Forum > История

Древната Българска цивилизация

(1/13) > >>

Nordwave:
Древната Българска цивилизация

Древнобългарската държавна и монархическа традиция
"Канасюбиги Омуртаг е от Бога владетел"
(старобългарски каменен надпис)

         Да се опише българската монархическа традиция е задача непосилна, защото това означава да се разкаже историята на българските държави съществували на  два континента и в продължение на близо 3 000 години. От тях само 60 години (1946-2005 г.) в сегашна България има републиканска форма на управление с всичките условности на нейната правомерност. А старобългарските каменни надписи гордо свидетелстват че “канасюбиги Омуртаг е от Бога владетел”, наричат “Пресиян от Бога владетел на многото българи...”, или описват действията на канасюбиги Крум в защита на неговия “саракт” (държавна територия).
Но да мислим, че това е монархическата ни традиция само в периода  VІІ – Х век сл. Хр. ще сбъркаме. След появата на новите изследвания на историкът Петър Добрев стана ясно, първо, че прародината ни е известната в древността - Бал(г)хара (в териториите на съвременен Афганистан, Пакистан, Иран, Таджикистан) и второ, българите се оказаха народ принадлежащ към индоевропейската (арийската) етно-културна и езикова общност. Това ни сроди с великите стари цивилизации от Шумер и Египет, през Вавилон и Персия до Индия. Нещо повече – монархическата (или държавната) ни традиция се оказа, колкото древна, толкова и устойчива през вековете.
Още старите индийски свещени текстове (като например “Махабхарата” датирана между Х-VІІІ век пр. Хр.)  говорят за Царя на българите Кардама. Дори в ІХ век сл. Хр. вече в Дунавска България виждаме владетел със същото име Кардам (777—803 г.) – предшественик на канасюбиги Крум. Ако отворим “Рамаяна” ще забележим с почуда, че името на индийския Бог на съкровищата Кубера, се повтаря в името на брата на кан Аспарух – Кубер, който първо се заселва в Панония през VІІ век сл. Хр., а после с народа си се премества в днешна Македония където създава държава и дори се опитва да превземе Солун. (Почти два века по-късно канасюбиги Крум с мощен военен удар по долината на река Струма разбива византийските гарнизони и обединява двете български държави създадени от братята Кубер и Аспарух в едно общо Отечество.) Това е учудващо устойчива  царска именна традиция, да не забравяме че първородният син и престолонаследник на НВ Цар Симеон ІІ също се казва Кардам и това не е случайно.
В  древноиндийските хроники на болхи(ки)те и тяхната царска династия е отделено почетно място. Столицата им е свещеният град Балх (съществуващ и досега в Афганистан), династията им е считана за изключително благородна, а синът на техния легендарен цар Кардама се преселва в Индия където създава ново царство и династия - Кардамитите – които дори носят титла за Цар – Балхара по името на земята от която се е преселил.
Древната българска прародина Бал(г)хара просъществува до завладяването й от персите, впоследствие от Александър Македонски и става известна в Европа с гръцкото име Бактрия. Нещо повече, Александър се жени за бактрийската принцеса Роксана (или Рошана, което име и досега се среща в тези райони) за да узакони с този династичен брак властта си над Азия, древните народи на която с право го считат за варварин. Следователно, действително царските династии на древна Балгхара са били считани за изключително високопоставени и древни. Родството с тях е имало изключително символично значение. Ако се отклоним за момент, нашето народностно име българи идва от “бълг” (“балг”) - висок, издигнат, високопоставен и “арии” (айрия) –благородник, аристократ и е преведено от проф. Петър Добрев като “най-знатните благородници” или “високи”, “издигнати”, “аристократи”. Интересното е, че ние сега не подозираме за това, но древните народи отлично са знаели свещеният и благороден произход на   българските царски династии и техният “от Бога даден” народ.
