Автор Тема: Антоновден / Атанасовден (зимен и летен)  (Прочетена 4536 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7256
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Антоновден и Атанасовден


Царевец през зимата

16 януари — Южници-верижници, Петрово въже, Честни вериги на Св.ап. Петър

  Това е първият от празниците, посветени на гръмотевицата, за която се смята, че е небесна стрела. Удареният от нея е грешен човек, той е наказан по Божия воля и не бива да бъде погребан в общите гробища.
    На този ден стопанките месят пита-колач и го раздават по съседските къщи, за да се предпазят от гръм. Забранено е да се работи, не се плете, тъче, шие. Ако човек носи дреха, ушита на празника, през лятото може да го удари гръм. Забранено е да ес впряhа добитъка, защото на този ден може да се подхлъзне.
   Празникът Южници-верижници е първият от комплекса Антоновден - Атанасовден (16-17-18 януари ) и е подготовка за другите празници.

17 януари — Антоновден, Преп. Антоний Велики

На 17 януари църквата почита паметта на преподобний Антоний Велики първият всепризнат основоположник на монашеския аскетизъм. Животът му минава в пост и молитва. В 20 годишното му усамотение в пустинята при него идвали страдащи и болни хора, с които светеца беседвал с часове. Днес мощите му се намират във Виена.

 В народия календар на българите Антоновден влиза в състава на тридневен празничен комплекс. Започващ ден по-рано на 16-ти с празника "Южници-верижници", "Петрово въже" или "Петрови вериги". Празнува се за здравето на домашните животни. Отбелязва се първото пролетно затопляне и за това се изкарват животните на улицата. Жените не работят, а мъжете не впрягат добитъка.

 Св. Антон е представен като по-малък брат близнак на св.Атанас. Има вярване, че всички болести се събират на Антонов ден, а на Атанасов тръгват по хората.
 В българските вярвания двамата братя Антон и Атанас се представят като ковачи (среща се и като ножари, железари, налбанти) за това са и покровители на ковачите и железарите.

 Антоновден е наричан още и Лелинден, Чумин ден  - празникът е свързан с предпазване от болести и най-вече "лелята" - чумата. Често наричат светците "бащи на чумата", тъй като се смята, че тя се е родила на техния празник. В тази връзка има редица забрани за жените: не се докосва вълна - защото се смята, че във вълната спи чумата; не се вари боб, леща, царевица, варива - да не се разболяват децата; не се плете и шие.

 По традиция на този ден жените изпичат содени питки, те се дупчат отгоре с масур или вилица, за да не се "надупчат" децата от шарка. мажат се с петмез или мед и ги раздават на близки и съседи за здраве и една оставят на тавана за "лелята".
 На места Антоновден се смята за лош празник, защото на този ден св. Антон преследва лудостта с нож в ръка, тя се крие в дявола и светецът се сърди люто.

 В други райони в този ден се отбелязва първото пролетно затопляне и за това се изкарват животните на улицата.

 Традиционно на трапезата присъства содена питка, тутманик, пълнена кокошка. Не се слага свинско месо за да не се разлютяват болестите.

Имен ден празнуват: Антон, Андон, Дончо, Донка, Тони, Тончо и производни на латинското "Антониус" което значи „безценен".

  Празнува се за предпазване от болести. На този ден младите булки месят питки и ги раздават, намазани с мед. Тези питки се наричат благи, пресни или чумини.
    Спазват се строго забраните да не се вари боб, леща, царевица, за да не боледуват децата от шарка. Не се шие и плете, защото ако човек се убоде, няма да зарасне леко.
    Според вярванията Антоновден (Андоновден) е един от лошите, тежки празници: на този ден дветецът гони лудостта, но често не успява да я хване и се сърди.
         В народните представи двамата светци са братя близнаци - ковачи. Оттук и връзката с предпазването от болести: ковачът е сакрално лице, медиатор; той може да лекува, да прави и да разваля магии. Така под християнския култ към мъченика Антоний (поставил ръката си в огъня) се наблюдават старинни схващания за небесните богове на огъня (Перун, Хермес, Хефест).

