Автор Тема: Великденски обреди  (Прочетена 19433 пъти)

0 Потребители и 2 Гости преглежда(т) тази тема.

Неактивен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 9011
  • Country: bg
  • Карма: +525/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Opera 9.80 Opera 9.80
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Великденски обреди
« -: Април 11, 2011, 20:42:22 »
Писаното великденско яйце е праобраз на народна живопис

Обредът възниква в древността и е свързан с дохристиянски традиции
 

Великден е един от двата най-големи християнски празници, а традициите, свързани с него - едни от най-чаканите и желани във всеки дом. В няколко броя ще ви запознаем с великденските обреди - техния произход, смисъл и начин на изпълнение. Започваме, разбира се, от яйцата.

Практиката да се приготвят яйца за Великден възниква в дълбока древност и първоначално се свързва изцяло с редица дохристиянски традиции. По същество тя е формирана на митологична основа във връзка с някои народни представи за яйцето като символ на непрекъснатата обновителност и на жизнените процеси в природата. С течение на времето практиката за приготвяне на яйца и свързаните с нея пролетни обичаи и обреди са усвоени от християнството и включени в неговата идеология. Въпреки това първоначалният езически характер на обичаите и на обредните практики, свързани с яйцата, се запазват дълго време функционално и семантично непроменени с изключение на формалното им преосмисляне...


Яйцето се осмисля като символ на жизненото начало

на обновителните процеси в природата, на прераждането и прорастването, на цикличността и прехода и т.н., или изобщо като оплодителен символ, или символ на жизнените сили и процеси. На тази основа е и връзката на великденските яйца с култа към Слънцето и с култа към мъртвите. Към първообраза на великденските яйца отвеждат в частност и някои космогонични представи и вярвания в българския фолклор. Те отразяват възгледи за произхода на Вселената от яйце, за тяхното взаимно уподобяване по строеж и същност или за осмисляне на яйцето като своеобразен микромодел на Космоса...


Традиционно приготвяните яйца за Великден са два основни вида - боядисани с еднотонов оцветител, съобразно традицията в червено, и яйца с полаган върху тях рисунък и друга украса. Към първия основен вид се отнасят и боядисаните яйца с еднотонов оцветител в други разцветки - например в жълто, зелено, синьо и др. Другият основен вид яйца - рисуваните, обхваща и някои допълнително апликирани рисувани великденски яйца. Към този вид се отнасят също и такива великденски яйца, чиято орнаментация е получавана чрез съчетаване на рисуването с други начини за декорация, каквато е например техниката на потопяването. Основното за яйцата от втория вид е рисуването. Това е най-типичният и най-характерният белег, който определя изработването на великденските яйца като художествена дейност както в миналото, така и днес. Рисуваните яйца за Великден са познати в народната терминология, като

„писани“, „шарени“,

„пъстрени“, „сторени“,

„китени“, „плескани“

"горул яйца", "перашки", "еднокълки" или "кадънки", "китанчета" или "подкитанчета" и др. Всички тези наименования на специално декорираните или рисуваните великденски яйца са еднозначни. С тях народът само е конкретизирал спецификата на втория основен вид, без да го отделя в строгия смисъл на думата от първия, защото и двата вида са по същество декорирани форми. А това означава, че и двата основни вида великденски яйца са художествена ценност в сферата на традиционното обредно изкуство. Но за разлика от обредния характер предимно на едноцветно обагряните, рисуваните яйца притежават редица художествени показатели и естетически качества.

Специалното приготвяне или украсяване на яйца за Великден представлява в основата си съчетаване на два вида художествени дейности - боядисване и рисуване, които имат обреден характер. В този смисъл може да се каже, че практиката да се украсяват яйца за Великден представлява и ранна проява на народно изкуство. Това се потвърждава не само от прилаганите примитивни, неспециализирани техники и способи за оцветяване и рисуване, от използваните оцветители и инструментариум, но и от влаганото съдържание в немалко мотиви и орнаменти, както и с осмислянето на някои основни тонове от традиционния цветови регистър.

Фолклорна по същество, практиката да се оцветяват и предимно да се рисуват яйца за Великден е проява на неспециализирано творчество в най-ранните етапи от развитието на обредното изкуство у нас. "Според моето лично мнение, споделя Д. Маринов, писаното великденско яйце или шарената перашка е първобитен праобраз на нашето народно живописно художество,

както обредните ни

хлябове са праобраз на народното ни ваятелство

И ако в творенията на един художник - живописец и скулптор, ние виждаме неговата душа, неговите мечти и неговите блянове - същото виждаме и в писаните яйца, в обредните шарени хлябове."

Приблизително три десетилетия по-късно същото отбелязва и архимандрит Евтимий - друг изследвач на народните поверия, обреди и обичаи. Рисуваните яйца за Великден са обредни вещи, които в миналото са принадлежали изключително към селското декоративно-приложно изкуство. Рисуването на великденски яйца в градска среда и от школувани художници не е било типично у нас. Днес тази практика е унаследена от поколения, израснали в преобразени селища, а също и в градска среда. Изкуството да се рисуват и да се апликират нарисувани преди това великденски яйца е било характерно само за селското женско творчество. Изключение са били великденските яйца, декорирани (чрез гравиране) от монаси в някои от нашите по-големи манастири. Рисуваните яйца за Великден и днес са изява главно на женското творчество. В миналото първо са боядисвани с червена боя на Велики четвъртък само белите (ненарисуваните) яйца, а след това и предварително нарисуваните с чист пчелен восък. Орнаментираните с него яйца са боядисвани много рядко в някои райони и в петък срещу Великден. Декорирането с восъчна техника винаги предхожда по време боядисването им.

Боядисването е само на светло, през деня

Боядисването в червено на белите, както и на предварително орнаментираните яйца най-често е правено през деня - на светло, и обезателно в собствената къща на жената, която има това задължение. В някои райони - например в Северозападна България, дори има практика яйцата да се боядисват тайно, за да не бъдат урочасани от лоши очи. Изключение от изискването всяка жена да боядисва яйцата за Великден в собствената си къща се прави, когато в дадена къща има траур за скоро умрял човек (до 40 дни и по-рядко до 1 година). Тогава боядисването се извършва в друга, съседна къща или изобщо не са правени великденски яйца.

Единственото, което се допуска при подобен случай, е да се орнаментират яйцата с восък, без да се боядисват.

http://www.vestnikataka.bg/
« Последна редакция: Август 31, 2018, 06:34:36 от Hatshepsut »

Неактивен Сосипатор

  • Senior Member
  • ***
  • Публикации: 815
  • Country: bg
  • Карма: +2/-6
  • Пол: Мъж
  • OS:
  • Windows 7 Windows 7
  • Browser:
  • Chrome 10.0.648.204 Chrome 10.0.648.204
  • Зодия: Aquarius Aquarius
Re:Великденски обреди
« Отговор #1 -: Април 11, 2011, 20:49:59 »
Общо взето тъпи писаници от жълтите вестници.

Яйцето се боядисва не като "обред", и няма никаква връзка с алабалистиките по-горе, а е свързано със съвсем конкретна символика и едно събитие в което е участвал император Тиберий.

Боядисването на яйца е било разпространено и преди християнството. Даже в римската империя редовно са боядисвани всички варени яйца. На Пасха го боядисваме точно заради едно събитие с император Тиберий, и една свята мъченица.
Сосипатор Пиров.

Неактивен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 9011
  • Country: bg
  • Карма: +525/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Opera 9.80 Opera 9.80
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re:Великденски обреди
« Отговор #2 -: Април 13, 2011, 19:23:15 »
Преди да боядисате яйцата, рисувайте ги с восъчна свещ

Цветя, животни и хора се вплитат наред с великденските символи


Червената боя в миналото е била естествено багрило, приготвяно като отвара от растителност или от варзия (тресчици от червено бразилско дърво). Използувана е също и кърмъз боя (червена багра от изсушаваното насекомо кошенил - Соссus illicus). С течение на времето постепенно се преминава и към употребата на изкуствени багрила.

