Автор Тема: Да върнем у нас съкровищата на Велика България  (Прочетена 5408 пъти)  Share 

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Активен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 8467
  • Country: bg
  • Карма: +503/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Opera 9.80 Opera 9.80
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Да върнем у нас съкровищата на Велика България

Славата на Велика България ни е нужна,
за да възкреси националната ни гордост

Източник на изображенията: http://doktora757.blog.bg/history/2011/02/07/koi-pritejava-drevnite-bylgarski-sykrovishta.681640?reply=2577612


АТАКА ще търси начини и средства да върне на страната ни големите съкровища на Велика България, защото те принадлежат на нашата история. Това е част от идеята на патриотичната партия да спре изтичането на културно-исторически паметници зад граница, както и да бъдат направени усилия за изземане или изкупуване на вече заграбеното и изнесено наше историческо наследство. Дори в случаите, когато де юре нямаме права над тези паметници, защото са открити на чужди територии, има много начини да ги върнем на историческата наука, поставяйки ги там, където те принадлежат - в миналото на древната ни държава, а тя, както знаем, не започва от Аспарух.
Златото на Велика България трябва да заеме мястото си в музеите, ако не в оригинал, то като добре изработени галванопластични копия от благороден метал. Снимки на съкровищата от могъщата държава на нашите предци трябва да присъстват в учебниците на децата ни. Музеите, пазещи български съкровища, трябва да бъдат задължени да оповестят истината за тях толкова ясно и категорично, че и най-неизкушеният в науката да разбере, че това съкровище е доказателство не за друго, а за величието на държавата България.
Известно е, че Тодор Живков и Людмила Живкова при официални посещения подаряваха копия от Панагюрското съкровище, правени от фабрика "Тракийски сувенир". Дори се говореше, че са изнесли самото съкровище. Защо да не поискаме реципрочна услуга? Добрите копия са трудно различими, особено за неспециалиста, а биха изиграли неизмерима възпитателна роля.
Големите прабългарски съкровища бележат огромните територии, върху които са живели българи, при това съвсем не като номадски племена, а като високо организирани общности. Съвременните техни потомци обаче сега могат да видят само част от скъпите реликви, пръснати в няколко чужди музеи, които ги притежават, при това без непременно да са в държавата, на чиято територия съкровището е открито. Друга част от намерените предметите е недостъпна, защото обитава частни колекции.
Да припомним най-големите и известни открития: Съкровището на хан Кубрат, открито край с. Малая Перешчепина, Украйна - 800 предмета - 25 кг, 50 кг сребро. Намира се в Ермитажа; Съкровището от Над Сент Миклош в областта Банат, Румъния - 23 златни съда с общо тегло 10 кг. Експонирано е във Виенския художествено-исторически музей; Предметите от гроба на Аспарух, открит край с. Вознесенка, Украйна. Намират се в Харковския музей; Съкровището на кан Кубер, намерено край албанското с. Врап. Поделено е между музея "Метрополитен", САЩ и Археологическия музей в Истанбул; Съкровището от Ерсеке, село в Албания. Притежание е на неизвестен колекционер
"Едва ли има на света друг народ, който така слабо да познава своята история... Издадени са монументални исторически трудове, но академичният им научен език е недостъпен за простосмъртните,... от друга страна това незнание се дължи и на многократното пренаписване на историята... А може би причината е по-отчайваща: старата наша история надвишава сегашното ни жалко самочувствие като народ, сравнението с миналото ни потиска и ние не искаме да си го спомняме..." Така написа Стефан Цанев в Хрониките си. Българските патриоти искат да го опровергаят. Защото те не губят самочувствие от славното минало на отечеството си, а търсят в него основание за своята горда националистическа кауза.
Аварско съкровище - под това название в края на 1981 г. в галерия "Сотби" в Лондон е показана колекция от златни и сребърни предмети, намерени в с. Ерсеке, Албания, които специалистите уподобили на откритото пред 1901 г. във Врап, пак Албания, съкровище. Златните предмети от Врап несъмнено били "царски инсигнии", т.е. знаци и символи, които има право да носи само владетелят. Техният стил сочел като място на производство и употреба Аварския каганат - държавно обединение на "обрите", българските славяни и котраги в Панония и Срем.
Експертите преценили, че предметите от новото съкровище също могат да принадлежат само на някой от владетелите на могъща държава. Коя обаче? Златните и сребърни вещи били предадени за експертиза на световноизвестния немски археолог Йоахим Вернер. За да разгадае тайнствения произход на съкровището, той предприел пътуване в Албания. Посетил старото находище Врап, недвусмислено утвърдил и местонахождението на новото сензационно царско съкровище - Ерсеке (малко градче, близо до албанско-гръцката граница, 80 км южно от Охрид, 120 км югоизточно от вече известния със златното "каганско" съкровище Врап).
И двете съкровища са единствените, които съдържат отлети поясни гарнитури от злато. Върху една от брънките на княжеския колан, открит в царското съкровище във Врап, е гравиран знак, идентичен с онзи, който се появява и на един княжески колан от Озора (място между Дунав и езерото Балатон в Унгария). Това е накарало сръбския археолог Й. Ковачевич да предположи, че канският клан (род), на който принадлежат гробовете от Малая Перешчепина, от Озора, както и съкровищата от Врап и Ерсеке, е един и същ. Множество доказателства говорят, че

