Forum > Култура и изкуство

In Memoriam

(1/38) > >>

Amenhotep:
На 67 години почина Марко Семов
Той е журналист, редактор, сценарист, писател, народопсихолог, професор в Софийския университет, чл.-кор. на БАН
18.01.2007

След мъчително боледуване на 67-годишна възраст почина Марко Семов. Поклонението пред тленните му останки ще се състои на 20 януари от 11 ч. в Ректората на Софийския университет (СУ) "Св. Климент Охридски".

Той е роден на 11 юли 1939 г. в с. Видима, Троянско. Завършил е висше икономическо образование (в Свищов и София), доктор е по социология и на филологическите науки с изследването "Българският характер в творчеството на Захари Стоянов, Антон Страшимиров и Иван Хаджийски".

Бил е секретар на министъра на вътрешната търговия Пеко Таков (1961-62), след което работи като журналист във вестник "Работническо дело" (1962-72). От 1967 г. е член на БКП.

До 1977 г. е главен редактор в БНТ и водещ на публицистичните предавания "Диалози", "Форум" и "Предконгресни срещи". Уволнен е заради изречението: "Ние приехме ненормалното в живота си за нормално", казано в ефир, и е пратен в БНР, където става шеф на редакция "Обществено-политическа".

През 1979-84 г. е отново в "Работническо дело", този път като зам.-главен редактор. През 1983-та е пратен на специализация в Академията за обществени науки при ЦК на КПСС в Москва.

След двумесечна командировка в Япония през 1984 г. публикува "За Япония като за Япония". Тази книга, определена като "първи политически пътепис у нас", предизвиква раздразнение в Политбюро на ЦК на БКП. Изданието е иззето от книжарниците, а той е уволнен от "Работническо дело".

"Може би аз последен разбрах на какво се дължи скандалният успех на книгата за Япония. Това, както много читатели ми обясниха, се дължало на сравнението, което неизбежно се пораждало в мислите на читателя между онзи капитализъм там и нашия социализъм тук", признава години по-късно Семов.

Връща се в телевизията и остава там като наблюдател по вътрешнополитическите въпроси, зам.-председател на Комитета за телевизия и радио и водещ на "Панорама" (1985-87) до май 1989-а.

Тогава пак е уволнен заради ареста на сина му Атанас Семов в казармата, който бил обвинен по чл. 107 и 108 от НК за "престъпления срещу социализма и подривна дейност в армията" и по чл. 273 за "обида на държавния глава".

Проф. Семов дълги години преподава народопсихология и есеистика в СУ "Св. Климент Охридски" и Пловдивския университет "Паисий Хилендарски".

В края на януари 2004 г. влезе в Съвета за електронни медии (СЕМ) от президентската квота на мястото на Георги Лозанов.

За него доц. Тотка Монова, декан на Факултета по журналистика и масови комуникации в СУ "Св. Климент Охридски", пише:

"Марко Семов е сред малцината автори у нас, които рядко оставят читателската публика равнодушна.

Приеман или отричан, хвален или обругаван, той притежава удивителната дарба да въвлича в спорове, да предизвиква публични дискусии, да провокира гражданската съвест на обществото. И да те накара да се чувстваш не особено комфортно, ако не заявиш позиция по жизненоважни проблеми.

Журналист, редактор, публицист, сценарист, писател, народопсихолог, дългогодишен преподавател и професор в Софийския университет, член-кореспондент на БАН.

Доктор по философия и доктор на филологическите науки, автор на два хабилитационни труда. Автор още на 57 книги, 398 студии и статии, 91 публикации за телевизията, радиото, киното. Специален кореспондент в Япония, Индия, Монголия, Турция, Гърция, Англия, САЩ.

В продължение на 15 години неизменно член на Академичния съвет на СУ "Св. Климент Охридски", член на Президиума на ВАК при Министерския съвет, член на Акредитационния съвет на Националната агенция по оценяване и акредитация, член на Академия "Черноризец Храбър", член на СЕМ - не е възможно да се изброи всичко.

