, провокирам Ви да напишете нещо и за фараона/владетеля Тир(тираки)

За кой фараон по-точно става дума, в смисъл от коя династия е той и какво е египетското му име?
На мен не ми е известен фараон с името Тир, има обаче финикийски град с такова име.

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7276
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Opera 12.15 Opera 12.15
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Цивилизацията на Древен Египет
« Отговор #72 -: Юли 06, 2013, 22:21:57 »
„Книга на мъртвите” – хилядолетната традиция на Древен Египет


Корицата на "Книга на мъртвите" показва древния символ Анх, който означава живот
Снимка: ИК „Изток-Запад”

Древни египетски формули дават шанс за живот в отвъдното

Българският египтолог, преводач и лектор доц. д-р Теодор Леков реализира едно амбициозно начинание – изцяло нов превод по основните йероглифни издания на заветната „Книга на мъртвите“.

„Книга на мъртвите” е за древните египтяни онова, което за християните е Старият завет. Тя е наследник на хилядолетна традиция, която за първи път е документирана в епохата на строителството на пирамидите. Някои от заклинанията на книгата са част от „Текстове на пирамидите”, записани в средата на III хил. пр. Хр. В основата си обаче тези заклинания принадлежат на епохата на Средното царство и са част от корпуса на „Текстове на саркофазите”. В епохата на Новото царство заклинанията се появяват върху папирус като част от погребалния инвентар; те имат множество варианти, промени и грешки в преписването, затова е трудно да се говори за единно произведение – въпреки широката употреба на името.

Какво обаче се крие зад това име? Легендарният и древен религиозно-магически сборник „Книга на мъртвите”, обясняващ вярванията на древните египтяни, е изграден от молитви, песнопения и заклинания, свързани с погребалните обичаи на една прежна и отдавна загинала, но все още провокираща ни с характеристиките си цивилизация. Създавана и редактирана в течение на векове, „Книга на мъртвите” поставя човека на едно особено място – според нея той е комплексно същество, състоящо се от различни аспекти. Самото наименование на енигматичната „Книга на мъртвите” пък произхожда от названието, което арабските търсачи на антики и търговци са дали на папирусите, намирани в гробниците на Новото царство. Германският египтолог и лингвист Карл Рихард Лепсиус – един от пионерите на съвременната археология – използва това наименование при публикацията на един от Туринските папируси през 1842 г. Тъй като това е първото научно издание на произведението, названието „Книга на мъртвите” (на немски: „Das Todtenbuch”) се разпространява и запазва до наши дни. Древноегипетското название в действителност е „Заклинания за излизане през деня (в светлина)” и е свързано с точно обратната представа – тази за новия живот и за възраждането, а не за смъртта... Днес най-хубавите образци от този стар апокриф са от времето на 18-та династия; папирусите са богато украсени и навремето са били притежание главно на жреци и на чиновници.


Откъс от "Книга на мъртвите"

„Книга на мъртвите” е многократно превеждана и издавана на основните европейски езици, придобила е популярност в съвремието ни като емблематичен документ за древноегипетската цивилизация. Въпреки това даже и сега знаем малко за книгата, за нейното предназначение, за композицията и структурата й. Твърде често базисни теории и факти, свързани с нея, които се разпространяват извън сферата на тясно специализираната литература, се оказват погрешни и подвеждащи. От първото издание на „Книга на мъртвите” през XIX век до днес са минали близо два века, през които на бял свят са се появили стотици проучвания, публикации и преводи на текстовете от нея. За българските читатели е събитие това, че настоящият превод е съвсем нов и е направен по основните йероглифни издания на „Книга на мъртвите”, като са отчетени и други публикации, включително и версиите на заклинанията в „Текстове на саркофазите”. Комбинацията от транслитарация с преводен текст превръща тази току-що появила се „Книга на мъртвите” в единствено по рода си сред многобройните издания по цял свят.