това е
българският
царски род Дуло

С голяма доза сигурност може да се предположи, че наименованието "долная земя охридска", което срещаме в добавките към Манасиевата хроника, се отнася точно за Ерсекската, Долнопреспанската и Корчанската котловина (Девол). Манасиевата хроника посочва именно тази земя като територия на първо трайно заселване на българските славяни и котраги, както и на тяхното военнополитическо стабилизиране през VI век.
И така търсената велика държава е България - една от Българиите. А печалното в случая е, че скъпоценните предмети на кан Кубрат, намерени във Врап, които свидетелстват преди всичко за културата на тази българска държава, се пазят в Метрополитен музей в Ню Йорк и в Истанбул, а онези, открити в Ерсеке и показани в галерията "Сотби", имат вече неизвестен частен собственик. Нашата държава не направила дори и опит да ги откупи. На Живков сигурно и през ум не му е минало да купува съкровища или копия на съкровища - като тези, които раздавал наляво и надясно, за да компенсира пониженото си държавническо самочувствие, характерно впрочем не само за него.
България е най-старата европейска държава, която е запазила името си през вековете. Испания носи името си от 1479 г., Швейцария от 1291 г., Швеция от началото на XI век, Полша от края на X век, Франция от 843 година, Англия от 827, а България? От 681 година ли? Ами Кубрат и снопа с пръчки? Ами българско царство на север от Китай, за което се знае, че по време на слънчевото затъмнение на 22 октомври 2137 г. преди Христа победило китайците, понеже си имало календар и предварително знаело какво ще се случи? А държавата с име Балхара или Балх в днешния северен Афганистан, дето обяснява странния феномен, че имаме един куп общи думи с афганистанците, като нищо не ни свързва с тях ни исторически, ни географски? А държавата Балхара в северна Индия? А названията Мадара, Тунджа, Сакар и Шипка, които носят планини и реки, намиращи се през девет земи в десета? А Балхара в Памир, чиято столица Балх един древногръцки историк нарича "перлата на Азия"? Колко Българии са основали предците ни? Някои казват седем, други девет и дори дванайсет. Какво пише за тях в учебниците по история - почти нищо. Какво знаем ние самите и децата ни - срамно малко. Знаем (от картината на Димитър Гюдженов най-вече) за снопа с пръчките на Кубрат, който съветвал синовете си да останат заедно. А знаем ли, че същият този Кубрат е бил изключително образован, понеже живял и учил в Константинопол, където освен това приел християнството - повече от два века преди Борис Михаил да покръсти българите?
Ето затова са ни нужни съкровищата на Велика България -защото много българи не само не знаят тази част от историята ни, но нещо по-лошо - те не вярват, че това е истина. Отказват да приемат, че сме били велики, могъщи и горди, че устройството на нашата (нашите) държава (държави) било дотолкова изпреварило другите, че те го изучавали и копирали.




