Автор Тема: Баба Марта - традиционен български обичай  (Прочетена 8529 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Angel Lights

  • Forum Member
  • **
  • Публикации: 206
  • Карма: +47/-8
  • Пол: Мъж
  • Darkness of Doom
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Firefox 3.0.6 Firefox 3.0.6
Баба Марта - традиционен български обичай


Навсякъде по света хората празнуват идването на пролетта с радост и надежда, но само в България се посреща такъв празник с традиции от старите времена.

Ако на първи март тръгнете да се разхождате по българските улици, ще срещнете много усмихнати лица. Но най-напред привличат погледа мартениците. Всеки се е закичил с тях. Може да ги срещнете даже по котки и кучета. А в малките планински селца хората ги слагат даже и на добитъка: агнета, ярета, жребчета. Къщите също си имат мартеници.

Може би се чудите какво точно представлява въпросната мартеница. Класическата мартеница е направена от усускани заедно бели и червени конци. Понякога накрая ма пискюли от същата прежда. Обикновено пискюлите са укерасени със сини мъниста, пендари или конци с друг цвят.

В старите времена мартеницата е била възприемана като ритуален знак – амулет, предпазващ от злите духове. Днес почти всички подобни „функции” са забравени и обичаят символизира само идването на пролетта. Но дори и сега българите вярват, че ако носят мартениците през март че са здрави цяла година. Има древна поговорка, която гласи „Ако не носиш мартеницата си през Март, Баба Марта ще ти изпрати лоша прокоба.”

Митичната Баба Марта олицетворява пролетта, слънцето, което лесно може да игори лицата на хората. Според вярването, Баба Марта е стара жена и е куца. Затова и носи железен бастун да се подпира на него. Народните вярвания описват характера й като много непостянен. Когато се усмихва, слънцето грее; коагто е ядосана студ сковава земята. По-голяма част от ритуалите имат за цел да я омилостивят.

Хората също вярват, че баба М рта ще влезе само в много чиста и спретната къща. Ето защо къщите се почистват старателно в края на февруари. Това е символично пролетно почистване от всичко лошо, старо и ненужно останало от миналат година.

Баба Марта име и много изисквания, относно хората, които ще види на първи март. Старците не излизат рано сутрин, защото може да я ядосат. Тя обича да вижда млади жени и момичета на нейния ден, което означава, че времето ще е хубаво и топло.

Баба Марта е мого благоразположена към хората, които носят мартеница. Обичайно те са направени от вълна, коприна или памук, заплетени от млади жени. Основните цветове са бяло и червено. Конците са усукани заедно. Традиционните мартеници може да включват и други елементи като сребърни монети, мъниста, чесън, охлювени черупки, косми от конска грива и т.н... Заедно те правят амулет.

На първи март всеки трябва да носи мартеница, особено малките деца, младоженците или новородените домашни животни. На някой плодни дръвчета, дръжките на вратите и избите също се слагат мартеници. Има специални места, на които се слагат мартеници – на китките, на врата като огърлица или на дрехите отляво. В някой бълграски региони мястото, където е поставена мартеницата зависи от социалното положение. Младите неомъжени девойки носят мартениците си от ляво на дрехите си, младите ергени ги носят на кутрето на лявата си ръка, женените мъже си слагат мартеница в десния чорап.

Хората носят мартеници за определен период от време. Обичайно периодът е свързан със знаците на приближаващата пролет – цъфнали дървета, среща с първите долитащи прелетни птици – щъркели, лястовици или жерави. Тогава хората свалят мартеницата и я завързват на цъфнало дърво.

В различните части на България свалянето на мартеницата е свързан разни предзнаменования. В Южна България хората вярват, че мартеницата, носена на китката трябва да се свали, когато видят летящ щъркел. Ако щъркелът не лети лятото ще е много мързеливо. Мартениците от врата се свалят, когато се види лястовица, което означава, че шията ще стане грациозна и дълга като на птица. Девойките поставят мартениците си под голям камък и после търсят знамения какъв ще е бъдещият им жених.

Веднъж свалена със съпътстващия ритуал мартеницат губи значението си на амулет. Това отбелязва една важна стъпка – краят на зимата и преходът към положителните промени. Тази широкоразпространена практика на носенето на мартеници и нейното учудващо неотслабващо положение сред българските обичаи се обяснява с вярването в магическите свойства на червения цвят. Нъна, парата, сините мъниста и вълчи или змийски зъб, червените конци имат свойството да гонят злите сили, демоните и болестите.

Бъргарите днес не парктикуват всички тези ритуали. Отпаднала е и необходимостта от такива превантивни мерки. Основното от този така богат на ритуали празник е пречупено през призмата на съвремието. Най-въодушевени от този традиционен празник са децата. Те приемат Баба Марта, точно както са приели и Дядо Коледа два месеца по-рано, само че получават мартеници вместо подаръци. Има много песни за Баба Марта, които са се запазили от преди и все още се пеят. Всички те са радостни весели както и самата тя.

Мартеницата... Този магически амулет, наследен от предците ни е първият знак за настъпващата пролет. Ето защо всеки българин носи мартеница на първи март, символизираща вярата, че от сега нататък всичко ще е по-добро. Хората се усмихват, защото вярват, че са спечелили благоразположението на Баба Марта.

http://www.balkanfolk.com/bg/news-print.php?id=19
« Последна редакция: Февруари 28, 2015, 14:24:36 от Hatshepsut »

Неактивен Angel Lights

  • Forum Member
  • **
  • Публикации: 206
  • Карма: +47/-8
  • Пол: Мъж
  • Darkness of Doom
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Firefox 3.0.6 Firefox 3.0.6
Re:Баба Марта - традиционен български обичай
« Отговор #1 -: Март 01, 2009, 07:38:21 »
Мартичке, Бяла и Червена


Щом усетела нежния полъх на южняка, българката изваждала от раклата бяла и червена прежда и я усуквала.

Преобърнало се слънцето, казвали хората, и в първомартенското утро всиака къща осъмвала празнично накичена.Шарени мартеници греели по ръцете на децатаИ агънцата, и малките теленца, и яренцата били накичвани с мартеници за да бъдат пъргави и здрави през цялата година.

            Връзването на мартеничките се съпровождало от с благославяне: “Да има здраве по хората и добитъка, да раждат овошките, Слънцето да не краде от хубостта на момите, да бягат змии и гущери от хората, да има сполука!”

На мартениците, хората приписвали и силата да пропъждат бурите и да откриват път на слънцето, за да събуди всичко живо.

Месец Март е единственият месец с женско име и това не е случайно. Природата, Пролетта, Земята, която ражда, са също от женски род. И ето, тази митологична персона, родена от народното въображение, Баба марта, която стои на границата между зимата и лятото е посрещана с множество обичаи за да бъде добра и милостива. Народът е измислил-с красота срещу злото.

Червеният цвят е способен, според народните поверия, да прогонва тежките болести, особено през пролетта. Белият цвят, пък, е символ на дълголетието. За това, когато връзвали пъстрите конци, старите благославяли: “Да си здрав - червен и да остарееш и побелееш като Сатара планина!”

Към мартеничката , още, прибавяли сребърна паричка, синйо мънисто и скилидка чесън, и така тя придобивала силата на амулет, който предпазвал от злото. Мартеницата не се сваля до тогава до като не видиш пролетна птица, лястовица, щъркел, или цъфнало пролетно, плодно дръвче - овошка. Едни я завързвали сред цветовете  на дървото – да са здрави; други – хвърляли мартеницата си в реката – да им върви по вода и всичко лошо да изтече.

