Ако Бог наистина е добър, защо има Зло?

Ако Бог наистина е добър, защо има Зло?



Един професор по философия се изправил пред класа си и попитал:

- Вярвате ли, че Бог е добър?

- Да! - отговорили студентите.

- Вярвате ли, че Бог е създател на всичко?

- Да!

- Тогава как може един добър Бог да създаде и злото? Злото съществува и е част от нашето ежедневие. Значи Бог е лицемер и изобщо не е този, за когото се представя и го мислите.

Тогава един студент по физика вдигнал ръка и казал:

- Професоре, може ли да ви питам нещо?

- Да! - отговорил той

- Според вас, тъмнината съществува ли?

- Разбира се! - отвърнал професора

- Грешите! Съществува само светлината. А тъмнина е дума, която сме измислили, за да опишем моментите, в които няма светлина. Ние можем да измерим скорост и интензитет на светлината, но не и на тъмнината. Защото тя е просто описание на липсата на светлината.

Студентът продължил:

- Мислите ли, че студеното съществува?

- Разбира се! - отговорил пак професорът, но този път с нотка на несигурност в гласа.

- Отново грешите! Съществува топлината. "Студено" е дума, която използваме, когато искаме да опишем липсата на топлина. Можем да измерим топлината, но не можем да измерим "студеното".

И като заключение студентът казал:

- По същия начин злото е просто дума, която описва липсата на Бог в нашия живот. Той ни е дал свободна воля и може да действа само там, където са го поканили. Ако ние сме изхвърлили Бог от обществото си и сме го игнорирали тотално, превръщайки го в една мъртва традиция, тогава не можем да го виним за злото, което ние причиняваме.

След този коментар професорът не намерил какво да каже. А името на студента било... Алберт АЙНЩАЙН!

http://www.pozitivnoto.info/2009/12/ako-bog-naistina-e-dobur-zashto-ima-zlo.html

Темата може и да е тривиална, но касае някои много дълбоки онтологични истини.

Злото наистина не съществува на онтологичен план.

Темата може и да е тривиална, но касае някои много дълбоки онтологични истини.

Злото наистина не съществува на онтологичен план.

Наистина не съществува,но дали има взаимодействие между Доброто и Злото?

Фараоне едва ли има човек на земята дето ще може да ти отговори на въпросите които искаш :).

Гледай този филм, наистина е невероятен :).

След като изгледаш филма ще ти се изяснят нещата, защо защо и защо има всичко или няма нищо :).

В края на филма го има и нещото което търсиш, но не искам да издавам всичко предварително, така че си го свали от торентите и го гледай :).

Добра е историята със студентите и професора

само искам да допълня че липсата на Бог веднага бива заместена от дявола
всичкото зло не става от само себе си,това е добре да се разбере,то има инициатор

както Бог не се уморява да върши добро
така и дявола не се уморява да върши зло
Исус казва че дявола е лъжец и на лъжата баща
ако вярваме на Исус за другото,да му повярваме и за това

Макар че Библията не е хронологична книга,от нея се вижда че когато се създава света и човека,злото вече е съществувало.

може и да не можем да си отговорим на въпроси като защо Бог не го унищожава злото,което става все повече и повече
обаче Бог предлага винаги Своята помощ в борбата срещу злото,посочва пътищата и начините чрез просветлението от Божието Слово
какво са Божиите заповеди?
едни правила,които те предпазват от много много зло,на това обръщаме малко внимание ми се струва
(както беше казал някой:ако бръкнеш в контакта ще те удари тока)

Колкото и да е злото Бог има всяка власт
и на небето и на земята

и земните властници са като мравки в ръцете Му,Той им е дал власт за да служат на хората(както Исус служеше на хората),да бъдат благородни....но те не искат и не могат защото не познават Бога,не познават Създателя и Баща Си...а познават само парите,влиянието,лукса и богатството

"по-лесно камила да мине през иглени уши,отколкото богат да влезе в Божието царство"

ХА ХАХА:)
Така е:)

Най-големият номер на "дявола", е да ни убеди, че не съществува. По тази причина всеки втори или трети прогресивномислещ американец, ще ни каже, че:

"Всички знаем, че дявола е само в главите ни"
Брех,брех:)
Демек-само фикция! Породена от църквата или нещо друго. Колко скучно.

За жалост, истината е много по-дълбока.

