Автор Тема: Петровден  (Прочетена 1578 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7255
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Opera 9.80 Opera 9.80
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Петровден
« -: Май 29, 2011, 21:47:00 »
Петровден


29 юни християнската църква е отредила за почит на светите апостоли Петър и Павел, но в българската традиция този ден е посветен само на св. Петър. Празникът се предшества от двуседмични Петрови заговезни (пости).

В българските народни представи св. Петър и Павел са братя близнаци. Петър е по-могъщ, носител е на доброто начало и затова празникът му се приема за по-голям. Този ден е начало или средата на жътвата (според местните климатични условия). По стара традиция на Петровден всяка къща дава жертва за светеца - курбан от най-младото пиле - "петровско пиле", и с него се отговява след постите.
 Сутринта на Петровден жените отнасят в църквата обреден колак и първите узрели ябълки "петровки" за да ги опее свещеникът. После ги раздават на близки и съседи, особено ако в семейството има починали деца, като вярват, че на "оня свят" те ще има какво да ядат. Това вярване е свързано с народните представи за райската градина, чийто господар е св. Петър. В средата й растяло златно ябълково дърво, около което като мушици и пчелички кръжали душите на починалите деца. Когато майките им раздадат ябълки на земята, св. Петър им позволява да късат плодове от райското дърво.
 В народните представи св. Петър е добър старец, облечен в бели дрехи. При подялбата на света между светците на него се паднало да държи ключовете от райските двери. Той е съдник на човешките грехове и определя коя душа ще отиде в рая и коя - в ада. На Петровден се прави обредното "събличане и прощаване" на младата булка от кумовете. Така тя преминава в нов социален статус. В Тракия тези невести зажънват най-напред нивите заедно с кумовете си. На Петровден се приготвя традиционно празнично ястие от бито прясно сирене, пържено в тиган заедно с брашно и наричано "бял мъж" или "кутмач".

 Българската традиция е отредила неканонично честване на апостол Павел на 30 юни - Павловден. Св. Павел бил евреин от Вениаминовия род, роден в Тарс, Мала Азия, с името Савел. Като един от християнските апостоли той проповядвал вярата в Антиохия, Кипър, Македония. Заловен бил от юдеите в Кесария, оковали го във вериги и го посекли с меч в Рим на 29 юни, когато е разпнат апостол Петър.
 В народните представи св. Павел олицетворява злото стихийно начало. Той бил винаги лош и сърдит и Павловден (Паульовден) се смята за "лих", "хаталия" ден, за "много тежък празник". Почита се за предпазване на нивите от огън, за да не пламнат снопите. Не трябва да се работи на полето, за да не изпрати светецът огън (светкавици и гръмотевици) и да няма пожари. За предпазване от пожари на Паульовден не трябва да се пали огън в огнището и да се пече хляб. Стопаните не се мият и къпят, за да не ги хване треска и "огненица" (висока температура). В Източна Тракия не се меси хляб, за да не се "опавлюва" брашното, т. е. да не се сплъстява и да не червясва.

http://novinar.bg/news/na-petrovden-se-dava-kurban-mlado-pile_MzMwNTs1.html



Вярва се, че празникът се чества и за предпазване от огън, пожар, гръмотевици и град. В някои краища Павловден се празнува отделно на 30 юни и се нарича Пальовден.

В народния календар Петровден се предшества от Петровите заговезни, които започват с първата седмица след Петдесетница. В този ден завършва постът и се отговява с младо петровско пиле.

Празникът съвпада с времето на жътвата и на него се работи, обикновено през първата половина на деня. В някои райони на Петровден се правят сборове. Месят се обредни хлябове и се ядат ранни ябълки  петровки. На някои места те се раздават като помен за умрели деца.

В много селища на този ден се правят сборове, колят курбани за светиите и се слага обща трапеза с песни и хора.

Прави се и жертвоприношението на петел, а известно е, че още в древните митологии птицата е знак на висшето, небесното. Петелът е соларен знак: той, както и слънцето, отмерва времето и е символ на възкресението.

Жертвоприношението му се свързва със запалването на огъня и съответно - с омилостивяването на силите, които изгарят природата. Така свързаният с живота и смъртта петел символизира плодородието и продуктивността; затова често той е жертва и в сватбените обреди, която ще осигури плодовитостта на брака.

В Новия завет петелът става знак на разкаянието на Петър.

