Автор Тема: Цивилизацията на Древен Египет  (Прочетена 61763 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7255
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows Server Home/Server 2003 Windows Server Home/Server 2003
  • Browser:
  • Chrome 28.0.1500.95 Chrome 28.0.1500.95
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Цивилизацията на Древен Египет
« Отговор #75 -: Август 20, 2013, 16:32:20 »
Египетският език и писменост

Източници:

- http://sanovnik.bg/n3-3456-Египетските_йероглифи_и_тяхното_разшифроване
- https://www.omniglot.com/writing/coptic.htm


Древноегипетските йероглифи са една изключителна част от историята на древен Египет.

Древноегипетският език, отговарящ на семитските езици, е вече мъртъв език. Днес египтяните говорят арабски. Древноегипетският език е бил говорен обаче в продължение на повече от 3000 години и е имал известен брой писмени форми.

Древно-египетският език афро-азиатски, свързан с Берберската, Семитската и група африкански езици говорими в днешен Судан и Етиопия, известна с името Беджа.

 Трябва да се има предвид, че писменият език отразява в ограничена степен говоримия.
Монументалните надписи върху камък са по-консервативни, отколкото деловите и по- неофициални надписи върху папируси, които са най-малко запазени.
Древно-египетският език, писмен е оцелял до V в. след Хр. под формата на Демотика а говоримо - до XVI в. като Коптски език.
Да се надяваме, че все още съществува някой, забравен от Бога манастир, където част от богослуженията се извършват на този език.

 
 Периодизация

- Стар египетски, I - VIII династия (3180 - 2240 преди Хр. )
 
- Среден египетски, IX - XI династия (2240 - 1990 преди Хр.)
 
- Късен египетски, XVIII - XXIV династия (1573 - 715 преди Хр.) Представен в делови документи, но също така в литературни произведения. През този период се използа по-широко съкратен вариант на йероглифното писмо, наречен йератика. Езикът е представен и в официални документи от XIX династия.
 
- Демотика XXVдинастия до късната Римска епоха (715 преди Хр. - 470 след Хр.) Той се характеризира с т.н. Демотично писмо, произлязло   от йератичното. Старите, класически идиами избледняват изместени невъзвратимо от по-народните.
 
- Коптски 300 г след Хр. до XVI в. Най-късният стадий на развитието на древно-египетския език. Характеризирал се е с това, че в основата на писмените знаци стоят гръцките букви. Добавени са и няколко нови знака. Писмената система е фонетична. Името си дължи на египетски християни - потомци на древните египтяни. След арабското завоюване на Египет през 640 г. коптският език постепенно се е измествал от арабския, но е оставал разговорен до XVI в. Той е изключително важен, защото при него единствено се изобразяват гласните звуци.

А как е звучал коптският език преди XIX век може да разберете от този клип:


لحن أي ناهدي ⲁⲓⲛⲁϩϯ

 Йероглифната писменост води началото си от изобразителното изкуство, но нейните недостатъци за запазване на информация са ясни.
Чрез изображението не могат да се изразят имената на участващите герои и датировката на събитието.
За начало на писмеността може да се счита откриването на принципа на ребуса.
Той се състои в това, че изобразяваните предмети не служат като понятия за самите тях, а за такива, чийто звуков състав е подобен на изобразяваните.
Казаното може да се илюстрира така:

Изобразен предмет -> Звуково произнасяне -> Предмет който се има предвид

Това е както шерадата - ребус, при който няколко букви са заменени с предмет, в думата за който тези букви се срещат и по изоброженията трябва да се възстанови мисълта.

 Йероглифите са картини, служащи за записване на древноегипетския език. В началото те са служели просто за описание на имуществото на фараоните. Записите са били съвсем обикновени - изобразяване на предмета и след това число, отразяващо броя на притежаваните такива предмети. Но с усложняване на езика са били необходими повече знаци.

 Както във всеки език, думата се състои от звуци - съгласни и гласни. Но при нейния запис чрез древно- египетското писмо, обикновено, гласните звуци се пропускат. Такова е положението и в съвременното арабско писмо. Двата знака за съгласни звуци - "рт" могат да бъдат произнасяни като рат, рот, ерот или аорта. Понеже произношението не е запазено, освен отчасти при коптския език, за египтолозите не може да има единомислие за произношението. Поради, което на 19 септември 1874 г. по време на провеждането на втория конгрес на ориенталистите, се приема  стандарт за транслитериране на йероглифите.

 Произношението на думата е по-важно от нейния запис, защото тя може да съдържа еднакви съгласни звуци в същата последователност. Такива думи ще се записват по еднакъв начин чрез йероглифското писмо.

 Йероглифното писмо не е само ръкопис. То е повече картина и като такова е естетически - композиционно и колоритно издържано. Символите могат да се записват отляво надясно или обратно, както и отгоре-надолу. Това е в зависимост от посоката на лицата на фигурите изобразени в текста. Те винаги са насочени, към началото на реда.

Йероглифното писмо на древно-египетския език, притежава няколко вида йероглифи:

- Едно-съгласни знаци
- Дву-съгласни знаци
- Три-съгласни знаци

(знаците от горните три категории, могат да бъдат наречени с общото име идеограми, тъй като носят фонетична стойност)

- Пиктограми, такива знаци нямат фонетична стойност или изразяват това което изобразяват, често в такива случай се изписват с вертикална чертичка под тях. Към пиктограмите спадат и детерминативите (от англ. determinative - определящ, решаващ), последните се използват да определят значението на различните думи, особено полезни когато става въпрос за думи с еднаква фонетична стойност.

- Математически знаци

Системата на писане, използвана в древен Египет, е позната като йероглифи. Терминът йероглиф първо се споменава от гърците през 500 пр. Хр. Той произлиза от “hieros”, което означава посветен и от “glypho”, означаващо издълбан. Гърците използвали тази дума, тъй като употребявали подобен начин на изписване в свещените си книги.

Древноегипетските йероглифи се състояли от чертежи и рисунки, които покривали стените на храмовете и паметниците, и били изобразявани на папируси. Създавали се от художници, майстори и скулптори, които правели техни модели и ги измазвали в релефите. Картините на йероглифните азбуки били създадени, за да символизират древноегипетските букви.

Казано по друг начин, рисунката, съставяща йероглифните знаци, е представяла звука на буквата. Освен това са се използвали и по-малки картини, които да представят цели събития, идеи или думи.

Единствените хора, на които било позволено да четат или да пишат, са били т.нар. писари, за които се е смятало, че са професионалисти и са били много уважавани хора. Древните египтяни вярвали, че способността на писарите им е подарена от бога Тот, който те боготворяли като бог на йероглифите.

Въпреки че древноегипетската писменост е сложна, тя е и доста ясна. Наборът от знаци се е разделял на три основни групи: логограми - знаците, изобразяващи морфемите; фонограми - изобразяващи един или повече звука и определители - изобразяващи не звук или морфема, а служещи като помощно средство за разбиране на предходните знаци.

Както и другите писмености от този период, древноегипетската писменост се е състояла само от съгласни. Не е ясно какво гласни точно е имало между съгласните на всеки йероглифен знак. Тъй като на археолозите им е било трудно да произнасят набор от съгласни по време на своите лекции, те са съставили протокол относно четенето и по изкуствен начин са интерпретирали думите. Тази система се е възприела от всички и днес много хора си мислят, че древните египтяни наистина са имали гласни. Така например царят от XIX династия, известен днес като Рамзес или Размус (става дума за Рамзес II, 1304-1237 г.пр.Хр.), всъщност би трябвало да се произнася Риамесеса. За това свидетелстват дипломатически документи, разменени между Египет и Месопотамия.

Древноегипетската система на писане се състояла от около 700 знака. Йероглифите основно са се използвали както за религиозни, така и за тържествени цели. Те продължават да бъдат използвани в Египет до около 400 сл. Хр., след което са заменени от коптския, друга форма на писмен език. 24-те букви, от които се е състоял, са взаимствани от гръцката система, но са добавени и още 6 други, представляващи конкретни египетски звуци. По-късно древната наука за писане и четене на символи се забравя и в момента в Египет се говори и пише на арабски.


Коптската азбука

Учени и изследователи са се опитвали да интерпретират древноегипетските йероглифи, но напредък се усеща едва след намирането на Розетския камък през 1799. Там се виждат три езика, като основната част е с прекъснат текст и с египетски йероглифи, централната е с демотически скрипт, а най-долната част е на коински гръцки, форма на съществувал гръцки език.


Демотическия надпис на Розетския камък

И демотическият египетски скрипт, и гръцкият език, били добре познати на египтолозите от XIX в., които работели по разшифроването на камъка. Тъй като текстът на народния език и този на гръцки съвпадали, станало ясно и значението на египетските йероглифи.

Смята се, че Жан Франсоа Шамполион е този, който пръв разбива шифъра на египетските йероглифи. Той е успял да ги възпроизведе правилно при посещението си в Египет през 1828, където е видял рисунките в храма. Въпреки че през 1832 той умира, остават запазени неговите рисунки, преводи и бележки.
« Последна редакция: Юли 26, 2018, 22:19:37 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7255
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows Vista/Server 2008 Windows Vista/Server 2008
  • Browser:
  • Chrome 26.0.1410.43 Chrome 26.0.1410.43
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Цивилизацията на Древен Египет
« Отговор #76 -: Ноември 20, 2013, 07:45:11 »
Египет и морските народи

Автор: Любомир Грозданов

Източник: https://istorianasveta.eu/

ХIII в. пр. Хр. Цивилизацията на древния Изток процъфтява. Благоденствието и просперитета на народите от Предна Азия е осигурено от порядъка и спокойствието, наложени и грижливо пазени от двете велики сили на епохата - Египет и Хетското царство. В политически и военен аспект съществува равновесие на силите, което гаранатира траен мир, а от там - и стопански разцвет на региона. Международната и вътрешна  търговия усилено се развива, което носи огромни богатства на страните и отделните градове; занаятчийското производство е в разцвет; земята ражда обилни реколти. Енергията на народите е впрегната в мирен и съзидателен труд. Изтокът тъне в благоденствие. Нищо не предвещава скорошен катаклизъм.

Всъщност, още към втората половина на века се усеща ледения повей на урагана, който ще връхлети малко по-късно от Запада....


Битка с морските народи – илюстрация по релефа от Мединет-Абу

През 1231 г. пр. Хр. фараонът Меренптах отблъсква едно нашествие на варварски племена, наричени в египетските летописи "жители на морските страни", "народи от морето", "хора от Севера" и поради това останали в историята под обобщаващото  име "морски народи".

Последните не са съвсем непознати на хората от Източното Средиземноморие. Още в началото на ХIV в. пр. Хр. голяма част от страховитите "хора от Севера" се установяват в тези райони, предлагайки услугите си като наемни войници в армиите на Египет и Хетското царство.


Кораб с воини от племето пелесет –
илюстрация по релефа от Мединет- Абу

Кои са тези "морски народи"? От къде идват? Кои земи населяват? На тези въпроси науката не дава точен отговор. Темата все още е обект на научни спорове. Със сигурност обаче, познаваме някои от тях - ликийци, турша (вероятно етруските?), шардани или сардани (смята се,     че идват от Сардиния), корсиканци, филистимци. Някои специалисти причисляват към тях и народи, населяващи Балканския полуостров - ахейци, йонийци и траки.

Към 1200 г. пр. Хр. цялата тази маса от сурови и безпощадни завоеватели приижда от Запад по суша и море и атакува Изтока. Първа изпитва яростния им устрем Хетската империя. Флотилията на нашествениците унищожава хетските кораби по южното крайбрежие на Мала Азия, командвани лично от царя Шупилулиума II. Едновременно с атаката по море, ордите на "хората от Севера" настъпват по суша към столицата Хатуша. Един след друг падат хетските градове. Завоевателите рушат всичко по пътя си, грабят, палят, избиват населението до крак. Империята не е способна да се защити от тези безпощадни атаки и скоро рухва. Падането й отеква като гръм в Близкия изток. Тревога и страх обхваща народите на Изтока. Изпълнен с отчаяние царят на сирийския град - държава Угарит пише на царя на Кипър: "Корабите на врага вече са тук...Пристигнаха седем негови кораба и нанесоха огромни щети". От Кипър пристига послание, в което се указва, че войниците на Угарит трябва на всяка цена да дадат отпор на врага. Царят на Угарит отговаря, че армията и флотата му са изпратени в помощ на хетите и той няма сили да спре агресора. Това е последното послание на нещастния владетел. Скоро след това Угарит вече го няма.


Рисунка на бойци от племето шардана

Морските народи продължават шествието си в Близкия изток като ураган. Падат град след град. След себе си оставят кръв,  руини и пожарища. Цялата политическа и стопанска структура на Източното Средиземноморие се срива. Варварите унищожават поселенията на островите Кипър и Крит.

Установили се трайно в Сирия и Палестина, морските народи насочват погледа си върху Египет. Безкрайните им пълчища се насочват на юг по суша и вода. В съюз с тях действат и либийските племена, настъпващи от запад. Пред лицето на тази страшна опасност фараонът напряга всички сили на страната и събира грамадна армия. Египет ще се спаси благодарение на три изключително грандиозни сражения. Първата кампания е насочена срещу либийците. Египетската армия устремно ги атакува и ги разгромява напълно. Надписът на Рамзес III на стената в храма Мединет Абу свидетелства: "Земите на чемеху се обединиха и нападнаха вкупом. Сепед, Либу и мешуеш един до друг, всички заедно. Воините им знаеха какъв е планът и го подкрепяха. Напредваха самоуверено, вярваха, че ще имат късмет, напълно бяха убедени в успеха си. Бяха предвидили всякакви злини и пакости, но плановете им се осуетиха и провалиха, защото такава бе волята божия."

Сериозното изпитание обаче тепърва предстои. Морските народи блокират Египет по суша и море. Ордите им се струпват на границата в Палестина, а флотилията им се съсредоточава при делтата на Нил. Но фараонът е подготвен. Основните сили, начело със самия Рамзес III потеглят незабавно към Палестина, а останалата част от армията е изпратена към бреговете на Делтата, със заповед да не допуснат десант на врага в ръкавите на Нил. Флотата на империята също е в бойна готовност.


Част от релефа и надписа на Рамзес III в Мединет-Абу

В 1177 г. пр. Хр., край градчето Бет-Шеан, египетската армия се сблъсква с нашествениците. Рамзес III лично командва боя от колесницата си. Ордите на морските народи не издържат яростното нападение на египетската армия и се огъват. Придвижващи се с тежки каруци, теглени от волове, те не могат да се мерят с хвърковатите колесници на фараона. На всичкото отгоре варварите водят със себе си и цялото си домочадие, което още повече ги забавя. Мъчноподвижни, мудни и лошо организирани, те са напълно разгромени от далеч по-добре въоръжената и екипирана египетска армия. До края на деня бойното поле е осеяно с мъртвите бойци на агресора. Египтяните вземат и огромен брой пленници. Веднага след този триумф Рамзес III се отправя към другия фронт за да срази нашествениците и по море. Флотата атакува вражеските кораби и им нанася огромни щети. Сухопътната армия отбива десанта на нашествениците и ги обръща в бяг. Ето и разказът на самия Рамзес III за този грандиозен сблъсък:

"Първо, подсилих сирийската граница срещу тях...След това укрепих и устията на реката, като издигнах непревзимаема стена от военните кораби, галерите и лодките. Всеки от морските съдове бе настръхнал като таралеж, от носа, чак до кърмата гъмжаха от тежко въоръжени бойци, елитни войски, най-доброто, с което Египет разполагаше. Бяха като разярени лъвове на планинска пътека.

Нападателите, които стигнат до моите граници по суша, ще останат без потомство, защото техните сърца и души завинаги ще бъдат унищожени. Всички нашественици, които се появяваха откъм морето, посрещахме с огън при устията на реката, а на брега ги обкръжаваше гора от копия. Подмамваха ги навътре в сушата, подгонваха ги към предварително определения кръг, изблъскваха ги на брега и ги избиваха. Образуваха се камари от телата им, корабите им заедно с целите им товари се отправяха към дъното, под водата..."

Триумфът на великия пълководец Рамзес III спасява Египет. Морските народи обаче не са напълно унищожени. Те се заселват по източното средиземноморие - племето пелесет дава името на днешна Палестина, а филистимците ще основат свои градовe-държави.

На Египет му предстои още едно тежко изпитание - три години по късно либийците отново нападат. Те се опитват да завземат Делтата, но фараонът ги сразява - последва още една голяма победа.

Египет постига невероятен триумф, но с цената на огромно напрежение на силите. Страната няма вече ресурс да играе ролята на велика сила и да възстанови порядъка в Близкия Изток. Скоро тези земи ще преминат под контрола на Асирия.
« Последна редакция: Юли 26, 2018, 22:20:55 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7255
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows Vista/Server 2008 Windows Vista/Server 2008
  • Browser:
  • Chrome 26.0.1410.43 Chrome 26.0.1410.43
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Цивилизацията на Древен Египет
« Отговор #77 -: Ноември 26, 2013, 07:32:12 »
Дейр ел Бахри


За учените и любителите на Древен Египет съвременният град Луксор е истинска съкровищница. В древността тук се издига Тива, столица на египетската държава по времето на Новото Царство (XVIII-XX династии, около 1567-1085 г.пр.Хр.). Останките от храмове, дворци и гробници върху двата бряга на Нил свидетелстват за отминалите епохи на величие. Един от най-интересните и добре запазени в наши дни храмове на древна Тива със сигурност е този на царица Хатшепсут.
Мааткаре Хатшепсут, жената-фараон от осемнадесета династия, управлява страната приблизително в периода 1473-1458 г. пр. н. е., първоначално като регент на все още невръстния си син Тутмос III, а от един момент насетне и като самостоятелен владетел с пълна царска титулатура. Заупокойният й храм в Дейр ел Бахри е един от най-добрите примери за съвършенството на египетската инженерна мисъл.