Впоследствие поради  нашествието на хуните в Бал(г)хара през 153 г. сл. Хр. започват български преселения към Кавказ, където през 165 г. легендарният от “Именника на българските канове” Авитохол създава първата българска държава в Европа, която по време на разцвета й през VІІ век при кан Кубрат, вече е наричана от византийските хронисти “Старата Велика България”. След смъртта му неговите синове създават още три държави – цитираните по-горе на Кубер и Аспарух и Волжко-Камска България на кан Котраг просъществувала до ХV век с името България. Вероятно петият брат е Алцек, който преминавайки през Панония и Бавария се заселва с народа си в Италия, където и досега има област Булгаро. (Най-големият брат Батбаян има по-нещастна съдба - останал да управлява Кавказка България след баща си Кубрат, той е подчинен от хазарите след жестока война). Неслучайно старите историци говорят за българските “империи” и пишат с възхищение за българите като “държавнотворчески” народ. И как не, виждаме, че нашите предци са създали пет държави с името България в Азия и Европа, в  една от които имаме честта да живеем ние. Да припомним, че българската държава е и единствената в Европа, която е запазила непроменено името си досега.
Но къде можем да търсим обяснението на хилядолетната устойчивост на българското име и народ? Имали сме и дълги периоди на чуждо владичество, но винаги сме възкръсвали с гордото си име за нов живот. Според мен  в монархическата традиция, производна от монотеистичната религия на българите.
За да разберем това трябва да се обърнем към древната история. Счита се, че цивилизацията в сегашния й вид като общество и държава се е появила в древен Шумер. Там действително е имало всички съвременни институции, които и ние познаваме, като започнем от държавен апарат и войска и стигнем до училища, болници, съдилища, нотариуси, та дори инспектори по корабоплаването. Да не говорим за културните постижения на шумерите като писменост, математика, поезия, астрономия, скулптура, живопис. Нещо повече – всички следващи по време народи като хети, вавилонци, асирийци, хурити (или хари), перси, възприемат шумерските постижения наготово във всичките им обществени и културни аспекти и ги запазват и доразвиват. А някои историци твърдят, че харите (споменатите в Библията като хурити) са точно арийците към чиято етно-културна и езикова общност принадлежим.       
Характерно за всички тези древни народи в чието число като наследници на (х)ариите сме и ние българите, е пряката връзка между Бог и Цар, слизането на Божественото на земята чрез посредничеството на Богопомазания и посветен в религиозните мистерии владетел. Древните историци пишат, че първите държави се управляват от Богове, после от полубогове и накрая от хора, но задължително получили Божието благоволение. Това се отнася и до древен Египет, и древен Шумер и древен Китай и всички останали стари държави. Според Махабхарата царят на българите е първият от всички земни царе, който “получил царството си на земята при своето раждане”. Или Божественият (Небесният) план е пренесен на земята от владетелите, жреците  и аристокрацията. Това е елитът препредаващ Божествените послания, познания и опит на своите народи.
Българите са типичен пример. Начело им винаги стои владетел - Канасюбиги “...от Бога поставен”. (преведена от Емил Живков от латински като “мъдър владетел”). Той задължително е от благороден царски род наричан на старобългарски “вихтун” (предопределен). Първородният му син и престолонаследникът се нарича канартикин, а втория син - боила таркан (главен държавен съдия). Властта на владетеля се предава по наследство, защото той и родът му притежава божествената енергия “Оренда”, но ако я загуби, не може  да бъде вече владетел. Някои канове са сваляни при военна загуба, кризисни ситуации с които не могат да се справят, заболяване, които неудачи доказват оттеглянето на Божественото от тях. (Затова е убит от аристокрацията и канасюбиги Крум въпреки предишните си бляскави военни успехи).    