Автор Тема: Древни знания  (Прочетена 25201 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7990
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Opera 11.52 Opera 11.52
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Древни знания
« Отговор #15 -: Ноември 28, 2011, 15:53:19 »
Тайните оръжия на древния свят

 Опитите за създаване на оръжия за масово поразяване датират от поне няколко хиляди години. Някои от тях, при това, са били твърде успешни!

 Стоян ПЕТРОВ

 Напук на утвърдилото се мнение, опитите за създаване на оръжия за масово поразяване започват още в дълбоката древност. В случая, не става въпрос само за древноиндийските легенди, разказващи за “летящи бойни кораби”, снабдени с изключително мощни и изпепеляващи всичко пред себе си оръжия, нито пък за “свръхоръжието на Йехова”, както в Библията се рисува Ковчега на завета, а за съвсем реални открития, подробно описани в трудовете на античните и средновековни летописци. При това, някои от тях силно напомнят съществуващите днес

 химически, бактериологични и лазерни оръжия,

 макар че поразяващата им сила, естествено, е била далеч по-слаба, а използването им нерядко е гонело по-скоро психологически резултат.
 Така, още през 429 г.пр.н.е. по време на обсадата на Платея, спартанската армия запалила голямо количество сяра и, използвайки попътния вятър, се опитала да отрови защитниците на обсадената крепост със серен анхидрид. По-късно, и древните гърци, и римляните редовно използвали огромни кожени мехове и духала, с чиято помощ насочвали вонящия пушек от предварително запалени специални смеси към противниците си, затворили се в някоя силно укрепена сграда, потърсили укритие в скалните пещери или пък опитващи се подкопаят стените на обсажданата от тях крепост. Разбира се, силната зависимост на подобни “оръжия” от външни фактори (като посоката на вятъра например), а също - отсъствието на противогази и на синтетични химически вещества, са правели прилагането им твърде рядко и проблематично. Впрочем, същото се отнася и до опитите за създаване на “бактериологични оръжия”. Известно е, че нахлуващите от Изток хунски орди, а по-късно и монголите, бомбардирали обсадените от тях градове (с помощта на катапулти) с глинени гърнета, пълни със заразени от чума гризачи. Има немалко древни и средновековни гравюри, показващи, как през стените на обсаждани крепости се прехвърлят трупове на умрели животни с надеждата да бъде предизвикана епидемия сред защитниците им. Разбира се, подобни експерименти, следва по-скоро да се разглеждат като епизоди от историята на човешката лудост, отколкото от тази на военната техника. Защото едно оръжие може да се нарече “бактиериологично” само ако онзи, който го използва не рискува също да пострада от него. А в древността такива гаранции, разбира се, въобще не са съществували.

 Малко по-различно стои въпросът с тъй наречените

 “топлинни” и “лъчеви” оръжия.

 Известни са много легенди за използвани в древността своеобразни

 “лъчи на смъртта”,

 но най-известната е тази за “Огледалото на Архимед”. Създаването му е подробно описано в трудовете на живелия през ІІ в.н.е. гръцки писател Лукиан, многократно цитиран по-късно от учени, философи и художници от епохата на Възраждането. Според Лукиан, Архимед направил огромно шестоъгълно огледало, съставено от множество малки четириъгълни огледалца. Всяко от тях се крепяло на лагери и се задвижвало със специални метални вериги. По този начин огледалата можели да бъдат поставени под такъв ъгъл, че отразените от тях слънчеви лъчи да се фокусират в една точка, на разстояние полет на стрела от огледалото. По време на обсадата на Сиракуза от римляните (211 пр.н.е.), Архимед успял по този начин да запали няколко римски кораба. Историята е добре известна, а редица учени виждат в огледалото на Архимед първообраза на днешния лазер. Има обаче и немалко смущаващи неща. На първо място, съмнение предизвиква самата възможност да бъде създаден подобен механизъм. На второ, учудва мълчанието по този въпрос на класическия историк на Пуническите войни Полибий, а също и това на хора като Тит Ливий и Плутарх, които също не споменават нищо за “лазерното оръжие”, уж създадено от великия грък. И накрая, защо никой след Архимед не се е опитал да възстанови това оръжие? Защо римляните, след превземането на Сиракуза, не са го направили? В края на краищата, те неведнъж са доказвали, че могат успешно да заимстват техническите и военни постижения на своите противници.
 Но, ако съмненията по отношение на “древните лазерни оръжия” изглеждат основателни, това съвсем не може да се каже за тъй наречените “топлинни” оръжия, най-известното между които е, разбира се

 “Гръцкият огън”

 Според някои легенди, за първи път неизвестен вид огнехвъргачки са били използвани в древна Асирия, при обсадата на един град, намиращ се върху територията на днешен Ирак. Историците обаче твърдят, че първият достоверен случай за употреба на запалителна смес, “изстреляна” от специални тръби, е свързан с битката при Делия (424 г.пр.н.е.) в Древна Гърция. Тръбите са представлявали кух дървен ствол, а запалителната течност – смес между суров нефт, сяра и масло. Малко по-късно гърците създават и огнехвъргачка изстрелваща вече не запалителна смес а истински огън. Според схемите, стигнали до нас, за тази цел се използвало нещо като пещ с дървени въглища, в която с помощта на големи мехове се нагнетявал въздух и пламъкът, съпроводен от оглушителен шум, изригвал от специалния ствол, вероятно на не повече от 5-10 метра. Разстояние, което не е чак дотам безопасно, ако огънят е бил изстрелван срещу чужд кораб, непосредствено преди абордаж или пък, ако са го използвали за подпалването на обсадните съоръжения на противника. Известно е, че с подобни огнеметни оръжия са били снабдени и някои римски кораби.
 Що се отнася до истинския “гръцки огън”, той се появява едва през “тъмните векове”, т.е. в ранното Средновековие. Смята се, че е изобретен от един сирийски грък на име Калиник, принуден да избяга след арабското нашествие от родния си Баалбек (или Хелиополис). Според византийските източници, годината, в която Калиник създал страшното си оръжие, е 673. “Течният огън” се изхвърлял от специални сифони, като продължавал да гори и във вода.
 Постепенно “гръцкият огън” се превърнал в истинско “абсолютно оръжие” в морските битки, защото скупчените един до друг дървени кораби са били идеалната цел за подобна запалителна смес. И византийските, и арабските историци са единодушни за смайващия ефект от употребата и, отбелязвайки, че опитите да се гаси с вода само подхранвали пламъка и единственото спасение било за тази цел да се използва пясък.
 Точната рецепта за изготвянето на “гръцкия огън” обаче, си остава загадка и до днес. Сред съставките и обикновено изброяват нефт, различни видове дървесни масла и смоли, както и (задължително) някакъв секретен “компонент”. Съвременните изследователи са на мнение, че той бил смес от първичните фракции на нефта със сгъстители (негасена вар, борова смола, селитра, сяра). Тази смес от негасена вар и сяра, се запалва при съприкосновение с вода, а също и от някакви смолисти “носители” като нефт или асфалт. Опитите да се възпроизведе това оръжие не са много успешни.
 За първи път тръбите с “гръцки огън” били монтирани на византийските бойни кораби “дромони”, а после се превърнали в основно оръжие и на останалите морски съдове от флота на Империята. През 673 г., според византийския историк Теофан, арабският флот за първи път потеглил към Константинопол. Корабите презимували в Киликия, след което се насочили към столицата. Когато император Константин ІV Погонат (668-685) разбрал за приближаването им, наредил да бъдат подготвени няколко огромни двупалубни “дромона”, снабдени с “гръцки огън”, както и други, натоварени с резервни тръби. Още при първия сблъсък византийците запалили два от най-големите кораби в арабския флот, а войните на Исляма били така потресени, че моментално потеглили обратно към Сирия.
 Второ подобно нашествие арабите подготвят през 718, този път с два огромни флота. Единият дори успял да стовари десант в Тракия (който обаче бил напълно унищожен от армията на българския владетел Тервел (700-721)), но по-късно и двата били разгромени напълно от

 Въоръжените с огнепръскачки византийски кораби

 По-всичко изглежда сифоните, изхвърлящи “гръцкия огън”, били направени от бронз. Как точно за изтрелвали тайнствената смес обаче, си остава загадка. Вероятното разстояние на обстрела е било около 25-30 м., т.е. напълно достатъчно да попречи на вражеските кораби да се сражават пълноценно. Така, въпреки съкрушителните поражения, претърпени от византийците срещу арабите в Сирия и Мала Азия, Константинопол и континентална Гърция останали недостъпни за бойците на Аллах. Впрочем, Империята успешно използвала страшното си оръжие и срещу други враждебни флотилии. В частност, през 941 г., с негова помощ, напълно бил унищожен флотът на руския княз Игор, появил се край Константинопол.
 Една от многото загадки, свързана с това, може би най-страшно, оръжие на древността, е, защо византийците не са могли да защитят с негова помощ столицата от обсаждащите я кръстоносци, а по-късно и от турците? Между другото, от ХІІ век нататък съобщенията за използването на “гръцкия огън” почти съвсем изчезват, или са очевидно недостоверни. Едно от обясненията е, че тайната е била известна на съвсем тесен кръг от посветени, които са загинали в династичните междуособици по онова време. А може би, загубвайки достъп до нефтените находища около Каспийско море, Империята е загубила и необходимите суровини за изготвянето на “гръцкия огън”? Кой знае?


 Съставът на гръцкия огън + химичните формули на действие на оръжието...

 Вар, напоена с нафта (?) се изхвърляла чрез базука/сифон в морето.
 Варта се възпламенявала веднага, след допир до огън или до вода.

 Съдържание на гръцкия огън:
 нафта, катран, горливи масла (земен газ, нефт), сяра, селитра, негасена вар, лепило, смоли (колофон и други) фосфорит и др. калциеви фосфиди и др.

 Механизъм на запалване:

 CаCO3 -> CaO + CO2
 Cа3(PO4)2 + 8C -> Ca3P2 + 8CO (въглероден оксид)
 Ca3(PO4)2 + 7CO -> Ca2P2 + CaO + 7CO2 (въглероден диоксид)

 Ca3P2 + 6H2O -> 3Ca(OH)2 + 2PH3 (фосфин)
 Ca2P2 + 4H2O -> 2Ca(OH)2 + P2H4 (течен фосфороводород / дифосфин)

 PH3 + 2O2 -> H3PO4 (ортофенова киселина?)
 2P2H4 + 7O2 -> 2H3PO4 + 2HPO3 (метафосфорна киселина)...

 ...и се запалват нафтата, катранът, сярата, селитрата и другите горливи съставки на гръцкия огън.

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=1186
« Последна редакция: Ноември 28, 2011, 15:55:49 от Hatshepsut »

Неактивен vailen

  • Respected user
  • Forum Member
  • **
  • Публикации: 407
  • Карма: +122/-13
  • Пол: Мъж
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Firefox 6.0 Firefox 6.0
Re: Древни знания
« Отговор #16 -: Ноември 28, 2011, 17:03:25 »
С риск да заприличам на зъл форумен трол(имаме си вече такъв) и да понеса наказание, ще напиша, че едно време е нямало нафта, а нефт. А и не всеки тип нефт става за меден(бронзов?) сифон, да не говорим, че негасената вар не може да самозапали бензин, камо ли нефт. Вероятно са го запалвали с горящи стрели? Подозирам че автора е копи-пействал на воля.
И за известната история за Архимед, той просто накарал войниците да лъснат добре щитовете си, и да ги насочат срещу римските кораби.
Шестица за труда на Hatshepsut, а за Стоян ПЕТРОВ от nauka.bg три  :cool-1:
Едва сега разбрах за такава тема, ако съм свободен, някой ден и аз ще се разпиша тук с мой собствен материал.
България над всичко!

