Автор Тема: In Memoriam  (Прочетена 28648 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Amenhotep

  • Pharaoh
  • Hero Member
  • ****
  • Публикации: 3613
  • Country: bg
  • Карма: +858/-21
  • Пол: Мъж
  • Доброму, добро да прави, злому с ножа по главата!
    • Профилът ми във VBOX7
  • Зодия: Gemini Gemini
In Memoriam
« -: Януари 19, 2007, 08:24:24 »
На 67 години почина Марко Семов

Той е журналист, редактор, сценарист, писател, народопсихолог, професор в Софийския университет, чл.-кор. на БАН
18.01.2007


След мъчително боледуване на 67-годишна възраст почина Марко Семов. Поклонението пред тленните му останки ще се състои на 20 януари от 11 ч. в Ректората на Софийския университет (СУ) "Св. Климент Охридски".

Той е роден на 11 юли 1939 г. в с. Видима, Троянско. Завършил е висше икономическо образование (в Свищов и София), доктор е по социология и на филологическите науки с изследването "Българският характер в творчеството на Захари Стоянов, Антон Страшимиров и Иван Хаджийски".

Бил е секретар на министъра на вътрешната търговия Пеко Таков (1961-62), след което работи като журналист във вестник "Работническо дело" (1962-72). От 1967 г. е член на БКП.

До 1977 г. е главен редактор в БНТ и водещ на публицистичните предавания "Диалози", "Форум" и "Предконгресни срещи". Уволнен е заради изречението: "Ние приехме ненормалното в живота си за нормално", казано в ефир, и е пратен в БНР, където става шеф на редакция "Обществено-политическа".

През 1979-84 г. е отново в "Работническо дело", този път като зам.-главен редактор. През 1983-та е пратен на специализация в Академията за обществени науки при ЦК на КПСС в Москва.

След двумесечна командировка в Япония през 1984 г. публикува "За Япония като за Япония". Тази книга, определена като "първи политически пътепис у нас", предизвиква раздразнение в Политбюро на ЦК на БКП. Изданието е иззето от книжарниците, а той е уволнен от "Работническо дело".

"Може би аз последен разбрах на какво се дължи скандалният успех на книгата за Япония. Това, както много читатели ми обясниха, се дължало на сравнението, което неизбежно се пораждало в мислите на читателя между онзи капитализъм там и нашия социализъм тук", признава години по-късно Семов.

Връща се в телевизията и остава там като наблюдател по вътрешнополитическите въпроси, зам.-председател на Комитета за телевизия и радио и водещ на "Панорама" (1985-87) до май 1989-а.

Тогава пак е уволнен заради ареста на сина му Атанас Семов в казармата, който бил обвинен по чл. 107 и 108 от НК за "престъпления срещу социализма и подривна дейност в армията" и по чл. 273 за "обида на държавния глава".

Проф. Семов дълги години преподава народопсихология и есеистика в СУ "Св. Климент Охридски" и Пловдивския университет "Паисий Хилендарски".

В края на януари 2004 г. влезе в Съвета за електронни медии (СЕМ) от президентската квота на мястото на Георги Лозанов.

За него доц. Тотка Монова, декан на Факултета по журналистика и масови комуникации в СУ "Св. Климент Охридски", пише:

"Марко Семов е сред малцината автори у нас, които рядко оставят читателската публика равнодушна.

Приеман или отричан, хвален или обругаван, той притежава удивителната дарба да въвлича в спорове, да предизвиква публични дискусии, да провокира гражданската съвест на обществото. И да те накара да се чувстваш не особено комфортно, ако не заявиш позиция по жизненоважни проблеми.

Журналист, редактор, публицист, сценарист, писател, народопсихолог, дългогодишен преподавател и професор в Софийския университет, член-кореспондент на БАН.

Доктор по философия и доктор на филологическите науки, автор на два хабилитационни труда. Автор още на 57 книги, 398 студии и статии, 91 публикации за телевизията, радиото, киното. Специален кореспондент в Япония, Индия, Монголия, Турция, Гърция, Англия, САЩ.

В продължение на 15 години неизменно член на Академичния съвет на СУ "Св. Климент Охридски", член на Президиума на ВАК при Министерския съвет, член на Акредитационния съвет на Националната агенция по оценяване и акредитация, член на Академия "Черноризец Храбър", член на СЕМ - не е възможно да се изброи всичко.

Може би най-точната характеристика за цялостната му дейност се съдържа в на пръв поглед непретенциозната, но включваща широка гама от оценки дума неуморен."

В една от последните си книги Марко Семов написа:

"Почти с никакви изключения не чухме от половин век и повече насам един български политик да се изправи, не само на европейска, но и на национална трибуна и да заговори за качествата, които имаме като народ, да заговори за нашето велико минало, което ни вика да си спомним кои сме били и какви, какво сме дали на Европа и света.

За да заяви какво можем отново да и дадем, да защити достойнството ни като народ.

Понякога, като слуша висшите ни държавници, човек има чувството, че щяха да си умрат от кеф, ако се бе доказало, че ние българите сме направили опит да убием папата..."


http://news.netinfo.bg/?tid=40&oid=991407

             
« Последна редакция: Февруари 15, 2011, 05:49:58 от Hatshepsut »

Неактивен Бащицата Махно

  • Account Disabled
  • Forum Member
  • *
  • Публикации: 194
  • Country: bg
  • Карма: +231/-19
  • Пол: Мъж
Re: In Memoriam
« Отговор #1 -: Март 27, 2007, 15:12:06 »
Почина Борис Димовски

Беше всепризнат за един от най-големите български художници - изключителен карикатурист, майстор на акварела, живописта, графиката

На 81-годишна възраст вчера е починал големият български художник и карикатурист Борис Димовски, съобщиха днес негови близки.