Дори само календарът на прабългарите
е достатъчен,

за да оценим тяхната (и наша по наследство) изключителност. Хилядолетия преди човечеството да открие, че Земята се върти около Слънцето, нашите предци са знаели това. И изобразявали върху надгробните камъни Слънце с обикалящи около него шест планети. Още през 4768 г. преди Христа те изчислили, че Земята се завърта около Слънцето за 365 денонощия и 2422 хилядни от денонощието, което е с половин секунда по-малко от абсолютно точното астрономическо време. Основавайки се на тези свои знания, прабългарите създали най-съвършения календар. На всеки четири години добавяли по един ден - в деня на лятното слънцестоене и го наричали ени (днес Еньовден).
Какво биха направили другите, ако имаха само този факт в историята си? А ние мълчим, повтаряйки неистината, че сме малка държава, че сме слаби и незначителни и затова ни мачкат и пренебрегват. Може би и това дължим на робството - премазаното си самочувствие - защото са оцелели тези с преклонените главици, дето сабя ги не сече. Значи освен физическия, освен културния геноцид ние сме жертва и на още един - геноцид над националната ни гордост. Пет века ли са ни нужни, за да възкръснем духовно? Или това може да се ускори чрез познания върху собствената ни история? Ето затова ни е нужно златото на Велика България - за да възкликнем като хилендарския монах: "О, неразумни и юроде, поради что се срамиш да се наречеш българин?"

http://vestnikataka.bg/show_news.php?id=207870&cat=5
« Последна редакция: Ноември 06, 2013, 07:40:20 от Hatshepsut »

Активен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 8467
  • Country: bg
  • Карма: +503/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Opera 9.80 Opera 9.80
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Bulgaria gold treasure - part1:

<a href="http://www.youtube.com/watch?v=0A1r2g9Nn50" target="_blank">http://www.youtube.com/watch?v=0A1r2g9Nn50</a>

Bulgarian gold treasures part2:

<a href="http://www.youtube.com/watch?v=BQI_dI6Mf8U" target="_blank">http://www.youtube.com/watch?v=BQI_dI6Mf8U</a>
« Последна редакция: Август 05, 2011, 11:47:24 от Hatshepsut »

Активен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 8467
  • Country: bg
  • Карма: +503/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Firefox 26.0 Firefox 26.0
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Да върнем у нас съкровищата на Велика България
« Отговор #2 -: Ноември 06, 2013, 07:39:02 »
Кой притежава прабългарските съкровища

Автор: Диляна Димитрова, http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=770475

Пет са големите прабългарски съкровища. Всички те маркират значими битки и територии, където водещи роли са имали великите властелини на старите българи. Къде обаче днешните българи могат да зърнат реликвите, останали от пищните хански трапези или гробни мемориали? Всички те са пръснати по света - едни са в музеи, други в частни колекции. У нас се съхраняват само копия на някои от тези образци. Останките от гордото ни минало блестят в Националния исторически музей.

- Съкровището на хан Кубрат, открито край с. Малая Перешчепина, Украйна, е най-голямото в ранното Средновековие. Съдържа над 800 предмета. Златото в него надхвърля 25 кг, а среброто - 50 кг. Намира се в Ермитажа. Там е и мечът на Кубрат.

 

 

- Съкровището от Над Сент Миклош (румънско селище в областта Банат, Румъния) е от 23 златни съда с общо тегло 10 кг. Експонирано е във Виенския художествено-исторически музей.



- Предметите от гроба на прабългарски владетел, вероятно хан Аспарух, открит край с. Вознесенка, Украйна. Намират се в Харковския музей.