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7990
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Opera 11.61 Opera 11.61
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Древни знания
« Отговор #17 -: Февруари 07, 2012, 07:27:50 »
Антични изобретатели и изобретения

Херон Александрийски


Херон Александрийски (10 - 70 г.) е древногръцки изобретател, физик и математик, живял в Александрия, Египет, през I век. Предполага се, че е работил в александрийския Музейон. Много от книгите на Херон са запазени до наши дни и са основен източник за познанията в областта на математиката и физиката в Древен Египет и Вавилония.
 Основни негови съчинения по математика са “Метрика” и “За диоптъра”. В “Метрика” Херон дава правила за точно и приближено намиране на лица и обеми. В това съчинение той извежда известната ф-ла за лице на триъгълник по дадени страни. В същото съчинение предлага и решения на конкретни задачи които днес записваме с квадратни уравнения. Привежда правила за приближени пресмятания на квадратни и кубични корени. Известна негова формула е:

https://bg.wikipedia.org/wiki/Херонова_формула

 В областта на физиката той е първият, създал парният двигател, първият известен монетен автомат (със система от зъбчати колела), както е доразвил водния орган, водни часoвници и други. Негова е и идеята за автоматичен поплавъчен регулатор, въплътена в съд за разливане на вино.
 Тези приспособления са описани подробно в неговия труд - Пневматика. Това е всъщност първата книга, посветена на роботиката.

 Парният двигател на Херон:



Воден орган:



Апарат за вода:



Като се пусне монета през отвора А, тя пада върху лоста PR, който отваря сифона и пуска водата. Същевременно лостът се накланя и монетата се търкулва надолу, а сифонът отново се затваря.

И механичният театър:



Kакто и водната помпа:



Хитроумно приспособление за отваряне на храмови врати (за да се шашкат верващите):


« Последна редакция: Август 13, 2018, 13:15:24 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7990
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Opera 11.61 Opera 11.61
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Древни знания
« Отговор #18 -: Февруари 07, 2012, 07:28:20 »

Ктезибий Александрийски

Всъщност Херон доразвива доста от моделите на неговия предшественик - Ктезибий живял през III в. пр. н. е. в Александрия. Той също ползвал система от бутала задвижвани от въздух или вода /даже според слуховете създал прототип на въздушна пушка, изстрелваща муниции.

Негово дело е Клепсидра (воден часовник):



Eдна статия за водните часовници в древността:

http://www.numizmati.com/clocks/index_files/waterclock.htm

Диоптра - създаден от Херон уред за измерване на разстояния, без еквивалент в западния свят до XVI век:



В областта на военното дело, известно негово изобретение е хиробалистата - уникален стреломет с метални и дървени части:





Подробна статия за неговите изобретения:

http://jimslounge.com/portfolio/html/lab4.html

Демонстрации на воден орган:


Römische Wasserorgel
« Последна редакция: Август 13, 2018, 13:26:48 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7990
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Opera 11.61 Opera 11.61
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Древни знания
« Отговор #19 -: Февруари 11, 2012, 05:32:32 »
Механизмът от Антикитира


Чертеж на механизма:

Единственият съхранил се до наши дни античен астрономически калкулатор, известен като “Механизма от Антикитира” (Antikythera Mechanism) или “компютъра от Антикитира” (по името на гръцкия остров, край който е открит) бил в състояние не само да изчислява датите на слънчевите и лунните затъмнения, но и да съставя календари и да определя годишните дати за започването на Олимпийските игри и останалите панелински надпревари.

Разшифроването на функциите на открития преди 107 години мистериозен механизъм било направено от екип учени под ръководството на математикът и режисьор, д-р Тони Фрийт (Tony Freeth), работещи по програмата Antikythera Mechanism Research Project в Кардиф, Уелс, съобщава специализираното издание Nature. Досегашните изследвания на обекта, смятан за първия аналогов компютър в света, показали, че той вероятно е конструиран в периода 140-100 г. пр. н. е.

Калкулаторът представлявал дървена кутия с 37 бронзови зъбни колела и кривошипен механизъм, като и двете инженерни решения са преоткрити в Европа едва през XIV век.

На лицевата страна на прибора била разположена градуировка за определянето на слънчевите и лунните цикли, както и на местоположението на слънцето спрямо зодиакалните съзвездия.

На обратната страна били открити отметки за определянето на фазите на дългите астрономически периоди, в т. ч. и на Метоновия цикъл (Metonic calendar), използван за съгласуването на лунния и слънчевия календар – 12 лунни месеца са с 11 дни по-малки от съвременната календарна година, но 235 лунни месеца са равни точно на 19 години. Метоновият цикъл бил използван първо от вавилонците поне от началото на V в. пр. н. е., което говори за влияние на астрономията на Вавилон върху древногръцките учени.

Последните открития на екипа на д-р Фрийт водят до предположението, че концепцията за Механизма от Антикитира произлиза от колониите на Коринт, най-веоятно от Сиракуза на о-в Сицилия, и е свързан с работата на Архимед (ок. 287-212 г. пр. н. е.). Древногръцкият математик, физик, инженер, астроном и изобретател, убит от римляните при превземането на Сиракуза след 2-годишна обсада по време на Втората Пуническа война, въвел планетарните изчисления на движението на Луната и останалите известни планети и написал манускрипт за астрономическите механизми.

Досегашните сведения, свързани с откриването на “компютъра от Антикитира”, караха учените да свързват механизма с о-в Родос и астронома Хипарх (Hipparchos), написал студия за отклоненията в орбиталния курс на Луната. Досега маханизмът не бил свързван с коринтяните, тъй като целия останал товар на потъналия кораб, в който бил открит бил от Източното Средиземномориe, от места като Кос, Родос и Пергамон.

Изследването на механизма със съвременна апартура за микроскопски изображения с висока дефиниция и триизмерна рентгенова томография, разкрило на задната му страна начертани имената на всички 12 месеца, съвпадащи напълно с календарите от Илирия, Епир и Северозападна Гърция, както и на о-в Корфу. 7 от месеците предполагат евентуална връзка със Сиракуза. Открити били и надписи указващи изчисляването на 4-годишния цикъл за провеждането на древната Олимпиада.

Аналози на “Механизма от Антикитира” засега не се известни на науката. Няколко забележки за подобни инструменти се срещат в античната литература, в т. ч. едно описание на Цицерон на такъв уред, създаден от Архимед. Изваденият от морското дъно през 1900 г. “компютър” обаче е единственият подобен механизъм, оцелял до наши дни. 

http://www.bgfactor.org/index_.php?cm=8&id=15915


Реконструкция на механизма от Антикитира


Учени от Великобритания, Гърция и САЩ реконструираха модел на древен гръцки "персонален компютър" от 82 месингови части с помощта на триизмерна рентгенова томография с висока разделителна способност. Астрономическият калкулатор, изработен в края на II в. преди Христа, е бил изумително точен и по-сложен от всеки измервателен инструмент, създаден през следващите 1000 години, предадоха световните агенции, като се позовават на сп. "Нейчър".
Механизмът е подобен на часовник уред, открит близо до гръцкия остров Антикитира, между Пелопонес и Крит, в потънал кораб, през 1901 г. Той е най-ранното известно метално устройство със сложна система от зъбни колела.

Според астрофизика Майк Едмъндс, който ръководи екипа, уредът може да бъде описан като първия известен калкулатор. Той е могъл да събира, изважда, умножава и дели. Могъл е също да предвижда позициите на Луната и на Слънцето върху небосвода, да изчислява лунните фази, да напасва номера на лунните месеци с годините.

Проф. Едмъндс и колегите му установиха, че уредът е имал циферблат, който предвиждал вероятността от слънчеви или лунни затъмнения. Освен това вземал предвид елиптичната орбита на Луната. Британският астрофизик се удивлява, че такъв сложен апарат е създаден така изкусно от метал. Моделът на калкулатора показва 37 зъбни колела, поместени в дървена кутия с надписи върху капака, които се отнасят до движенията на планетите.

Според Едмъндс инструментът е уникален в историята на астрономията.

http://www.journey.bg/news/?news=19489


Компютър на 2000 години:

http://www.vbox7.com/play:fe40f39d
« Последна редакция: Август 13, 2018, 13:30:25 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7990
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Opera 11.64 Opera 11.64
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Древни знания
« Отговор #20 -: Юли 18, 2012, 20:23:58 »
Изобретенията на Леонардо да Винчи

Източник: http://mysticolors.com/2011/01/27/da-vinci-inventions/


Леонардо да Винчи (Leonardo da Vinci) (15.04.1452 — 02.05.1519) е знаменит италиански архитект, изобретател, инженер, скулптор и художник от епохата на Ренесанса. За него се казва, че е първообраз на ренесансовия човек и всеобхватен гений. Леонардо е прочут заради картините си, най-известните от които са „Тайната вечеря“ (Il Cenacolo или L’Ultima Cena) и „Мона Лиза“ (Mona Lisa или La Gioconda). Той е известен и заради многобройните си изобретения, изпреварили времето си, но останали само на хартия. Допринесъл също така за развитието на анатомията, астрономията и инженерството великият Леонардо е създал много оръжия, включително гигантски арбалет, картечници, обсадни кули, касетъчни бомби и дори предшественик на съвременния танк…

В този материал ще ви представим малка част от неговите проекти, които може би не са много известни на съвременността.


Картечница

Многоцевната картечница е била оръжие със забележителна огнева мощ. Около 1480г., докато е във Флоренция, Да Винчи прави схема на тази въртяща се артилерийска батарея. Елевацията се настройва чрез манивела и въпреки, че има възможности за бърза стрелба (с която са известни по-късните картечници), тази има находчиво изобретен механизъм за прицелване и зареждане. Чрез разширяване на огневата зона ветрилообразният прототип на Леонардо е потенциално ефективно оръжие срещу атакуващи войници. Освен това картечницата лесно може да се придвижва по бойното поле, тъй като е монтирана на колела, а и теглото й е малко.








Касетъчна бомба

За да направи бомбардата или оръдието още по-смъртоносни, Да Винчи проектира големи снаряди, които се състоят от обли гилзи, поставени около метални парчета и закрепени в еластична обвивка. След изстрелването касетъчната бомба експлодира и се пръска на множество фрагменти, като по този начин има по-голям обхват и въздействие отколкото едно отделно гюле.




Артилерийско оръдие

Този чертеж е на първа страница на „Атлантическия кодекс“. Самият чертеж е много пълен и доста добре показва скица на бомбарда с шестнадесет радиално разположени оръдия. Най-интересната част на проекта е самият център на бомбардата и разположените в него двойка механични перки и зъбни колела, осигуряващи доста добри бойни възможностите на внушително артилерийско оръдие.










Танк

Танкът е един от най-известните проекти на Да Винчи. Идеята му да всява паника и разрушение сред противниковата войска е била представена чрез това костенуркообразно превозно средство, подсилено с метални плочи и обградено с оръдия. Докато се опитва да си намери работа в Милано, Да Винчи споделя: „Аз мога да направя бронирани коли, безопасни и непристъпни, които биха могли да навлязат в близък обхват на артилерията на врага, и няма толкова голяма рота от войници, която да може да пробие през тях. А зад тях ще може да следва пехотата, невредима и без всякакво противодействие.“ Предшественикът на модерния танк на Да Винчи със сигурност би предизвикал „уплаха и страхопочитание“ на полесражението през XV век. И въпреки това дизайнът съдържа някои сериозни грешки и дори след няколко модификации на оригиналните планове Да Винчи се е сблъскал с доста неразрешими проблеми и накрая е изоставил проекта.