Легенда за мартениците

Хан Аспарух имал сестра на име Хуба. Тя била пленница в друго царство. Аспарух пратил вест на сестра си, че е намерил земя да се заселят - на Юг от река Дунав, днешна България. Като получила тази радостна вест, Хуба успяла да избяга от плен. Яхнала кон и препускала без почивка докато стигнала до реката Дунав. Търсела брод да преминат. Хуба пуснала сокол. На неговия крак вързала края на бял конц, а другия му край държала в ръцете си. Соколът литнал да намери брод през реката, но точно когато намерил пътя, стрела го пронизала и той паднал умъртвен, а конеца се обагрил с червения цвят на кръвта му. Хуба проследила нишката и така намерила път да стигне при брат си и да заживеят свободни и честити в новата земя, България.

От тогава, бяло-червения конец е  здравата нишка, която свързва българите по света в едно – да сме здрави, силни и щастливи. Да помним, че сме Българи -  където и по света да се намираме.
« Последна редакция: Септември 02, 2018, 22:21:41 от Hatshepsut »

Неактивен Nordwave

  • Administrator
  • Founder
  • Hero Member
  • *
  • Публикации: 4740
  • Country: bg
  • Карма: +1343/-0
  • Пол: Мъж
  • Web Master Site
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Firefox 3.6 Firefox 3.6
    • Български националисти
  • Интереси: История
  • Зодия: Capricorn Capricorn
Re:Баба Марта - традиционен български обичай
« Отговор #2 -: Март 01, 2010, 11:49:03 »


Българите почитат днес обичая "Баба Марта", който е един от най-почитаните български обичаи с хилядолетна традиция, най-вероятно езически. На този празник всеки подарява на близките си специален амулет, наречен мартеница, за здраве и сила през следващата година.
Мартениците се изработват само за 1 март, когато според българския народ започва новата стопанска година.
На 1 март хора, дървета, животни се закичват за здраве и успех с мартеници, направени в бял и червен цвят. Те се носят или до 9 март - църковния празник на Свети 40 мъченици, или до 25 март - Благовещение.

Мартеницата може да се свали и при първото виждане на щъркел, лястовичка, кукувица или цъфнало дърво.

Мартениците са направени задължително от два пресукани конеца - червен и бял. В някои райони на страната конците са само червени, в други - многоцветни, но с преобладаващо червено.
Този цвят според народното поверие има силата на слънцето и дава жизненост на всяко същество.

Интересни са обичаите, извършвани през март и непосредствено свързани с мартениците. Останало е поверието, че пшенични питки трябва да се опекат, да се намажат с мед и да се разнесат по домовете, за да се умилостивят болестите.

В Разградско сутринта при изгрев слънце всяка домакиня мята червен плат на едно от плодните дървета в градината, за да разсмее Баба Марта. В Троянско на 1 март преди изгрев слънце стопанките на всеки дом връзват червена вълна по ключалките на вратите, на овошките, по рогата на добитъка. В Хасковско бабата, която рано преди съмване връзва мартеници на децата от семейството, се облича изцяло в червени горни дрехи.

Освен обща европейска съдба българите и румънците споделят и хубавия обичай на 1 март да се закичват със специален амулет за здраве, късмет и сила през годината. Това са българската мартеница и румънската марцишор.

Етнографите казват, че традицията е стара, предшестваща християнството, преди римляните, от времето, когато не е имало нито България, нито Румъния.
Но е имало мъже и жени, край на зимата и начало на пролетта.

Румънската Баба Марта - Баба Докия, е страшна и много люта стара жена. Легендата разказва, че тя имала заварена дъщеря, която мразела. Момък на име Марцишор избавил девойката от злата й мащеха, която била превърната в камък. На север от Дунава марцишор - умалително от месец март, носят само девойките и жените като знак за настъпването на пролетта.
Освен марцишор на 1 март мъжете в Румъния подаряват на своите дами и цветя, най-вече кокичета.

Традиция и в двете държави е в края на месеца мартениците да се свалят и окичват на цъфнали дръвчета, а желанието, намислено тогава, задължително се сбъдва. Червеният цвят в бита на народа е средство за предпазване от болести. Така можем да си обясним защо и на младите булки, и на децата, са връзвали червен конец. Бялата вълна в мартеницата предвещава дълъг живот, а червената - здраве и сила.

http://dnes.dir.bg/2010/03/01/news5961012.html
« Последна редакция: Март 01, 2011, 09:40:40 от Hatshepsut »
Facebook  account - Kaloian Ivanov Macedonbg
Bulgarian nationalist forum has been upgraded SMF 2.0. Final

Неактивен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 9011
  • Country: bg
  • Карма: +525/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Opera 9.80 Opera 9.80
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re:Баба Марта - традиционен български обичай
« Отговор #3 -: Март 01, 2011, 09:59:22 »

В народните представи пролетта идва с пристигането на баба Марта. Нейният двойнствен образ — ту весел, ту сърдит, едновременно утвърждаващ и отрицаващ, представя женското, пораждащо живота начало, и в същото време — пак женското, но стихийно, рушащо начало.
Месец март е единственият женски месец, той е месецът на зачатието на пролетта и земята, която ще роди лятото и плодородието. Негов знак е мартеницата, символ на пробуждането и култа към слънцето.    


Белият цвят първоначално символизира мъжкото начало, силата, светлата, соларна зона. По-късно под въздействието на християнската митология обозначава девствеността и непорочността — белият цвят е цветът на Христос.
Червеното е женското начало, здравето: то е знак на кръвта, на зачеването и раждането. Трябва да си припомним, че първоначално женските сватбени носии са червени.
Мартеницата е своеобразен амулет срещу злите сили и окичването с мартеница е един магически ритуален акт: усуканият бял и червен вълнен конец запазват човека чрез механизмите на контактната магия.

Традицията

Сутринта рано стопанките простират или закачват пред домовете си червени престилки, пояси, прежди, черги или пресукани червени конци: те пазели къщата, да не влезе в нея злото — болести и немотия. Като ги видела, баба Марта щяла да се разсмее и да пекне слънце.
 
  Предварително жените усукват бели и червени вълнени конци — мартеници, които завързват или окачват на всеки от семейството. Мартениците трябвало да са така усукани, както момите се усукват около момците. Невестите носят мартениците отдясно, момите — отляво. Ергените ги носят с разчепкани краища, а зрелите мъже — изрязани до възела, за да не се развяват по седенките.

   Мартениците пазят човека от уроки и болести; свалят се чак тогава, когато се види първия щъркел и след като се свалят, се закачат на разцъфнало (или зелено) дръвче. По други места я слагали под голям камък и след девет дни гледали какво има под него. Ако са се настанили мравки, годината ще е богата с овце, ако има други по-едри буболечки — сполука в крави, в едър добитък. Затова някъде наричат мартеницата "гадалушка". Другаде я хвърляли в реката, та по вода да им върви и всичко лошо да изтече.

   В някои краища наричат седмицата, започваща от 1 март броените дни — по тях гадаят какво ще бъде времето през годината. Широко е разпространен и друг обичай — избиране на ден: всеки си намисля определен ден до 22 март и по него познава каква ще му е годината — ако е слънчев, ще е успешна; ако вали и времето е лошо — ще има трудности.

  Първите мартеници, предназначени за окичване на хората и добитъка, са били само усукан червен и бял конец, без прибавки към него. В някои области на конците вързвали златна или сребърна паричка, синьо манисто, но те по-скоро играели роля на народен амулет — да предпазват от болести хора, добитък и овощни дървета.
 