Боядисването на яйца за Великден е било повсеместна традиция у нас. Това се отнася и за случаите на допълнително орнаментиране с чист пчелен восък - практика, която се запазва и усъвършенствува от края на XIX в. до наши дни само в някои райони на страната.

Прилагането на восъчната техника е един от основните и най-разпространени способи за декориране на великденските яйца. Характерно за този начин е полагането на рисунък със специално изработен за целта инструмент, наричан "писалка" или с домашно изработена свещ от чист пчелен восък. Посредством "писалката" или свещта рисунъкът се полага

върху

полуизстинало

сварено яйце

Положеният рисунък представлява следи от чист пчелен восък. Следващата манипулация е потопяването на яйцето в горещ разтвор от червена боя, при което незасегнатата от восъка повърхност се оцветява, а восъкът се отлага от горещия разтвор на боята и на негово място остават следите от положения преди това рисунък, който запазва естествения цвят на яйцевата черупка. Върху изваденото от боята яйце се получават изображения, които като цяло са негативен образ на положения преди това рисунък.

"Писалката" представлява пръчица с приспособен на единия й край "писец" във вид на увита на руло тънка сребърна пара (монета), в улея на която се стича предварително сложен и затоплен чист пчелен восък. Употребата на тази "писалка" като своеобразен инструмент за декориране (рисуване) на великденските яйца е характерен само в практиката на рисувачките от някои селища в Софийско, Търговищко, Силистренско и в т. нар. Чепинско корито (Западните Родопи). "Писалката" се използува в художествената практика на рисувачките от посочените райони и днес.

За разлика от "писалката" употребата на специално приготвяната в миналото

свещ от чист

пчелен восък

днес почти не се среща. В миналото този своеобразен инструмент за декориране на яйцата е бил разпространен по цялата етническа територия на България. Отличителен обреден белег на начина да се рисуват великденски яйца със свещ е тя да бъде запалена по време на рисуването.

Много от оригиналните мотиви от Самоковско от първата половина на века са запазени днес под формата на зарисовки. Те разкриват най-типичното за декорацията на яйцата от този край - геометричния характер на полаганите мотиви и орнаменти. Някои от примерите (зарисовки и образци) представляват силно стилизирани растителни мотиви, а други - свастични форми, композирани или като самостоятелни мотиви, разположени в предварително очертан участък, или като комбинация от няколко свастичнообразни орнаментални мотива също със секторно вместване. Прилагани са изображения и със зооморфен характер. Най-популярни са тези на "пеперуда", "риба", "пиле" (птиче) и някои видове насекоми: паяци, гъсеници и др. Срещат се и антропоморфни мотиви, които в повечето случаи са силно стилизирани изображения на мъжки, женски и детски фигури. Мъжките и детските фигури са предимно цялостни антропоморфни изображения. Известен е и женски антропо-морфен мотив, представляващ портретно

изображение

на млада жена

с накити

Специфичното за декоративния характер на отделните видове изображения е умелото съчетаване на наподобителност със стилизация в рисунъка. При полагането на мотиви и орнаменти върху великденските яйца от Самоковско е характерна употребата на вълнообразната, начупената и особено на правата линия, както и на точката. Ортографските елементи върху тези яйца са представени предимно със секторно изписване на формулата-поздрав "Христос возкресе".

По-рядко се среща пълното изписване на имена на хора (предимно на деца) и годината.

Типично за начина на композиционното изграждане и организиране на орнаментиката върху великденските рисувани яйца през първите 50 години на нашия век е разчертаване повърхността на яйцата на сектори. Начинът на "разкрояване" понякога се определя в зависимост и от подбрания за полагане мотив или орнамент.

Най-често срещаните и типични варианти на такова секторно "разкрояване" са: двусекторно разделяне на яйцевата повърхност по вертикалната или хоризонталната ос на симетрия; четирисекторно разделяне чрез кръстовидно разполагане на дъги по вертикалната ос на симетрия; осемсекторно разделяне чрез кръстовидно пресичане на две вертикални дъги с една хоризонтална; многосекторно разделяне чрез радиално разполагане на

вертикални дъги

по вертикалната

ос на симетрия

Очертаването на сектори върху някои оригинали е осъществявано не само с прави и вълнообразни линии, но и с ленти - вертикални и хоризонтални.

Обикновено най-често срещаните и най-разнообразни като съчетания на мотиви и орнаменти са образците с осемсекторно разделяне на повърхността.

Разположението на мотивите върху повърхността на яйца с този вид секторно разделяне е прилагано най-често в полагане на мотиви на пресечните точки на две вертикални дъги и на две вертикални и една хоризонтална.


Този обред е само за жени

Боядисването и орнаментирането на яйцата за Великден в миналото най-вероятно е било задължение еднакво както на младите жени, така и на възрастните. Така че връзката между изпълнителките и багренето на яйцата с червена боя се основава до голяма степен на двойствената функционална същност на червения цвят. Поради това в досег с нея влизат не само омъжените жени, но и момите.

За момите боядисването и орнаментирането на яйцата е дейност, в основата на която заляга особен вид изпитание. То е в пряка връзка с предстоящата им женитба и се изразява от една страна като проява на умение, а от друга като готовност за контакта им с червената боя - своеобразен предопределящ знак за предстоящото им преминаване към групата на омъжените жени.

За възрастните жени, които погрешно са изтъквани не на едно място за единствено типичните изпълнителки, досегът им с червената боя има по друга насоченост. В най-общи линии тя се изразява с идеята да се обезпечи безпрепятственото им "преминаване" и "съществуване" на "онзи свят".

Ясно е, че за орнаментирането на великденските яйца е необходима и дарба. Често по тази причина те са давани на по-способните рисувачки в махалата, а понякога и в селото. В това се влага и естетическо осмисляне на рисуваното великденско яйце като обредна вещ.

http://arhiv.vestnikataka.bg/archive.php?broi=1591&text=&fromDate=&toDate=&newsID=94143
« Последна редакция: Август 31, 2018, 06:35:22 от Hatshepsut »

Неактивен Преспанец

  • Registered user
  • Senior Member
  • ***
  • Публикации: 608
  • Country: 00
  • Карма: +128/-50
  • Пол: Мъж
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Firefox 3.6.16 Firefox 3.6.16
Re:Великденски обреди
« Отговор #3 -: Април 14, 2011, 15:43:34 »
Боядисването на яйца е било разпространено и преди християнството. Даже в римската империя редовно са боядисвани всички варени яйца. На Пасха го боядисваме точно заради едно събитие с император Тиберий, и една свята мъченица.
Подскажи малко  ;-)

Неактивен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 9011
  • Country: bg
  • Карма: +525/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Opera 9.80 Opera 9.80
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re:Великденски обреди
« Отговор #4 -: Април 14, 2011, 19:51:01 »
Рисуват с восък великденските яйца, топят ги в жълто и червено

В Самоковско изписват растителни мотиви, в Ракитово и Велинград - точки,
в Силистра - пилета


 

 През първата половина на ХХ век в художествената практика на рисувачките от Самоковско са прилагани различни начини за композиране на мотиви и орнаменти. Това разнообразие от композиционни способи се е оформило въз основа на две обстоятелства: от една страна, с оглед на стремежа за максимално декориране на повърхността и от друга, с оглед на откритата от рисувачките възможност за геометризиране. Вариантното разнообразие в композициите им също е резултат от осмисляне на яйцето като органично и функционално единство от обем и повърхнина. Въплътено в най-разнообразни варианти на деление на повърхността,

 чувството за

 геометризъм у

 рисувачките

 на великденски яйца от Самоковско е запазено и продължава художествените традиции.