« Последна редакция: Юни 14, 2016, 23:10:40 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7990
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Opera 11.64 Opera 11.64
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Древни знания
« Отговор #21 -: Юли 18, 2012, 20:35:12 »

Хеликоптерът на Да Винчи

Смята се, че Леонардо да Винчи е първият, който се е сетил за машини с вертикално излитане. Негов чертеж на въздушно витло от 1493г. съдържа платформа, снабдена със спираловидно витло, управлявано от елементарна система, не много по-различна от ремъчно-задвижван летателен апарат. В бележките на Да Винчи се казва: „ако този инструмент с формата на витло е добре направен от ленено платно, порите на което са запечатани със скорбялно нишесте, то би трябвало при енергично задвижване да се издигне във въздуха като спирала“. Неговият проект обаче никога не е бил реализиран. Да Винчи е оставил отпечатък във въздухоплаването чрез своите проекти за орнитоптери и модели на хеликоптери. Той е започнал първите публични експерименти в търсене на практически по-тежки от въздуха летящи машини. Той е бил убеден, че ако човек е способен да реализира дълго бленуваната мечта за пътуване в небесата, то това би станало с летяща машина, базирана на принципа на хеликоптера. И след малко повече от двеста години неговото предвиждане се оказва реалност.






Брониран кораб

Чертежът на бронирания кораб на Да Винчи изобразява малък плавателен съд с нос, защитен с метал, който се използва за удряне на противникови кораби. Освен това бронираният кораб има и завъртащ се покривен щит, който се отваря по време на акостирането при атака и осигурява защита срещу вражеския съд като позволява корабът да се приближи до врага без оръдието да бъде забелязано. Щитът се отваря и затваря със система от ръчно задвижвани винтове много бързо, увеличавайки елемента на изненада. Когато е свален във водата, щитът може да се използва и като спирачка за компенсиране на отката на оръдието.




Терминаторът на Леонардо да Винчи

Механичният рицар на Леонардо да Винчи е открит през 1957г., когато Карло Педрети (Carlo Pedretti) го намира скрит между безбройните проекти на Да Винчи. Механичният рицар за първи път е бил скициран от Леонардо през 1495г., но се споменава едва през 1974г. в Codex Madrid, редактиран от Ладислао Рети (Ladislao Reti). До наши дни не е имало опити за реконструиране на рицаря и едва през 2002г. Марк Розхайм (Mark Rosheim) построява цялостен физически модел на робота за документален филм на BBC. Оттогава насам е класифициран като „войник на колела“ или „роботът на Леонардо“ и е излаган в безброй експозиции и музеи. През 2007г. Марио Тадей (Mario Taddei) прави ново проучване на оригиналните документи на Да Винчи, откривайки достатъчно информация, за да построи друга версия на механичния рицар, по-близка до оригиналните рисунки. Този робот е проектиран само за отбранителни цели и движенията му са отчасти ограничени: например ръцете се движат само наляво и надясно, дърпани от въже. Резултатите от проучванията на Тадей са публикувани в книга „Leonardo Da Vinci’s Robots“ („Роботите на Леонардо да Винчи“).






Подводен скафандър

Още едно революционно изобретение на Леонардо е бил подводния скафандър.

Водолазен костюм и неговата реконструкция:



http://www.mirf.ru/Articles/art833.htm
« Последна редакция: Юни 14, 2016, 23:13:09 от Hatshepsut »

Неактивен Петкан

  • Account Disabled
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 8812
  • Карма: +1305/-105
  • Пол: Мъж
  • България преди всичко!
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Chrome 20.0.1132.57 Chrome 20.0.1132.57
Re: Древни знания
« Отговор #22 -: Юли 18, 2012, 20:59:25 »

Подводница-скица на Леонардо до Винчи
Ad honores

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7990
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Opera 12.02 Opera 12.02
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Древни знания
« Отговор #23 -: Септември 16, 2012, 07:03:03 »
Клавдий Птолемей
(ок. 87-165 г. )


 "Че съм смъртен, зная и че моите дни са преброени; но когато в мислите си неуморно и жадно проследявам орбитите на съзвездията, тогава повече не докосвам с крака Земята; на масата на Зевс се наслаждавам на амброзията, храна на боговете". Това е епиграфът към книгата на Клавдий Птолемей, която той нарекъл "Математикес синтаксеос библиа 13", т. е. "Математически трактат (по астрономия) в 13 книги". Много скоро започнали да наричат книгата "Мегале синтаксеос" ("Велико построение" и "Мегисте" ("Най-велико"). Добавяйки към последното наименование "ал", арабските астрономи я "върнали" на европейците в края на ХII в. под познатото идо днес име "Алмагест".

 Името на Птолемей е свързано с трудове, оказали голямо влияние върху развитието на астрономията, географията, оптиката. Но своята известност той дължи най-много на съчинението си "Алмагест" - една своеобразна енциклопедия от всички знания на древногръцките астрономи, останала в продължение па 14 века настолна книга не само на астрономите, но и на католишките богослови. Епитетът "най-велик" напълно отговаря на труда на Птолемей, доколкото в него не само са описани с голямо изкуство, но и анализирани всички астрономически знания от онова време. Птолемей успява да представи видимите движения на небесните тела с помощта на комбинации от кръгови движения с максимална за своето време точност. Решението на тази трудна задача е направило най-голямо впечатление на астрономите - съвременници на Птолемей.

 Данните за живота на Клавдий Птолемей са изключително малко. Известно е, че е роден в Египет, провежда научната си рабработа в Александрия в периода 127 - 151 г. Тук прави и самостоятелни астрономически наблюдения. Александрия по това време продължава да бъде известен научен център, независимо от падането на Египет под зависимостта на Рим през втората половина на I в. пр. н. е. След Птолемей античната гръцка астрономия бележи своя упадък. Изкуството на наблюденията запада до такава степен, че в продължение на осем и половина века след Птолемей не се провеждат наблюдения, притежаващи научна стойност.

 В първата книга на "Алмагест" Птолемей излага основните принципи, на които се основават всички по-нататъшни разглеждания и изчисления. Изходните твърдения се състоят в това, че "небосводът има кълбовидна форма и се върти като кълбо", "Земята е кълбо и е разположена в центъра на света", "Земята е точковидна в сравнение с разстоянието до неподвижните звезди" и че "не притежавайки никакво движение, Земята не променя мястото на своето положение".
 Всъщност това са основните положения на геоцентричната система на Птолемей. Необходимо е веднага да се отбележи, че той отделя обширно място на дълги разглеждания, чрез които счита, че е доказал невъзможността Земята да се движи. Отчасти Птолемей си служи с някои положения на Аристотеловата астрономия, а отчасти идва до свои заключения от непосредствени наблюдения. Птолемей спори с тези, които смятат небесната сфера за неподвижна, а заставят Земята да се върти около своята ос, правейки един оборот за едно денонощие. Според него това стремително движение на Земята би пречило на телата да падат към нея, а и всичко, незакрепено здраво към нея, би се движило в обратна посока - на запад, изоставайки от движението на нашата планета. Днес ние можем да кажем, че Птолемей е преувеличавал ролята на центробежната сила, възникваща при въртенето на Земята, но в случая е важно това, че той в потвърждение на своята геоцентрична система привежда физически, а не общи философски разсъждения. Такова е и неговото доказателство за това, че Земята не би могла да се движи около Слънцето. В такъв случай, казва той, неподвижните звезди биха се раздалечавали видимо в онази част на небето, към която Земята се движи, докато в противоположната посока би се наблюдавало тяхното видимо приближаване една към друга. Тъй като обаче нито едното, нито другото се наблюдава, Птолемей заключава, че Земята не притежава никакво движение. В същото време не му се изплъзва фактът, че подобни изменения в положенията на неподвижните звезди биха могли да бъдат предизвикани от денонощното въртене на небесната сфера, тъй като изгряващата за един наблюдател на Земята половина на небесната сфера се приближава към него, докато залязващата се отдалечава. Това също не се наблюдава, но Птолемей стига до правилното заключение - това означава, че диаметърът на Земята е незабележимо малък в сравнение с отдалечеността на неподвижните звезди.
 Това противоречие в разсъжденията на Птолемей е осъзнато едва от Коперник. Последният правилно отбелязва, че ако диаметърът на Земята е толкова малък в сравнение с отдалечеността на звездите, че да не се наблюдава споменатото от Птолемей променяне на местоположението на звездите, тогава същото би могло да се каже и за диаметъра на орбитата на Земята около Слънцето, т. е., че дори и той е незабележимо малък в сравнение с разстоянията до звездите.
 Независимо от посоченото и други подобни противоречия в "Алмагест" е ясно, че Птолемей не е събрал и преповторил знанията на своите предшественици, а е разширил и задълбочил теориите им със собствени наблюдения и изследвания.

 Това се потвърждава и от съдържанието на четвъртата книга на "Алмагест", посветена на Луната. Тук се срещаме с едно откритие на Птолемей - неправилност в движението на Луната, която дотогава била неизвестна. Той сравнява пресмятанията на Хипарх за Луната при положение на апогей и при различни фази със своите наблюдения и открива, че между едните и другите понякога има съвпадане, а друг път то не съществува. Пълно съвпадане имало само при фазите пълнолуние и новолуние, а при първа и последна четвърт се появяват големи разлики. Птолемей открива защо великият му предшественик е допуснал такава грешка - защото се интересувал от положението на Луната само когато са възможни затъмнения, т. е. при пълнолуние и новолуние. Това несъвпадане на изчислението с наблюдението се дължи на нова неправилност в движението на Луната, която Птолемей нарича евекция. Авторът на "Алмагест" дава и едно възможно обяснение на новото явление.
 В петата книга на съчинението си Птолемей описва уредите, с помощта на които провежда наблюденията си. Ясно е, че става дума за ъгломерни инструменти за определянето на координатите на телата върху небесната сфера. Това е преди всичко построеният от Птолемей инструмент за определяне на ширините и дължините на обекти от небето, а също така и инструмент за измерване на ъглови разстояния, станал покъсно известен в Европа като трикветрум.
 Благодарение на седмата и осмата книга на "Алмагест" до нас достига звездният каталог на Хипарх, който, допълнен, съдържа положенията и звездните величини на над 1000 звезди. Независимо от факта, че Птолемей твърди, че е допълнил този каталог, по всичко изглежда, че каталогът на Хипарх е останал почти непроменен. В същата глава Птолемей говори за уточнената от него стойност на прецесията (също Хипархово откритие), но дава за нея долната граница 36", докато определената от Хипарх стойност е между 36" и 45".
 В последните пет книги на своята енциклопедия Птолемей дава окончателен, завършен вид на геоцентричната система. Как той обяснява движението на планетите, какъв е според него строежът на света?
 
 В основата на своята геоцентрична система Птолемей поставя няколко постулата. Първо, Земята е център на света, тя е неподвижна, а Вселената е пространствено ограничена в определен обем. Второ, планетите се движат по кръгови орбити. Трето, движението име равномерно, като те са разпределени в следния ред: Луна, Меркурий, Венера, Слънце (в древността Слънцето и Луната се смятали също за планети), Марс, Юпитер, Сатурн и най-после Вселената завършва със сферата на неподвижните звезди. Луната, Меркурий и Венера се наричат долни или вътрешни планети, а Марс, Юпитер и Сатурн - горни или външни. Слънцето, макар че не е център на света, има не маловажна роля. При разпределението на планетите три са от едната страна на орбитата му, а останалите три - от другата. Наименованията вътрешни или външни са съобразени с положението на планетата спрямо Слънцето.