Може би най-точната характеристика за цялостната му дейност се съдържа в на пръв поглед непретенциозната, но включваща широка гама от оценки дума неуморен."

В една от последните си книги Марко Семов написа:

"Почти с никакви изключения не чухме от половин век и повече насам един български политик да се изправи, не само на европейска, но и на национална трибуна и да заговори за качествата, които имаме като народ, да заговори за нашето велико минало, което ни вика да си спомним кои сме били и какви, какво сме дали на Европа и света.

За да заяви какво можем отново да и дадем, да защити достойнството ни като народ.

Понякога, като слуша висшите ни държавници, човек има чувството, че щяха да си умрат от кеф, ако се бе доказало, че ние българите сме направили опит да убием папата..."

http://news.netinfo.bg/?tid=40&oid=991407

             

Бащицата Махно:
Почина Борис Димовски
Беше всепризнат за един от най-големите български художници - изключителен карикатурист, майстор на акварела, живописта, графиката

На 81-годишна възраст вчера е починал големият български художник и карикатурист Борис Димовски, съобщиха днес негови близки.

Той беше всепризнат за един от най-големите български художници. Изключителният карикатурист беше и майстор на акварела, живописта, графиката.

Автор е и на сатирични текстове, афоризми, илюстрирал е стотици книги, работил е в театъра, телевизията, киното.

Роден е на 20 октомври 1925 г. в асеновградското с. Яворово. Ученик е на великия Илия Бешков. В една своя книга се пита: "Трябва ли да бъда наречен художник, щом не мога да превърна калта в цветя, а ябълката в усмивка?"

Беше депутат във Великото народно събрание. Има 5 деца и 5-има внуци.

Наред с безбройните карикатури, изпълнени в неподражаемия му стил, публикувани години наред във в. "Стършел" и много всекидневници Борис Димовски илюстрираше стотици книги. Най-голяма, почти всенародна известност доби съвместнната му работа с великия сатирик Радой Ралин.

Епиграмите и рисунките в "Безопасни игли" през 196о и "Люти чушки" през 1968 г. са едно неделимо произведение на двамата автори.

Така ги възприемаше и властта. Димовски и Ралин не един път бяха наказвани и уволнявани, забраняваше им се изява на страниците на един или друг вестник.

Върхът бил през 1968 г., когато страхуващата се дори от сянката си идеологическа цензура заповядва и през нощта, в пещите за отпадъчна хартия на Полиграфическия комбинат, бил изгорен целият тираж на "Люти чушки". Малката книжка била обявена за "нагла идеологическа диверсия", която и у нас можела да предизвика събития като "Пражката пролет" в Чехословакия.

Всъщност причината е друга. Публикуваната в книжката епиграма на Радой Ралин

"Сит търбух за наука глух
(глух, но послушен)."

е илюстрирана от Борис Димовски с прасе, чиято опашка така е завъртяна, че досущ докарва подписа на самия Тодор Живков.

Поетът и художникът били подложени на унизителните няколкодневни разпити в тогавашния Градски комитет на БКП.

След ноември 1989 г. "Люти чушки" беше преиздадена в тираж 120 хиляди и беше изкупена за няколко часа.

Няма събитие, обвеяно с печална слава, прототип на насилието и егоцентризма, дебелащината и простотията, лицемерието и алчността, снобизма и парвенющината, които не са поразявани от стрелите на художника. Тази присъда винаги беше обективна и безусловна, но никога -жлъчна, заядлива, унижаваща човека.

Димовски рядко се смееше, но обичаше шегата и хумора. Той е подбрал, преразказал и илюстрирал книгите "Весели народни приказки" (1974), "Кукуригу, петльо : Весели народни приказки (1986), "Рога има - вол не е: гатанки (1976), "Въпроси в пустиня : Хумористични миниатюри (1992), "Мисли и карикатури" (1993).

Илюстрирал е книгите на Радой Ралин: "Безопасни игли" (1960), "Внимателни фейлетони" (1963), "Люти чушки" (1968, 1990, 1993), "Не от боята, а от маята" (2002), "Личен контакт" (2004).