http://www.dnes.bg/knigi/2013/05/31/kniga-na-myrtvite-hiliadoletnata-tradiciia-na-dreven-egipet.189519


Нов превод на египетската „Книга на мъртвите” излезе преди седмици на българския пазар. Изданието предлага на любителите на древните култури и мистериите на античната цивилизация един нов поглед към начина на живот и вярванията на египтяните. Автор на превода е известният български египтолог д-р Теодор Леков, който вече втори археологически сезон проучва на място останките от цивилизацията край Нил. Той участва в експедицията на Нов български университет в Египет, която изследва гробница на жрец от времето на Рамзес II (1304-1237 г.пр.Хр.).

„Подземните помещения крият опасности от срутване, много от находките се нуждаят от внимателно проучване и консервация”, сподели пред „Новинар” египтологът, който в момента търси спонсори, за да могат проучванията да продължат. Българската експедиция край Нил е първата по рода си в историята на родната археология. Затова и още преди година тя предизвика голям интерес у нас. Появиха се дори слухове, че египтолозите са преследвани от древна прокоба. Според Теодор Леков обаче единственото проклятие, което тегне над учените, е проклятието на невежеството и на липсата на разбиране в обществото за важността на тези науки. Египтологът обяснява, че известният от филмите образ на древната цивилизация край Нил е доста далеч от реалността – „В съвременния свят се търси популярност, затова нещата се поднасят така, че да бъдат достъпни за все по-масова публика”. Според него именно по този начин се възпитава невежество.

Новият превод на „Книга на мъртвите” обаче дава възможност читателите да се запознаят с истинския образ на Древен Египет, който не е по-малко интересен от този от филми като „Мумията”. Древният труд съдържа магически формули, които „трансформират безсмъртната човешка същност в нови форми на съществуване, след като тялото се превърне в безжизнен труп”. Теодор Леков разказва как заклинанията предпазват човека от демони и зли сили, които в момента на смъртта се превръщат в реална заплаха за продължаване на съществуването в отвъдното. Веднъж озовал се в мрака на задгробния свят, човек трябва да преодолее тези разрушителни сили и да придобие способността да се движи в пространството, да има контрол над възприятията и действията си. Според древните египтяни човешкият живот не свършва със смъртта, а може да продължи и след това в други измерения и светове. За хората край Нил идеалната продължителност на земния път на човека била 110 години. Животът след смъртта обаче според тях може да продължи милиони години в различни форми и на различни места. „Затова те смятали земния живот за подготовка към това безсмъртно битие и полагали много усилия – както в строителството на гробница, ритуали, изпълнявани върху тялото и т.н. – така и по отношение на духовната работа, която човек е длъжен да изпълни, преди да поеме по този дълъг и изпълнен с опасности път”, обяснява Леков пред „Новинар”.

Всъщност наименованието „Книга на мъртвите” е точно обратното на онова, в което древните вярвали. Името на сборника е дадено от Рихард Лепсиус през 1842 г. Оригиналното название обаче може да се разбира като книга (сборник със заклинания) за повторно раждане (възраждане) на човека в космическия кръговрат, книга за вечния живот.

 Затова и на корицата на настоящия превод Теодор Леков поставил знака Анх – със значение на вечен живот.

Представите на египтяните за същността на човека доста са се различавали от днешните. Те смятали, че във всяка личност има различни духовни същности като сърце (Иб), име (Рен), Ба – понятие, което се превежда като душа, двойникът на човека в отвъдното, наричан Ка, Ах (дух), сянката, както и други. Съвременната представа за душа и тяло се оформя по-късно в древна Гърция и християнския свят, като повечето антични народи са имали далеч по-сложни разбирания за това какво същество е човекът. Те гледали и на цялата Вселена по един по-особен начин. Древните египтяни смятали, че постоянните цикли в природата и космическия кръговрат са механизъм, който позволява светът да бъде разбран и с него да се опише съществуването. Според тях човек може да впише себе си във вечния кръговрат на Вселената и именно това е първата стъпка към безсмъртието.