 По отношение на мотивите и орнаментите върху рисуваните великденски яйца от Самоковско в по-ново време се наблюдава известна консервативност в прилагането на повече от изобразителните елементи. От друга страна характерна тенденция е геометризирането на някои растителни мотиви и изобщо утвърждаването на геометризъм в рисунъка. Прилагането на восъчната техника за декориране на великденските яйца е типично като практика и в някои селища от Западните Родопи (Ракитово и Велинград). Образците, върху които са правени наблюдения, са изработени през втората половина на века. Декоративният облик на рисуваните яйца от Ракитово и Велинград се отличава с по-изчистена и по-качествена линия на рисунъка наред с друг своеобразен художествен отличителен белег - честата употреба на точката като орнаментален елемент.

 Най-често срещаните мотиви в рисунъка на великденските яйца от този край са с растителен характер. Става дума за растителни мотиви с наподобителна образност, но това не означава, че липсват варианти с най-разнообразни форми на свастика и с характер на розети. По-слабо са застъпени зооморфните изображения.

 Формалното (секторното) и неформалното (свободното) разполагане на мотиви и орнаменти е характерно и в практиката за рисуване на великденски яйца от Западните Родопи. Най-честото композиране е

 свободното разполагане

 на растителни мотиви

 Характерна декоративна особеност на великденските рисувани яйца от Ракитово и Велинград са някои разделителни поясни ленти. Те са известни с общото наименование "кръщколици" (плетеници) и имат различни форми - зигзагообразни, синджирообразни и др.

 Локално обособена практика в същия район е декорирането на великденски яйца чрез прилагане на восъчната техника последователно два пъти и с използуването на два цвята за фон. След първото полагане на рисунъка (с "писалка") яйцата се потопяват най-напред в жълта боя. Извадени от нея, върху тях се нанася втори, допълнителен рисунък. След това те повторно се потопяват, но вече в червена боя. Тази сложна технология води до цветен рисунък от бели и жълти изображения върху червен фон. Характерното в случая е художественият ефект на жълтите изображения в цялостния декоративен облик на яйцата. Това всъщност е и естетическата подбуда за усложняване на технологическия процес на декориране. Мотивите, орнаментиката и принципите на организацията и изграждането им не се отличават от декоративния облик на великденските яйца с еднократно полагане на восъчната техника.

 Традиционните способи за композиране

 на мотиви и орнаменти чрез очертаване на участъци и чрез свободно разполагане са възприети масово в художествената практика на рисувачките от Ракитово и Велинград през втората половина на века. По отношение на мотивите и орнаментиката днес продължават да доминират наподобителните изображения с растителен характер.

 Използуването на восъчната техника за полагане на рисунък с "писало" ("писалка") се среща като практика за декориране на великденски яйца и в някои селища в Силистренско (гр. Алфатар и с. Алеково). Преобладаващият фон на рисунъка върху яйцата от тези селища е червеният, въпреки че през последните години се използуват и други разцветки за фон - например в синьо и зелено. Най-типичните изображения върху яйцата от посочените селища са

 птичета, клонка,

 птичета на клонка, житен клас, "слънце"

 четирилистно цвете с удължени листа и други растителни мотиви. Те са композирани на принципа на вписването им в разделената на 2, 4 и 8 сектора яйцева повърхност. Декорирането с восъчна техника чрез полагане на рисунък с домашно приготвена восъчна свещ е разпространено като художествена практика през първата половина на XX в. из цяла България. През втората половина на века восъчната свещ отпада като инструмент за декориране. Рисунъкът, полаган със свещ, има своя специфика, която го приобщава към рисунъка, полаган с птиче перо или метличена клечка.

Шарени символи за вричане във вярност

 Известен в миналото способ за декориране на великденски яйца е и апликирането на добавъчна украса върху нарисувани преди това яйца. Добавъчната украса представлява "китки" от едноцветни или разноцветни вълнени или памучни конци или специално изработвани приспособления за хващане и прикрепване или поставяне на яйцата. Този начин на украса е типичен за селища от Самоковско, в Ракитово и Велинград. Декорираните по този начин яйца в Самоковско носят названието "китанчета" или "подкитанчета". Апликационните елементи на същия вид в Самоковско са наричани "шпаня", а в Ракитово "пишкули" с "трепки" (пайети). В Самоковско тези "китки" са залепвани с пчелен восък обикновено на пет места върху нарисуваното преди това яйце, а в Ракитово те са залепвани на същите места, но със специално приготвена за целта "чьорна дофка" от сварени брезови кори. Освен специалния рисунък, наричан "пие" и "шарка", който е полаган и в двата района, тези яйца са имали и конкретно обредно предназначение. Те са приготвяни само от годените моми, които ги поднасят и раздават на избраниците си, на техните родители и близки на великденското хоро. Това всъщност е своеобразна форма на съобщение за предстоящо сватбено узаконяване, то е и явен знак за обявяване на предстоящата женитба на сгодените пред цялото село. Оттук идва и названието на тези яйца, наричани "годенишки" или "сгоденишки". Това се потвърждава и от лазарските песни, чийто женитбен характер е изяснен обстойно, и в поетиката на някои от които се срещат и "шарените" яйца. Например:

Тук ми казаха, Лазаре,
мома хубава, мома хубава,
Лазаре, мома гиздава.
Да я оженим, Лазаре,
на връх Гергьовден,
на връх Гергьовден, Лазаре,
с шаро агне, със шаро агне,
Лазаре, със шаро еце.


http://www.vestnikataka.bg/
« Последна редакция: Август 31, 2018, 06:36:31 от Hatshepsut »

Неактивен Мишок

  • Account Disabled
  • Hero Member
  • *
  • Публикации: 4766
  • Country: it
  • Карма: +23/-34
  • Пол: Мъж
  • OS:
  • Windows Vista Windows Vista
  • Browser:
  • Microsoft Internet Explorer 8.0 Microsoft Internet Explorer 8.0
Re:Великденски обреди
« Отговор #5 -: Април 14, 2011, 20:02:05 »
Боядисването на яйца е било разпространено и преди християнството. Даже в римската империя редовно са боядисвани всички варени яйца. На Пасха го боядисваме точно заради едно събитие с император Тиберий, и една свята мъченица.
Подскажи малко  ;-)
Мария магдалина поднесла боядисано яйце на императора и му казала - Христос возкресе. Той отговорил - во истина възкесна. Това е случката и от тогава е традицията с яйцата.

Неактивен Tiesto

  • Hero Member
  • ****
  • Публикации: 1335
  • Country: us
  • Карма: +134/-77
  • Пол: Мъж
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Microsoft Internet Explorer 8.0 Microsoft Internet Explorer 8.0
Re:Великденски обреди
« Отговор #6 -: Април 14, 2011, 20:40:45 »
Традицията също е да се коли агне, а бюджетното решение е да се купи агнешки бут от някой супермаркет !

Както и козунака !

Неактивен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 9011
  • Country: bg
  • Карма: +525/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Opera 9.80 Opera 9.80
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re:Великденски обреди
« Отговор #7 -: Април 18, 2011, 19:35:32 »
Яйцата се пъстрят с пчелен восък, сакъз и жълтък

Контрастът се подсилва и от контурите, положени преди цветния пълнеж в тях



Традиционна техника за декориране на великденски яйца е полагането на цветен рисунък върху естествената повърхност на яйцата. Получените изображения върху тях не се подлагат на допълнителни манипулации. Употребяват се различни багрила: оцветен чист пчелен восък в различни разцветки, сажди, катран, черен сакъз, яйчен жълтък, изкуствени багрила и други, а дори от прилагането на различни техники за декориране: чрез рисуване и (или) потопяване. Способът за полагане на рисунък с "писалка", оцветен пчелен восък и други багрила е типичен за локалните традиции в Ихтиман, Етрополе и Ботевград, както и за някои села от Софийско и Търговищко.

