Автор Тема: Древни знания  (Прочетена 25614 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7257
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows Vista/Server 2008 Windows Vista/Server 2008
  • Browser:
  • Chrome 30.0.1551.0 Chrome 30.0.1551.0
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Древни знания
« Отговор #30 -: Февруари 05, 2014, 16:57:05 »
Компютър на... 2000 години


През далечната 1900 г. е открит първият компютър. Той обаче не е сглобен във фабриката на някоя съвременна компания. Напротив – създаден е преди повече от две хиляди години в Античния свят…

На изумителната мистериозна находка се натъкват група гмуркачи за водни гъби. Преди 111 години на връщане от Африка ги заплашва буря и те решават да изчакат тя да премине, закотвени на малкия гръцки остров Антикитера. При едно от гмурканията си в района забелязват на морското дъно множество разпилени статуи. Както по-късно се оказва, това е мястото на корабокрушението на римски плавателен съд, случило се хилядолетия назад. Сред артефактите, извадени от над 60 м дълбочина, са и няколко бронзови парчета, за които първоначално е решено, че са част от скулптурите. След като ги изследва задълбочено обаче, две години по-късно Валериос Стаис, археолог от Националния археологически музей в Атина, хвърля сензацията: това са части от

сложен механизъм, съставен от зъбчати колела. Оттук започва световната треска по разкриването на загадките на Механизма от Антикитера.
Първият учен, който повдига завесата на мистерията около древния апарат, е английският историк Дерек де Сола Прайс. През 1955 г. той изказва предположението, че това е изчислително устройство, подобно на механичните калкулатори от 20. век, или пък своеобразен астрономически часовник. През 1959 г. артефактът е изучен с помощта на рентгенови лъчи, но пълна схема на устройството е съставена едва през 1971 г.
Доказано е, че за направата на Механизма от Антикитера са използвани диференциална предавка (за която се смята, че е изобретена не по-рано от 16. век!), 32 бронзови механизма и циферблати със стрелки, а резултатите от изчисленията са били показвани върху предната и задната страна на механизма.

По-нататъшното разкриване на тайните на устройството идва с напредването на модерните технологии, най-вече в областта на сканирането и компютърната обработка на данни. През 2005 г. в Атина, където се съхранява механизмът, с помощта на рентгенов томограф от Великобритания е изследвана вътрешната структура на древния уред. Мощният триизмерен скенер дава възможност на учените да прочетат

стотиците ситни надписи на старогръцки език, с които е изпълнен. Информация е била почерпена и по метод, разработен от Hewlett-Packard, при който фрагментите от устройството се заснемат многократно с висока резолюция и при различно осветление. След наслагването на образите се стига до пълната информация за тях.
"Надписите са в изключително лошо състояние, те са с дълбочина на нареза под 1/10 от милиметъра, а самите букви са с височина от едва милиметър. Без съвременните технологии нямаше да сме в състояние да ги прочетем", обяснява Янис Бицакис, един от съавторите в проучването.
Успешно са разшифровани към 2000 знака, или 95% от запазените надписи по повърхността на Механизма от Антикитера. Тези открития потвърждават, че устройството представлява прецизен механичен компютър, предназначен за изчисляване на движенията на небесните тела с точност, която трудно би могла да се постигне и в днешно време – своеобразен астрономически календар.


Машината изчислявала координатите на Слънцето, Луната и други небесни тела, познати на древните гърци, след като й бъдели зададени минали или бъдещи дати. Според учените е използван Метоническият календар (кръстен на името на древния гръцки учен Метон, прочул се със своя 19-годишен цикъл, който въвежда в слънчево-лунния календар). Древният компютър предсказвал с абсолютна точност след колко време ще има слънчево затъмнение и служел като календар за организирането на древните олимпийски игри. За съжаление не можем да разберем дали устройството е било задействано от някакъв автомат или на ръка. Много вероятно е да е било вградено в статуя, изложена на важно място, и да е задвижвано от воден часовник или друг подобен уред.
Машини, подобни на Механизма от Антикитера, се споменават в трудовете на древните автори. Цицерон разказва за две такива устройства. Едното било конструирано от Архимед и донесено в Рим от генерал Марк Клавдий Марцел след падането на Сиракуза през 212 г. пр.н.е. То можело да показва движенията на Слънцето и Луната и още пет планети. Другият подобен механизъм бил изобретен от Посидоний. Свидетелствата на Цицерон сочат, че в миналото тази изчислителна машина не е била единствена по рода си, а е била част от елинската култура, но други аналози не са откривани досега.

Произходът на Механизма от Антикитера остава загадка, както и причините, поради които се е озовал на римски кораб, след като безспорно е изработен в Гърция. Една от хипотезите гласи, че е бил конструиран в академията на древния философ стоик Посидоний на о. Родос, която по това време била смятана за център на астрономическата и инженерната наука. Учените предполагат, че устройството може би е плячкосано от острова заедно с други предмети, за да се финансира триумфът на Юлий Цезар. Според последните проучвания корените на Механизма от Антикитера трябва да се търсят в колонията на Коринт на остров Сицилия, което директно препраща към безспорно най-големия ум на древността – Архимед. И докато не може да се твърди, че той е изработил собственоръчно устройството, тъй като Архимед умира повече от 60 години преди най-ранната предполагаема дата на изработка на механизма, не е изключено великият учен да е участвал, макар и косвено, в създаването на този древен компютър.

Въпреки огромния напредък в разбулването на мистериите през последните години, тайни остават. Как древните гърци са имали техническата мисъл да създадат толкова сложно устройство? Нивото на обработка на детайлите в механизма е сравнимо с това на производството на часовници от 17. век, а уредът от Антикитера е датиран между 150-100 г. пр.н.е. Така той попада и в списъка от доказателства на горещите привърженици на теорията за палеоконтакта, или хипотезата за евентуален контакт на човечеството с представители на извънземна цивилизация в древността. А дали наистина е така, вероятно един ден ще разберем…

http://www.obekti.bg/misterii/11788


Определението "компютър" за механизма от Антикитира е малко пресилено, аз бих го дефинирал като "специализирана изчислителна машина", но  в никой случай  не бих го нарекъл прост механизъм, защото самата конструкция и нивото на изработка е достатъчно сложно. Този механизъм е свидетелство за високото ниво на научното познание по време на Античността, което ниво, за съжаление не е било поддържано през идните столетия. Упадъкът започва още през 3-4 век, по време на кризата в Римската империя, а по време на Средновековието този упадък е вече напълно изявен. По време, когато еталон са били наустницата и псалтиря, едва ли някой би се занимавал със създаването на такива механизми.
« Последна редакция: Август 13, 2018, 13:43:37 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7257
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows Vista/Server 2008 Windows Vista/Server 2008
  • Browser:
  • Chrome 30.0.1551.0 Chrome 30.0.1551.0
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Древни знания
« Отговор #31 -: Февруари 15, 2014, 21:10:11 »
Галилео Галилей


На днешната дата през 1564 г. е роден великият италиански учен Галилео Галилеи (на български е прието да се изписва Галилей).  Италианският физик, астроном, астролог и философ е смятан, заедно с Френсис Бейкън, за основоположник на съвременния научен метод.

Сред неговите постижения са подобрения на телескопа, свързани с тях астрономически наблюдения и публичната защита на хелиоцентричната система. Той е определян като „баща на съвременната наблюдателна астрономия“, „баща на съвременната физика“, „баща на науката“ и „баща на съвременната наука“.

Работата на Галилей се смята за рязко скъсване с традициите, доминиращи в Европа и ислямския свят от времето на Аристотел. Освен това неговият конфликт с Римокатолическата църква е сочен като един от първите значими примери на конфликта между религиозния авторитет и свободата на мисълта в Западния свят.

Основният принос на Галилео Галилей към Научната революция е използването на количествени експерименти и математическата интерпретация на резултатите от тях. По негово време тези методи са нови в Европа. Уилям Гилбърт, непосредствен предшественик на Галилей, започва да използва експерименти, но без количествения подход към тях. В същото време бащата на Галилео Галией - Винченцо Галилей, прави експерименти, при които открива вероятно първото нелинейно отношение във физиката - връзката между опъна и честотата на звука в напрегната струна. Тези наблюдения са в духа на известната на майсторите на инструменти питагорейска традиция, според която целочислените отношения дефинират хармонични гами.

Галилео Галилей, свидетел на наблюденията на баща си, има възможност да ги обобщи на съвсем друго ниво. Той първи ясно заявява, че природните закони са математически и, както сам твърди, „езикът на Бог е математиката“. Това е рязко скъсване с дотогавашните традиции в науката, основани на постулатите на Аристотел и поставящи логиката в основата на научните изследвания.

Галилей показва забележително разбиране за връзките между математика, теоретична физика и експериментална физика. Така например:

♦   Той разбира математическата парабола, както като конично сечение, така и като квадратична зависимост.
♦   Той твърди, че параболата е теоретично идеалната балистична крива при липса на триене или други препятствия. Той дори поставя ограничения за валидността на тази теория, като казва, че тя е уместна за траектории в мащаба на лаборатория или бойно поле. Изхождайки от чисто теоретични съображения, смята, че хипотезата може би не е вярна при мащаби, съпоставими с размера на планетата.
♦   Той осъзнава, че експерименталните данни никога няма да съвпаднат точно с някаква теоретична или математическа форма поради неточостта на измерванията, непренебрежимостта на триенето и т.н.

Галилей допринася и за отхвърлянето на сляпото приемане на авторитети (като Църквата) или други мислители (като Аристотел) в областта на науката и за разграничаването на науката от философията и религията.

През 20. век някои изследователи, най-вече френският историк на науката Александър Койре, поставят под съмнение валидността на експериментите на Галилей. Например опитите за определяне на ускорението на падащи тела, описани в „Две нови науки“, изискват прецизно измерване на времето, което би трябвало да е невъзможно с техниката от началото на 17 век. Според Койре Галилей стига до закономерността дедуктивно и използва експериментите само за демонстрация. Според други изследвания, опитващи се да възпроизведат опитите на Галилей, те са напълно валидни и описваната от него точност е постижима.

