Народен календар 15-20 юли (Илинден, Горещници)

[Hatshepsut]

Илинден

На Илинден не се къпем в реките, защото "Гръмовникът" си взема курбан


Снимка: БГНЕС

На 20 юли християнската църква почита свети пророк Илия. Според писанията в Библията Илия бил потомък на свещеническото Аароново племе и живял по времето на израелския цар Ахав. Царят и съпругата му били яростни езичници и идолопоклонници и затова Илия се явил пред тях за да ги предупреди, бе Бог ще ги накаже с унищожителна суша. Пророчеството се сбъднало и настъпила суша, която продължила три години и шест месеца. Тогава Господ се смилил над изстрадалия народ и изпратил пророка си да извести края на бедствието. В края на живота си, през 818 г. преди Христа, пророк Илия се възнесъл жив с огнена колесница на небето и изчезнал като вятър. Това станало близо до р. Йордан пред погледа на ученика му Елисей. Този момент от живота на светеца най-често се изобразява в иконографията.

Българите наричат празника Илинден. Под влияние на житието на св. Илия в българските народни представи „старият светец” се приема за най-могъщия повелител на небесните стихии, на гръмотевиците и светкавиците. Светецът е господар и на дъждовете, така необходими за селскостопанската реколта. Тази власт му поверил Бог при подялбата на света между светците братя. Според народното предание, когато св. Илия препуска с огнената си колесница по небето, впрегната с четири коня, тогава се причинявали мълнии и тътен. Друга легенда пък разказва, че

 гръмотевиците се получавали, когато светецът търкалял бъчви в небесата

 Затова народът ни нарича св. Илия още „Гръмовник”, „Гръмоделец” и „Гръмоломник”. Ако хората го разсърдят, той се разгневява и изпраща на земята продължителна суша, като заключва за три години дъждовете в пещерата си на небето. Друго предание казва, че ако се разсърди, светецът изсипвал от ръкава на ризата си ледени зърна, градушка и така опустошавал реколтата на греховните хора. Съществува много интересно поверие, че небесните стихии са резултат от битката на св. Илия с крилати змейове, триглави лами, които предвождат градоносните черни облаци, и дори с дявола. Според народните представи на българите св. Илия имал и сестра - Огнена или Опална Марина, Св. Богородица или св. Елена.

Почитането на празника на св. Илия е свързано с надеждата за опазване от небесните стихии и даряване с дъжд и богата реколта. Затова всяка година на този ден по стара традиция българите дават курбан в чест на повелителя на небесните стихии. На къщния праг се коли най-старият петел, наричан „баща”. Стопанките изпичат "колач за св. Илия" и погачи, познати като „боговица”, които най-възрастният член на семейството прекадява заедно с петела. На Илинден се организират общоселски сборове с жертвоприношение на мъжко чифтокопитно животно - бик, вол или овен. Така се цели да бъде омилостивен светецът и да предпази селското землище от градушки и наводнения. Жертвоприношението и трапезите се правят извън селището - на висока могила, край оброчище, край вековни дъбове и параклиси. Според старо предание, едно време

 хората излизали на хълм край селото и дочаквали отдалече да се появи елен

 който доброволно се отдавал за жертва на светеца. Но веднъж хората го заклали, без да го дочакат да си почине от дългия път и затова той повече не се появил. Оттогава вместо елен започнали да принасят като жертва бик, вол и мъжко теле.
 Празникът Илинден се определя и като „среди лято” „когато земя и море се преобръщат”. Традицията забранява на хората да се къпят на този ден в реки, езера и морета, защото могат да се удавят, тъй като св. Илия обичал „да си взема курбан”. В деня на светеца се правят и предсказания за времето. Ако на празника прогърми, то овошките ще се повредят, орехите и лешниците ще бъдат „шупливи”, т. е. изгнили и червиви, но пък виното ще е добро. На Илинден именниците посрещат гости. Денят е и еснафски празник на кожухари, кожари, абаджии и терзии, на самарджии и керемидчии. Библейските легенди за живота на светеца са повод неговият ден да бъде избран за патронен празник на тези занаяти. Около и в София на св. Илия са посветени манастирите в квартал "Илиенци", в "Дървеница" и в с. Бистрица. На Илинден дворовете на тези обители се изпълват с хора, раздават се курбан и обредни пити, а иконите на светеца се отрупват с цветя и дарове.