Храмовете на Ментухотеп II (2061-2010 г.пр.Хр.), Хатшепсут и Тутмос III в Дейр ел-Бахри

Изсечен в скалата на възвишението в местността Дейр ел Бахри, на западния бряг на Тива, храмът има функцията да поддържа погребалния култ на царицата. Съществуват предположения, че в оригиналния си замисъл гробница KV20 в Долината на царете, която по всяка вероятност принадлежи на царицата, е трябвало да бъде свързана с храма чрез тунел, който минава под хълма и излиза в местността Дейр ел Бахри.
 Първите систематични археологически проучвания на храма са дело на доайените на френската египтоложка школа Гастон Масперо и Огуст Мариет в средата на XIX-ти век. Работата им е продължена от швейцарския египтолог Едуард Навил, който прави и първото подробно научно издание на резултатите от своята работа, публикувано в шест тома в края на деветнадесети и началото на двадесети век. Американецът Хърбърт Уинуок работи в Дейр ел Бахри между 1911 и 1933 година, а в наши дни разкопките и реставрацията на храма са поверени на Чешкия египтологически институт.
Подобно на всички древноегипетски храмове, и заупокойният храм на царица Хатшепсут има свое име. На египетски то е Ḏsr-ḏsr.w (произнася се "Джесер Джесеру"), или "Светая светих". Строежът на самия храм започва през седмата година на управление. Негов архитект е известният велможа Сенмут, който освен множеството административни функции, които изпълнява, е и личен настойник на дъщерята на Хатшепсут Нефруре. Храмът следва очертанията на по-старо светилище, издигнато от Джесеркаре Аменхотеп I (1546-1526 г.пр.Хр.), вторият владетел на династията, но е много по-сложен като конструкция. Състои се от три изсечени в скалата тераси, снабдени с портикули. От ниво до ниво се стига по дълги рампи, а в двора на храма в малки басейни са расли папируси. По всяка вероятно е имало и засадени дървета, донесени от страната Пунт. По протежение на алеята към реката са били издигнати сфинксове. Стените на храма били украсени с цветни релефи и надписи, най-важните от които са свързани с божественото зачатие на царицата, експедицията до Пунт през 9-та година на управление и транспортирането на двата обелиска за юбилея в Карнак. Архитектурата на храма следва класическия за Новото царство модел – пилон, открит двор, хипостилна зала, „двор на слънцето”, параклис и светилище. В древността до храма се стигало по алея, обградена със сфинксове, започваща от малък пристан при реката и стигаща до основната конструкция на храма.


Египетски войници, участващи в експедицията до страната Пунт, стенопис от храма на Хатшепсут в Дейр ел-Бахри

Най-значими и интересни в храма в Дейр ел Бахри са безспорно релефите, изобразяващи търговската експедиция, изпратена от царицата до далечната страна Пунт, с която Египет поддържа търговски отношения в продължение на близо хилядолетие и половина. Това е единствената царска експедиция до тази мистериозна страна, чието точно местоположение все още убягва на съвременните изследователи, за която разполагаме с толкова подробни данни. Информацията идва именно от въпросните релефи. Пътуването е проведено пред 9-та година на управлението на Хатшепсут. Водач на експедицията е велможа на име Нехси. Текстовете и релефите в погребалния храм на царицата в Дейр ел Бахри са ценен източник на информация за начина, по който египетските пратеници достигат Пунт, за характеристиките на населението и стоките, заради които се осъществява пътуването.
Въпросните текстове и изображения са част от серия релефи върху части от южната и северната, както и цялата западна стена на централната колонада в храма в Деир ел Бахри. В допълнение към сцени на пътуването, пребиваването на пратениците в Пунт и обратния път, същата серия включва и ритуални сцени, премерване и описване на стоките, вече донесени в Египет, обявяване на сполучливия завършек на експедицията пред царския двор и оракула на Амун, чиято функция е да обясни причината за провеждането на пътуването и да му даде легитимност като „поръчано от бога”. Оригналната подредба на сцените е интересна. Сцените, в които действието се развива в Пунт, са в най-южните части от ансанбъла, а египетските кораби на път за там също са насочени на юг. При завръщането, флотата се вдижи на север, т.е. към Египет.


Стенопис от храма на Хатшепсут

Именно серията релефи и текстове, които откриваме в храма, е най-силното доказателство в подкрепа на теорията, че страната Пунт се намира на африканския континент, по всяка вероятност в някъде в днешните Сомалия и Еритрея.
Комбинацията от прекрасна архитектура, красотата на заобикалящата местност и ценната информация, която храмът дава за един сравнително бурен и изключително интересерн период в историята на Древен Египет, го превръщат в едно от задължителните места за посещение по време на всяко пътуване в Египет.
« Последна редакция: Юли 26, 2018, 22:23:35 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7255
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows Vista/Server 2008 Windows Vista/Server 2008
  • Browser:
  • Chrome 30.0.1551.0 Chrome 30.0.1551.0
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Цивилизацията на Древен Египет
« Отговор #78 -: Декември 17, 2013, 15:48:35 »
Медицината в Древен Египет

Медицинското знание се включва в най-устойчивите и консервативни пластове на една цивилизация. Медицински практики, терминология и теория, заедно със сексуалните практики, са най-древните отгласи от паметта на човечеството. Династиите, езиците, етносите се редуват, но уменията на лекарите остават. В същото време традиционните медицински системи не си приличат. В поредица от няколко статии д-р Славян Стоилов ще ви представи традиционните медицински системи на някои от древните цивилизации и култури. Започваме с медицината на Древен Египет - толкова завладяваща, далечна и непозната, че д-р Стоилов посвещава цяло десетилетие на изучаването й. Проучванията му са събрани в двутомното издание „Медицината на Древен Египет".

Материалът е публикуван в брой 8/2011 на Списание 8.


Лечебни практики в Древен Египет

Какво знаехме доскоро в Източна Европа за древноегипетската медицина? На нея беше посветен „цял абзац" в учебниците по история на медицината. Парадоксално въпреки огромното количество доказателствен материал първата монография по темата се появява едва през 1952 г. с трудовете на Гюстав Льофебр. Би било наивно да смятаме, че една държава, просъществувала повече от 3 хиляди години, не е разполагала с добре разработена и организирана медицинска и здравоохранителна система. Диодор е категоричен: „Начинът на живот на египтяните е уреден не от някакъв законодател, а от най-добрия лекар" (Диодор, І, 70, 8).

Уникалното за тази култура – огромният брой мумифицирани тела, ни дава възможност със съвременните неинвазивни методи на медицината и ДНК анализи да проследим цели патологични вериги и дори палеосъдебномедицински възстановки с давност няколко хиляди години, без да разрушаваме самите тела. Ако включим и

едни от най-древните свидетелства на писмената история
на човечеството с предложените
над 1200 рецепти,

диагностични, хирургични и гинекологични описания, картината става изключително ярка. Най-старият папирус е от Илахун (Лахун). Поради грешка в изписването е наречен Кахун и носи дата от 29-а година от царуването на Аменемхе ІІІ (ок. 1825 г. пр.Хр., ХІІ династия). Запазени са и преписи на по-стари документи. На някои от тях съвестно е отбелязано „кем сен" – „намерено повредено".

Имената на болестите са записани с червено мастило, за първи път в писмената история на човечеството се въвеждат и звездички, за да се вкарат пояснения в текста. Още от онази дълбока древност са описанията на сърдечния ритъм „деб деб",  на мигрената – „гес теп" или „половин глава", която още от времето на Хипократовата медицина си носи все същото име („семикрания"). От Египет идват прекрасните описания на клиничната картина при тетанус, техниката на палпация (опипване), перкусия (почукване с пръсти) и аускултация (преслушване). Още от тогава се въвеждат фармацевтичните препоръки „стрий", „свари" или „прецеди", описани са последствията от ухапванията на всички видове змии в района. Какво да кажем за лекарствените съставки, сред които пчелният мед е на второ място по употреба след водата, последван веднага от бирата!

Дори самите йероглифи ни дават огромно количество информация – таблицата на Гардинер съдържа 63 различни части на човешкото тяло, които изобразяват външни анатомични структури.


Окото на Хор. Съставките в древноегипетските медикаменти се измервали в части от цялото (дроби) в отношение до 1 към 64.

Знаците, които
представляват вътрешните
органи на човека,

са структури от бозайници. Матката, или „мут ремеч", буквално означава „майка на човечеството", а новороденото е „сухет", т.е. „яйце".

В папируса „Еберс", се докосваме до най-дълбоките пластове на древноегипетското медицинско знание. В частта „Начало на тайната книга на лекаря, познание за движението на сърцето и за самото сърце" се казва: „Съществуват мету, които отиват от него (сърцето) до всеки крайник. Що се отнася до тях (мету), всеки лекар, всеки жрец на Сехмет или всеки магьосник ще ги усети, когато постави пръста си върху главата, върху тила, върху китките, върху мястото на сърцето, върху ръцете и краката. Той усеща сърцето навсякъде, защото неговите (на сърцето) мету достигат до всички крайници и то (сърцето) говори от мету на всеки крайник... Колкото до човека, в него има 22 мету, които достигат до неговото сърце. Те са тези, които се разпростират до всичките му крайници." Мету е множествено число на „мет", дума, която няма точен еквивалент в съвременните езици.

„Метут" означава едновременно „сперма" и „отрова". В текстовете се твърди, че това са кухи структури, които притежават отвори – „устни", които се отварят, за да приемат болест и медикаменти или за да изхвърлят зловредната субстанция. Тяхното значение се подчертавало дори в ежедневното общуване между хората с общоприетото древноегипетско пожелание „дано неговите мету  да бъдат спокойни" и в поздрави като „нека твоите мету бъдат непокътнати". (След дълги дискусии с доц. Сергей Игнатов решихме да не прилагаме дословен превод на тези структури. Всеки термин би ни въвел директно в други традиции, които са отражение на различни принципи и възприятия за света.)

Системата на мету е жизненонеобходима както за нормалното функциониране на тялото, така е и вход и мрежа за разпространение на болестта, и съответно за нейното напускане или прогонване чрез екскретите – изпражнения, урина, повръщане, сълзи, носни секрети. Най-важната причина за нарушаване функцията на мету е субстанцията уехеду. Обикновено уехеду се развивал в изпражненията, но можел да се появи и в отворена рана. И двата първоизточника можело да бъдат активирани от магия, болест или травма. Какъвто и да бил начинът на възникване и разпространение, след навлизането му в кръвта с посредничеството на мету уехеду се трансформирал в гной и след настаняването му в прицелния орган (напр. зъбите) в последния започвало загниването. Накрая гнойта съсирвала кръвта. Древните египтяни

използвали термина „кръвояд", 

за да опишат способностите на уехеду. Процесите на загниване, причинени от патологичния принцип уехеду, египетските лекари („суну" или „за тези, които страдат") лекували основно чрез принципа на очистване и незадържане. Именно този принцип е крайъгълният камък не само на египетската медицина, но е характерен и за цялата индоевропейска медицинска система. Както пише Херодот:
„Всеки месец в три последователни дни те се очистват в името на своето здраве с вещества, които предизвикват повръщане, и с клизми с убеждението, че болестите идват от храната, която яде човек." Древноегипетската дума за лекарство „пехерет" включва

йероглифите за хапче и за черва

Цял раздел от папируса „Еберс" започва по следния начин: „Лекарство за прочистване на тялото и за прогонване на изпражненията от тялото на човек" или „друго лекарство за прогонване на болните изпражнения от тялото на човек". Една от стотиците, достигнали до нас древноегипетски рецепти, предлага:
„Лук ½ смеси в пяна от бира. Това е възхитително лекарство срещу смъртта." В Северна България тази смес все още се използва срещу простуда, а в някои барове на Западна Европа се предлага като „животоспасяващо средство".
Сериозното проникване в такива древни пластове на човешкото знание може да даде отговор на много въпроси. Например и до ден днешен съществуват

спорове относно расовата принадлежност на древните египтяни,

но древноегипетската медицинска система по своите принципи, методи и четириелементното космическо проектиране на света е индоевропейска, т.е. арийска, и се доближава до по-древните пластове на Близкия изток. За това говори характерното за индоевропейската медицинска система превръщане на поетите медикаменти във вътрешни амулети и очистването като принцип на лечение. И тъй като древноегипетската магия не е имала нищо общо с нашето разбиране за това понятие, а е била начин на разбиране на човека в неговия свят около Реката, то древноегипетската медицина не е била окултна в съвременния смисъл на думата, а напълно практична, изчистена от мистика и приложима за света на долината, с перфектно разработени лекарствени и хирургични техники. Точно в този смисъл древноегипетският лекар е бил и магьосник, и жрец, а болестта при правилен подход е била проектирана ни повече, ни по-малко в първичната битка между боговете Хор и Сет, където нейното поражение е било неминуемо.

Давали слабителни при диария,  наричали зениците „бялото на очите"

Как да разберем медицинската система на хора, чиито седмици били по 10 дни, измервали вековете не в столетия, а на 144 години, ориентирали календара си не по Слънцето, а по звездата Сопде, т.е. Сириус, и  наричали черното бяло? И то в буквалния смисъл на думата, защото египтяните наричали зеницата „бялото на очите". За да ги разберем, трябва да се опитаме да видим тяхната гледна точка. За тях думата „цвят" означавала и „същество". Цветът бил израз на присъщо на определения обект качество. Например бялото символизирало неземната сила, свещените неща. Зелените сенки за очи от малахит не служели само за предпазване на зениците от слънцето. Зеленият малахит означавал също „радост". Древноегипетското пожелание „да вършиш зелени неща" означава в превод „да правиш добрини". Пирамидите, които свързваме с мисълта за смъртта, всъщност са били израз на неистовия стремеж на древните към живота. А скарабеят, който сега мнозина носят като амулет за щастие, всъщност е бил символ на смъртта. Убеждаваме се колко повърхностно и превратно могат да се приемат нещата! Типичен пример за още едно неразбирателство е тълкуването от страна на елините на образа на бог Тот. Те достигнали до заключението, че тъй като бил изобразяван с главата на ибис, то вероятно именно тази птица ще да е научила египтяните да правят клизми. Защото птицата по всяка вероятност използвала здравия си закривен клюн за промиване на задните си части. Едва след като избегнем такива „дребни" недоразумения, ще разберем някои необясними до този момент лекарствени принципи и предписания, като находките от одрани мишки в стомасите на деца (нещо, което се използва в европейската медицина до средата на XVIII век) или използването на слабителни при диария. „Египтяните са различни от другите народи... Те се облекчават вътре в домовете си, а се хранят на улицата" (Херодот, ІІ, 35-7).

https://spisanie8.bg/
« Последна редакция: Юли 26, 2018, 22:36:17 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7255
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows Vista/Server 2008 Windows Vista/Server 2008
  • Browser:
  • Chrome 30.0.1599.101 Chrome 30.0.1599.101
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Цивилизацията на Древен Египет
« Отговор #79 -: Септември 13, 2014, 21:57:49 »
Египетска митология


Египетската митология започнала да се формира още през VI-IV хил. пр. Хр. Всяка област (нома) имала собствен пантеон и култ към боговете, които били изобразявани като небесни светила, камъни, дървета, зверове, птици, змии и т.н. По-късно местните божества обикновено били групирани в триади с върховен бог - покровител на съответния ном. Около триадата се създавали цели цикли от митове и легенди.

Тиванската триада се оглавявала от бога на слънцето Амон, Мемфиската - от Птах и т.н. Женските божества имали функциите на богини-майки (Изида). Небесният свод обикновено се изобразявал във вид на жена (Нут), чието тяло, извито като дъга и обсипано със звезди, докосвало земята с върха на пръстите на ръцете и краката си. Съществували представи, според коио небето било водна повърхност - небесен Нил, по която слънцето плувало през деня над земята. Под земята имало също вода - подземен Нил, по който слънцето продължавало пътя си, след като се скриело зад хоризонта. В някои номи въплъщение на земята бил Геб, а в други - Акер. Земният Нил бил олицетворяван от образа на бог Хапи, който със своите благодатни разливи осигурявал богата реколта. Самият Нил бил населяван с добри и лоши божества във вид на крокодили, хипопотами, жаби, скорпиони, змии и т.н.

Голяма роля в египетската митология играела представата за задгробният живот, като непосредствено продължение на земния. Необходимо условие за това било съхраняването на тялото (мумифициране), осигуряване на жилище (гробница), а също така и храна (жертвоприношения). Всяко човешко същество било възприемано като единство между тялото и неговите души, наричани "ба", "ка" и т.н.

Озирис, заедно с други богове, осъществявал задгробен съд над всеки покойник. Пред Озирис се извършвал ритуала психостазия т.е. претегляне върху везни сърцето на умрелия, уравновесявано от Истината, изобразявана от богинята Ма'ат или нейните символи. Грешниците били изяждани от страшното чудовище Амт (лъв с глава на крокодил), а праведните продължавали да живеят щастливо.

Характерна черта на египетската митология е обожествяването на животни. Едни от най-почитаните животни, въплъщения на божества, са бикът (Апис, Мневис, Бухис), кравата (Хатор, Изида), овенът (Амон, Хнум), крокодилът (Себек), котката (Баст), лъвът (Тефнут, Хатор), чакалът (Анубис), соколът (Хор), ибисът (Тот) и т.н. В по-късен период, боговете били изобразявани като хора с глави на съответното животно. Като змия били изобразявани както добри, така и зли божества. Най-могъщ от всички врагове на слънцето - Ра, била огромната змия Апофис, олицетворяваща мрака и злото. В същото време в образа на змия била почитана богинята на плодородието Рененутет, богинята-пазителка на гробниците Меритсегер, както и Изида и Нефтис - защитници на Озирис.

С развитие на древноегипетското царство, митологическите представи се видоизменяли. Култовете към многочислените местни божества запазвали своето значение, но почитането на някои от тях се разпростирало извън пределите на отделните номи и даже добивали общоегипетско значение.

С утвърждаването на V-та династия на Древното царство, Ра станал върховен бог на Египет. В епохата на Средното царство и особено по времето на XVIII-та (Тиванска) династия на Новото царство, като върховен бог се утвърдил друг слънчев бог - тиванският Амон. Озирис изместил постепенно древния бог на мъртвите Анубис.

Издигането на нови религиозни и политически центрове, както и развитието на богословската мисъл били съпровождани от процеси на сливане на боговете. Например с Амон се отъждествявали Ра, Птах и Хор, а с Ра - Атум, Хор, Амон, Озирис, Птах и т.н.

Най-значителни митологични цикли на Древен Египет са митовете за сътворението на света, за слънчевите божества и за Озирис. Смятало се, че първоначално съществувал само Хаос, от който произлезли боговете, които създали земята, небето, хората, животните и растенията. Пръв бог било слънцето, което обикновено е бог-творец и съзидател. В един от митовете се казва, че от водата се появил хълм, на който разцъфнал лотос, а от него излязло дете - слънцето Ра, което осветило земята. В друг мит се казва, че слънцето било родено, като теле от огромна крава, символизираща небето.