Така нареченият "дявол", онзи, падналият ангел, е паднал наистина изключително дълбоко. Буквално се е загнездил в егото ни.
Неговата изява е заложена в нашите реакции. Тоест - реагирането на обстоятелствата - действията на Егото, е чиста изява на рогатия.
И тъй като времето от момента на реакцията до момента на разплащането е различно, от секунди - до години, ние се заблуждаваме, че остават неразплатени неща.

Няма такова положение, Безплатен обяд няма!
http://www.forum.bg-nacionalisti.org/index.php?topic=18143.15


Основният въпрос на темата е много красив и дълбок. Той всъщност е съставен от две противоположности:
Добрият, вездесъщ Господ, на когото и на ум не му минава да наказва децата си. Той само ги обича.

И нашето Огромно, всеобхватно Его, което си мисли, (или нещо го заблуждава да си го мисли), че е Бог.
 
И по тази причина не се съобразява с някои основни правила - да речем десетте Божии заповеди. И още стотици етични и общочовешки норми.

Защо има зло ли?
Защото има Его.
На английски се произнася ego-Ииго. По същият начин се произнася "зло" - evil-Ийвъл. А кое се произнася Девъл-devil?

Много е удобно да си мислим, че злото е извън нас. Да, обаче най-финните му нюанси - реакциите  на Егото - са наш личен приоритет.

За пример - проследете вашите Първи собственни реакции, след прочитане на този пост - разисквайте ги със себе си.

Цитат на: Сосипатор в Април 25, 2011, 23:09:07

Темата може и да е тривиална, но касае някои много дълбоки онтологични истини.

Злото наистина не съществува на онтологичен план.

Наистина не съществува,но дали има взаимодействие между Доброто и Злото?

Ако припишем битие на злото, тогава неминуемо ще се стигне до дуализъм. Дуализма е една крачка назад. И зороастризма, и манихейството, и разните други гностически ереси (като на пример богомилството дето смешните ни историци искаха да го реабилитират като нещо българско и нещо оригинално, а то всъщност си е разклонение на старите гностически ереси и по-специално павликянството, и общо взето няма нищо общо с българщината)
Злото не може да има онтологично битие. Екзистенциално да, но онтологично не.

Това е като на пример да вземеш да стреляш по една кофа закачена на плета. Стреляш веднъж, и не улучваш. Стреляш още веднъж и пак не улучваш. Трети път стреляш и я улучваш.
Сега, въпроса е улучил ли си кофата или не? Улучил си я.
Така е и с греха, което е просто не-улучване. Демона обича да представя греха като нещо което има тежест, като нещо което изисква мъст, сатисфакция, нещо което виси като брадва, но то въобще не е така. Точно обратното е. Няма борба между "добро и зло". Злото си е не-битие пар екселанс. Както смъртта влезе чрез Адам и греха му, така и живота идва чрез Христос. И не просто връщане в някакво възстановено състояние от преди греха, а нещо ново, нещо по-големо от предишното. Есхатона не е първия ден, а осмия.
Де да можеха хората това да проумеят.

Тази история с Айнщайн и аз съм я чел, ама не вярвам в нея. Гадният евреин е бил доста ненормален и надали е вярвал в Бога. Зло има така , както и добро, истината е че злото идва с познанието. Освен това греховният и покварен човек сам създава злото, но после нахално обвинява Бога за него.
Към пусналият темата : Айрян Мейдън са нещо зло, но ти ги харесваш нали - е Бог ли тогава е виновен че има зло или хората дето го харесвате ?

Сосипатор:)
Наистина много хубаво си го казал. И това е позиция на свободомислещ.

Но, пар екселанс - не е ли позицията ти същата като на онези "свободомислещи" образовани, които твърдят, че и злото и греха не съществуват - То било само в главите им. Де остава тогава причинно следствената връзка между извършеното и възстановяване на Равновесието??

Да, Живота идва чрез Исус, но идва, защото има нужда от него- тоест - затънали сме до ушите в грязна кал:)

Злото било небитие - сигурно- но, ако е така, защо тогава хората си причиняват не само хубави неща?
Ами защото хората си причиняват и лоши неща. Нали затова дойде и пак ще дойде Исус.

А въпросният велик студент може би е забравил за простият уред, наречен термометър - мереше май до -293 градуса.