   Народното чувство за красота, което създава оригинално творчество, се проявява по-късно. Обикновено направени от вълна, мартениците са във вид на парички, топчета, пискюли, пулчета и "съсънки" (гроздчета). Неповторимо български са кукличките "Пижо и Пенда".

   Червеният цвят в бита на народа ни е средство за предпазване от болести [апотропей]. Да си припомним, че на младите булки и на малките деца са връзвали пресукан червен конец на китката.
   Бялата вълна в мартеницата предвещава дълъг живот, а червената — здраве и сила, толкова необходима на всички в края на зимния сезон, когато жизнените сили и хранителни запаси са на изчерпване.

http://margaritta.dir.bg/mart/0410martenica.htm
« Последна редакция: Септември 02, 2018, 22:23:18 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 9011
  • Country: bg
  • Карма: +525/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Opera 11.61 Opera 11.61
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Баба Марта - традиционен български обичай
« Отговор #4 -: Март 01, 2012, 10:30:31 »
Легенди за Баба Марта и мартеницата


Мартеницата е символ на мир и любов, на здраве и щастие. В белия цвят е втъкана чистотата и искреността на отношенията, а в червения – топлотата, на приятелството и взаимната обич.
Първите мартеници, предназначени за окичване на хората и добитъка, били само от усукан бял и червен конец. По-късно в някой области се прибавили златна или сребърна паричка, която служела за предпазване от болести. Чувството за красота и оригиналност повлияло значително върху облика на мартениците. Сега те са се превърнали в едно много изтънчено бижу.

Обичаи

Носенето на мартеници е български народен обичай. Баба Марта е един от най-почитаните български обичаи, запазил се от древноста до наши дни. На 1 Март всеки подарява на своите близки специален амулет наречен мартеница, който ще го дари със здраве и сила през следващата година.
На този ден стопанката на дома ставала рано, измитала двора, запалвала буен огън и простирала или закачвала пред дома си червени престилки, пояси, прежди, черги или пресукани червени конци. Вярва се, че те пазят къщата, за да не влезе в нея злото - болести и немотия. Като ги видела, баба Марта щяла да се разсмее и да пекне слънце.
За да не пада гръм, в някои добруджански села не тъкат, не трупат, не варят нищо. На огъня не слагат черни /опушени/ съдове, за да няма главни по растенията. В Родопите се гадае по първите дни на месеца за времето през годината. Има обичай, според който се гадае каква ще бъде годината за отделния човек, като си избере ден от март /в някои райони се гадае според рождената дата/.
Някои от обичаите на 1 март, свързани с изгонването на злите сили, включват палене на огън и изгаряне на сметта на двора, а след това всички прескачат жаравата.
Някаде възрастни жени не излизат извън дома, за да не срещнат Марта и да я разсърдят, тъй като тя ще се усмихне и времето ще е хубаво, ако я срещне млада жена или мома. На Марта жените не перат и не простират бели дрехи, за да не падат слани и градушки.
Децата като се събудят тичат да прескачат огъня, за да не ги вестява болест и да им е весело през цялата година. После им връзвали мартенички от усукани бели и червени конци. Когато долитала първата лястовичка или щъркел, децата сваляли мартеничките и ги закачали на първата клонка. Според едно поверие мартениците се слагат под камък и след девет дена се гледа, какво има под него. Ако са се настанили мравки ще е богата годината с овце, ако пък има други по-едри буболечки – сполука с едър добитък и др.

Легенда за възникване на мартеницата

Легендата се отнася за времето, когато Аспарух бил на десния бряг на Дунав. Брат му Баян и сестра му Хуба го чакали на левия бряг и търсели брод за България. Вързали края на бяло кълбо за крака на сокола, за да полети и им покаже брода, по който да минат. Хазарска стрела пронизала Баян. Бликнала алена кръв, която обагрила бялата връв, която трябвало да послужи като знак за Аспарух, че скъпите му брат и сестра идват при него.
След като получил скъпата вест, Аспарух късал конци от бяло – червената нишка, връзвал ги на ръцете на войниците си и повтарял:
“Нишката, която ни свързва да не се прекъсва никога.
Да сме здрави, да сме весели, да сме щастливи, да сме БЪЛГАРИ”…

Легенда за Баба Марта

Живяла Марта със своите братя далеч в планината. Братята й носели едно име - Сечко. Само че единият наричали малък, а другия - голям Сечко.
От високата планина те виждали и чували всичко, каквото става по земята. Усмихвала ли се Марта, погалвала и гадинки, и тревички. Стопляла простора с благата си усмивка, блестяло като златно слънцето, прелитали весело птичките.
Веднъж една млада пъргава невеста подкарала овчиците си в планината, топло слънчице огряло, птички се обадили, та тревица стоката да попасе.
- Не извеждай, булка, ваклушите на паша, рано е! - думал й свекърът, стар стария. Преживял много той и мъдро може да поучи. По-слънцето познавал старецът кога ветровете ще завеят, по месеца разбирал кога дъжд ще захване, кога град ще бие, кога зла зима ще вилнее.
- Кирпикожусите цъфтят сега, снахо - топло й напомнил старецът.- Това е цвете лъжовно, не прецъфти ли, не му вярвай, кожухчето не сваляй!
- Е, тейко, какво ще ми стори Марта? Тя е жена и зло на жена не може да направи - казала невестата и подбрала овцете и козите към планината.
Дочула Марта тези думи и тежка мъка й домъчняла. Нищо че е жена, и тя може да покори слънцето като братята си, и тя има сила и бури и хали да посее, и тя знае кога слънчев благодат да прати. Какво от това, че жена й думат!
Не минало много. Тъмни облаци надвиснали над планината. Ветровете заблудили безмилостно набъбналата гора, леден сняг зашибал, захванала люта зима. Сковала се земята, замлъкнали птиците, секнал ромонът на ручея.
Непокорната млада овчарка така и не се върнала вече. Тя останала вкаменена заедно с овчиците си горе в планината.

https://legendite.blogspot.com/2010/02/blog-post_28.html
« Последна редакция: Септември 02, 2018, 22:23:53 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 9011
  • Country: bg
  • Карма: +525/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Opera 12.14 Opera 12.14
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Баба Марта - традиционен български обичай
« Отговор #5 -: Март 01, 2013, 11:25:52 »
1 март - Баба Марта

 Как се носи Мартеница

 И до днес българите посрещат месец март закичени с мартеници от прeсукани червен и бял конец. Има и още старинни ритуали, изпълнявани някога в чест на 1 март.

 Семпла нишка от усукани заедно бял и червен конец – това е "класическата" мартеница, с която българите посрещат 1 март открай време. Сега младите хора обикновено връзват мартеница на китката на ръката. А някога така носели мартеници само децата, момите и младите булки. Ергените навремето връзвали бяло-червена нишка на кутрето на лявата ръка, а женените мъже – на глезена или я скътвали в пояса. Имало и обичай момите да закичват мартеници на пазвата, но непременно отляво, докато невестите закичвали мартениците си отдясно. Съвременните градски жители завързват мартеници на своите домашни любимци. Но и това има своите корени в традицията. По селата открай време връзвали мартеници на шията, по рогата, опашките и краката на крави, овце и на други стопански животни. В първия мартенски ден окичвали с мартеници и най-важните женски вещи – тъкачния стан, хурката. На първи март дори плодните дръвчета в двора осъмвали с вързани на стеблото мартеници.