Галилео Галилей публикува първите си астрономически наблюдения с телескоп през март 1610 в краткия трактат „Sidereus Nuncius“. На 7 януари същата година той открива три от четирите големи спътника на Юпитер - Йо, Европа и Калисто. Четири нощи по-късно открива и четвъртия - Ганимед. Той забелязва, че спътниците се появяват и изчезват периодично, което обяснява с тяхното движение около Юпитер, заключавайки, че те се движат в орбита около планетата. Той прави допълнителни наблюдения на спътниците през 1620. По-късно астрономите променят първоначалното наименование на спътниците, дадено от Галилей, „Медичиеви звезди“ (от името на неговите покровители - фамилията Медичи) на „Галилееви спътници“. Наблюдението, че около една планета се въртят по-малки планети, поставя под въпрос геоцентричната система, според която всички астрономически обекти се движат около Земята.

Галилей открива и цикличния характер на вида на Венера, наподобяващ лунните фази. Според хелиоцентричната система, предложена от Коперник, би трябвало да се наблюдават всички фази, тъй като движението на Венера около Слънцето би обръщало към Земята нейната осветена страна, когато тя е от отсрещната страна на Слънцето, и нейната тъмна страна, когато тя е между Земята и Слънцето. Според геоцентричния модел пълна фаза не би трябвало да се наблюдава, тъй като Венера винаги остава между Слънцето и Земята. Наблюденията на Галилей подкрепят, макар и да не доказват еднозначно, хелиоцентричната система.

Галилео Галилей е един от първите европейци, наблюдавали слънчевите петна, макар че има свидетелства, че китайски астрономи са правили това много по-рано. Той също така предлага нова интерпретация на наблюдение на слънчево петно от времето на Карл Велики, обяснявано погрешно с преминаване на Меркурий пред Слънцето. Спорът за това, кой първи е открил слънчевите петна, предизвиква продължителна и остра вражда между Галилей и Христоф Шайнер. Днес преобладава мнението, че откритието е направено първо от Давид Фабрициус и неговия син Йоханес.

Галилей е и първият, публикувал сведения за планини и кратери по повърхността на Луната, основавайки се на очертанията от светлина и сянка по нея. На базата на тези наблюдения той дори прави оценки за височината на планините. Това го довежда до заключението, че Луната е „груба и неравна, точно като повърхността на самата Земя“, а не идеалната сфера от теориите на Аристотел.

Наблюденията на Галилей показват също, че Млечният път, смятан преди това за мъглявина, представлява множество звезди, струпани толкова гъсто, че приличат на облаци, гледани от Земята. Той открива и множество други звезди, твърде отдалечени, за да бъдат наблюдавани с просто око. През 1612 Галилей наблюдава Нептун, но не разбира, че това е планета, и не му обръща особено внимание.

Теоретичните и експерименталните изследвания на Галилей върху движението на телата заедно с работите на Йоханес Кеплер и Рене Декарт поставят основите на класическата механика, развита малко по-късно от Исак Нютон. Галилей е сред първите европейски учени, извършващи обстойни експерименти и стремящи се към математическо изразяване на природните закони.

Един от най-известните разкази за Галилей описва как той пуска топки с различна маса от Наклонената кула в Пиза, за да демонстрира, че времето, за което падат, не зависи от масата им. Макар че тази история се появява в негова биография, писана от ученика му Винченцо Вивиани, днес тя обикновено се смята за измислена. Всъщност Галилей прави опити с топки, търкалящи се по наклонена равнина, с което демонстрира същото явление - ускорението не зависи от масата. Макар този факт да противоречи на широко приетата по онова време теория на Аристотел, Галилей не е първият, достигнал до този извод. Независимостта на ускорението при падане и масата е описана още от Йоан Филопон през 6 век, а същото твърди и Джанбатиста Бенедети, съвременник на бащата на Галилей.


Куполът на катедралата в Пиза с „лампата на Галилей“

Освен че отхвърля теорията на Аристотел, според която по-тежките тела трябва да падат по-бързо, Галилей установява и математическата зависимост на ускорението при свободно падане - изминатото разстояние, започвайки от състояние на покой, е пропорционално на квадрата на изминалото време. Формулировката на закона е точна, макар че по това време не се използва съвременното компактно алгебрично означаване.

Галилео Галилей се противопоставя и на друга теория на Аристотел - че движещите се тела се забавят и спират, ако върху тях не действа някаква сила. Той формулира по-прецизно теорията на Ибн ал-Хайтам, поддържана по-късно и от Жан Буридан, според която при липса на триене тяло, движещо се по хоризонтална повърхност, би запазило скоростта и посоката на движението си. В Китай тази теория е застъпвана много по-рано от Мо Дзъ. Принципът за запазването на скоростта става един от трите закона за движение на Нютоновата механика.

Галилей забелязва също, че ходовете на махало винаги изискват едно и също време независимо от неговата амплитуда. Според легендарен разказ той достига до това заключение, като наблюдава люлеенето на бронзов свещник в катедралата в Пиза и измерва времето с пулса си. Галилей смята, че периодът на махалото наистина е постоянен, макар че всъщност това е само приближение за относително малки амплитуди. Въпреки това приближението е достатъчно точно, за да се използва за регулиране на часовник.

В самото начало на 17 век Галилей и един негов сътрудник се опитват да измерят скоростта на светлината. Те застават на върховете на отдалечени хълмове, като всеки носи фенер с капак. Галилей отваря своя капак, а когато сътрудникът види светлина, той отваря своя. При разстояние около километър Галилей не успява да забележи по-съществено забавяне, отколкото при разстояние от едва няколко метра. Той не стига до заключение, дали светлината се разпространява мигновено, тъй като допуска, че разстоянието между хълмовете може да е прекалено малко за точно измерване.

Галилей прави опит да обясни и причините за приливите, като теорията му трябва да послужи за аргумент в полза на движението на Земята. Макар да отчита влиянието на формата на водните басейни върху височината и времето на приливите, теорията му е отхвърлена. Още по негово време Кеплер и други учени, основавайки се на емпиричните данни, свързват приливите с Луната. Съвременната физическа теория на приливите е окончателно изградена по-късно от Исак Нютон.

Други приноси на Галилей във физиката са свързването на височината на звука с честотата и формулирането на принципа, че физичните закони са еднакви във всяка система, движеща се с постоянна скорост по права линия независимо от нейната скорост и посока.

Освен изследванията си в областта на физиката и астрономията Галилей има принос и към развитието на техниката. През 1595–1598 той прави подобрен вариант на „геометричен и военен компас“. Това е инструмент, предназначен за артилеристи и геодезисти, подобен на по-ранните уреди на Николо Тарталия и Гуидобалдо дел Монте. Той дава възможност за по-сигурно и точно позициониране на оръдията и за изчисляване на заряда от барут за гюллета с различен размер и материал. Инструментът може да се използва и за построяване на произволен правилен многоъгълник, за изчисляване на лицата на многоъгълници и кръгови сектори и много други.

Около 1606–1607 Галилей прави т. нар. галилеев термометър, като използва разширяването и свиването на въздух в колба, за да променя нивото на водата в свързана с нея тръба.

Въпреки широко разпространеното мнение Галилео Галилей не е откривателят на телескопа. Първите телескопи са направени в Холандия през 1608. Използвайки откъслечни схеми на първите устройства, Галилей прави свой собствен телескоп с осемкратно увеличение, който демонстрира във Венеция на 25 август 1609. Смята се също, че той първи използва телескопа за астрономически наблюдения. През 1610 използва телескоп като съставен микроскоп, а в края на живота си прави някои подобрения в устройството на микроскопа.

През 1612, след като определя орбиталните периоди на Галилеевите спътници, Галилей решава, че при достатъчно точно познаване на техните орбити положението на спътниците може да бъде използвано като универсален часовник. Това би дало възможност за определяне на географската дължина - един от най-тежките проблеми в навигацията по това време. Той продължава да работи върху метода до края на живота си, но не успява да преодолее всички практически проблеми. За първи път той е приложен при широкомащабни геодезически заснемания от Джовани Доменико Касини през 1681. Дори и след това методът не се прилага в корабоплаването поради трудностите при провеждането на необходимите прецизни астрономически наблюдения.

През последната година от живота си вече слепият Галилей работи върху механизма на часовник с махало, но първият действащ прототип е създаден от Христиан Хюйгенс през 50-те години. Галилей оставя и многобройни скици на различни неосъществени изобретения като съчетание от свещ и огледала, отразяващи светлината във вътрешността на сграда, машина за бране на домати, джобен гребен, който се разгъва в прибор за хранене, и предмет, наподобяващ химикалка.


Конфликт с Римокатолическата църква

https://c479107.ssl.cf2.rackcdn.com/files/1785/width668/Galileo_facing_the_Roman_Inquisition.jpg
Древни знания

„Галилео пред Римската инквизиция“, картина на Кристиано Банти от 1857

Около петдесетата си година Галилей вече е известен в цяла Европа учен и заема добре платена длъжност в двора на херцога на Тоскана. В същото време той печели и много неприятели, които се опитват да представят теориите му като противоречащи на традициите и християнската доктрина. Те се позовават на текстове от „Псалми“ и „Еклисиаст“, които говорят за „твърдото“ и „установено“ положение на Земята. Галилей защитава хелиоцентричната система, твърдейки, че тя не противоречи на тези откъси. Той привежда мнението на Августин, че текстовете на Писанията не трябва да се възприемат твърде буквално, особено когато става дума за книги с поезия и песни, а не с наставления или история.
През 1616 нападките срещу Галилей се засилват и той отива в Рим, за да се опита да убеди църковните власти в каноничността на идеите си. В крайна сметка кардинал Роберто Белармино, по указание на Инквизицията, му връчва заповед да не „поддържа и защитава“ идеята, че Земята се движи, а Слънцето стои неподвижно. Заповедта позволява хелиоцентричната система да се обсъжда хипотетично, но през следващите няколко години Галилей се въздържа от противоречиви публикации.
След избора от 1623 на папа Урбан VIII, познат на Галилей, противопоставил се на осъждането от 1616, Галилей се чувства по-уверен и решава да поднови работата си в тази област. През 1632 той публикува „Диалог за двете главни световни системи“ с формалното разрешение на Инквизицията.
Самият папа Урбан VIII изисква от Галилей да представи в книгата си аргументи за и против хелиоцентризма и да внимава да не защитава тази теория. Той иска също и неговите собствени възгледи да бъдат включени в книгата. Галилей изпълнява само последното желание. Неволно или не Симплициус - защитникът на аристотеловия геоцентричен модел в книгата, често се обърква от собствените си грешки, а понякога се излага като глупак. Заради това книгата е тълкувана и като защита на коперниковата теория. Утежнявайки още повече нещата, Галилей поставя в устата на Симплициус думите на самия папа Урбан VIII. Повечето изследователи смятат, че той не го прави нарочно и остава шокиран от реакциите на книгата си. Папата не приема с лека ръка публичното си осмиване, нито силния уклон към хелиоцентризма и Галилей е извикан в Рим, за да даде обяснения.