 Най-сериозната задача, която стояла пред Птолемей, е обяснението на видимото движение на планетите по небесната сфера. За обяснението на тайнствените възли, които описват планетите по небето, Птолемей използува деферентите и епициклите на Аполоний Пергски. По малка окръжност, наречена епицикъл, се движи една планета. Центърът на окръжността от своя страна се движи около Земята по втора голяма окръжност, наречена деферент. Аполоний допускал, че със съвкупността на тези две движения могат да се обяснят особеностите в движението на планетите. С деференти и епицикли Хипарх обяснявал различната продължителност на годишните времена, но забелязал, че и допускането на ексцентричност на слънчевата орбита дава същата добра възможност за обяснение.
 Въвеждането на деферентите и епициклите не задоволява напълно Птолемей. Най-напред той приема, че Земята заема ексцентрично положение спрямо деферента, но пресмятанията му показват, че дори и тогава центърът на епицикъла не ще се движи равномерно спрямо земния наблюдател. Съществува обаче една точка, спрямо която той би се движил равномерно - разположена симетрично на Земята от другата страна на деферента и наречена от Птолемей еквант.
 Сложната плетеница от деференти и епицикли, ексцентрични орбити и екванти не обяснила напълно движенията на планетите и Птолемей се принуждава да въведе към първия епицикъл втори, чийто център се движи по окръжността на първия и т. н. Той писал: "Не трябва да се удивляваме от множеството въведени от нас кръгове, ако се отчетат наблюдаваните неправилности в движението на планетите. Още повече, че с тях се удава да се спаси правилността и кръговата форма на движенията".
 По отношение на разстоянията, които разделят Земята от планетите, Птолемей пише, че не разполага с данни за тяхното определяне. Като взема под внимание, че Марс, Юпитер и Сатурн обикалят по небесната сфера съответно за 2, 12 и 29,5 години, той смята, че от трите планети най-близо до нас е Марс, а най-далеч Сатурн. Меркурий, Венера и Слънцето, макар че извършват една обиколка за една година, Птолемей също подрежда на различни разстояния, като поставя най-близко Меркурий, а най-далеч - Слънцето.

 Птолемей работи и в областта на географията. Той пръв въвежда съвременната географска мрежа от меридиани и паралели, пресмята положението на няколко хиляди селища, разположени от Скандинавия до праговете на Нил и от Испания до Индия. Съчинението му "География" е едно от най- големите постижения на географската наука в древността.
 Използувайки много от философските идеи на Аристотел, Птолемей много често се опира на наблюденията на Хипарх, чието име споменава с уважение на редица места в своя "Алмагест". Характерно за трудовете на Птолемей е желанието му да обясни и да докаже допусканията си физически. В същото време той е един изключително добър математик. Пръв въвежда в "Алмагест" елементи на сферичната тригонометрия, а изчислените от него синуси на ъгли през всеки половин градус от 0° до 180° се използуват от учените в продължение на столетия. Птолемей смята за важен принцип във всички астрономически построения тяхната простота. Той казва: "Трябва да се прилагат, до колкото това е възможно, най-простите хипотези в учението за небесните движения, но ако те са недостатъчни, трябва да се търсят други, по-подходящи. Ние сме длъжни да се грижим единствено за това, колкото се може по-добре да обясним явленията в природата".

 Теорията на Птолемей е била в пълния смисъл на думата грандиозна победа на човешката мисъл в природата. Тя разложила забърканите линии на видимите движения на планетите на прости и ясни елементи. И макар тази конструкция от елементи да не се отличава с простота, тя за пръв път позволила да се предизчисляват сложните възлоподобни пътища на планетите, техните ускорения и забавяния, обратни движения по небесната сфера. По съставените от Птолемей първи планетни таблици било възможно да се изчислят отнапред положенията на дадена планета на небето с невиждана дотогава точност от 10'. Теорията на Птолемей е направила огромно впечатление не само на съвременниците му. В продължение на 14 века неговата геоцентрична система властва без съперници над умовете на учените. Но не винаги тази власт се основава на преклонение пред великия математически талант на древногръцкия учен. С течение на времето било забравено, че Птолемей говори само за едно описание, а не за обяснение на явленията. Средновековните църковници и схоластици превърнали математическата конструкция в последна истина, догма. В такъв вид теорията на Птолемей оковала за много векове научната мисъл и в качеството си на официална доктрина заставяла много учени да затварят очите си за нови факти. Нужен е бил светлият ум и огромната научна смелост на Коперник, за да се преодолее този застой и да се изведе астрономията на пътя на прогреса.

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=241
« Последна редакция: Юни 14, 2016, 23:14:35 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7990
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Opera 12.12 Opera 12.12
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Древни знания
« Отговор #24 -: Януари 28, 2013, 19:22:59 »
Хипнозата


 Хипнозата е толкова древна, колкото и самото човечество. Клинописните плочки намерени в междуречието на Тигър и Ефрат свидетелстват за това, че най-древния известен нам народ - шумерите - са познавали хипнозата още в ІV хилядолетие преди Христа и са я използвали точно така, както се използва и днес.

 ШУМЕРИ

 В жреческата школа на град Ерех, от незапомнени времена се съхранявал ръкописен документ, който постоянно се преписвал отново и отново. Фрагменти от този документ са съхранени и до днес и съдържат неопровержимо доказателство за това, че в далечни времена, най-образованите лекари измежду жреците лекували болните посредством внушение по време на сън. На шумерските жреци също така били известни три степени на състояние на хипноза - лека, средна и дълбока. В наши дни това деление продължава да е валидно.

 ИНДИЯ

 В един от най-старите санскритски текстове (кодекс на законите на Ману) също се споменава посочената по-горе класификация на хипнотични състояния. Тук те са описани като “сън в будно състояние”, “сън в сънищата” и “сън на блаженството”. И в наши дни самохипнозата представлява съставна част от ред висши степени при йога практиките.

 ЕГИПЕТ

 В древен Египет хипнозата се прилагала като терапевтично средство. В папируса на Еберс, чиято възраст е три хиляди години, са описани методите използвани от целителите от онова време. Тези методи имат много общи черти с използваните в наши дни. Египетските жреци били също така и народни лечители. В началото на хипнотичния сеанс те държали пред очите на пациента блестящ метален диск, за да предизвикат умора, която преминавала в хипнотичен сън. Тук лесно може да се разпознае източника на метода на фиксацията, използван днес. На древните египтяни също така било известено полагането на ръце, съпровождано със съответното внушение. В един древноегипетски докумен е написано: “ ... постави длани върху него, за да успокоиш болката в ръцете и кажи, че болката ще отмине.” В тези времена са съществували храмове, в които се разрешавало на болните, търсещи изцеление от боговете, да преспиват. Най-известните между тях били храма на Серапсис в Канопус и храма на Изида.

 ГЪРЦИЯ

 Древните гърци също познавали хипнозата и храмовия сън. Болните, пристигащи в храма били длъжни за определен период от време да се придържат към определена диета. Последващ етап от подготовката към собственото лечение били благовонните бани и ритуалните измивания. След това жреца разказвал на болните за случаите на успешно изцеление, за да можел да ги “настрои” към предстоящото събитие и да повиши напрежението от очакването. Чак след това болните били допускани към лечебния сън. По време на съня жреците нашепвали определени хипнотични думи, които в комбинация с храмовата атмосфера пробуждали силите за самоизцеление. След събуждане, жреците тълкували породените у пациентите сънища и строго им заповядвали да следват съветите на боговете. И тогава, както и днес имало болни, които не се поддавали на хипноза и неуспявали да заспят. В такива случаи се намесвали храмовите жреци, притежаващи медиумни способности, които изпадайки в транс, установявали контакт с боговете. В знаменития храм на Аполон в Делфи до процеп в скалата, от който се издигала пара, на златен триножник седял жрица. Вдишвайки изпаренията тя изпадала в транс и отговаряйки на зададените въпроси предавала съветите на боговете. В други храмове, жреците изпадали в транс вдишвайки изпаренията от ритуално запалени треви и растения.

 РИМ

 Римляните също имали медиуми, лекуващи болните или търсещи съвети, контактувайки с боговете. Даже философите използвали хипнозата и внушението. Римският поет Порфирий, живял в ІІІ в до н.е., съобщава за научен спор, който водели помежду си философите Плотин и Олимпий. Техните ученици също спорели за това, кой от двамата учители има повече познания. Най-накрая, Плотин предизвикал Олимпий да се състезават в “магическото изкуство”.Това състезание трябвало да се проведе в присъствието на учениците. Плотин пристъпил близо до Олимпий и няколко минути го гледал втренчено в очите, а после силно извикал, така че да го чуят всички: “Погледнете, сега ще затегна тялото на Олимпий като кесия за пари!” И наистина ... Олимпий мигновенно усетил силна болка и бил принуден да признае, че неговия опонент притежава голяма сила на духа.

 ХИПНОЗАТА И ХРИСТИЯНСТВОТО

 Хипнозата във вид на храмов сън се е съхранила почти до средата на VІ век. Впоследствие, наследството на жреците започнало да преминава в ръцете на християнските монаси, които извършвали чудотворни изцеления с помоща на молитви, светена вода, мощи на свети великомъченици и полагане на ръце. Последното било прерогатив на папата и кралете. В Новия Завет се казва: “Върху болните ще поставят ръцете си и ще им стане по-леко...” Към ХІ век се отнася първото споменаване за самохипнозата на монасите от ордена на гезихастите в Атон. Те изпадали в състояние на самохипноза, взирайки се в собствения си пъп. За това били наречени омфалопсихици или съзерцатели на пъпа.

 ПАРАЦЕЛС

 Теофраст фон Гогенхайм (1493-1542), по известен под името Парацелс, учел, че решаваща движеща сила при всяко изцеление се явява “вътрешния лекар”. Той писал за това, че монасите в Каринтия лекували болните, заставяйки ги да се взират в блестяща кристална топка. Това обикновенно предизвиквало изпадане в дълбок сън. По време на този сън монасите провокирали съответните внушения за оздравяване, което настъпвало в повечето случаи.

 ИНКВИЗИЦИЯ

 Чак по време на светата инквизиция този вид терапия потънал в забрава, тъй като всеки способен да я приложи, можел да бъде обявен за поклонник на дявола.

 ХИПНОЗАТА - ВЪПРОС НА ВЯРА 

Хипнозата изминава дълъг път от времето на д-р Месмер и "животинския магнетизъм". В наши дни терапевти я използват успешно за обезболяване, при лечение на никотинови зависимости и последствия от психологически травми. Но този метод и до днес бива поставян под съмнение.

Хипнозата е един от най-древните методи за лечение и въпреки това предизвиква разгорещени дискусии. Много пациенти се безпокоят, че ще изгубят контрол над себе си и че могат да ги принудят да вършат неща, които никога не биха направили в нормално състояние.

Хипнозата изисква изпадане в транс, който представлява междинно състояние между сън и бодърстване. Човекът не реагира на външни дразнения, но се поддава на внушения от страна на хипнотизатора. В продължение на десетилетия хипнотизаторите са довеждали до транс чрез фиксиране на погледа, когато на пациента се нарежда да гледа втренчено в една точка и в люлеещ се предмет. После лекарят повтаря монотонно едни и същи думи. Когато постигне промененото състояние на съзнанието, хипнотизаторът внушава на пациента мислено да се постави в някоя ситуация. Например хората страдащи от постояннни страхове или от плахост, могат да си представят житейска ситуация, в която биха се чувствали храбри и самоуверени. Астматиците пък си представят колко леко дишат.

 ТРИ СТЕПЕНИ НА ХИПНОЗАТА

В началото на ХХ в. швейцарският психиатър Огюст Форел разграничил три степени на хипноза. Най-леката по-повърхностна фаза е сънено, вцепенено състояние, а по-дълбоката настъпва, когато пациентът вече не е в състояние да помръдне нито крак, нито ръка и губи усет за болка. Последната степен може да се сравни със сомнамбулизъм, придружен от пълна загуба на паметта. Макар че всяка форма на хипнозата има своята лечебна стойност, медиците предпочитат да използват първата и втората фаза на транса, тъй като пациентите тогава проявяват по-голяма склонност да взамодействат с лекаря. Научни изследвания показват, че податливостта на хипнозата не е вродена, освен това пациентът трябва да прояви определено желание да учавства в тази процедура.