Българският владетел е върховен господар и жрец, той издава закони, дава и отнема звания, длъжности и титли. Обявява война и сключва мир. При българите има четири съсловия, както при индийските арийци има четири касти – брахмани, кшатрии, вайшии, шудри. При българите това са боилите – висшата аристокрация, багаините – средното воинско и административно съсловие, колобрите – жреческо съсловие и обикновените българи. Разликата, при българите е, че това са отворени съсловия, а не касти, Преминаването между тях става по благоволение на канасюбиги, но след прояви на войнска доблест, военни, дипломатически и административни успехи. Освен това българите никога на са прилагали робството и феодалната зависимост. Всички те независимо от съсловието си са били са свободни хора, носещи оръжие и участващи във войската. Дори завладените чужди народи са преселвани по границите на Саракта за да изберат сами дали да се присъединят към враговете на държавата или да я защитават с оръжие при което са получавали същите воински и административни титли за проявената доблест, каквито имат и българите, същите права и задължения. Така постепенно се интегрират в държавата и я приемат за свое Отечество. България е била известна и с ниските си данъци. А византийски автори, пишат, че докато българите почитали най-много добродетелите “справедливост и законност”, “градовете и народите се присъединявали към тях доброволно”.
Първият заместник на канасюбиги и съвладетел е кавханът, ичиргу боилата е пръв дипломат и командва столичния гарнизон, кана боила колобъра - пръв жрец (след канасюбиги). Тарканите са управители и съдии, (боритаркани, зератаркани, олгутаркани, жупантаркани), срещат се още бан, жупан , чигот, сабчи, кабчи, копан, книн, маготин и т.н. Общо са съхранени над 40 древнобългарски титли и звания. Ако се направят  по-задълбочени езикови изследвания, може да се окаже, че повечето от българските титли са пряко производни от “Бог”. (“бага” като производно от индийската дума за Бог “Бхага”). Например багатур може да се преведе като “Божи меч”. А има още и юк багаин, бири багаин, сетит багаин, ичиргу багаин, багатур багаин т.н. Това би могло да бъде доказателство, че българската аристократична йерархия е построена като копие на небесната йерархия. Божието царство на небето е пренесено в йерархичната структура на държавната администрация начело с Владетелят (като Божи пратеник на земята). Имената на древните български владетели са пълни със символика. Авитохол – “син на сърната” (сърната е един от символите на космичното), другият легендарен родоначалник “Зиези от който са българите” в превод на новобългарски означава “издигнат духом, просветлен”. 
Още два факта, древната ни прародина Бал(г)хара е наричана страната на “хилядата градове”, а запазените над 40 титли свидетелстват, за силно развито държавно устройство. Такива държави обикновено са империи, а градският начин на живот и особено силно развитото стопанство със процъфтяваща търговия, занаяти и земеделие във всички български държави дават правото на проф. Добрев да говори за чудото на “Българската цивилизация”.
Тази държавна структура се повтаря със забележителна устойчивост в Бал(г)хара, Кавказката Стара Велика България, Волго-Камска и Дунавска България. Всички създадени български държави независимо от времето и мястото на съществуването им се славят с военните си успехи, свободолюбието, богатите градове и силно развитото си стопанство.
Така че са прави авторите говорещи за България като за “вечния пилигрим” или за “Бог и България” – единство в двойна плът. А плахите догадки за Богоизбраност на нашия народ ще намират все повече и повече потвърждения в историческите факти. Все пак наравно с евреите дори и като историческо време, ние сме втория монотеистичен народ в световната история. А може би и първия. 
И както добре го е казал канасюбиги Пресиян в каменния си надпис от 837 г. “Който търси истината Бог вижда! И който лъже Бог вижда!”
Александър Долев