 В някои села от Сливенско и в Стралджа (Ямболско) декорирането е осъществявано чрез потопяване на части от повърхността на яйцата в едноцветни или разноцветни изкуствени багрила. Тази практика винаги предхожда по-нататъшното орнаментиране на получилите се поясни ленти по дължината или ширината на яйцата. Орнаментираните по този начин яйца са известни в посочените селища с наименованията "кадънки" и "еднокълки".

 В декоративния облик на великденските яйца от Ихтиман се наблюдава интересен ефект на контраст между пълнежа на мотивите с оцветен восък и други багрила (например с яйчен жълтък) и естествената (бяла) повърхност на яйцата. Ефектът на контраст се подсилва и от контурите на растителните и от някои други мотиви, положени преди цветния пълнеж в тях. Вероятно за да се постигне същият ефект,


 Восъкът се

 прегаря до черно

 или тъмнокафяво

 За омекотяване на контраста между бялата повърхност на яйцата и черния контур на мотивите, както и разделителните линии, рисувачките използуват пунктирани линии. По този начин се постига по-плавен преход между не декорирана и декорирана повърхност. Индивидуална творческа изява в локалната традиция на Ихтиман е декорирането на кухи (предварително изпразнени от съдържимото си) яйца за Великден. Специфични с локалните си особености са рисуваните великденски яйца от Етрополе. Те се отличават с еднообразие на мотивите и с по-опростен начин на композиране. Рисунъкът върху тях е ограничен до прилагане на двойка мотиви. Те представляват изображения на птици (петел) в съчетание с орнамент във вид на буквата "Р" и стомна невинаги в съчетание с по-малка фигура на птица (също петел).

 В Етрополе първоначално яйцата се оцветявали (и сварявали) в жълта боя, приготвяна от растителна отвара. След сваряването им се изваждали от боята и част от тях бандажирали с лико по дължината на яйцата. Бандажните летни не се застъпвали, а се поставяли на разстояние една от друга. По този начин части от повърхността на яйцата оставали непокрити. Бандажираните яйца се потопявали за втори път в боя, вече червена. След изваждането на яйцата от червената боя и свалянето на бандажните ленти от тях върху повърхността им по дължина се получавали редуващи се червени и жълти ленти. Същата техника за декориране на великденски яйца се прилага и в някои селища от Берковско (с. Бързия) с тази разлика, че технологията се свежда само до еднократно боядисване на яйцата в червена боя след тяхното бандажиране с лико от липа.

 Основен композиционен принцип, прилаган от рисувачките, е


 "да се напълни

 яйцето", т.е. да се

 изпълни с "писано"

 (с рисунък) повърхността равномерно и отвсякъде. В резултат от прилагането на този принцип е и равномерното разполагане на мотивите и орнаментите върху повърхността на яйцата. Характерно за рисунъка, полаган с птиче перо и с метличена клечка, е грубоватата и неравномерна източеност на линията. За този вид рисунък е характерно също, че повечето от изображенията представляват своеобразен примитивен схематизъм.

 Други по-разпространени и характерни начини за декориране са: ошарване на бели яйца чрез потопяване в боя с мазнина; ошарване на боядисани яйца чрез поливане с азотна киселина (кезап); боядисване на бели яйца, по които предварително са прилепвани зелени листа от растителност, а след това са превързвани с мрежичка. Тези способи обикновено се посочват за по-нови, съвременни и нетрадиционни, но това е спорно. Например последният способ трудно може да бъде определен като напълно съвременен по произход. Той всъщност представлява обредно мотивирана практика за съчетаване на символиката на великденското яйце с отпечатъка на изображението, символизиращо растителност. А що се отнася до практиката с употребата на кезап, най-вероятно тя е била предхождана от прилагането на подобна практика с естествена мравчена киселина при


 поставяне на

 боядисани яйца

 в мравуняци

 С регионален характер е практиката в Северозападна България (Врачанско и Михайловградско) да се украсяват великденски яйца с наслагване на бои и туткал.

 Става дума за полагане на украса по следния начин: Рисувачките най-напред са потопявали пръстите си в бои с различни разцветки, след което са нанасяли с пръстите си безразборно цветни петна върху повърхността на сварени бели яйца. Втората манипулация е намазване на дланите на ръцете с притоплен туткал, а след това се овалвали нашарените с боя яйца между дланите. След изсъхване на туткала украсените по този начин яйца получавали своеобразен глазиран вид.


 (От книгата на Любомир Миков "Български великденски обреден фолклор", издателство на БАН, 1990 г.)


Символите - смесица от езичество и християнство

 Една част от украсните елементи върху великденските яйца отразяват унаследени възгледи с езически характер, други са преосмислени и въведени на християнска основа, а трети са индивидуална творческа изява. Голяма част от изобразителните елементи в декорацията отразяват някои типични представи на езически мироглед. Такива елементи са червеният цвят при едноцветно обагряните яйца или в съчетание с полаган върху тях рисунък и немалко мотиви и орнаменти в декоративните композиции. С подобен характер са и някои допълнително апликирани украси в съчетание с конкретно прилагани орнаменти върху специално приготвяни великденски яйца с женитбено предназначение. В традиционната великденска обредност червените яйца са имали две основни функции - предпазна или охранителна и продуцираща или стимулираща. От една страна, това е резултат на някои представи за яйцето като символ с продуцираща сила. От друга страна, съществено значение има пренасянето на две от основните традиционни свойства и значения на червения цвят върху яйцата, с който те са багрени по традиция.

 Най-добро доказателство за това са самите обредни практики, свързани с осмислянето и прилагането на червените яйца. Въз основа на аналогия с езическите представи за едновременното действие на предпазните и продуциращите свойства на червения цвят повечето от тези практики трудно могат да бъдат различени по функция една от друга. Въпреки това някои от тях са имали определено предпазен характер и по това се различават от редица други със смесен или предпазно-продуциращ характер.

http://www.vestnikataka.bg/
« Последна редакция: Август 31, 2018, 06:39:01 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 9011
  • Country: bg
  • Карма: +525/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Opera 9.80 Opera 9.80
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re:Великденски обреди
« Отговор #8 -: Април 19, 2011, 19:52:19 »
В миналото на Великден са се правили специални хлябове, а не козунаци

Днес всички свързват великденската трапеза с козунаците, в миналото са правени специални хлябове, твърди етнолог

"Днес всички свързват великденската трапеза с яйцата и козунаците", каза Иглика Мишкова, етнолог и уредник в Етнографския институт с музей при БАН.

"В миналото обаче не са се правели козунаци, а специални хлябове. Всички тестени изделия са носели и различни наименования", обясни Мишкова, предава агенция Фокус.

Обикновено хлябовете са се украсявали с нечетен брой червени или бели яйца, а около тях задължително се е усуквало тесто. Приготвяли са и по едни мънички великденски хлебчета.

В центъра на всяко от тях се е слагало винаги по едно червено яйце. Тези хлебчета са се подарявали на първия човек, който дойде на гости на Великден.

Подобни хлебчета са се правели и за малките деца и обикновено тях са наричали "кукла", уточни етнологът.

По думите на Иглика Мишкова днес на великденската трапеза често присъстват и ястия от агнешко месо, които не са били характерни за тези дни в миналото.

Разбира се няма българско семейство и то източноправославно, което да не боядисва своите яйца. Традицията на писаните яйца е запазена, като за Ихтиманско, Самоковско и региона на Велинград това е запазена марка.