Дълго време на хипнотичния транс се е гледало като на релаксация. Древните шумери, населявали Месопотомия, умеели да потапят болния в подобие на целебен сън, а в древногръцките текстове се споменават култове, преминаващи през етапи на изпадане в транс.

Немският лекар Франц Антон Месмер, който в края на XVIII в. има практика във Виена и Париж, вижда източниците на лечебно въздействие на транса в сила, наречена от него "животински магнетизъм". Според него вселенате е потопена в неусезаема субстанция - флуиди, които заобикалят телата от всички страни и проникват в тях. Всеки индивид итрае роля на магнит, като главата му представява северния полюс, а стъпалата южния. Болестите се появяват, зашото в организма, на човека се нарушава разпределението на флуидите, и могат да се излекуват с лек масаж на "полюсите" и "екватора", които се намират в областта на долните ребра.

 Хипнозата навлиза в съвреминния си етап през 1843 г. когато английският лекар Джеймс Брейд въвежда термина в употреба от гръцката дума hipnos /сън, в гръцката митология Хипнос е бог на съня/. В този момент на сцената излизат психиатрията и психологията. Представителите на тези научни области са по-заинтересовани от потенциалнто терапевтично действие на състоянието на транс, отколкото физическите пациенти, залегнали в основата на феномена хипноза.

Във Франция голямо значение има новаторската работа та психиатъра Жан Мартен Шарко. Той открива ефективността от метода на хипнозата през 1878 г. и го ползва за лечение на болни с диагноза хистерия. Осноположникът на психологията Зигмон Фройд известна време се занимава с хипноза, но вижда, че  резултатите получени от Шарко имат произволен характер и не се подават на възпроизвеждане, за това рашава да се посвети на психоанализата.

През 70-те години на ХХ в. е публикуван труд на американския психиатър Милтън Ериксон, който ознаменува началото на нова ера в използването на хипнозата. Вместо класически авторитетен метод на лечение, при който хипнотизаторът диктува на пациентът какво трябва да прави, е разработен нов подход ограничаващ терапията - той вече трябва да проявява сдържаност по отношение на пациента.

Умерената фаза на транса е придружена от ясно изразени физиологични промени: забавянето на дишането и сърдечната честота, намаляване на количеството хормони на стреса при едновремено овеличаване на броя на лимфоцитите, които имот голямо значение за функцията на имунната система. Електроенцефалограмата показва, че човекът под хипноза не спи, а е в отпуснато състояние на бодърстване. Съзнанието му е частично обърнато навътре към него самия, докато другата негова част не престава да реагира на външни дразнители.

И досега остава неизяснено какви процеси се задействат с помощта на концентрацията върху подсъзнанието. Но научните данни събрани през последните 20 години, показват ефективността на хипнотерапията при редица проблеми - импотентност, тютюнопушене и алергични реакции от типа на невродермита.
 
http://www.sibir.bg/index.php?page=displayTopic&id=4670&tid=75245
« Последна редакция: Януари 28, 2013, 19:40:18 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7990
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Opera 12.16 Opera 12.16
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Древни знания
« Отговор #25 -: Юли 30, 2013, 21:14:14 »
Откриха най-стария календар

Преди 10 000 г. в Шотландия следили Слънцето и Луната


Календар на 10 000 г. откриха археолози в Северна Шотландия. Той е с почти 5000 г. по-стар от най-сериозния си конкурент - древен календар от Месопотамия от Бронзовата епоха.
Новооткритото съоръжение представлява система от плитки ями, вдълбани в земята. Те са подредени така, че да представят месеците в годината и лунните фази в отделния месец. Вероятно е можело да служи за наблюдение и на изгрева в средата на зимата - период, за който древните са смятали, че слънцето се ражда за нов живот. Това наблюдение дава възможност да се коригира ежегодно лунният календар така, че да се синхронизира със слънчевата година.

Археолозите предполагат, че древните са разделяли всеки лунарен месец на три десетдневни "седмици", представящи основните фази на луната. Съоръжението е било използвано в продължение на 4 хилядолетия - от около 8000 г. пр.Хр. до около 4000 г. пр.Хр. За това време вкопаванията са били подновявани стотици пъти,  затова вече е много трудно да се докаже дали в тях са били поставени дървени или каменни стълбове. Съоръжението е представлявало 50-метрова дъга, очертана от 12 ями, дъгата е с лице към v-образен прорез, очертаващ се на хоризонта от релефа на околните хълмове, откъдето слънцето е изгрявало в средата на зимата.

Да се следи ходът на времето трябва да е било от огромно икономическо и духовно значение за общностите от ловци и събирачи, които са населявали района преди 10 000 г. Календарът им е помагал да определят точното време, когато се очаква да се върнат стадата диви животни при годишната им миграция или пък най-вероятния момент, когато ще се появи сьомгата. Но лидерите на тази праисторическа общност - вероятно шамани - може да са използвали календара, за да създадат впечатление у другите, че могат да предвещават и контролират сезоните и поведението на слънцето и луната.

"Проучванията ни показаха, че това общество от каменната ера е било много по-напреднало, отколкото си мислехме досега. Новите данни ни дават възможност да се опитаме още по-добре да разберем как се е развивало то в икономическо, социално и космологично отношение", казва ръководителят на археологическия екип проф. Винсент Гъфни от Университета в Бирмингам.

https://www.spisanie8.bg/
« Последна редакция: Август 13, 2018, 13:37:26 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7990
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows Server Home/Server 2003 Windows Server Home/Server 2003
  • Browser:
  • Firefox 23.0 Firefox 23.0
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Древни знания
« Отговор #26 -: Септември 11, 2013, 18:52:27 »
Откриха как е действала хирургията в Римската империя


Италиански археолози откриха конструкция отпреди 1800 години, в която древните римляни са извършвали хирургически операции. Това е едно от най-важните исторически открития, което може да хвърли светлина върху въпроса за това как е функционирала медицината в Римската империя, коментира вестник „Кориере дела сера“.

Според него Domus del chirurgo, или Къщата на хирурга, е конструкция от III век от н.е., която е изникнала неочаквано и за експертите по време на разкопките на Piazza Ferrari в град Римини (на Адриатическо море). След 17-годишна работа археолозите са достигнали не само до красиви римски мозайки, а и до 150 приспособления, използвани като хирургически инструменти от древноримските хирурзи.

Според специалистите методите в древноримската хирургия не са били кой знае колко по-различни от тези в съвременната медицина. В древността обаче хирурзите много често са отивали сами в домовете на болните, за да ги оперират.

Сред откритите инструменти впечатлява желязно средство, което е било използвано за изваждане на върховете на стрелите от раните на войните. Сред намерените инструменти има и такива, които наподобяват съвременните скалпели и хирургически ножици и сонди, а така също и различен вид съдове, в които са били съхранявани лекарствата. Предполага се, че преди операциите на болните са били давани упойки, приготвени с различни билки и треви.

Като доста интересно се определя и приспособлението за премахване на мазоли. Става въпрос за керамична бутилка с формата на стъпало, в която се поставяло олио или топла вода.

Смята се, че на пациентите са били давани да изпият някакви смеси винаги преди операции или интервенции, независимо от какъв тип са били. Сместа била приемана от пациентите, дори когато е трябвало да им бъде изваден само един зъб.

Операционната зала на древните римляни наподобявала съвременната лаборатория, тъй като е съдържала маса за лягане и стол с облегалка за хирурга. Не липсвало и дълго легло по протежението на стената.

Всички досегашни открития от този тип дават само оскъдна и обща информация за хирургията сред древните римляни, коментира италианското издание.

http://www.epochtimes-bg.com/2007-02/2007-12-22_01.html

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7990
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows Vista/Server 2008 Windows Vista/Server 2008
  • Browser:
  • Chrome 30.0.1551.0 Chrome 30.0.1551.0
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Древни знания
« Отговор #27 -: Декември 08, 2013, 11:08:31 »
Медицината в древна Месопотамия

В по-голямата си част информацията, достъпна на днешните учени, идва от клинописни плочки. Изобразителни репрезентации от месопотамско изкуство не са запазени, нито пък до сега е изследван достатъчно костен материал. За нещастие, въпреки че изобилие от древни месопотамски клинописни плочки е оцеляло и до днес, броят на тези, които засягат медицински въпроси, е относително малък. Повечето от тези, които споменават медицински практики са запазени от библиотеката на Ашурбанипал – последният велик цар на Асирия. Неговата библиотека се помещава в царския му дворец в Ниневия и когато дворецът бил опожарен от чужди нашественици, около 20 000 глинени плочки се изпичат (и по този начин се запазват) в огромния пожар. В началото на двадесетте години на XXв. Кембъл Томпсън публикува шестстотин и шестдесетте плочки от двореца на Ашурбанипал. Други текстове, отнасящи се до медицината, са публикувани и по-късно. Пример за това са серия от издания, наречени Die Babylonishch-Assyrische Medizin, публикувани от Франц Кохер. Първите четири издания съдържат четиристотин и двадесет плочки, открити при различни археологически обекти, различни от библиотеката на Ашурбанипал, включително от библиотеката на един медик (ашипу) от неоасирийски Ашур, както и от други средноасирийски и средновавилонски текстове. Останалите две издания от труда на Kocher допълват този на Томпсън като предоставят нови сглобки на счупени фрагменти, както и допълнителни материали, открити в Британския музей. Известно е поне още едно издание с текстове от Ниневия, а освен това поредицата Spaet Babylonische Texte aus Uruk съдържа около тридесет медицински текста, които не са включени в труда на Kocher. В по-голямата си част, това са плочки с рецепти и предписания, но съществува и малка серия от плочки с вписвания, които са директно свързани една към друга, и които са назовани „трактати“. Най-пълният такъв трактат от древна Месопотамия е познат като Treatise of Medical Diagnosis and Prognoses. Текстът на този трактат се състои от четиридесет плочки, събрани и изследвани от френския учен R. Labat. Въпреки че най-старото запазено копие от този трактат е датирано от около 1600г. пр. Хр., информацията, съдържаща се в текстовете е амалгама от неколковековно месопотамско медицинско познание. Диагностичният трактат е организиран от край до край на отделни подсекции, които покриват конвулсивни разстройства, гинекология и педиатрия. Злочестото в случая е, че остарелите преводи, които са достъпни днес за не-специалистите, карат древните месопотамски текстове да звучат като откъси от откъси от наръчник за магове. Всъщност, както показват и последните проучвания, описанията на болестите, описани е диагностичния трактат, демонстрират особено умела възможност за наблюдения и като цяло са изключително проницателни. На практика всички болести, за които бихме могли да си представим, могат да бъдат открити описани в различните части на диагностичния трактат, когато съответните му части са напълно запазени, разбира се, както е в случая с неврологията, треските, паразитните тении, венерическите и кожните заболявания. Освен всичко друго, медицинските текстове са и изключително рационални, а някои лечения, както е в случая за прекомерното кървене (където всички упоменати растения са лесно идентифицирани), по своята същност са абсолютно същите като съвременните методи за лечение на това състояние.


Глинена табличка с клинописен медицински текст,
описващ рецепта за билков препарат против безплодие, съдържащ канабис.