Изследователите на митологията и религията откриват в образа на св. Илия остатъци от езически култове към древните главни небесни богове - славянския Перун, прабългарския Тангра, а за траките - Зевс.

http://novinar.bg/news/sveti-iliia-izprashta-susha-kato-go-razsardiat_MzAwMDsxMw==.html

Празнува се за предпазване от градушка и гръм, а също и в чест на св. Илия, който е най-главният заповедник на небедния огън, дъжда и градушката. 
    Според вярванията свети Илия препуска с колесница по небето и от търкалянето на колелетата се получават гръмотевиците. Той хвърля светкавици по ламите, които ядат житото. Когато вали дъжд, хората казват, че свети Илия влачи след себе си бъчва с вода, която тече по земята. 
    В някои краища са сигурни, че ако на Илинден не гърми, няма да има орехи и лешници в изобилие. 
    На празника се коли най-стария петел и се приготвят обредни хлябове. В много села на този ден се сбират сборове с общи трапези, курбан, песни и танци. 
    В отделни райони срещу Илинден в сушаво време се извършва обредното гонене на змей. Всички здрави и силни мъже се събират в полунощ, събличат  се чисто голи и вземат в ръце тояги или остри сечива. В пълно мълчание обикалят къщите, дворовете, нивята и градините, размахват и удрят със сечивата по врати, огради, стени, мушкат в сеното и във всички затворени долапи и скринове. Вярва се, че така ще прогонят змея, който е предизвикал засухата. Стопаните им помагат като им оставят отключени и отворени всички врати. 
    Във фолклорното съзнание свети Илия явно е наследник на старогръцкия митологичен бог-слънце Хелиос. Затова свидетелства не само еднаквото име, но и божествените атрибути, които притежава. Старозаветният пророк Илия е свързан и с огъня, и с водата: предрича суша, измолва дъжда и се възнася с огнена колесница. С колесница по небето се движи и бог Хелиос. Обединявайки елински, юдаистки и християнски черти езическото божество-слънце добива облик на светец-градушкар, повелител на мълнията. Така в народните схващания свети Илия се свързва и с лятото, небесната влага, плодородието.
   
    http://margaritta.dir.bg/uli/0403kalendar_uli.htm

Илинден - 20 юли, е един от празниците за предпазване от гръм и градушка. Съществува народно вярване, че светецът е покровител на небесните стихии и дъждовете. В планинските райони на Южна България обичаят се чества много тържествено. Устройват се селски сборове и общоселски курбани, като в жертва се принася бик (овен, вол). Спазва се строго забраната за работа. В други райони в чест на светеца се коли курбан от най-стария петел и се изпича погача. Трапезата се кади от най-възрастния член на семейството. Общоселската маса се нарежда извън землището на високо място или под вековни дъбови дървета.
     Илинден е празник на кожари, кожухари, самарджии и керемидари.

     На този ден празнуват: Илия, Илияна, Илко, Илка.
     
http://sites.google.com/site/pomagalotradiciiiobicai/letni-obicai-1/ilinden

[Hatshepsut]

Гонене на змей

Гонене на змей (Гонитба на змей, Потера на змей) е български обичай, изпълняван при продължително засушаване, разпространен главно в Западна и Северозападна България и централните части на Стара планина. Обичаят не е календарно обвързан. Според народните вярвания, когато настъпи продължителна суша, за чието прекратяване не помагат обичайните обреди за предизвикване на дъжд като молебени, Пеперуда и Герман, тогава се пристъпва към гонене на змей. Това се обуславя от вярването, че обичаите Герман и Пеперуда са насочени към съществото, властващо над дъжда и дъждовните облаци и щом не постигат желания ефект, то причината за сушата е змей, който се е заселил в селището или околностите му. Този змей не е местен, „домашен“, змей-пазител, а чужд, дошъл с вредителска или грабителска цел. За прогонване на този змей и се изпълнява обичая „Гонене на змей“.