В началото бе словото

 Въпреки доста по-различните представи за душата и света египтяните имат и доста общи неща с нашата цивилизация. За античния свят Египет е бил това, което днес представлява Западът – източник на познание, еталон, модел за подражание и възхищение. Съществуват доста паралели между „Книга на мъртвите” и религиозни текстове като Библията. Въпреки че често наричат древния сборник „египетската Библия”, всъщност той е нещо много по-различно, защото не разказва истории, а предлага магически формули, помагащи на човек да открие своя път в отвъдното.

Все пак в „Книга на мъртвите” изследователите откриват и доста паралели със свещената книга на християните. „Основни формулировки в Библията като това, че светът е създаден чрез словото, че човек е сътворен по образ и подобие на Бога, че доброто дело на бедния е по-ценно от жертвения бик на богатия пред лицето на Бога и много други, са известни в египетските текстове хилядолетия по-рано. В "Книга на мъртвите" например има формули, отричащи възможните прегрешения на човек в земния му живот, които могат да бъдат сравнени с Десетте Божи заповеди. Само човек, който не е пристъпял тези забрани, може да продължи съществуването си в задгробния свят. В египетския вариант обаче те са четиридесет и две”, обяснява Теодор Леков. Той разкрива и че египтяните са имали и представа за това какъв ще бъде краят на света. Това обаче не са пророчества и не може да се каже кога според тях щял да настъпи Апокалипсисът.

http://bloginar.net/news/kniga-na-martvite-opisva-patia-kam-bezsmartieto_NDMzMzsxMw==.html#
« Последна редакция: Юли 26, 2018, 15:45:05 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7276
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Opera 12.16 Opera 12.16
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Цивилизацията на Древен Египет
« Отговор #73 -: Юли 25, 2013, 13:19:44 »
Представям на вашето внимане две статии, които преведох от руски език. Предварително се извинявам, ако съм допуснал някакви неточности в превода.

Храмовете на Древен Египет

Храмовете на Древен Египет са култови съоръжения на древните египтяни, специално построени за почитане на боговете и фараоните. Храмовите постройки са разположени по цялата територия на Древен Египет и в онези области, които били зависими от Египетското царство.

Описание

Обикновено храмовете се смятат за домове на боговете или царете, на които били посветени. В тях египтяните извършвали всевъзможни религиозни ритуали, приношения на боговете, възпроизвеждали сцени от митологията чрез различни празници, както и изпълнявали действия за отблъскване силите на хаоса. Всички тези ритуали се считали за необходими за боговете и за подкрепа на Маат — божествения порядък във Вселената. Обезпечението на жилището и грижите за боговете били задължение на фараона, който събирал големи ресурси за строителството и поддръжката на храмовете. В случай на необходимост, фараонът предавал по-голямата част от своите ритуални задължения на жреците. Обикновените египтяни не могли да вземат участие в ритуалните церемонии и на тях им било забранено да влизат в най-свещените места на храма. Въпреки това, храмът бил важно религиозно място за всички египетски класи, които идвали тук да се помолят, извършвали приношения и се опитвали да получат пророчески указания от бога, обитаващ храма.


Храмовият комплекс в Карнак

Едно от най-важните места на храма било светилището, в което обичайно се намирали култовите изображения и статуи на боговете. Помещенията, разположени извън храма с течение на времето се разраствали и все повече се усложнявали и затова храмът се превърнал от малко по размери светилище в края на Додинастическия период в гигантски храмов комплекс по време на Новото царство (около 1550—1070 г.пр.Хр.). Тези съоръжения се явяват пример за най-крупните и най-трайните съоръжения на древноегипетската архитектура. Всички елементи и детайли на храма били изпълнени в съответствие с религиозната египетска символика. Конструкцията на храма включвала в себе си ред покрити зали и открити площадки. При входа се помещавали масивни пилони, които били подравнени според нивото на пътя, по който се провеждали празничните процесии. Зад стените на храма се разполагали заграждения и ред допълнителни здания.