Той беше всепризнат за един от най-големите български художници. Изключителният карикатурист беше и майстор на акварела, живописта, графиката.

Автор е и на сатирични текстове, афоризми, илюстрирал е стотици книги, работил е в театъра, телевизията, киното.

Роден е на 20 октомври 1925 г. в асеновградското с. Яворово. Ученик е на великия Илия Бешков. В една своя книга се пита: "Трябва ли да бъда наречен художник, щом не мога да превърна калта в цветя, а ябълката в усмивка?"

Беше депутат във Великото народно събрание. Има 5 деца и 5-има внуци.

Наред с безбройните карикатури, изпълнени в неподражаемия му стил, публикувани години наред във в. "Стършел" и много всекидневници Борис Димовски илюстрираше стотици книги. Най-голяма, почти всенародна известност доби съвместнната му работа с великия сатирик Радой Ралин.

Епиграмите и рисунките в "Безопасни игли" през 196о и "Люти чушки" през 1968 г. са едно неделимо произведение на двамата автори.

Така ги възприемаше и властта. Димовски и Ралин не един път бяха наказвани и уволнявани, забраняваше им се изява на страниците на един или друг вестник.

Върхът бил през 1968 г., когато страхуващата се дори от сянката си идеологическа цензура заповядва и през нощта, в пещите за отпадъчна хартия на Полиграфическия комбинат, бил изгорен целият тираж на "Люти чушки". Малката книжка била обявена за "нагла идеологическа диверсия", която и у нас можела да предизвика събития като "Пражката пролет" в Чехословакия.

Всъщност причината е друга. Публикуваната в книжката епиграма на Радой Ралин

"Сит търбух за наука глух
(глух, но послушен)."

е илюстрирана от Борис Димовски с прасе, чиято опашка така е завъртяна, че досущ докарва подписа на самия Тодор Живков.

Поетът и художникът били подложени на унизителните няколкодневни разпити в тогавашния Градски комитет на БКП.

След ноември 1989 г. "Люти чушки" беше преиздадена в тираж 120 хиляди и беше изкупена за няколко часа.

Няма събитие, обвеяно с печална слава, прототип на насилието и егоцентризма, дебелащината и простотията, лицемерието и алчността, снобизма и парвенющината, които не са поразявани от стрелите на художника. Тази присъда винаги беше обективна и безусловна, но никога -жлъчна, заядлива, унижаваща човека.

Димовски рядко се смееше, но обичаше шегата и хумора. Той е подбрал, преразказал и илюстрирал книгите "Весели народни приказки" (1974), "Кукуригу, петльо : Весели народни приказки (1986), "Рога има - вол не е: гатанки (1976), "Въпроси в пустиня : Хумористични миниатюри (1992), "Мисли и карикатури" (1993).

Илюстрирал е книгите на Радой Ралин: "Безопасни игли" (1960), "Внимателни фейлетони" (1963), "Люти чушки" (1968, 1990, 1993), "Не от боята, а от маята" (2002), "Личен контакт" (2004).

Опелото ще се състои на 29 март от 14.30 ч. на Централните софийски гробища

На 81-годишна възраст вчера е починал големият български художник и карикатурист Борис Димовски, съобщиха днес негови близки.

Той беше всепризнат за един от най-големите български художници. Изключителният карикатурист беше и майстор на акварела, живописта, графиката.

Автор е и на сатирични текстове, афоризми, илюстрирал е стотици книги, работил е в театъра, телевизията, киното.

Роден е на 20 октомври 1925 г. в асеновградското с. Яворово. Ученик е на великия Илия Бешков. В една своя книга се пита: "Трябва ли да бъда наречен художник, щом не мога да превърна калта в цветя, а ябълката в усмивка?"

Беше депутат във Великото народно събрание. Има 5 деца и 5-има внуци.

Наред с безбройните карикатури, изпълнени в неподражаемия му стил, публикувани години наред във в. "Стършел" и много всекидневници Борис Димовски илюстрираше стотици книги. Най-голяма, почти всенародна известност доби съвместнната му работа с великия сатирик Радой Ралин.

Епиграмите и рисунките в "Безопасни игли" през 196о и "Люти чушки" през 1968 г. са едно неделимо произведение на двамата автори.

Така ги възприемаше и властта. Димовски и Ралин не един път бяха наказвани и уволнявани, забраняваше им се изява на страниците на един или друг вестник.

Върхът бил през 1968 г., когато страхуващата се дори от сянката си идеологическа цензура заповядва и през нощта, в пещите за отпадъчна хартия на Полиграфическия комбинат, бил изгорен целият тираж на "Люти чушки". Малката книжка била обявена за "нагла идеологическа диверсия", която и у нас можела да предизвика събития като "Пражката пролет" в Чехословакия.

Всъщност причината е друга. Публикуваната в книжката епиграма на Радой Ралин

"Сит търбух за наука глух
(глух, но послушен)."

е илюстрирана от Борис Димовски с прасе, чиято опашка така е завъртяна, че досущ докарва подписа на самия Тодор Живков.

Поетът и художникът били подложени на унизителните няколкодневни разпити в тогавашния Градски комитет на БКП.

След ноември 1989 г. "Люти чушки" беше преиздадена в тираж 120 хиляди и беше изкупена за няколко часа.

Няма събитие, обвеяно с печална слава, прототип на насилието и егоцентризма, дебелащината и простотията, лицемерието и алчността, снобизма и парвенющината, които не са поразявани от стрелите на художника. Тази присъда винаги беше обективна и безусловна, но никога -жлъчна, заядлива, унижаваща човека.

Димовски рядко се смееше, но обичаше шегата и хумора. Той е подбрал, преразказал и илюстрирал книгите "Весели народни приказки" (1974), "Кукуригу, петльо : Весели народни приказки (1986), "Рога има - вол не е: гатанки (1976), "Въпроси в пустиня : Хумористични миниатюри (1992), "Мисли и карикатури" (1993).