(Библиотека на асирийския цар Ашурбанипал /685-627 г. пр. н.е./, Ниневия)

Месопотамските представи за болестта и лечението

В Месопотамия за болестите често са виновни божества, духове, призраци и т.н. Все пак, всеки един дух или бог е отговорен само за една от това, което ние днес бихме нарекли болест, във всяка една отделна част на тялото. В този смисъл, обикновено „Ръката на Божество Х“ на стомаха отговаря на това, което ние наричаме стомашна болест. Друга част от заболяванията са просто идентифицирани чрез наименования, например „бенну“. Също така се разпознава и фактът, че различните органи биха могли да не функционират добре, причинявайки една или друга болест. Божества също могат да са причинители, но на по-високо ниво, на болести или неизправност на органите, въпреки че понякога това е начин на изразяване, че симптом Х в случая не е самостоятелен, както обикновено, а е причинен от божество У. Може да се покаже, че растенията, използвани при лечение, са главно използвани за изцеление от симптомите на болестта, а не са използвани при магически свещенодействия, свързани с това божество. Предполага се, че специфични възлияния са принасяни на определено божество, когато то е смятано за причинител, но подобни възлияния не се споменават в медицински, а вероятно са откривани в други текстове.


Лечебната практика в Древна Месопотамия е неразделим синтез
между лечебни процедури и магически ритуали


Практикуващи лекари в Месопотамия

Чрез изследване на запазените медицински плочки става ясно, че в древна Месопотамия съществуват два отделни типа професионални практикуващи лекари. Първият тип е ашипу, който в по-старите записки често е наричан „маг“. Една от най-важните роли на ашипу е да постави диагноза на болестта. В случай на вътрешни болести, това най-често означава, че ашипу определя кое божество или кой демон са причинителят. Ашипу също така се стреми да определи дали болестта е резултат от някаква грешка или грях от страна на пациента. Фразата „Ръката на…“ се използва за индикация на съществото отговорно за въпросната болест, което след това би могло да бъде умилостивено от пациента. Ашипу може и да изцели пациента посредством магии и заклинания, които имат за цел да прогонят духа, причиняващ болестното състояние. Ашипу може също така да пренасочи пациента към различен тип лечител, наречен асу. Той е специалист по билкови отвари и в по-старите изследвания на месопотамската медицина често е наричан „доктор“, тъй като се занимава с това, което често е класифицирано като практическо приложение на лечението. Например, когато лекува контузии или разкъсни рани, асу си служи с три фундаментални способа: промиване, полагане на извлеци и превързване. Тези три способа на асу са регистрирани в до момента най-стария познат медицински документ в света (ок. 2100г. пр. Хр.).


Вавилонски лечител - асу

Познанието на асу за приготвяне на отвари е от особен интерес. Много от древните извлеци (микстура от медицински съставки, прилагана върху рана и често задържана с помощта на превръзка) изглежда са имали в някаква степен ефикасен ефект. Някои от по-усложнените извлеци се нуждаят от загряване на растителна смола или на животинска мазнина в присъствието на съединения с алкален характер. Тази специфична микстура при загряване образува сапун, който спомага предотвратяването на бактериални инфекции. При все че връзката между ашипу и асу не е напълно ясна, двата вида лечители изглежда са работили съвместно за постигане на успех. По-заможните пациенти вероятно са търсили помощта и на ашипу, и на асу, за да се избавят от болест. Освен споделянето на пациенти, възможно е да съществува и застъпване в уменията на двата вида лечители: асу понякога може да изрича заклинания, а ашипу би могъл да предписва медикаменти. Доказателства за застъпване спрямо ангажиментите са открити в библиотека на ашипу, която съдържа фармацевтични рецепти. Други доказателства, отнасящи се за способностите на месопотамските лекари, под формата на текстови източник са открити върху Кодексът на Хамурапи. Текстът не е написан върху плочки, а е открит върху голям монолитен блок от полиран черен базалт. Той не представлява кодекс от закони в съвременния смисъл на израза, а по-скоро колекция от легални решения, взети от Хамурапи (ок. 1700г. пр. Хр.) в ролята му на върховен съдия и публикувани да възтържествуват неговата справедливост. Няколко подобни колекции са познати от други периоди и тази на Хамурапи не може да бъде възприета като образец за месопотамската справедливост – всъщност тя се отличава с приложението на принципа „око за око, зъб за зъб“, докато други позволяват парични наказания. Сред законите на Хамурапи има някои, които се отнасят за отговорностите на лекари, които извършват операции. Тези закони заявяват, че лекарите са отговорни за хирургически грешки и провали. Тъй като законите споменават отговорности, свързани само с „употребата на скалпел“, може да се предположи, че лечителите в царството на Хамурапи не са отговорни за други грешки или неуспешни опити за излекуване на определена болест. Интересно е, също така, да се отбележи, че спрямо тези закони и възнаграждението за успешна операция, и наказанието за провалена такава се определят от статуса на пациента. Следователно, ако хирургът оперира и спасява живота на високопоставен човек, пациентът трябва да плати десет сребърни шикела. Ако хирургът спаси живота на роб, то той получава само два. Освен това, ако високопоставен пациент изгуби живота си, хирургът рискува да му бъдат отрязани ръцете, докато ако роб умре след хирургическа намеса, докторът трябва само да плати, за да бъде заменен роба. Употребата на социалния статус за определяне на наказанието не се открива в други подобни „кодекси“.


Намерен в Древна Месопотамия череп със следи от трепанация

Ако оставим рисковете от извършване на операции настрана, поне четири глинени плочки са запазени, които описват специфичните хирургически процедури. За съжаление една от четирите е прекалено фрагментарна, за да бъде разшифрована. От останалите три, една изглежда описва процедура, в която асу разрязва гръдния кош на пациент, за да освободи от плеврата натрупана гной. Други два хирургически текста принадлежат към колекция от плочки, озаглавени „Предписания за болести на главата“. Единият от тези текстове споменава как асу остъргва черепа на пациента си със скалпел. Последната плочка описва постоперативните грижи за хирургическа рана. Тя препоръчва приложението на лек, който се състои главно от сусамово олио, действащ антибактериално.

Друго важно, което трябва да се вземе предвид при изследване на древната медицина в Месопотамия, е разпознаването на различните видове медикаменти, упоменати в плочките. Уви, голяма част от тях са трудни или дори невъзможни за точна идентификация. Често асу си служи с метафорични имена за най-употребяваните дроги като например „лъвска мас“ (точно, както ние използваме „момина сълза“ или „коледарче“). В по-голямата си част това са растителни извлеци, смоли и подправки. Редица от растенията, инкорпорирани в медицинския репертоар на асу, притежават антибиотични свойства, докато някои смоли и подправки имат антисептичен ефект и неутрализират миризмата на зловонни рани. Освен всички тези ползи, добре е да се запомни, че както прилаганите медикаменти, така и самите действия на древните лекари следва да имат изявен плацебо ефект. Пациентите вярват безусловно, че лекарите имат способността да ги изцелят и следователно поне самата визита при лечителя подсилва психологически идеята за здраве и благоденствие.

Други източници за здравни грижи

Освен ролята на ашипу и асу, съществуват и други начини за осигуряване на необходимите грижи за здравето в древна Месопотамия. Една от алтернативите е храмът на Гула. Гула, често визуализиран в кучешка форма,  е един от главните богове-лечители. Въпреки че разкопки при храмове, посветени на Гула, не разкриват признаци, че пациенти са приемани в храма за лечение (както е в случая с по-късни светилища на Асклепий в Гърция), тези храмове са предполагаемите места за диагноза. В своята книга  Illness and Health Care in the Ancient Near East: the Role of the Temple in Greece, Mesopotamia, and Israel Хектор Авалос заявява, че храмовете на Гула са не само места за диагнозиране на заболявания (жреците се консултирали с Гула за това кой бог е отговорен за определена болест), но също така тези храмове служат и като библиотеки  за запазване на редица ценни медицински текстове.


Богинята на лечението Гула с нейното куче Кудуру (или Назимаруташ)
(Вавилон, II пол. на XIV в. пр. н.е. - каситски период)

Основният център за грижа за здравето е домът, където ашипу и асу са наемани. По-голямата част от грижите за пациента се осигуряват там като членовете на семейството извършват, каквото знанието им позволява. Извън дома, други важни места за религиозно лечение са близките реки. Жителите на Месопотамия вярват, че реките имат силата да прогонват злите сили, които причиняват болестта. Понякога са строени малки колиби за засегнатите в близост или до дома или до реката, за да спомагат семейната централизация на домашната здравна грижа.

Заключителни мисли

Дали медицината на древна Месопотамия предава завещание, което в крайна сметка оказва въздействие върху лекари от последвалите цивилизации е въпрос, който вероятно никога няма да има еднозначен и завършен отговор. При все че някои от основните устои на медицината като превързването и акумулирането на текстове започва в Месопотамия, други култури вероятно развиват тези практики самостоятелно. Дори в самата Месопотамия някои от древните методи изчезват след хилядолетия. Изглежда египетската медицина е тази, която има най-голямо влияние в по-късното развитие на тази наука, преминавайки през древногръцката.

http://dreven-iztok.ucoz.com/publ/medicinata_v_drevna_mesopotamija/1-1-0-19
« Последна редакция: Декември 01, 2016, 19:24:40 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7990
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows Vista/Server 2008 Windows Vista/Server 2008
  • Browser:
  • Chrome 30.0.1551.0 Chrome 30.0.1551.0
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Древни знания
« Отговор #28 -: Декември 12, 2013, 18:25:31 »
Астрономията в средновековна България

Автор на статията е акад.Иван Дуйчев (1907-1986). За съжаление, той застъпва някои схващания за произхода на българите, които вече са остарели, а именно - тюркския произход на Аспаруховите българи  :wowed:

Астрономията трябва да бъде смятана, без всяко преувеличение, за една от най-древните области на човешкото познание. През най-древния период на своето историческо развитие човекът е живял в тесен допир с природата; небесните светила — големи и малки — както и всички атмосферни явления са играли важна роля в неговия живот, те са направлявали целия негов стопански бит, неговите придвижвания и прехрана. По движенията на небесните светила той се опитвал да гадае бъдещето. Според библейското предание (Битие, XV, 5) по божия повеля „праотецът Авраам" вдигнал очи към небето и опитал „да преброи звездите", ако му е възможно, за да узнае колко многочислено ще бъде неговото потомство. И така в старинни писмени паметници той бива назоваван „звездоброец", което наименование предава гръцката дума „астролог". Средновековните византийски хронисти разказват как в най-дълбока древност на разните тогавашни народи били разкрити отделните науки и изкуства — земемерието на египтяните, звездоброенето (астрологията) на халдеите, астрономията на вавилоняните и т. н. С повече думи за това говори именитият наш старобългарски писател от края на IX и началото на X век Черноризец Храбър, който добавя, че на „персите, халдеите и асирийците били дадени звездоброенето, гадателството, врачуването, чародейството (магията) и всяко човешко изкуство". Така прочее се зародила астрологията като първична форма на по-строгото научно знание — астрономията, при което границата между двете области на това знание е било трудно да се прокара както по същина, така и чисто хронологически. Така един немски учен, критично настроен към астрологията, трябваше преди малко повече от половин столетие да признае, че „астрологията е мъртва, но нейният извор е безсмъртен". Тази лъженаука заслужава да се упомене не толкова поради обстоятелството, че тя под известна форма и днес се възражда не само в чужди страни, но и у нас, но защото действително през много продължителен период е играла роля и в нашия минал исторически живот.


Асирийска звездна планисфера от библиотеката на Ашшурбанипал.
В този 13-сантиметров диск основните съзвездия са разделени в 8 сектора.
Предполага се, че дискът е имал астро-магическа функция.