 

- Съкровището на хан Кубер, намерено край албанското с. Врап. Части от него са наредени в музея “Метрополитен”, САЩ, и в Археологическия музей в Истанбул.



- Съкровището от Ерсеке, село в Албания. След като е предложено на търг в “Сотбис”, е изследвано от немския епиграфик проф. Йоахим Вернер. Притежание е на неизвестен колекционер.


Златните колекции на българските владетели от ранното Средновековие не са просто древни иманета, те носят важни политически послания, твърдят учените. Съкровищата са мерило за властта, престижа и възможностите на държавния глава. Създателят на Велика България хан Кубрат явно е бил умел държавник. Той е успял да обедини българските племена северно от Кавказ и Черно море и да ги превърне във фактор на международната сцена.

 “През VII в. България е била сред най-мощните държави в Европа”, твърди проф. Вернер. Нашите предци са били сила, с която са се съобразявали могъщите империи по онова време - Византийската и Персийската.
 
В НИМ показват само орлето на Аспарух

През 1930 г. край украинското с. Вознесенка е открит масов гроб на около 35 прабългарски воини, за които учените предполагат, че са хан Аспарух и негови бойци. Хипотезата е на археолога Гринченко, ръководил проучванията.
“След като съобщава за своите предположения пред колегията, той е заточен в Сибир”, разказва директорката на Националния исторически музей Цветана Кьосева.
 
Съкровището съдържало над 1500 златни и сребърни предмети, части от погребения на коне... Още при откриването им артефактите били разделени в три музея - в Запорожие, в Днепропетровск и в Харков. По време на Втората световна война обаче експонатите от Вознесенка е трябвало да бъдат евакуирани в Уфа. При транспортирането им на 10 октомври 1941 г. върху влака с реликвите паднала немска бомба, която предизвикала пожар. Докато го потушавали, в суматохата голяма част от колекцията обгоряла или била открадната. Оцеляло орлето на Аспарух.

 Много учени са изследвали предмета. Смята се, че е било връх от щандарт (римско легионерско знаме). На гърдите му е издълбан монограмът на хан Аспарух. На едно от крилата пък е знакът на рода Дуло.

 Съкровището е от началото на VIII век, което съвпада със смъртта на Аспарух и с установяването на българо-хазарската граница. Находките са открити точно на тази граница, където вероятно е била битката между двата народа. “Български аноним от ХI век сочи, че Аспарух е бил убит от измаилтяни (т.е. от хазари)на р. Днепър - разказва археологът Тодор Чобанов, зам.-министър на културата. - Това съвпада със сведенията, че е загинал във война с хазарите.”

 Орелът на Аспарух, изложен в НИМ, е точно музейно копие със сертификат на Запорожкия краеведчески музей. Изработен е от бронз и е посребрен.

 Дарението е от Иван Василиевич Плачков, българин от Бесарабия, депутат в Киевския градски съвет.
 
Братя стават благородници заради имане в Банат

Работник на двамата братя преселници от България Христо и Кирил Накови открива съкровище край с. Над Сент Миклош (Голям свети Никола) през 1799 г. Селото тогава е било част от Австро-Унгарската империя, поради това находките са били подарени на императора. Срещу този дар двамата братя получават благороднически титли на името на селището - Надсентмиклош.

 “В австрийския музей, където са изложени предметите в момента, под съкровището никъде не е отбелязано, че е прабългарско - твърди Цветана Кьосева. - Прочетох “Чергарски племена”. Предметите не са били за всекидневна употреба на ханската трапеза, а за специални случаи - например за посрещане на чужди делегации. Според Мариела Инкова, експерт от НИМ, изработката на една част от предметите е дело на константинополско ателие. Друга част е с много източни мотиви, затова се смята, че е поръчана при източни майстори.

 Специалистите предполагат, че изображението на едната кана е на хан Аспарух. Няма категорични доказателства обаче, че сервизът е красял интериора на прабългарското ханство, което е владеело банатските земи. Друга от хипотезите гласи, че е принадлежал на Аварския хаганат.
 