 За съвременния българин мартеницата е преди всичко традиция и символично пожелание за здраве и късмет. Но някога смятали мартеницата за амулет. Вярвали, че тя предпазва хората, добитъка, къщата и цялото стопанство от "злите сили" на отиващата си зима. На някои места я наричат "урочница", защото се вярвало, че предпазва от "лоши очи" и от уроки. От друга страна, обаче, червено-бялата нишка по магически път стимулира плодовитостта, според фолклорните представи. По-образно и метафорично звучи вярването, че мартениците развеселяват баба Марта. Така се нарича месец март в българския фолклор. Баба Марта е пословична с капризния си нрав. Ако се развесели и усмихне, грейва слънце и става топло. Разсърди ли се старицата, докарва студ и сняг. За да я развеселят още повече, някога хората я посрещали и с прострени червени дрехи по стоборите, прозорците и вратите.

 В ранното първомартенско утро навън излизали само момите, защото тяхната хубост радвала баба Марта. На шега или сериозно, някога имало обичай дори да "женят" Марта за някой стар ерген или вдовец от селото. Ако след това времето се стопли, значи баба Марта е харесала жениха. Ако пък не го е одобрила, старицата се разсърдвала и зафучавала със снежни виелици. Другаде разказват, че тя си имала двама мъже – един любим и един омразен. Когато срещнела своя любимец, Марта се радвала и докарвала хубаво време. Когато срещнела другия си мъж, тя се разгневявала и връщала зимата. Все така образно се обяснява и обичаят да се палят обредни огньове на 1 март. Казват, че с тях стоплят баба Марта в ранната пролет. Но ако се разшифрова първомартенската обредност, става ясно, че баба Марта всъщност е образ на пролетно-лятното слънце. Затова в някои райони наричали месец март "летник" и го смятали за начало на лятото в старите времена, когато деляли годината само на два сезона – зима и лято. Първомартенските обредни огньове "разпалват" и зареждат със сила новото слънце, според древните представи. А като отплата хората искат Марта да не ги "пърли" и изгаря през лятото.

 По традиция мартеници се носят до Младенци – на 9 март или до Благовец – на 25 март. По-рядка е била навремето практиката да се носят само през първите три дни от март. Още по-ограничен е обичаят мартеници да се носят цели 40 дни или чак до жътва. Най-популярна и до ден днешен е представата, че червено-бялата мартеница се сваля, когато човек види цъфнало плодно дръвче. Свалената мартеница се връзва на цъфнала клонка, за да стане плодовито дървото. По-трудно изпълним за градските жители е обичаят мартеницата да се свали, когато видиш щъркел за първи път през пролетта. Поверието е, че ако видиш щъркела в полет, всичко през годината ще ти върви добре - сякаш "хвърчи". А ако щъркелът е кацнал, ще си сънлив и мързелив през идното лято. Затова пожеланието в такъв момент било "Щъркел хвърчи и аз да хвърча". Или пък като хвърляли своята мартеница нагоре към летящия щъркел, децата викали: "На ти на тебе мартеница, а дай на мене здраве".

 Румяна Панайотова
 Радио България

Източник: http://www.martenitza.org
« Последна редакция: Март 01, 2016, 07:05:32 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 9011
  • Country: bg
  • Карма: +525/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Opera 12.14 Opera 12.14
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Баба Марта - традиционен български обичай
« Отговор #6 -: Март 01, 2013, 11:33:05 »
За мартеницата


За символиката на мартениците, за това от кога съществува традицията Агенция „Фокус” разговаря с Константин Рангочев, етнолог от Асоциация за антропология, етнология и фолклористика „Онгъл”.

Фокус: Откога започва традицията да се изработват и да се подаряват мартеници?
Костантин Рангочев:  Това е много сложен въпрос и на практика няма въпрос. Ние нямаме писмени сведения откога е обичаят. От началото на 19 век ние със сигурност знаем, че мартеници се изработват. Това е времето, когато работят първите фолклористи. Вероятно самият обичай е изключително древен. Той се среща само при нас - българите от славяните. Нито един друг славянски народ няма такъв обичай. От друга страна обичаят се среща на територии, където в момента живеят или са живели българи. Т.е. този обичай е идентифициран в Северна Гърция сред гръкоговорящи. Аз съм го виждал в албанските планини, където живеят българи. Ние предполагаме, че това вероятно този обичай е дошъл с българите, които ние в научната литература наричаме прабългари, а не е дошъл със славяните. В този смисъл ние може да свалим този обичай в една древна епоха, т.е. може почти сигурно да предположим, че преди началото на 9-ти век този обичай вече съществува.

Фокус: Какво символизират червеният и белият конец?
Костантин Рангочев:  Червеният и белият конец символизират всичко добро. Има една песен: „Ти си бяла и червена/ бяла и червена/ за любов родена. Бялото е свързано с чистотата, с добротата. Например ризата на хайдутина трябва да бъде бяла. Червена е например невестинската носия, преди да се появи западноевропейската бяла булчинска рокля. Преди това носията е била червена или булката е покривана с червено. Този цвят символизира плодородие, начало, имане, златото също червенее. Всичко положително е червено.
 
Фокус: Има ли такова поверие, че с мартеница се закичва само неомъжена жена?
Костантин Рангочев:  Не. Това са пост фолклорни неща от 21 век, когато традицията не умира, а се променя. Мартеницата в класическия вариант вероятно се е правила от възрастни жени, които са ритуално чисти. Това са жени, които не са във фертилна възраст. В последните два месеца, от когато имаме писмени сведения, мартеница се закачва на всички. Мартеницата има защитна функция. Освен че е символ на чистота и плодородие, късмет, мартеницата трябва да предпазва от уроки, например. В земите от Албанските планини, Рило-Родопския масив, Странджа и Сакар, например съм виждал крави, които имат вързани мартеници на рогата. Това е направено животните да бъдат защитени от уроки. Знаем, че в българския фолклор уроките са една много тежка опасност. В този смисъл на думата сега се появи един постсоциалистически фолклор, където има едно вярване, че ако се върже мартеница на ръката на мъж, това пречи на неговите възпроизводителни функции. Това не е вярно. Мартеница едно време се е връзвала на ръката на всички деца.

Фокус: Какви са традициите при изработката на мартениците?
Костантин Рангочев:  Например в Родопската област някъде се слага син конец, някъде се слага розов конец или жълт. Има едно леко разколебаване на традицията, но това са малки ритуални особености. Класическият вариант на мартеницата е усукан бял и червен конец. Идеята е, че когато се усучат бял и червен конец, особено от възрастна жена – ритуално чист човек, жена, която не е във възпроизводителна възраст, тя може да вземе от света на отвъдното сила, която да предпазва децата, може да вземе здраве и да върже този конец на дясната ръка на всеки човек от къщата. Мартениците трябва да се правят в предходния ден и на 1 март да се вържат преди изгрев слънце. Мартеницата се носи, в зависимост от региона, до първото виждане на щъркел, до първа лястовица или до първото кукване на кукувицата. След това мартеницата се връзва на плодно дърво. Вариант на това е да се поставя под камък като на следващия ден се гледа камъкът. Ако около камъкът има буболечка или червей, това означава, че ще има богат приплод, т.е. ще има увеличаване на големите животни – крави, волове. Това показва, че ритуалът с мартениците е отглас от една скотовъдна култура. Може да се предположи, че ритуалът идва от прабългарите, при които скотовъдството е било добре развито.