Когато общността вземе решение да бъде изпълнен обреда, селският глашатай обикаля цялото селище и с викане известява всички за взетото решение и съобщава кога ще се проведе. Това се прави с цел хората в уреченото време да оставят отворени дворните и къщните врати, за да могат гончиите да проникнат навсякъде, тъй като според вярването змеят може да се намира някъде в къщата, зимника, дворните постройки или някъде по двора, плетищата или пътеките из селото. Освен това по този начин предупреждават младите моми, булките и жените да се скрият, защото подгоненият змей може да грабне някоя от тях.

Участниците в прогонването на змея са млади момци, ергени или женени мъже, задължително едри и силни физически. Никой от останалите членове на общността не бива да знае кои са участниците в гоненето, защото тогава змеят нямало да може да бъде изгонен. Около полунощ гончиите, съвсем голи, без никакви дрехи или обувки по себе си, тръгват из селото въоръжени с дебели тояги. Ако селото е малко вървят заедно, ако е голямо — се разделят на няколко групи (чети). Те влизат във всеки двор, във всяка постройка и във всяка къща и мушкат и ръчкат с тоягите по всички ъгли и кътчета, където предполагат, че може да се е скрил змеят. Това се прави и по дворните огради, куповете сено или слама, крайпътните храсти и т. н. Обикаля се цялото село и землището му с градините, водениците, кошарите и пр. Докато трае това обикаляне и мушкане с тоягите, гончиите трябва да спазват абсолютно мълчание; вярва се, че който издаде и звук, змеят ще го „удари“ и удареният „ще оградиса“ — ще се разболее от тежка болест („лошата болест“). Всички други жители на селището трябва да са скрити, тъй като освен заплахата от змея, всеки който се покаже, рискува да бъде бит („мушкан“) от тоягите на гончиите.

След като обиколят цялото селище и землището му, участниците в обреда, все така спазвайки пълно мълчание, отиват на реката, където се окъпват, обличат се и на зазоряване се прибират в къщи. С това обредът се счита за приключен и се вярва, че змеят е прогонен и скоро ще завали дъжд.

Литература:

Димитър Маринов, Народна вяра и религиозни народни обичаи. София

http://bg.wikipedia.org/wiki/Гонене_на_змей


Заради ритуала след Освобождението депутат изял як пердах на село

Тази година лятото беше белязано от голяма суша. На много места се правеха молебени за дъжд, припомняха се стари народни обичаи за прогонване на сушата. Явно те са помогнали…
Как нашите деди са си обяснявали това природно явление и как са се борели с него? Народната вяра приема, че суша настъпва, когато се прекрачат установени морални норми на общността. В миналото повсеместно се вярвало, че сушата е Божие наказание за сторен грях. Тогава повелителят на облаците и дъжда св. Илия заключвал облаците в Черно море и ги държал там 3 или 9 години, за да накаже хората.

Като най-голям грях народът ни приемал кръвосмешението

В народна песен се разказва как се залюбили брат Ян и сестра му Янка и Господ наказал селото им с жестока суша. В друга народна песен пък сушата е представена като наказание за това, че две сестри са се оженили за двама братя: ”Вие в селото имате две сестри, до две етърви, два брата, два баджанака, и двете деца добили…”. Според народната представа от кръвосмешение се ражда дете “халче”- без ръце, без крака и с две глави. Това се приема за много лоша поличба за цялото село, за предстояща суша, ето защо такова дете трябвало да бъде убито, да бъде хвърлено в огън. Повсеместно като грях, който е причина за засушаване, се приема и незаконородено и некръстено дете, съжителство на мъж и жена без венчавка, самообесил се човек от селото или ако там има блудна жена. Голям грях е мома да роди. За да премахнат греха и да завали дъжд, насила водят тази мома на близката река и символично я изкъпват, като така измиват греха и прогонват сушата.
Според народните представи суша настъпва и ако не се спазват забраните за работа на големи християнски празници. Това става например ако стопанките правят пещ и я замажат на Великден или на Гергьовден. Тази пещ трябва да се разруши, а материалите, от които е построена - камъни и тухли, да се изхвърлят в реката. Суша захваща още и ако стопанка е започнала да тъче платно и не го е завършила до една година. Пак в народна песен се пее как “хайдутка погубва един син на майка” и заради този грях “три години дож не фана”. Предците ни вярвали, че суша ще настъпи и