През 1633 Галилей е изправен пред съда на Инквизицията по обвинение в ерес. Присъдата включва три основни части:
♦ Галилей трябва да се отрече от хелиоцентричните си идеи. Идеята, че Слънцето е неподвижно, е осъдена като „формално еретична“.
♦ Той е осъден на затвор, като по-късно присъдата е заменена с домашен арест.
♦ „Диалогът“ е забранен. Според тайно решение на съда, което не е приложено в пълна сила, е забранено публикуването на негови дотогавашни и бъдещи произведения.

Със съдействието на негови приятели, Галилей е изпратен да излежава присъдата си в двореца на Асканио Пиколомини, архиепископ на Сиена. По-късно той се премества в своята вила в Арчетри край Флоренция, където остава до края на живота си.
Галилео Галилей е препогребан на осветена земя в църквата "Санта Кроче" във Флоренция през 1737. Той е официално реабилитиран от Римокатолическата църква през 1741, когато папа Бенедикт XIV разрешава публикуването на пълните му научни произведения (цензурирана версия е публикувана през 1718). През 1758 общата забрана срещу хелиоцентризма е премахната от Индекса на забранените книги. На 31 октомври 1992 след изследване на Понтификалния съвет за култура папа Йоан Павел II изразява съжаление за начина, по който Църквата провежда процеса срещу Галилей.

- http://www.obekti.bg/nauka/11939
- https://bg.wikipedia.org/
« Последна редакция: Август 14, 2018, 06:19:37 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7257
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows Vista/Server 2008 Windows Vista/Server 2008
  • Browser:
  • Chrome 30.0.1599.101 Chrome 30.0.1599.101
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Древни знания
« Отговор #32 -: Април 28, 2014, 19:34:28 »
Погребвали фараоните с лампи, които не гаснат. Една от тях горяла 1600 години


Вълшебната лампа на Аладин може би не е точно художествена измислица. От древни времена са съществували вълшебни лампи, но в тях просто не е имало джинове. Когато са разграбвани първите открити гробници на фараони в Египет, се носели слухове за лампи, които не загасвали. Те горели от момента на погребване на фараона.
Загасили ги тълпите вандали, въоръжени с кирки и чували за събиране на съкровищата. Имало прекалено много такива слухове, затова екип археолози се заел да изследва това. Оказало се, че почти всички средновековни и антични мислители са писали и говорили за вълшебните лампи. Древни майстори са можели да изработват лампи, които горели хилядолетия без смяна на горивото и фитила.
Такава лампа била открита в гробницата на дъщерята на Цицерон – Тулиола. Тази лампа горяла в херметично затворено помещение – без достъп на кислород – в продължение на 1600 години.
Тит Ливий е писал, че са открити много такива лампи в подземните пещери на древен Мемфис. В храма на Минерва в Атина е имало златна лампа, която е горяла няколко години, без да изгасне.
Плутарх твърди, че виждял лампа в храма на Юпитер, която горяла в продължение на десетки години, въпреки че стояла под открито небе, но вятърът не можел да я изгаси.
За пръв път такива лампи са правени в древен Египет. Древните египтяни били убедени, че астралната душа на мумията се намира около нея в продължение на три хиляди години.
Тя е прикрепена към мумията с магическа нишка, която може да се скъса само от покойника. Древните египтяни се надявали, че вечно запалената лампа, символ на безсмъртната душа, ще накара душата да се раздели с мумията. Точно затова в гробниците на фараоните се поставяли тези лампи.
Колин Финк, който изобретил волфрамовата електрическа крушка, открил, че древните египтяни са използвали метод за покриване на медта с антимон преди 4300 години.Чрез този метод се постигал същият резултат като този от галванопластиката днес.

Друго доказателство, което някои учени привеждат за това, че древните египтяни са използвали електричество, е липсата на каквито и да било следи от сажди по вътрешните стени на гробниците и пирамидите, защото египтолозите са смятали, че художниците са си служили именно с огнени факли и маслени лампи при изрисуването на стените в погребалните помещения.
Такива следи не съществуват никъде. Би било невъзможно изработването на така детайлните фрески по стените. Обясненията за ползването на огледала също са абсурдни, защото в онова време са правили огледалата от сребро, а сребърното огледало отразява по-малко от половината светлина, попаднала върху него. В заплетените коридори след третото огледало вече би било невъзможно да се рисува и изобщо да се вижда къде се ходи.

http://sanovnik.bg/
« Последна редакция: Август 14, 2018, 06:21:26 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7257
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows Vista/Server 2008 Windows Vista/Server 2008
  • Browser:
  • Chrome 30.0.1599.101 Chrome 30.0.1599.101
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Древни знания
« Отговор #33 -: Юни 13, 2014, 20:53:13 »
Най-старата запазена карта

Древен Египет ни е представен с хитроумните си строители и мъдри жреци, жестоки фараони и покорни роби, но преди всичко той е бил страна на учени. От древните цивилизации най далече по отношение на науката се е придвижил именно Древния Египет. Познанията на египтяните, макар и разностранни и не систематизирани, не могат да се достигнат от съвременния човек.
Математика, физика, химия, медицина, архитектура и строителство – такъв е непълният списък на дисциплини в които е оставила следа цивилизацията на Древен Египет.
По време на строежа на пирамидите, египетските архитекти са се специализирали при изчисление на пропорциите на строящото се здание, дълбочина на фундамента и нивото на отстъпите в каменния строеж.
Потребностите на селското стопанство, е принудила жреците да измерват и изяисляват разливите на Нил, за което им било нужно астрономически знания. От това следва, че са осъзнали необходимостта от съставяне на календар. Древноегипетският калндар, е бил разделен на 3 сезона, които се състояли от по 4 месеца. Всеки месец имал по 30 дни и 5 дена в годината извън месеците. Те не използвали „високосни години” , защото техния календар подражавал на природния. Египетските астрономи отделяли на небето съзвездия и знаели, че те се намират на небосвода не само през ноща, а и през деня.
Във физиката египтяните използвали силата на триене – по време на стрителството те заливали с масло талигите с които са теглели тежките товари, за да се облекчи движението им. От египтяните сме наследили и първите учебни пособия – сборници със задачи по математика. От тях се знае, че египтяните умеели да решават сложни задачи с използване на дроби и неизвесни, а също така и обеми на пирамидите.
Активно са развивали и медицината.
Множеството военни походи на фароните, изисквало лекуване на голям брой войници, освен това и големците, довело до натрупване на познания и в тази насока. Не случайно, дошлите до нас медицински текстове говорят за многостранни способи на лечение от много болести и контузии. Знанията на египтяните толкова превъзхождали познанията на съвременниците си, че даже гърците ги смятали за най-мъдрите хора на Земята и се учели от тях. Най -образованата група от египетското общество, естествено били били жреците.



Освен всичко друго египтяните били и добри „картографи”, за което съдим по „Торинската папирусна карта”, намерена през 1814 и 1821 г., в гробница в Деир ел-Медина от хората на генералния консул на Франция при Наполеон Бонапард в Египет, и събирател на древноегипетски артефакти, Бернардино Дровети. Според изследователите, тя е направена през около 1600-та година преди новата ера, от „известния писач на гробници – Аменакхте, син на Ипиу”. И макар, че Аменакхте не е поставил подписа си върху нея, няма съмнение, че той е неин автор. Египтолозите добре са запознати с почерка му от други папируси.



Освен това на гърба на карта се е подписал Аменакхте. Той е създал тази карта по време на управлението на Рамзес ІV по негова поръчка. Била е предназначена за една от „кариерните експедиции”. На картата е изобразен 15 километровия участък „Вади-Хамамат” (Долината с ваните), пресъхналото русло на река в Арабската пустиня, между градовете Кифт и Ел Кусеир”, която в Древен Египет се е смятала за главна рудодобиваща и важен търговски маршрут от Тива до пристанищата на Червено море. Освен, че изглежда съвременна, картата съдържа топографска и геоложка информация.

https://cartograf.files.wordpress.com/2013/09/harrell_papyrus_map_fig-9.jpg
Древни знания


На картата точно са показани различните видове скали, златните залежи, чакъли и съдържа информация за кариерното и минно дело. Картата е дълга 280 см, а широка 41 см. Тя е ориентирана на юг, към изворите на река Нил.

https://cartograf.wordpress.com/
« Последна редакция: Август 14, 2018, 06:22:26 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7257
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows Vista/Server 2008 Windows Vista/Server 2008
  • Browser:
  • Chrome 30.0.1599.101 Chrome 30.0.1599.101
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Древни знания
« Отговор #34 -: Декември 03, 2014, 17:48:01 »
Механизмът от Антикитера се оказа още по-стар

https://megavselena.com/wp-content/uploads/2014/12/002000.jpg
Древни знания

Учени от университета Насионал де Килмес (Аржентина) и университета в Пюджет Саунд (САЩ) изясниха, че прочутият Антикитерски механизъм е почти с век по-древен, отколкото се смятало преди.

Антикитерският механизъм представлява своеобразен астрономически компютър от повече от тридесет предавки и циферблати със стрелки, с чиято помощ можело да се определи положението на Луната, Слънцето, Марс, Венера, Меркурий, Юпитер и Сатурн на определена дата, а също да се изчисли слънчево и лунно затъмнение.

Механизмът е открит през 1900 година от гръцки водолази в Егейско море до остров Антикитера на мястото на корабокрушение от I в. пр.н.е., и се смята за първото в историята аналогово изчислително устройство.

Механизмът е получил широка известност след статията „Древногръцкият компютър“, публикувана през 1959 година в сп. Scientific American от Дерек де Сол Прайс.

Древното устройство се среща и в антични летописи, например при Цицерон в съчинението „За природата на боговете“: „Топката, която наскоро изработи нашият приятел Посидоний, възпроизвежда това, което се случва на небето със Слънцето, Луната и пет планети в различни дни и нощи.“

Самият Антикитерски механизъм и създадената от учените негова функционираща версия се съхраняват в Националния археологически музей в Атина.

Радиовъглеродният анализ на механизма определил неговата възраст в периода от 150 до 100 г. пр.н.е., а сега учените изследвали частта му, необходима за определяне на затъмненията. Теоретична основа на изследването бил цикълът на Сарос – период, в който редица слънчеви и лунни затъмнения се повтарят.