Или тези минус 293 градуса са началото на топлината?:)

За размислите около познанието - мисля си, че това е лично тълкувание на Фанатик. Предполагам, че ползването на познанието е първопричината на злото - не самото познание.
Защото познание е и да отгледаш дете, да засадиш дърво, да оформиш скулптура, да пуснеш ток, да запалиш огън, да сготвиш храна, да излекуваш човек.

Всичко това с обратен знак май отива към злото?:)

Добре го е казал студентът. А дали е бил точно Айнщайн, доста ме съмнява.
Няма значение дали това, което наричаме "зло" е съществуващо такова или липса на добро. Въпросът е, че има нещо, което не може да се оприличи с "добро". Въпросът в заглавието на темата е олигофренски. Особено с това "ако".
Има зло, защото Бог ни е дал свободата да избираме. Свободата да бъдем добри последователи на Бог или просто дишащи тюфлеци.

Съ нами Богъ!

Но, пар екселанс - не е ли позицията ти същата като на онези "свободомислещи" образовани, които твърдят, че и злото и греха не съществуват - То било само в главите им. Де остава тогава причинно следствената връзка между извършеното и възстановяване на Равновесието??

Точно това имах предвид да изясня, да не приемаме злото и греха в юридически или някакъв логически смисъл като причина и последствие. Това е капана на древните философи които не са можели да излезат от тоя омагьосан кръг.
Затова при тях материята е вечна колкото и Бог, а димиургията е просто построяване. Източните пък бягат в някакви прераждания където чрез последващи действия се неутрализира ефекта на първите, докато не изчезнат причинно следствените връзки, и се върнат в някакво първоначално равновесие.  Понеже не са можели да осмислят концепцията за не-битието (на онтологично, не на екзистенциално ниво).
Равновесие няма, и точно това ми беше поантата че изкуплението от греха не е  "връщане към първобитното", защото то няма никаква връзка, а потвърждение на призванието. В рая хората не се връщат към старозаветното общение с Бог дето го четем в библията, а нещо съвсем ново. За първи път в християнството с идването на Христос се появява тази нова концепция. До тогава върха е бил неоплатонизма с логосите, но далеч от истината. Тук също има капани, (на пример Ориген с неговия Апокатастасис, но това е съвсем друга бира).
Разбирането на греха в юридически смисъл е невъзможността да се откъснем от мнимото битие на злото. От там идват всичките тия теории за сатисфакция на западните богослови като Анселм от Кентърбъри. Всъщност запада поема по тоя път още през 4-ти век.

Злото било небитие - сигурно- но, ако е така, защо тогава хората си причиняват не само хубави неща?
Ами защото хората си причиняват и лоши неща. Нали затова дойде и пак ще дойде Исус.

Това мисля че го е отговорил Един Българин по-горе, макар в негов стил.
Точно поради това че човека е единственото същество което носи "образ и подобие" на Бога, а то е свободната воля.
Свободната воля е онова което отличава хората от всяко друго едно създание. Любовта и възрастването може да стане само ако човека е личност, което означава да има свободна воля. Напълно свободно човека може да стои на слънце, и да се затвори в тъмната стая където няма светлина ако ще парафразираме студента.
Бог стои и страда, и търпеливо чака ние най-свободно да излезем и да го приемем, че да се спасим.

А иначе Иисус не дойде за да отплати по някакъв начин за греховете, или да плати сметката, или да анулира греховете или някаква причинно следствена логика или неумолима карма (това както казах по-горе е юридическо приемане на нещата). Ако придаваме битие на злото, не можем да се измъкнем от тая схема. Но точно понеже злото няма битие, нещата стоят по съвсем друг начин.
Просто си представи един работодател, който вработените го ощетяват и крадат, защото са наркомани да речем. Пича ще си ги съди докато не му изплатят всичко.
Представи си сега един баща дето обича детето си, ако детето му вземе парите и отиде та стане наркоман или някакъв не знам си какъв, и по някакъв начин сина се завърне пак при бащата, оня ще му иска ли сметка да му плаща нещо? Даже ще даде всичко каквото има детето да се завърне и да се спаси. Каквото било минало, не съществува.  В момента когато простиш на някого, вина вече няма, няма и грех, няма и зло.

Добре сте го рекнали и двамата. И вярно.
Но пак пропускаме нещо фундаментално, за което споменах още в първият си пост  в темата.
Ето – да вземем бащата с детето наркоман. Трябвало ли да прости, щял ли да прости и т.н.