Особено през последните години Велинград като че ли наистина се превърна в емблема на този вид изкуство", обясни Иглика Мишкова.

http://bulgaria.actualno.com/news_160267.html


Великденските обредни хлябове


Неотменна част от трапезата за Великден са великденските обредни хлябове. Тъй като приготвянето им е свързано с боядисването на яйцата, те се замесват на Велики четвъртък или на Разпети петък, но най-често в съботата преди големия празник, наричана Душна събота (на Душната събота жените носят на гробищата от яйцата и хлябовете).
 Хлябовете се приготвят от младия квас, пресято бяло пшенично брашно от най-хубавата пшеница и мълчана вода, донесена в зори от мома или млада невеста, в пълно мълчание и без да се разлее нито капка от нея. Наричат се кравай, кукулник, паска, пита, турта, яйчелник, колак, пармак, кукла, боговица, каниска... Формата им е най-различна: кръгли, елипсовидни, продълговати, като плетеница или различни скулптурни фигури (конче, крава, змиорка, кола, хамбар и др.). Повърхността на обредните хлябове е с много богата пластична украса – соларни символи, растителни елементи, кръстове; бобови и царевични зърна, сушени сливи, стафиди и великденски яйца. Предназначени са за празничната трапеза, за кръстника и близките, за лазарската кумица.




Великден се празнува три дни – първият е в неделя, когато след тържествената църковна служба всички се поздравяват за празника с „Христос возкресе” и се чукат с боядисаните яйца. Вярва се, че този, на когото яйцето се окаже най-здраво (борец, борак, кълцок, къцач) ще е здрав през годината. Свещта от църквата се отнася у дома, където всички отговяват – хапват по малко яйце и обреден хляб. Черупките от счупените яйца залепват с тесто на горния праг на вратите, за да не влезе зло вкъщи, и започват да се хранят.
 На Великден се правят традиционните гостувания на младоженците у кумовете и родителите на невестата, като се носи каниска – великденски яйца и обреден хляб – поднасяна с целуване на ръка, а младоженците получават същия дар. Задължителен елемент от ритуалната обредност през трите празнични дни са люлките и хората, придружени с митични песни, в които писъства мотивът за змея и самодивите. В понеделник в някои райони се изпълнява обичаят размятане на яйца – застанали в две групи, една срещу друга, момчета и момичета търкалят помежду си великденски яйца. Това се прави за плодородие и против градушка, затова този понеделник се нарича разметан.
 Освен задължителните за обредната трапеза яйца и обредни хлябове (днес те са заменени от козунаците) за празника се приготвят още баница, печена луканка, саздърма с яйца, старец, кокошка с лук.

http://kulinar.blog.bg/hobi/2010/04/01/velikden-i-velikdenskite-obredni-hliabove.521637
« Последна редакция: Май 02, 2013, 21:39:50 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 9011
  • Country: bg
  • Карма: +525/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Opera 9.80 Opera 9.80
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re:Великденски обреди
« Отговор #9 -: Април 19, 2011, 19:56:44 »
В обредните великденски хлябове се поставят яйца

Месачките са млади омъжени жени,
облечени в дреха от невестинската си премяна



Хлябовете за Великден наред с яйцата и с облеклото (премяната) на момите, невестите и момците, са основният компонент в структурата на великденския обредно-празничен комплекс. Процесът на приготвяне на обредните хлябове за Великден е зависим до голяма степен от процеса на приготвяне на великденските яйца. Това е резултат от повсеместното използване на яйцата в пластичната структура на великденските хлябове. И тъй като яйцата за Великден се приготвят по правило най-често на Велики четвъртък и по-рядко на Велика сряда или в събота срещу Великден, то и хлябовете са приготвяни именно на тези дни.

 За разлика от приготвянето на великденските яйца при месенето на великденските хлябове


 момите напълно

 отстъпват място

 на своите майки

 Това не означава, че по-големите моми например не са знаели да месят или пък да направят един великденски хляб, чиято форма им е била позната още от ранно детство. Но месачките на обредните хлябове за Великден са омъжени жени предимно млади невести и по-рядко възрастни жени. С приготвянето на великденските хлябове омъжената жена налага и сакрализира своя социален статус като стопанка на дома и на трапезата. Дори и за обредното посещение на момичетата при "кумицата" им от Връбница на Великден пак майките или бабите на тези момичета са действителните месачки на носените от тях хлебчета за "кумицата".

 Основният материал за приготвянето на великденските хлябове, както и изобщо на обредните хлябове, е чистото пшеничено брашно. Неговата употреба не е въпрос на предпочитание от страна на месачките, нито пък е въпрос на материално благосъстояние. Използването на чистото пшеничено брашно за обредните хлябове е задължително изискване. По същия начин стои и въпросът за замесването на великденските хлябове с квас. Пшениченото брашно и квасът са основните съставки на тестото за месене както на великденските, така и на редица други обредни хлябове. Що се отнася до използването на допълнителен материал, той е сведен в случая предимно до употребата на яйца бели и/или червени и по-рядко до някои техни смислови заместители като орехи, ядки, семена и др.

 Добре известно е, че

 всяка месачка си измива ръцете, преди да започне да замесва

 тестото за даден хляб, независимо дали той е необреден (обикновен, ежедневен) или обреден. Изискването за измиване на ръцете не се е наложило само от хигиенни съображения, то е във връзка и с култовото почитане на хляба у народа. Така че измиването на ръцете не може да се посочи за специфичен момент от технологията на приготвяне на обредните хлябове. Това изискване е още по-малко специфично при замесването на великденските хлябове, чието време на приготвяне съвпада с времето на задължителното изкъпване на всички преди празника, което пък от своя страна е обредна предпоставка за изпълнението на някои други дейности, като преобличане в нови или чисти дрехи, участие във великденските хора и момински игри, правенето на люлки и т. н. Необходимо изискване при замесването на великденските хлябове е месачката да бъде облечена с някаква дреха от нейната невестинска премяна. Това изискване също не е специфично за приготвянето на великденските хлябове. То е типично при замесването на почти всички обредни хлябове. Други практики, свързани със замесването на великденските хлябове, са нарочното пресяване на пшениченото брашно и поставянето на зеленина в тестото по време на втасването му.

 Пластичното оформяне на великденските хлябове, както и на всички останали обредни хлябове е ръчно и с помощта на съответен инструментариум.


 Прякото участие на ръцете по правило

 е най-активно

 Използваният инструментариум при оформянето на великденските хлябове е сравнително ограничен, като се свежда предимно до употребата на огрибка, вилица, тръстикова цев, наричана "масур", а също и на просфорни печати.

 Основните пластични форми на великденските хлябове са с обемно и плоскостно решение [виж снимките в предишния постинг]. Известни са обаче и смесени форми. Хлябовете с обемна пластика са по-рядко срещани. Те имат предимно удължена форма въпреки някои отделни случаи на пластика с кръстовидна форма или на форми с наподобителни изображения. С изключение на яйцата елементите на пластична украса върху хлябовете с обемно решение са сравнително ограничени. Невинаги обаче тези хлябове са с вмесени в тях бели и/или червени яйца. Такива са например някои от великденските хлябове в Хасковско, наричани "чуреци". Плоскостните форми на великденските хлябове са най-типични. Тези форми могат да се класифицират като кръгли, елипсовидни, лирообразни и удължени. Най-типична е кръглата форма, а най-рядко срещана е неправилната удължена форма. Изобразителната схема на тези форми представлява концентрично оформени кръгове, повтарящи по принцип формата на хляба или кръст, вписан в тези кръгове, а също и в самата кръгова форма на хляба. Третият тип форми, съчетаващи обемното с плоскостното моделиране на тестото, са също рядко срещани поради усложнената им пластика, изискваща съответно умение.


Наричат ги колак, кравай,

 боговица или пармак

 Названията на великденските хлябове са се наложили като термини в зависимост от формата и предимно от предназначението. По тази причина една част от тях се повтарят и при други видове обредни хлябове. Такива са например названията: "колак", "кравай", "боговица", "пармак", "кошара", "кукла", "каниска". Независимо от универсалността си тези названия в случая са съчетавани почти винаги с прилагателното "великденски". То е, което придава на самите названия съответната конкретност, а оттук и съответната определеност на именувания хляб, т. е. че е правен за Великден и с вмесени в него яйца. Една друга част от названията на великденските хлябове са в пряка функционално-семантична връзка с тях. Такива са названията: "яйченик", "кукулник", "конка", "комколник", "разговялка", "вилидняк", "спредавци", "препаска", "свободен кравай", "кръсничен кравай", "чурек" и др. Конкретността на тези названия пояснява в една или друга степен функционално-смисловата същност и предназначение на великденските хлябове, както и някои техни пластични особености. Основните структурообразуващи елементи на великденските хлябове са пшениченото брашно, квасът и яйцата. От семантична гледна точка тези елементи са тъждествени помежду си, защото съдържат смисъла на прорастването, изобилието и обновлението.

http://www.vestnikataka.bg/



Козунакът е една от по-новите традиции за Великден

По традиция козунакът не е типичен за Православието

 

Козунакът навлиза в България едва в периода 1915-1920 г.