Според народното поверие двамата светци са братя. Но на някои места се среща и варианта майстор и калфа. В много от древните религии е засвидетелствано божество, което е изобразявано като ковач. Обикновено хората, които го практикували в древността са шаманите (жреците). Те играели важна роля в древните общества.
 Поради тази причина и Свети Антоний се счита за покровител на майсторите ковачи. Ковачеството е занаят, който има древен произход и в миналото е бил много разпространен по нашите земи.
 На празника на Св. Антоний не се работи. Жените не трябва нито да плетат, нито да тъкат. Забраната важи и за другите женски занаяти. Това се прави с цел предпазване от болести. На този ден не трябва да се готви леща и боб. Това се свързва с предствавите на хората и тяхното предпазване от болестта едра шарка.
 На следващия ден е денят на Св. Атанасий. Старите хора са вярвали, че той не е български светец. Те често са го свързали с турците и циганите. Пак според народните поверия той е светецът покровител на зимата, снега и студа. Вярва се също, че зимния Св. Атанас си съблича кожуха за да дойде лятото, а летния Св. Атанас го облича за да дойде зимата.
« Последна редакция: Септември 15, 2018, 13:30:49 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7256
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Антоновден / Атанасовден (зимен и летен)
« Отговор #1 -: Април 06, 2011, 07:41:43 »

18 януари — Атанасовден, Средзима, Св. Атанасий

   Празнува се преполовяването на зимата; поговорката гласи: "Атанас дойде и лятото дойде". Според традиционните представи свети Атанас господства над зимните студове, ледове и снегове, покровител е и на домашните животни.
    Празникът се чества не само от именниците, но и от ковачите, железарите, ножарите. На някои места колят курбан и раздават варено жито; организират се семейни трапези.
    В други краища се извършва побратимяването, като после ергените взаимно се черпят.
    Спазват се същите забрани, които характеризират Антоновден. В някои региони след Атанасовден се прекратяват годежите и сватбите.
    Във връзката Антоновден-Атанасовден се долавя християнизираният, но древен близначен мит. В народните схващания братята са представени като покровители и защитници на налбантите и железарите: оттук св. Атанас е патрон на ковашкия еснаф, а и на побратимяването. Вероятно в основата са залегнали езически представи за небесните ковачи-богове. Неслучайно точно тези светци "затоплят земята" и "я обръщат към лято".
    Зимният Атанасовден има и свой летен антипод — свети Атанас летни (5 юли).

Атанасовден се почита като патронен празник на ковачи, железари, ножари и налбанти, а заедно с това и като празник в чест на чумата и шарката. За омилостивяване на болестта се пекат питки, които се надупчват с вилица, за да не се "надупчат" децата от шарка. Жените спазват същите забрани, които характеризират Антоновден.

На Атанасовден се заколва черно пиле или кокошка, което се приготвя с ориз и се раздава на съседи и близки против болести. Перата се запазват, защото се вярва, че притежават лечебна сила. В някои райони на страната моми и ергени излизат на поляните, връзват люлки, пеят, играят хорà.

Имен ден празнуват Атанас, Атанаска, Наско, Насо, Начо, Танко, Таню, Таньо и др.

Според народното вярване, на 18 януари, денят на свети Атанасий, е средата на зимата. Смята се, че той ходи нощем и пее, викайки лятото:

Яла, яла, дойди лето,
дойди лето, гони зима;
та донеси пресно млеко,
пресно млеко и сирене...
Ще си дойдат щъркелите,
щъркелите с ластовици.

(Копривщица)

 Народът смята свети Атанасий за покровител на скотовъдците: овчари, козари, говедари, коняри и пр. Вярва се също, че при подялбата на небето, земята и природните стихии, нему се паднали "зимните снегове и ледове".
   Като искал да избави скотовъдците от лютата зима, той обличал копринена риза, излизал на планината и викал: "Иди си, зимо, да дойде пролетта". Някога в Котел, където имало хилядни овчи стада, избирали от най-хубавите овни и ги правели курбан, за да се запазят стадата им от чумата, която била голяма напаст. В Троянско пък смятат, че точно на Атанасовден се раждала чумата, затова колели черна кокошка като "чумина жертва" и месели пити.

    Атанасовден празнуват занаятчиите железари и ковачи, защото се вярва, че някога Атанасий бил чирак в ковачницата на Антоний, чийто празник е 17 януари.
    Народът е създал много легенди за свети Атанасий, свързвайки го с ковашкия занаят и като майстор строител на църкви, манастири и крепости.

