Българска култура и духовност > Поезия

Иван Вазов

(1/10) > >>

Amenhotep:
ИВАН ВАЗОВ

На България

На теб, Българио свещенна,
покланям песни си сега.
На твойте рани, кръв безценна,
на твойта жалост и тъга,
на твойте сълзи и въздишки,
на твойте страсти и тегло
и на венеца мъченишки,
кой грей на твоето чело.

Прокуден тука на чужбина,
далеч от твоите гори,
сърцето ми сега проклина
тирана, който те мори.

Прийми тез песни, майко мила,
отйек на жалостний ти зов
и плод на сладката любов,
с коя душа ми си пълнила;
прийми тез песни, пълни с гнев,
кат вихъра, що пей по друма,
ту жални, кат шумът на Струма
и като горския напев.

О, майко, аз видях тиранът,
като ръцете си вапца
в кръвта на твоите деца
и чух как плачеше Балканът
и твойте сини небеса!

Но през червените порои,
що ти проля във таз борба,
аз видя дните ясни твои
на твойта бъдеща съдба.

Дано таз вяра, туй мечтанье
не се разбие в някой брег
и твоя зов да не остане
като в пустинята без ек.

30 ноември 1876

Наблюдател:
Българският език

Език свещен на моите деди
език на мъки, стонове вековни,
език на тая, дето ни роди
за радост не - за ядове отровни.

Език прекрасен, кой те не руга
и кой те пощади от хули гадки?
Вслушал ли се е някой досега
в мелодьята на твойте звуци сладки?

Разбра ли някой колко хубост, мощ
се крий в речта ти гъвкава, звънлива -
от руйни тонове какъв разкош,
какъв размах и изразитост жива?

Не, ти падна под общия позор,
охулен, опетнен със думи кални:
и чуждите, и нашите, във хор,
отрекоха те, о, език страдални!

Не си можал да въплътиш във теб
създаньята на творческата мисъл!
И не за песен геният ти слеп -
за груб брътвеж те само бил орисал!

Тъй слушам сè, откак съм на света!
Сè туй ругателство ужасно, модно,
сè тоя отзив, низка клевета,
що слетя всичко мило нам и родно.

Ох, аз ще взема черния ти срам
и той ще стане мойто вдъхновенье,
и в светли звукове ще те предам
на бъдещото бодро поколенье;

ох, аз ще те обриша от калта
и в твоя чистий бляск ще те покажа,
и с удара на твойта красота
аз хулниците твои ще накажа.

Иван Вазов, Пловдив, 1883

Написано в отговор на единодушните почти тогава твърдения за грубост и немузикалност на нашия език, твърдения, давани от чужденците, които пишеха за нова България. В хармония с тях повтаряха това и самите българи! До болка позната съвременна картина ... (Б.а.)

Бащицата Махно:
Mного навременна публикация на Наблюдател!Трябва да се замислим за чистотата на езика ни!Като гледам сегашното поколение почти не се справя с българския език!Чуждиците шестват навсякъде!Като слушам някои радиостанции се чудя дали съм в България.Например:Рикуеста на FM +!Май само "на" е българска!

Борисъ:
Сливница

Тук може да прочетете целият цикъл:

http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=14&WorkID=1413&Level=1

В момента го чета за втори път,страхотен е!

И така, един ден тоз разбойник мрачен,
от историята на въже прикачен,
каза си: Прекрасно, настъпи часът
с работа велика да смая светът.
На тоз трон разклатен с мой Джунис съм смяшен
кат някой освиркан, гол комедиашин.
Нека се прославим! - Кой ще каже: Стой?
Съседът е слисан: обявявам бой.
Напред! Бог повдига ръката ми яка;
нека да ударим, дор никой не чака;
кат на хан вратата границата зей,
усещам се храбър - и нощта владей..
Мисълта е славна и победоносна,
прави да прежалиш Косово и Босна...
Угодата е чудна - смело тоя път
България мога да мушна в гърбът,
мечът ми дълбоко сега ще се завре.
Колко слава лесна и евтини лаври!
Таз война ще бъде триумфален ход,
светът пак ще види Душанов поход.
Българите що са? Мекошав народ -
зайци треперливи: предната им стража
във фронт ще застане, щом и се покажа,
напред, никой няма! Соколи, без страх
вървете след мене и със един мах
да тикнем на Сръбско предела далече,
далече... додето Милоевич рече.
И тръгна.
    Милане, ти пътя сбърка.
Я виж кого удряш с кръвнишка ръка!
Безумни, де тичаш? Господ те осъди.
Името ти вечно проклето ще бъде.
На Каина равен и с Юда едно -
ти вечно ще носиш тяхното петно
и срамний ти спомен за укор ще ходи
през всички епохи, земи и народи ;
заплювки ще падат, кат мухи на стръв,
въз твоя лик с братска изпопръскан кръв.
Върни се, нещастни, под теб е провала!

 

Той влезе.
    Тогава България цяла,
България на Крума, горският юнак,
и на Симеона, и на цял рояк
борци венценостни, и на Самуила,
левент македонски - отчаяна сила;
на Бенковски, Левски - нашия светец,
на Ботева, паднал в борбата певец,
България - майка на толкоз героя,
България цяла с исторьята своя,
със свойте преданья, ядове, беди,
стоманени мишци, бронзови гърди
и сила пет века във мъки калена;
със своята вяра, мисъл вдъхновена -
въстана ужасна - лвица разярена -
и през гори урви, през дъжд, сняг, думан,
в борба с урагана - сама ураган, -
настръхнала, боса, страшна, дива, кална,
в гнева си отчаян почти идеална,
мина и с развени лъвски знамена
при Сливница спря се, като планина!

 

И в три дни създаде цяла епопея.
Музата
И затуй, Българьо, аз ще те възпея.
 :bgflag: :bgflag: :bgflag:

Пламен:
НЕ ДАВАМЕ Я!

Не даваме я, не - земята мила,
земята на светите ни отци.
Не даваме праха на Самуила,
ни славата на двамата светци!

Тя наша е! Тя с нази е носила
открай ярем и търнови венци
да, наш е Солун, Шар, Пирин и Рила
и песните на нейните певци.

Не даваме, тъй как не бихме дали
завета на бащите си заспали,
зеницата на нашите очи!

Не даваме, дор Бог стои отгоре,
докле в онез гори, поля, простори
светото слово българско ечи!

Навигация

[0] Списък на темите

[#] Следваща страница

Website

Към сайта

Facebook

FB Page FB Group
Премини на пълна версия