Nordwave:
Корените на нашия народ трябва да се търсят няколко хиляди години назад след 681 г., която е определена като начало на българската държава. Българите са били една от главните движещи сили на историческите събития разиграли се няколко хилядолетия преди Христа, а и след това. В световен мащаб, те са изиграли ролята на мъжкия принцип, който е "оплождал" древните народи с култура, религия и духовност. Нещо подобно се случва и по време на събитията, разиграли се на Балканският полуостров през VI-VIII в., когато българите пренасят хилядолетните си културни и държавнически традиции и ги предават на славяните.
За скептиците ще посоча само древнобългарския календар, който е признат от всички световни специалисти в тази област за най-прецизния! Дори и днес, когато светът се гордее с космическите си постижения, не може да бъде създадена по-точна календарна система от древнобългарската! Това означава, че българите са познавали до съвършенство космическите цикли и движенията на планетата Земя в пространството. И то няколко хилядолетия преди Христа, когато повечето народи са живеели в епохата на каменната ера!

Древно-българските държави
    Дълги години в нашата историческа наука шества тезата, че българите са малко номадско племе от тюркски произход, появило се на историческата сцена след смъртта на Атила (453 г.). В края на шести век то попада под тюркска зависимост (ако сме тюрки – как попадаме под тюркска зависимост?), от която го освобождава кана субиги – Кубрат и създава държава. Според официалната историография тя представлява племенен съюз, просъществувал има-няма, малко повече от тридесет години. От друга страна, незнайно защо, недотам обичащите ни византийци нарекли този съюз Стара велика България. В края на седми век император Константин Погонат, едва успял да разбие арабите при Константинопол, потеглил начело на петдесет хилядна армия към делтата на р.Дунав, срещу “неголямата” войска на Аспарух. Там в продължение на няколко дни той не посмял да я нападне и се отправил към Несебър. Армията му пък била преследвана и избивана от “немногобройните” българи, яздещи дребни кончета от устието на р.Дунав до Варна. Не минали век-два и българите изчезнали сред славянското море.

    Упоеният от подобни “исторически прозрения” днешен българин, изпада в недоумение, когато чуе твърдения, като това на покойния френски президент Франсоа Митеран, че “българският народ е един от създателите на цивилизацията на нашата планета” или на американския професор Норман Дейвис, че българите стоят “в ядрото на европейската цивилизация”.

    Ако обаче надникнем в историческите извори от древността и средновековието, както и осланяйки се на последните археологични открития, ще видим, че българите са един от най-древните народи на земята. Притежавали са богати познания в областта на астрономията, строителството, земеделието, имали са своя писменост. Едно от най-големите им достойнства е, че навсякъде, където са спирали, са създавали държави със свое специфично устройство, с добре подредена административна и военна структура, и със съответните титли.

Какво казват летописите на Волжка България
    През последните десетина години стана възможен достъпът до хрониките на волжките българи. Най-интересна информация откриваме в “Книга за хуните”, написана от Кул Гали (XII век) и в историческия сборник “Джагфар тарихъ”, съставен от Бахши Иман (1680г.).

    Според Кул Гали преди 35 хиляди години древните предци на българите населявали Волгоуралския район - наричали го Ара или Ура, а себе си - жители на Ура-ара (арийци). През ледниковата епоха арийците живели в пещерите на Урал. Те се занимавали с лов и се сражавали с “потомци на зли духове” – човекообразни маймуни (неандерталци?). Една такава пещера, използвана за жилище, по стените на която има рисунки на мамути, коне, носорози, се е запазила и до днес на територията на Башкортостан и се нарича Шулгенташ.

    Живели през ледниковата епоха, българите се научили и станали най-добрите майстори в обработването на различни видове кожа. Това тяхно умение е било известно и през Средновековието.

    Когато климатът се затоплил и ледниците се оттеглили на север, българите започнали да се заселват в равнините около р. Волга. Цялата Волжко-Камска система те наричали РА (Ранга, Раха). Българите запазили това име чак до XIII век, както и понятието Раил, означаващо Волжко-Камска земя, или Волгокамец. И след като напуснали Урал, арийците запазили почитта си към планините и пещерите. Те вярвали също, че Бог (древните българи го наричали Ерсу, Едфу, Тангра, Тара) се появява по планинските върхове. За тях той е създал добрите духове - дивовете.


Първата българска държава


Преди около петнадесет хиляди години седем арийски племена създават съюз, който наричат Идел (иде – седем, ел – племена). Първоначално арийците-иделци се занимавали с лов на мамути, елени (ямал), зубри (атбуга), пещерни мечки. Затова древните предци на българите уважавали силно опитния нощен ловец – вълка. По-късно те опитомили някои животни, между които и кучето, и станали скотовъдци. С течение на времето част от тях започнали да се занимават със земеделие и преминали към уседнал начин на живот. Започнали да строят градове. През лятото скотовъдците живеели във временни селища, грижейки се за животните, а през зимата всички се събирали в родово-племенните центрове – градовете.