 Козунакът е сладък обреден хляб, който традиционно се e приготвял само за Великденските празници, защото символизира тялото на Иисус Христос, така както боядисаните в червено яйца символизират кръвта му.

 Според разпространеното схващане, историята на козунака започва в началото на 17 век във Франция, откъдето постепенно се пренася в цяла Европа. В Италия се приготвят козунаците панетоне. В Русия великденският обреден хляб се нарича кулич.

 Смята се, че в България козунакът е дошъл в периода 1915–1920 г. Дотогава за празника са се месили хлябове, наричани колак, пармак, кравай.

 Днес обаче козунакът вече не е само религиозен символ, а се е превърнал в хранителен продукт, вид тестен сладкиш, който може да се намери по магазините през цялата година. От специалното козуначено тесто се приготвят и други сладкиши като рула и кифли.

http://www.zdrave.bg/?c=n&id=4655
« Последна редакция: Август 31, 2018, 06:56:21 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 9011
  • Country: bg
  • Карма: +525/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Opera 9.80 Opera 9.80
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re:Великденски обреди
« Отговор #10 -: Април 20, 2011, 20:00:20 »
Първо багрели яйцето, снесено заранта на Велики Четвъртък

С него стопанката натърквала лицата на всички деца, моми и булки срещу магии, уроки и зли сили



 Великден е най-светлият и най-важният религиозен празник в православното християнство. Подготовката за него е свързана с поредица от обреди, които се извършват през Страстната седмица. За българите от стари времена още особено важни били четвъртъкът и петъкът.

 На Велики четвъртък, още преди да изгрее слънцето, се слагали две червени яйца в сито, постлано с ален плат. Те се поставяли на източно изложение, за да ги "Види" Слънцето, след като изгрее. Вечерта


 занасяли няколко

 яйца в черквата и ги

 оставяли пред иконите

 Тези яйца след това занасяли на нивата или лозето и ги закопавали в земята, за да има плодородие. Само едно се запазвало пред домашната икона през цялата година. На Велики четвъртък не се работело. Мъжете прекарвали деня около воловете, колата и кошовете и се занимавали с дребни поправки. Жените стоeли у дома, боядисвали яйцата, месели и печали обредните хлябове за Великден.

 Яйцето играело голяма роля в поверията, обредите и обичаите на народа. С него баели против уроки, гадаели, правели и разваляли магии. Смятало се, че яйце, снесено в четвъртък предобед и особено преди изгрев слънце, има голяма магическа сила. Съгласно народните представи великденското червено яйце притежава много по-голяма сила от обикновеното при баене, лекуване, правене и разваляне на магии.

 Боядисването на великденските яйца представлявало строго определена поредица от действия. Първата грижа на домакинята била да преброи яйцата, предназначени за боядисване. Това ставало в присъствието на всички членове на семейството. Стопанката брояла и като стигнела до стотина, питала околните: "Доста ли са деца", но получавала отговор: "Още, мамо (бабо), още." Тази игра продължавала, като всеки път стопанката добавяла по още десетина яйца. Накрая тя решавала да прекрати забавлението с думите: "Е и това - па доста толкова! Догодина, дай Боже, още толкова!" Яйцата трябвало да бъдат достатъчно на брой, за да стигнат чак до Спасовден (Възнесение Христово).

 След като определяла броя им, домакинята се захващала да ги измие от всякакви петна и нечистотии. За целта тя забърквала пепел с вода и с парцалче забърсвала едно по едно яйцата. Поставяла ги в котел, в който след това щели да бъдат стипцосани. Тъй като често липсвала стипца, по домовете се използвала армея (зелев сок), от който боята хващала дори по-добре. След стипцосването яйцата се слагали да се варят.

 Основната боя била червената. В миналото тя се получавала от различни природни багрила и растения, в това число и от риган и от т. нар. метвици


 цветни растения, които

 се берели

 на Еньовден

 и се пазели изсушени

 до Великден. Освен червената боя за яйцата се използвало зелено и жълто. Зелената боя се получавала от коприва, а жълтата - от орехови листа и ябълкови кори.

 Червенето на яйцата по правило се вършело от най-възрастната жена в къщата. Преди да започне да черви яйцата, тя се прекръствала три пъти пред запалена свещ с думите: "Дай Боже, догодина пак да срещаме червено яйце." След това свещта се отнасяла пред иконата.

 Първо се червели яйцата, взети от полога на Велики четвъртък. Първото боядисано яйце се отделяло, тъй като играело важна роля в народната медицина и народните вярвания. С него стопанката натърквала лицата на всички деца, моми и булки, които благославяла с думите: "Да си бял(а) и червен(а) като червено яйце." Така благословени, децата и момите щели да бъдат здрави и предпазени от магии, уроки и зли сили.

 След като бъдели потъркани лицата на близките, първото начервено яйце се поставяло в раклата при чеиза на момата. В някои краища на България то се слагало при иконата, където се пазело до Велики четвъртък на следващата година. Старото яйце се счупвало и ако се окажело пълно, това означавало, че ще има плодородие и здраве, а ако било изветряло или миришело неприятно - това било на лошо.

 Нерядко в заможните селски къщи се боядисвали до 500-600 яйца. Защото на Великден и през цялата седмица, който и да влезел в къщата без червено яйце, получавал по едно, иначе плодородието и здравето щели да напуснат този дом.

 След боядисването на яйцата се замесвало тестото за обредните хлябове. Освен това се извършвал още един ритуал - т. нар. подновяване на кваса, с който се замесват всички великденски хлябове - обредни и обикновени.


 На Велики четвъртък

 се подновявал квасът

 за цялата година

 т.е. получавал се т. нар. нов или млад квас.

 Същия ден се месели обредните великденски хлябове, върху които поставяли обикновено 5 яйца - по 4 червени във всеки ъгъл на погачата и едно бяло в средата. Месели се три хляба (кравая), като единият се отнасял заедно с печена кокошка, червени яйца и бъклица вино на кръстника, вторият - на родителите на булката (ако в къщата имало млада невяста), а третият се разчупвал на трапезата. От бялото яйце вкусвали всички в дома, докато червените се скатавали за лек през годината.

 На Разпети петък народът не работел нито на полето, нито вкъщи. Момите и булките пишели Великденските яйца. В народните представи писаното яйце стояло много по-високо от обикновеното великденско яйце, защото то било правено с много повече любов, почит и старание. С писаното яйце не се чукали, то не било за ядене, а само за гледане и радост (оттам и изразът "гледам някого като писано яйце").

http://www.vestnikataka.bg/
« Последна редакция: Август 31, 2018, 06:57:19 от Hatshepsut »

Неактивен Индивидуалист

  • Site Supporter
  • Hero Member
  • *
  • Публикации: 2853
  • Country: bg
  • Карма: +394/-88
  • Пол: Мъж
  • Не бойте се!
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Microsoft Internet Explorer 6.0 Microsoft Internet Explorer 6.0
  • Зодия: Virgo Virgo
Re:Великденски обреди
« Отговор #11 -: Април 20, 2011, 20:19:11 »
да не забравяме същността на празника--Възкресението на Христос

победата над злото тогава е станала факт

пожелавам на повече българи да признаят Бог в живота си
вярата променя хората
променя живота който живеем
Бог променя всичко

Има Бог, значи има и надежда!
Пазете се от лъжливи пророци, които идват при вас с овчи кожи, а отвътре са вълци грабители.