ако се погребе мъртвец по време на дъжд

Освен като наказание за сторени от хората грехове народът ни си обяснявал това природно бедствие и с направена магия от керемидчии и тухлари, за които не е добре да вали. Те заравяли живо магаре или изгаряли в пещ живо куче. Когато хората “изкопаят” магарето, веднага ще завали дъжд.
Много разпространена вяра в Северозападна България е, че сушата е причинена от змей. Ако във всички околни села вали, а само в едно не капва и капка дъжд, казвали, че в околностите на това село се е заселил змей. Но змеят не бил от онези, които народната вяра приема за домашен, местен и който е полезен, защото пази нивите от градушка, а е змей чуждоземец, дошъл да пакости, да спре дъжда и да докара суша, която ще погуби реколтата. Змеят, наричан още “юнак”, “шаркан”, е митологичен персонаж, произлязъл от смок или шаран, живял 40 години. В северозападните български краища съществува поверие, че “щом 40-годишен смок и 40-годишен шаран се сбият, на земята настъпва голяма суша”. За да прогонят змея, причинител на сушата, в миналото се извършвал обичаят “гонене на змей”. Когато решавали, че “ще гонят змея”, селският глашатай, наричан кехая, обаждал това на селяните с викане, защото през нощта

всички псета трябвало да бъдат вързани, а всички врати отворени

- да могат онези, които гонят змея, да влизат навсякъде. Според народната вяра змеят пакостник се криел в къщите, в зимника или в кошарата и затова трябва да се търси навсякъде. Нощта на ритуала е натоварена с особена символика. Предварително се определят “гонците” - момци или млади женени мъже, които трябвало да са едри и силни, за да могат да преборят змея. Разделени на чети, всеки от момците взимал по една тояга и когато настъпела “голема вечера”, т. е. около полунощ, се събирали на определено място в селото. В пълно мълчане започвали да играят обреден танц, като потропвали с тоягите си по земята. Гонците били голи или само по ризи, боси, без цървули на краката и без калпаци и капи на главите. Гоненето на змея започвало от източния край на селището и завършвало в западния. Гонците тичали на групи и мушкали навсякъде със сопите си - в огради, в плевни, във воденици, по кладенци, в храсталаци, в градини и купи сено, изобщо навсякъде, където можело да се крие змеят. Това се правело пак в пълно мълчание, защото според народното вярване, ако някой от участниците в ритуала издаде и най-малък звук или дума, змеят ще го удари и той ще се разболее от зла болест. Същото ще сполети и онзи, който срещне в нощта четата на гонците, затова никой не бивало да излиза навън, всички се криели по къщите. Особено пазели децата и женската челяд, защото се вярвало, че ако жена или булка се появи, то змеят, подгонен от гонците, ще я грабне и ще я отнесе вдън горите. Освен това жените не бивало да виждат и гонците, които

понякога изпълнявали ритуала чисто голи

Ако четата срещнела някого, го биела и пропъждала, защото се вярвало, че змеят често приемал човешки образ. Скоро след Освобождението се разказвало за някакъв депутат, който минавал през село, в което гонели змей, и си изял пердаха.
След като преминели из цялото селище, гонците се събирали на близката река. Там отново заигравали обредно хоро, а после се окъпвали, като така символично се очиствали от злото, с което били влезли в досег. Обличали се и призори се завръщали вкъщи. След извършването на обичая “гонене на змей“ всички вярвали, че дългоочакваният дъжд ще завали. Според изследователите този обичай пази елементи от военните старинни танци, когато преди влизане в бой воините се обучавали физически и психически за предстоящата битка.