Съществувала представа и за богиня на небето - жена, която раждала сутрин слънцето, вечер го поглъщала, а следващата сутрин го раждала отново. В някои митове прародителите са мъжки божества. Така например, в един от тях се казва, че бог Атум се появил от хаоса, сам се оплодил, поглъщайки собственото си семе и родил, изплювайки първата божествена двойка Шу и Тефнут. Те от своя страна родили втората двойка богове Геб и Нут, които пък родили Озирис, Изида, Сет и Нефтис. Това била знаменитата "Хелиополска девятка", почитана в цял Египет и присъстваща неизменно в религиозните текстове.

В мемфиския мит за сътворението, отнасящ се към Древното царство, бог-творец бил Птах. В периода на Новото царство, с възкачването на XVIII-та (Тиванска) династия (XVI-XIV в. пр.Хр.) в качество на бог-творец се утвърдил Амон, когото нарекли "цар на всички богове".

Тясно свързани с митовете за сътворението на света са митовете за слънчевите богове. Те отразяват две групи представи - за смяната на годишните времена (по-древни) и за борбата на светлината с мрака и злото, олицетворено от чудовища и различни страшни животни и най-вече - змии. Един от най-страшните врагове на Ра бил господарят на подземния свят - огромната змия Апофис. Древният мит разказва, че през деня Ра плувал по небесния Нил на лодката Манджет, осветявайки земята. Вечер, достигайки вратите на преизподнята, се прехвърлял на лодката Месектет, плувайки със свитата си по подземния Нил. Но Апофис, желаейки да го възпрепятства и да го погуби, поглъщал водите на Нил. Ра и обкръжението му започвали чутовна битка с Апофис, в която Ра винаги побеждавал. Апофис бил принуден да повърне обратно водата и Ра продължавал пътя си, за да се появи сутринта на небесния Нил.

Третият основен цикъл от египетската митология е посветен на Озирис. Култът към Озирис е свързан със земеделието. Озирис олицетворявал ежегодно умиращата и възраждаща се природа. Сеитбата се възприемала, като погребване на зърното, а появяването на кълновете - като негово възраждане. Отрязването на класовете по време на жетва символизирало умъртвяването на бога от по-малкоя му брат, злият Сет. Това е залегнало в основата на изключително разпространената легенда, описваща смъртта и възраждането на Озирис.

Култът към Озирис е заложен във всички заупокойни вярвания. Смятало се е, че всеки египтянин, подобно на Озирис, се възраждал за вечен задгробен живот, ако се съблюдава целия погребален ритуал. Така митовете за Озирис намерили отражение в многочислени ритуали. В края на последния зимен и в началото на първия пролетен месец, се разигравали мистериите на Озирис. В тях се възпроизвеждали основните епизоди от тези митове. Жрици в образа на Изида и Нефтис пресъздавали търсенето, оплакването и погребението на бога. След това се провеждала великата битка между Хор и Сет. Драмата завършвала с издигането на стълб, посветен на Озирис, символизиращ възраждането на бога и на цялата природа. Представата за Озирис, като бог на растителния свят била отразена и в друг цикъл обреди. В специално помещение на храма издигали предварително направена от глина фигура, подобна на Озирис, която засявали със зърно. Така по време на празника, посветен на бога, статуята се покривала със зелени кълнове, символизиращи възраждането на Озирис.

http://www.journey.bg/guide/guide.php?country=18&guide=3381
« Последна редакция: Юли 26, 2018, 22:40:55 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7255
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows Vista/Server 2008 Windows Vista/Server 2008
  • Browser:
  • Chrome 30.0.1599.101 Chrome 30.0.1599.101
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Цивилизацията на Древен Египет
« Отговор #80 -: Септември 14, 2014, 18:29:59 »
Абидос


Абидос е един от най-старите градове в древен Египет а наименованието Abdju на древния египетски език, означава „хълм на символа или мощехранителница“. Намира се в горната част на Египет около 10 километра от река Нил и изиграва основна роля в древния египетски религиозен живот.

Считан за един от най-важните археологически обекти в Египет, свещеният град на Абидос бил средище на много древни храмове, включително и Ум ел Кааб (Umm el Qa’ab) – царски некропол, където са погребани първите фараони. Тези гробници започнали да се възприемат като изключително важни за погребаната церемония и в по-късни времена става желателно да се погребват в областта, което превръща града във важен религиозен център.


Най-ранните царе на Египет, включително и тези от първата династия на историята на Египет (3000-2890 пр.н.е.), изглежда са били погребани в Абидос. Техните гробници и погребални заграждения могат да са първата стъпка на древно архитектурно пътуване, което ще ни отведе до създаването на Великите пирамиди, векове по-късно.

В по-късни времена Абидос се превръща в култов център на Озирис – богът на подземния свят. Построява се храм в негова чест и всяка година се провежда голямо шествие от храма до гробниците (която египтяните вярвали, че е негова, но тя всъщност принадлежи към династия царе на име Джер.) и обратно.

Първите гробници - Ум ел Кааб

Археолозите знаят, че царете от първата династия на Египет (3000 – 2890 пр. н.е.) и последните двама от втората династия (завършила 2686 г. пр. н. е.) имали гробници в Абидос и вероятно са погребани там.

В допълнение към погребалните камери за телата си, управниците са снабдени и с провизии за задгробния живот – голям мащаб мулти-камерни съоръжения за съхранение, понякога в или около погребалната камера. Гробниците на първата династия също така са снабдени с „дъщерни погребения“ (понякога наброяващи стотици), представляващи пожертвани хора.

На север от царските гробници са разположени гробищата B и U, които съдържат гробове, предхождащи първата династия (период наричан „Прединастичен“ от египтолозите). Спорен е фактът, че някои от прединастичните гробове в Абидос, са тези на прото-царе контролирали целия или по голямата част от Египет.

Как Египет се превръща в единна държава и кога, е въпрос на дебат сред египтолозите, е и доста трудно да се определи кои от тези гробници в Абидос са за царе и кои – за елитни членове на обществото.

Ограждения и тежки лодки


На около километър и половина на север от царските гробници се намира една загадъчна серия от кирпичени заграждения, посветени на царете за които се вярва, че са погребани в Абидос. Ориентирани северозападно към югоизточно, всяко заграждение е заобиколено от масивни стени и съдържа параклис.

Най-голямото заграждение принадлежи на цар Хасехемуи от втората династия (който е имал и жертви). Северозападно от Хасехемуи на кръстопът между заграждението на цар Дреж и на „западната мастаба“ (древноегипетска гробница, имаща формата на пресечена пирамида. Строени са от кирпич – б.а.), е разположена серия от 12 „лодки гробове“, всеки от които притежава дървена лодка в реален размер,  имаща ритуално предназначение.

Лодката играела важна роля в египетската религия и подобни примери в реален размер са намерени също във Великите пирамиди сред някои от погребалните помещения. Вербални и визуални образи в египетския погребален контекст, често е свързан с лодки и кораби, композирани във цяла флотилия, в която божества, отдавна мъртви царе и починали египтяни плават през вечността.

Храм на Озирис

От началото на Средното царство (преди 4000 до 3600 години), Абидос станал култов център за Озирис, богът на подземния свят. A серия от храмове са били построени за него в близост до "Терасата на великия Бог."

Археолозите били изключително затруднени при определяне на точното местоположение на мястото на храма. Между 2002 и 2004 година, експедиция на изследователи от Института на Йеил за изящни изкуства, открили два архитектурни слоя от сгради, които датират от царуването на царете Нектанеб I и II (преди около 2400 години) и от 18 династия (около преди 3500 години).

Последната царска пирамида

Преди около 3500 години, последната царска пирамида, построена от египтяните, е издигната в Абидос от Амос – основателят на 18 династия на Египет. Неговата пирамида обаче, може би никога не е завършена, а сега представлява просто 10 метра руини. Но проучване показва, че около 70-90 метра, разположени под пустинята, чакат да бъдат изследвани.

Храмът на Сети I


Абидос достига апогея си по време на управлението на 19 династия. Фараонът Сети I [1318-1304 г.пр.Хр.] издига храм на баща си Рамзес I [1320-1318 г.пр.Хр.], а за себе си построява величествен погребален храм, от който са запазени голям брой частично реставрирани руини и кенотаф (надгробен паметник без гроб – б.а.). Синът му, Рамзес II [1304-1237 г.пр.Хр.], не пропуска възможността да построи там още един малък погребален храм. Двете светилища са украсени с барелефи, които добре представят класицизма в изкуството на Новото царство.

Абидос има много паметници и Храмът на Сети I (познат на египтяните като "къща на милиони години") е един от най-добре запазените и е построен преди около 3200 години. Храмът се издига терасовидно по склона на пустинята. На долната тераса е изкуствено създадено езеро с кей, зад който стои първият пилон с кралска статуя. След като се премине през две хипостилни зали, се появяват седем лодки-храмове, един от които посветен на Сети I.

Абидос в наши дни

С богатата си история и притегателни местности, Абидос е интересна туристическа дестинация, предлагаща едно истинско пътешествие в историята.

http://mediacafe.bg/novini/istoriq/Istoricheska-obikolka-Abidos-5254
« Последна редакция: Септември 14, 2014, 18:32:15 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7255
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows Vista/Server 2008 Windows Vista/Server 2008
  • Browser:
  • Chrome 30.0.1599.101 Chrome 30.0.1599.101
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Цивилизацията на Древен Египет
« Отговор #81 -: Септември 16, 2014, 20:47:49 »
Храмът на Рамзес III в Мединет Хабу


Мединет Хабу е храм-мавзолей на Рамзес III [1198-1166 г.пр.Хр.] и се намира на Западния бряг на Луксор в Египет. Огромният комплекс се нарежда на второ място по размер след Карнак и е един от най-запазените подобни древни паметници. Въпреки това той често е подминаван от туристите, устремили се към Долината на царете, и е сред най-малко посещаваните забележителности в района. Все пак Мединет Хабу заслужава много повече внимание, отколкото получава, защото храма е  богат на релефи, изобразяващи появата и разгрома на морските народи по време на царуването на Рамзес III - вторият фараон от ХХ династия, за който се смята, че е последния велик фараон от Новото царство.

По време на своя апогей Мединет Хабу е играел ролята на административен център на областта, ограден от стени и храмове и снабден с малки параклиси и помещения за спане на свещениците. Комплекса притежава повече от 7000 кв. м украсени повърхности и много напомня на погребалния храм на Рамзес II [1304-1237 г.пр.Хр.] (Ramesseum). В територията му се влиза през висок портал в сирийски стил, който в действителност представлява триетажна постройка. На най-горният етаж са се помещавали покоите на цяря, а стените му са украсени с барелефи, изобразяващи гъвкави танцьорки. След като премине през вратата човек вижда огромно пространство и път водещ до най-важния храм. В ляво от него са разположени параклисите на божествените поклоннички, а в дясно - Свещеното езеро, което е служило като място за поклонение пред Озирис и все още се смята, че притежава магически свойства да дарява плодовитост на безплодните.

Макар разхождайки се сред редица други интересни части от Мединет Хабу, пленителният храм на Рамзес III привлича погледите на всички туристи. Входен пилон отвежда към Първия двор, който е изрисуван с доста интересни сцени – Рамзес седнал върху отсечените глави на пленници, които много реалистично са превърнати във средновековни водоподливници с фантастични фигури. По стените на двора са изобразени и писарите, които са броели отсечените глави и езици, както и безброй йероглифи и образи.

Не бива да се подминава и Втория двор, който води към перистилна зала, отново с колони изобразяващи Рамзес. Интересна е и Хипостилната зала, днес без покрив. Тук се намират и останките на царския дворец.





« Последна редакция: Юли 26, 2018, 22:47:44 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7255
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows Vista/Server 2008 Windows Vista/Server 2008
  • Browser:
  • Chrome 30.0.1599.101 Chrome 30.0.1599.101
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Цивилизацията на Древен Египет
« Отговор #82 -: Септември 19, 2014, 21:43:38 »
Художествена култура на Древен Египет


От незапомнени времена древноегипетската цивилизация е привличала вниманието на човечеството. В V в. пр. н.е. древногръцкият историк Херодот посетил и подробно описал Египет. За гърците Египет е страна на чудесата, люлка на мъдростта, родина на древни богове. Самата дума “Египет” е от гръцки произход и означава “загадка”, “тайна”. Египтяните наричали страната си Кемет, което в превод означава “черна земя”. В ІІІ в. пр. н.е. египетският жрец Манетон написал на гръцки език “Историята на Египет”, в която определил основните периоди на Древното, Средно и Ново царства, а също така е изброил тридесет и една династии на фараони.
В духовния и социален живот на древноегипетското общество главна роля е имала религията. Древните египтяни обожествявали природните сили, растения, животни и се прекланяли пред множество богове. Египтяните си представяли Вселената като съединение на небесния Нил, където слънчевият бог Ра плува с лодка, и подземния Нил, по който Ра се връща, преодолял силите на злото и тъмнината в образа на змея Апоп. Озирис, богът на плодородието, на умиращата и възкръсваща природа, бил считан за четвърти митичен цар на Египет. Той щастливо управлявал заедно със сестра си и негова съпруга Изида – богиня на плодородието и водата.


Старо царство

Това е епохата на създаване на писмеността, религиозните и светски закони, основните принципи на художественото творчество. Може да се приеме за “златен век” на египетското изкуство.
Пирамидата на изтъкнатия военачалник и основател на ІІІ династия, фараона Джосер (ХХVІІІ в. пр. н.е.) е първият гигантски архитектурен паметник на Древен Египет. Тя се намира на южния край на Мемфис и е център на погребален ансамбъл. Направена от бели варовикови блокове, стъпаловидната пирамида с височина 60 метра е издигната от архитекта Имхотеп, който изобретил начин да се строи от обработени камъни. Египтяните обожествявали архитекта и го почитали като син на бога Птах – създателя на Вселената, покровителя на изкуствата и занаятите.

В конструкцията на пирамидата на Джосер, която наричат “майка на египетските пирамиди”, са отразени три основни принципа на строежа на подобни съоръжения, а именно – гигантски размери, форма на пирамида, използване на камък като строителен материал. Тези особености по-късно били развити в строителството на пирамидите на фараоните от ІV династия.

На западния бряг на Нил (понастоящем в Гиза, около Кайро) се възвишават грандиозни пирамиди на фараоните от ІV династия: Хуфу (гърците го наричали Хеопс), Хафра (Хефрен) и Менкаура (Микерин). Някога пирамидите били облицовани с гладко полирани варовикови блокове (частично са се съхранили на върха на пирамидата на Хефрен). Основата на пирамидите има формата на квадрат, а страните образуват равнобедрени триъгълници. Най-голямата пирамида - Хеопсовата, е построена през ХХVІІв. пр. н.е. Неин създател е племенника на фараона Хемиун. Пирамидата е с височина около 147 метра и страна на основата 233 метра. Изградена е от блокове с тегло от 2,5 до 30 тона. Дори в наши дни си остава загадка как са обработени и поставени с такава точност блоковете един върху друг и при това пролуките между тях не са по-големи от половин милиметър. От северната страна хеопсовата пирамида има едва забележим вход, който ни отвежда през тесен към по-широк коридор, а оттам – в погребална зала с изработен от гранит, но отдавна опустошен саркофаг на фараона. По вентилационната система в стаята влизал сух въздух от пустинята, за да се съхрани по-добре мумията на фараона.

Древните гърци смятали, че пирамидите са първото от седемте чудеса на света. Архитектурните паметници от следващите епохи, в това число и християнския храм в Европа – Св.Петър в Рим, са джуджета в сравнение с Хеопсовата пирамида, чиято основа е два пъти по-широка от Червения площад в Москва.

Пирамидите в Гиза, както и в Мемфис, са център на огромен погребален ансамбъл, към който принадлежи и Големия Сфинкс, дълъг 87 метра и висок 20 метра. В основата му е изсечен образа на лъв с човешко лице. Още в дълбока древност сфинкса е бил засипан от пясъците на пустинята.
Съдейки по описанията и гравюрите на европейските художници от началото на ХІХ век, отново се виждали само главата и раменете на сфинкса. Неговото лице, обезобразено от войниците от армията на Наполеон, е било без нос (размерът му е бил приблизително колкото ръста на човек). Едва след нови разкопки открили могъщо тяло на лъв с протегнати напред лапи. Неговото широко скулесто лице (някога оцветено с червен цвят), вероятно имащо някаква портретна прилика с фараона Хефрен, е непроницаемо и строго, с очи обърнати на изток. Арабите наричали Големия Сфинкс “Баща на Ужаса”, но това творение предизвиква по-скоро чувство на спокойствие и сила, отколкото страх.


Средно царство

В епохата на Средното царство (XXI – XVIII в. до н. е.) политическия център на страната се преместил в град Тива. Тук се почитал богът на слънцето Амон, по-късно отъждествен с древния бог Ра. В този период нараснала самостоятелността на отделните области (номи) и техните управници (номарси), което довело до разцвета на местните художествени школи. Присвоявайки си  някои привилегии, получилите почти пълна независимост номарси строили своите гробници във владенията си, а не в подножието на царската пирамида. Самите пирамиди станали значително по-малки и незабележими. Издигнати от тухли и пясък между стените, те бързо се разрушавали.

От средата на епохата на Средното царство в храмовете започнали да издигат статуи на фараони, предназначени за всеобщо обозрение. Във Фаюмския оазис фараонът Аменемхет III издигнал  колосално (с площ 72 хил. кв. метра), оградено от колонада здание с множество помещения — зали, коридори, складове. Гърците и римляните го нарекли Лабиринта. В продължение на векове тази дума в речника на много народи от цял свят означавала обширно здание с множество сложни ходове, до такава степен объркани, че в тях било лесно да се загубиш. Исполинското съоръжение правило впечатление, за което разказват историците Херодот, Страбон, Диодор Сицилийски. Външните помещения, “превъзходящи дела на човешките ръце”, както споменава Херодот, “ние видяхме сами, ходихме по залите”, докато за подземните могли да съдят само по разказите на пазачите: там не се допускали посетители, тъй като там се намирали “гробниците на царете, на построилите на Лабиринта, и гробниците на свещените крокодили”.

Предназначението на тази прославена постройка не е установено със сигурност. Изследователите са склонни да я приемат за заупокоен храм на Аменемхет III, тъй като към Лабиринта била долепена почти изчезнала тухлена пирамида на фараона и статуи с негово изображение (XIX столетие до н. е.).
При Сенусерт III настъпил разцвет на придворното бижутерно изкуство. Негови великолепни образци са намерени в погребението на дъщерята на фараона, Ситхатор. В правоъгълното дървено ковчеже за скъпоценности, инкрустирано със слонова кост и розов  халцедон, били поставени бронзово, украсено със злато огледало, съдове за благовония, блюдо от сребро. Диадема под формата на златен обръч с изображение на свещената кобра, пояс от златни раковини — това е само малка част от бижутерията, създадена в тази епоха. В числото на най-изисканите били пекторалите. На тях често се срещали изображения на скарабеи (символ на слънцето и възкръсването от мъртвите) и разни божества. Пекторалът на Сенусерт III, изработен от златен лист и украсен богато с тюркоаз, лазурит и карнеол, — е най-хармоничното сред много подобни произведения на изкуството на Древен Египет, достигнали до наши дни.