Неактивен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 9011
  • Country: bg
  • Карма: +525/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Opera 9.80 Opera 9.80
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re:Великденски обреди
« Отговор #12 -: Април 21, 2011, 19:53:33 »
Проклятие тегнело над тоя, дето на Разпети петък работи

На големия празник Великден православният християнин трябва да загърби земните дела


http://i282.photobucket.com/albums/kk276/Aptekarkata/Picture206.jpg
Великденски обреди

Великден е най-светлият и най-важният празник в православното християнство. Подготовката за него е свързана с поредица от обреди, които се извършват през Страстната седмица. Нека в навечерието на Възкресение Христово да си припомним какво повелява традицията за последните два дни от Страстната седмица.

 За българите от стари времена важала строгата забрана да се работи на Разпети петък. Денят, в който са разпънали на кръста Христа, не бил отреден за работа и хората строго следели, щото никой да не наруши святата забрана и наместо на духовни помисли, да се отдаде на земни дела. Тогава се допускало (по някои места) само изографисването на вече боядисаните яйца. Обикновено констатацията, че еди коя си работи тъкмо на тоя ден, звучала като проклятие и най-строга присъда: "На Разпети петък да пере (да меси, да ткае), страх от Бога си няма."


 В съботата обаче

 забраната за работа

 леко била повдигана

 за ония невести, които не били сколасали да свършат туй - онуй, като например да вапцат яйцата, а понякога и козунаците да омесят, щом не са го сторили до тогаз, но това наистина се допускало в редки случаи. Та нека видим как българките от старо време вършели в края на Страстната седмица единствената позволена им работа.

 Писането на яйцата ставало или докато са още бели, или като са вече боядисани. Начините били няколко: най-примитивният - с листа. Към яйцето се прилепвали с конци или се увивали с парцалче различни листа, в чиято форма трябвало да бъде шарката. После яйцето се пускало в боята. След като се махнели листата, на тяхно място се откроявала шарката. С разтопен восък и с перо от птица се пишело върху бялото яйце, което обаче преди това трябвало да е стипцосано. След това то се пускало в боята. При тази техника обаче украсата не била особено сполучлива.

 Техниката на рисуване с ножче пък изисквала голяма вещина и майсторство. С ножче по повърхността на боядисаното яйце се правели различни фигури, образи и прочее орнаменти. Този метод на украсяване бил много стар и особено майсторски го прилагали едновремешните български резбари калугери, които изрязвали черковни кръстове. Затова най-красивите писани великденски яйца някога можело да се видят в Рилския, Зографския и Хилендарския манастир.

 Денят на големия празник Великден (Пасха, Неделя, Възкресение) се отличавал с обичаи със строго определен религиозен и ритуален характер.

 Тяхната цел била не само да се изрази почит към по-възрастните, но и младите да бъдат предпазени от болести и зли сили.


 Най-важно на

 Великден било да

 се носи поклон

 Всяка млада булка, придружена от мъжа си, е трябвало да направи посещение на кръстника, девера и на родителите си. При девера се ходело само първата година, ако дотогава невястата не е родила. У родителите също се ходело само първата година. У кръстника се ходело в течение на 3 години, а в някои случаи до 5 - 6. Булката обличала най-хубавите си дрехи (великденското рухо). Младата жена носела великденска погача и червени яйца, а понякога и печена кокошка. Младоженецът носел бъклица с червено вино. Тези дарове се наричали поклон.

 Вече на гости, булката целувала ръка на кръстника и кръстницата, като им давала торбата с поклона. После младоженецът целувал ръка на кръстника и му поднасял виното, след което целувал ръка и на кръстницата. Подир това домакини и гости сядали да обядват. На изпращане младите хора получавали на свой ред дарове. Същата процедура се повтаряла у родителите на булката и при девера.

 След великденския обяд всички моми, водени от кумицата, отивали на определено място, където имало високо и клонесто дърво, на което се връзвала люлка. Всички млади жени и деца гледали да бъдат полюлени, за да не боледуват и да не им причиняват зло самодивите и змейовете. Докато се люлеели, всички припявали кратки песнички и играели Великденско хоро. То също представлявало ритуал с голямо религиозно-митично значение. На това хоро не се свирело, а се играело само по мелодията на хороводните песни, изпълнявани от сладкогласни девойки.

 Великденското хоро траело повече от час, докато свърши започната песен.

http://www.vestnikataka.bg/show_news.php?id=209983&cat=11
« Последна редакция: Май 26, 2012, 05:35:25 от Hatshepsut »

Неактивен Nordwave

  • Administrator
  • Founder
  • Hero Member
  • *
  • Публикации: 4740
  • Country: bg
  • Карма: +1343/-0
  • Пол: Мъж
  • Web Master Site
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Firefox 3.6.16 Firefox 3.6.16
    • Български националисти
  • Интереси: История
  • Зодия: Capricorn Capricorn
Re:Великденски обреди
« Отговор #13 -: Април 22, 2011, 06:26:19 »
Възкресение Христово (Великден)

"Защо търсите живия между мъртвите? Няма Го тука в гроба! Христос възкръсна!"
Евангелие от Лука 24:5,6


Първият и най-големият от празниците на новозаветната църква е Великден, или Възкресение Христово. На този ден се отбелязва възкресението на Исус Христос - Божият Син, който със смъртта Си изкупил греховете на човечеството, а с възкресението Си дал надежда за живот след смъртта.

Денят на празника е установен от Първия вселенски събор през 325 г. Обикновено православният Великден се чества между 4 април и 8 май. Източната православна църква ползва юлианския календар. Oсвен това, Великден не трябва да се празнува преди еврейската Пасха. Католиците се придържат към григорианския календар и празнуват Възкресение през първата неделя след първото пълнолуние от пролетното равноденствие, т.е. между 22 март и 25 април.

Последната седмица преди Възкресение се нарича Страстна. Тогава се припомнят събитията от последната седница от живота на Исус Христос от момента, в който тържествено влязъл в Йерусалим, до деня, в който бил разпънaт на кръста и възкръснал на третия ден.

По време на Страстната седмица православната църква извършва няколко служби, на които е редно да се ходи. Тази седмица е последна от Великденския пост, който продължава осем седмици.

По време на този пост са забранени храните от животински произход, шумното веселие и други видове развлечение. В края на Страстната седмица се “тримири”, т.е. не се яде нищо, може само да се пие вода. Това според някои трае последните три дни преди Възкресението, а според други – само един ден.

В четвъртък преди Възкресение се боядисват Великденските яйца.Съществуват много варианти относно вярванията, свързани с появата на тази практика. Според една от легендите, това е свързано със случка, станала, когато Христос бил на кръста. В този момент в подножието на Христовия кръст дошла кокошка и снесла яйце. Кръвта, която се стичала от Христовото тяло, обагрила яйцето в червен цвят и затова възникнала практиката да се боядисват яйцата. Според друга версия, Мария Магдалена застанала пред император Тиберий и му поднесла в дар червено яйце с думите “Христос Възкръсна!” (това били първите думи от проповедта й).

Боядисаните яйца, според народните вярвания, имат магическо и предпазващо свойство, поради което първото яйце или се заравя в нивата за плодородие, или се държи на иконата, за да се “лекуват” болните с него. Когато домакинята боядиса първото яйце, тя натърква с него бузките на децата, за да са здрави. При други народи на яйцето му се приписва силата да гаси пожари, само че, преди да се хвърли яйцето в огъня, стопанинът трябва да обиколи с него къщата си три пъти. С червено яйце в ръка се издирва и загубен добитък.