 Веднъж клещите се изгубили и желязото щяло да прегори в огъня, Атанасий рекъл, че дяволът ги е скрил, за да им напакости, та грабнал с ръка зачервеното желязо, турнал го на наковалнята и започнал да удря с чука и да го обръща, сякаш го държи с клещите, без да се изгори. Затова станал патрон на ковачите. На тоя ден те празнуват весело ишумно, семействата им варят жито, приготвят вкусни ястия с месо, като преядка на виното замезвали с пастърма, орехи, бадеми и пр.
   
 В Еленско се знае, че той е строил манастир в Света гора. По едно време парите му свършили и той изоставил строежа. Срам го било то хората и затова тръгнал да бяга. Далеч по пътя срещнал Света Богородица, която го посъветвала да се върне, защото кесията му била пълна с пари, а хамбарите — с жито. Тогава свети Атанасий казал, че ще й повярва, ако от скалата дето стояли да разговарят, потече вода.
    Богородица протегнала ръка и леко ударила камъка. В миг бликнала бистра като сълза вода. Свети Атанасий се прекръстил, измил лицето си с водата, напил се и добил сили, та се върнал в манастира и довършил строежа. А скалата, дето бликнала водата, хората превърнали на оброчище и всяка година на Атанасовден правели тук събор и болни хора се лекували с водата.
 
(Елена Огнянова, "Традиции и празници в България")

Източници:

- http://margaritta.dir.bg/yanuari/0408kalendar_yanuari.htm
- http://margaritta.dir.bg/2003/yanuari/04kal_yan.htm
- http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=692
- http://www.hera.bg/s.php?n=435
- http://frognews.bg/news_19140/Atanasovden_e_zimata_si_otiva/
« Последна редакция: Септември 15, 2018, 13:31:42 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7256
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Антоновден / Атанасовден (зимен и летен)
« Отговор #2 -: Юни 12, 2011, 17:43:20 »
В Етрополе възраждат уникален тракийски празник

Всъщност "Атанасовден", но в чест на бог Сабазий



Уникален тракийски празник възраждат днес (30 януари) и утре в Етрополе. Етрополският Атанасов ден е свързан с изпращането на зимата и посрещането на пролетта и се отбелязва всяка година в последната неделя на месец януари.

"Атанасовден" води началото си през второто хилядолетие преди Христа, когато празникът е бил в чест на бог Сабазий, по-късно е продължен от римляните в чест на богът им Бакхус, запазен от славяните и прабългарите, честван и след приемането на християнството, като е бил посветен на Св. Атанасий Александрийски.

Според преданието траките са изкачвали връх Св. Атанас и са поднасяли богати дарове, за да измолят от бога Сабазий - благодетел и дарител на Слънцето, да изгони зимата със снега и студа и да пусне пролетното слънце.

Всяка година в този ден се е тръгвало по заледените склонове на планината още през нощта, с гайди, викове и крясъци са се гонили злите духове, а когато се стигнел върха, на него се нареждали клади от дървета, които се запалвали. Преданието казва, че когато богинята на зората Еос излизала на небето най-младият жрец запалвал огън. От него запалвали и другите огньове.

Върху жаравата се извършвало жертвоприношение, пиело се вино и се танцувало в чест на Сабазий. После от склоновете се берял бръшлян и кокичета, а хората се окичвали с тях като символи на пролетта.

Символизиращият Сабазий младенец водел всички към селището по обратния път от планината.

Празникът се възражда всяка година в Етрополе, съобщава БТА. И днес етрополци и гостите им ще тръгнат в 10.00 ч. на поход от манастира "Св. Теодор Тирон" до град Етрополе.

В хотел "Етрополе" от 19.30 ч. ще има възстановка на тракийския празник, както и изложба, посветена на Св. Атанасий Александрийски.

Същинската част от празника обаче ще е утре, когато в 8.00 ч. от хотел "Етрополе" ще тръгне туристически поход към връх Св. Атанас, където желаещите ще могат да участват в тракийския ритуал с паленето на огньове, закичване с бръшлян и здравец.

В 14.00 ч. утре, след като групите туристи се завърнат в града, съпроводени от духова музика, ще преминат пътя между хотел "Етрополе" и площада на града.

http://inews.bg/
« Последна редакция: Септември 15, 2018, 13:37:11 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7256
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Антоновден / Атанасовден (зимен и летен)
« Отговор #3 -: Юни 12, 2011, 17:54:59 »
5 юли - Летни Атанасовден, Атанасий жетвар

    На 5 юли, когато църквата чества светлата памет на Атанасий Атонски, българите отбелязват летния св.Атанас. По стар обичай днес започва жътварското време, затова празникът е популярен като "Жътвар".