Диадемата на принцеса Сит-Хатхор


Ново царство

Първа половина. За изкуството на Египет през този период е характерен стремежа към великолепие и декоративност, в съчетание с изисканост и изящество. В процеса на сближаване на Египет с културите на Сирия, Крит и Двуречието, се разширили хоризонтите, изменили се много понятия, оживил се социалния живот. През този период се наблюдава стремеж към нови образи и художествени форми, към реализъм в литературата и изкуството, което довело до нови решения на редица художествени проблеми. Нараснал разкоша в бита на богатите, появили се пищни дрехи от тънки материи, сложни перуки, масивни огърлици, по-богати и декоративни станали формите на предметите на домашния бит. Всичко това се отразило и на стила в изкуството. Вместо точните форми от началото на династията идва изискана декоративност. Някога гладките и плоски повърхности на статуите започват да се покриват с малки линии от гънките на дрехите и къдриците на перуките, като цяло статуята е игра на светлосенки. В резултат от търсенето на нови методи за отразяване на заобикалящия ни свят се събужда интереса към движението, обема, живописността. В скулптурата, както и в архитектурата, школата на Тива заела водещо място. Именно в Тива — столицата на Египет, се строили главните храмове, за украсата на които използвали все по-голям брой статуи.

Характерните особености на скулптурата, както и на архитектурата на XVIII династия, ярко са се проявили в храма на Хатшепсут в Дейр-ел-Бахри.

Паметниците, създадени в началото на управлението на Ехнатон (XIV в. до н. е.) — периода на амарнското изкуство, — рязко се отличават от всички предшестващи по отказа от редица канонични форми и традиционното идеализиране на образа на царя. Такива са релефите и скулптурите в храма на Атон в Тива, построен още преди пренасянето на столицата в Ахетатон, точно както и датиращите от шестата година от управлението на Ехнатон релефи на пограничните камъни на новата столица, и ранните релефи в храмовете й. Фараонът е изобразен с некрасиви черти на лицето и болнаво тяло. Най-добрите образци от достигналите до нас скулптури на Ахетатон са портретните глави на Ехнатон и членовете на семейството му. И известната оцветена глава на царица Нефертити, и не по-малко забележителните, напълно завършени нейни портретни глави от пясъчник, са поразителни произведения на реалистичното изкуство, създадени хиляда години преди разцвета на изкуството в Гърция.

Следва да се има предвид, че същите майстори били автори на произведенията, създадени при приемниците на Ехнатон. Тези паметници следват традициите на Амарна и явно са близки до нея и в скулптурата, и в живописта, и в художествените занаяти, както се вижда от образците, намерени в гробницата на фараона Тутанкамон. Тя не е била разграбена и е запазила забележителни произведения от ценни материали. Трудно е да  се опишат всички шедьоври на художествените занаяти, намерени в гробницата на Тутанкамон.
Значението на изкуството на Амарна не се ограничило само с времето на близките приемници на Ехнатон, то изиграло съществена роля и във формирането на забележителното изкуство през периода на XIX династия, а с това и на цялото изкуство от втората половина на Новото царство в Египет.

Втора половина. За официалното изкуство от началото на XIX династия е характерен реакционния стремеж да се върнат традициите на доамарнските години. Но този стремеж не би могъл да се осъществи напълно, тъй като значението на амарнското изкуство било твърде голямо и при това пред художниците от разглеждания период възникнали нови задачи. Главен обект на строителството бил храма на Амон в Карнак, разширяването на който имало двойно политическо значение: то трябвало да покаже тържеството на Амон и с това да удовлетвори жреците, а в същото время и да прослави мощта на новата династия. От строителството в Карнак били заинтересовани и фараоните, и жреците.

По времето на етиопската династия (712 – 663 г. пр. н. е.) в художествения живот на жителите на Тива отново се наблюдава известно оживление. До нас  са достигнали статуи на фараона Тахарка и на етиопски царици. Тези скулптури явно се отличават от предшестващите паметници с живото и образно предаване на портретните черти, с добре отразените етнически особености. За грандиозните мащаби и високото качество на обзавеждането на саиския храм на богинята Нейт свидетелстват оцелелия гигантски наос от цяло парче гранит, с височина около 25 м и тегло 300 тона с великолепно отполирана повърхност. Гробниците на знатните хора  от това време са се съхранили в различни части на Египет, при това и формата им съответно е различна.

Неслучайно, изкуството на Египет е част от съкровищницата на изкуството на древния свят, а следователно, и на световното изкуство. Пристигайки в Египет, творците на все още младото гръцко изкуство видели великолепни храмове с хилядолетна история, с утвърдени типове колони, с хармонично съчетание на архитектурата, скулптурата, цветния релеф; видели стенна живопис, забележителни скулптури, разнообразни произведения на художествените занаяти, отличаващи се с изумителни форми и изключително майсторство в обработката на материалите. Гръцките архаични паметници от VI в. пр. н. е. са отражение на известно въздействие на египетското изкуство. Интереса към художествените съкровища на Египет се увеличил по-късно, когато през основаната през IV век пр. н. е. от Александър Македонски нова столица на Египет - Александрия станала за кратко време един от най-важните центрове на Средиземноморието, започнало продължително плодотворно взаимодействие между изкуството на Египет и изкуството на другите народи от Запада и Изтока.

http://art-bg.info/ancient-egypt/
« Последна редакция: Юли 27, 2018, 06:41:51 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7255
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows Vista/Server 2008 Windows Vista/Server 2008
  • Browser:
  • Chrome 30.0.1599.101 Chrome 30.0.1599.101
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Цивилизацията на Древен Египет
« Отговор #83 -: Декември 13, 2014, 12:25:29 »
В Древен Египет имало „изтичане на таланти”

Необичайно древноегипетско изкуство, открито върху саркофаг от VI век пр. Хр., показва, че и в античната страна е имало изтичане на мозъци.

По това време най-добрите артисти в Египет били в чужбина и затова стилът в изкуството се променил и започнал да става все по-аматьорски, пише LiveScience.
Според древните хроники през 525 г. пр. Хр. персийският владетел, който контролирал и Египет, изселил най-добрите художници в страната и ги принудил да работят по строителни проекти в своите градове Персеполис и Суза.

Именно там и до днес могат да се видят следите от египетското влияние в изкуството. В страната край Нил обаче настъпила криза и стилът на художниците се променил. Рисунките върху новооткрития саркофаг имат странни черти, необичайни за хилядолетната египетска традиция – например присъствието на птица с глава на човек, наречена Ба, която обикновено не се среща върху този тип изображения. Върху саркофага има и създания, които изглеждат почти като риби.

Според египтолога Гейл Гибсън художникът вероятно се е опитвал да нарисува соколи – символа на бог Хор, но се справил много слабо със задачата си.
Не е добре нарисувана и змията Мехен – божество, което има предпазни функции. Тялото на змията на места изчезва и се появява на други. „Артистът не е разбирал значението на Мехен”, смята Гейл Гибсън.

Междувременно египтолози откриха гробницата на египетска царица от доста по-процъфтяващ период от историята на древната страна - Новото царство. В град Луксор египетски и френски археолози се натъкнаха на царска особа от XIX или XX династия - епохата от 14-и до 11-и век пр. Хр.

В този период има 11 фараони, които носят името Рамзес, и учените тепърва ще установяват за кого е била омъжена погребаната в гробницата жена. Египтолозите откриха цели 20 погребални статуи, на които е написано името Каромама. Луксор днес е музей на открито на бреговете на река Нил и е пълен с храмове и гробници.
« Последна редакция: Юли 27, 2018, 06:44:43 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7255
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows NT 6.3 Windows NT 6.3
  • Browser:
  • Chrome 30.0.1599.101 Chrome 30.0.1599.101
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Цивилизацията на Древен Египет
« Отговор #84 -: Април 20, 2015, 20:13:53 »
Александра Делова: ДРЕВНОЕГИПЕТСКА ЛИРИКА



https://alexandradelova.blogspot.com/2015/04/blog-post_19.html
« Последна редакция: Юли 27, 2018, 06:45:44 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7255
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows NT 6.3 Windows NT 6.3
  • Browser:
  • Chrome 30.0.1599.101 Chrome 30.0.1599.101
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Цивилизацията на Древен Египет
« Отговор #85 -: Май 31, 2015, 09:26:18 »
Египетската следа в западната култура


Публикувано в Съвременник, 2010, 2, с. 351–382

Автор: Сергей Герджиков

Източник: https://www.gherdjikov.com/egipetskata-sleda-v-zapadnata-kultura/

Египет, оригинално Кемет (eг. Kmt) е придобил смисъла на енигма за нас. За разлика от Китай, също толкова древен, Египет е мъртва цивилизация, а в същото време следите й са внушителни. Пирамидите, колосалните колонади и статуи, Книгата на мъртвите, огромно количество изображения и текстове. А от езика на Египет, отдавна забравен,  са останали йероглифите – (гр. „свещени знаци”) – едно странно и респектиращо писмо, което за античните елини е било асоциирано с тайно знание и магическа сила.

Но най-удивително е присъствието на тази цивилизация тук и сега. Следите към древен Египет са пред очите ни, но ние не ги разпознаваме.  За нашата цивилизация Египет е не огледалното друго, каквото е Китай, а праформа, недостатъчно осъзната. Ореолът на загадка ни пречи да видим поразителните сходства на тази могъща цивилизация с нашата собствена във всички сфери, започвайки от храната, облеклото и бита и завършвайки с представите ни за Духа, Твореца и Спасението.

Античната гръцка култура, която приемаме за безспорния извор на собствената ни цивилизация, е не толкова първоизвор, а по-скоро трансмитер на формите на живот на египтяните, кристализирали още преди пет хилядолетия и развили се в продължение на 3 000 години.

Още в Додинастическата епоха и в Старото царство от около 3400 г. пр. Хр. за няколко столетия са били развити основните форми на цивилизацията на Нил: езика, писмеността, календара, скулптурата, монументалната архитектура и държавното устройство. Занаятите и изкуствата „достигат изключителна висота, която никога по-късно не е надмината”, пише класикът на египтологията Джеймз Берстед. Той разпознава и годината 4241 пр. Хр., когато е въведен първия в света годишен календар от 365 дни (Берстед, Дж. История на Древен Египет. I. София, М. А., 2008, 45–46). Тези хора наричали себе си Ремту Кеми – „хора от черната земя”. Съседните семитски народи нарекли страната Миср, а евреите – Мисраим. Името Египет произлиза от гръцки (Аίγυπτος), вероятно от вавилонското Хикуптах, транскрипция на египетското Хеткаптах – „дворецът на ка на Птах” – автентичното име на Мемфис.

„Античното гръцко начало”, „началото на историята”, „люлката на Западната цивилизация”, „родината на науките и изкуствата” са станали пароли на нашата собствена идентичност. Класическата образованост ни говори от две хиляди години, че всичко това, което сме ние, е сътворено от гениалния народ на античните елини. Особено усърдни в това отношение са немските философи: Кант и Хегел, Шопенхауер и Ницше, Хусерл и Хайдегер.

Срещата с Египет, ако сме трезви и балансираме между удивлението и безпристрастното опознаване, разрушава два мита. Нито Египет е енигматичен и далечен, нито Елада е изключителният източник на нашата култура. Истината е къде по-вълнуваща и всъщност поразяваща историческото ни самосъзнание. Древните египтяни са положили основите и са създали много от формите, в които се разгръщат юдейската, античната гръцка, християнската и ислямската култури. Джеймз Брестед пише: „Цивилизацията на Древен Египет оказва огромно влияние през цялото ранно развитие на човека в Южна Европа дълго след като Архаичната ера е заменена с по-напредналите в културно отношение общества. За нас, които според принадлежността си към дадена цивилизация, сме деца на ранната европейска култура, е от жизнено важно значение да повдигнем завесата и да се взрем в онези далечни времена, които са дали толкова ценно наследство на нашите предци” (Берстед, 23).

Гърците са асимилирали, но с това и засенчили египетската традиция и са усвоили нейните достижения, разтваряйки ги в своите собствени. Египет е несъмнено много по-чужд за нас от Гърция, защото мисловните му пластове са засипани от пясъка на времето, а видимото на пръв поглед е непонятно в своята колосалност.

Шумер, Вавилон и Египет са най-старите цивилизации между Изтока и Запада – в техните земи най-лесно се е оказало оцеляването на големи общности с уседнал начин на живот. „Съвременната цивилизация дължи своето развитие на древните народи, които преди повече от шест хиляди години заемат ключово положение в басейна на Източното Средиземноморие и териториите, разположени на изток от него” (Берстед, 32).

Езикът – „словото на Бога”

Жан-Франсоа Шамполион, разкрил кода на „йероглифите” (гр. „свещени знаци”), е представян като романтичен търсач с неутолим дух. В края на краищата дава живота си заради египетските си изследвания. От негово време (двайсетте години на XIX в.) европейците преоткриват Египет като ново откровение за смайващи стари постижения. „Тайното знание”, „забранената eгиптология”, „звездният контакт” звучат като пароли на нещо загадъчно и свръхчовешко, скрито в йероглифи и пирамиди и обещаващо мистична сила, с която да пробием човешките си и културни хоризонти и да властваме над смъртта.

Многобройни рисунки и надписи, изписвани в течение на около три хиляди години показват най-детайлно формите на живот в египетската цивилизация. По силата на споделената ни човешка форма ние разбираме египтяните, с изключение на високите нива от менталната сфера: нагласи, мислене, вярвания: „процесът, при който древните египтяни са обяснявали в рамките на своята култура собственото си познание за света, така и не ни е известен” (Леков, Т. Скритото знание. Свещените книги на древен Египет. София: „Изток-Запад”, 2004, 10). Разчитането на писмената система, което самò по себе си е голямо постижение, още не дава ключа към разбирането на ума на египтянина. Ние се опитваме да го възсъздаваме по аналогия с нашите начини на мислене и вярване, но изследването им изисква вникване във вътрешните им връзки, които преводите заличават.

Отчитайки културната отнесеност на човешките създания и мисли към собствения жизнен процес, който ги е създал, трябва да държим сметка  и за споделената човешка форма и човешки свят, от който те са част. За да се види ясно генетичната линия на културните форми от Египет, можем да съпоставяме полярната за нас далекоизточна култура, създадена в Китай, и проблематичната за нас египетска култура.

 
„В началото бе Словото; и Словото беше у Бога, и Словото бе Бог” (Йоан, 1:1), може да се приеме за първо положение в християнския светоглед на Запада. Но египтяните още в зората си нарекли своя език „слово на бога”,  (ег. „меду-нечер“). Бог Птах сътворява света със слово, давайки имена на нещата.

Така може да се пре-открият много следи и цели серии паралелни културни форми, дошли до нас от античните гърци, оригиналите на които обаче намираме в древен Египет. Възниква естественият въпрос: защо смятаме копията за оригинали, взетото за създадено, взелият за създател?

Египетската реч е безвъзвратно забравена, останала е една модификация, коптската реч, на която се изнася богослужението в коптската християнска църква в Египет. Тя именно е послужила на Шамполион като един от ключовете за разчитане на египетското писмо. В това писмо, смес между образи и фонетични знаци, липсват гласните звуци.

Най-старите текстове на египетски са от около 3200 г. пр. Хр. – един от най-старите езици в света. Езикът се е развил от архаичен през староегипетски, средноегипетски и късен египетски, приспособил се е към гръцката писменост като „демотически”. В основата му са няколко съгласни. „Р╛” – слънце, е подобно на нашето р, но като звучна гърлена фриктивна съгласна, „нфр” – красиво, „нчр” – бог. Днес между тези звуци се поставя по едно е, за да се произнесат думите: „нефер“, „нечер“. Но истинските гласни не са известни. Египтолозите транскрибират тази писменост с латински букви, диекретични знаци и апострофи. Например името на Тутанкхамен се изписва „twt’nkhymn”. Оригинално това са редове от пиктограми – птици, бозайници, растения, предмети, хора. Всички тези форми са реални живи и неживи форми в „черната земя” около Нил.

Първата писменост са тези пиктограми. Тя се използва в свещени текстове в пирамиди и на саркофази. Друга система, опростено курсивно йероглифно писмо, йератика, се е използвала за обикновени административни нужди и за религиозни текстове на папируси от най-старо време. „Системата на писмеността включва в себе си не само знаци, означаващи сричка или група съгласни, но и азбучни знаци, всеки от които означава отделна съгласна. Следователно сегашните букви от азбуката са измислени в Египет цели две хиляди и петстотин години преди да станат известни и на други народи” (Берстед, т. I, 89). По време на елинизацията (III–I в. пр. Хр.) за предаване на египетски текстове се е използвала гръцката азбука – демотика.

Част от йероглифите са представлявали предметите, които означават, но най-често са предавали звуците или „детерминативите”, които уточнявали значението. Йероглифите се изписват отляво надясно, отдясно наляво и отгоре надолу. Посоката се разпознава по лицата на хората и животните, използвани като йероглифи. Те гледат към началото на фразата. Това писмо е нямало стандартна пунктуация – точки, запетаи и подобни.

По подобен начин древнокитайският е нямал пунктуация. За него също се казва, че е „йероглифно писмо”. Китайските знаци силно се различават от египетските, но също представят обекти и срички. Аналогично е положението с писмеността на маите. Това показва известна формално-функционална еднаквост в независими писмени езици. Без съмнение хората създават сходни знакови системи: образни и фонетични в различни форми и съотношения.

Езикът, писмеността и знанието вървят заедно в представата на народа на Нил. Те са дар от бог Тот, изобразяван с глава на ибис. Боговете с животински глави са част от нашата перцепция на енигмата Египет, но животните не са били това, което са за нас. Само специално обучени в жреческите училища („домове на живота“) са владеели писането. Броят на знаците е внушителен – повече от 5 000. Разшифровката им е резултат на гениална интуиция, гигантски сравнителни усилия и златен шанс: Розетския камък. През 1798 г. Наполеон създал група изследователи и художници към армията, влязла в Египет. След година те се натъкнали на каменна плоча, открита близо до форта Жулиен в градчето Розета в делтата на Нил. Един и същ текст е бил написан на камъка три пъти: на гръцки, на демотика и с йероглифи. Камъкът бил предаден на англичаните съгласно договора за капитулация. Плочата отива в Британския музей. Гръцкият текст показвал, че това е декрет на съвета на върховните жреци на Египет, издаден през 196 г. пр. Хр. Но пряк паралел между отделни „думи” не е бил видим. Никой не бил говорил египетски от повече от хиляда години. Как са звучали тези „думи” никой не е могъл да знае. Британският изследовател Томас Юнг се фокусирал върху знаците, окръжени от овал (фр. „картуш”) и осъзнал, че те са особено важни и най-вероятно са име на фараона (Птолемей). Така се стигнало до първите фонетични значения, влизащи в противоречие с представата за чисто образния характер на писмото. Но Юнг е споделял парадигмата за образите и изоставил работата.