Преди около четиринадесет хиляди години съюзът на седемте племена успял да постави под своя власт цялата територия на Ара-Ура и образувал държавата Идел, чийто първи владетел бил Шам (Сам). След създаването на държавата те започнали да се наричат българи (различните фонетични варианти на името са – бул, бал, болгар, българ, балкар, буляр, биляр, бухар, бояр и други), което означава “черноглави” или “вълчи хора”, а също в смисъл на “господар”, на “знаещ”, “мъдър” човек (хора). Те продължили да строят все по-големи градове, научили се да обработват глина, да добиват метали – мед, а по-късно и бронз.

През периода 1965-1998 г. с помощта на спътникови снимки руски учени откриват в района на Южен Урал и Западен Сибир цяла протоцивилизация, която е разположена на площ с размери 150 на 400 км. Досега там са открити 17 града с 21 крепости, както и много неукрепени селища. Най-древните селища са с овална форма - Алданско, Исиней-1, Берсаут, Кизилско, а по-късните са кръгли. Това са Аркаим, Исиней-2, Синташта, Саръм-сакла.

Най-голям интерес от тази “страна на градовете”, която има монументални отбранителни съоръжения с комуникативни системи и изключителна планировка, предизвиква тайнственият град Аркаим. Отговаряйки на официални запитвания от американска страна, руският археолог Г. Б. Зданович отговаря, че това е свещеният град на Тангра и древните българи.

Обектите са засекретени и въпреки че волжките българи знаят за тях, и искат да ги изследват, руските власти и досега не дават разрешение за това.

Създаването на Шумер
Преди около дванадесет хиляди години от изток в Идел започват да навлизат угро-фините. Скоро след това в българското общество избухва междуособна война, като начело на враждуващите групировки застават двама братя – Алмъш и Газан. В края на краищата Газан е победен и с голям брой българи се изселва към централна Азия. Заселват Памиро-Хиндукушкия масив, Таримската котловина и планината Тян Шан. В тази област те развиват земеделието, строят градове, крепости, пирамиди, пътища, усвояват добива на желязо. Тук опитомяват коня и започват да наричат себе си именци. В този район съвременните учени откриха останки от древни градове (Лулан, Ния), много пирамиди, които са по-големи от тези в Египет, голям брой мумии на хора от индоевропейската раса, от така наречения кавказки тип. Установено е, че това население е било ирано-езично.

След нови размирици част от българите се оттеглят още по на изток - североизток, начело с Иджик. Покоряват китаите тюрки, които се намират по това време на много по-ниско ниво на развитие. В “Джагфар тарихъ” пише, че те събрали от китаите малки момичета, възпитали ги според българските традиции, а когато пораснали, ги взели за жени. Децата, родени от тези бракове, а също и себе си, те нарекли хони. Хуните запазили българските обичаи, но езикът им в голяма степен се тюркизирал.

В Средна Азия от основната маса на българите се отделят масагетите. Други потеглят на югозапад и завладяват западен Иран, Сирия, Ливан, Мала Азия. В района на двуречието те създават държава, която в чест на добрата дива Самар, наричат Самара (Шумер). Те са били носители на висока култура, която предават на местното население. Строят градове, организират добив на метали, развиват земеделието. Градовете били строени върху хълмове и опасани със стени. Във всеки от тях живеели около четиридесет – петдесет хиляди души. Такива са били Ур, Урук, Лагаш. Владетелят на града носел титлата лугал или енси. С шумерите са свързани и някои от названията на божествения пантеон в Месопотамия: Сирара (храм в Лагаш), Сарбату (магическо дърво, чиято сянка се простира от изгрева до залеза), Шарур (боздуган – оръжието на боговете), Кургарру ( безполово същество, което пази храната на живота).

През 3182 г. пр. Хр. значителна част от междуречието е заляно от водите на невиждан потоп. Загива и главния град на държавата Ат-Алан, а също и голяма част от българите. Някои от тях се спасяват в планината Урарат (Арарат). Потопът унищожава могъществото на българите в Шумер. В началото на III хилядолетие пр. Хр. в Месопотамия нахлуват семитите. Те постепенно изтласкват българите – арийци към устието на Тигър и Ефрат. Последният арийски владетел на Шумер е Зиези (посочен за родоначалник на българите в “Латински анонимен хронограф” от 354 г. от н.е.). Той е победен от семитския владетел Саргон Велики, който завзема престола. След смъртта на Зиези голяма част от българите се връщат обратно към Централна Азия.