novinar bg

[Hatshepsut]

20 юли - Илинден

На този ден Православната църква отбелязва със специална църковна служба деня на пророк Илия, живял през ІХ в.пр.Хр. Тя включва славословия и молитви към пророка да предпази земята от суша и глад, при суша да измолва напоителни дъждове, при дъждовни бури да направи така, че да запази плодородието и хората.
    Народът вярва, че когато на Илинден прогърми, орехите ще бъдат шупливи, а лешниците празни, но виното ще бъде добро. На много места в страната, когато през лятото се зададе градоносен облак, някоя стара баба излизала гола из полето, със запалена свещ от Бъдни вечер и няколко червени яйца от Великден, поставени в сито, тичала срещу облака, за да го върне и викала: "Върни се, облаче, върни се и иди далече, дека е пуста гора, дека човек не оди..."
    На Илинден някъде колят курбан черна кокошка на прага на къщата и наблюдават: ако при скачането влезе вътре, всичко ще бъде добре в дома, ако изскочи навън - ще има загуба. На този ден се яде и прясно изваден мед, но първо се носи в църква да се освети и в делвичка или буркан се пази като лечебно средство. Домакините месят пита, намазват я отгоре с мед или пък сипват в чиния мед и раздават от питата, за да омилостивят светеца.

   Илинден се празнува общо от българи и турци при текето на Демир баба, Разградско, при изворите "Петте пръста" (Беш пармак). Някои предполагат, че в далечни времена край изворите на река Демир баба дере, е съществувало българско свещено място (оброчище), свързано с култ към бога на гърма и мълниите. На същия ден в Княжево, е патронният празник на княжевската църква. В двора й се намира тюрбето (гробница на големец) на Бали ефенди, когото турците смятат за свой посветен човек, циганите - също ("Бали ефенди е наш паша"). Идват хората на празника, купуват много свещи, палят ги на тюрбето, после се събират цели родове и се отдават на веселие, песни и хорà.

 За светеца се разказват много легенди.

 Четирима светци: Никола, Иван, Петър и Илия седнали да делят небето. Тъкмо започнала делбата, пристигнала "пресвета Мария и казала, че в елинската земя Павликянска не признават Бог, в черква не влизат, причастие не вземат, син баща си не зачита за родител, нито майка си, нито братята си и сестрите. Свети Илия я отпратил да се върне на тази грешна земя и и казал, че ще отиде там ком приключат делбата.. Паднали му се летните гръмотевици, трескавици, тъмните облаци, които да затъмняват якното небе. Отишъл той в Павликянската земя, събрал мъглите и облаците, заключил Черно море и три години не позволил да капне капка дъжд. Земята се напукала, пропаднали в нея ездачи с конете, нпрегнати волове заедно с колата, хората нямало какво да ядат. И въпреки това пак не вярвали в Бог, не стъпвали в храм, не спазвали никакви закони, не почитали родители и роднини. Старият светец се ядосал и им дал седемдесет и седем невори. Целият народ се разболял, всички се залежали по три години в постелята. Страшни мъки, неописуеми болки понесли и чак тогава се досетили, че трябва да вярват и почитат Бога и родителите си, и всички хора, с които живеят. Отишли при свети Илия и видели в пъкъла мъртви души: едни горели до колене, други до пояс и очите им гледат, на трети горят косите им на гланата и пак очите им гледат. като попитали светеца какви са тези хора, той им отговопир: тия не са почитали родителите си, кръстника си, не сте дарявали просяци, не са приемали пътници, не са хранили деца-сираци...

На този ден празнуват Илия, Илина, Илинда, Илиян, Илияна, Илко, Илчо.
 
