Автор Тема: 1 май - Ирминден  (Прочетена 2811 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7253
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Opera 11.50 Opera 11.50
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
1 май - Ирминден
« -: Август 02, 2011, 06:38:05 »
1 май - Ирминден

В деня на пророк Йеремия честваме Ирминден


Обреден хляб с формата на змия

В деня на пророк Йеремия – най-тъжният пророк, който трябвало да известява хората за бедите, които ги очакват, българите честват Ирминден. Той бележи началото на т.нар. Ирмина седмица и го почитат като празник на змиите.

Старо е поверието, че който не почита св.Йеремия, ще бъде ухапан от змия и то смъртоносно. Затова мъжете палели огньове, а жените правели магии, за да пропъдят опасните животинки.

Змиите гонели, като дрънкали по железни предмети и изричали заклинания: „Бягайте змии и гущери, че е заран Йеремия, ще ви връзва с въжета, ще ви стяга с ремъци”.

През Ирминската неделя празнували бременните жени и девойките. В миналото много от тях страдали от болестта ерменясване, причинена им от спонтанен аборт или бездетство. За да се излекуват от нея, девойките отивали преди изгрев слънце на полето и се търкаляли голи в росната трева.

За да заченат дете, поставяли в росата червен конец или парченце от орех, над което извършвали заклинания. Беряли ерменска лепка, с която правели магии на лихуси и любовна магия. Приготваля малки колачки, които изпичали в новите подници. Пазели ги през годината притив женски болести и уроки. Събирали утринна роса, която пиели на гладно сърце, за да заченат или слагали в млякото, за да се плоди добитъка.

Някога много популярен бил обичаят, свързан с обредното правене на подници - глинени съдове за печене на хляб. Своя автентичен вид той е запазен и днес в село Лозен, Хасковско. Жените стават рано, берат билки за женски болести, вземат мълчешком пръст от три места и се събират в нечий двор. Носят мълчана вода от бунар (кладенец). Слагат водата на огъня и я смесват със пръст и слама (ръженка). После я покриват с черга “да кабаряса”. След това, също като тестото, я размесват втори път.

“Женското царство” тъпче с крака и пее (пеят се специални песни за празника като “Ерменлия, гидия”). Разделят глината на топки, от големите правят подници, на които се пекат хлябове и баници под връшник. Малките стават на сачове за катми. Прави се задължително и кандило за дома. Всички съдинки се оставят да съхнат под слама в продължение на 20-ина дни.

Обичаят завършва с трапеза, на която жените се гощават със зелник и пресен хляб.

Обредното приготвяне на глинените съдове само един ден в годината старите хора обясняват с това, че хлябът е свещен за българската трапеза.

httpf://frognews.bg/
« Последна редакция: Септември 11, 2018, 06:51:26 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7253
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Opera 11.50 Opera 11.50
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: 1 май - Ирминден
« Отговор #1 -: Август 02, 2011, 17:01:11 »
Ирминден

Ирминден (или още: Йеремия, Еремия, Зъмски ден, Ирима) е български празник, който се празнува на 1 май. Този ден се празнува в чест на змиите и гущерите и на него се изпълняват обреди, целящи пропъждането им и предпазването от тях. В народните представи змиите излизат от дупките си на Свети Четиридесет мъченици или на Благовещение, а на йеремия излиза техният цар. На този ден се извършват няколко обреда: пъдене на змиите; газене чирепните; палене на огньове. Старите хора вярват, че който работи на полето в този ден, ще бъде ухапан от змия през лятото.

Пъденето на змиите не се прави на самия ден, а вечерта преди него и е подобно на това, което се прави срещу Благовещение (Благовец). Момиче или жена взима машата и ръжена и като вдига шум (дрънка) с тях, обикаля цялата къща и двора. В същото време изрича заклинания или заричания:

"Бягайте, змии и гушчерици!
 Я я арамията зад вратата,
 Къа ви а сече главата,
 Къа ви а фърли у барата."

   
или

"Бягай, бягай гъдурийо!
 Ето ти я Еремия,
 Ке ти мотат черевата
 Со железно мотоило"


В Западна България палят огньове, прескачат ги и като вдигат много шум изричат същите думи. Друг обичай, който се изпълнява на този празник е газене подници (глинен съд за печене на хляб). Представляват кръгли глинени плоски съдове, с диаметър около 60 см и дебелина на дъното 4-5 см, завит нагоре по ръба в края, подобно на тепсия (тава).