Илюстрирал е книгите на Радой Ралин: "Безопасни игли" (1960), "Внимателни фейлетони" (1963), "Люти чушки" (1968, 1990, 1993), "Не от боята, а от маята" (2002), "Личен контакт" (2004).

Опелото ще се състои на 29 март от 14.30 ч. на Централните софийски гробища

Нет Инфо


Поклон пред паметта му! Изключителен талант! Истински ЧОВЕК!
« Последна редакция: Февруари 15, 2011, 06:16:04 от Hatshepsut »
Когато си в лодката, бреговете изглеждат други!

Неактивен Amenhotep

  • Pharaoh
  • Hero Member
  • ****
  • Публикации: 3613
  • Country: bg
  • Карма: +858/-21
  • Пол: Мъж
  • Доброму, добро да прави, злому с ножа по главата!
    • Профилът ми във VBOX7
  • Зодия: Gemini Gemini
Re: In Memoriam
« Отговор #2 -: Март 28, 2007, 08:17:13 »
Вечна памет на великия Българин!



Редактирано от модератор: Премахване на невалидни линкове.
« Последна редакция: Декември 12, 2011, 18:15:54 от Hatshepsut »

Неактивен отец Матей

  • Forum Member
  • **
  • Публикации: 106
  • Карма: +83/-2
  • Пол: Мъж
Re: In Memoriam
« Отговор #3 -: Април 02, 2007, 06:05:05 »
Мир на праха му!

  мъртвите бог да прости
 живите кой да свести
                    Р.Р. из люти чушки
Историята борави с документи,а отче Матей загуби в своите скиталчества всичките си документи с изключение само на един-своето прозвище "Миткалото"
               Н.Хайтов

Неактивен отец Матей

  • Forum Member
  • **
  • Публикации: 106
  • Карма: +83/-2
  • Пол: Мъж
Re: In Memoriam
« Отговор #4 -: Април 02, 2007, 06:20:12 »
Това което направиха навремето Борис Димовски и Радой Ралин е равносилно на героизъм.В онези времена книжка като "Люти чушки"беше нещо нечувано.Книжката излезе на пазара само за един предиобед и после иззета от книжарниците.
Историята борави с документи,а отче Матей загуби в своите скиталчества всичките си документи с изключение само на един-своето прозвище "Миткалото"
               Н.Хайтов

Неактивен Една Българка

  • Forum Member
  • **
  • Публикации: 85
  • Country: bg
  • Карма: +1/-4
  • Пол: Жена
Re: In Memoriam
« Отговор #5 -: Април 02, 2007, 15:35:52 »
Цитат
Това което направиха навремето Борис Димовски и Радой Ралин е равносилно на героизъм

Хм.... Аз не бих изказала толкова категорично мнение за "героичното" дело на Радой. Особено, ако отправната ми точка е един голям български националист. Ралин, Ралин, антифашиска моя.... :-P :-P :-P