Но, защо на детето си да прощава. Простил ли е на себе си първо?
Бих попитал – акосъщият този баща има дете някъде по света, но не знае за него – каква прошка тогава търсите?
Обръщам внимание пак на факта, че нашето Его е основата на злото. Имало то битие или нямало-все тая. Има ли го – има го – със или без битие, със или без юрисдикция.
Добре де, няма битие,  няма равновесие, и оттук натам няма и логични завършеци. Пак питам – този баща – тоест ние самите като пример – прощаваме ли на себе си?
Тоест, опрощаваме ли си всичките тези чувства на вина, на малоценност и какви ли още не натрупвания у нас самите. Освобождаваме ли се от тях?
Сосипатор говори за свободната воля. Е, след като имаме свободна воля за всичко, освобождаваме ли се, самите себе си, от тежестите , които носим или „прощаваме на другите”, защото в обществен смисъл е доста „престижно” да го правим. Докато пред себе си и за себе си си мълчим и стискаме зъби, зад спуснатите щори.

Как тогава да си обясня лафа „носи си греха”?  Ами как – не си е простил сам!

Добре сте го рекнали и двамата. И вярно.
Но пак пропускаме нещо фундаментално, за което споменах още в първият си пост  в темата.
Ето – да вземем бащата с детето наркоман. Трябвало ли да прости, щял ли да прости и т.н.

Но, защо на детето си да прощава. Простил ли е на себе си първо?
Бих попитал – акосъщият този баща има дете някъде по света, но не знае за него – каква прошка тогава търсите?
Обръщам внимание пак на факта, че нашето Его е основата на злото. Имало то битие или нямало-все тая. Има ли го – има го – със или без битие, със или без юрисдикция.
Добре де, няма битие,  няма равновесие, и оттук натам няма и логични завършеци. Пак питам – този баща – тоест ние самите като пример – прощаваме ли на себе си?
Тоест, опрощаваме ли си всичките тези чувства на вина, на малоценност и какви ли още не натрупвания у нас самите. Освобождаваме ли се от тях?
Сосипатор говори за свободната воля. Е, след като имаме свободна воля за всичко, освобождаваме ли се, самите себе си, от тежестите , които носим или „прощаваме на другите”, защото в обществен смисъл е доста „престижно” да го правим. Докато пред себе си и за себе си си мълчим и стискаме зъби, зад спуснатите щори.

Как тогава да си обясня лафа „носи си греха”?  Ами как – не си е простил сам!

Това е много хубав и на място въпрос.

Ще се опитам довечера да отговоря като се прибера вкъщи.

Как тогава да си обясня лафа „носи си греха”?  Ами как – не си е простил сам!

Човек не може сам да си прощава - това е смешно. само Бог може да прости разкаялият се, а не да се самоопрости все едно е Бог.
Сега за студента. Цялата история е тъпанарска. Има и топло и студено, и светло и тъмно и добро и зло, а не отсъствие на нещата дето не ни харесват. Тъпа история вероятно с протестантски произход.

Да си простиш сам означава че за неща в живота си,за които след години е нормално да изпита човек някаква вина,и да се измъчва и това да му пречи понякога-за тези неща да потърсиш освобождение,което е вътрешно. Да не живееш с угризения на съвестта.

примера с апостол Павел

който в едното си писание казва,че застава пред хората с абсолютно чиста съвест(а нека си спомним че той е преследвал последвалите Христа и даже ако не се лъжа пише че е одобрявал убиването на Стефан,затварял е в тъмници хората които са вярвали в Този,в Когото след това е повярвал и той самия след време).  Нормално е човек примерно да се чуства най-малкото неудобно в такъв случай.
Обаче Павел казва,че е с чиста съвест.Значи Бог го е освободил от товара вътрешния,мисловния и душевния товар.
Когато е познал Истината и тя го е освободила.

Това е пътят за всеки който е признал грешките си в предишното време.

Бог освобождава чрез знанието за Себе Си.

 sadsmile
----------
млад човек трудно има за какво да се връща назад. Но с изминаването на годините човек със сигурност вижда недостатъците си,грешките си,осъзнаваш кого си обидил или ощетил или по някакъв начин засегнал. И може и да се измъчваш ако това са твои близки примерно. И ако искаш да преодолееш тези терзания,човек търси начин и ако иска помощ от Бога-непременно ще я получи.