На големите храмове принадлежали крупни земеделски участъци, на които работели обикновените хора, обезпечаващи материалните нужди на храма. Храмовете се явявали главни религиозни и икономически центрове. Жреците, управляващи тези мощни структури имали голямо влияние и въпреки тяхното формално подчинение на фараона, понякога създавали големи проблеми за неговата власт.

Строителството на  храмове в Египет не било прекъснато, въпреки намалението на населението и окончателната загуба на националната независимост след завладяването на страната от Римската империя. С идването на християнството, египетската религия била подложена на нарастващи нападки от страна на християните и започнало затваряне на храмовете, последният от които бил затворен за посещение в 550 год. от нашата ера. С течение на времето старите здания опустели и започнали да се рушат. Но в началото на XIX век в Европа избухнала нова вълна на интереса към Египет, което довело до зараждане на науката Египтология и все повече посетители искали да видят руините на древната цивилизация. Десетки храмове са се запазили до наши дни, а някои станали световно известни туристически забележителности. Туризмът започнал да носи значителни доходи в хазната на съвременната египетска икономика. Египтолозите продължават и в наши дни да изучават руините и запазените храмове на древната цивилизация, тъй като те се явяват безценни източници на информация за древноегипетското общество.

Функции

Древноегипетските храмове били предназначени за жилище на боговете на земята. Думата «храм» (ḥwt-nṯr) буквално означава «дом на бога» и египтяните най-често използвали тази дума за обозначение на сградата на храма. Присъствието на бога в храма обединявало човешкия свят с божествения и позволявало на човека да общува с бога посредством ритуалните действия. Съгласно вярванията на египтяните, тези ритуали поддържали живота на бога и му позволявали да продължи да играе своята роля в природата. В крайна сметка, всичко се свеждало до поддържането на ключовата фигура на Маат — съвършеното устройство на природата и човешкото общество. Целта на египетската религия се заключавала в поддържането на Маат, същата била и целта на храмовете.

https://ru.wikipedia.org/wiki/Храмы_Древнего_Египта


Египетският храм е свещено пространство, което представлява само по себе си идеална картина на света, където цари строго определен порядък, космос. Този порядък бил отделен от околното «несвещено» пространство за защита и съхранение на свещеното място и се проявявал както в самата структура на храма, така и в етапите на неговото строителство.

Строителството на храма започвало от светилището, символизиращо първоначално създадения хълм, който се издига от водите на праматерията. Тези изначални води често обозначавали фундамента на храма.

Таванът на светилището и другите закрити части на храма се явяват символи на небето, представено от звезди, зодиакални релефи и изображения на свещените птици.

Колоните на храма олицетворяват живота, развитието и трансформацията, отразена чрез цветове с отворени и затворени чашки-капители.

Стените на храма, отделящи вътрешното пространство от външния свят, били увенчани  с корниз във вид на огънати стъбла тръстика и папирус. Това е още един аспект на защита, напомнящ за храсталаците, където богинята Изида укривала от опасности младенеца Хор.

Пилоните и вратата на храма, според мнението на изследователя Р.Уилкинсон, изобразяват двете планини на хоризонта, между които се издига слънцето, представено на релефите с крила.

Ян Асман се позовава на текстове от Новото царства, в които се потвърждава, че храмът е «образ на небесния хоризонт», място, където земята се допира с небето.

Древноегипетският храм представлява по себе си модел на пътя, където всяка част отразява определен етап от подготовката на човека за среща с божественото. За това активно способствали средствата на изобразителното изкуство и архитектурата, които били не само израз на естетически идеи, но имали и дълбок философско-мистичен смисъл.

В Тива, както и по цял Египет, долупосочените седем принципи били представени и в основните характеристики на храмовете. И доколкото храмовете били едновременно пристани на боговете, а също така и на хората, които искали отново да станат богове, плановете на тези съоръжения били сходни. Външните части на храмовете служили за други цели: те били местото, където се събирали вярващите, вземащи участие в обредите; степента на тяхното участие зависела от съотвения празник.