                 
                        ВРЕМЕ ЗА РАЗХВЪРЛЯНЕ НА КАМЪНИ

Цитат
    - Знам, че Вие по Ваша инициатива се придобрихте с родопчанина Анастас Примовски, след като ожесточено воювахте в продължение на 35 години и си нанесохте много взаимни удари. Защо не го направихте и с Ралин?
    - С Примовски е друго, друго е и с проф. Николай Генчев. Когато след 1993 г. се очерта сценарият за колонизирането на България, Примовски, както и проф. Генчев заеха пронационална позиция, и особено по отношение на родопските българи мохамедани. В името на тази обща наша тревога аз ударих червената черта на миналите ни противоречия, придобрихме се и се съюзихме.
    С Ралин обаче тъкмо на тази плоскост противоречията ни се увеличиха, вместо да изчезнат.
    След 10 ноември 1989 г., за да запази своето влияние, той веднага се включи на страната на “сините” и като главен, таен съветник на Желю Желев заработи за разграждането на държавата. Той е и един от вдъхновителите на тайния сговор между “сини” и “червени”, за хвърлянето на страната ни в хаоса (подобно на СССР) и преразпределението на целия й “ресурс” между нашите и външните агенти на "промяната". Знам, че Радой не беше сред заседаващите на Кръглата маса, но е известно също така, че главните решения са вземани на четири очи и си остават в тайна и до момента.
    С такъв човек не бих се придобрил. Още повече, знаех, че той ускори края на моя приятел - Симеон Султанов, един от най-талантливите наши литератори.
    - Доказано ли е все пак, че Ралин е писал срещу Султанов?
    - Признал си го е самият Ралин в едно интервю поместено във в.”Право” от 20 декември 1993 г. Ето няколко пасажа:
    - Кажи по случая Симеон Султанов - борбата между тебе и Симеон Султанов?” - пита го интервюиращият.
    - Няма такова нещо... Сега, виж какво - Султанов беше един от най-големите легионери в Сливен, след това той стана ръководител на “Бранник”, а след това, като дойде в София, влезе на социалдемократите под кожата и след това почна... Това е положението...
    - Но ти не отговори на най-важното - има ли твои изложения заедно с активни антифашисти срещу Симеон Султанов?
    - Слушай, срещу Симеон Султанов са ми искали сведения, давал съм за него сведения, но в тях нито една лъжа за него не съм казвал.
    - Горе долу, в каква светлина бяха изложенията срещу него, след като всички го признават за един разумен човек?” - пита интервюиращият.
    “Как ще е разумен, като навремето той колеше и гонеше... и той беше един от най-зловещите” - гласи отговорът на Радой."
    Интересното в случая е, че Ралин си е признал даването на “сведения” за Султанов като за един от “най-зловещите”, който “колил” и бесил в Сливен преди 9.IX.1944 г. - а това е обратно на истината: Султанов правеше път на мравката, а насилието не беше въобще в неговия характер и точно поради своята кротост и душевна мекота, беше силно уязвим. Тревогата около неговия партиен билет го срина, а тази тревога дойде от Ралин - това е мрачната истина. По същия начин Радой се опита и мене да ме взриви, ала не стана.
    Ето къде се е подписал на това изложение тук, вижте датата - 20.I.1990 година! Това е един от малкото случаи, когато Ралин открито се е подписал. Обявява ме първо за “писател-самозванец”, “извършил брутални посегателства към частни ръкописи и държавни архиви”. Настоява “да се разкрие пред българския народ кой е истинският Николай Хайтов: И ЛЕГИОНЕРСКАТА МУ ДЕЙНОСТ В МИНАЛОТО”; “ПОДВИЗИТЕ” МУ В ГОРСКОТО СТОПАНСТВО ПЕРСЕНК И ОСЪЖДАНЕТО МУ ЗА ЗЛОУПОТРЕБИ”. Цитирал е в.”Работническо дело” от 18.ХII.1950 година... По-нататък Радой говори за “литературни кражби, преследването, саморазправи и брутално подтискане на хора”. “Да се разбули тайната около оригиналите на трилогията “Балкани” на Яна Язова, в чийто дом прониква Хайтов, заедно с юрисконсулта Аянов след смъртта й, преди да постъпят ръкописите и в ЦДИА”; и т.н. и т.н.
    Този донос с подписа на Ралин и още 84 организирани от него подпискари е адресиран до Висшия съвет на преименуваната БСП, до Желю Желев като председател на СДС, и двайсетина още държавни и обществени институции, както и до всички литературни издания и издателства в цялата страна. Мащабна атака, нали? Това същото харзувалче и в печата, в пълния му текст, та и глухите чуха и разбраха какво чудовище е “самозванецът” Николай Хайтов.
    - Интересно кои са преподписалите?
    - Ето ги, четете - Иван Мартинов, Екатерина Томова, Васко Жеков, Здравка Стоева, Илия Богданов, Петър Величков, Велизар Николов, Марин Балтов, Васил Колев, Александър Панов, Сабина Беляева, Любомир Стаматов, Георги Трифонов, Иван Вълов, Иван Ценов, Владимир Попов, Лиляна Минчева, Петър Рашков, Иван Димитров, Иван Янев, Ваня Бояджиева, Тома Бинчев, Юлиян Попов, Екатерина Бончева и т.н. Повечето са литературни графомани, начело с Иван Мартинов
    - А от по-известните кои са подписали?
    - Сред тях е преводачът Стефан Тафров, по онова време известен главно с двуполовата си природа, а сега посланик в Париж. Владо Даверов, Александър Миланов, Румен Леонидов, Иван Цанев, Иван Теофилов, синът на Левчев, моят заместник в сп.”Родопи” - Владимир Арденски, Велислава Дърева и една неидентифицирана досега персона Бойко Киряков. Сред подписалите се има и храненици на Творческия фонд при СБХ, които 7 години угоявах, като Александър Спиридонов, Иван Цанев, Рада Александрова - да не ви губя времето с всички.
    Едно е общо за цялата група, всички фенове на Ралин, всички до един изпокриха партийните си билети в нужниците след 1о ноември 1989 г. - тези, които бяха членове на БКП. Останалите, които “промяната” завари “безпартийни” - посиняха светкавично и досега си вадят хляба с това. Ето тези "интелектуалци" решаваха по това време съдбовните проблеми на нацията и държавата в писателското кафене на ул. "Ангел Кънчев" 5. Задачата беше всички самостоятелно мислещи хора да бъдат сепнати, стреснати, отстранени от политическия ни живот, за да могат предателите безнаказано да ни оберат.
    - Защо не ги дадохте в съд? Специално Радой Ралин, задето Ви е набедил, че сте откраднали ръкописите на Язова?
    - Защото в България по това време вече нямаше съд, който да осъди прославения “дисидент” Радой Ралин. Та той цели пет години не плащаше данък върху литературните си доходи - знаеше се това в данъчното управление на ТОА “Изгрев”, но никой не посмя да повдигне въпроса, защото беше, а мисля, че и в момента е неприкосновен. Дадох обаче в съд един от съавторите на изложението - Петър Величков. Но делото беше набързо приключено, уж поради “неявяване” на моя адвокат.
    - Добре, че сте си навикнали на подобни разправии и не Ви се е отразило на здравето.
    - Навикнал съм и въпреки това случи се нещо, което не бях очаквал: над хиляда парчета от изложението на Ралин са били разпратени по вестници, редакции, институции и персонално, преди да бъде публикувано, но отникъде никой не се обади да ме предупреди. Едно-единствено изключение направи издателство “Хр.Г.Данов” в лицето на неговия директор - поета Петър Анастасов, от него ми е екземплярът, който е сега пред вас. По това време моят съсед Андрей Луканов, с когото се срещахме кое по стълбите, кое на кафе, стана дума вече за тия неща, но и той, председателят на Министерския съвет тогава!, дума не пророни, че Ралин ме е наклепал. Споменавам го това не като упрек, а като указание за респекта, който всяваше по това време у всички Радой Ралин. Та той бе станал по това време главен застъпник на ДПС, пръв обвинител на “тоталитаризма” и най-усърден сътрудник на “Отворено общество”, което беше започнало своята работа по разграждането на държавата.
    Щом Луканов не посмя да ме предупреди - правете си изводите какво беше по това време всесилието на Ралин, може би наравно с това на Желю Желев, за когото той работеше още от 1968 година. (Давал ми е да чета глави от неговия “Фашизъм”.)
    Десет години от тогава, всичко отмина, но огорчението ми от малодушието на нашего брата “интелектуалеца” остана. За това, че никой не събра кураж, ако не друго - да ми позвъни с престорен глас.
    Оказа се, че съвременният, наплашен българин, вдига ръка да се отбрани само ако самият той е прегазен. С другите всичко може да става - той немее и мълчи, да не подразни властниците. Затова капитулацията у нас стана толкова ефирно лесно и никой не й се опря сериозно, нито във Великото народно събрание, нито по-късно.
    - Ралин, доколкото знам от това, което съм чел преди години, е замесен и в кампанията срещу Вас през 1979 г., когато е трябвало да бъдете разжалван като главен редактор на списание “Родопи” и заместен с вашия любимец Свилен Капсъзов. По това време са и разправиите Ви с Екатерина Томова. Не бихте ли казали нещо по това?
    - За Свилен Капсъзов няма да Ви разказвам, защото не е между живите. Макар че схватката с неговите защитници беше много сериозна. Но ще ви кажа накратко за Томова, защото Ралин успя да вмеси нейната история и Тодор Живков.
    - Томова е работила при Вас в сп.”Родопи”, така ли?
    - Не беше така: Томова се появи в сп.”Родопи” като начинаеща поетеса. Видях я в едно окаяно състояние, с дупки по чорапите и нещо като полуналъми-полуобувки - наскоро се беше оженила за сегашния председател на НСРТ - Александър Томов. Той пък работеше в идеологическата редакция на радиото. Стихчета беше донесла тя за списанието, пуснахме й ги за насърчение и тогава разбрах, че е била състудентка на дъщеря ми Елена, пък и родена беше в моето любимо село Орехово, в Родопите. Дожаля ми за нея и реших да й помогна. Редакцията събираше по това време всестранна информация от местни жители в Родопите, за попълване на рубриката “Сладкодумци” в списанието.