От тук нататък Шамполион се заел с разшифровката и чрез комбинация от техники и огромни лингвистични знания навлязъл в тази писменост. Ключово е било името в картуш на фараон, чието разчитане дало първите значения: „ра”, коптската дума за слънчев диск, „сс” за знаците в края. Догадката била „Ra-me-ses” и така било разпознато и „ме”. Франсоа се втурнал при брат си и извикал: „Je tiens l’affaire!” („Разгадах ги!”) и паднал в несвяст, за да стане от леглото след пет дни. Колко усилия обаче предстоели, за да се разгадаят хилядите знаци!

Започва и набира скорост разчитането на многобройните писмени паметници на Египет. Поставено е началото на науката египтология. Става все по-ясно как са живели хората от страната Кемет (черната земя), какво са извършили фараоните и какво са казвали жреците за призоваване на боговете, за умилостивяването им и за осигуряване на безсмъртие. Но никога не станало ясно как са мислели египтяните и какво са влагали в основни свои „понятия” като „хека”, превеждано приблизително като „магия”. „Силата, която преминава през световете и ги превръща в ЕДНО, египтяните наричали „хека”. Тя може да бъде овладяна”, пише Сергей Игнатов (Египет на фараоните. София, „Изток – запад”, 2004, 10).

Кой може да си помисли, че съвременните букви имат нещо общо с египетските йероглифи? Тази следа е невидима преди цяла серия от съпоставки. Видима е обаче линията на трансформациите, свързващи египетската писменост и нашите собствени азбуки. Оказва се, че египетската писменост е прототип на други близкоизточни писмености, а гръцката азбука е произлязла от тях, непосредствено наследявайки финикийската.


Всекидневие, дом и празници

Загадъчното бие на очи и засенчва обикновеното. За народа на Египет обаче мистичното измерение не е обезценявало земния живот, а тъкмо напротив. „Египтяните били безкрайно благодарни на боговете именно за това, че животът на бреговете на Нил действително е бил прекрасен, и затова те са се стремили с всякакви средства да обезпечат за себе си благата на този живот в задгробния свят”, пише Пиер Монте (Египет Рамсесов, увод).

Храната, облеклото, домът и всекидневието са опорната система на един общностен начин на живот. Ние на Запад се храним с продукти на житните култури, а в далечния Изток тази роля играе оризът. Ядем с лъжици и вилици, а китайците ядат с пръчици. Пием бира от ечемик и вино от грозде. В многобройните рисунки и текстове виждаме и четем как са се изхранвали, обличали, почивали и работели египтяните. А те са се изхранвали почти като нас предимно с хлебни изделия от пшеница и ечемик, меса от птици, овни и биволи, риба в изобилие, много плодове и зеленчуци. Египтяните използвали лъжици от слонова кост още от най-древни времена.

Правели са бира от ечемик и вино от грозде. Това далеч не е присъщо на всички цивилизации. За сравнение: специфична за китайците била и е напитката от ферментирал ориз (по-късно в Япония саке). Египтяните не използвали свинско месо поради „нечистотата” на тези животни. Боб те не сеели и не ядяли по подобна причина. Това изглежда разбираемо.

Ние седим на столове, китайците седят на пода, постлан с рогозки. Египтяните са  седели на табуретки и на столове около маси. Китайците са седели на рогозки на пода и са поставяли храната и напитките си пред себе си. Ниските продълговати масички те използвали за писане.

Ние лежим на легла, китайците лежат на рогозки и постелки на пода.

Египтяните изработвали табуретки, столове, маси, шкафове и легла досущ като нашите, т. е.  измислили са тези мебели, които ползваме и до днес и те се налагат и в останалия свят. В Египетския музей в Кайро могат да се видят изящните и още здрави мебели на Тутанкхамен.

Нашите домове са направени предимно от камък и тухли, а далекоизточните – традиционно от дърво. Къщите на египтяните са били също от тухли, а храмовете – от камък. Къщите, храмовете и дворците на китайците традиционно са едноетажни, а нашите са дву- и три-етажни. Едно-, дву- и триетажни в зависимост от благосъстоянието на собствениците са били и домовете на древните египтяни. Формата им била кубична, с врати и прозорци, а плоските покриви били подходящи за седене и спане в топлите нощи. И до днес в Египет къщите са такива, а в останалите сухи райони на Близкия изток са подобни. От друга страна, къщите на китайците имат островърхи стръмни покриви – Китай е дъждовна страна, а Египет – суха.

По-заможните западняци се разхождат в собствени паркове и градини и се разхлаждат в басейни. По-заможните египтяни също са се разхождали в градини в дворовете и са се разхлаждали в басейни.

Ние празнуваме и шестваме на определени дати. На определени египтяните дати са празнували и шествали из градовете и веселието им е текло със съзнанието за неизвестност на смъртта и жаждата да се живее тук и сега, докато още не сме превърнати в мумии. Живо и подробно за тази страна на египетския живот пишат класикът на египтологията Гастон Масперо, а после Пиер Монте.

Пиенето на алкохол е било нещо нормално, особено на празници: „Пий докато се напиеш във веселието на празника”, четем на каменна плоча. „Дай ми осемнайсет бокала вино – искам да се напия, сух съм като слама”. Нормално е било и осъждането на пиянството. Много са следите от празничните и всекидневните прояви на земни страсти, макар че на нас впечатление ни правят само отвъдните намерения и надежди, с които са свързани изумителните паметници и текстове. Отдаването на земните наслади след изнурителния труд е било естествено за древните египтяни.

Египтяните устройвали шествия за боговете си (фестивала Опет) и празнували годишнините от царуването на фараоните (фестивала Сед), а последните пет дни на всяка календарна година били празнични. На своите „пирове” те разнасяли макет на мумия, напомняйки си: „Животът е кратък, бъди щастлив сега, преди да те превърнат в мумия”.

Египтяните развили невероятна козметика и за бедни и за богати. Бял тен за лицето, черни очертания на веждите и около очите, червило на устните, много парфюми, прочути по съседните страни, плитки, черни прави перуки. За по-състоятелните се грижели специалисти-козметици. Къпането било редовно.

Облеклото е било много леко в топлия климат, предимно от лен (като гръцкото по-късно), винаги изпрано. Мъжете носели препаски, жените – ефирни поли и рокли, често голи до кръста. Царици и принцеси имали специални отношения с боговете. За царица Ахмос, съпруга на Тутмос I, е записано: „Той (Амен-Ре) я намери спяща в красотата на палата. Тя се събуди в благоуханието на бога, което усети в присъствието на неговото величие. Той отиде при нея и coivit cum ea (люби се с нея)…, любовта му премина през нейното тяло” (По Берстед).

Още от около 3800 г. пр. Хр. са строени правоъгълни къщи от 100 до 125 кв.м. Материалът е бил тухли от нилска кал, смесена със слама, какъвто е и днес за много египтяни. Използвани са дървени форми за скеле. Къщите на богаташите били разкошни. Метжен, висш служител от Третата династия (ок. 2650 г. пр. Хр.), получил от фараона „къща 200 кубита (ок. 100 м) широка и 200 кубита дълга; с много широк басейн, с лоза и смокини” (по Берстед). Разкошът на вещите на Тутанкхамен, незначителен владетел, е зашеметяващ. А какво да мислим за бита на могъщите фараони? Дърводелците превръщали мебелите им, както ювелирите – украшенията, в произведения на изкуството.

Те са се забавлявали с игра, подобна на шаха и са се смеели на почти същите ситуации като нас. На една рисунка лъв играе с антилопа игра, напомняща шахмат. Невинният и зъл присмех, пародията и парадоксът, са били широко използвани. Изглежда очевидно, но никак не е. Става въпрос за времена от преди три до пет хилядолетия, когато в Европа хората са обитавали пещери и колиби, не е ставало и дума за хигиена и лукс, а оцеляването е било въпрос на сурова борба.

Всекидневните форми са пронизали нашия живот дотолкова, че ги приемаме за даденост.  Но те не са нито вродени в човешката природа, нито общочовешки. Те са различни за различни цивилизации. Следата на нашите форми води към Египет през народи от Средиземноморието и Близкия изток. Усвоени са от Гърция, Рим и Европа.

Занаяти и изкуства

Майсторство и изкуство са разделени понятия само за нас. Творецът е дарен с респект и слава, за разлика от занаятчията. Но в Египет, както и в Китай, създаването е и рутина и вдъхновение в едно безименно дело. На пръсти се броят известните имена на велики архитекти и не са известни скулпторите, създали съвършени бюстове още в Старото царство. Египтяните не са оставили дори записи за най-великите си достижения. Никъде не е открит и един текст за начина на строителство на Пирамидите. Няма данни за това как са били пренасяни и изправяни тристатонни обелиски, колони и тавани от огромни мраморни блокове. Освен организиран и усилен труд на много хора, тук са използвани и неизвестни за нас, макар и не фантастични технологии.

Но затова пък много са детайлите от начина на живот, описанията на делата на фараоните, особено от Новото царство, медицинските постижения, и разбира се разказите и заклинанията в гробници и саркофази.

В една и съща каменна епоха и в Европа, и в Египет са се правели кремъчни ножове, но едни спрямо други те се различават коренно. Късовете заострен кремък, понякога привързвани за дървени дръжки, характерни за нашите предци, ние наричаме „първобитни”, а ножовете край Нил от около 3250 г. пр. Хр. са оформени като съвременните, с дълги остриета и дръжки от кост, с втъкнат в дръжката край на острието. Самата дръжка е богато украсена с фини рисунки на животни и хора.

Още преди да открият грънчарското колело, майсторите от долината на Нил са изработвали прекрасни глинени съдове – черни или червени, покрити с глеч. По тях са изобразявани хора и животни, птици, риби и дървета. Тези форми са широко прилагани в цялата история на Египет и на други съседни народи. Влиянието на тези древни майстори се вижда ясно и на амфорите на елините.

Пластичното изкуство е достигнало триумф по време на първите три династии (до 2900 г. пр. Хр.). Към края на Додинастичната епоха „изкуството на грънчарите отстъпва място на майсторите в обработката на камъка, които започват да произвеждат прекрасни съдове – кани и чаши, изработени от изключително твърди скални породи като диорит и мрамор, свидетелстващи за поразителните умения на древните майстори” (Берстед, т. I, 66).

Аз не мога да си представя как се правят тези неща с каменни инструменти и това удивление обяснява „алтернативната египтология”, която приписва подобни форми, някои храмове и Сфинкса на изчезнала велика цивилизация преди Египет.

В страната Кемет се е рисувало много и най-вече в гробниците. Това е така, защото образът е имал особен статус – изображенията „са били оживявани“ от двойниците след смъртта. Изобразените щастливи събития и обичайни дейности по стените на гробниците не са „в памет на”, а „в служба на” оттеглилия се в отвъдното благородник. Рисувало се е без перспектива, със строги канони, размерите отговаряли на статуса, но бюстовете на фараоните още от Старото царство са индивидуализирани и високо реалистични.

Жените са тъкали ленени платове на прости механични станове. Изработвани били тънки туники за жените и препаски за мъжете; триъгълно бельо, ризи, фусти, чорапи, кърпи за глава и шапки, ръкавици. Шевовете са били съвсем пестеливи. За краката типични били сандали с и без отделен палец.

Египтяните изработвали изумителни украшения. Красотата е била отъждествявана с добро. Нефер (транслитерация: nfr) е означавало и „добро”, и „красиво”. Не може да не си спомним тук гръцкото „калокагатия” – сливането на двете качества. Носенето на украшения е било начин да се усили привлекателността в очите на хора и богове. „Кажи дали съм скрил от Негово Величество каквото и да било от дома на моя баща: златните облицовки, скъпоценните камъни, съдовете от всички видове, лентите за ръкав, златните гривни, гердани, украсени със скъпоценни камъни, талисманите за ръце и крака, лентите за глава, обиците, всички кралски украшения, съдовете за баня от злато и скъпоценни камъни“, гласи текст от стелата на Пианкхи (1074–1070 пр. Хр.). Те са били средства за впечатляване от статус, власт, разкош, дарявани ги щедро на други благородници или на храмовете.

Материалите, използвани за производство на  орнаменти, са били в началото черупки, камъни, глина, парчета кост, дърво, смола, и слонова кост. По-късно се добавят мед, бронз, злато, сребро и по-рядко олово и желязо, фаянс и стъкло в много цветове. Някои от материалите са били вносни, други добити в местни мини и изработени с вещина.

Халки, пръстени, гривни за ръце и крака, копчета, обици, медальони, огърлици –  всички тези форми са правени в Египет. Разкошни са обиците и особено позлатените и украсени със скъпоценни камъни широки яки във формата на птици.

Огърлиците с форма на сокол с разтворени криле са носени като защитни талисмани. Те са често украсявани с религиозни сцени както например: Нефер-Хор обожава Изида, Анубис е с бухалка зад неговия гръб: смъртна присъда. А надписът е за притежателя: „Думите, казани от Тот, господар на Хермаполис, бог, владетел на рая са: живот, богатство и здраве на главния жрец на Амен, Уакуса, доказан син на върховния жрец“.

Медальоните били често и амулети. Те били окачвани на вратовете на бебета и деца, които се учат да ходят.

Предисторически статуетки от слонова кост и глина имат маркировки, които показват рисунки върху тяло или татуировки. В по-късни времена намаляват рисунките по тялото, но изкуството на лицевата козметика процъфтява. Лицата на богати и бедни, жени и мъже, са изрисувани: черна ивица около очите, охра с четчица на бузите, червило на устните.

Египтяните и египтянките са се татуирали. Не всички татуировки са служели за украшения. Пленници от войните понякога са били белязани като роби с името на  техния собственик на ръката. Свободните пък са използвали подобни знаци за защита.

Те обрязвали краекожието на малките момчета заради чистотата. Наред с обичая да отхвърлят свинете и тяхното месо като нечисти, това са елементи, наследени от семитските култури и исляма.

Ювелирните изделия са изисквали тънко умение и понякога висше майсторство, днес приемано за изкуство. Стотици малки златни плочки, стотици малки дупчици за нанизване, десетки обработвани скъпоценни камъни са съставлявали един нагръдник. Майсторът е обработвал тези елементи с ясно съзнание за величието на онези, за които е предназначено. Същото се отнася и за безбройните скулптури на владетели и жреци в цял ръст и бюстове с размери от няколко сантиметра до колосални статуи с десетки метри височина. Само красавицата Нефертити е имала десетки бюстове, а един от тях е широко известен и на него ясно се вижда какво е представлявала египетската козметика и ювелирно изкуство.
« Последна редакция: Юли 27, 2018, 06:46:30 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7255
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows NT 6.3 Windows NT 6.3
  • Browser:
  • Chrome 30.0.1599.101 Chrome 30.0.1599.101
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Цивилизацията на Древен Египет
« Отговор #86 -: Май 31, 2015, 09:29:58 »

Монументална архитектура и скулптура

Историята на Западната архитектура започва в Египет, а не в Гърция. Онова, което наричаме „монументална архитектура“ – храмовете, гробниците и, разбира се, великите пирамиди от Старото царство, е постижение изключително на египтяните, а другите култури, преди всичко гърците, видимо са копирали от тях: огромни алеи с редове скулптури, колонади, храмове и гробници, колосални статуи на божества и владетели. Пространствените форми на опорите и залите се наследяват и до днес.

Пирамидата – достижение на египетския ум, е станала универсален символ и се среща в много култури. Като „домове на мъртвите“ пирамидите увековечават живота и сочат небето, а специална шахта сочи към неподвижните звезди. Пирамидата е стълба към небето и стилизирана планина. Пирамидите на тримата фараони от IV династия Кхуфу, Кафре и Менкауре (2900–2700 г. пр. Хр) са връх в това отношение, за тях е писано и показвано много. Нека само напомним, че те са най-грандиозните архитектурни постижения изобщо и най-високи до построяването на Айфеловата кула. Жреците са запазили в тайна технологията им, както и много други египетски технологии. Още Херодот споделя представа за това. Една права рампа и една спираловидна рампа вероятно са се използвали, но и това не обяснява как са повдигани и поставяни каменни блокове от по петдесет тона на тази височина. Цифрата от 100 хиляди работника (роби) е опровергана – използвани са около 10 000 работника за 20–30 г. Икономическата мощ за такива инвестиции е огромна, а още по-удивително е мотивирането на толкова хора за такъв период от време. Това не е била принудата, нито личното решение, а едно единство на тялото на народа с божествения фараон.

Цели хилядолетия инструментите се свеждали до твърди каменни чукове и длета (каменна епоха), дървени линии и триъгълници. Гранитът се е обработвал с долерит. Основно се е използвал варовик (мрамор), а в Горен Египет – пясъчник. Около Асуан са се добивали огромни блокове червен гранит. По-късно (през Средното и Новото царство) са се използвали медни инструменти. Обработката на камъка била перфектна: гладки страни, прави ъгли, овални форми. Между блоковете не може да се пъхне и нож. Невероятни са били усилията за отсичане на цели стотонни до четиристотин тонни обелиски от монолитен гранит.

Размерите и стотиците тонове гранит са останали непостижими за наследниците. Но формите са били успешно усвоени и донякъде развити (дорийски и йонийски стил). Съвременни столици имат монументалния си облик чрез формите, създадени в Египет: пространни алеи със сфинксове, колони и колонни зали (навсякъде, като се почне от гръцките храмове).

Колонните зали и входове са навсякъде в Европа. Впечатлява изяществото на Партенона в Атина. Тук следата отново води към Египет. Колонната зала в храма на Амен в Тива, резултат от хилядолетно развитие на много древна форма, е несъмнен и ненадминат оригинал за хилядите храмови зали на Античността, християнството и исляма. Две редици от колосални колони крепят покривна конструкция.