Сарос е равен на 223 синодични месеца на Луната, което прави 6585,32 дни, или почти 18 календарни години. На практика античните астрономи използвали Екселигмос (от гр. ἐξέλιγμος – завъртане на колелото) – период, равен на три сароса и удобен с това, че образува цяло число дни – 19 756.

Учените успели да изчислят, че механизмът за предсказване на затъмнения ще показва най-точни резултати, ако в качеството на „точка на отчитане“ на сароса бъде избран 12 май 205 г. пр.н.е. Такова откритие би им позволило да направят извод, че уредът е бил изработен в края на III – началото на II в. пр.н.е.

И все пак изследователите отбелязват, че този факт може да определи не датата на сглобяването на механизма, а времето на разработката на неговата конструкция.

https://megavselena.com/mehanizmyt-ot-antikitera-se-okaza-oshte-po-star/
« Последна редакция: Август 14, 2018, 06:23:01 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7257
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows Vista/Server 2008 Windows Vista/Server 2008
  • Browser:
  • Chrome 30.0.1599.101 Chrome 30.0.1599.101
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Древни знания
« Отговор #35 -: Януари 09, 2015, 07:02:42 »
Древни постижения, които ни озадачават

Това е кратък списък на някои древни постижения, които ни е трудно осмислим как са били достигнати в древността. Някои от тях вече имат съвременни еквиваленти, но те са получени чрез новите технологии.

Гръцки огън

Византийците между 7 и 12 век хвърляли мистериозна субстанция по техните врагове при морските битки. Тази течност изливана през сифони горяла във водата и можела да бъде изгасена само с оцет, пясък или урина. Все още не знаем какъв е бил химическия състав на това оръжие известно като Гръцки огън. Византийците пазели настървено неговата тайна. Предполага се, че това знание е загубено с падането на империята.


Гъвкаво стъкло

В архивите съществуват три исторически сведения за субстанция наречена vitrum flexile или гъвкаво стъкло. Те обаче не са достатъчни за да се заключи, че тя наистина е съществувала.

Пръв за vitrum flexile разказва Петроний през 63 г.н.е. Той разказва за стъклар, който подарил стъклен съд на император Тиберий (управлявал между 14 и 37 г.н.е.). Той помолил императора да му подаде обратно съда, след което го хвърлил на земята. Той не се счупил, само се огънал, а стъкларят бързо му върнал формата. Тиберий обаче се уплашил, че това откритие, ще причини девалвация (обезценяване) на благородните метали от които към този момент се правили трайните съдове. Кой ще купува сребърни кани и амфори, когато ще са налични много по-евтини нечупливи стъклени съдове. Затова наредил да се отсече главата на стъкларя, за да не се разчуе как се прави това гъвкаво стъкло.

Следващият, който разказва тази история, е Плиний Стари (през 79 г.). Той обаче споменава, че може историята да не е напълно вярна. След стотина години историята отново е разказана от Дион Касий, но при него стъкларя вече е магьосник. Стъкленият съд се счупва, но магьосникът го поправя с голи ръце.

През 2012 компанията Corning представя стъкло, което може да се навива. Дали след близо 2000 години, човечеството отново се запознава с тази технология?

Универсална противоотрова

Твърди се, че тази противоотрова срещу всички видове отрова, е създадена от цар Митридат VI на Понт (управлявал между 120 и 63 г. пр. н.е.) и е доусъвършенствана от личния лекар на Нерон. Оригиналната формула е загубена, но според древните историци, тя е съдържала опиум, нарязани пепелянки и малки количества отрови и техните противоотрови.

Универсалната противоотрова е носела името на своя създател и се е наричала митридатиум. Твърди се, че през 1992 Сергей Попов, виден руски изследовател на биологическите оръжия, се премества в САЩ с цел да се опита да създаде съвременен митридатиум.


Митридат VI

Оръжието на Архимед

Твърди се, че гръцкият математик Архимед (починал през 212 пр. н.е.) е разработил топлинно/лъчево оръжие. То се състояло от полирани бронзови щитове, които отразявали слънчевите лъчи към вражеските кораби.

През 2004 телевизионното шоу "Ловци на митове" се опитва да пресъздаде това оръжие. Нямат успех и обявяват цялата работа за мит. На следващата година обаче студенти от Масачузетския технологичен институт се справят чудесно с тази задача, следователно е възможно историята за "лъча на смъртта" на Архимед да не е измислица.


Римски цимент

Запазените римски структури, оцелели хиляди години са доказателство за трайността на римския цимент. Днешният започва да показва признаци на деградация след 50 години. Дълги години учените са си блъскали главите докато намерят древната тайна, а тя се оказала проста - вулканична пепел.

Все пак древният цимент си има и своите недостатъци - макар да е по-издръжлив на времето, той е по-слаб от днешния, тоест не е толкова устойчив на удари.


Дамаска стомана

През средновековието в Близкия Изток са се ковали оръжия от толкова здрава стомана, че нейната твърдост ще бъде достигната отново едва по времето на индустриалната революция. За първи път изглежда дамаската стомана е била кована през 300 г. пр. н.е., а нейната тайна е загубена през 18 век. Една наскоро, чрез използването на електронни микроскопи, тя е разгадана отново. Става въпрос на практика за нанотехнология! По време на леенето на стоманата са добавяни определени материали, които са водели до химически реакции на квантумно ниво. Образували са се микроструктури в стоманата - кватнумни тръби от въглерод.


http://misterika.blogspot.com/2015/01/blog-post_8.html?m=1
« Последна редакция: Август 14, 2018, 06:24:28 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7257
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows Vista/Server 2008 Windows Vista/Server 2008
  • Browser:
  • Chrome 30.0.1599.101 Chrome 30.0.1599.101
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Древни знания
« Отговор #36 -: Февруари 04, 2015, 08:42:50 »
Откриха записки с неизвестна до момента теория на Нютон


Британски учени съобщиха, че са открили непубликуван текст на английския физик Исак Нютон, посветен на движението на водата в дърветата. За находката съобщава сп. Nature Plants, а накратко за нея пише на сайта Science News.

Нютон води записките в бележника си през периода 1661-1665 година, по време на обучението си в Кеймбриджския университет. В него се съдържат наблюдения, размишления и разкази за различни опити в областта на математиката, физиката и метафизиката.

Наследниците на Нютон са сметнали, че съдържанието на бележника няма защо да бъде публикувано. През 1872 г. те го подаряват на Кеймбриджския университет. Работещи с архива учени са открили сега в него текст от половин страница с мисли на Нютон за това как водата се движи от корените до листата на дърветата.

Нютон пише за ролята на светлината и движението на частиците вода от напълнените с нея капиляри на растенията. Съвременното обяснение се основава на капилярния механизъм на вертикалното движение на течностите и на осмозата.

Научното обяснение на вертикалното движение в растенията се появява едва 200 години по-късно. Въпреки че Нютон не описва всички детайли на процеса, неговите мисли се оказват пророчески. Научната терминология на видния физик се отличава от съвременната, но основният механизъм на движението на водата е описано изключително вярно от Нютон.

Исак Нютон е английски физик, математик, астроном, философ, алхимик и богослов. Приносът му в развитието на математиката и различните области на физиката изиграва важна роля в Научната революция. Смятан е от мнозина за най-великия и най-влиятелен учен, живял някога на нашата планета.

В областта на механиката Нютон открива закона за всемирното привличане и чрез предложените Закони за движение поставя основите на класическата механика. Освен това формулира принципа за запазване на импулса и момента на импулса, пръв показва, че движението на небесните тела и на предметите на Земята се подчинява на общи закони, демонстрирайки съответствието между законите на Кеплер за движението на планетите и собствената си теория за гравитацията и премахвайки последните съмнения към хелиоцентричната теория.

Сред многобройните проблеми, които изследва Нютон, са също разлагането и природата на светлината, скоростта на звука, охлаждането, произходът на звездите. Той конструира първия действащ рефлекторен телескоп и развива своя теория за цветовете, основана на наблюденията на разлагането на бялата светлина с призма.

Работейки над проблемите на физиката, Исак Нютон поставя началото, едновременно и независимо от Готфрид Лайбниц, на математическия анализ, който е в основата на развитието на науката до наши дни. Той също така описва разлагането на бином, повдигнат на степен, създава числен метод за намиране на корените на функция и допринася за изследванията на степенните редове.

http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=1391471
« Последна редакция: Юли 25, 2017, 23:13:13 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7257
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows NT 6.3 Windows NT 6.3
  • Browser:
  • Chrome 30.0.1599.101 Chrome 30.0.1599.101
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Древни знания
« Отговор #37 -: Април 05, 2015, 21:59:24 »
Средновековно лекарство се оказа по-добро от съвременните


Специалисти по молекулярна биология от Нотингамския университет са пресъздали лекарство по рецепта от средновековна англосаксонска книга.

Неочакваната ефективност на това лекарство е описана на сайта на университета – то се оказало прекрасно средство срещу един от най-резистентните видове бактерии.

Д-р Кристина Лий (Christina Lee), специалист по английска литература, се обърнала към своите колеги от Центъра за биомолекулярни изследвания и ги помолила да пресъздадат лекарството, което автор на рецепти от лекарска книга от Х век предлагал за очни инфекции. Когато лекарството било създадено, станало ясно, че то прекрасно действа срещу заболявания, свързани с мецитилин резистентен златист стафилокок (МРЗС).

Това откритие потресло учените, тъй като МРЗС се отличава с невероятно висока устойчивост към антибиотици, което силно затруднява неговото лечение. Когато биолозите опитали да лекуват със средновековното лекарство мишки, заразени с МРЗС, се оказало, че то убива до 90% от стафилококите. В състава на лекарството влизат чесън, лук, вино и говежди жлъчен сок.

Принципно голяма част от рецептите от старинните рицарски книги са насочени за лечение на бактериални инфекции и всички съставки, влизащи в това лекарство, са известни с антибактериалните си свойства, но никой не очаквал такъв мощен ефект.

Учените експериментирали с различни лекарства и изяснили, че то действа във всичките четири създадени от тях варианта, но успели да установят оптималния му състав.

Микробиолозите невероятно се вдъхновили от получените резултати и възнамеряват в състава на нов научен колектив – The AncientBiotics – да продължат изучаването на други средновековни рецепти.

https://megavselena.com/srednovekovno-lekarstvo-se-okaza-po-dobro-ot-syvremennite/
« Последна редакция: Август 14, 2018, 06:25:31 от Hatshepsut »

Неактивен Spartak

  • Forum Member
  • **
  • Публикации: 100
  • Карма: +8/-6
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Firefox 37.0 Firefox 37.0
Re: Древни знания
« Отговор #38 -: Април 10, 2015, 19:47:04 »
В Ютуби има поредица научно-популярни филми от А.Скляров за загадките на древните цивилизации,лесно се отварят и са много интересни.