Още в ранни зори момите, накичени с лепка (вид трева) по главите, отиват да копаят пръст. Тази пръст (глина) събират на едно място и всеки се изрежда да я гази. Вярва се, че подницата има магическа сила и всеки, който гази глината, от която тя се прави, ще се предпази от ухапване на змия.

На места, за да пропъдят змиите, запушват дупките в стените с парцали или тор, запалени от накладения сутринта огън.

В някои райони този ден се празнува специално от бременните и още неродили жени, за да бъдат запазени при раждане и децата им да не се разболеят от йеремия - болест, причинена от различни зли сили.

В Южна България се тачи за предпазване от градушка и гръм.

В някои селища на тоя ден извършват обреда „гонене на змей". Хората вярват, че ако в селото има змей, той спира облаците и не вали дъжд. Затова мъжете устройват изгонване. Това става нощно време, когато няколко мъже, съблечени „дибидюс голи", въоръжени със сопи, започват от източния край на селището и завършват в западния, като мушкат и удрят навред, за да изгонят скрилия се змей. След обхождането на селото мъжете вкупом се изкъпват в течаща вода и вярват, че дъждът вече няма да заобикаля тяхното селище.

На Зъмски ден моми и ергени тъпчат с боси нозе кал за глинени съдове. А като привършат, отиват в полето да берат див чесън, който носят вкъщи, за да ги пази от зли магии и змийски погледи.

В земите по долното течение на река Тунджа хората на тоя ден сеят зелето и наричат: „Както се свиват змиите, тъй да се свиват и зелките" Така те ще станат стегнати и здрави. в някои родопски селища ирминден се почита за опазване от вълци, затова ловците в този ден хващат малки вълчета от леговищата им, развеждат ги от къща в къща, а стопаните ги даряват с вълна, брашно, стар боб и дребни пари. в някои селища правят и каркъм - стригане на овцете, което завършва с обща трапеза за овчарите.

Църковен празник: св.Йеремия - юдейски пророк. Той предсказва, че Йерусалим ще бъде завладян от Навуходоносор, а народът му ще бъде разпилян по света. Предрича още, че Бог ще изпрати своя син и наследник на Земята.

http://horo.bg/index.php?show=material&materialid=229&menunode=5
« Последна редакция: Септември 11, 2018, 06:52:07 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7253
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows Vista/Server 2008 Windows Vista/Server 2008
  • Browser:
  • Chrome 30.0.1599.101 Chrome 30.0.1599.101
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: 1 май - Ирминден
« Отговор #2 -: Септември 05, 2014, 13:25:22 »
Обичаят на Ирминден "Правене на подници" - село Лозен, Хасковско

Ирминден е от трудовите обичаи, свързани с домашните производства. Самият обичай представя обредното приготвяне на подниците, известни в Лозен като пòници. Правели са се още сачове, попчета и кандилки. Обичаят има своето място в обредната система на българите. Обредът е ставал в деня, когато християнската църква почита Св. Йеремия (1 май), пророкувал, че Бог ще изпрати своя Син на Земята.
Подницата и връшникът са били постоянни елементи в традиционната Лозенска къща. Като елемент на материалната култура, те са имали трайно място в бита, а от друга страна са били обект на вярвания.
Подницата е кръгъл, масивен глинен съд, диаметърът на който е коло 60 см, а дъното и стените са с дебелина 4 – 5 см. Вертикалните стени на подницата са ниски, около 10 см. Значителната дебелина на глинения съд осигурява задържането на топлината, а от там и по-доброто изпичане на хляба, баницата, зелника и т. н.
Магическите особености на обичая са били свързани с действията на жените насочени към предпазване и предизвикване на сили. Тези действия са се извършвали в началото на деня, по време на брането на билки, вземането на пръстта и изпичането на хляба, който пази силата на деня и билките през цялата година. Заради съприкосновението си с огъня, подницата е била натоварена в съзнанието на лозенката със свръхестествени качества.