(Елена Огнянова, "Традиции и празници в България")

http://margaritta.dir.bg/2003/uli/04kal_uli.htm

[Hatshepsut]

Горещници и Илинден - 15, 16, 17 и 20 юли

 Основния поминък на българския народ е земеделието. Чрез земеделието по-голяма част от населението си изкарва своята прехрана. То е важно звено и в скотовъдството, тъй като без продуктите на земеделеца няма скотовъдство. Ако няма ярма в животновъдството настъпва криза.
 Случва се понякога реколтата да бъде сполетяна от природни бедствия като суша, киша, градушка и други. Тъй като българина е много суеверен той вярва, че всички тези нещастия (беди) ги изпраща небето, т.е. Бог. Това суеверие намира израз в думите „Бог дал, Бог взел ”.
 За да умилостивят Бога или природните стихии, хората им посвещават няколко празника. Едни от тези празници са горещниците, които се празнуват на 15, 16, и 17 VІІ.

 Народът е вярвал, че това са най-горещите дни в годината. Тяхното честване е свързано с борбата на хората с градушките.Това природно бедствие нанася големи щети на селскостопанската реколта. Последиците от градушката са непредсазуеми. Унищожаването на реколтата в повечето случаи довежда до глад.
 Това са основните причини, поради което суеверния българин им посвещава тези дни.
 Тези летни празници са характерни за цялата българска етническа общност.
 В различните райони на България празниците носят разнообразни названия. В северните части на страната те са известни под името Чурлига, Пърлига и Марига.
 В района на Северна България особено се тачи Св. Марина. Денят на тази светица се чества на 17 VІІ. Той съвпада с последния ден от тъй наречените горещници. Поради това тя е наричана Марина огнена. Според народните вярвания тя е покровителка на градушките. Поради това тази светица може да я отнесем към групата на светците градушкари. Това са: Св. Герман, Св. Вартоломей, Св. Елисей и Св. Илия. Към празниците на гореспоменатите светци може да прибавим и празника  Видовден.

 Горещниците са празници разпространени и в Южна България. Но там те се наричат Люта, Чурута (Чюрука) и Опалена Мария. Там хората почитат седмицата от 15 VІІ до 20 VІІ, която норичат Запалена, Опалена неделя. В Пиринския край е известна и като Грамна неделя.
 Българите живеещи в Македония също тачат тези празници. Както в останалите етнически територии, така и в Македония те носят различни имена. В областта на Охрид, Битоля и Велес тези празници са известни като Блъсъци, Германовци, Чуруци или Чуреци.
 На всички празници посветени на светци покровители на градушките, грътевиците и пожарите се спазва строга забрана. Горещниците, които прренадлежат към тази група не правят изключение.
 През тези три дни (15, 16, и 17 VІІ) не се извършва никаква селскостопанска дейност, т.е. не се работи на полето. Освен това забраната важи и за къщната (домашна) работа. Не трябва да се пере и мие.
 Поради страх от пожар домашните не палят огън и не поддържат огнището. През този период не се пече и хляб.
 Ако някой наруши тази забрана – градушка или пожар ще унищожи реколтата. Тази вяра е била дълбоко вкоринена в душата на българския селянин. Обикновенените хора осъзнавали, че природата е по-силна от тях, затова те тачели тези празници и спазвали стрикно забраните.
 По принцип тези празници са съпроводени с молитви за дъжд, но понякога се е случвало да се прави молебен и за суша. Това става обаче когато годината е кишава.
 В някои райони на страната – вечерта на 15 VІІ, т.е. първия ден от трите празника се гаси огъня от всички огнища. Това се прави с цел да се предпазят хората и техния имот от пожари. Огънят в домашното огнище се подновява вечерта на третия и последен горещник (17 VІІ).
 Подновяването на домашния огън е съпроводено със специален обред. Вечерта на 17 VІІ се пали един общ огън наречен нов, жив или млад огън.
 От него всяко домакинство подновява огънят в своето огнище.
 При повечето празници от българския празничен календар се извършва ритуално гадание. Горещниците не правят изключение. Гаданията които се извършват през тези дни не са характерни за цялата етническа общност. Те са разпространени само в отделни райони.
 Тези предсказания са свързани с времето. Правят се прогнози за времето през януари, февруари и март. Всеки ден от тези празници отговаря на един от споменатите вече месеци – 15 VІІ на януари, 16 VІІ на февруари, а 17 VІІ на март.
 В някои краища на страната се извършва и ритуално къпане на болни и здрави хора в лековити (минерални) води. Водата като елемент заема важно място във всички световни религии. Тя заема важно място и в мирогледа на българина. Това е напълно естествено, тъй като водата е едната от четирите стихии. Водата освен стихия е и живот.
 Цикъла на летните празници свързани с предпазвани от градушка и гръм завършва с деня на св. пророк Илия – Илинден, който се чества на 20 VІІ по нов стил.
 В представите на хората св. Илия е повелител на мълниите. Пак според тези представи той препуска с огнена колесница по небето. Според народните вярвания огнената колесница на св. Илия е теглена от четири или шест коня. Докато кара своята колесница той хвърля огнени стрели срещу ламите.
 В образа на св. пророк Илия намират отражения остатъци от езическите култове. Този светец народът го отъждествява със старите езически богове – Тангра и Перун.
 На този празник се прави курбан. Обикновено се коли най-стария петел.
 Илинден спада към групата на еснафските празници. Той се почита от задругата на кожарите, самарджиите, кожухарите и керемидарите. На този ден се устройват и селските сборове.
 Както при Горещниците, така на Илинден не се работи. Тази забрана е валидна и за полската и за домашната работа.
 Целта на тези забрани и за Горещниците, и за Илинден е една – предпазване от природни бедствия и катаклизми като суша, градушки и други.
 Българинът като суеверен човек изпитва страх и в същото време боготвори природата. Той е стигнал до извода, че ако реши да се бори с нея ще загуби. Природата винаги си отмъщавала на тези, които са посегнали да я унищожат. И за да умилостивят природата българинът й посвещава тези празници. Така на нея той принася жертви, които имат същата цел - умилостивяване на природните стихии.