Ние не можем по примера на който и да е единичен храм да обясним символиката на неговите части, понеже многочислените преустройства и ремонти, извършвани в продължение на хилядолетия в тези грандиозни съоръжения, могат да внесат объркване. Затова в качеството на пример ще вземем тиванския тип храм в неговия опростен вариант, който съответства по своята същност и характер на първоначалния проект.

Явявайки се образ на Вселената и човека, египетският храм имал седем основни части:

1. Път, водещ към храма, — алея, от двете страни на която понякога имало сфинксове, а понякога статуи на свещените овни или просто каменни блокове. Те олицетворявали физическото начало, показвайки със своето постоянство и съсредоточеност, какъв трябва да бъде пътя, водещ към храма.



2. Един или няколко пилони. Те представлявали портали, които едновременно съединяват и разделят човешкия свят и света на божественото; това са били подстъпите към сакралното.



3. Открит двор, обкръжен с голям брой колони, на които били изсечени и изписани сцени от живота, с всичките му преживявания, с победите и пораженията.



4. Хипостилна зала, обикновено неголяма по размер и уединена. Тук играта на светлината и сянката отразявала двойнствеността на човешкото съзнание и прехода от външното към вътрешното. Залата завършвала със стена, на която имало малка вратичка. Отвъд нея започвал светът на тайнствата.



5. Зала на Ладията, където се съхранявала ритуалната ладия. Тя водела към друго измерение, и затова в тази зала го няма великолепието на проявения живот. Често ладията била закрита с полупрозрачно покривало, а около нея кадили тамян и благовонни смоли, създавайки усещане за развълнувани води.



6. Светилище, инициатическа крипта. Тук била разположена статуята на божеството. Това било свещено място, където висшите храмови жреци извършвали тайните обреди и където били давани обети за  служене на Бога.



7. Отвори в тавана, обикновено под формата на фуния и разположени в особен порядък, позволявали на слънчевите лъчи в различните часове на деня да осветяват изображенията на различни богове или определени участъци на пода, осветявайки скритите знаци, изобразени по пода.



Тази основна схема се допълвала с различни параклиси и малки храмове. Също така съществували  подземни лабиринти и други малки храмове, разположени на терасите на основния храм. Картината допълвали священите езера, градини и обелиски, върховете на които били покрити с електрон (сплав на злато и сребро).

Заслужава да се упоменат и библиотеките, намиращи се в храмовете и прилежащите им съоръжения. Там не само били записвани историческите факти, но и щателно се фиксирали всички природни феномени. По стените и таваните на храмовете има огромно количество астрономически, магически, теологически и други сведения.

https://www.newacropol.ru/Alexandria/civilization/egypt/architecture/hram/
« Последна редакция: Юли 26, 2018, 15:46:27 от Hatshepsut »

Неактивен nat

  • Newbie
  • Публикации: 1
  • Карма: +1/-0
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • MS Internet Explorer 8.0 MS Internet Explorer 8.0
Re: Цивилизацията на Древен Египет
« Отговор #74 -: Август 10, 2013, 00:42:16 »
Много се радвам, че въпреки напрегнатия ни живот има хора, които измислят толкова интересни теми и се сещат за Египет. Една страна доста далечна и коренно различна от нашата. Иска ми се да поздравя Hatshepsut (предполагам това е жена) за огромната и интересна информация, която публикува. Не знам от къде са нейните извори и дали всичко е 100 % истина, но когато ми стане тъпо сядам и започвам да чета. Не само този, но и други сайтове и форуми. И като мине малкото време което имам, се чувствам някак си заредена положително. Аз имам доста книги за Египет, списания, статии. Препрочитам ги постоянно. Но някои неща в този форум наистина чета за първи път и са много интересни. Продължавайте да побликувате още и още. :)


Share me

Digg  Facebook  Twitter  Google  
Smf