Именници на Петровден са Петър, Петрана, Петя, Павел, Павлин, Павлина, Пoлина, Пенка, Пенчо, Камен.

http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=4936531
« Последна редакция: Юни 29, 2015, 07:26:01 от Hatshepsut »

Неактивен кан Тервел

  • Junior Member
  • *
  • Публикации: 33
  • Карма: +26/-13
  • Пол: Мъж
  • България на Българите!
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Microsoft Internet Explorer 8.0 Microsoft Internet Explorer 8.0
  • Зодия: Taurus Taurus
Re:Петровден
« Отговор #1 -: Юли 11, 2011, 12:30:40 »
Именно тези традиции са ни опазили, като народ векове наред! :-)
И Богъ с нами!

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7255
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Opera 12.00 Opera 12.00
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Петровден
« Отговор #2 -: Юни 29, 2012, 13:58:55 »
29 юни - Петровден

Християнският празник в чест на Светите апостоли Петър и Павел се предшества от двуседмичните Петрови заговезни, започващи с първата неделя след Петдесетница. Син на беден рибар, Петър става един от първите ученици на Христос и един от неговите най-предани последователи. Следвайки неотклонно своя учител, той се превръща и в негов любимец. Петър намира мъченическата си смърт в Рим, където през 61 г. е разпнат на кръст от император Нерон. Заедно с него в същия ден е осъден и сподвижникът му апостол Павел. На него българската традиция е отредила неканонично честване на 30 юни.

В песните и преданията на нашия народ Петър и Павел се представят като братя близнаци. Понякога те имат и сестра. В Троянско и Тетевенско това е Св. Елена, а в Софийско и Годечко - "сърдита Мария" или "огнена Марина". Според всеобщото поверие Св. Петър е по-малкият и по-добър брат. Той разрешава на стопаните да работят на полето, тъй като празникът му бележи, съобразно с местните климатични условия, началото или средата на жетвата. За разлика от него по-възрастният Павел е лош и винаги сърдит. Ако някой работи на полето през неговия празник, светецът пуска огън и жупел от небето, предизвиква пожари, светкавици и гръмотевици, запалва снопите на жетварите. Затова българите казват, че "Павльовден е много тежък празник". Стопаните не се мият и къпят, за да не заболеят от треска и "огненица". Не палят огън в огнището, за да не ги сполетят пожари.

Народната традиция изисква на Петровден да се принесе жертвено животно в чест на светеца. Обикновено на този ден във всеки български дом се коли най-младото пиле-"петровско пиле", с което се отговява след поста. Рано сутринта жените носят в черквата колак и ябълки "петровки".

След като свещеникът опее питите и плодовете, те се раздават от жените за здраве. Онези майки, които имат починали деца, не бива да ядат ябълки до Петровден. На самия празник те трябва да раздадат осветените ябълки на близки и съседи с вярата, че на "оня свят" децата им ще има какво да ядат. Раздаването на ябълки в памет на починалите деца е в непосредствена връзка с народните представи за райската градина. Нашите предци вярват, че в средата й расте голямо златно ябълково дърво, което хвърля сянка и светлина навсякъде. Под райското дърво кръжат във вид на мушици и пчели душите на починалите деца. Щом техните майки раздадат ябълки на земята, Св. Петър им позволява да късат от плодовете на райското дърво. В народните представи и вярвания на българите функциите на господар на райската градина се отреждат на Св. Петър. В тях светецът е обрисуван като благ старец с бели одежди, който държи ключовете на райските порти и определя коя душа е праведна и коя-не. Св. Петър е главен съдник на човешките грехове и само той може да определи, дали душата ще продължи отвъдното си битие в рая или ада. Една легенда разказва, че светецът не пуснал дори родната си майка в райската градина, тъй като тя била лоша и алчна жена. Представата за Св. Петър като райски ключар е намерила отражение и в народните песни, които претворяват християнския мит за подялбата на света между светците:
 
Седнал Господ да почине,
да почине и света да дели.
Дял се падна на Светаго Петра,
Падна му се райските ключове,
Да стои на райските порти,
Да отключва и пак заключва...
 