Автор: Иван Н. Гащилов

Неактивен отец Матей

  • Forum Member
  • **
  • Публикации: 106
  • Карма: +83/-2
  • Пол: Мъж
Re: In Memoriam
« Отговор #6 -: Април 03, 2007, 05:11:21 »
Една българка,моите уважения!Не знам къде си била през края на 60-те и до колко ги познаваш,но това бяха години в които се биеха печати по бедрата на момичетата за носене на мини жуп.За един виц можеше да ти се наложи да изпишеш 1кг.мастило.И изведнаж:"Люти чушки".Бях от малкото успяли да се снабдят,книжката се предаваше от ръка на ръка.но молко хора успяха да я прочетат а семо се носеха легенди от уста на уста.От тогава тази книжка не съм я виждал.изчезна ми някъде в небитието.но и до ден днешен знам наизуст поне половината.Та не знам зад колисите кой кого е клюкарствал,знам това,че тази книжка беше проявена смелост във времена в които не можеше дума да се каже.

  Начало: Още от времената робски и хайдушки сме изяли много люти чушки
              затова ни е лютив езика и тежко му кой ни предизвика

  Край:     Хайде наще,яжте люти чушки стига сме си правили оглушки!                                                                                                     
               люти чушки няма и за семе,нищо и това ще понесеме!

  На корицата Б.Димовски беше нарисувал затворен буркан с люта чушка,и бедния българин обикаля около буркана като котка покрай аквариум.
Историята борави с документи,а отче Матей загуби в своите скиталчества всичките си документи с изключение само на един-своето прозвище "Миткалото"
               Н.Хайтов

Неактивен Една Българка

  • Forum Member
  • **
  • Публикации: 85
  • Country: bg
  • Карма: +1/-4
  • Пол: Жена
Re: In Memoriam
« Отговор #7 -: Април 03, 2007, 12:04:18 »
Цитат
това бяха години в които се биеха печати по бедрата на момичетата за носене на мини жуп.За един виц можеше да ти се наложи да изпишеш 1кг.мастило

Отче Матей, целувам Ви ръка!

Въпреки, че не съм от поколението в края на 60- те, това не ми пречи да познавам доволно тази епоха.

Ех, отче, то ако с тези печати по бедрата и стригането на мърляви кечета от главите на последователите на дрогираните хипари, се изчерпваха престъпленията на юдейските червени хмери у нас, аз щях да бъда заклета комунистка. Но не ни било писано да си останем само с тези "позорни" актове. Страшната попара на онова време я сърбаме днес ние, потомците на онези "прелестни" създания с къси полички и тонове грим върху празноглавите си куклени физиономии. Те с лека ръка, безгрижно проипилявха бъдещето на свите потомци и ни завещатаха една страна, разядена от поквара, разврат, всеобщо безхаберие и въпиющо безбожие, като с тези си действия и бездействия, заложиха опустошителната бомба със закаснител на дузина бъдещи поколение. За тях ли, бай Радой е надавал тъжния си, протяжен вой? Много ли е било  съдбоносно за българската нация, отсъствието на люти чушки или друг някакъв артикул от пазара? А за отсъствиета на достойнство, чест, вяра, традиции...? Нещо не виждам да се е тревожел особено. Явно не е било по сметките на войнсващата тълпа, бездарни "интелигенти", които Тато хрантутеше?
Ами това отче,
Цитат
Още от времената робски и хайдушки сме изяли много люти чушки
              затова ни е лютив езика и тежко му кой ни предизвика
не е ли намек това, колко прост и недодялан е българина още от хайдуклъка, та до съвременния му бит? Къде беше тази брадата, люта чушка, когато съпартицийте му за нищожно краткото си време в най-новата българска история, като скакалци опусташаваха наред и където минаха- трева не поникна? Защо не издигна силият си глас на влиятелен интелектуалец, а мънкаше едва-едва на седераските конгреси?

