Но, пар екселанс - не е ли позицията ти същата като на онези "свободомислещи" образовани, които твърдят, че и злото и греха не съществуват - То било само в главите им. Де остава тогава причинно следствената връзка между извършеното и възстановяване на Равновесието??
Точно това имах предвид да изясня, да не приемаме злото и греха в юридически или някакъв логически смисъл като причина и последствие. Това е капана на древните философи които не са можели да излезат от тоя омагьосан кръг.
Затова при тях материята е вечна колкото и Бог, а димиургията е просто построяване. Източните пък бягат в някакви прераждания където чрез последващи действия се неутрализира ефекта на първите, докато не изчезнат причинно следствените връзки, и се върнат в някакво първоначално равновесие. Понеже не са можели да осмислят концепцията за не-битието (на онтологично, не на екзистенциално ниво).
Равновесие няма, и точно това ми беше поантата че изкуплението от греха не е "връщане към първобитното", защото то няма никаква връзка, а потвърждение на призванието. В рая хората не се връщат към старозаветното общение с Бог дето го четем в библията, а нещо съвсем ново. За първи път в християнството с идването на Христос се появява тази нова концепция. До тогава върха е бил неоплатонизма с логосите, но далеч от истината. Тук също има капани, (на пример Ориген с неговия Апокатастасис, но това е съвсем друга бира).
Разбирането на греха в юридически смисъл е невъзможността да се откъснем от мнимото битие на злото. От там идват всичките тия теории за сатисфакция на западните богослови като Анселм от Кентърбъри. Всъщност запада поема по тоя път още през 4-ти век.
Злото било небитие - сигурно- но, ако е така, защо тогава хората си причиняват не само хубави неща?
Ами защото хората си причиняват и лоши неща. Нали затова дойде и пак ще дойде Исус.
Това мисля че го е отговорил Един Българин по-горе, макар в негов стил.
Точно поради това че човека е единственото същество което носи "образ и подобие" на Бога, а то е свободната воля.
Свободната воля е онова което отличава хората от всяко друго едно създание. Любовта и възрастването може да стане само ако човека е личност, което означава да има свободна воля. Напълно свободно човека може да стои на слънце, и да се затвори в тъмната стая където няма светлина ако ще парафразираме студента.
Бог стои и страда, и търпеливо чака ние най-свободно да излезем и да го приемем, че да се спасим.
А иначе Иисус не дойде за да отплати по някакъв начин за греховете, или да плати сметката, или да анулира греховете или някаква причинно следствена логика или неумолима карма (това както казах по-горе е юридическо приемане на нещата). Ако придаваме битие на злото, не можем да се измъкнем от тая схема. Но точно понеже злото няма битие, нещата стоят по съвсем друг начин.
Просто си представи един работодател, който вработените го ощетяват и крадат, защото са наркомани да речем. Пича ще си ги съди докато не му изплатят всичко.
Представи си сега един баща дето обича детето си, ако детето му вземе парите и отиде та стане наркоман или някакъв не знам си какъв, и по някакъв начин сина се завърне пак при бащата, оня ще му иска ли сметка да му плаща нещо? Даже ще даде всичко каквото има детето да се завърне и да се спаси. Каквото било минало, не съществува. В момента когато простиш на някого, вина вече няма, няма и грех, няма и зло.