Фокус: Има ли значение на коя ръка се поставя мартеница – дясна, лява?
Костантин Рангочев:  Мартеницата се слага винаги на дясната ръка. В българския фолклор за дясната ръка има един фразеологизъм, че това е „правата” ръка, т.е. правата ръка е дясната ръка. Човек с дясната ръка се кръсти, на дясно се води и хорото. Мартеницата винаги носи доброто, предпазва от лошото и затова винаги се слага на дясната ръка (а пък аз винаги нося мартеницата на лявата ръка  :smile-1:).

http://www.focus-news.net/?id=f14250
« Последна редакция: Март 01, 2013, 11:43:06 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 9011
  • Country: bg
  • Карма: +525/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows Vista/Server 2008 Windows Vista/Server 2008
  • Browser:
  • Chrome 30.0.1599.101 Chrome 30.0.1599.101
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Баба Марта - традиционен български обичай
« Отговор #7 -: Март 01, 2014, 18:41:02 »
Почитаме Баба Марта - символ на здраве и жизненост


Днес почитаме обичая "Баба Марта", който е един от най-тачените български обичаи с хилядолетна традиция - най-вероятно езически.
 На този празник всеки подарява на близките си специален амулет, наречен мартеница, за здраве и сила през следващата година.

Мартениците се изработват само за 1 март, когато според българския народ започва новата стопанска година.

На 1 март хората, дърветата и животните се закичват за здраве и успех с мартеници, направени от пресукан бял и червен конец. Те се носят или до 9 март - църковния празник на Свети 40 мъченици, или до 25 март - Благовещение.
Мартеницата може да се свали и при първото виждане на щъркел, на лястовица, кукувица или на цъфнало дърво.

Мартениците са направени задължително от два пресукани конци - червен и бял.

В някои райони на страната конците са само червени, в други - многоцветни, но с преобладаващо червено.

Този цвят според народното поверие има силата на слънцето и дава жизненост на всяко същество. Белият цвят символизира чистотата, невинността и радостта. В българските традиции бялото е и знак за красота, а червеното е цвят на жизненост, на здраве и любов, на победата, на живота и храбростта, на светлината на изгряващото и залязващото слънце.

Според легендите първата мартеница е направена от Ахинора, жената на хан Аспарух, през втората половина на седми век, когато Аспарух преминал Дунава и открил за българите земите около Балкана. Ахинора дълго чакала своя любим и накрая завързала на крачето на лястовичка пресукан бял и червен конец и пуснала птичката да предаде посланието й за здраве и любов.

Този стародавен, най-вероятно езически обичай, се смята за уникална българска традиция, макар че в леко променен вид присъства и в Румъния. Там мартеницата се нарича "марцишор" и се носи само от жени, а в Северна Гърция я носят само децата като гривна, направена от усукан бял и червен конец.

Обичаят се пази и в близките страни, където са се преселвали българите през вековете - отбелязва се в южните части на Молдова, където живеят етнически българи.

Интересни са и обичаите у нас, свързани с мартениците. В Разградско сутринта при изгрев слънце всяка домакиня мята червен плат на едно от плодните дървета в градината, "за да разсмее Баба Марта". В Троянско на 1 март преди изгрев слънце стопанките на всеки дом връзват червена вълна по ключалките на вратите, на овошките, по рогата на добитъка. В Хасковско бабата, която рано преди съмване връзва мартеници на децата от семейството, се облича изцяло в червени горни дрехи. Оттук идва и народната представа, че Баба Марта спохожда хората и посевите, облечена в червен сукман, забрадена с червена забрадка, обута в червени чорапи.

http://dnes.dir.bg/news/baba-marta-16227570


Първа Марта

Разлистването на дърветата, появата на първите цветя и пристигането на пролетните птици са първите предвестници на пролетта. И понеже пролетното разбуждане на растителния и животински свят за нов живот настъпва през март, то цялата мартенска обредност на българите е подчинена на тази идея. Неслучайно март е единственият женски месец, който в народното съзнание се свързва с плодоносните качества и сили на женската природа.

В традиционния народен светоглед, в неговите предания и легенди Баба Марта е своеобразна митологична персонификация на пролетта и на самия месец. Нейният нрав е много непостоянен. Старицата ту е сърдите, ту усмихната и весела. Нейното настроение оказва силно въздействие върху времето.

Пъстрата гама от поверия и представи, свързана с лесносменящите се настроения на старицата - предвестница на пролетта и родитбата, предопределя множество обреди и обичаи. Рано сутринта на първи март всяка домакиня измита къщата и двора си. После мята върху плета или върху някое плодно дърво в градината червен мъжки пояс или престилка. Това се прави за да посрешне Баба Марта на "чисто" и на "червено", че да бъде тя усмихната и добронамерена. През цялия ден старите жени не излизат от къщите си и не ходят по улиците за да не ги види Баба Марта, която не обича стариците. Навън излизат само момите и младите невести, за да им се радва Баба Марта и да затопли времето.

На първи март на цялата етническа територия на българите има обичай да се връзват бели и червени усукани конци - "мартеници" или "байници"(Средните Родопи). Мартеници се връзват на дясната ръчичка на децата, по плитките на момите, на плодните дръвчета на рогцата на домашните животни. В Родопската област мартениците са разноцветни - със син, зелен или розов цвят. Навсякъде те се носят до първата поява на щъркелите, лястовичките или куковиците. Тогава мартеничките се скриват под камък, поставят се в полога на домашните птици, или се връзват на плодно дърво. Когато те се сложат под камък, на другия ден децата отиват да видят какво ще намерят под камъка. Ако открият там мравки, вярва се, че през годината ще се плодят много агънца; ако има червеи или бръмбър, ще се раждат повече теленца и кончета. Като начало на пролетта първи март е във връзка с някои магически предсказания. Ако на този ден гърми, реколтата ще е богата, ако времето е слънчево и топло, лятото ще е дъждовно. Особено магическо значение се отдава на първата "мартена месечина", т.е. на първото мартенско пълнолуние. Тогава девойките в предбрачна възраст се залавят на хоро, за да се задомят през същата година. През първото мартенско пълнолуние магьосниците поставят яйца под мишниците си, от които според народната вяра на Велики четвъртък се излюпват пиленца-мамници. Тези пилета са способни да примамват житото и млякото от чуждите ниви и крави.

През всичките съботни дни от месец март жените избягват да перат, за да не бие градушка през лятото.

http://babamarta.start.bg/
« Последна редакция: Септември 02, 2018, 22:26:14 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 9011
  • Country: bg
  • Карма: +525/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows Vista/Server 2008 Windows Vista/Server 2008
  • Browser:
  • Chrome 30.0.1599.101 Chrome 30.0.1599.101
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Баба Марта - традиционен български обичай
« Отговор #8 -: Март 05, 2014, 20:36:17 »
История на мартеницата:

« Последна редакция: Септември 02, 2018, 22:26:34 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 9011
  • Country: bg
  • Карма: +525/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows 7/Server 2008 R2 Windows 7/Server 2008 R2
  • Browser:
  • Chrome 30.0.1599.101 Chrome 30.0.1599.101
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Баба Марта - традиционен български обичай
« Отговор #9 -: Февруари 28, 2015, 14:30:04 »
Още за Баба Марта


В Родопите се кичат със сини, зелени и розови конци

Традиционните народни пролетни празници и обичаи започват през месец март, когато цялата природа, растения и животни се събуждат за нов живот. В своя многовековен опит народът ни е доловил значението на този месец, от който зависи бъдещата реколта. Всички обреди и обичаи през месец март са подчинени на идеята за възкръсването на природата. От друга страна затоплянето на времето се свързва и с появата на вредоносни сили за хората и реколтата. В народните представи март се свързва с плодоносните свойства на женската природа, което намира отражение и в женското име на месеца.