Британски музей

При заселването си в земите на Балканския полуостров през VI—VII век славяни и първобългари притежават примитивни езически религии, в които небесните светила и природните стихии заемат господстващо място. Колкото и различни, техните религиозни представи имат някои общи основни черти, които заслужават да бъдат припомнени. Върховното божество на туранците първобългари, както е известно, било Тангра — „Небето". Върховен бог в общославянския езически пантеон е Перун, „бог на буреносното небе, заедно с неговите светкавици и гръмотевици". Несъмнено е, че това приблизително единство в характера на върховните божества на първобългари и славяни се е оказало благоприятно в процеса на сливане на двата народностни елемента при изграждането на единната наша народност. Няколко други имена заети например от Иран, също свидетелстват за обожествяване на небесни светила и за култа към тях. Особено внимание заслужава своеобразната летобройна система, която първобългарите донасят от своята прикавказка прародина и която остава в употреба продължително време, дори след официалното покръстване през 865 г. Това е системата на така наречения 12-годишен животински цикъл, в който отделните години са отбелязани с имената на животни, а месеците в тях — чрез числителни (редни). Този календар, зароден в Далечния изток, намерил широко разпространение в цяла Средна и Източна Азия — в Китай, Япония, Тибет, Монголия, Туркестан, Камбоджа, Сиам и прочее и е в употреба там и до днешни времена. Той се разпространил и всред редица народи от тюркски произход, като е засвидетелстван всред уйгурите и в старинни надписи на тюрко-татарите, обитаващи по течението на реката Орхон в Сибир, най-сетне и в някои старинни писмени паметници.

Главният исторически извор за употребата в ранносредновековна България на този 12-годишен животински цикъл е познатият наш „Именник на първобългарските ханове", съставен по всяка вероятност през началните години от втората половина на VIII век, както и в някои наши писмени паметници от IX и X в. Съпоставката между отделните календари с упоменания имената на животни позволява да се направят интересни наблюдения както що се отнася до имената на самите животни, така и за реда, по който те са дадени във всеки календар. Поради липса на достатъчни извори българският „списък" на тези животни е непълен. В Именника са споменати имената на десет животни: сомор (мишка), шегор (вол), вер (вълк), дванш (заек), дилом (змия), морим (кон), теку или куч (овен), тох (кокошка), ит или етх (куче), докс (свиня). Чаталарският надпис е датиран чрез двойно посочване: според първобългарския календар с посочването сигор (шегор) елем и според гръцката система на индиктионите — цикли от 15 години, употребявани във връзка с данъчното облагане — индикт петнадесети, което отговаря на 821 г. Най-сетне в приписката към старобългарския превод на словата на Атанасий Александрийски против арианите от 907 г. е спомената датата на официалното покръстване на българския народ чрез посочване според първобългарския календар етх бехти, което ще рече пети месец от годината на кучето. В употребяваните от други източни народи календари са дадени имена на някои животни, които липсват в нашия календар: дракон (голяма змия), маймуна, тигър — барс, — каквото животно е изобразено върху пръстена-печат на цар Калоян, датиращ вероятно от времето, преди той да поеме в 1197 г. царската власт.

Отдавна е установено, че този 12-годишен цикъл, който по обща структура наподобява римско-гръцката индиктионна система с нейните 15 циклови години, е тясно свързан с определени астрологически, ще рече, религиозни вярвания и представи. Чрез тях е изразена идеята за зависимостта на земния и общо на човешкия живот от астралния (звездния) свят. Това е послужило за основа при гадания, практикувани у тюрките от китайския Туркестан, по потекло сродни на първобългарите. Особено интересни наблюдения в това отношение са обобщени в едно ценно изследване на предреволюционния руски ориенталист Н. Катанов, обнародвано през 1897 г.

Редът на животните от 12-годишния цикъл, разпространен всред тюркските племена от китайския Туркестан, показва сравнително малки различия от използвания от първобългарите календар. Измежду многото предсказания заслужават да бъдат споменати поне няколко. Така например през годината на кокошката ще има горещини и бездъждие. Припасите ще бъдат евтини и изобилни. Ще има много плодове, смъртността между хората ще намалее. Зимата ще продължи много. Управниците ще бъдат добри. Роденият в началото на годината ще се отличава със своите способности, разсъдителност и знания. Ако се роди в средата на годината, ще бъде въздържан и беден, а ако се роди в края на годината, ще има лош характер и лоши мисли. Промените в имената на животните за обозначение на отделните години очевидно са израз на желанието за нагаждане на календара към местните географски условия и съответния животински свят.

Общо 12-годишният животински цикъл отговаря на зодиакалния кръг на гръко-римския свят, на представата за видимия път, по който извършват своето движение Слънцето, Луната и планетите, с 12 зодиакални знака и съответните 12 „небесни домове", които определят характера и съдбата на родения под техен знак. На астрологическа основа лежат представите за „благоприятни" и „неблагоприятни" дни и часове. Тези схващания са били така дълбоко вкоренени всред българите, щото дори и след покръстването в 865 г. те запитали папа Николай I по този въпрос. Така те попитали чрез изпроводеното до папата през втората половина на 866 г. пратеничество дали трябва да потеглят веднага на война, щом пристигне вест за това, или пък трябва да съблюдават „благоприятни" дни и часове. Все в съответствие с тези свои езически схващания за „благоприятни" и „неблагоприятни" дни и часове българите опитвали да нагаждат своите действия и при условията на християнската религия и поискали от папата напътствия дали могат да потеглят на път през неделни и други празнични дни, или пък да се отправят на война.

Астрологическите вярвания са представлявали едни от съществените елементи в езическата религия на първобългарите и славяните. Утвърждаването на християнството всред българите се изразявало с продължителна борба против езическите астрологически вярвания. Интересна изява в това отношение наблюдаваме по времето на хан Омуртаг (814—831), от което време датира споменатият Чаталарски надпис. В текста на този надпис е проявена тенденцията за двойно датиране и това е сторено в духа на прокарваната от Омуртаг противохристиянска, ще рече, противовизантийска политика. В датата на надписа на първо място е дадено посочване според първобългарската система на 12-годишния животински цикъл с астрологически характер. Като успоредица обаче не е приведена датировка според византийската християнска хронология, а според гръко-римския индиктионен цикъл, който има чисто държавен данъчен произход и не е свързан с религията, а произхожда от езическата римска епоха. Забележително е, че датирането по 12-годишния животински цикъл е имало привърженици дори сред висшето българско духовенство чак десетилетия след официалното покръстване. Свидетелства за това обстоятелството, фактът, че последният случай на употреба на датировка според 12-годишния животински и астрологичен цикъл е даден от писателя епископ Константин Преславски в 907 г. Дълги години по-късно за соларния (слънчевия) култ всред българите споменава охридският архиепископ Теофилакт, който съобщава в свое съчинение от края на XI или началото на XII век, че българите до покръстването „не познавали Христовото име, но поради скитското безумие се покланяли на слънцето, на месеца и на другите звезди". Съществуват различни свидетелства за астрален (звезден) култ у славянските народи.

Усилията на духовенството през периода на утвърждаване на християнството всред новопокръстения български народ били насочени в голяма степен към изкореняване на господстващите още езически вярвания, свързани между другото с астралния култ. В новозародената старобългарска книжнина се появили редица преводни съчинения, заимствани от гръцката раннохристиянска и от византийската литература, посветени изцяло или частично на въпроси, свързани с небесните тела и специално с астрологическите представи и вярвания. Йоан Екзарх още в началото на своята книжовна дейност, към 893 г., превел от гръцки 48 глави от книгата на Йоан Дамаскин „За православната вяра", която представлява обобщение на учението на църковните отци по основни проблеми на християнската вяра. От стоте глави на тази книга той подбрал онова, което представяло особен интерес за новопокръстените свои сънародници и можело да им даде знания както по проблеми от областта на чистото богословие, така и по редица въпроси от естествено-научен характер.

Неговите обяснения почиват на Мойсеевите библейски книги и поради това не представляват същинско научно изложение, но все пак предлагат на читателите множество полезни знания. Тук на първо място е частта, в която се говори за небето — поради което и преводът на старобългарския писател по-късно станал широко известен под наименованието „Небеса". Като споменава накратко за различните мнения на древните автори за строежа и състава на небето, той пише и за планетите. Според представите на древните „съществуват седем небесни пояса, един по-високо от другия... На всеки пояс се намира по една от планетите: Слънце, Луна, Юпитер, Меркурий, Марс, Венера и Сатурн. Венера бива назовавана понякога Зорница, други път Вечерница, а седемте големи звезди биват наричани планети, тъй като те извършват своето движение в посока, противоположна на небето. Защото, докато небето и другите звезди се движат от изток към запад, те единствени шестват от запад към изток". Църковният писател обаче се вижда принуден да признае — когато говори за небето и неговата същина — ограничеността на човешкото познание. „Небето е много по-голямо по размери от земята — заявява той. — Не бива обаче да се търси същината на небето, тъй като тя е непознаваема за нас." В една следна глава Йоан Дамаскин говори за „светлината, огъня и небесните светила". Тук той отново разказва за седемте планети и дава допълнителни сведения за тяхното положение и движение, както и за редуването на сезоните от годината и отражението им върху човешкия организъм.

Като пише за четирите годишни времена, авторът поставя на първо място пролетта, когато „настъпва еднаквост на деня и нощта, когато денят и нощта се състоят общо от 24 часа... Това годишно време се отличава с умереност на температурата, а кръвта се увеличава, бидейки топла и влажна." Съобразно с движението на слънцето през лятото денят има 15 часа, а нощта 9 часа, докато през зимата денят има 9 часа, а нощта — 15 часа. Тук са добавени сведения и за зодиакалните знаци. „Казват, че на небето се намират и 12 зодиакални знаци от звезди... Слънцето прекарва във всеки от зодиакалните знаци по един месец и така в продължение на 12-те месеца преминава през 12-те зодии." Дадени са имената на отделните зодии и времето, когато всяка една от тях настъпва: Овен — на 21 март, Телец — на 23 април, Близнаци — на 23 май, Рак — на 24 юни, Лъв — 25 юли, и т. н.

Авторът се спира особено на произхождащите от предхристиянската епоха схващания за зависимостта на човешките дела от астралните тела. Авторът на „Небеса" се противопоставя решително на това, като изхожда от основни догми на църковната доктрина — астралната предопределеност е в рязко противоречие с църковната догма за „свободата на волята", ще рече, със схващането за личната отговорност за делата и съответно с идеята за възмездието в задгробния живот. „Елините казват — пише Йоан Дамаскин, — че чрез изгряването, залязването и съчетанието на тези звезди (сиреч планетите) и зодиакалните знаци (със слънцето и луната), се направляват всички наши (човешки) дела. С това се занимава астрологията (звездобройството). Ние обаче твърдим, че от тях се определят предзнаменованията за дъжд и бездъждие, за студ и жега, за влага и суша, за вятър и за други подобни неща, но в никакъв случай не и за нашите дела. Защото ние, бидейки надарени от твореца със свободна воля, сме господари на нашите дела. Ако ли пък ние вършим всичко, що вършим, вследствие движението на звездите, то ние вършим това по необходимост, то не е нито добро, нито зло. Ако пък ние не проявяваме нито добро, нито зло, то ние не сме достойни нито за възхвала, нито за увенчаване, нито за укор, нито за мъчение..." Отричайки ролята на астралните тела като определящи човешките дела, изтъква се тяхното значение като знамения за бъдни събития. „Ние мислим, че не тези звезди са причина за каквото и да било от онова, което става: нито за раждането на това, което се ражда, нито за гибелта на това, което загива, а са по-скоро предзнаменования за дъжд и за промяна на въздуха. А някой може да каже, че звездите не са причина и за войните, но предзнаменования, тъй като състоянието на въздуха, причинявано от слънцето, луната, звездите и по друг начин, предизвиква различни съчетания, нрави и разположения. А нашите нрави се подчиняват на разума — развиват се и се променят."


Схема показваща определянето на радиуса на Луната по метода на Аристарх
Византийски ръкопис от IX в
.