Едно от традиционните празнични блюда на Петровден е известно като "бял мъж". Приготвя се от бито прясно сирене, което се пържи в тиган заедно с брашно. Петровден е свързан и с някои обреди, отнасящи се до новия социален статус на младите булки. На празника става тържественото събличане на връхните дрехи на невестите. В Тракия на този ден те са длъжни да жънат най-напред нивите на своите кумове.

http://folklorecalendar.com/

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7255
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Opera 12.00 Opera 12.00
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Петровден
« Отговор #3 -: Юни 29, 2012, 14:33:33 »
Петровден

Петровден е един от многото празници, включени в народния календар, които въпреки уж християнските си корени, имат много по-изразени предхристиянски черти - обредната трапеза, жертвоприношението за плодородие и т.н.

Петровден, според православния календар се чества на 29 юни. На този ден църквата възпоменава благоговейно страданията на светите апостоли Петър и Павел. Ако изходим от името празникът набляга върху Свети Петър, който е считан за най-ревностният последовател на Иисус. Свети апостол Петър бил неук и беден рибар от град Капернаум, който се намирал на брега на Галилейското езеро. Неговото еврейско име било Симон, а името Петър, което на гръцки означава "камък", получава от самия Иисус, след като се присъединява към учениците му. Св. Петър става фундаментална за църквата фигура, заради думите на Иисус отправени към него: "Блажен си ти, Симоне... Аз ти казвам: ти си Петър (Petrus), и на тоя камък (petra) Аз ще съградя Църквата Си" (Мт. 16: 16–18). Този цитат от библията става една от основните причини, поради които римокатолическата църква обявява Св. Петър за първият папа, като по този начин се идентифицира с него, с делата му, а по този начин и с Иисус. Те считат, че Петър е първият камък на църквата, нейната основа. При Източната православна църква нещата не стоят така. Там тълкуват този цитат по следния начин:

„На "този камък" (petra), сиреч на казаното от теб: "Ти си Христос, Синът на живия Бог", на това това изповедание ще създам Църквата Си. Защото "ти си Петър": от "камъка" (petra) идва името Петър (Petrus), а не от името Петър (Petrus) се нарича "камъкът" (petra), по същия начин, както от Христа идва името християнин, а не от християнина – Христос.”

Или че основата, на която Иисус иска да изгради „църквата” си е именно признанието на вярата, което Петър прави, а не самата му личност.

В крайна сметка църквата отделя на апостолите Петър и Павел огромна роля, тъй като те са едни от най-важните фигури за християнската религия, те са тези, които след смъртта на Иисус разпространяват думите и посланията му по света. Денят, в който се отбелязва делото на свв. ап. Петър и Павел, слага край и на т.нар. Петрови пости.

В българската народна вяра нещата стоят по малко по-различен начин. Българинът вярва, че Св. Петър и Павел са братя. Единият, от които по-добър – Св. Петър, а другият по-лош – Св. Павел. Според българина Св. Петър е един от петима братя юнаци, на който при подялбата на небето и земята се паднало да пази ключовете за райските порти. На 29 юни народът почита Св. Петър и обредността на този ден е свързана най-вече с опазването на реколтата. Петровден бележи, според района, или началото или края на жътвата, а също така слага началото на редица летни празници, наречени горещници. Това са празниците, свързани с почитането на светците, които управляват времето в представите на българите - градушките, сушата, влага, слънце.

Този ден е особено важен, тъй като благополучието на хората е зависело от това каква е реколтата. Вярва се, че „сам свети Петър видял как хората жънат и грабнал сърпа да им помага”. Вероятно най-важният ритуал свързан с този празник е т.нар. Петровско пиле, което е един вид жертва, която цели да осигури добра реколта и нейното съхранение. На места Петровското пиле се коли на в средата на селото, на площада. С това пиле се е отговявало след постите.

Друг особено важен елемент от Петровденската обредност са ябълките, и най-вече с ранния сорт „петровки” – вид дребни ябълки със сладко-кисел вкус. До Петровден съществува забрана да се ядат ябълки. Вярва се, че на този ден жени, които имат починали деца трябва да поднесат в жертва петровски ябълки без да опитват от тях. Съществува легенда, че в рая душите на мъртвите деца са мушички, които обикалят около ябълково дърво. Св Петър ги пази и позволява плодовете да се берат само от тези, чиито майки са дали жертва ябълка на Петровден. В народните представи тази практика е обоснована заради семантичната връзка на ябълката със света на мъртвите, а също и заради вярването, че ябълката е и символ на плодородието.

https://occultroom.blogspot.com/2011/06/blog-post_30.html
« Последна редакция: Септември 17, 2018, 07:23:55 от Hatshepsut »


Share me

Digg  Facebook  Twitter  Google  
Smf