Първият ден на месец март се посреща с радост от всички. Наричат го Баба Марта, Първа Марта. Баба Марта е образ и на пролетно-лятното слънце, затова в някои райони наричали празника, както и целия месец- Летник. В старите народни предания и легенди Баба Марта е митичен женски образ, олицетворяващ пролетта и целия месец. Тя е възрастна, гърбава жена, облечена в кожух, със стари дрехи и кафява забрадка. Старицата бързо сменяла настроението си, ту е ведра и усмихната, ту навъсена и сърдита. Нравът й се отразява на характера на времето, което през март е много променливо.

За причините за честата промяна на времето през месец март народът ни знае много приказки. В една от тях се разказва за това, как Баба Марта се омъжила за Април, хубав момък, който обаче винаги бил лошо обут и кален. Когато Марта погледнела хубавото му лице се засмивала, но погледнела ли краката му, дожалявало й и се намръщвала. Променливото време през месеца се обяснява в стара легенда така: старицата се разсърдила на братята си - Голям и Малък Сечко, които често изпивали виното от бъчвите й. Тогава тя ставала „люта” и „зла” и времето се разваляло, задухвал студен вятър и завалявал сняг. Гневът на Баба Марта обаче бързо преминавал, тя се засмивала на братята си и изгрявало слънце. Разпространена е и народната приказка, в която се разказва, че

Марта имала двама мъже - единия обичала, а другия мразела

Когато видела този, когото обича, се засмивала и слънцето грейвало, когато обаче видела този, когото мрази - разлютявала се и плачела, а навън извивали виелици и ставало студено.

Според друга народна приказка една жена извела козите си в планината в първите мартенски дни. Надявала се, че Баба Марта, нали е жена като нея, ще изпрати топло и слънчево време. Но старицата се разсърдила, разфучала и пуснала мразовити вихрушки и козарката и стадото й замръзнали.

Разнообразните обредни действия, практики и забрани, характерни за първи март са свързани с представата за непостоянния характер на Баба Марта. Те целят да осигурят хубаво време, нужно за добрата реколта. В ранно утро най-възрастната жена в къщата, стопанката, ритуално измита двора и дома, щателно изтупва всички постелки и завивки. Така символично се изнася зимата, т. е. старото, лошото, злото, неплодородното, смъртта и се посреща Баба Марта „на чисто”. Жените изнасят дреха, пояс, престилка с червен цвят и ги мятат на плодна овошка, стряха или на плета. Там ги оставят обикновено за девет дни. Вярва се, че като види червено, Марта „ще се разсмее, ще се развесели” и времето ще бъде слънчево и топло.

Сутринта старите баби не излизали по улиците, защото Баба Марта не обичала стариците и щяла да се разсърди. Тя се радвала на млади моми и невести и когато ги срещнела, времето се оправяло. В една народна приказка Баба Марта се представя като същество, което прави хората щастливи. Беден човек заклал на Първи март курбан в чест на старицата и за благодарност тя му дала богатство.

След измитането на къщата стопанките запалват събраната смет. Всички се опушват над огъня и го прескачат за да се предпазят от ухапване на змии през лятото и да нямат бълхи. Докато правят това жените изричат: ”Вън бълхи, вътре Марта”! После заедно с децата обикалят двора и тропат с ръжени, маши и тенекии, като така искат да прогонят опасните влечуги.

Из цялата етническа българска територия най-интересният обичай на Първи март, който трябва да осигури здраве, е изработването и киченето с мартеници, наричани още марта, мартеница, мартинка, кичилка, гадалушка. Те се правят обикновено от майките или от най-възрастната жена в дома, която трябва да е „чиста” (да не може вече да ражда).

Мартениците се правят обикновено от бяла и червена вълнена или памучна прежда, по-рядко от коприна, лен или коноп. Завързват ги на дясната ръка на децата, на вратлетата им, на плитките на момите, дори на хурките на бабите. С мартеници се кичели и млади невести, възрастни жени и макар и по-рядко и ергени, които ги носели на кръста под пояса или в гащите.

Закичват и младите плодни овошки, както и новородените агънца, теленца и кончета. Смисълът на закичването с мартеничка е да донесе здраве на този, който я носи - ”да бъде бял и червен”.

В Родопите мартеничките се наричат „байници” и са от разноцветни конци - сини, зелени и розови

В резултат на художественото развитие и обогатяване, мартеничките получават допълнителна украса от парички и мъниста. Задължителен компонент обаче си остава червеният конец, заради вярата в предпазващата сила на червеното.

Мартеничките се носят докато човек види първите прелетни птици лястовици, щъркели и кукувици. Тогава се махат и трябва да се сложат под камък. След няколко дни се гадае по това, което откриват под камъка - ако има мравки, това е знак, че много овце ще има през годината, ако намерят червеи или бръмбари ще се раждат повече кончета. Мартеничките слагат и в мравуняк, в полога на домашните птици, а най-разпространената и до днес практика е, да се закачат на плодно дръвче. В някои райони на страната след свалянето мартениците се запазват и с тях се бае на урочасани деца.

За произхода на обичая да се закичваме с мартеници се разказват много стари легенди, свързвани с хан Аспарух и годината на създаването на Българската държава. Според една от легендите, за благодарност към бог Тангра ханът решил да извърши жертвоприношение. Традицията изисквала жертвената клада да се запали със стръкче изсъхнал копър, но наоколо нямало такъв. Докато се чудел какво да стори, на рамото на хан Аспарух кацнал сокол. На крачето му висяло снопче копър, завързано с бял конец, половината обагрен в червено. То било пратено от сестрата на хан Аспарух - Хуба, останала при баща им Кубрат. Хуба сънувала сън, от който разбрала за затруднението на брат си.

По сокола си тя му изпратила китка копър, завързан с бял вълнен конец. По време на дългия полет обаче, крилото на сокола се закачило за клонче и кръвта обагрила белия конец. Така хан Аспарух получил китката, завързана с бяло-червен конец. Запалил той огъня според традицията, а с конеца се закичил за здраве.

Изработването и носенето на мартеници е уникална българска традиция, макар че леко променена е позната и в Румъния, където мартеницата се нарича „мърцишор” (там мартеници носят само жените). Мартеници се срещат и в Гърция, но в планинските райони, далеч от големите градове. Някога в България мартеници са носели също само жените и децата, но след средата на миналия век и мъжете започват да се закичват с тях.

Първи март народът приема за начало на пролетта и на този ден се правят някои магически предсказания. Вярва се, че ако на този ден прогърми за пръв път, годината ще е много плодородна. В Източните Родопи следят кой пръв ще влезе в дома им - кой ще е полезът. Ако той е добър и имотен стопанин, през годината ще има берекет. На първата „мартена месечина”, т.е. първото пълнолуние през март, момите, готови за задомяване, се хващат на хоро с пожелание да се оженят пред годината.

На Първи март се спазват и много забрани с предпазващо значение. На огнището не трябва да се слага черно, опушено котле, за да не почернеят посевите, да не ”хванат главня”. На Марта жените не перат и не простират бели дрехи, за да не падат слани и градушки. За да не удря гръм не трябва да се буха с бухалка, не се тъче, защото блъскането на кросното наподобява гърма. Стопанките не варят жито, за да „не ври облак”. За предпазване от градушка се тачат „мартените съботи”, през които жените не похващат никаква домакинска работа, а мъжете не орат.

novinar bg
« Последна редакция: Септември 02, 2018, 22:29:11 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 9011
  • Country: bg
  • Карма: +525/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows 7/Server 2008 R2 Windows 7/Server 2008 R2
  • Browser:
  • Chrome 30.0.1599.101 Chrome 30.0.1599.101
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Баба Марта - традиционен български обичай
« Отговор #10 -: Март 01, 2015, 13:26:18 »
Баба Марта (1-ви март)

Всяка година преди началото на март българите си подаряват мартеници (мартенки, байници) — преплетени конци, най-често червени и бели, но се срещат и зелени с най-различна форма — за здраве и щастие.
На 1-ви март българите слагат мартеници на дрехите или китките си и си пожелават здраве и щастие с думите „Честита Баба Марта“.
Първи март се смята за ден на името Марта. Погрешно често към тази дата се добавя и имен ден за името Мартин, като официалният празник според Светия синод е 14 април по повод честването на св. Мартин.