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=1100

15, 16, 17 юли - Горещници, Блъсъци, Германовци

   Това са празниците в чест на огъня като стихия. 
    През тези дни работата е строго забранена, защото иначе това, до което се докосва човек, ще изгори. не се жъне, не се коси, не се палят пещи, не се пече хляб. никой не бива да се мие, не се пере, за да няма градушки.
    В някои краища на 15 юли се гаси старият огън, поддържан цяла година и на 17 юли се пали нов, наричан още жив, млад, божи, див огън. Братя близнаци отрязват близнило дърво (което се е разделило на две). Двете стъбла се забиват едно срещу друго, пробиват в тях дупки и промушват пръчка, увита с връв. Братята последователно дърпат пръчката, докато тя започне да пуши; после пренасят огъня върху предварително подготвена клада. 
    Новият огън притежава магически, защитни качества: пази къщата  и гони злото. 
    В традиционните ни представи огънят е по-малкият брат на слънцето, той е негов заместник и затова отношението на хората към него е същото. Огънят е спътник и помощник в борбата с природата, той е и очистваща, магическа сила. Огънят символизира и защитава домашното, усвоеното пространство; но може да бъде и грозна стихия, унищожаваща всичко по пътя си. 
    Паленето на нов, жив огън е символ на създаването на новата вселена, новия свят, новия дом, в който семейството чрез огъня ще има закрила от злите сили.

http://margaritta.dir.bg/uli/0403kalendar_uli.htm

[Петкан]

Днес започват Горещниците. В продължение на три дни - 15, 16 и 17 юли не се ходи на нива, не се работи, не се пали пещ и не се пече хляб. Неспазването на тези забрани води до пожари и градушки. Тези три дни се смятат и за най-горещите през годината.