Входна алея със сфинксове, внушителни „пилони“ на входа – наклонени навън дебели стени с прорязани вертикални ивици за пилони със знамена на върха и монументални статуи на фараони на входа. Две огромни седящи статуи, жестоко увредени, стоят насред равнината на юг от Града на мъртвите. Според гръцкия разказ „колоси на Мемнон, син на Аврора и Титонус и цар на Египет и Етиопия“, в действителност това са статуи на Аменхотеп III и са украсявали входа на голям храм, напълно разрушен. В сърцето на храма – жертвен олтар и камера за съкровен контакт с Амен за жреците – по-късно „светая светих“.

Дворците и храмовете са придобили форма и невиждана монументалност още в Старото царство. Всеки от дворците на фараона има специално име. Дворците имат разкошни паркове и градини. Обзавеждането им е разкошно и изящно още от древната епоха.

Обелискът е величествена форма и символ. Първо, той е част от пирамида – централната й ос, която сочи към небето и е увенчана с пирамидиона. Второ, този връх е позлатяван и отразява изгрева и залеза на Слънецто (бог Ре) в целия блясък. Обелиските с формата на заострена кула с квадратно сечение, известни от храмовете в Карнак и Луксор, изработени от монолитен гранит, са възпроизведени в скромни бетонни и каменни копия в чест на победители и освободители.

Обелискът е уникално постижение на древния свят. Първите обелиски са от Старото царство и стоят в центъра на храма на бога на слънцето Ре, а по-късно се помествали по двойки на входа на храма. Царица Хатшепсут издига два обелиска по 23 метра в чест на Амун (и един 33 метров, 250 тона), с облицовка на върха от златно-сребърна сплав, «за да осветяват Двете земи като слънце». Гранитните обелиски са издялвани в гранитната скала с помощта на чукове от долерит. От Римско време насам обелиските са „завличани“ или копирани: Рим и Париж, Ню Йорк и Истамбул.

Американците са имали огромни проблеми, превозвайки «техния» обелиск към Ню-Йорк. В Египет те трябвало да отворят корпуса на стар пощенски параход, да плъзнат обелиска вътре и да отплават за Америка. През лятото на 1880 г. обелискът гордо достига Ню-Йоркското пристанище при Манхатън. После е преместен на баржа нагоре по Хъдсън. Там той е теглен по железен път и готов за мъчително пътуване до Централ Парк. Специален железен път е построен да превози обелиска, теглен със система от лебедки от парен двигател. Обелискът е влачен през улиците на Ню-Йорк със скорост трийсет метра на ден. Трабвали са цели дни, за да се премине някой ъгъл. С денонощна работа обелискът стига за един месец до Централ Парк. Докато стане готов за изправяне, идва зимата. Четири месеца са били нужни, за да се премести обелиска на по-малко от две мили.

При Хатшепсут, 3300 години преди това, за седем месеца са изрязани и надписани два огромни гранитни обелиска в южния край на Египет (дн. Асуан), прекарани с кораб на сто и петдесет мили и издигнати в храма на Амун в Карнак. Никакви парни машини и хидравлични крикове, само човешки и механични ресурси.

Царят на персийската провинция Кария от IV в. пр. Хр. Мавзол не се помни с нищо освен с гробницата си, построена по проект на сестра му-царица Артемизия. По силата на историческите куриози именно това име е дадено на монументалните гробници с египетски форми. Мавзолеите на вождовете на авторитарни и тоталитарни държави, включително на съборения в София, повтарят построения по много стари форми от преди 5000 години храм на Хатшепсут от великия майстор Сенмут.


Началото на науките – астрономия

За западните учени безспорна истина е, че науките и изкуствата са създадени от гениалния народ на гърците. Те носят гръцки имена и наставката „-логия“, с корен в гръцкото logos. Повечето от самите понятия са гръцки в необозримите сфери на астрономия и физика, медицина и анатомия, математика и философия. Гърците наред с индийците изглежда въвели системите от понятия за описване на явленията – „теорията“, гр. Qewrίa – наблюдение, обзор, гледане, изследване. Поначало в Египет знание не се отделя от практическо умение, знание как. Както и в Китай и за разлика от Индия и Гърция, тук липсва чисто абстрактната система от понятия. Знанията се създавали и пазели от жреците и се преподавали на избрани ученици в училища за обучаване и посвещаване. В тях е имало библиотеки с архивите на храма и текстове, преписвани от армия писатели, както и технически устройства. „Домовете на живота“ били по-висши места, пазещи най-важните знания (Монтэ, П. Египет Рамсесов, гл. XI).

В земята на Нил много папируси съдържат математика, астрономия, медицина, свещено знание. Египтяните преди повече от шест хиляди години са измерили точната продължителност на годината: 365 дни и ¼. Това откритие се отнася от Берстед към точно определен момент: 4241 г. пр. Хр – очевидно уникално астрономическо събитие.  Това прави 6250 години преди настоящата 2009 г. „през 43 век пр. Хр. Жителите от Делтата стигат до идеята за година от 365 дни и въвеждат календарна година със същата продължителност, започваща в деня, когато изгревът на Сириус съвпада с изгрева на Слънцето на географската ширина в района на Южната делта, т.е. през 4241 г. пр. Хр… Неговите създатели са първите хора, които разбират, че календарът трябва да бъде условен и независим от природните явления с изключение на деня и годината. По тази причина те разделят годината на дванадесет месеца по тридесет дни във всеки от тях, а в края й прибавят свещен период от пет празнични дни. Началото на годината съвпада с деня, в който Сириус се появява за пръв път на източния хоризонт при изгрева на Слънцето, което отговаря на нашата дата 19 юли (по Юлианския календар). Тъй като в действителност календарната година е по-къса от слънчевата с четвърт денонощие, към нея всяка четвърта година се прибавя един допълнителен ден, което също не поправя напълно грешката…. Този забележителен календар, влязъл в употреба още през онази древна епоха, е същият, който Юлий Цезар въвежда по-късно в Рим като най-удобен от известните по онова време. Европейците го наследяват от римляните и едва през 1852 г. го заменят с Григорианския календар…. Ние го ползваме благодарение на обитателите на Делтата, живели през 43 в. пр. Хр., като същевременно трябва да отбележим, че те са му придали несравнимо по-удобна форма от римляните, които нанасят погрешни корекции“ (Берстед, т. I, 72–73).

Други автори определят годината на въвеждането на този календар на 2776 пр. Хр. Годината се разделя от египтяните на 12 месеца по 30 дни, а остатъкът от 5 дни се оставя на края на годината като празнични дни преди Новата година. Всяка четвърта година е високосна – прибавя се един ден (366).

Математика

Египтяните въвели знаци за цифрите и числата в рамките на йероглифите и системата йератика. Аритметичните действия зависят силно от цифровата система. С римски числа например не могат да се правят деления и умножения. Същото се отнася в силна степен и за египетските числа.

Съвременният свят ползва десетична бройна система, но най-старата такава идва от Египет. Има отделни йероглифи за 1, 10, 100, 1000, 10000, 1000000. Числата не са абстрактни теоретични единици, а знаци за обекти.

Египтяните са практични в математическите положения. Те делели и умножавали, за да отчитат плащания, данъци и да търгуват. Затова създали сложни системи за умножаване и делене чрез прибавяне.

Малко са запазените математически текстове от древен Египет, но можем да си представим степента на тяхното присъствие в Александрийската библиетека, където са работели и гръцките учени. Единият известен математически паметник е папирусът на Ринд, а другият е известен като Московски папирус. Папирусът на Ринд, открит през 1858 г., представлява свитък с дължина 6 м и ширина 0,3 м. Написан е около 1650 г. пр. Хр. от писаря Ахмес, който преписал документ от преди 200 години (1850 г.). Съдържа 87 задачи. Московският папирус (на Голеничев) също е от това време. Написан е от неизвестен автор и съдържа 25 задачи.

Това са геометрически и изчислителни проблеми с практическо значение. Но някои задачи целят разясняване на системата на умножение. Умножаването е представено като серия удвоявания и добавяне на остатък. Методът се демонстрира, без да се доказва – не е сметнато за нужно. Делението е по-сложно и се състои от серия декомпозиции в таблици: 1/17: 1/12 + 1/51 + 1/68. Първите шест задачи от папируса на Ахмес питат как да разделим n хляба на 10 човека, където n = 1 в задача 1, n = 2 в задача 2, n = 6 в задача 3, n = 7 в задача 4, n = 8 в задача 5, n = 9 в задача 6. Тук са въведени дроби и фактически 81 от 87-те задачи оперират с дроби.

Някои задачи се отнасят до решаване на уравнения. Задача 26 гласи: Число, прибавено към четвърт от същото число, дава 15. Кое е числото? (х + х/4 = 15). Други задачи включват геометрични прогресии. Задача 64. Да се разделят 10 хеката ечемик на 10 човека така, че всеки да получи 1/8 хеката повече от предходния. Геометрическа е задача 50. Кръгла площ има диаметър 9 кхета. Колко голяма е площта? Московският папирус също съдържа геометрични задачи. Гръцките математици създават обаче абстрактни теории, а египетските проблеми са формулирани практически. Същото може да се каже и за китайските научни разсъждения.

В задача 14 от московския папирус се анализира пресечената пирамида. Обемът на пирамидата се изчислява по формула: V = h (a2 + ab + b2)/3, където а е страната на основата, b – горната страна, h – височината.


Строителството на пирамиди е гигантска технологична задача или по-точно мрежа от задачи. Тези перфектни геометрични форми съдържат според алтернативната египтология изумителни математически и астрономически зависимости. Но и реалистичната оценка е достатъчно удивляваща. Ъгълът между основата и страната на пирамидата е 51◦50╛35’’. Секансът на този ъгъл е 1.61806, което е съвсем близо до златното сечение – 1.61834. Котангенсът на този ъгъл е много близък до π /4. Цяла мрежа от съвпадения е налице, но това по-скоро говори за различни от нашите математически отношения, вложени в пирамидите. Свързват се златното сечение и числото π. Според други изследователи отношението между височината на пирамидата към хоризонталната ширина е избрано да е 5 ½ към 7 и оттук 11/14 х 4 = 3.1428 числото π до втория десетичен знак. Числото π, дефинирано като отношението на диаметъра към окръжността, се смята за изчислено от Архемед. Числото е 22/7 според Архимед и 355/113 по оценка на древните китайски математици. Но тези стойности също са приблизителни, защото π е ирационално число и не може да се изрази като отношение между цели числа и с краен брой десетични знаци.

Талесовата теорема, Питагоровата теорема, изчисленията на повърхнини и обеми, както и числото p, са гръцки развития на египетски и вавилонски достижения. „Питагоровата теорема“ е доказвана и в древен Китай. В плочи от Бритиш Мюзеум намираме, че вавилонците определено са знаели тази теорема в периода 20–18 в. пр. Хр. Окуражен от учителя си Талес, Питагор отишъл в Египет и се опитал да научи нещо от жреците в Мемфис и Диосполис. От строителните инженери на тогавашен Египет той научил секрет от Старото царство. Въже, оформено в кръг с 12 равномерно разредени възела може да се преобразува в триъгълник със страни  в отношение 3–4–5, при което се получава правоъгълен триъгълник. (Детайлно изследване на египетската математика е направено в труда на Ричард Гилингс (Gillings, R. Mathematics in the Time of Pharaons. Dover Publications, 1982).

Евклидовите Начала са формулирани в Александрийската библиотека, където било събрано египетското знание от хилядолетия. Същото важи и за трудовете на астронома Птолемей и за тези на великия Архимед.

Нито едно споменаване на египетска идея няма в трудовете на Талес, Питагор, Платон и Архимед.

Медицина и магия в едно

В Египет се обучава за три години Хипократ, „бащата на медицината“, а Гален се учи в храма на Аменхотеп и признава приноса на египетската медицина към гръцката.

Легендарен е египтянинът Имхотеп, архитект на първата стъпаловидна пирамида на Джосер, лекар и жрец, почитан като бог и разпознат като бог на медицината от гърците (Асклепий). Многобройни са рецептите и веществата, използвани за лекарства: есенции от дървета и билки, животински екстракти от жила на скорпиони до змийска отрова. Болестите са едновременно акции на зли духове и органични увреди. Лечението е едновременно изгонване на духа и на болестотворния агент. Почистването на тялото е условие за предпазване. Помагат също амулетите. Правилното хранене е здраве: въглехидрати от зърнени храни, витамини от плодове и зеленчуци, протеини от риба и месо. Мляко и млечни продукти, семена и мазнини се ядат рядко.

Богиня на лечението е Секхмет, изобразявана с лъвска глава и слънчева сфера. Египетският жрец-лечител, кереб серкет, или уаб-секхмет, знае както заклинания, така и рецепти. „Покланям се пред твоето име Амен, бъди мой лечител, изгони болката от мен“ (надпис на статуя от Средното царство). Най-важен момент е диагнозата, или умението да се разпознае болестотворния агент (обсебилата го сила). Първо се опитва с думи, които винаги са влияели психически на болния (заклинания). Ако това не дава ефект, се пристъпва към органично въздействие. Билките се използват най-често срещу болки. „Магията е ефективна заедно с медицина. Медицината е ефективна заедно с магията” (Папирус на Еберс).

Освен магии, папирусът на Едуин Смит съдържа описания, диагнози и прогнози на болести, следвани от предписания на ефективни лечения с билки, лекарства и операции под упойка. Ето какво гласи седмия от описаните 48 случая: “Ако преглеждате човек със зееща рана на главата, дълбока до костите или пробила шевовете на черепа, трябва да палпирате раната, въпреки неговите силни конвулсии. Трябва да му повдигнете лицето; ако е болезнено за него да си отвори устата, а сърцето му бие едва-едва; ако слуз виси от устните му и не пада; ако той кърви от ноздрите и от ушите; ако вратът му е неподвижен и не може да гледа настрани и надолу, трябва да заключите: „Случай, който не подлежи на лечение“.

Ако установите, че долната челюст е сключена, трябва да му дадете нещо горещо, докато се почувства комфортно, така че устата му да се отвори. Трябва да го превържете, като поставите мас, мед и марля, уверявайки се, че е стабилизиран…

Ако плътта му е развила треска, хладна и влажна, жилите на врата му са напрегнати, лицето му е зачервено и миризмата на главата му напомня на овча урина, а устата е плътно затворена, това е „случай неподлежащ на лечение“…

Ако установите, че човекът е пребледнял и вече има признаци на изтощение… трябва да направите за него дървена скоба, увита с ленен плат и да я поставите в устата му. Трябва да му дадете извара от [плод или зърно]. Пациентът се поставя между две тухлени опори, докато се уверите, че е достигнал стабилно състояние…“ (Smith Papirus).

Този древен лекар очевидно знае, че ако раната е заразена от тетанус, не може да я излекува, но докато установи положението, той се опитва да подобри състоянието на  пациента.


Литература

За нас и специално за науката египтология най-важна и интересна е „религиозната“ литература на Египет: текстовете от пирамидите, текстовете от саркофазите и Книгата на мъртвите. Пространно изследване върху тази литература е направено в нашата египтология (Леков, Т. Скритото знание. Свещените книги на Древен Египет. София: Изток – Запад, 2004).

Много истории са разказвани в Египет и някои от тях стават трайни мотиви и за арабската литература. Историята на Синух е най-често тълкуваната, известни са историите от папируса на Уесткар и папируса на Еберс. Литературата на Египет е и развлечение, но преди всичко поука и мъдрост. Много са автобиографиите на благородници и разказите на фараони за бойни и строителни подвизи. Античните писатели Калимах от Либия и Теокрит от Сиракуза са ползвали богатата на папируси Александрийска библиотека. Аполоний от Родос е голям египетски поет. Коптските книги са били важен принос към християнската литература.

Хораполон Нилски е известен с произведението си за йероглифите.

В папируса на Уесткар историите са записани по време на хиксосите, но се отнасят за Старото царство. Това са приказки на синовете на Кхуфу. Първата, незапазена част от папипуса, най-вероятно съдържа история на най-големия му син. В първата оцеляла приказка се разказва за чудо, извършено по време на бащата на Кхуфу. Жената на жреца Убаинер „прекарала ден на удоволствие“ с човек от простолюдието (неджес), за което любовникът бил преследван и хванат от восъчен крокодил, превърнал се в истински от жреца-магьосник. Царят заповядал да бъде изгорена невярната жена и пепелта й да се хвърли в реката.

Другата приказка е разказана от сина Бауфре. Тя също разказва за жреческо чудо, извършено от Джаджаеманх. Фараонът Снефру заповядал на жреца-четец да му измисли развлечение. Жрецът предложил да бъдат доведени придворни красавици в лодки при фараона и да ги пуснат в езерото. Царят заповядал: „Нека да доведат двадесет момичета с прекрасни тела, с красиви гърди и плитки, а лоното им да не е развързано от раждане. И нека донесат двадесет воала и да облекат момичетата, снели своите одежди“. Така и направили. И гребели те с гребла по езерото, а сърцето на Снефру се наслаждавало, докато ги гледал. Но не щеш ли, косите на едно момиче се люшнали и паднала във водата нейната прекрасна шнола от оникс във формата на рибка. Замлъкнала тя и престанала да гребе. Всички девойки спрели лодките.

„Защо не гребете?“, попитал фараонът. Девойката обяснила. „Ще я заменя“, отговорил царят. „Не искам друга, искам си своята“. Фараонът повикал жреца-четец и му разказал. Тогава главният жрец промълвил нещо вълшебно и половината от езерото се пресушила. Той намерил на дъното рибката от оникс на едно камъче. Подал я на момичето. Дълбочината на езерото била дванайсет лакътя и станала двайсет и четири, когато едната половина от водата била качена върху другата. Жрецът отново казал нещо и езерото се върнало в нормален вид.

Четвъртата история разказва Джедефре. И тя е за жрец-магьосник (Джеди), който съединявал тяло с глава и възкресявал, но не пожелал да възкреси човек, „защото не бива да се прави това със свято същество“. Жрецът бил запитан дали знае броя на тайните покои на бог Тот. „Не, не зная броя им, Ваше величество, да се жив и здрав, но знам мястото им“, отвърнал жрецът. „То е скрито в кремъчно сандъче, което е в стая с име „палата на записите, а стаята е в Хелиопол“. „Кой ще ми го достави“, запитал царят. „Най-големият от твоите синове, Реджедет, сега още нероден“. „Жената на жреца на Ре в Сахеб, заченала от бога Ре три деца“. Ре предрекъл, че те ще имат царска власт“. Сърцето на Негово величество помръкнало от тези думи. „Аз казах, че първо цар ще бъде твоя син, после неговият син и чак тогава един от тримата“. Историята продължава между богове и хора.