Страната Балхара
Сведения за тази българска държава срещаме в редица исторически извори. Първият книжовен паметник, написан на санскрит “Ведите”, по-точно в “Атхартва веда”, пише, че на север от Индия живеят народите булинги, балхики, врики, хунга и хети. В “Махабхарата” (VII – X в. пр. Хр) балхиките (болхики) болги са сред най-споменаваните имена – над седемдесет пъти. В “Латински анонимен хронограф” пише, че българите произлизат от сина на Ной-Зиези, а в арменската география “Ашхарацуиц” (VII век) българите, заедно с масагетите, са споменати като най-развитите народи в Централна Азия. От описанията, които има в тези и в други писмени източници, става ясно, че тази българска държава е обхващала планината Имеон (Памир, Хиндукуш, Тян Шан), земите на запад от нея, както и Таримската котловина, между северен Тибет и Тян Шан. На запад и югозапад са се намирали и други арийски народи, на североизток – хуните и на изток Китай. Нейната столица е бил град Балх (в днешен северен Афганистан), който е бил наричан “люлката на царете”. Българите оказват огромно културно влияние в тази част на света. През XVII в. пр. Хр. китайците заимстват от българите календара, както и различни строителни умения, познания в областта на военното изкуство. Около 1800 г. пр. Хр. ариите, идващи от Памир и Хиндукуш завладяват северна Индия. В индийските източници, държавата Балхара се е славела с бързоногите си коне и красиви бойни колесници. Отделна прослойка от българите са били духовни учители и пазители на знания (брахмани). След завладяването на северна Индия осъществяват жреческа власт и разделят обществото на три съставни части – жреци, военни, производители.

През IV в. пр. Хр. до Балхара достигат войските на Александър Велики. Въпреки че печели някои битки, на великия пълководец не се отдава да завладее трайно българската държава. В края на краищата, след като една македонска армия е изтребена до крак от българите, той е принуден да сключи мир, а десет хиляди от своите войници жени за местни девойки.

С течение на времето в Централна Азия настъпва постепенно засушаване на климата и плодородната някога Таримска котловина се превръща постепенно в пустиня. Тези климатични промени, както и натиска на засилващия се Китай, предизвикват огромни раздвижвания на човешки маси. Част от хуните се предвижват на юг и запад. Това създава напрежение в района на Балхара. Първи век след Христа, един от царете на Балхара, който бил син на Праипати Кардама предава царството на сина си Саса Бинду, а сам се преселва в Индия. Отишъл със своя народ в Мадхиядеша (дн. Мадхия Прадеш), основава град с името Пратиштам. От този преселил се бактрийски цар произлязла една нова индийска династия, която носела името Кардама. Тя управлявала до XI век, а владетелската титла била “балхара”. Друга част от българите, още през IV – III век пр. Хр. се придвижила към Европа, където в Поволжието и при Урал се срещнали с останалите някога тука арийци.

В Памир обаче, до X век се запазва княжество с име Бургар, за което ни съобщава Ибн Хаукал (X век), Ибн ал Асир – 1024 г. До същото откритие достига и академик Бартолд.

Стара Велика България
В “Именник на българските канове” пише, че българите са имали своя държава в Европа 515 години преди Аспаруховите българи да преминат Дунава (680 г.). Текстът гласи “Тези пет князе управляваха оттатък Дунава петстотин и петнадесет години с остригани глави. И след това премина отсам Дунав княз Исперих, също и досега.” Тази българска държава възникнала през 165 г. в района на Кавказко-Черноморския басейн.

Арменският историк Мовсес Хоренаци (V век) пише, че още II в. пр. Хр. в Кавказ е имало българска земя.

В “География на Птоломей” (II век) е обозначено, че в земите на север от Черно море живее народ с името “буленсии”.

Подобни сведения откриваме в картата на Евсевий Хиероним (268 г.), а също и в летописите на Егише Вартапет (V век), Захарий Ритор (VI век), Михаил Сирийски (VII век).

Баварският историк Авентиус (XVI век) твърди, че българи и баварци имат общ произход и между V – I в. пр. Хр. са живели заедно в Кавказ. Такива сведения има и в хрониката на манастира Мелк.