В народната памет летният св. Атанас бил почитан като покровител на бурите и градушките. Бил пазител на небесния огън, повелител на природните стихии и покровител на небесната благодат. Затова празника бил на особена почит сред орачите.

Старо поверие разказва, че на този ден светецът намятал кожухчето си и тръгвал да се моли на Бога да доведе зимата. Според друго пък св. Атанас кърпел ризата си, за да е готов за предстоящия студ и сняг през зимата.

По традиция празникът се отбелязвал с организирането на общоселски събор. Мъжете колели курбан в памет на св. Атанас. Стопанките приготвяли обредни хлябове, които разчупвали високо над главите си. Изричали магически думи, за да измолят дъжд и берекет. А когато времето било много горещо, в много райони изпълнявали обичаят "пеперуда" или "Герман".

В навечерието на Жетвар много болни посещавали манастири и оброчни кръстове, с името на светеца. Преспивали там, а на сутринта се миели или пиели осветена вода, като вярвали в лечебната й сила.

http://frognews.bg/news_25136/Dnes_chestvame_letniia_sv_Atanas/


Празникът е посветен на началото на жътвата, както и на светеца, който я закриля  - Атанасий Жетвар (преп. Атанасий Атонски). 
   Забранена е полската и домашната работа. Обикновено на този ден се организират общоселдски сборове. Коли се курбан и всички се събират на оброчно място - близо до селото. Общата трапеза се освещава; за нея жените приготвят обредни хлябове, разчупват ги и ти раздават за да има плодородна жътва и дъжд. 
       В някои райони на летния Атанасовден се извършват обичаите против суша - Пеперуда и Герман, организират се молебени и шествия за дъжд
   В други краища на този ден гадаят за плодородието, за здравето и щастието по видените пеперуди: ако пеперудата е пъстра - всичко ще е сполучливо, ако е жълта - ще има болести и дори смърт.
     
    Празникът на св. Атанас летни бележи прехода към нов (летен) земеделски цикъл; той е начало на жътвата. От друга страна той е антипод на зимния Атанасовден, представяйки основната тенденция на народния ни календар - двусезонната му подялба. Близначните двойки светци са своеобразно християнско преосмисляне на основните митологични опозиции на соларното и хтоничното начало.
     В тази връзка на св. Атанас летни се "приписват" чертите на древните соларни божества - повелители на небесния огън, летните небесни стихии, но и на плодородието, което носи слънцето. Езически по характер са и представите за неделимостта на огъня и водата; светкавиците и дъжда, а също и градушката. Затова честванията на светеца-градушкар са в основните си практики паганистични: Тук присъства отново отрицателната магия (забраните за работа), жертвоприношението - омилостивяването на стихиите, гаданията за плодородие. 
    Преходността на обредите на летния Атанасовден, тяхната насоченост към осигуряване на благоприятни метеорологични условия за прибиране на реколтата, личи и в свързването на празника с обичаите Герман и Пеперуда.

http://margaritta.dir.bg/uli/0403kalendar_uli.htm
« Последна редакция: Януари 17, 2013, 06:15:16 от Hatshepsut »

Неактивен Мишок

  • Account Disabled
  • Hero Member
  • *
  • Публикации: 4648
  • Карма: +23/-34
  • Пол: Мъж
Re: Антоновден / Атанасовден (зимен и летен)
« Отговор #4 -: Юни 12, 2011, 18:48:50 »
Тема пшълна с окултизъм и сатанизъм. Паднали се на св. Атанасий някакви ледове  :-D :-D :-D :-D
Възраждал се уникален езически тракийски обичай !!!! Е ние траки ли сме, езичници ли сме а ?

Неактивен Анонимен

  • Registered user
  • Forum Member
  • **
  • Публикации: 219
  • Карма: +44/-31
  • Пол: Мъж
Re: Антоновден / Атанасовден (зимен и летен)
« Отговор #5 -: Юни 12, 2011, 19:03:03 »
Атанасовден е един и е на 18 януари и това е празник само в рамките на Църквата.

