Ами не. Не страдам точно от 10 години. Говоря често на такива теми в ежедневието, защото просто си ме вълнуват и се срещат при много хора.
Всеки изживян ден е бил добър и важен за мен и не съжалявам, защото през това време търпях доста, но пък съм бил с момчето си и смятам,че момчетата трябва да растат с бащите си/а не хайде един развод и детето да расте само с майка си/
Положил съм голяма човешка основа с Божията помощ и възпитанието на детето за мен е не само най-нормалното и естествено нещо на света, но и ...кауза!
Като добавка- не се хваля/чуждо ми е и непознато точно колкото и да мразя/
Имам и доведен син, който живя при нас 12 год,вече наближава 30-те и ме обича като собствен баща. Отдавна е самостоятелен.
Такива неща.
Ти пък как разбра,че съм из 'Младост" ?