Снимки: Христо Янъков

https://www.facebook.com/media/set/?set=a.690313541048817.1073741985.141523809261129&type=1

Правенето на подниците започвало рано преди изгрев слънце на Ирминден. Събирали са се групи – жени и моми по роднинство и най-вече по съседство, които после заедно ще правят подниците. Жените тръгват за пръст и билки, като всяка е носила в себе си торба и прашилка. Пръстта се е събира задължително от три места – от Хумата, от Бялата пръст и от Червената пръст. Смесвайки пръстта от три места, се е вярвало че съдовете, които ще бъдат изработени от нея ще бъдат по-здрави.
По време на копаенето на пръстта са се събирали и билки. Бере се лепка (Galium aparine L) и са кичели главите и кръста за предпазване от болка през цялата година. От ирминденската лепка се е слагала на главата на дете, което е ерменясало. С нея са се правили магии за любов. Жените са се кичели с лепката „да ни минава лесно месеца“. Берат се и други билки за женски болести.

Бабите се подготвят рано сутринта за женския празник. Затоплят водата, която е донесена мълчешком и ще се използва при приготвянето на глинените съдове. Нагоряват връшника и подницата, на които ще се пекат зелниците и другите обредни хлябове, с които жените се гощават след празника!

По време на копаенето на пръстта са се събирали и билки. Бере се лепка (Galium aparine L) и са кичели главите и кръста за предпазване от болка през цялата година. От ирминденската лепка се е слагала на главата на дете, което е ерменясало. С нея са се правили магии за любов. Жените са се кичели с лепката „да ни минава лесно месеца“. Берат се и други билки за женски болести.

След като пренесат пръстта е започвало частта на обичая, която е свързана с женското веселие, с празника, който участничките в обреда са правили за себе си независимо какъв ден се пада 1 май. Жените са се събирали в нечий двор, където започва същината на обредното приготвяне на подниците. Пръстта се е изсипвала на куп, слагала се е ситна слама (ръжанка), поливала се е с вряла вода и се е покривала с черга да кабаряса (да омекне). Докато кабаряса пръстта, жените наобиколили я са пеели специални песни като Ирминлия гидия.



След като кабаряса, пръстта се разтила и започва да се размесва. Ако е необходимо се е добавяло още вода и слама. Мачкало се с боси крака. Нагазват в пръстта само жените които са имали желание да разждат. Подницата е олицетворение на женския полов орган. Вярвало се е, че тъпчейки пръстта се подсилва плодовитостта и зачеването. Който мачка калта на Ирминден няма да го ухапе змия през цялата година. Не е позволено по време на мачкането и изработването на подниците да се кляка, да не се озъбят понниците (да не се напукат). Мачкането на калта от жените с боси и заголени крака е бил символичен акт на предаване на женското плодородие върху глината.
По време на обичая цари матриархат. Главната фигура е бабата. Тя е ръководила дейностите по подготовката и изпълнението на самия обред.



След като се е омесила с крака, глината се е разделяла на топки. По-големите са ставали на подници, а по-малките на сачове, попчета и кандилки. Сачът представлява плосък глинен съд, който можем да оприличим на тиган за палачинки, но без дръжка. Сачът и подницата си приличат, но между двата съда има и съществени разлики. Сачът е с по-малък диаметър от подницата, с по-тънко дъно и стени около 2 – 3 см. Стените са високи също около 2 до 3 см. Сачът се използва за приготвянето на катми – характерно ястие в нашия район. Попчетата са конусовидни и са служили за подпиране на подницата при опалването й. Задължително се е правило и кандило за дома.



Моделирането на съдовете е изисквало голямо умение. Именно за това се е налагало повечето жени да търсят помощта на булките, които са по-услия (по-опитни). Не са се използват никакви инструменти. Лозенката си е служила само и единствено със сръчните си ръце. Всяка топка глина се е разтиляла до получаване на желаната дебелина, като краищата са се завивали нагоре. Получавало се е като тепсия. Краищата са се заглаждали, като ръцете се топят обилно с вода.



За да станат подниците много здрави „като железни“, жените играят хора и пеят специални песни за обреди.



С наближаването на вечерта е идвал и краят на веселието. Всички са се отравяли към реката, за да изперат чергите, чувалите и торбите, които са се използвали през деня. Жените се се измивали и са се завръщали по домовете си очистени от калта, от невъздържаните закачки и песни по време на женския празник. След края на обредните практики, жените се гощават със зелник и пресен хляб.

« Последна редакция: Септември 11, 2018, 07:00:45 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7253
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows NT 10.0 Windows NT 10.0
  • Browser:
  • Chrome 74.0.3729.131 Chrome 74.0.3729.131
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: 1 май - Ирминден
« Отговор #3 -: Май 01, 2019, 22:10:08 »
Йеремия - Стар и интересен български обичай



Share me

Digg  Facebook  Twitter  Google  
Smf