Всякакви  смешни обичайчета на някаква трако-езичници са напълно жалки и нямащи нищо общо с името и почитта към великия християнски защитник на вярата Свети Атанасий Велики, с когото е свързан празника
Езичникът Хатшепсут за пореден път ни набутва езическа помия към иначе светлия празник.
« Последна редакция: Юни 12, 2011, 19:06:18 от Анонимен »

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7256
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Антоновден / Атанасовден (зимен и летен)
« Отговор #6 -: Юни 12, 2011, 19:43:27 »
Атанасовден е един и е на 18 януари и това е празник само в рамките на Църквата.

Всякакви  смешни обичайчета на някаква трако-езичници са напълно жалки и нямащи нищо общо с името и почитта към великия християнски защитник на вярата Свети Атанасий Велики, с когото е свързан празника
Езичникът Хатшепсут за пореден път ни набутва езическа помия към иначе светлия празник.

Разбирам донякъде пристрастието ти към този празник.
Ако си обърнал внимание, темата е в раздел "Фолклор", а не в раздел "Православие", т.е. тук става дума не за християнските обреди, литургии и литийни шествия, които са присъщи на един християнски празник, а за народните обичаи и традиции на българите, които са свързани със съответния празник. Почти всички тези народни обичаи, традиции и обреди са от дохристиянския период.

Не си прав, че има само един Атанасовден. Празниците са два - зимен и летен.
Зимният Атанасовден е на 18 януари (св.Атанасий Александрийски), а летният е на 5 юли (преп.Атанасий Атонски). Става дума за двама светци с едно и също име.

Неактивен Анонимен

  • Registered user
  • Forum Member
  • **
  • Публикации: 219
  • Карма: +44/-31
  • Пол: Мъж
Re: Антоновден / Атанасовден (зимен и летен)
« Отговор #7 -: Юни 12, 2011, 19:58:20 »
Разбирам донякъде пристрастието ти към този празник.
И да беше писал за Игнажден, Антоновден и Ивановден щях да съм на същото мнение.
Цитат
[Ако си обърнал внимание, темата е в раздел "Фолклор", а не в раздел "Православие"
Честно казано не съм, ама не съм си и мислил, че е в "Православие".
Цитат
т.е. тук става дума не за християнските обреди, литургии и литийни шествия, които са присъщи на един християнски празник, а за народните обичаи и традиции на българите, които са свързани със съответния празник. Почти всички тези народни обичаи, традиции и обреди са от дохристиянския период.
Атанасовден си е Атанасовден. Едно е да пишеш за традициите, които следват самият празник, друго е да пробутваш първата статия на темата, която няма нищо общо с Атанасовден, а го предхожда. В първата статия се използва неправомерно "Атанасовден", макар че самият "празник" е за някакъв езически "бог".
Цитат
Не си прав, че има само един Атанасовден. Празниците са два - зимен и летен.
Зимният Атанасовден е на 18 януари (св.Атанасий Александрийски), а летният е на 5 юли (преп.Атанасий Атонски). Става дума за двама светци с едно и също име.
Този летния е народен празник, някаква традиция, но не е Атанасовден. Отваряш Православното календарче и гледаш къде пише Атанасовден. Единствената дата е 18 януари. Тогава се чества Атанасий Велики, роден през трети век, защитник на Църквата срещу арианството. На 5 юли е роден друг Атанасий, който е свързан със Света Гора, обаче църковният празник си остава на 18 януари, а онова е по-скоро като някакво народно поверие.

Неактивен Мишок

  • Account Disabled
  • Hero Member
  • *
  • Публикации: 4648
  • Карма: +23/-34
  • Пол: Мъж
Re: Антоновден / Атанасовден (зимен и летен)
« Отговор #8 -: Юни 13, 2011, 19:10:50 »
Абе човека си пробутва соц . пропаганда и това си е.
Много от тези обичайни суеверия не са древни или дохристиянски, а водят началото си от падането ни под турско иго, когато гърците са взели пък духовната власт и са проповядвали на неразбираемият си гръцки език. Тогава именно са започнали да се раждат купища суеверия и сме взели да отстъпваме от чистата вяра.

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7256
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Антоновден / Атанасовден (зимен и летен)
« Отговор #9 -: Януари 18, 2012, 16:20:10 »
18 януари - Атанасовден

На Атанасовден зимата си съблича кожуха

На Атанасовден се коли черна кокошка.
 Православната църква почита на 18 януари паметта на Атанасий Велики. На този ден празнуват всички, които носят името Атанас, Атанаска, Начо, Таньо, Тинка. В превод от гръцки “Атанас” означава “безсмъртен”.