На “разпети петък” не се върши никаква домакинска работа. Тази забрана отдавна е загубила значението си като почит към смъртта на Христос и се е превърнала в суеверие, което гласи, че който работи на този ден, ще го сполети нещастие. Затова домакините, които не са успели да боядисат яйцата в четвъртък, правят това в събота. На този ден се правят и Великденските хлябове, в които се вмесват боядисани яйца.

В събота, два часа преди полунощ, започва службата в православната църква. На нея ходят всички, като носят със себе си по едно боядисано яйце. Когато свещеникът обяви Възкресението на Христос, всички се поздравяват и заедно с това прекратяват Великденския пост, като изяждат яйцето.

Неделята, понеделникът и вторникът са посветени на веселието. По традиция на тези дни се играят хора на мегдана. На тези хора родителите избират брачните половинки на децата си. Много е важно всички да са с нови дрехи, най-вече момите, не само за да се харесат, но и за да покажат, че са работливи и са успели да си ушият новите дрехи.

Великден не приключва изцяло само в рамките на посочените дни. В периода между него и Петдесетница традиционният поздрав е “Христос возкресе!”. http://bgkulinar.net
« Последна редакция: Май 01, 2016, 07:27:07 от Hatshepsut »
Facebook  account - Kaloian Ivanov Macedonbg
Bulgarian nationalist forum has been upgraded SMF 2.0. Final

Неактивен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 9011
  • Country: bg
  • Карма: +525/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Opera 9.80 Opera 9.80
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re:Великденски обреди
« Отговор #14 -: Април 22, 2011, 06:55:48 »
Великден, Възкресение

   Това е денят на Христовото Възкресение, но също и последният ден от прехода към пролетта и лятото, ден на окончателното възобновяване и пробуждане на природата. Затова според народните представи той е най-големият и важен пролетен празник.
    Великден се предшества от Страстната неделя, в която всеки ден е велики.
    На велики понеделник стопанките извършват голямото великденско чистене: изтупват се черги, изпира се всичко, белосва се къщата, почистват се оборите и се изгаря сметта.
    През великата сряда и велики четвъртък не се работи женска работа: в четвъртък единствено се боядисват яйцата. Първо те се преброяват; обикновено в най-многобройните фамилии те са 500-600, защото се ядат чак до Спасовден, т.е. 40 дни след Великден. Разбира се, в днешно време изобщо не може да се говори за такова голямо количество яйца, но все пак би следвало да се предвиди, че децата ще поискат да занесат и в училище, а и по съседски се разменят от най-сполучливо украсените яйца. После се измиват и стипцосват — с вода и пепел, за да не останат петна. В началото се боядисват червените яйца, които имат целебна и предпазна магическа сила. С първото яйце стопанките правят кръстен знак върху челото на децата, а после и на всички останали от семейството. В четвъртък се подновява и квасът (квасец, маята, която после през цялата година се използва за месене, разтворена във вода).
    На велики петък (разпети петък) също не се работи: тогава се месят обредните хлябове и козунаците и се шарят (пишат, рисува)т яйцата. Шарките са символи за здраве, любов, уважение и радост. От разпети петък до обеда на страстната събота не се яде нищо.
    В полунощ на съботата срещу неделя, т.е. на същинския Великден, хората се поздравяват с "Христос возкресе!" — "Воистина возкресе!" и си пожелават здраве и щастие. Запалената в черквата свещ се донася мълчешком в къщи.
    В неделята всички се чукат с боядисаните яйца; чието яйце остане здраво, той ще бъде жив и здрав през цялата година. На празника се ходи на гости; посещават се кръстниците, родителите, деверите; носят се подаръци: пита, козунак, яйца.
    Следобеда момите начело с новата кумица отиват на определно място и връзват люлки. Играят се хора и се пеят песни, някои от които за самодиви и змейове:

 Зелена равна морава
 заман ми бъди зелена
 като през празна неделя
 и Великата събота.
 Пофалил ми се Великден,
 с червени яйца Великден,
 Гергьовден с вакли агънца,
 Петровден с крехки пиленца...



   В срядата след Великден (Светла сряда) в някои райони момите извършват обреда Мара лишанка. От стари женски чехли правят кукла, обикалят с нея из селото и пеят песни:
 
 Маро лишанко, говедар те либи,
 ще ли дойдеш да го земнеш?
 Не ща го, мамо, не ща го...


Дружината минава и през нивите, а накрая момите къпят куклата в реката и си измиват лицата. Обичаят носи плодородие и предпазва от градушки, болести и магии.
    Според традиционните вярвания велики четвъртък е много подходящ за различни магии, особено за любовни (за залюбване и за разлюбване). На този ден всяка жена, ако е бездетка или е на 50 години може да стане магьосница.
    Срещу Великден момите слагат пръстена си под възглавницата и сънуват човека, за когото ще се омъжат. На самиа Великден всеки може да си пожелае нещо, държейки в ръка пари или нещо ценно и ако е праведен, ще го получи.
    Великден бележи края на големите пости.

Великденският празнично-обреден комплекс

     Великденският празнично-обреден комплекс е класически пример за взаимно адаптиране на християнска и езическа традиция в нашите етнорегиони.
    По принцип Великден е изцяло християнски празник: митологичната му същност обаче е свързана с възкресение, с възраждане за нов живот. Точно този й елемент я "сродява" с езическото възприятие за преход към пролетта и лятото, в който природата циклично се преражда.
    Така християнската митологична схема "рамкира" езическите ритуали, които съпътстват Възкресението, а те от своя страна маркират края на преходния период.
    Какво точно означават отделните обредни практики, наглед твърде разнородни?

    Великденското чистене и изгарянето на сметта е във връзка с култовете към огъня, изгарящ нечистото, болестотворното, злото. То всъщност е ритуално почистване, маркиране, отделяне на окултуреното, усвоеното пространство от чуждото, неусвоеното.
    Забраната за работа и завършващият пост (тримиренето) в петък и събота имат продуциращ характер; те са табута, които трябва да предизвикат плодородието и изобилието. Следователно можем да ги наречем "временна смърт", която чрез механизмите на отрицателната магия ще възкреси природата и плодовитостта. Важна роля имат и ритуалните хлябове и козунаците, които са своеобразна житна жертва в чест на възраждането - те възпроизвеждат смъртта, погребването на зърното и неговото възкръсване, израстване. Самият хляб е не само продукт, но и символ на плодородния процес.
    Подобна е функцията и на боядисваните яйца, задължителни за обредността на Великден. В християнската митология те символизират безсмъртието, носейки идеята на възкръсването на Христос (в Библията са знак на надеждата). В езическите митологии яйцето е знак на Вселената; счита се, че светът произхожда от яйце, то е неговото жизнено начало, а оттук и знак за възраждането на природата. Така отново в този обичай паганизъм и християнство се примиряват и допълват; боядисването и шаренето на яйцата подсказва вечността на живота, пъстротата и разнообразието на света. Чукането с яйцата е метафоричен "сблъсък" между личните светове на хората, сблъсък, в който оцелелият спечелва здраве и щастие.
    Идеята за преход и възраждане личи и в социализиращите обреди - ходенето на гости, люлеенето (представено като знак на половия акт), различните магии и гадания (от инициален тип), които са с женитбена насоченост. Функция на очистване от вредоносните влияния има и ритуалното измиване на девойките в светлата сряда.


    Независимо от загубилата се вече семантика на великденските обреди, традицията продължава своя живот. Това вероятно е така, защото тази обредност сполучливо съумява да хармонизира в себе си различни наглед идеи: идеята за възкръсването на Бога, възкръсването на природата и "възкръсването" на социума - чрез включването на ново поколение в родовия ритъм.

(използвани са материали от книгата на Томислав Дяков
 "Народният календар - празници и вярвания на българите")


http://www.margaritta.dir.bg/mai/0412kalendar_mai.htm
« Последна редакция: Август 31, 2011, 06:38:52 от Hatshepsut »


Share me

Digg  Facebook  SlashDot  Delicious  Technorati  Twitter  Google  Yahoo
Smf