Баба Марта е митичен персонаж в българския фолклор. В народните вярвания, представени в пословици и приказки, името ѝ е свързано с името на месец "март". Три са месеците, които са персонифицирани в българските митични представи - януари, февруарии март. Януари и февруари са представени като братя с лют характер - Голям Сечко иМалък Сечко. Баба Марта се смята за тяхна сестра, която ту е усмихната и добронамерена, ту непредвидимо зла.

С Баба Марта и месец март се свързват много обичаи и празници, посветени на идващата пролет. Най-известният обичай, свързан с Баба Марта, е закичването на хора и млади животни с Мартеница (усукани бяла и червена нишка) на 1 март - деня на пристигането на Баба Марта. През целия месец се извършват обреди за гонене на змии и гущери, както и гадания, свързани с някои прелетни птици.

Във фолклора Баба Марта е представена като сестра или като жена на Голям Сечко (Януари) и Малък Сечко (Февруари). Тя винаги е недоволна от тях - или са ѝ изпили виното (ако са ѝ братя), или че са свършили някоя голяма пакост. Старицата (невестата) им се гневи, вследствие на което времето се разваля.
Според една разпространена приказка, една старица козарка извела стадото си в планината през последните мартенски дни, мислейки че Баба Марта ще я дари с хубаво време, понеже и тя е стара като нея. Баба Марта се разсърдила, поискала няколко дни назаем от брат си Април, и ги получила. Тези дни се наричат в народната традиция "заемни дни", "заемници", "броени дни". Марта пуснала силни снегове и виелици, които замразили козарката и стадото ѝ в планината. Замразените се превърнали в купчина камъни, от които потекла лековита вода.

На празниците ѝ се извършват обредни действия, за които се вярва, че предизвикват нейното благоразположение. Участниците в празниците ѝ са жени, моми и деца. Смята се, че тя не обича старите жени, и те не трябва в никакъв случай да предизвикват гнева ѝ. Баба Марта се почита на 1 март, на 9 март (Младенци) и на 25 март (Благовец). Празниците са свързани с посрещането на пролетта.
Българският празник „Пърлене на Баба Марта“ се празнува в края на зимата, последната събота и неделя от месец февруари. По този начин се слага край на зимата и хората се приготвят за настъпващата пролет.

Празникът на Баба Марта в българските традиции е символ на пролетта и носи пожелание за здраве и плодородие в началото на новия цикъл в природата. Традицията е свързана с древната езическа история от Балканския полуостров, свързана с всички земеделски култове към природата. Някои от най-специфичните черти на първомартенската обредност и особено завързването на усуканите бяла и червена вълнени нишки, са плод на многовековна традиция, която е била присъща за тракийски (палеобалкански) и елински обичаи.
Легенда възникнала през 30-те години на 20-ти век свързва появата на мартеницата с прабългарите.
Обичаят за връзване на Мартеница (усукани бяла и червена вълнени нишки) е познат в България, Румъния, Молдова, Албания,Гърция, Македония и Сърбия. В Румъния мартеници се връзват на ръцете само на жените и малките деца, а мъжете могат да носят мартеница само на скришно място, например в обувката. В Гърция мартеници се връзват само на ръцете на децата. В България мартеници се връзват още на млади животни и дървета, също и на мъжете.

Най-възрастната жена трябва да почисти основно къщата преди изгрев слънце, да изнесе и простре навън червена тъкан - покривка, постелка, пояс или престилка. Смята се, че това ще зарадва Баба Марта, и ще предизвика благосклонността ѝ към къщата и обитателите. На децата, момите и младите булки се връзват усукани бял и червен вълнен конец - Мартеница - най-често на ръката. Младите непременно трябва да излязат навън "да ги види Баба Марта и да се зарадва", а старите жени не трябва да излизат навън, защото "ще разгневят Баба Марта".
В този ден на много места се гонят змии и гущери, като се палят огньове, обикаля се двора с дрънкане на метални предмети и наричания.

Ритуалното използване на червени или бяло-червени тъкани, ленти, конци, възли или пискюли е засвидетелствано на Балканите, в Мала Азия, Египет и Близкия Изток от античността. В древността, червеният цвят е означавал Богинята (раждането и смъртта), а белият - нейният Син (Слънцето, отвъдния живот, вечността). Традицията се спазва до днес в Румъния, Молдова, Македония, част от Гърция, Сърбия, Албания а Баба Марта (1-ви март)


Всяка година преди началото на март българите си подаряват мартеници (мартенки, байници) — преплетени конци, най-често червени и бели, но се срещат и зелени с най-различна форма — за здраве и щастие.
На 1-ви март българите слагат мартеници на дрехите или китките си и си пожелават здраве и щастие с думите „Честита Баба Марта“.
Първи март се смята за ден на името Марта. Погрешно често към тази дата се добавя и имен ден за името Мартин, като официалният празник според Светия синод е 14 април по повод честването на св. Мартин.


Баба Марта е митичен персонаж в българския фолклор. В народните вярвания, представени в пословици и приказки, името ѝ е свързано с името на месец "март". Три са месеците, които са персонифицирани в българските митични представи - януари, февруарии март. Януари и февруари са представени като братя с лют характер - Голям Сечко иМалък Сечко. Баба Марта се смята за тяхна сестра, която ту е усмихната и добронамерена, ту непредвидимо зла.

С Баба Марта и месец март се свързват много обичаи и празници, посветени на идващата пролет. Най-известният обичай, свързан с Баба Марта, е закичването на хора и млади животни с Мартеница (усукани бяла и червена нишка) на 1 март - деня на пристигането на Баба Марта. През целия месец се извършват обреди за гонене на змии и гущери, както и гадания, свързани с някои прелетни птици.

Във фолклора Баба Марта е представена като сестра или като жена на Голям Сечко (Януари) и Малък Сечко (Февруари). Тя винаги е недоволна от тях - или са ѝ изпили виното (ако са ѝ братя), или че са свършили някоя голяма пакост. Старицата (невестата) им се гневи, вследствие на което времето се разваля.
Според една разпространена приказка, една старица козарка извела стадото си в планината през последните мартенски дни, мислейки че Баба Марта ще я дари с хубаво време, понеже и тя е стара като нея. Баба Марта се разсърдила, поискала няколко дни назаем от брат си Април, и ги получила. Тези дни се наричат в народната традиция "заемни дни", "заемници", "броени дни". Марта пуснала силни снегове и виелици, които замразили козарката и стадото ѝ в планината. Замразените се превърнали в купчина камъни, от които потекла лековита вода.

На празниците ѝ се извършват обредни действия, за които се вярва, че предизвикват нейното благоразположение. Участниците в празниците ѝ са жени, моми и деца. Смята се, че тя не обича старите жени, и те не трябва в никакъв случай да предизвикват гнева ѝ. Баба Марта се почита на 1 март, на 9 март (Младенци) и на 25 март (Благовец). Празниците са свързани с посрещането на пролетта.
Българският празник „Пърлене на Баба Марта“ се празнува в края на зимата, последната събота и неделя от месец февруари. По този начин се слага край на зимата и хората се приготвят за настъпващата пролет.