В Кавказ и северното Черноморие са открити останки от множество български градове: Булкар – Балк, Анзи, Химар, Кумух, Салтов, Маяки и деснобрежното Цимлянско градище, както и съвременните селища Балхар и Кубачи в Дагестан. За създател на Стара Велика България се смята Авитохол, а неин последен владетел е Кубрат.

Още през IV век българи се заселват в Панония. По-късно, част от тях заедно с хуните на Атила достигат до Апенините и територията на днешна Франция. След смъртта на Атила в 453 г., българите започват системни нападения на земите на юг от Дунав, а от началото на VI век датират и първите трайни поселения на Балканския полуостров.

В края на VI век част от българските земи попадат под зависимост от западните тюрки. Тази зависимост е отхвърлена от Кубрат в началото на VII век. Братът на Кубрат Шамбат се отделя от Велика България и през периода 623 г. - 658г. създава държавата Дулоба със столица Киев. Разбит от франките, той се присъединява отново към брат си. След смъртта на Кубрат, в резултат на вътрешни междуособици, както и под натиска на хазарите, Стара Велика България се разпада. Аспарух създава Дунавска България, а брат му Боян (до 690г.) Черна България със столица Киев. Един от неговите потомци Джилки през 858г. премества столицата във Велики Болгар и става основоположник на Волжка България (до XVI в.).

Българските държави оставят дълбока следа в историческия процес с високоразвитата си организация и стройна уредба от норми, овладявайки пространството с добродетели като лоялност, търпимост, справедливост. Българската идея за държавност се оказва изключително жизнена. Въпреки преселенията и дори когато българските държави губят за дълго своята независимост, те отново възкръсват. В Европа българите създават втората след Римската империя държава, но като държавно устройство тя е коренно различна от гръко-римския модел - не е била робовладелска. България е най-старата европейска държава, просъществувала повече от осемнадесет века под едно и също име. Тя е съхранена и до днес от българския народ. През 2003 г. се навършват 1838 години от създаването на Стара Велика България и 1323 години от основаването на Дунавска България.

Иво Андровски - историк

http://www.astrohoroscope.info/bulgaria.htm#1

Иван Иванов:

--- Цитат ---Те се занимавали с лов и се сражавали с “потомци на зли духове” – човекообразни маймуни (неандерталци?)
--- Край на цитат ---

Ха-ха, а аз се чудех кой е избил неандерталците... :lol: :lol: :lol:

Nordwave:
 

"Това е народът, който преди тебе е притежавал всичко, което е пожелавал, у когото е стоял на почит онзи, който е купувал достойнството си с кръвта на враговете си... Този народ преди твоето сражение не му се е случвало да знае що е съпротива, ...той продължи въпреки изпречилите се планини, препречилите се реки, лишенията от най-необходимата храна, додето мислят, че за нахранване е достатъчно да се пие конско мляко."

 Летописецът Енодий от 6 в., в Похвално слово към готския владетел Теодорих

"Българската цивилизация е регистрирана от съвременните учени към ХVIII в. пр.н.е. Английският изследовател, Арнолд Тойнби пише в 12-томното си издание за историята на народите, че в света е имало 21 цивилизации. Една от тях е българската."

Някои български черти.
 
Никога не сме държали роби.
 
   В българското общество никога не е имало робовладелство още от древността. Робството е било отречено от тангризма и за древният българин е изглеждало също толкова неприемливо, както и за нас днес.
Сред всеобщото робовладелство в древния свят, този закон е привличал в българските държави много чужденци. Името българин е имало висок престиж, защото е означавало свободен човек, господар на съдбата си. Българските държави са едни от най-ранните, в които стопанството се е опирало на свободния земеделец, занаятчия, търговец, скотовъдец.
И след Освобождението новите български държавници записват в Търновската конституция, че: "Всеки роб, които стъпи на българска земя, става свободен".
   "Както китайските летописи съобщават най-много от всички в света, хунорите и българите са ненавиждали робството. Българите не само не държали роби, не само ненавиждали робството като установление, те ненавиждали и ония, що държали роби. Държането на роби за тях било само другата страна на същата недостойна за човека връзка."