Все едно...Всевишния прибра и него и опазил ме Бог- аз да го съдя! Има кой! Той е сред сенките на Хайтов, Траянов, Яворов и Талев и само времето ще покаже, колко е висок до тях.
« Последна редакция: Април 03, 2007, 12:23:22 от Една българка »

Неактивен отец Матей

  • Forum Member
  • **
  • Публикации: 106
  • Карма: +83/-2
  • Пол: Мъж
Re: In Memoriam
« Отговор #8 -: Април 08, 2007, 05:09:56 »
Хей Българке,недей така,чак пък ръка,аз съм прост човек.Христос воскресе!
Много сложно го нагласи с това "гримирано поколение" и неговото действие и бездействие.Единственото действие което можеше да се направи е бездействието да не пишеш"моля да бъда приет....."А тия които действаха и го пишеха после пак станаха герои като хвърляха партийни билети.Е имаше какво да хвърлят :)
Шапка примерно на Хайтов за таланта му,но той не слагаше пръста където скърца,а Б.Димовски и Ралин го сложиха.Бих казал,че и Радичков го слагаше,но много хитро.
Историята борави с документи,а отче Матей загуби в своите скиталчества всичките си документи с изключение само на един-своето прозвище "Миткалото"
               Н.Хайтов

Неактивен Бащицата Махно

  • Account Disabled
  • Forum Member
  • *
  • Публикации: 194
  • Country: bg
  • Карма: +231/-19
  • Пол: Мъж
Re: In Memoriam
« Отговор #9 -: Април 12, 2007, 21:32:35 »
Кърт Вонегът почина на 84 години, в болница в Ню Йорк  в сряда вечерта.


Ето нещо от него:
“Зрелост, това е способността да осъзнаваш предела на своите възможности.”

“Не си губете времето в завист. Понякога ще бъдете в предна позиция, понякога ще изоставате. Надбягването е дълго и в крайна сметка е със самите вас.”

“Нищо интелигентно не може да се каже за едно клане.” (от “Кланица 5″)

“Ние сме това, което претендираме, че сме, затова трябва да внимаваме какво претендираме, че сме.”

“Има много налудничави неща,които могат да се направят, но ние няма да ги направим и все пак е приятно да си ги мислим.”

“И двамата бяхме убедени тогава, а аз продължавам да мисля така и до днес, че животът може да бъде съвсем лек и приятен; достатъчно е да намериш нужното удоволствие в десетина неща, които да се повтарят безконечно.” - от “Фарс или никога вече самота

Припомням някои негови произведения.Закуска за шампиони,Котешка люлка,Кланица 5 и Времетръс.

 Мир на праха му!
Когато си в лодката, бреговете изглеждат други!

Неактивен Бай Иван

  • Hero Member
  • ****
  • Публикации: 1344
  • Country: bg
  • Карма: +1/-0
  • Пол: Мъж
  • Зодия: Scorpio Scorpio
Re: In Memoriam
« Отговор #10 -: Април 14, 2007, 20:57:55 »
Мир на душата и!


Златина Тодева, родена на 27 февруари в Стара Загора. “Случайно” влиза в театралната зала, ролите й в театъра и киното са над 200 и вече не ги брои. Повече от шест десетилетия е на театралната сцена, но сега е със счупено коляно, едва чака да оздравее и да хукне към театрите. Има “Аскеер” и още много други отличия.

45 години тя бе кумир на почитателите на театъра от Южна България - от Стара Загора, Пазарджик, Димитровград, Хасково, Пловдив, Смолян... Повечето от ролите й се превръщаха в събитие, привличаха гости от други градове, предизвикваха театралните критици. Режисьо-рите й вярваха и поверяваха роли, изискващи вещ професионализъм и безкраен талант. Мнозина помнят нейната всевластна и лицемерна кралица Елизабет от “Мария Стюарт” или символа на патриархалното българско семейство Султана от “Железният светилник”! Тя пресъздаваше великолепно както от обикновена жена от народа (дойката от “Медея” на Еврипид) и покъртителната история на Валентина Дмитриевна, чийто син е репресиран от абсурдната машина на тоталитаризма (“Гнездото на глухаря” от Виктор Розов), до жизнерадостната Дорина от “Тартюф” и примирената с всичко Хуана от “Голямата печалба” на Ектор Кинтеро...
Тази прелестна актриса стъпи на софийска сцена едва на 65. Тоталитарната власт не й прости, че беше дъщеря на царски офицер.