Празникът на Баба Марта в българските традиции е символ на пролетта и носи пожелание за здраве и плодородие в началото на новия цикъл в природата. Традицията е свързана с древната езическа история от Балканския полуостров, свързана с всички земеделски култове към природата. Някои от най-специфичните черти на първомартенската обредност и особено завързването на усуканите бяла и червена вълнени нишки, са плод на многовековна традиция, която е била присъща за тракийски (палеобалкански) и елински обичаи.
Легенда възникнала през 30-те години на 20-ти век свързва появата на мартеницата с прабългарите.
Обичаят за връзване на Мартеница (усукани бяла и червена вълнени нишки) е познат в България, Румъния, Молдова, Албания,Гърция, Македония и Сърбия. В Румъния мартеници се връзват на ръцете само на жените и малките деца, а мъжете могат да носят мартеница само на скришно място, например в обувката. В Гърция мартеници се връзват само на ръцете на децата. В България мартеници се връзват още на млади животни и дървета, също и на мъжете.

Най-възрастната жена трябва да почисти основно къщата преди изгрев слънце, да изнесе и простре навън червена тъкан - покривка, постелка, пояс или престилка. Смята се, че това ще зарадва Баба Марта, и ще предизвика благосклонността ѝ към къщата и обитателите. На децата, момите и младите булки се връзват усукани бял и червен вълнен конец - Мартеница - най-често на ръката. Младите непременно трябва да излязат навън "да ги види Баба Марта и да се зарадва", а старите жени не трябва да излизат навън, защото "ще разгневят Баба Марта".
В този ден на много места се гонят змии и гущери, като се палят огньове, обикаля се двора с дрънкане на метални предмети и наричания.

Ритуалното използване на червени или бяло-червени тъкани, ленти, конци, възли или пискюли е засвидетелствано на Балканите, в Мала Азия, Египет и Близкия Изток от античността. В древността, червеният цвят е означавал Богинята (раждането и смъртта), а белият - нейният Син (Слънцето, отвъдния живот, вечността). Традицията се спазва до днес в Румъния, Молдова, Македония, част от Гърция, Сърбия, Албания а също и в една част от днешна Украйна.

https://www.facebook.com/AzNyamaDaNapusnaBulgaria/photos/a.359511474142343.87740.134552489971577/413054448788045/?type=1
« Последна редакция: Септември 02, 2018, 22:30:38 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 9011
  • Country: bg
  • Карма: +525/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows NT 10.0 Windows NT 10.0
  • Browser:
  • Chrome 56.0.2924.87 Chrome 56.0.2924.87
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Баба Марта - традиционен български обичай
« Отговор #11 -: Февруари 28, 2017, 22:04:08 »
История на мартеницата

http://purvite7.bg/files/martenichka.jpg
Баба Марта - традиционен български обичай

Ще проследим произхода на един от най-пролетните и обичани български празници– 1 март. Той има древни корени, отвеждащи към далечното минало на нашата страна.

Мартеницата на Балканите

Любопитно е, че освен в България, мартенички не се срещат почти никъде другаде. В променен вид този обичай може да се наблюдава в Румъния и Молдова, но далеч в не така масови размери. Мартенички носят българите в Албания, както и на някои места в Северна Гърция. Сигурно е едно – България е родината на мартеницата и от нашата страна обичаят успява да се разпространи и в някои други балкански райони.

Произход

Най-известната легенда, свързана с появата на мартениците, отпраща тяхното начало при прабългарите и хан Аспарух. Смята се, че след победа над византийски войници хан Аспарух пише писмо, за да извести за успеха, и го връзва на гълъб с бял конец. По пътя си обаче гълъбът бил прострелян и леко ранен, затова когато пристигнал в българския лагер, конецът бил прошарен от кръвта му. Така възникнала мартеницата. Друга известна легенда също е свързана с Аспарух. Хан Аспарух имал сестра на име Хуба.

Тя била пленница в друго царство. Аспарух пратил вест на сестра си, че е намерил нова земя за заселване – на юг от река Дунав, днешна България. Като получила тази радостна вест, Хуба успяла да избяга от плен. Яхнала кон и препускала без почивка докато стигнала до реката Дунав. Хуба пуснала сокол. На неговия крак вързала края на бял конец, а другия му край държала в ръцете си. Соколът литнал да намери брод през реката, но точно когато намерил пътя, стрела го пронизала и той паднал умъртвен, а конеца се обагрил с червения цвят на кръвта му. Хуба проследила нишката и така намерила път да стигне при брат си и да заживеят свободни и честити в новата земя.

Независимо дали ще повярваме на тези легенди или – не, без съмнение е, че мартеницата има древни езически корени и е възникнала като символен амулет, предпазващ от уроки, както се възприема тя и днес. Празникът е символ на настъпващия нов сезон – пролетта, и на завъртането на природния кръговрат. Баба Марта е олицетворение на природата в етапа на ранната пролет – непостоянна, непредвидима, лесно променяща се. В дълбоките корени на този обичай може да се търсят древни земеделски култове към природата. Някои от най-специфичните черти на първомартенската обредност и особено завързването на усуканите бяла и червена вълнени нишки навеждат към тракийски (палеобалкански) и елински, а дори и към римски произход. С това може да бъде обяснено разпространението на обичая и в небългарски територии, макар те да са малобройни.

Най-вероятно изобретяването на усуканата нишка от бял и червен цвят е плод на чиста случайност, върху която обаче с течение на времето започват да се натрупват различни символни и обредни елементи, които превръщат мартеничката в обект на вяра в защитата против уроки. Да се търси конкретна година и дата на създаването на мартеничката е несериозно, защото е сигурно, че времето, когато е възникнала тя, се отнася към една много далечна епоха. По-важен е езическо-символният контекст на появата й.

Според етнографски изследвания първите мартеници, предназначени за окичване на хората и на добитъка, са били изработвани само от червен конец и са играели ролята на амулети. По-късно към червения конец започва да се усуква и бял. Символиката на тези два цвята е следната: от една страна бялото предвещава дълъг живот, а червеното – здраве и сила. От друга страна червеният цвят се свързва с мъжкото начало, а белият – с женското. Тяхното свързване в едно е знак за хармония, разбирателство, взаимност.

Празникът днес

Днес Баба Марта е един от най-обичаните български празници. Както и в миналото, той носи нова надежда, символизира непрекъснатостта на природния цикъл и възраждането на природата. Освен хората, с мартенички се накичват и животните, най-вече добитъкът, за да е здрав и да работи неуморно. Днес почти всички суеверия и поличби, свързани с празника, са забравени. Обичаят символизира най-вече идването на пролетта. Но дори и сега българите вярват, че ако носят мартеници през март, ще са здрави цяла година. Има древна поговорка, която гласи: „Ако не носиш мартеницата си през март, Баба Марта ще ти изпрати лоша прокоба.” На първи март всеки трябва да носи мартеница, особено малките деца, младоженците или новородените домашни животни. В някои български региони мястото, където е поставена мартеницата, зависи от социалното положение. Младите неомъжени девойки носят мартениците си отляво на дрехите си, младите ергени ги носят на кутрето на лявата си ръка, женените мъже си слагат мартеница в десния чорап.

Най-любим днес празникът е за децата, които обожават мартениците и се кичат с тях с особен ентусиазъм и вълнение. Затова, направете този празник вълшебен за детенцето си, а и за себе си, като повярвате в магията на раждащата се пролет.

http://purvite7.bg/istoriya-na-martenitsata/


Share me

Digg  Facebook  SlashDot  Delicious  Technorati  Twitter  Google  Yahoo
Smf