Според народните вярвания Атанасовден бележи средата на зимата, и след него тя си отива, за това на места се нарича и Среди зима.

“Дойде ли Атанасовден, идва и пролетта” – казват българите. В народните представи Свети Атанасий господства над зимните студове, снеговете и ледовете. Легендата разказва как Атанасий, облечен с копринена риза, отишъл в планината на бял кон и се провикнал: “Иди си, зимо, идвай пролет”. Празникът има и антипод – Летен Атанасовден, който се отбелязва на 5 юли.

Според българската народна традиция на Атанасовден се коли черна кокошка. Приготвя се с ориз и се раздава на роднини и съседи против лоши болести. Перата на птицата задължително се запазват, защото се вярва, че притежават лечебна сила. На някои места в България на този ден се палят огньове, които всички прескачат за здраве.

Атанасовден се почита, както и Антоновден, като патронен празник от ковачи, железари, ножари и налбанти, а заедно с това и като празник в чест на чумата и шарката.
 За омилостивяване на болестта се пекат питки, които се надупчват с вилица, за да не се „надупчат“ децата от шарка – жените спазват същите забрани, които характеризират Антоновден. Те не бива да шият и плетат, защото се смята, че ако се убодат няма да зарасне лесно. Не варят боб и леща, за да не се разболеят децата им.
 Рано сутрин обаче берат кокичета и кукуряк, с които се закичват за благополучие и дълголетие. В някои региони след Атанасовден се прекратяват годежите и сватбите.

Атанасий Велики е роден през 295 г. след Христа в египетската столица Александрия. Син на бедни християни, той получил прекрасно образование. На 24-годишна възраст бил ръкоположен за дякон от Александрийския архиепископ Александър.

Участвал в прочутия вселенски събор в Никея, който му донасъл световна слава на богослов. Най-вече заради откритата му борба срещу свещеника Арий, който смятал, че Христос е по-нисш от Бог Отец. Благодарение и на Атанасий Арий бил отлъчен от църквата.

След смъртта на архиепископ Александър християните единодушно избрали Атанасий за негов заместник в Александрия.

http://drugataistina.com/wordpress/?p=7635


18 януари - Атанасовден

"Иди си зимо, идвай лято!"

Този ден християнската православна църква посвещава на св. Атанасий Велики, роден през 295 г. На 23-годишна възраст той е ръкоположен за дякон и участва в Никейския Вселенски събор. Пет години след това Атанасий придобива епископски сан. Като архиепископ на гр. Александрия той се включва активно в борбата срещу арианската ерес в християнството.
 Умира на 2 май 373 г.

Братя – ковачи
 Общоразпространената българска легенда представя двамата братя близнаци Андон и Атанас като братя-ковачи. Преди много години, когато ковашките клещи още не били изобретени, братята работели в ковачницата си. Желязото прегаряло в пещта и тогава св. Атанас бръкнал и го хванал с голи ръце. Но после погледнал към кучето, което лаяло със свити отпред лапички и мигом бил осенен от идеята да измайстори клещите по подобие на кучешките крачета. От тогава и останал обичаят, двамата светци да се тачат като покровители на ковашкия занаят.
 В техните дни ковашките еснафи жертват овни или бикове в чест на своите патрони и организират тържествени големи трапези.

„Бащи" на чумата
 Друго народно предание свидетелства за това, че св. Андон и св. Атанас са господари на чумата и на други тежки епидемични заболявания. Често светците се наричат „бащи" на чумата, тъй като болестта се била родила на техния празник, известен в северните български земи като „Лелин ден", “ден на цвекьето" или „сладки и медени" - табулизирани местни названия на чумата, употребявани от народа за умилостяването на болестта. През двата дни стопанките не похващат никаква работа, не предат и не плетат, не варят боб и леща, спазват полово табу, за да не разсърдят чумата, шарката и „синята пъпка". Още в ранно утро те месят тесто и раздават „чумни светци". Питите се дупчат отгоре с масур или вилица, за да не се „надупчват" децата от шарка.