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7257
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows 7/Server 2008 R2 Windows 7/Server 2008 R2
  • Browser:
  • Chrome 30.0.1599.101 Chrome 30.0.1599.101
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Древни знания
« Отговор #39 -: Август 22, 2015, 14:01:29 »
Най-древните карти останали до днес

Картите са се ползвали от хората в продължение на столетия и можем уверено да твърдим, че те са белегът, по който разпознаваме появата на цивилизован живот на Земята. Би било твърде елементарно обаче да кажем, че хората са създали картите поради опасенията, че могат да се изгубят.
 
Ако се замислим, картите предлагат комплексни и сложни системи от знания и са на практика контейнери с архивирана информация от отделни области на човешкото познание.
 
Няма да е пресилено ако кажем, че картите са толкова разнообразни, че видовете им варират от причудливи до странни и, че те са променили света и как ние гледаме на него. Затова предложенията на Top Tenz за най-древните карти останали до днес са от особено значение.

1. Туринският папирус (1150 г. пр.н.е.)

Туринският папирус е най-старата топографска карта, оцеляла до наши дни. Той е бил създаден, за да се ползва от Рамзес IV. На него са посочени първите рудници в Нубия завладени от египтяните. Точно в Нубия се добивали през древността най-големите количества злато. Може би именно по тази причина египтяните са наричали златото ‘нуб’.



2. Карта на познатия свят на Ератостен (194 г. пр.н.е.)
 
Най-известната библиотека в историята е Александрийската библиотека. Нейната слава се дължи на факта че една от първите и най-големи библиотеки но и до голяма степен на това че много известни хора са я посещавали. През 2 век пр.н.е. неин главен библиотекар е Ератостен, който освен да реди книги по рафтовете е бил и учен, и философ.
Ератостен използвал достъпа си до библиотечните ресурси за да изчисли наклона на Земята около оста ѝ, както и продължителността на слънчевата година и разстоянието до Слънцето. После използвал тези изчисления за да създаде система, която по-късно става известна като система от ширини и дължини, за да отбележи относителната позиция на различните места и да изобрази света на карти.



3. Световната карта на Хайнрих Хамер (1490 г.)

Това е първата карта, на която света е изобразен като кръг, въпреки че както ще се убедите сами, тя не изобразява точно света такъв какъвто го знаем днес. Има една популярна теория, според която тази карта е била използвана от Христофор Колумб, за да убеди испанците че ще успее да стигне до Индия, ако плава запад.



4. Световна карта на Меркатор (1569 г)

Герардус Меркатор е фламандски картограф, известен с изработената от него карта на света в меркаторова проекция. Тя не е особено точна, но е била проектирана специално като помощно средство при корабоплаванията и като такава точността била жертвана в името на практичността.



5. Геоложка карта на Англия, Уелс и Южна Шотландия (1815 г.)

Уилям Смит е създателят на първата геоложка карта. През голяма част от историята, теолози и религиозни учени са настоявали, че светът е създаден някъде между 8000 г. пр.н.е. Теорията за нашата млада земя обаче не се приемала от учените.
Тогава геологът Уилям Смит създал геоложката карта на Великобритания която показва някои пукнатини в теорията за младата земя. Неговата карта разкрива, че основната скала на острова прилича на многопластова торта, която се е създавала милиони или дори милиарди години. Натуралистите като Дарвин се възползвали от това и създали свои теории на еволюцията.



https://www.digital.bg/novini/
« Последна редакция: Август 14, 2018, 06:26:42 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7257
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows 7/Server 2008 R2 Windows 7/Server 2008 R2
  • Browser:
  • Chrome 51.0.2704.84 Chrome 51.0.2704.84
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Древни знания
« Отговор #40 -: Юни 14, 2016, 22:59:18 »
Находките край Акамбаро


Валдемар Джулсруд

Тази изумителна история започнала през юли 1944 година. Валдемар Джулсруд (Waldemar Julsrud) се занимавал с търговия на железария в Акамбаро – малко градче на около 300 км. северно от Мексико сити. В едно ранно утро, разхождайки се по склоновете на хълма Ел Торо, той забелязал някакви парчета керамика, подаващи се от почвата. Джулсруд бил германец, заселил се в Мексико в края на XIX-ти век. Археологията била негова страст и още през 1923 година, заедно с отец Мартинес, извършвал разкопки край Чупикауро, в близост до Ел Торо. Той познавал добре древната мексиканска култура и затова веднага разбрал, че тези керамични фрагменти не може да се причислят към никой от известните периоди. Джулсруд, съзнавайки, че не е професионален археолог, наел местен селянин, обещавайки му по едно песо за всеки неповреден керамичен или издялан от камък предмет. По този начин принудил наетият пеон да бъде много внимателен при разкопките, стараейки се да не ги повреди. Така било поставено начло на прочутата колекция на Джулсруд, впоследствие попълнена от сина му Валдемар Карлос Джулсруд, а след това – и от внука му Карлос II. В крайна сметка колекцията наброявала около 37000 предмета (артефакти), разделени в три категории:

Най-многочислени били глинените статуетки, моделирани ръчно и изпечени на открит огън;
Другата група била съставена от каменни скулптури;
Третата – от керамика.


Удивителен е фактът, че в цялата колекция няма дублирани фигури – всяка една е уникална(!). Размерите варират от десетина сантиметра до 1 м. височина и 1,5 м. широчина. Освен това, в колекцията има и музикални инструменти, маски и предмети от обсидиан и нефрит. След смърттъа на Валдемар Джулсруд-старши, колекцията (в опакован вид) заемала 12 стаи в дома му. В колекцията имало множество статуетки, представляващи почти пълен набор на човешките раси – монголоиди, африканоиди, кавказки тип (в това число с бради), полинезийски тип и т.н. Но не това превърнало колекцията в сензация на века. Около 2600 статуетки изобразяват динозаври(!!!). При това разнообразието на типовете динозаври предизвиква истинско изумление. Всред тях са добре известните на науката брахиозавър, игуанодон, тиранозавър рекс, птеранодон, плезиозавър и много други. Има и огромно количество статуетки, които учените не могат да идентифицират – в това число и крилати динозаври-дракони. Най-поразително обаче е, че колекцията съдържа значително количество скулптурни изображения на хора, заедно с динозаври, което навежда на мисълта, че хора и динозаври са живяли заедно, в най-тесен контакт(!). Този контакт е показан в целия спектър на взаимоотношения – от стълкновения между двата вида, до използване на динозаврите, като опитомени животни. В по-малки количества са представени отдавна измрели млекопитаещи – американска камила, кон от ледниковия период, гигантски маймуни от плейстоцена и др. Групата скулптури, изобразяваща заедно хора и динозаври, била главна причина за премълчаване и дискредитиране на находката. Тези изображения не само опровергавали теорията за линейно-еволюционния произход на видовете, но влизали в непримиримо противоречие с цялата съвременна научна мисъл. През 1947 г. Джулсруд публикувал със собствени средства книга, описваща находката му. През март 1951 г. американският журналист Лоуел Хармър публикувал в “Los Angeles Times” репортаж за пребиваването си в Акамбаро и за разкопките на хълма Ел Торо. След него, през юни 1953 г. Уйлям Ръсел публикувал също материал за разкопките на Джулсруд, придружен от снимки, изобразяващи работния процес. При това Ръсел изобщо не се съмнявал в автентичността на намерените предмети. Независимо от това, академичният свят мълчал и не проявявал заинтересованост(!), използвайки универсалния довод: “Това не може да бъде, защото не може да съществува никога”. Нещо повече, през 1952 г. от колекцията се заинтерсувал ученият Чарлз Дипесо и той пристигнал в Акамбаро. Пред Джулсруд изказал възхищение от откритието и даже пожелал да закупи отделни образци за музея на “Amerind Foundation”, където работел. Но след като се върнал в САЩ, публикувал няколко статии, в които заявявал недвусмислено, че колекцията е фалшификат. Веднага след това обаче, професор Рамон Ривера от факултета по история на Висшата школа в Акамбаро, след едномесечни проучвания, констатирал, че през последните сто години в този район не е имало керамично производство в подобни мащаби. Нещо повече – част от колекцията се състояла от каменни скулптури със следи от силна ерозия, а да се фалшифицира ерозия е практически невъзможно. Всъщност всички доводи, приведени от Дипесо, били лесно оборими от гледна точка на здравия разум. Първо, никой скулптор, колкото и продуктивен да е, не е в състояние да изготви 37000 (а може би и повече), съвсем не малки скулптури от керамика и камък, да фалшифицира ерозия върху каменните повърхности и да закопае тези скулптури на прилична дълбочина. Второ, ако това не е дело на един човек, а на работилница, в изработването на колекцията би трябвало да се забелязва единен стил. Но в колекцията не само няма нито един дубликат, но керамичните скулптури са изготвени от различна глина, в различни стилове и с различна степен на майсторство. Трето, било установено недвусмислено, че керамиката в колекцията е моделирана ръчно и изпечена на открит огън. За такъв метод и за такъв обем, е необходимо огромно количество дървесина, която в сух и обезлесен район, като Акамбаро, винаги е била много скъпа. А и подобна мащабна дейност е невъзможно да остане незабелязана.

Доказателства за автентичност


Чак в 1955 година от колекцията се заинтересувал младият учен Чарлз Хепгуд. По това време той бил професор по история и антропология в университета Ню-Хемпшир. Когато пристигнал в Акамбаро, се договорил с местния шериф, майор Алтимерино и получил разрешението му да разкопае пода в една от стаите на жилището му. На дълбочина около 2 метра, открил 43 статуетки, аналогични по стил на тези в колекцията на Джулсруд. Тъй като било добре известо, че домът на шерифа бил построен през 1930 година, находката на Хепгуд отхвърляла автоматично всякакви твърдения, че колекцията е изготвена по времето на Джулсруд. През 1968 година Хепгуд изпратил за анализ няколко образци в лабораторията за изотопни изследвания в Ню-Джърси. Ето резултата от тези изследвания:

I-3842: 3590 +/- 100 години (1640 +/- 100 г. пр.Хр.)
I-4015: 6480 +/- 170 години (4530 +/- 170 г. пр.Хр.)
I-4031: 3060 +/- 120 години (1100 +/- 120 г. пр.Хр.)