Кубрат ухажван от 2 империи

Съкровището на Кубрат е намерено от две деца през 1912 г. в пясъчните дюни на река Ворскла край село Малая Перешчепина в днешна Украйна. Учените го датират към средата на VII век до началото на VIII век. Децата съобщават на родителите си, а те - на пристава. Междувременно всички от селото разбират за имането, грабват лопати и отиват да копаят на мястото. Откриват около 800 златни и сребърни предмета - златен жезъл, златна фигура на лъв от скиптър, три златни пръстена (два от тях са с монограма на Кубрат, третият е на чичо му Органа), златен рог, златна торква, две златни гривни с изумруди, златна тока с тегло 454 г, два златни меча, златни и сребърни чаши и съдове за хранене... В България имаме копия само на 9 от находките.

 Учените смятат, че е гроб заради намерените малки златни пластини с нитове в ъгълчетата, с които се предполага, че е бил облепен ковчегът. Има и следи от трупоизгаряне. Златото е приписано на Кубрат, след като са били разчетени монограмите на пръстените.

 Това е едно от най-големите ранносредновековни съкровища в света. Освен това е най-голямата в света находка на ирански предмети (бел. ред. - персийски)извън Иран - твърди Тодор Чобанов. - Съкровището се състои от важни царски реликви. Сред тях има златна кана, която очевидно е принадлежала на шахиншаха (цар на царете) на Персия. Тя или е била подарена на Кубрат, или я е придобил насилствено, следователно е имал огромни военни възможности. По онова време такъв предмет е можело да се съхранява само в дворците на шахиншаха Хозрой II. Може пък да му е подарена, ако примерно е участвал във войната на Византия срещу Персия (602-628) - възможно е Кубрат да е бил неизвестният съюзник на ромеите. Това обяснява и защо византиецът му изпраща толкова много подаръци.” Изследователите твърдят, че Кубрат се е познавал от малък с византийския император Ираклий, докато българинът е бил заложник в Константинопол.
 
Сервизът на Кубер открит в днешна Албания

 На територията на Албания, край Адриатическото крайбрежие, са открити още две прабългарски съкровища, датирани между VII и IХ век. Едното е намерено от трима братя край с. Врап. Единият от тях е продал част от предметите.

 Съкровището съдържа изключително пищни златни и сребърни колани, съдове... Съществува хипотеза, че е било част от съкровищницата на аварския хаган. “В края на VIII-IХ век, когато хаганът умира, започва политически спор за властта и тогава българският хан Кубер взема част от това съкровище и тръгва към Битолското поле и Солун”, обяснява Мариела Хинкова от НИМ.

 Златният сервиз на хан Кубер вероятно е изработен в ателието на негов придворен ювелир, по чийто стил учените съдят, че е византиец.

 Съкровището, намерено край друго албанско село - Ерсеке, е подобно на откритото край Врап. За съжаление на учените находките се намират в частни ръце. За тях няма научни публикации. Открити са по време на Втората световна война от войници на Третия райх и първоначално са съхранявани в Германия, разказва Инкова. Когато в страната нахлуват съюзническите войски, съкровището е откраднато от чужд офицер. След време е предложено за откупка в “Сотбис”. Но се появяват твърдения, че е фалшификат, защото специалистите нямат с какво да го сравнят. Затова собственикът си го прибира. По-късно пак го предлага на търг и е купено от неизвестен частен колекционер в САЩ.

 Това лято София ще стане домакин на световен византийски конгрес. На него проф. Фалкодайм - директор на Римско-германския музей в Майнц, смята да съобщи подробности около това съкровище. Защото е открил кой е притежателят му и е получил разрешение от него да публикува научна информация за предметите.

http://doktora757.blog.bg/history/2011/02/07/koi-pritejava-drevnite-bylgarski-sykrovishta.681640?reply=2577612


Share me

Digg  Facebook  SlashDot  Delicious  Technorati  Twitter  Google  Yahoo
Smf