Поверия
 Българите наричат зимния Атанасовден „сред зима", тъй като народното поверие гласи, че след празника зимата си отива, защото св. Атанас се качвал на своя бял кон, обличал бяла копринена риза и се провиквал от Балкана: „Иди си зимо, идвай лято!"
 Ето защо в някои селища на Западна България в ранно утро на Атанасовден хората излизат по високите могили да посрещнат слънчевия изгрев и настъпващата пролет. В района на град Етрополе те палят огньове и ги прескачат за здраве. На връщане жените и децата берат кокичета и кукуряк и се кичат с тях за благополучие и дълголетие. В знак на затоплящото се време мъжете в Плевенско се залавят на хоро съблечени по ризи. А в Самоковско вярват, че в деня на своя празник „свети Атанас забожда главата си в земята", като по този начин я затопля.

Именници: Атанас (от гр. атанатос-безсмъртен), Атанаско, Таско, Наско, Трайко, Танка, Наца, Тана, Ачко, Живко, Траян, Траяна, Татиана, Трайка.

http://zadoma.rozali.com/praznici/p6843.html
« Последна редакция: Януари 17, 2015, 07:17:37 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7256
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Антоновден / Атанасовден (зимен и летен)
« Отговор #10 -: Юли 05, 2013, 13:07:18 »
На летния Атанасовден се прави „Кокоша църква”


Пръв зажънва най-възрастният жетвар или човек с „лека ръка”.
Той хвърля първите класове напред и благославя: „Бог напред, ние след него!”

Християнската църква почита на 5 юли свети Атанасий Атонски, роден в гр. Трапезунд и живял през X век. Ревностен християнин, Атанасий се оттеглил в Света гора и там в молитви и аскетичен живот прекарал остатъка от живота си. И днес един от светогорските манастири в Атон носи името Велика лавра на св. Атанасий Атонски.

Българите наричат този ден Летен св. Атанас и казват, че той „облича кожуха си и отива при Бога да го моли за зима”, тъй като лятото вече е преполовило. Според народната традиция на този ден полската работа е забранена. Устройват се общоселски сборове, нареждат се празнични трапези.

Стопанките омесват обредна прясна пита, която разчупват и раздават на общата трапеза „за берекет и дъжд”. Дават се курбани за светеца, като се коли коч или вол. В Асеновградско мъжете обикалят ритуално селското землище с кожата от жертвеното животно, окачена на пръчка, като вярват, че така ще предпазят посевите и градините от градушки и природни стихии.
 Празникът на св. Атанас Летни е познат и като „среди лято” и бележи прехода към нов,

 летен земеделски цикъл

 В планинските райони, където житата узряват по-късно, празника наричат Жетвар, защото там на него започва жътвата. Това е съпроводено с извършването на обредни магически действия. Пръв зажънва най-възрастният жетвар или човек с „лека ръка”. Той хвърля първите класове напред и благославя: „Бог напред, ние след него!” Първият сноп се връзва с червен конец и се изправя с благословията: „Хайде, таз година те вдигам, ама догодина хич да не мога да те изправя!” Върху него постилат нова, чиста кърпа и отгоре й слагат пари - дар на жетварите за първия сноп. За да нямат болки в кръста, когато се навеждат да жънат, жетварите се опасват с отрязаните житни класове.

„Царят” или „майката” на нивата, т.е. двойните житни класове, се запазват. След края на жътвата мома, която има живи родители, ритуално сплита тези класове на плитка с червени конци, украсява ги със скилидки чесън и сребърни парички. Наричат тази плитка „Богова брада”, „брада на нивата”, „нивнина” или „коса” и я запазват до следващата година. Когато започне сеитбата, взимат зърна от Боговата брада и ги смесват със семената за посев, за да е богата реколтата. В южните райони на страната брадата оставят в средата на нивата с пожелание „да остане там берекетът”.

В Тракия Летния Атанасовден и деня след него наричат Света Черна, Баба Черна, Черен ден. Според народните представи Баба Черна се криела, подобно на чумата, във вълната. Ако жените не я почитат и работят на нейния празник, тя ще ги накаже,

децата им ще се разболеят от „черната болест”

 и „Света Черна ще почерни къщата им”. Затова на този ден стопанките колят на къщния праг черна кокошка - жертва за Баба Черна. Обичаят се нарича „Кокоша църква”. После готвят кокошката с ориз и я раздават на съседите с пожелание: ”Вземи си за свети Атанас и за Баба Черна, че да ни пазят от болести!” Перата от жертвената птица се запазват за лек и с тях бабите кадят болни и урочасани деца.

novinar bg
« Последна редакция: Септември 15, 2018, 13:56:57 от Hatshepsut »


Share me

Digg  Facebook  Twitter  Google  
Smf