Опелото ще се състои на 29 март от 14.30 ч. на Централните софийски гробища

На 81-годишна възраст вчера е починал големият български художник и карикатурист Борис Димовски, съобщиха днес негови близки.

Той беше всепризнат за един от най-големите български художници. Изключителният карикатурист беше и майстор на акварела, живописта, графиката.

Автор е и на сатирични текстове, афоризми, илюстрирал е стотици книги, работил е в театъра, телевизията, киното.

Роден е на 20 октомври 1925 г. в асеновградското с. Яворово. Ученик е на великия Илия Бешков. В една своя книга се пита: "Трябва ли да бъда наречен художник, щом не мога да превърна калта в цветя, а ябълката в усмивка?"

Беше депутат във Великото народно събрание. Има 5 деца и 5-има внуци.

Наред с безбройните карикатури, изпълнени в неподражаемия му стил, публикувани години наред във в. "Стършел" и много всекидневници Борис Димовски илюстрираше стотици книги. Най-голяма, почти всенародна известност доби съвместнната му работа с великия сатирик Радой Ралин.

Епиграмите и рисунките в "Безопасни игли" през 196о и "Люти чушки" през 1968 г. са едно неделимо произведение на двамата автори.

Така ги възприемаше и властта. Димовски и Ралин не един път бяха наказвани и уволнявани, забраняваше им се изява на страниците на един или друг вестник.

Върхът бил през 1968 г., когато страхуващата се дори от сянката си идеологическа цензура заповядва и през нощта, в пещите за отпадъчна хартия на Полиграфическия комбинат, бил изгорен целият тираж на "Люти чушки". Малката книжка била обявена за "нагла идеологическа диверсия", която и у нас можела да предизвика събития като "Пражката пролет" в Чехословакия.

Всъщност причината е друга. Публикуваната в книжката епиграма на Радой Ралин

"Сит търбух за наука глух
(глух, но послушен)."

е илюстрирана от Борис Димовски с прасе, чиято опашка така е завъртяна, че досущ докарва подписа на самия Тодор Живков.

Поетът и художникът били подложени на унизителните няколкодневни разпити в тогавашния Градски комитет на БКП.

След ноември 1989 г. "Люти чушки" беше преиздадена в тираж 120 хиляди и беше изкупена за няколко часа.

Няма събитие, обвеяно с печална слава, прототип на насилието и егоцентризма, дебелащината и простотията, лицемерието и алчността, снобизма и парвенющината, които не са поразявани от стрелите на художника. Тази присъда винаги беше обективна и безусловна, но никога -жлъчна, заядлива, унижаваща човека.

Димовски рядко се смееше, но обичаше шегата и хумора. Той е подбрал, преразказал и илюстрирал книгите "Весели народни приказки" (1974), "Кукуригу, петльо : Весели народни приказки (1986), "Рога има - вол не е: гатанки (1976), "Въпроси в пустиня : Хумористични миниатюри (1992), "Мисли и карикатури" (1993).

Илюстрирал е книгите на Радой Ралин: "Безопасни игли" (1960), "Внимателни фейлетони" (1963), "Люти чушки" (1968, 1990, 1993), "Не от боята, а от маята" (2002), "Личен контакт" (2004).

Опелото ще се състои на 29 март от 14.30 ч. на Централните софийски гробища

Нет Инфо

Поклон пред паметта му! Изключителен талант! Истински ЧОВЕК!

Amenhotep:
Вечна памет на великия Българин!


Редактирано от модератор: Премахване на невалидни линкове.

отец Матей:
Мир на праха му!

  мъртвите бог да прости
 живите кой да свести
                    Р.Р. из люти чушки

отец Матей:
Това което направиха навремето Борис Димовски и Радой Ралин е равносилно на героизъм.В онези времена книжка като "Люти чушки"беше нещо нечувано.Книжката излезе на пазара само за един предиобед и после иззета от книжарниците.

Навигация

[0] Списък на темите

[#] Следваща страница

Powered by EzPortal
Премини на пълна версия