Изкореняването на старинните астрални представи у българите, свързани с тяхната езическа религия, се оказало твърде трудно и се наложило да се води продължителна борба с тях. В едващо възникналата старобългарска литература били преведени няколко съчинения, в които астрологическите вярвания били остро оспорвани и вместо тях се предлагали по-рационални схващания върху небето и астралния мир, разбира се, все от гледище на официалната църковна доктрина. Основното съчинение на бележития старобългарски писател Йоан Екзарх — „Шестоднев" — представлява истинска енциклопедия на тогавашните познания и в него сред множеството сведения от богословски и естествено-научен характер са вмъкнати богати сведения от областта на астрономията — за небето, за небесните тела и тяхното движение. Целта на големия български писател не е била само да даде знания на своите читатели в това отношение, но и да се бори срещу езическите схващания, свързани с астрологията. Напълно в съгласие с Йоан Дамаскин Йоан Екзарх отхвърля твърденията на древните езичници, че астралните тела, Слънцето и Луната определят човешката съдба, и заявява, че те са само „знамения" за дъжд и бездъждие, за захладяване и затопляне, за влажност и суша, за ветрове и други подобни явления, докато човек е „самовластен" в своите деяния. Той рязко отрича възможността да се гадае по движението и разположението на звездите за бъдещето и да се предсказва бъдещето на новороденото дете.

Към края на IX или началните години на X век на старобългарски било посведено съчинението на епископа Методий Патарски „За свободата на волята", което също е насочено срещу астралния детерминизъм като важен дял от първобългарската езическа религия. През същия период било преведено още и съчинението, насловено „Четири диалога " и приписвано на Кесарий, брат на големия писател Григорий Богослов от IV век, а всъщност съставено от анонимен автор към средата на VI в. Благодарение на този превод за старите славянски читатели ставали достъпни извънредно интересните извадки от книгата на Бардезан Едески (II—III в.) „За законите на страните и народите", в която много страници са посветени на астрологията и са приведени обилни доводи против схващанията на астролозите. През 894—896 г. пристигнал като пратеник на византийския император Лъв VI Мъдри един от видните негови сановници Лъв Магистър Хиросфакт, когото княз (после цар) Симеон поради подозрения затворил в една от своите крепости и водил преговори с него само чрез кореспонденция, от която са запазени три Симеонови писма и единадесет на пратеника, всички писани на гръцки език. Византийският император бил известен със своите занимания с астрология, от които очаквал дали чрез своите последователни четири женитби ще добие мъжко чадо като наследник на престола. Тъй като един от въпросите, по които били водени преговорите, се отнасял до възвръщането от българите на пленените византийци, българският владетел протакал преговорите и отказвал да даде ясен и бърз отговор; в едно от своите писма до Лъв Магистър той иронично заявил, че занимаващият се с астрология император — подигравателно назован „метеоролог" — сам ще трябва да отгатне каква ще бъде съдбата на пленниците.

Любопитна защита на астрологията намираме в една от миниатюрите, които красят прочутия Ватикански ръкопис със среднобългарския превод на Летописа на Константин Манасий от 1344/45 г. Като илюстрация към текста на летописа е разказано как късноримският император Домициан (81—96) призовал при себе си един познат астролог и поискал от него да предскаже бъдещето и астрологът извършил това спокойно и уверено. По това време императорът заповядал да запалят голям огън, с намерение да хвърли в него астролога и да го изобличи в невежество. В момента обаче, когато той трябвало да бъде хвърлен в огъня, от небето внезапно се изсипал пороен дъжд, загасил огъня и така спасил астролога от гибел. Така чрез текста на летописа и особено чрез добавената миниатюра от непознатия за нас търновски художник откъм средата на XIV век била направена защита на звездопочитанието.

През продължителен период от средновековието била разпространена представата за Земята като за обширен правоъгълник, заобиколен от всички страни с вода, обозначавана с името „океан", както това е представено на чертежи и миниатюри от онази епоха. Отгоре на тази плоскост лежало, според тези представи, небето, по което се движели Слънцето, Луната и другите небесни тела. Под влияние на дорационалистични антични схващания се наложила представата за Земята като сферична — една идея, която се приписва на философа Питагор, живял през VI век преди нашата ера, който изразил схващането за сферичността на Земята и за това, че тя се движи около определена точка. Така се родила естествено и представата за антиподите, сиреч людете, които обитават на „обратната страна" на Земята, с други думи казано, идеята за сферичността на Земята. Неколцина от представителите на античната мисъл — Аристотел, Ератостен, Полибий, Страбон, Птолемей и други — вече отдавна били стигнали до това схващане.


Карта на света (според представата за плоската земя)
Миниатюра от Флорентинския препис на "Християнска топография" на Козма Индикоплевст

Тази теория обаче била отхвърлена от неколцина от видните източни мислители — на първо място от Козма Индикоплевст (Индикоплов), живял през VI в., който отричал съществуването на антиподите, следователно и представата за сферичността на Земята, и тези негови схващания били възприети като официална доктрина на Източната църква. Между това мисълта за сферичността под влияние на античните учени намерила отглас в земи, близки до средноевропейските славяни. Tака папа Захарей (741—752) в нарочно послание от 748 г. осъдил доктрината за антиподите и за сферичността, разпространявана от епископа на Залцбург Виргилий. Въпреки това тази доктрина проникнала всред западните славяни и се наложила за десетилетия. От житието на Константин Философ-Кирил (гл.XV) узнаваме, че когато той бил изпратен като проповедник на християнството през 862/63 г. във Великоморавия и Панония, там трябвало да се бори срещу някои погрешни учения — между другото и против твърденията, разпространявани от самото тамошно духовенство, за съществуването „под земята", ще рече, „от другата страна" на „човеци с големи глави" (ЧЛОВЪЦИ ВЕЛЕГЛАВИ), с други думи — на антиподи.

Посредством Византия учението за антиподите и за сферичността на Земята проникнало по-късно и всред българите, а това естествено променило и представата за движението на земното кълбо в небесната шир. През късното средновековие на български били преведени откъси от едно забележително съчинение на византийския писател Михаил Псел (1018—1078), което започва с глава, насловена „Описание на кълбовидната форма на земята". „Има много доказателства за кълбовидната (сферичната) форма на земята — пише големият византийски писател. — Най-главното е това, че слънцето осветява източните страни по-напред, отколкото тези в Запада, и поради това денят в Китай, в Персия и в земите отвъд винаги изпреварва. Защото, когато в Китай е пладне, в (Персия) е утро, а когато в Персия е четири часа, тук е един часа, а безспорно западните области отстоят (далече) от източните... Това се доказва и от слънчевото и лунното затъмнение. И тъй, наблюдавай, когато има слънчево затъмнение в Персия в (четири) часа, ще се установи, че тук е един часа. Същото установяват и онези, които наблюдават луната и лунното затъмнение. Защото стръмнините на кълбовидната форма на луната и земята се изпречват и засенчват западните страни, докато слънцето не се възвиси и над тукашните области... Това, че видът на земята е кълбовиден, се вижда и от слънцето.

Когато плаваме по морската шир, пред нас се показват най-напред краищата на планините, а когато се приближим, виждат се и най- ниските части на сушата, и морето се съединява със земята. Също и по звездите са доказва, че формата на земята е кълбовидна. Защото ако формата на земята не беше такава, в такъв случай щехме да виждаме всички звезди..." Михаил Псел е изразил по-нататък схващането за геоцентризма — сиреч, че „земята лежи посред всичко", потърсил е докази за установяване големината на Земята и т. н. Той засяга още редица въпроси: за градушката („градушката се явява, когато дъждът замръзне, преди да достигне земята"...), за „мълнията и гръмотевицата", като изтъква, че „мълнията изпреварва гърма, защото зрението вижда бързо това, което се явява, а пък слухът не го чува веднага"; после за „образуването на вятъра", за материята и формата на звездите, за тяхното движение и за това, отгде те получават своята светлина, и т. н. — цяла редица въпроси из областта на астрономията, по които той дава между другото и множество напълно натуралистични обяснения, извлечени от наблюдения. Изключителен интерес представляват сведенията за „слънчевия часовник" според измерването на слънчевата сянка. При археологически издирвания бяха открити изображения на слънчеви часовници, използвани у нас през средновековието или вероятно още през късната античност.

Върху страниците на много от нашите средновековни ръкописи любознателни и начетени люде са отбелязвали грижливо — с посочване на точните дати — наблюдавани от тях забележителни астрономически явления: появата на комети, слънчеви и други затъмнения, други небесни явления, като падане на метеорити, гръмотевици и т. н. Най-често тези явления са били смятани като истински поличби, повечето от злополучен характер. Съществуват разнообразни съчинения, обозначавани с наименованието „гръмовници", в които са отбелязани гръмотевиците според зодиакалните знаци и се е гадаело за времето, реколтата, за болести и войни, за злополучия и политически промени и събития. Един пример: „Ако в (зодията) риба прогърми, това показва, че ще има овощия и благодат всред човеците по цялата вселена, в Цариград глад и гибел, ще се вдигнат едни срещу други и за кратко ще настане беда за човеците; зимата ще бъде отлична, сеитбата ще бъде ранна и добра..." Или: „Ако ли има тътнеж, то ще има голям смут и много болести навсякъде" и т. н. Подетият преди десетина години от британски научни среди почин да се съберат между другото и посочванията в наши писмени паметници за появата на комети и за затъмнения за съжаление не бе осъществен. Известни подробности от хронологията на предвожданото от братята Асен и Петър противовизантийско въстание през есента на 1185 г., което довело до освобождение на северобългарските земи, могат да бъдат уточнени с голяма положителност, като се изхожда от автентични съвременни посочвания за станали тогава пълни слънчеви затъмнения. В забележителното руско „Слово о полку Игореве" датировката също се уточнява по упоменанието на пълното слънчево затъмнение, наблюдавано на 1 май 1185 г.

Сведенията за астрологическите занимания на българите от ранното средновековие, както, от друга страна, и появата на положителни знания в областта на астрономията — дъщеря на астрологията или звездобройството, — са наистина доста богати, представляват огромен интерес, тъй като ни разкриват една важна страница в нашата културна история. Всички подобни свидетелства заслужават грижливо да бъдат издирени, систематизирани и вещо анализирани, което досега за съжаление все още не е сторено.

https://istorianasveta.eu/
« Последна редакция: Август 14, 2018, 07:29:02 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7990
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows Vista/Server 2008 Windows Vista/Server 2008
  • Browser:
  • Chrome 30.0.1551.0 Chrome 30.0.1551.0
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Древни знания
« Отговор #29 -: Януари 07, 2014, 10:49:37 »
Създадоха нов музикален инструмент по чертежи на Да Винчи

Великият Леонардо да Винчи е бил толкова авангарден за времето си, че много от идеите му били невъзможни за реализиране поради липсата на необходимите технологии и материали. Такъв е случаят например с проектирания от гения уникален музикален инструмент Viola Organista, конструиран едва днес, в наши дни в Полша, пише "Мениджър Нюз".

Той представлява хибрид между клавесин, орган и виола да гамба (б.р. - струнно-лъков инструмент, използван най-вече през Ренесанса и Барока и наподобяващ по форма и звук виолончелото).

Моделът, който външно прилича на роял, е изработен от музиканта Славомир Зубжицки, който след това демонстрира организира и и първата световна премиера новия музикален инструмент. Измислена преди повече от 500 години,  Viola Organista буквално завладява съвременните слушатели.







Viola organista made by Sławomir Zubrzycki

http://www.obekti.bg/chovek/11301
« Последна редакция: Август 13, 2018, 13:40:25 от Hatshepsut »


Share me

Digg  Facebook  Twitter  Google  
Smf