- Госпожо Тодева, утре ще празнувате поредния си рожден ден. Нека се уговорим така - ще скрием годините, които навършвате на 27 февруари, а вие ще ни разкажете неща от вашия живот, които пред никого досега не сте разкривали...
- Не крия годините си, защо ли някои жени правят това, не знам. Имам една близка, беше много красива като млада, с много ухажори, а така и не избра нито един и си остана стара мома. И сега в старческия дом крие три-четири от годините си, тъй като последният й кандидат бил по-млад от нея. Брех, мама му стара, че като скрие две-три години, какво толкова ще спечели? Даже сега престанах да ги броя годините на пръсти и като ме питат, казвам - родена съм 1926 година, вие смятайте колко са.
- Помните ли своето детство и малката Златина?
- Баща ми беше военен - офицер, майка ми не работеше, тъй като така бе прието тогава. Израснах при баба и дядо в Стара Загора. Бях много палава, постоянно се биех с момчетата и баба ми вдигна ръце от мен, отказа се да ме гледа. Трябваше да живея при родителите си. При всяка моя пакост, още шест-седемгодишна - баща ми ме наказваше заедно с войниците - запомнила съм, изправяше ме на плаца, под палещото лятно слънце или в най-лютите студове до наказания войник и така с часове. Хич не ми дремеше от наказанието, но ми ставаше срамно, като минеха войничета и казваха: Ай, Златинка, какво ли е направила сега? От детството си помня, че много ме беше страх от камили - мама му стара - от камили! По едно време баща ми беше изпратен в гарнизон в Кърджали и тогава хората имаха камили, както сега по селата са магаретата. И не знам какво се е случило, но имах голям страх от тези иначе мили животни. Толкова страх и уплах, че се наложи семейството ни да се премести в Стара Загора.
- Навремето актьорската професия не се е приемала за престижна, как решихте да станете актриса?
- Навремето в различните военни клубове се правеха скечове. Баща ми и майка ми винаги участваха в тях, но не бяха професионални актьори. В рода ни аз съм първата професионална актриса. Навремето в Стара Загора имаше детска театрална школа, която се ръководеше от Мара Шопова, майката на Наум Шопов. Тя е първата моя учителка, която ме въведе в театъра още като дете. В началното училище играехме пиески. После учих в класическа гимназия и нямах никакво намерение да ставам актриса. В последния клас ме изключиха от гимназията. Понеже не искам да ме смятат за героиня, ще кажа само, че имаше политически елемент. Но трябваше все пак да завърша и да взема диплома. Междувременно класическите гимназии ги закриха и трябваше да запиша вечерна гимназия. А който учеше във вечерна гимназия, трябваше да работи. Някъде по това време съвсем случайно се виждаме с Мара Шопова. Защо не дойдеш в театъра, ще имаш време и да учиш, ми вика тя. Без много-много да му мисля, постъпих в трупата. Беше през сезона 1946 - 1947 година. В началото замествах. Но първата ми роля, дадена от художествен съвет, беше при Черкезов - Клара в пиесата на Бърнард Шоу “Пигмалион”. Нямаха младо момиче, а имаха само 4 или 5 щатни бройки. Другите го карахме на ентусиазъм - даваха ни от време на време по някой лев за сладкарница. И така станах артистка - уж отидох на шега... Първо трябваше да стана стажант-актьор, да премина и през курсове, които се правеха всяко лято. Хората почиваха, а аз ходех на курсове - по чл. 9, според който ни даваха званията.
- Театралните критици ви наричат велика, как постигнахте това признание?
- Никога не ме е било срам да играя възрастна, грозна, куца или саката - въпросът бе ролята да е хубава, да има нещо, за което да се замислиш. Спомням си за една пиеса - аз не бях разпределена, режисьорът си имаше свое виждане за участващите актьори. Тогава го помолих да ме пусне в масовката. Как така, пита режисьорът. А Кольо, мъжът ми, вика: Ти луда ли си, ма! Спри се малко вкъщи да си починеш! Казах - не! Аз така ще полудея! И си измислих един образ - на откачалник, щото във всяко село си има един луд. Добавих и свои етюди и това стана една от ролите, така направена, че за нея писаха повече от всички други по-сериозни и тежки роли. Бях се кръстила Минка, карах и другите да ми викат на сцената: Минче, Минче! И стана образ! Много важно е това, което ти разпределят, ако и да си искал да играеш друга роля... да го изиграеш със сърце. Така се научих да играя всичко, не ме беше срам да изигравам всякакви роли.
- Има ли роли, от които се срамувате, че сте ги изиграли?
- Когато се запознах с моя съпруг, играехме в една българска пиеса - “Приятел в нужда се познава”, пълна глупотевина, комедия, а бе, въобще в този период от живота си много глупости съм изиграла, особено руски пиеси от сталинския период - девици, красавици, ударнички, трактористки...
- Коя бе вашата голяма любов в живота?
- Голямата ми любов е Никола Тодев, съпругът ми. И голямата ми мъка... Рано ми го взе Господ. Но такъв е животът. Малцина знаят, че имам и един брак преди този с Кольо. Влюбих се, човекът хал хабер нямаше. Дойдох в София по едно време, бях останала без работа, и започнах към Института “Органи и болести”. Получих някакво отравяне, а бъдещият ми съпруг бе мобилизиран, завършил във Виена, небългарски възпитаник - лекар кардиолог, той ме лекуваше. Влюби се и той, горкият, сключихме брак, не след дълго съпругът ми замина за Австрия на работа, но народната власт така и не ме пусна да отида при него. По това време баща ми като царски офицер беше в лагер и стана много сложно, невъзможно моето заминаване. Така и не се видяхме повече, преди две години отидох във Виена, но точно два дни преди да пристигна там, този мой бивш съпруг бе починал. Навремето, докато работех в Димитровградския театър, беше пусната злостната клюка, че сме били любовници с поета Пеньо Пенев. С него бяхме просто много близки приятели, единствено аз можех да го изкарам от миньорските кръчми, когато се запиеше - само мен слушаше. Някои го изкараха, че бил малко луд, но той бе просто един много самотен човек, отговорен и с чиста съвест. Дори не можеше да се разведе с първата си жена, тъй като не искаше да развяват “мръсните им ризи”, както казваше той, за да не изложи жената, с която е делил легло. А беше лудо влюбен в една инженерка, с която в крайна сметка ги намериха мъртви в хотела.
- Е, като пенсионер - заслужил артист, вие играете на тези години само за удоволствие, не от отчайваща и въпиюща парична нужда. Вероятно пенсията ви е предостатъчна?
- Моля-я, получавам около 120 лева, дори ме е срам да ходя да си я вземам, та дъщеря ми Гергана отива... Ако не е дъщеря ми да тича из цялата страна и да търси начин да се издържаме, така и ще си отида, та живее ли се със 120 лева...? Още ми удържат вноски за пенсия, когато вземам по някой и друг хонорар. Къде ми отидоха парите? Ами къде отидоха парите на съпруга ми, който не можа да получи пенсия? Ами къде отидоха парите на куп мои колеги, които измряха по сцените!?
- Тогава разбирате пенсионерските протести, които текат вече втори месец пред Народното събрание и по градовете в страната.
- Не, не приемам възрастните хора да се излагат по този начин. Нима и аз трябва да отида там с бастуна и да крещя. Това не е начинът, срамно е да караш хората на възраст да правят такива магарии. Та то ще ми се смее народът, бе. Пък малко или много мен ме познават. По-добре е да се напише едно писмо от всички пенсионерски организации, да го подпишем всички, да се публикува това писмо от масови издания, да се разпространи до президент, Министерски съвет, Народно събрание, европейски институции - да се замислят нашите депутати какви ги надробиха. Знаете ли, аз се научих да псувам на глас, докато гледам парламентарния контрол. Та те, депутатите, правителството, и да крещим, ако искат, ще увеличат пенсиите, ако не - ще ни излъжат и пак същото... Нека пенсионерите да си пазят нервите, а не да ги хабят по такива протести. Аз имам предложение - за три месеца да се разменим с управляващите - депутати и министри. Те да вземат нашите пенсии, а ние - техните заплати. Нека малко понапълнеем и ние. И нека занапред нашите хора да гласуват на избори за личности, а не за партии.
- Кои са любимите ви занимания извън театралната сцена?
- Обичам да пътувам. Изкарам ли някакви парички, и тръгвам на път. Аз съм на такива години, че вече повече съм “горе”, отколкото “долу”. Често са ме питали -страх ли те е от смъртта? Не ме е страх, знам, че щом съм се родила - ще умра. Само ми е мъчно, и така е - защо трябва да умира човек млад, бе, мама му стара, трябва едно двеста години да живее, за да може да види плода от труда си, който е положил, от това, което е посадил...
- Кое бе най-голямото разочарование в живота ви и кое ви донесе най-голяма радост?
- Много мъка изживях след брака ни с Кольо, защото ние дълго време нямахме деца, изгубих едно при спонтанен аборт... в петия месец бях бременна и един ден там, на сцената, паднах лошо и стана белята. Това бе и най-голямата ми мъка и разочарование от живота, мислех си: какво, нима само трябва да ям, да спя и така нататък... Затова и най-голямата ми радост в живота бе появата на моята дъщеря - Гергана.