През 1972 година Артър Янг изпратил две статуетки в Пенсилванския музей за термо-луминисцентен анализ, чрез който била определена възрастта им – 2700 г. пр.Хр. Всеки образец бил тестван 18 пъти. Решаващ прелом в признаването на колекцията на Джулсруд, настъпил благодарение деятелността на американските изследователи – антрополога Денис Суифт и геолога Дон Патън. През 1999 година те посетили Акамбаро пет пъти. При тези посещения, направили около 20000 снимки на образци от колекцията. Благодарение публикацията на снимките и активната им дейност, местните власти били принудени да открият специален музей и част от колекцията била изложена най-после, като постоянна експозиция. Така днес, изложените образци вече са достъпни за широката публика. Но кой е техният автор и къде е видял обектите, които е изобразил, остава загадка.

http://mitove-i-legendi.net/tajni-i-zagadki/nahodkite-kraj-akambaro/
« Последна редакция: Август 14, 2018, 06:28:38 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7257
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows NT 10.0 Windows NT 10.0
  • Browser:
  • Chrome 51.0.2704.106 Chrome 51.0.2704.106
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Древни знания
« Отговор #41 -: Юли 14, 2016, 22:22:56 »
Медицината в древна Месопотамия

Историческа обстановка


Името Месопотамия (означаващо „земята между двете реки“) се отнася за географския регион, който се разпростира между реките Тигър и Ефрат, а не собствено към някоя отделна цивилизация. Всъщност, в продължение на хилядолетия, редица цивилизации са били във възход, падение или се взаимоизмествали в рамките на този изобилен регион. Плодородието на Месопотамия се дължи главно на спорадичното и често стихийното разливане на двете реки. И въпреки, че тези разливи улесняват земеделския труд, като добавят богати на минерали наноси всяка година, обработката на земята отнема внушителен човешки труд, за да

могат тези земи да бъдат успешно напоени и да бъдат защитени младите растения от прииждащите води. Имайки предвид комбинацията от плодородната почва и нуждата от организирани човешки усилия, може би не е учудващо, че първите цивилизации се развиват именно в региона на Месопотамия. Произходът на цивилизацията може да се съотнесе към група хора, живеещи в южна Месопотамия, наречени шумери. До около 3500 г. пр. Хр. шумерите вече са развили отличителните белези, които характеризират следващите цивилизации. Градчетата се разрастват до мегаполиси, използвана е ранната форма на пиктографска писменост, възниква металообработването, строят се храмове в монументални

мащаби. Общоприето е, все пак, че истинската цивилизация води началото си около 3100 г. пр. Хр. с развитието на клинописната система. Тя е установена от шумерите и въвежда употребата на гномон за отбелязване на клиноподобни отпечатъци върху мокри керамични плоскости, които след като изсъхнат, могат да бъдат съхранени, транспортирани и т.н. След своето развитие, клинописното писмо се превръща в доминираща писмена система около Месопотамия в продължение на над 2000 години. Дори след като шумерският изчезва като говорим език, много други близкоизточни култури продължават да използват същата клинописна система. Голям брой клинописни плочи са запазени в резултат на тази всеобща употреба в продължение на  векове и именно те предоставят възможност на историците да вникнат в културата на древните месопотамски цивилизации.

Медицината в Месопотамия: източниците


В по-голямата си част информацията, достъпна на днешните учени, идва от клинописни плочки. Изобразителни репрезентации от месопотамско изкуство не са запазени, нито пък до сега е изследван достатъчно костен материал. За нещастие, въпреки че изобилие от древни месопотамски клинописни плочки е оцеляло и до днес, броят на тези, които засягат медицински въпроси, е относително малък. Повечето от тези, които споменават медицински практики са запазени от библиотеката на Ашурбанипал – последният велик цар на Асирия. Неговата библиотека се помещава в царския му дворец в Ниневия и когато дворецът бил опожарен от чужди нашественици, около 20 000 глинени плочки се изпичат (и по този начин се запазват) в огромния пожар. В началото на двадесетте години на XXв. Кембъл Томпсън публикува шестстотин и шестдесетте плочки от двореца на Ашурбанипал. Други текстове, отнасящи се до медицината, са публикувани и по-късно. Пример за това са серия от издания, наречени Die Babylonishch-Assyrische Medizin, публикувани от Franz Kocher (не съм сигурен как се произнася на български).

Първите четири издания съдържат четиристотин и двадесет плочки, открити при различни археологически обекти, различни от библиотеката на Ашурбанипал, включително от библиотеката на един медик (ашипу) от неоасирийски Ашур, както и от други средноасирийски и средновавилонски текстове. Останалите две издания от труда на Kocher допълват този на Томпсън като предоставят нови сглобки на счупени фрагменти, както и допълнителни материали, открити в Британския музей. Известно е поне още едно издание с текстове от Ниневия, а освен това поредицата Spaet Babylonische Texte aus Uruk съдържа около тридесет медицински текста, които не са включени в труда на Kocher.

В по-голямата си част, това са плочки с рецепти и предписания, но съществува и малка серия от плочки с вписвания, които са директно свързани една към друга, и които са назовани „трактати“. Най-пълният такъв трактат от древна Месопотамия е познат като Treatise of Medical Diagnosis and Prognoses. Текстът на този трактат се състои от четиридесет плочки, събрани и изследвани от френския учен R. Labat. Въпреки че най-старото запазено копие от този трактат е датирано от около 1600 г. пр. Хр., информацията, съдържаща се в текстовете е амалгама от неколковековно месопотамско медицинско познание. Диагностичният трактат е организиран от край до край на отделни подсекции, които покриват конвулсивни разстройства, гинекология и педиатрия. Злочестото в случая е, че остарелите преводи, които са достъпни днес за неспециалистите, карат древните месопотамски текстове да звучат като откъси от откъси от наръчник за магове. Всъщност, както показват и последните проучвания, описанията на болестите, описани е диагностичния трактат, демонстрират особено умела възможност за наблюдения и като цяло са изключително проницателни. На практика всички болести, за които бихме могли да си представим, могат да бъдат открити описани в различните части на диагностичния трактат, когато съответните му части са напълно запазени, разбира се, както е в случая с неврологията, треските, паразитните тении, венерическите и кожните заболявания. Освен всичко друго, медицинските текстове са и изключително рационални, а някои лечения, както е в случая за прекомерното кървене (където всички упоменати растения са лесно идентифицирани), по своята същност са абсолютно същите като съвременните методи за лечение на това състояние.

Месопотамските представи за болестта и лечението

В Месопотамия за болестите често са виновни божества, духове, призраци и т.н. Все пак, всеки един дух или бог е отговорен само за една от това, което ние днес бихме нарекли болест, във всяка една отделна част на тялото. В този смисъл, обикновено „Ръката на Божество Х“ на стомаха отговаря на това, което ние наричаме стомашна болест. Друга част от заболяванията са просто идентифицирани чрез наименования, например „бенну“. Също така се разпознава и фактът, че различните органи биха могли да не функционират добре, причинявайки една или друга болест. Божества също могат да са причинители, но на по-високо ниво, на болести или неизправност на органите, въпреки че понякога това е начин на изразяване, че симптом Х в случая не е самостоятелен, както обикновено, а е причинен от божество У. Може да се покаже, че растенията, използвани при лечение, са главно използвани за изцеление от симптомите на болестта, а не са използвани при магически свещенодействия, свързани с това божество. Предполага се, че специфични възлияния са принасяни на определено божество, когато то е смятано за причинител, но подобни възлияния не се споменават в медицински, а вероятно са откривани в други текстове.

Практикуващи лекари в Месопотамия

Чрез изследване на запазените медицински плочки става ясно, че в древна Месопотамия съществуват два отделни типа професионални практикуващи лекари. Първият тип е ашипу, който в по-старите записки често е наричан „маг“. Една от най-важните роли на ашипу е да постави диагноза на болестта. В случай на вътрешни болести, това най-често означава, че ашипу определя кое божество или кой демон са причинителят. Ашипу също така се стреми да определи дали болестта е резултат от някаква грешка или грях от страна на пациента. Фразата „Ръката на…“ се използва за индикация на съществото отговорно за въпросната болест, което след това би могло да бъде умилостивено от пациента. Ашипу може и да изцели пациента посредством магии и заклинания, които имат за цел да прогонят духа, причиняващ болестното състояние. Ашипу може също така да пренасочи пациента към различен тип лечител, наречен асу. Той е специалист по билкови отвари и в по-старите изследвания на месопотамската медицина често е наричан „доктор“, тъй като се занимава с това, което често е класифицирано като практическо приложение на лечението. Например, когато лекува контузии или разкъсни рани, асу си служи с три фундаментални способа: промиване, полагане на извлеци и превързване. Тези три способа на асу са регистрирани в до момента най-стария познат медицински документ в света (ок. 2100 г. пр. Хр.).

Познанието на асу за приготвяне на отвари е от особен интерес. Много от древните извлеци (микстура от медицински съставки, прилагана върху рана и често задържана с помощта на превръзка) изглежда са имали в някаква степен ефикасен ефект. Някои от по-усложнените извлеци се нуждаят от загряване на растителна смола или на животинска мазнина в присъствието на съединения с алкален характер. Тази специфична микстура при загряване образува сапун, който спомага предотвратяването на бактериални инфекции. При все че връзката между ашипу и асу не е напълно ясна, двата вида лечители изглежда са работили съвместно за постигане на успех. По-заможните пациенти вероятно са търсили помощта и на ашипу, и на асу, за да се избавят от болест. Освен споделянето на пациенти, възможно е да съществува и застъпване в уменията на двата вида лечители: асу понякога може да изрича заклинания, а ашипу би могъл да предписва медикаменти. Доказателства за застъпване спрямо ангажиментите са открити в библиотека на ашипу, която съдържа фармацевтични рецепти. Други доказателства, отнасящи се за способностите на месопотамските лекари, под формата на текстови източник са открити върху Кодекса на Хамурапи. Текстът не е написан върху плочки, а е открит върху голям монолитен блок от полиран черен базалт. Той не представлява кодекс от закони в съвременния смисъл на израза, а по-скоро колекция от легални решения, взети от Хамурапи (ок. 1700 г. пр. Хр.) в ролята му на върховен съдия и публикувани да възтържествуват неговата справедливост. Няколко подобни колекции са познати от други периоди и тази на Хамурапи не може да бъде възприета като образец за месопотамската справедливост – всъщност тя се отличава с приложението на принципа „око за око, зъб за зъб“, докато други позволяват парични наказания. Сред законите на Хамурапи има някои, които се отнасят за отговорностите на лекари, които извършват операции. Тези закони заявяват, че лекарите са отговорни за хирургически грешки и провали. Тъй като законите споменават отговорности, свързани само с „употребата на скалпел“, може да се предположи, че лечителите в царството на Хамурапи не са отговорни за други грешки или неуспешни опити за излекуване на определена болест. Интересно е, също така, да се отбележи, че спрямо тези закони и възнаграждението за успешна операция, и наказанието за провалена такава се определят от статуса на пациента. Следователно, ако хирургът оперира и спасява живота на високопоставен човек, пациентът трябва да плати десет сребърни шикела. Ако хирургът спаси живота на роб, то той получава само два. Освен това, ако високопоставен пациент изгуби живота си, хирургът рискува да му бъдат отрязани ръцете, докато ако роб умре след хирургическа намеса, докторът трябва само да плати, за да бъде заменен роба. Употребата на социалния статус за определяне на наказанието не се открива в други подобни „кодекси“.