Без съмнение вълшебната приказка се корени в истории като тези, а тук виждаме и някои важни мотиви: разделянето на водата на две, разказано в Стария завет за бягащите евреи, възкресяването, зачатието от Бог, както и пророчеството, което се сбъдва. Пророчества, които се сбъдват, са в гръцките истории израз на неотменната съдба, орисана за божества и хора.

„Почти всички жанрове на художествената литература, известни на човечеството, са възникнали в Египет. Приказки, повести, политически памфлети, приключенска литература, поеми, сатирически произведения, химни, оди, лирическа поезия, романи – всичко това го е имало у древните египтяни“ (Петровский, Н., В. Матвеев. Египет – сын тысячилетий. Ленинград: ГИДЛ, 1959). Така обобщава руският египтолог Н. Петровский. Това е пресилено, особено относно романа. Формите на литература едва ли са универсални. Но поезията, приказките и притчите, легендите и хрониките на делата, са без съмнение налице. Писаното слово се развива най-силно в Средното царство.

В „Приказка за потърпелия корабокрушение“ воин, съпровождащ княз, по произход неджес, разказва на повелителя си за благополучния изход на едно морско приключение. Корабът, на който бил този неджес, претърпял крушение. Човекът бил изхвърлен на тайнствен остров, където царствал приказен змей. Змеят се отнесъл с него добре и му предсказал щастливо връщане у дома. И наистина, след два месеца дошли египетските кораби и взели корабокрушенеца заедно с даровете на змея, а островът изчезнал, „превръщайки се във вълна“. Неджесът доставил даровете на фараона, за което бил издигнат за телохранител и дарен със земя и роби.

Това е архетипен разказ, повтарящ се многократно в историята на литертурата и особено в арабските 1001 нощи. Мотивът на „Али-баба и 40-те разбойници“ също идва от египетска хроника за военна хитрост. Много са повествованията за претърпяна неправда и възтържествуване на справедливостта като „Повест за красноречивия селянин“.

Разказът за Синух е едно от най-добрите произведения на древната Египетска литература. Това е история, разказана след смъртта от фараон Аменемхет I, основател на XII династия на Египет, в XX в. пр. Хр. Поради универсалната природа на темите, засегнати в Синух, включително божественото провидение и милостта, неговият анонимен автор е бил сочен като “Египетския Шекспир“, чиито идеи имат следи в библейските текстове. Синух е написан в стихове и може да е бил изпълняван на сцена. Голямата популярност на повестта или „романа” е засвидетелствана от многобройните оцелели фрагменти от копия.

Синух бил високопоставен генерал, придружавал принц Сенусрет I в Либия. Той дочул разговор за смъртта на фараон Аменемхет I и изплашен, избягал към Горен Ретжену (Ханаан), изоставяйки принца. Там заживял и станал зет на Главния Амененши и след време неговите синове дорастват да станат владетели по право. Синух се борил с бунтовнически племена в служба на Амененши. На стари години, след победа над  силен враг в единоборство, той се помолил за връщане в родината: „Да ме помилва Бог… да чуе молитвата на един прокуден… Нека Царят да има милост към мен… Нека бъда призован в града на вечността“. Тогава той получил покана от фараон Сенусрет I да се върне, която приел и се отзовал в най-бърз срок. Изживявайки остатъка на своя живот в царска благосклонност, той бил положен накрая във великолепна гробница.

Много са поемите и одите. Впечатлява одата на фараон Аменхотеп IV (Акхенатен или Ехнатон) „Великолепието на Атен“.

Изгревът е прекрасен на хоризонта,
о, ти жив Атон, който даряваш живота!
Когато се издигаш на източния хоризонт,
изпълваш всяка страна със своята красота,
защото си прекрасен, велик, блестящ високо над земята.
А твоите лъчи обгръщат всички страни, които ти си сътворил.
Ти си Ре и ти си породил всичко;
ти свързваш със своята любов.
Макар че си далеч, лъчите ти са на земята;
макар че си високо, следите от нозете ти са денят (Брестед, Дж, т. II, 174).

Тук намираме любящия единен Бог, еднакво даряващ с живот всички същества. Смята се, че египетският юдеин Мойсей използвал този монотеизъм в основите на еврейската религия. А каменните скрижали с Божиите заповеди, спуснати на египетската планина Синай, архетипно възсъздават каменните плочи с божиите забрани от Древен Египет.
« Последна редакция: Юли 27, 2018, 06:47:36 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7255
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows NT 6.3 Windows NT 6.3
  • Browser:
  • Chrome 30.0.1599.101 Chrome 30.0.1599.101
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Цивилизацията на Древен Египет
« Отговор #87 -: Май 31, 2015, 09:33:28 »

Религия

Многобройни египетски текстове от пирамидите и саркофазите и по-късно колекцията, известна като Книга на мъртвите, съдържат заклинания за безсмъртие с думите ка, ба и ах,  превеждани грубо като „тяло-двойник“, „душа“ и „дух“ (човешки форми, надживяващи тялото). Подробно е изследването на Теодор Леков: Скритото знание, 2004. Тези три „елемента“ на човешката форма, макар и неуловими в оригиналния им смисъл, но частично постижими по аналогия, са повлияли на античната философия на душата, на християнското учение за тройката тяло–душа–дух и несъмнено на много видове мистика и окултизъм.

Боговете за египтяните имат малко общо с монотеистичната представа за трансцендентен Бог. Не можем да знаем как те са си представяли боговете. (И нашата представа за Бог е съвсем неясна). В началото това са митологизирани древни владетели – основатели на Египет. Факт е, че някои от тях са били обожествени, като например първия фараон Мин (Менес). Но те са архетип за цяла редица от божества (енеадата), силно повлияли на гръцкия и на римския пантеон. Гърците са смесили своите божества с египетските до степен да не са различими ясно дори за Херодот и Плутарх.

Но най-впечатляваща е генетичната връзка на Бога-Творец на древните евреи с Бога-творец на египтяните – Птах, който „сътворява света със слово“. Уазир (гр. Озирис), син на бог Геб, бил убит от брат си Сетх, но възкресен. Тук се търсят и откриват цял ред паралели с Христос.

В нашата религия Бог е творец на света, неговият син е Спасител, а ние се молим на Бога. При Второто пришествие ще се извърши Страшният съд. В Китай и в будизма няма такъв Бог – светът е феноменален и произлиза от началата ин–ян, от Дао и от нашата природа.

В Египет се почита Бог-творец. Бог Птах е Творец, той създава света със слово. В Египет се молят на Бога и Бог съди. В Китайския даоизъм, конфуцианство и будизъм няма молитва и няма съд – има медитация и дълг.

Уезир е бог-баща в Кемет, а богът-син Хор е пръв от фараоните и неговото ка живее във всеки от тях. „Озирис“ е гръцка дума за йероглифа Уезир  (Wsr’), пренесена в думата за пръв министър „везир”. Тя навярно означавала „Този, който е силен“, също „мястото на окото“. Wesir/Озирис е бил наричан „Господар на Дуат“ (задгробния свят), „Съдия на Благословения Мъртъв“, „Баща на Царете“ и с много другите епитети. Най-вероятното обяснение изглежда да е думата woser, която означава „могъщ“. Изобразяван е в началото (V династия на Старото Царство) като торс и йероглифно съчетание на око и трон. Рисуван е в човешка форма като увит в мумия владетел. Той е, който „обитава Орион“. В мита той е син на Геб, богът на Земята. Брат и съпруг на Асет (гр. Изис, Изида), на Небт-хет (гр. Нефтис) и на бог Сетх. Той бил убит от своя брат Сетх на брега на Неджет и възкресен от сестра си Асет (гр. Изида), тя му родила син – Херу (гр. Хорус), който отмъстил на убиеца Сетх. Митът е устен и се предава от поколение на поколение, но е проследим и до текстове на пирамиди от Старото царство.

В Абеджу (гр. Абидос) на западния бряг на Нил, където слънцето залязва „в царството на мъртвите Дуат“, от Старото царство са останали храм на Уазир, гробници на владетели и най-стари графични изображения и йероглифи за първите фараони.

Хор. „Християнските митове са отнасяни към Хор или към Уезир, който е въплъщение на божественост, мъдрост, истина и чистота… Това е най-великия герой, който е живял някога в ума на човека – не от плът, единственият герой, за който  чудесата са били естествени, защото не е бил човек“ според (Джералд Маси, автор на The Natural Genesis).

Амен (Амун, Амон), е бил най-дълго време главен бог на Египет (от Тива) и за него са построени огромни храмове. Той е свързан постепенно с Ре (Животворящото Слънце), е модифициран в Атен (слънчевия диск) и е провъзгласен от от Аменхотеп IV за единствен бог, но реформата не е пуснала корени.

Еврейският Яхве, „съм, който съм“, спуснал каменните плочи със заповедите си в египетския Синай на египетския евреин Мойсей. А тези заповеди са резюме на онези познати на всички ни основни забрани, изброявани многократно в клетвите на египтяните пред бога-съдник: „не съм лъгал и крал, не съм злословил и донасял, не съм убивал и подстрекавал към убийство“ (по Книга на мъртвите).

Юдейският пророк Хосеа (Hosea), 13: 4, пише: „Аз съм ГОСПОД, твоя Бог, от страната Египет, и ти не трябва да имаш друг бог освен мен: защото няма спасител освен мен“ (версия на крал Джеймз). Буквален превод на Юнг: „И аз съм Йехова, твоят Бог, от страната Египет, и не можеш да имаш друг бог освен Мен, нито Спасител – никой не ме е спасил“.

Ясно е, че митовете за божествата се припокриват и смесват и са непроследими истории, разказвани цели хилядолетия от поколение на поколение, различни за народи и държави и даже за различни градове.

Има съмнителна теория, според която много от чудесата, биографичните моменти и свръхестествения статус, са преминали от египетския бог Хор, в историите за Иисус от Новия завет. Най-често цитираният автор в тази връзка е Том Харпър с неговата книга Pagan Christ (Tom Harpur, The Pagan Christ; Recovering the Lost Light, Thomas Allen, 2004).

Сравненията на Хърпър могат да се резюмират така. И двамата са: божии синове, родени са в пещера. Раждането им е предизвестено от звезди (звездата Сириус и Витлеемската звезда (комета). Родени са по време на зимното слънцестоене (21–25 декември) – когато са раждани и Митра, и Дионис. Това е „мъртво време“ с най-малко слънце, но предвещава нов възход. Харпър отива много далеч в паралелите и произволно постулира еднакви събития на заплаха за убийство, укриване и запазване, липса на данни до 30-та година, кръщение, обезглавяване на крастилеля, проповядване. Следват чудесата: ходене по вода, изгонване на бесове. Хор възкресява Озирис, своя баща. Иисус възкресява Лазар. Имената „Озирис (Азар) и Лазар („ел-Азар“) се свързват. И двамата божии синове умират с разпъване на кръст и са погребани в каменни гробници. И двамата са спасители. И двамата са бого-човеци.

Но отвъд тези спекулации понятието за езика, словото, „Божието слово“, сътворяването на света със слово, е египетско. Творецът Птах (главното мемфиско божество) сътворява света, като дава име на всяко съществуващо. Това „магическо” разбиране на езика и специално на името е дълбоко проникнало в гръцкия λογος, учението за световия ред, познаващото слово и науките.

Последната дума в молитвите на юдеи и християните, Amen, е превеждана като: „така да бъде“. Ивритската дума amen се извежда от глагола aman с много стар корен (’mn). Египетската следа тук е, че навярно Мойсей е донесъл името на египетски бог заедно със скрижалите: Амен.

Сърцето, ег. иб, е орган на човешката чувствителност и познание. Двойникът, „ка“, човешка форма, която се ражда, живее и остава жива след смъртта на тялото, без съмнение съответства на живите и днес представи за „ефирно тяло“, „астрално тяло“.

Безсмъртната душа в антична Гърция, в християнството и в други религии, в Египет съответства на формата „ба“, изобразявана като птица с човешка глава. Духът в Египет е ах, „светлина, просветленост“, изобразяван е като ибис.

В гръцката митология царството на мъртвите „при Хадес“ е под земята. Първообразът е в Египет. Отишлият си пътува с ладията на Ра по „подземната река“ (реката Стикс в гръцката митология). На западния бряг на Нил, е „градът на мъртвите“ – Абеджу (гр. Абидос). „Долината на мъртвите“ пък е една пустинна долина сред пустинна планина, където царете и елитът на Новото царство намират покой.

Съдът и везната като негов символ. Когато се изправят пред боговете, смъртните полагат клетва за невинност или негативна изповед: „Не съм извършвал греховете“: лъжа, злословие, интрига, клевета, кражба, убийство. Анубис претегля сърцето на съдения на везна и така се решава дали той ще възкръсне, или ще изчезне;

Душата-звезда. От египтяните идва вярването, че „душата“ (ка)  се превръща в звезда. „Всеки от нас си има звезда на небето“. Фараоните след земната си смърт се насочват към най-неподвижните и постоянни звезди (Полярната звезда, звездите от Голямата мечка).

Елинизацията

В онези времена народите, които са се научили да пишат, са имали уникалното предимство да имат културна памет и културна експанзия. Нека сравним гърците с безписмените траки. Те могат да „заместват” чуждото, претопявайки го в свои текстове. Огромната елинска култура има код и това е гръцкото писмо.

Последният фараон преди падането под персийска власт Ахмес II, наричан от гърците Амазис (570–526), е техен приятел и по негово време контактите между египтяни и гърци са много тесни. Тогава творят интензивно и най-големите антични учени, пътувайки често до Египет.

Платон отбелязва, че гърците са взели от чужденците ценното и са развили техните идеи. Херодот показва някакво уважение към египтяните в своята История, книга „Евтерпа”, пълна с наивни разкази и разсъждения, недоразбрана и изкривена информация („така чух от жреците”). „Що се отнася до човешките дела, ми казаха, съгласувайки се помежду си, че от всички хора египтяните първи са открили гадината, като разделили за това сезоните на дванадесет части; казаха, че са открили това от звездите. Струва ми се, че те изчисляват дните по-разумно от елините, тъй като елините на всяка втора година вмъкват допълнителен месец заради сезоните, а египтяните смятат дванайсетте месеца с по тридесет дни добавят към цялата година пет дни извън общия брой, и така кръгът на сезоните се явява в един и същи момент. Казват, че египтяните първи определили имената на дванадесетте богове, а елините ги взели от тях, че първи определили олтари, статуи и храмове на боговете, и че издълбали животни в камъните. За повечето от тези неща те на дело доказаха, че са станали тъкмо така“(Херодот. История, „Евтерпа“, прев. П. Ангелов).

Гърците така и не се захванали да учат „варварския“ египетски, но затова пък много египтяни през 3 и 2 век пр. Хр. научили гръцки и превеждали на този език текстове от своите папируси в превъзходния Музейон с огромната библиотека, създаден от Птолемей I Сотер в Александрия. Плеяда гръцки учени работили в този интелектуален център, пълен с древни текстове. Именно тук Евклид и Архимед положили основите на съвременната математика.

Мането, египетски жрец, написал при Птолемей I пространна история на Египет (Aegyptiaca), ползвайки хроники, пазени в храмовете (II в пр. Хр.). Съдбата на тази книга във вековете показва отношението на юдео-християнския свят към египетското наследство. От огромния автентичен текст са останали само схемата на египетската история, частично хронологията на царете и изопачени цитати на Йосиф Флавий и християнските хронографисти Африканус и Еузебиус, както и от Плутарх, Теофилус, Елиан, Порфириус и други. Целта е била да се съгласува с Тората една древна история отпреди Потопа и даже отпреди еврейската дата на сътворяването на света.

Гръцките мислители очевидно са се учели от Египет. Евдем, един от учениците на Аристотел, казва, че Талес е пътувал до Египет. Различни свидетелства на различни антични автори потвърждават такова пътуване за повечето тогавашни гръцки мислители. Но никой от тях в своите съчинения не споменава египетските източници.

А след „освобождаването“ на Египет от Александър Велики, посрещнати като спасители от персите, гърците се разполагат и разпореждат в тази страна с неоценими съкровища. Жреците дали на Александър титлата “фараон“ и „син на бог Амон“, което отговаряло на оракулско предсказание, а и се сляло в гръцката представа със „син на Зевс“. През 331 г. пр. Хр. владетелят получил от „оракула“ доказателство за божествеността си. Александър създава египетската Александрия, където гърците събират, изучават и с помощта на египтяните абсорбират египетската култура. Данъците са били по-високи отвсякога, колонизаторите забогатявали несметно, а местните жители дори не се допускали в границите на Александрия и другите гръцки колонии.

Египтяните, а не гърците, са създали колонадите и античните храмове, монументалната скулптура и „мавзолеите“. Те, а не гърците, са създали точния календар, геометрията и смятането; анатомията, медицината и литературните жанрове: свещен текст, поема, приказка, разказ, хроника. Гърците преразказвали митове и приказки в стила, развит от египтяните. Те са се обличали във фини ленени дрехи (както изобразяваме гърците), украсявали са телата и лицата си с най-фини линии, свирели на арфи, носели са се на колесници (конете и колесниците те вземат от сирийци и други северни народи), устройвали са спортни игри и военни кампании далеч преди гърците. Те са създали празнични форми, живи и до днес: церемонии и пирове, шествия и фестивали.

Това, което египтяните не са създали, са теориите на гръцките учени и философи, съдържащи абстрактни системи от понятия за виртуални същности. От елините е въведено рационалното публично обсъждане на „форум”, специално общоградско място с места за „делегатите” и с „подиум”. Демокрацията, както и систематизирането на знанието, идва от антична Гърция. От там (Спарта) идва и тоталитарната военна държава. Тази млада тогава култура (на около половин хилядолетие) воюва, но и превзема със слово, търговия и политика.

Елините, живеещи между толкова различни цивилизации, са преименували и усвоявали всичко с буден ум и без скрупули. Всички народи се учат един от друг и разменят постижения. Но гърците са усвоявали систематично и всеобхватно, претопявайки чужди достижения и обявявайки ги за свои. Без достатъчен респект, без признание и често без вникване те са копирали всичко, което сметнали за ценно.

Плутарховата За Изида и Озирис е пълна с пасажи като следния: „Изида е гръцко име… Едни са казвали, че е дъщеря на Хермес, други – на Прометей, тъй като са смятали единия за откривател на мъдростта и предвидливостта, а Хермес – на граматиката и музиката”. Херодот в История уверява: „Почти всички имена на богове са дошли в Гърция от Египет. Че те идват от варварите, разбрах че е така, разпитвайки”. Херодот изразява неосъзнато убеждение, че елинските имена отговарят на оригиналните египетски.