Михаил АХЧИЕВ



Неактивен Борис

  • Senior Member
  • ***
  • Публикации: 743
  • Country: 00
  • Карма: +280/-29
  • Пол: Мъж
  • Зодия: Gemini Gemini
Re: In Memoriam
« Отговор #11 -: Април 14, 2007, 22:49:46 »
Дано почива в мир,много добра актриса беше.

Неактивен Amenhotep

  • Pharaoh
  • Hero Member
  • ****
  • Публикации: 3613
  • Country: bg
  • Карма: +858/-21
  • Пол: Мъж
  • Доброму, добро да прави, злому с ножа по главата!
    • Профилът ми във VBOX7
  • Зодия: Gemini Gemini
Re: In Memoriam
« Отговор #12 -: Май 03, 2007, 08:21:53 »
Вечер в памет на Асен Кисимов

03.05.2007
Днес от 16.00 ч. в Музикалната зала на Военния клуб в София ще се състои паметното събитие “Аплодисменти за Асен Кисимов”.



Организатори са Министерството на културата, театър “Българска армия”, сдружението “Артистаутор”, БНТ и БНР. Ще бъде излъчен филм за големия актьор и ще бъде представен аудиодиск с негови изпълнения.
Слово за творчеството му ще произнесе проф. Севелина Гьорова. Водещ на събитието е колегата му от ТБА Иван Налбантов. Асен Ангелов Кисимов /бате Асен/ е български актьор и певец, роден на 3 май 1936 г. в Пловдив. Известен както с чудесните си роли в театъра („Необикновен процес“, „Сватбата на Фигаро“, „Осъдени души“, „Иванов“, „Чудо“), в киното („Понеделник сутрин“, „От нищо нещо“, „Бронзовата лисица“) и в телевизията („Рицарят на бялата дама“, „Дядо Йоцо гледа“), така и с характерния си глас в радиоефира („Час на слушателя“ по програма „Христо Ботев“ на БНР) и с незабравимите детски песни („Тече, всичко тече“, „Къде остана детството“, „Зайченцето бяло“, „Песен за хвърчащите хора“). Почина внезапно на 13 юли 2005 г. /БГНЕС
БГНЕС
« Последна редакция: Май 03, 2007, 08:59:11 от Amenhotep »

Неактивен club28

  • Forum Member
  • **
  • Публикации: 55
  • Country: 00
  • Карма: +32/-7
  • Пол: Мъж
Re: In Memoriam
« Отговор #13 -: Юни 06, 2007, 00:26:20 »
Мир на праха им!!!

Неактивен НОЩ

  • Junior Member
  • *
  • Публикации: 48
  • Карма: +50/-1
  • Пол: Жена
Re: In Memoriam
« Отговор #14 -: Юни 06, 2007, 00:47:44 »
ПЕСЕН ЗА ХВЪРЧАЩИТЕ ХОРА

Те не идат от Космоса, те родени са тук,
но сърцата им просто са по-кристални от звук,
и виж, ето ги - литват над балкони с пране,
над калта, над сгурията в двора
и добре, че се срещат единици поне
от рода на хвърчащите хора.
А ний бутаме някак си и жени ни влекат,
а ний пием коняка си в битов някакъв кът
и говорим за глупости, важно вирейки нос
или с израз на мъдра умора
и изобщо - стараем се да не става въпрос
за рода на хвърчащите хора.
И е верно, че те не са от реалния свят,
не се срещат на тениса, нямат собствен 'Фиат'.
Но защо ли тогава нещо тук ни боли,
щом ги видим да литват в простора -
да не би да ни спомнят, че и ний сме били
от рода на хвърчащите хора?
Ясен месец веч изгрява
над зелената гора.
В цяла Странджа роб запява
песен нова юнашка.


Share me

Digg  Facebook  SlashDot  Delicious  Technorati  Twitter  Google  Yahoo
Smf