Ако оставим рисковете от извършване на операции настрана, поне четири глинени плочки са запазени, които описват специфичните хирургически процедури. За съжаление една от четирите е прекалено фрагментарна, за да бъде разшифрована. От останалите три, една изглежда описва процедура, в която асу разрязва гръдния кош на пациент, за да освободи от плеврата натрупана гной. Други два хирургически текста принадлежат към колекция от плочки, озаглавени „Предписания за болести на главата“. Единият от тези текстове споменава как асу остъргва черепа на пациента си със скалпел. Последната плочка описва постоперативните грижи за хирургическа рана. Тя препоръчва приложението на лек, който се състои главно от сусамово олио, действащ антибактериално.

Друго важно, което трябва да се вземе предвид при изследване на древната медицина в Месопотамия, е разпознаването на различните видове медикаменти, упоменати в плочките. Уви, голяма част от тях са трудни или дори невъзможни за точна идентификация. Често асу си служи с метафорични имена за най-употребяваните дроги като например „лъвска мас“ (точно, както ние използваме „момина сълза“ или „коледарче“). В по-голямата си част това са растителни извлеци, смоли и подправки. Редица от растенията, инкорпорирани в медицинския репертоар на асу, притежават антибиотични свойства, докато някои смоли и подправки имат антисептичен ефект и неутрализират миризмата на зловонни рани. Освен всички тези ползи, добре е да се запомни, че както прилаганите медикаменти, така и самите действия на древните лекари следва да имат изявен плацебо ефект. Пациентите вярват безусловно, че лекарите имат способността да ги изцелят и следователно поне самата визита при лечителя подсилва психологически идеята за здраве и благоденствие.

Други източници за здравни грижи

Освен ролята на ашипу и асу, съществуват и други начини за осигуряване на необходимите грижи за здравето в древна Месопотамия. Една от алтернативите е храмът на Гула. Гула, често визуализиран в кучешка форма,  е един от главните богове-лечители. Въпреки че разкопки при храмове, посветени на Гула, не разкриват признаци, че пациенти са приемани в храма за лечение (както е в случая с по-късни светилища на Асклепий в Гърция), тези храмове са предполагаемите места за диагноза. В своята книга  Illness and Health Care in the Ancient Near East: the Role of the Temple in Greece, Mesopotamia, and Israel Хектор Авалос заявява, че храмовете на Гула са не само места за диагнозиране на заболявания (жреците се консултирали с Гула за това кой бог е отговорен за определена болест), но също така тези храмове служат и като библиотеки  за запазване на редица ценни медицински текстове.

Основният център за грижа за здравето е домът, където ашипу и асу са наемани. По-голямата част от грижите за пациента се осигуряват там като членовете на семейството извършват, каквото знанието им позволява. Извън дома, други важни места за религиозно лечение са близките реки. Жителите на Месопотамия вярват, че реките имат силата да прогонват злите сили, които причиняват болестта. Понякога са строени малки колиби за засегнатите в близост или до дома или до реката, за да спомагат семейната централизация на домашната здравна грижа.

Заключителни мисли

Дали медицината на древна Месопотамия предава завещание, което в крайна сметка оказва въздействие върху лекари от последвалите цивилизации е въпрос, който вероятно никога няма да има еднозначен и завършен отговор. При все че някои от основните устои на медицината като превързването и акумулирането на текстове започва в Месопотамия, други култури вероятно развиват тези практики самостоятелно. Дори в самата Месопотамия някои от древните методи изчезват след хилядолетия. Изглежда египетската медицина е тази, която има най-голямо влияние в по-късното развитие на тази наука, преминавайки през древногръцката.

https://istorianasveta.eu/
« Последна редакция: Август 14, 2018, 06:30:54 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7257
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows 7/Server 2008 R2 Windows 7/Server 2008 R2
  • Browser:
  • Chrome 53.0.2785.143 Chrome 53.0.2785.143
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Древни знания
« Отговор #42 -: Октомври 09, 2016, 08:45:29 »
Това странно съоръжение на почти 3000 години работи и днес

https://drevnite.com/wp-content/uploads/2016/10/0014-683x1024.jpg
Древни знания

Когато говорим за Персия, често се сещаме за цар Ксеркс, който се сражавал с гърците по време на гръцко-персийските войни. По онова време персите представлявали доста развита цивилизация, чието наследство и до днес напомня за себе си.

Странните дупки в земята на снимката горе са на почти 3000 години и са построени още преди войната на персите с гърците. Това съоръжение се нарича кяриз, или qanat, и се намира в град Гонабад в съвременен Иран. Построен е от хора, а не от пришълци…

https://drevnite.com/wp-content/uploads/2016/10/0023.jpg
Древни знания

Схема на кяриз: 1. Водоснабдителен проход. 2. Водоотвеждаща галерия. 3. Водоприемен канал (водоем). 4. Наблюдателни кладенци. 5. Водоносен пласт.

Кяризът се смята за едно от най-великите изобретения на онова време. Тази водопроводна система е способна да събира подземна вода и да я транспортира в градовете и иригацинните канали. Благодарение на това Персия е съумяла да съществува и да се развива в условията на задушен климат.

https://drevnite.com/wp-content/uploads/2016/10/0032.jpg
Древни знания

Хидротехническата система включва основен кладенец, който получава вода от подземен хоризонт – система от тунели, по които водата се транспортира на определено място, и вертикални дупки за вентилация по целия маршрут, което също така позволява на влагата да кондензира. Освен останалото подземната система значително снижава изпарението на скъпоценната влага.

https://drevnite.com/wp-content/uploads/2016/10/0041.jpg
Древни знания


https://drevnite.com/wp-content/uploads/2016/10/0052.jpg
Древни знания

Дължината на този кяриз е 33,113 метра и съдържа 427 вдлъбнатини за вода. Съоръженията са строени с използването на законите на физиката, геологията и хидравликата. От 2007 година горабадският кяриз е включен в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО.

https://drevnite.com/wp-content/uploads/2016/10/0061.jpg
Древни знания


https://drevnite.com/wp-content/uploads/2016/10/007.jpg
Древни знания

https://drevnite.com/stranno-saorajenie-na-pochti-3-hil-godini-raboti-i-dnes/
« Последна редакция: Август 14, 2018, 06:32:00 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7257
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows 7/Server 2008 R2 Windows 7/Server 2008 R2
  • Browser:
  • Chrome 54.0.2840.99 Chrome 54.0.2840.99
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Древни знания
« Отговор #43 -: Ноември 23, 2016, 21:11:03 »
Генетичният диск – един от най-загадъчните артефакти


Това е един от най-загадъчните артефакти в света. Диаметърът на каменния кръг, открит на територията на Колумбия и наречен генетичен диск, е 27 сантиметра, теглото – около два килограма.

Двете му страни са покрити с изображение на вътреутробното развитие на плода във всички стадии. Сега този процес се наблюдава от лекарите със специални уреди.

Но как подобни сведения са станали известни преди шест хиляди години? И какви още знания може да са притежавали представителите на неведома ни цивилизация?

Колумбийският професор Хайме Гутиерес Лета от години събира необясними древни предмети. Повечето екземпляри от неговата колекция са открити в малко изследвания и труднопроходим район Сутатауса, намиращ се в провинция Кундинамарка. Това са камъни с изображения на хора и животни, както и изделия с непонятни символи и надписи на неизвестен език.

Главните експонати от колекцията на професора са генетичният (също ембриологичен) диск и други вещи, изработени от лидит – камък, добиван първоначално в Лидия, древна страна в западната част на Мала Азия.

По твърдост този материал е сравним с гранит, но при изключителната си твърдост той притежава слоеста структура и е много труден за обработка.

Камъкът е известен също под названието дарлингит, радиоларит и базанит и има ярка окраска. Още от антични времена го използвали за производството на украшения и мозайки. Но изрязването на нещо от него, дори с използването на съвременни инструменти, било невъзможно.

Причината е слоестата му структура, която под въздействието на резците задължително се чупи. И все пак генетичният диск е изработен именно от този минерал, а рисунките върху него напомнят не резба, а по-скоро щампа.

Очевидно при обработката на минерала е прилагана неизвестна ни технология. Нейната тайна и до днес е загадка.

Друга загадка е мястото, в което е бил открит камъкът. Проф. Лета го намерил в един от местните жители, който твърдял, че е открил каменният кръг с надписите някъде около градчето Сутатауса.

Но някои изследователи (например писателят на научна фантастика Ерих фон Деникен) допускат, че дискът може да има отношение към рядка колекция на свещеника Карло Креспи – мисионер, работил в средата на ХХ век в Еквадор. За да подкрепя по някакъв начин своите енориаши, падре Креспи купувал от местните жители древни предмети, които те намирали по полетата или джунглите – от керамика на инките до каменни плочи.

Самият свещеник никога не е класифицирал своята колекция, но е известно, че в нея са присъствали изделия, които не се отнасяли към нито една от известните археологически култури на Южна Америка. Основно това били предмети от метали, но се срещали и каменни кръгове и таблички, покрити с надписи и рисунки.

След смъртта на свещеника някои ценни вещи от колекцията му били предадени на Ватикана, а други просто били изхвърлени.

По думите на самия Креспи местните жители намирали покритите с рисунки каменни изделия недалече от еквадорското градче Куенка – в разположени сред джунглите подземни тунели и камери. Падре също твърдял, че от Куенка към джунглите тръгва древна система от такива подземни тунели с дължина повече от 200 километра. По-късно за тази система от тунели писал и Деникен в своята книга „Златото на боговете“.