Силна държавна традиция

 
Българите са народът, който е създал може би най-много държави по своя път. Навсякъде, където са се заселвали български клонове, те са носели и нашата държавна организация и често са я предавали на местното население и на съседите си. Някои от българските държави са ставали обширни империи и са определяли съдбата на различни части от света за столетия, а други са потънали в праха на времето и се помнят само от населението по техните земи и в древните летописи, запазени до наши дни.

Българите са единственият народ в Европа, който има едновременно три големи държави в различни земи:

1. Велика България , чийто най-известен владетел е Кубрат. След смъртта му, тя преминава под управлението на най-големия му син - Боян, който продължава да управлява под хазарско робство като подчинен владетел
2. Волжка България , основана от неговия брат - Котраг
3. Дунавска България на другия им брат - Исперих

“В историческата биография на прабългарите стои като най-забележителен факт това, че те са единственият ранен европейски народ, който е успял да създаде не една, а три големи държави- Кубратова, Волжка и Аспарухова България и всяка от тях е назовал със своето собствено име."
/”Българските огнища на цивилизация на картата на Евразия”- Петър Добрев/


Никога не сме били езичници

 
   Въпреки, че днешните официални историци по инерция наричат тангризма езическа религия, всъщност в него се почита само един върховен Бог. Той е безличен, безименен, без образ, абсолютен, начало на вселената и източник на всичко. "Тангра" означава "Небе" и е символично название на безименното божество. Древните българи го наричат просто "Бог", така, както ние днес, както е записано и в запазените каменни надписи у нас.

   Причината историците да пренебрегват това, е наложената идея, че единствената древна монотеистична религия е юдаизма. Това е мит - известни са поне още няколко древни религии, независими от юдаизма, които не са били езически: един от египетските фараони временно отменя многобожието и въвежда религия на един единствен Бог - Атон; зороастризма също не е езическа вяра (в него има две начала - добро и зло - Ахурамазда и Ариман); американските индианци вярват във Великия дух (куриозно е, че техни вождове са казвали на американските президенти: "Ние имаме един и същ Бог, но вие не можете да разберете това"

Хумар - един от главните градове на Стара Велика България. Неговите руини стоят и до днес

   “Кавказките българи са имали градове още около 550 г.”/сведение на Захарий Ритор/     

   От “... ранни согдийски находки личи, че самостоятелното владение Булгар е сечало свои собствени монети . Дори самото име на онази най-стара българска държава при Памир става известно на историята най-вече благодарение на това, че в нея са секли собствени монети. “

   “Чрез тази своя особеност - монетосеченето волжките българи изпреварват множество други европейски народи, включително поляците, русите и англите и изградената от тях държава е първата източноевропейска държава, която си създава свой собствен монетен двор.”
 
"Ако трябва да бъдем точни и справедливи, трябва ...да признаем, че волжките българи са били един от най-развитите търговски народи на някогашна Източна Европа."

(”Българските огнища на цивилизация на картата на Евразия”- Петър Добрев)

Schagane:
Мога да добавя също: съвършена армия - в нея служи всеки мъж по три години, уволнява се с два бойни коня и пълно бойно снаряжение /ако при проверка се установи, че бойните коне се използват за селскостопанска работа наказанието е смърт, ако бойното снаряжение е ръждясало или неподдържано - наказанието е смърт, за предателство - смърт, пленници не са давани - понякога са се водили преговори с месеци докато се освободят пленените в битка, труповете до един са се изнасяли от бойното поле./ Мога да сравня българската армия с немската от началото на втората световна война - когато германските танкове преминават границата с Полша, поляците излизат със своето най-силно оръжие - кавалерията си. Можете да си представите реакцията на немците. Неслучайно византийския император отива на кални бани в деня на генералното сражение с Аспарух и си спечелва прякора - Лайняния.
Невероятно ниво на медицината - трапанация на черепа, пресаждане на кости и т.н.
Недостигнато от никого до сега ниво на връзка с отвъдното, боравене с времето и естествено носители на космическо знание.

Навигация

[0] Списък на темите

[#] Следваща страница

Powered by EzPortal
Премини на пълна версия