Погърчени били имената на египетските богове, фараони и градове и така стават известни за европейците. Кемет става Египет, Азир – Озирис, Асет става Изида, Мин – Менес, Аменхотеп – Аменофис, Ахмес – Амазис. Абиджу – Абидос. Ниут (градът), или още Уасет, става Тива, Θηβαι. Нагласата към египетското наследство е била като към собственост, а гърците се поставяли в центъра на цивилизования свят, като обявяват останалите, включително и египтяните, за варвари.

Към началото на нашата ера, вследствие персийската и по късно гръцката инвазия, постепенно е пресъхнал живият извор на Египетската цивилизация. Елините са пресушили традицията, от която сами са се захранили. Без да вникват задълбочено в египетската мисъл, те са копирали видимите форми на египетската цивилизация. Египетската писменост е заменена с гръцката и така е забравена. Последният датиран йероглифен текст е бил написан през 394 г. пр. Хр. В 313 г. сл. Хр. император Константин налага и в Египет като официална религия християнството и потопява в забрава и религиозните идеи на египтяните.

Египтяните, както виждаме от реалните свидетелства, заслужават признанието на жизнен, слънчев и гениален народ, създал формите на съвременната западна цивилизация и това трябва да стане ясно, за да не носим повече греха на една световна заблуда.

„Пясъците на времето“ е наш израз за неотвратимостта на забравата. В Египет пясъците са засипвали всичко, оставено в забрава. Засипана била и огромната фигура с тяло на лъв и глава на човек, „сфинксът“. Мегаскулптурата е създадена според Васил Добрев от Джедефре с чертите на баща му Куфу (Хеопс). По-късно е включена в гръцката митология под името Сфинкс (гр. Σφιγξ, „удушвач“). Тутмос IV, който заспал до фигурата, изморен от лов, сънувал сън: Сфинксът му се присънил и помолил да бъде отровен от пясъците, а в отплата ще направи Тутмос фараон. Така и станало. В краката на сфинкса Тутмос IV поставил каменна плоча, на която разказал историята.

Тази история ни казва, че не бива да оставяме пясъците на времето да заличат направеното от предците. Не е достойно да забравяме своята история и да оставим древни, но много трайни заблуди да засипват съзнанието ни. Редно е да разкрием „сфинкса“ – получилото странния вид на свръхчовешка мистерия наше наследство, приписвано само на гърците. Ще бъдем възнаградени със светлина за това, кои сме.

А кои сме, наистина?

Ние сме хора на глобалния 21 век и сме наследници на много традиции, преплетени, насложени и развити. Формата на нашата западна култура е разгърната и в силна степен развита в антична Гърция, но нейните основни елементи са създадени в страната Кемет – люлка на първата писменост, първообраз на нашия бит, календар и празници; на много от нашите знания и представи за света и човека; на нашата религиозност и вярвания; една величествена цивилизация, разцъфтяла преди пет хилядолетия.
« Последна редакция: Юли 27, 2018, 06:48:14 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7255
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows 7/Server 2008 R2 Windows 7/Server 2008 R2
  • Browser:
  • Chrome 30.0.1599.101 Chrome 30.0.1599.101
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Цивилизацията на Древен Египет
« Отговор #88 -: Септември 04, 2015, 09:22:31 »
Египет и морските народи


През ХІІ в. пр. Хр., около 1190-1180 г., върху Източното и Южното крайбрежие на Средиземно море връхлитат непознати дотогава народи, които действуват в една непрекъснато променяща се военна коалиция, действаща по море и суша. Тяхната внезапна поява изневиделица е като че ли един от безбройните епизоди в историята на цивилизациите, когато те се вцепеняват „в очакване на варварите”, както се изразява великият Константинос Кавафис (1863-1933 г.). Рожденото място на този поет - египетска Александрия - сякаш само по себе си го е довело до верните, образни разсъждения, защото най-ярките събитията, свързани с „Народите от морето” са станали недалеч от този древен град.
„Морските народи”, „Народите от морето”, „Народите от Севера или от Островите” предизвикали „страх и трепет”, екзистенциална боязън, равни на усещанията, които се дължат на всички последвали варварски интервенции върху разплулите се в разкош и абсурдно съществувание стари цивилизации. Именно това състояние в най-висша степен точно е доловил александриецът Кавафис.
„Народите от морето” естествено имат континентална прародина. Предполага се, че това са северните предели на Европа и може би района на север от нашето Черно море. Сигурно още дълго ще търсим археологически основания откъде точно са тръгнали, защото те самите не са ни оставили нито дума, нито каквото и да било писмено свидетелство за себе си. За тях ни говорят само документи на цивилизованите народи, станали жертва в една или друга степен на нападенията им. И както обикновено става в някои от древните писмена, се чувства ужасът от предстоящото, а в други - прекаленото самохвалство на владетелите, които са победили „Народите от морето”. И в първия и във втория случай има големи предпоставки за отклонения от историческата истина. Поради липса на други доказателства обаче, трябва да се задоволим с това, което са ни завещали чрез писмената си писарите и гравьорите на Хетската империя и на ХХ-тата династия в Египет.
Още преди да бъдат наречени по времето на Рамзес ІІІ „Народи от морето” с имената си на отделни етноси те се появяват в документи от кореспонденцията, открита в египетската Тел ел-Амарна. През 1360 г. пр. Хр. на днешния бряг на Сирия, точно срещу остров Кипър се появяват непознати дотогава народи. Те носят имената: „Дануна” („Даниен”), „Лука”, „Шардана”, „Шакалаш” („Шекел”).
Без да се спори, се приема, че „Лукас” са предшественици на ликийците и те са дали името на областта Ликия, която се намира точно срещу източния бряг на остров Родос. Морският народ „Лукас” ни е познат и от хетски текстове, открити сред развалините на столицата на империята на хетите Хаттуша, близо до днешното село Богхазкьой на около 250 км източно от Анкара.
По повод на прочутата битка между египтяни и хети при Кадеш, състояла се в 1294 (или 1286) година бойци от етноса „Шардани” били наемници във войската на Рамзес ІІ, а представители на морския народ „Муваталиш” се сражавали рамо до рамо с хетите. Веднъж въведена, практиката да се наемат „варвари” продължила и през всички следващи епохи. Впоследствие отделни елементи от обобщителния етноним „Морски народи” на трета вълна напират към малоазийските и египетските предели и в 1227 г. пр. Хр. при управлението на фараона Минептах. Най-обширни данни обаче имаме от времето на Рамзес ІІІ. Освен йероглифни писмена неговото време ни е завещало и образи на представители на „Народите от морето”, изображения на техните кораби, въоръжението им, външния им вид и т. н. Тази силна документална база се намира в погребалния храмов комплекс на Рамзес ІІІ (1184 - 1153 пр. Хр.) в Мединет Хабу, непосредствено до столицата Тива в Горен Египет, на 700 км от Кайро. Повечето специалисти по морска история приемат, че първото морска сражение в света се е състояло при делтата на Нил между флота на Рамзес ІІІ и  флота на „Народите от морето”. Имало и сухоземни сблъсъци, но те нямат качеството да бъдат класирани първи. Ето какво пишат хроникьорите на Рамзес през 8-та година на неговото управление: „Установихме лагера си на едно единствено място в страната Амуру...(Срещу нас беше) коалиция, състояща се от Филистимци, Текери, Сикули, Данаенци и Уашаша. Всички тези народи бяха обединили ръцете си срещу страната чак до хоризонта на земята. Сърцата им бяха готови да кажат: „Нашите намерения ще успеят”. Но сърцето на Бог, Царят на Боговете, беше готово да ги плени като птици в капан. И тогава той даде сили на своя син Рамзес.”
Вторият надпис е гравиран върху гроба на фараона и е открит в западния сектор на Тива: „Аз организирах моята граница в края на Финикия като се приготвих да дам отпор заедно с местните принцове и войските на марианските гарнизони. Направих така, че устието на Нил да бъде преградено със стена от търговски и военни кораби, изпълнени от носа до кърмата със смели, отлично въоръжен войници. Елитните пехотинци бяха като ревящи лъвове в планината. Колесничарите бяха добре тренирани като ловки водачи на колесници. Конете им вече тръпнеха и удряха копита, готови да смажат нашествениците”.


Морската битка между египтяните и „Морските народи” върху релеф от храма на Рамзес ІІІ в Мединет Хабу

Рамзес ІІІ е бил изключително далновиден и предприел дипломатически сондажи още преди морските народи „до сложат ръка върху всички страни до края на земята”. Според един документ от Угарит, чийто останки са открити под хълма Рас Шамра на 11 км северно от сирийския град Латакия, Рамзес ІІІ предлагал да акостира с войските си на територията на Угарит. Градът-държава обаче не позволил това да стане. И този силен и укрепен източносредиземноморски център, разполагащ с флот от 500 кораба и държащ цялата търговия - морска и сухоземна между Изтока и Запада, бил сринат до Морският и сухоземният път на „Народите от морето”.Каменна котва от Угарит.Морската битка между египтяните и „Морските народи” върху релеф от храма на Рамзес ІІІ в Мединет хабу.Воин от коалицията на „Народите от морето”.основи от морските нашественици. Изобретателите на азбуката, станала универсална чрез финикийците през следващите хилядолетия, по неизвестни причини не приели да се съюзят с Египет и техния цъфтящ,  препълнен с богатства град завинаги изчезнал от лицето на земята. Споменът за него останал само в библейските текстове и в собствените му писмени документи, открити през 20-те години на ХХ в. от археолога Клод Шафер. Освен внушителни архитектурни паметници в Угарит е открит един от първите в света пристанищни кейове, изследван от подводния археолог проф. Авнер Рабан, многократен участник в созополския симпозиум „Тракия Понтика”. От Угарит има и каменни котви, който са абсолютни аналогии на тези, които откриваме в нашите Черноморски акватории.
Преди решителната битка с Рамзес ІІІ „Народите от морето” успели да превземат и ограбят мощната империя на Хетите, която се простирала  от средиземноморското пристанище Милаванда, по-късния Милет, до най-източните области на Анатолия. Смята се, че единствено финикийските градове, южно от Угарит: Библос, Сидон и Тир не са пострадали от „Морските народи”. Може би това се дължи на стратегическото им разположение, а също така и на умение да се справят победоносно с атаки откъм морето, за разлика от етнически близките им граждани на Угарит. Не се съхранил и металургичният център Енкоми, разположен на източния бряг на остров Кипър. При разкопки тук е открита една изключително важна за нас статуетка на бог Ваал, който е изобразен стъпил върху поставка, оформена като бронзов слитък с формата на опъната волска кожа. Това обвързване на металната „волска кожа” с култа на върховното божество на ханаанците говори, че този вид метални предмети наистина са били разменно средство през бронзовата епоха, а не просто удобна форма за транспортиране на метал, както мисли откривателят на кораба от бронзовата епоха, потънал  при нос Гелидония проф. Джордж Бас.   
Загадъчно и удивително е как „Народите от морето” са усвоили корабоплаването. От кого са наследили мореплавателните си умения и тайните на корабостроенето? Защото, за да победят морска държава като Угарит, те би трябвало да бъдат много по-силни от нея и освен това много по-добри стратези при водене на морски битки и атаки на крайбрежия. В това отношение народите от Източното Средиземноморие през епохата на късния бронз между ХV и ХІІ в. пр. Хр. явно не са били особено вещи.
От изображенията на морската битка между египтяните на Рамзес ІІІ и съюзния флот на „Народите от морето” се вижда една характерна разлика между противопоставящите се кораби. Докато носовете и кърмите на египетските кораби са извити и имат шипове за нападение, украсени с лъвска глава, то корабите на техните противници са вертикални при носа и кърмата и нападателният шип, предназначен за пробиване на противниковия съд под линията на водната повърхност е просто заострен. Освен това крайните части на плавателните съдове на нашествениците са украсени с изображения на птици. Въз основа на този белег се смята се, че „Народите от морето” са претърпели влияние от  критомикенската култура преди да се озоват на източно и югоизточносредиземноморските брегове. Традицията да се украсяват носовете на корабите с птици се е оказала твърде силна. Тя е продължила до епохата на геометричния стил и можем да видим така украсени кораби върху прочутите дипилонски вази от VІІІ-VІІ в. пр. Хр.
Бойците на морските народи носят на главите си особени шапки, украсени с птичи пера и това сигурно е още един белег на тяхната привързаност към пернатите. Бих добавил, че върху един фрагмент от тракийската крепост „Малкото кале” край Равадиново виждаме геометрично изображение на птица и върху други десетки фрагменти вериги от отпечатани орнаменти - стилизирани птици. Тези характеристики на тракийската керамика, заедно с каменните котви от нашите акватории също ни карат да се замисляме за дългия път на „Народите от морето” към талазите на Средиземно море. Друг аргумент, който е в подкрепа на тези разсъждения, е обстоятелството, че в културния пласт Троя VІІБ2 е открита преди всичка тракийска керамика от края на ІІ-то хилядолетие пр. Хр. Точно времето, когато в този район се появяват морските народи. И накрая ще припомня, че у Диодор съществува и понятието „Таласократия на траките” - „тракийска власт над морето”. В края на краищата прекалено много съвпадения сближават ранните траки от нашите земи с „Народите от морето”. Не е изключено един ден аргументирано да се докаже, че и те са принадлежали към тяхната етническата група.
Друг културен феномен засяга етноса, наречен в изворите „Пелесет”. Това са филистимци от старозаветните текстове на Библията. Етническата група „Пелесет” е била заселена от египетските фараони от ХХ-тата династия в териториите на Палестина, получила името си именно от тях още преди арабското присъствие. Библейските археолози непрекъснато се натъкват на керамични образци, които показват, че народът „Пелесет” е бил силно повлиян от критомикенската култура.
Филистимци са били основен враг на царете на Израел и сблъсъкът между тях се е отразил в единоборството между цар Давид и филистимския гигант Самсон. В началото на І-то хилядолетие пр. Хр. прашката на Давид се оказала по-ефикасна от внушаващата ужас сила на филистимеца. След Рамзес ІІІ и евреите се справили с един от морските народи. И на границата между ІІ-то и І-то хил. пр. Хр. те изчезват от историческата сцена и престават да се споменават в изворите. Но това всъщност са „тъмните векове” в развитието на Средиземноморския свят. Сигурно точно тогава други представители на мистериозните „Народи от морето”, а именно „Шекелеш” („Сикила” или „Сикулес”) са се озоволи на остров Сицилия и са оставили тук името си, оцеляло през хилядолетията, а „Шарден” (Сирдана, Сардана) са завещали своето на Сардиния. Същото се отнася и до етруските, за които се смята, че са наследници на морския народ „Тереш” или „Туруша”. В историческата книжнина спорят дали към тази категория народи не се отнасят и т. н. „Данайци” в Омировите поеми и дали „Еквеш” не са ахейците от Илиадата.
Озадачава и обстоятелството, че „Народите от морето” са носители на качествено новата култура на желязната епоха. Археологически е доказано, че в гробницата на Тутанкамон сред многобройните предмети от злато е имало само един идол от метеоритно желязо от средата на ІІ-то хилядолетие пр. Хр. Един още по-ранен железен кинжал с пищна златна дръжка е открит при разкопки в Централна Анатолия в Алакахююк и се датира през втората половина на ІІІ-то хил. пр. Хр.
Все пак, носителите на високо развитите източни култури са били отлични металурзи и с основание в историята на цивилизацията съществува презумпцията Ex oriete lux, което означава, че цивилизаторските импулси идват откъм Изтока. Как се е получило така, че обитатели на Северна, Централна и Източна  Европа са станали по-вещи в желязната металургия и в продължение на два - три века са предизвикали коренен обрат в развитието на цивилизацията? В археологията винаги ще има повече загадки и повече тайнственост, отколкото могат да измислят ловките манипулатори, които напоследък много упорито се изявяват в българските електронни и печатни медии.
Проф. дин Иван КАРАЙОТОВ

https://www.morskivestnik.com/mor_kolekcii/izsledwaniq/karajotov16072012.html
« Последна редакция: Юли 27, 2018, 06:49:20 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7255
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows 7/Server 2008 R2 Windows 7/Server 2008 R2
  • Browser:
  • Chrome 30.0.1599.101 Chrome 30.0.1599.101
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Цивилизацията на Древен Египет
« Отговор #89 -: Септември 08, 2015, 22:12:01 »
За магията в Древен Египет

В бита на египтяните магия и религия често се преплитали


В древния свят Египет е бил смятан за страна на магьосници и заклинатели. Всеки египтянин носел със себе си най-различни амулети и талисмани, притежаващи чудодейна сила. Както жените, така и мъжете си слагали очна линия, чиято цел била да ги предпазва от лоши очи и зли духове. Друг факт, който засилва това впечатление, е мумифицирнето и странните ритуали при погребалните церемонии. Книгата на мъртвите например - един от най-добре съхранените магически текстове - е изпълнена със заклинания, правила, изготвяне на различни амулети, които да пазят мъртвия в отвъдното и да му осигурят щастливо и охолно битие в света на мъртвите.
За разлика от останалите магии на изтока египетските били насочени към подчиняване на силата на боговете и използването им за постигане на различни цели. За сравнение арабските магии са насочени основно към борба със злото и демоните. В бита на египтяните магия и религия често се преплитали.
Те почитали много богове, които им помагали в различни житейски ситуации. За да овладееш силата на някой от боговете и да го впрегнеш да ти служи, трябвало да научиш истинското му име. Такива тайни имена често се изписвали върху различни амулети и талисмани. В ритуалите по призоваване на божествата и заставянето им да извършат дадена работа се използвали много заклинателни техники и слова на силата. Запазени са древни текстове, в които за богинята Изида се споменава, че е със силен език и произнася слова на силата. Научила ги, според легендата, от Тот - бога на писмеността, науката, Луната и магиите. Той владеел всякакви заклинания и имена, а като бог на Луната и всички ритуали на лунната магия. Изобразявали го като човек с глава на ибис. Изида от своя страна била покровителка на магиите. В другия си ипостас тя била върховна богиня на Египет и покровителка на семейството и дома. Била още съпруга на Озирис, бога на мъртвите и сестра на бог Сет - повелител на пустините и злото.
Нейните магии били достъпни за малцина и се прилагат само от жени. За разлика от ритуалните магии при магията на Изида основно се използва менталният контакт с богинята. Тя притежава невероятна сила. Според легендите тези уникални знания и звездна сила били донесени от боговете на Сириус. Любопитен факт, свързан с тези легенди, е това, че Хеопсовата пирамида е ориентирана по посока на Сириус.

http://www.blitz.bg/article/1001
« Последна редакция: Юли 27, 2018, 06:52:16 от Hatshepsut »


Share me

Digg  Facebook  Twitter  Google  
Smf