Но може ли генетичният диск да е бил свързан по някакъв начин с хората, които са построили тези подземни съоръжения?

Рисунките на каменния кръг

Не по-малко въпроси предизвиква и това, което е изобразено на диска. По неговата окръжност от двете страни с ювелирна точност е показан целият процес на появата на човешко същество на бял свят – устройството на репродуктивните органи на мъжа и жената, моментът на зачеването, вътрематочното развитие на плода и раждането на бебето.



В лявата част (ако си представим кръга като циферблат на часовник – където се намира 11 часа) се намира ясна рисунка на сперма без сперматозоиди и до нея – със сперматозоиди (вероятно авторът е искал да покаже процеса по зараждане на мъжкото семе).

За сведение – сперматозоидите са открити от Антони ван Льовенхук и неговия ученик Йохан Гам чак през 1677 г. Както е известно, това събитие е предшествано от изобретението на микроскопа. Но рисунките на диска доказват наличието на подобни знания в дълбоката древност.

След това на диска, в посока цифрата 1, може да се видят няколко вече оформени сперматозоида. Следва непонятна рисунка – учените така и не са стигнали до единодушие какво означава тя. В района на цифрата 3 се виждат изображения на мъж, жена и дете.

На обратната страна на диска в горната част е изобразен зародиш в няколко стадия на развитие, които завършват с формирането на бебе. Рисунките показват еволюцията на вътреутробния живот. В района на цифрата 6 отново са изобразени мъж и жена.

Проведена експертиза е установила, че на диска действително са изобразени основните етапи от развитието на човешкия зародиш, които лесно могат да бъдат идентифицирани.

Други артефакти от колекцията

Освен диска в колекцията на Гутиерес има и други предмети, изработени от лидит. Очевидно и те са принадлежали на загадъчните представители на неизвестната цивилизация.

Например многофигурна статуетка, от едната страна на която са изобразени майка и дете, а от другата – мъж в снаряжение за лов.

Или доста необичаен нож. В горната част на неговата ръкохватка е изобразена глава на майка, а по-ниско – глава на дете, чиято шия е обвита в пъпна връв. Очевидно този нож е използван за отрязване на пъпната връв на новороденото.





Сред артефактите има множество други предмети, явно използвани за медицински цели. При малкия си размер те се отличават с необикновено съвършенство на формите.

Известният изследовател на археологически находки – професор Клаус Дона от Австрия, е ръководил проведената във Виена експертиза на тези инструменти. В редица статии той отбелязва, че те внимателно са огледани от най-добрите световни специалисти.

Никой не могъл да разбере как са били създадени тези предмети, но всички били единодушни, че в наши дни е невъзможно да се създадат толкова съвършени инструменти от този материал. Те са подходящи за ръце с всякакви размери – с такава точност са изработени.

Преди хиляди години

Към кой период принадлежат генетичният диск и медицинските инструменти от лидит?

Геоложка експертиза, проведена в Националния университет на Колумбия, показала, че те се отнасят към доисторическата епоха и възможността за фалшификация на дадените артефакти е изключена.

Тъй като те са открити в Колумбия (или в Еквадор, което не е изключено) и не принадлежат към нито една от съществуващите доколумбови култури на Южна Америка, изследователите определят тяхната възраст поне на шест хиляди години.

Засега никой не може да обясни какви технологии са използвани за изработването на подобни предмети. Но въз основа на изучаването на тези находки може да се направи извод: всички те принадлежат на неизвестна ни високоразвита цивилизация от миналото, за чието съществуване официалната наука засега нищо не може да каже.

Не е изключено в ембрионалния диск да са шифровани тайни на генетиката, които тепърва предстои да се открият от съвременните учени.

https://drevnite.com/genetichniyat-disk-edin-ot-naj-zagadachnite-artefakti/
« Последна редакция: Август 14, 2018, 06:33:45 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7257
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows NT 10.0 Windows NT 10.0
  • Browser:
  • Chrome 58.0.3029.96 Chrome 58.0.3029.96
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Древни знания
« Отговор #44 -: Май 06, 2017, 21:09:17 »
Хипокауст - откъде започва подовото отопление?

Римската отоплителна система всъщност е измислена в Древна Гърция


Къде е изградено първото подово отопление в света? Вероятно най-старият първообраз на такова съоръжение е около ІV хил. пр. Хр. Той може да бъде видян в археологическия обект Älvnäset на територията на дн. Лапландия. Близо до шведското градче Вуолерим (Vuollerim) се намира възстановка на някогашен сборен пункт на ловци, в която се вижда как огнище е разпространявало горещия въздух от пламъка чрез топлоотводни канали.

В съвременния информационен поток понякога се появява думата хипокауст. Това е название на известна от векове отоплителна система, чиято конструкция и до ден-днешен се използва в конструкцията на някои решения на жилищно отопление. Малко хора са наясно обаче в какво се е състоял хипокаустът обаче и как точно е работел. Рядко се замисляме, че централното отопление на европейска територия е изграждано още в Античността.

Думата хипокауст на латински език изглежда като hypocaustum и е съставена от старогръцките думи hypo - "под" (наречие) – и корена caust-, който се свързва с горене (срв. сода каустик). В прастария вариант на античното централно отопление, за да се радваме на топли помещения, е нужно да се нагрее въздух или вода под една част от сградата и получената топлина да се разпространи из останалите части на жилището чрез вентилационни отвори в пода и стената. За нагряване се използва печка или огнище, разположено обикновено в средата на групата помещения, защото се е смятало, че така разпределението на топлината ще е най-равномерно. В древността тези системи са били доста ефективни, макар и да не могат да те сравняват с днешната климатизация на въздуха.

Двата основни метода за централно отопление в Античността са хипокаустът и системата с нагряване от слънцето. Древните гърци са използвали и двата варианта. При хипокауста печката се намира в мазето под пода на жилищния етаж и топлината, разпределяне чрез топлопроводни тръби или просто тесни тунели, нагрява помещенията. При древногръцката система за слънчево отопление пък жилището се проектирало и строяло по такъв начин, че да бъде огрявано от колкото се може повече слънчева светлина през деня. По този начин помещенията били максимално огрявани през прозорците и така температурата им се покачвала.

Първата сграда в Европа, за която има сведения, че е отоплявана централно, е Храмът на Артемида в древногръцкия град Ефес около 350 г. пр. Хр. Друг случай са баните в Олимпия, където, освен централното отопление, интересното е, че се е намирал и първият засвидетелстван случай на загряване на вода за къпане. Печката се поставяла под резервоар, пълен с вода, и се изчаквало, докато тя се нагрее до определена степен. След това тя се преливала в голям басейн, където хората влизали да се къпят. Това са и едни от първите известни обществени бани в историята изобщо.

За инженери на отоплителната система в Ефес се смятат Херсифрон и синът му Метаген – двамата архитекти, проектирали Храма на Артемида в Ефес. Те започват строителството му около средата на VІ век пр. Хр.

Около 15 г. пр. Хр. в съчинението си "За архитектурата" (De architectura) римският автор Витрувий подробно описва система за въздушно отопление, разпространена в Древния Рим. Според него римското централно отопление не е буквално копиране на гръцкото, а е доразвито и усъвършенствано от инженера Сергий Ората (Sergius Orata). Занимавайки се с търговия с риба, той построил ферма за стриди, където и приложил модернизирания хипокауст. Описаният от Витрувий римски вариант на централно отопление се състои също от печка, разположена леко встрани от отопляваните помещения, и топлопроводи. Нагретият от печката въздух отивал в прорязано от тухлени стълбове пространство и след това се изкачвал нагоре в стените, където за топлопроводи били предвидени канали от глина или (най-често) продълговати кухи тухли. По този начин помещението се отоплявало не само откъм пода, а и откъм стените. Топлинните тръби продължавали чак до покрива, където димът излизал. По този можели да се отопляват и сгради на повече от един етаж.

Витрувий дава съвети как може да се разпредели най-рационално топлинната енергия в комплекса на термите, като се изградят калдариите (помещенията с гореща вана) за мъжете непосредствено до тези за жените. Също така, е нужно тези два вида помещения да се разположат съвсем близо до тепидария (топло помещение, обикновено с малък басейн в центъра). Освен това, римският архитект описва регулиране на температурата в баните чрез бронзов вентилатор в тавана на купола.


Хипокауст в римски дом

Върху стълбовете в подземието с печката лежала цялата тежест на пода, затова обикновено те били изградени от големи тухли, а всеки стълб издържал плоча от печена глина. Над плочите имало слой бетон и така се образувал подът. Върху тях пък лягало основното покритие – мозайката. Стените се облицовали с мрамор или пък просто с мазилка. По подобен начин се отоплявали и някои средновековни замъци в Европа, а в някои сгради от античния комплекс Сердика също е открит хипокауст.


Стаите, предвидени да бъдат най-топли, се разполагали долу и най-близо до печката, чието топлоотдаване и производителност се регулирали от количеството дървено гориво, изгаряно в нея.

За построяването на хипокауст и неговото използване били необходими значителни финансови средства (напр. заради голямото количество необходим дървен материал), поради което такава система имало преди всичко в държавно строените едноетажни административни сгради и в центровете на римския обществен живот – термите. В частното строителство единствено най-богатите римски граждани имали централно отопление, ако не в градските си жилища, то поне в богато устроените си вили.




Хипокауст с останки от вътрешностенни глинени топлопроводи

Разширявайки владенията си през вековете, Римската империя способствала за разпространението на хипокауста в новоприсъединените към държавата земи. С особена популярност това отопление се ползвало в северните провинции и планинските региони, където зимата била сурова – Апенините, Алпите, Иберийските планини и Балканите. Археологически обекти с останки от хипокауст са открити и на територията на Кримския полуостров.

След слизането на Римската империя от историческата сцена, в нейните северни бивши провинции системата за подово отопление била много бързо забравена, докато в средиземноморския басейн тя се запазила и даже била осъвременявана. Така например, във Византия за отопление на обществени бани хипокауст се използвал до VІІ век, а в страните от Северна Африка – чак до ХІІ. В испанска Кастилия от хипокауста произлязла отоплителна система на име gloria, която в някои жилища старо строителство съществува и до днес.

https://nauka.offnews.bg/
« Последна редакция: Август 14, 2018, 06:34:48 от Hatshepsut »


Share me

Digg  Facebook  Twitter  Google  
Smf