Източноправославната църква почита през тези дни паметта на мъчениците Кирик и Юлита (15 юли); Антиноген, Юлия девица (16 юли) и св. Марина (17 юли). Според народното вярване Горещниците са най-горещите дни в годината. Тези три дни имат собствени имена. В Северна България те са: Чурл?га, Пърл?га и Марина Огнена, а в Южна — Лю?та, Чуру?та (Чюру?ка) и Опалена Мария.
За да умилостивят Бога или природните стихии, хората им посвещават няколко празника. Едни от тези празници са горещниците, които се празнуват на 15, 16, и 17. юли.

Св. Марина


Народът е вярвал, че това са най-горещите дни в годината. Тяхното честване е свързано с борбата на хората с градушките.Това природно бедствие нанася големи щети на селскостопанската реколта. Последиците от градушката са непредсазуеми. Унищожаването на реколтата в повечето случаи довежда до глад.
Това са основните причини, поради което суеверния българин им посвещава тези дни.
Тези летни празници са характерни за цялата българска етническа общност.
В различните райони на България празниците носят разнообразни названия. В северните части на страната те са известни под името Чурлига, Пърлига и Марига.
В района на Северна България особено се тачи Св. Марина. Денят на тази светица се чества на 17.VІІ . Той съвпада с последния ден от тъй наречените горещници. Поради това тя е наричана Марина огнена. Според народните вярвания тя е покровителка на градушките. Поради това тази светица може да я отнесем към групата на светците градушкари. Това са: Св. Герман, Св. Вартоломей, Св. Елисей и Св. Илия. Към празниците на гореспоменатите светци може да прибавим и празника
Видовден.
Горещниците са празници разпространени и в Южна България. Но там те се наричат Люта, Чурута ( Чюрука ) и Опалена Мария. Там хората почитат седмицата от 15.VІІ до 20. VІІ, която норичат Запалена, Опалена неделя. В Пиринския край е известна и като Грамна неделя.
Българите живеещи в Македониая също тачат тези празници. Както в останалите етнически територии, така и в Македония те носят различни имена. В областта на Охрид, Битоля и Велес тези празници са известни като Блъсъци, Германовци, Чэруци или Чуреци.
На всички празници посветени на светци покровители на градушките, грътевиците и пожарите се спазва строга забрана. Горещниците, които прренадлежат към тази група не правят изключение.
През тези три дни ( 15, 16, и 17. VІІ ) не се извършва никаква селскостопанска дейност, т.е. не се работи на полето. Освен това забраната важи и за къщната ( домашна ) работа. Не трябва да се пере и мие.
Поради страх от пожар домашните не палят огън и не поддържат огнището. През този период не се пече и хляб.
Ако някой наруши тази забрана – градушка или пожар ще унищожи реколтата.Тази вяра е била дълбоко вкоринена в душата на българския селянин. Обикновенените хора осъзнавали, че природата е по-силна от тях, затова те тачели тези празници и спазвали стрикно забраните.
По принцип тези празници са съпроводени с молитви за дъжд, но понякога се е случвало да се прави молебен и за суша. Това става обаче когато годината е кишава.
В някои райони на страната – вечерта на 15.VІІ, т.е. първия ден от трите празника се гаси огъня от всички огнища. Това се прави с цел да се предпазят хората и техния имот от пожари. Огънят в домашното огнище се подновява вечерта на третия и последен горещник ( 17.VІІ ).
Подновяването на домашния огън е съпроводено със специален обред. Вечерта на 17. VІІ се пали един общ огън наречен нов, жив или млад огън.
От него всяко домакинство подновява огънят в своето огнище.
При повечето празници от българския празничен календар се извършва ритуално гадание. Горещниците не правят изключение. Гаданията които се извършват през тези дни не са характерни за цялата етническа общност. Те са разпространени само в отделни райони.
Тези предсказания са свързани с времето. Правят се прогнози за времето през януари, февруари и март. Всеки ден от тези празници отговаря на един от споменатите вече месеци – 15. VІІ на януари, 16. VІІ на февруари, а 17. VІІ на март.
В някои краища на страната се извършва и ритуално къпане на болни и здрави хора в лековити ( минерални ) води. Водата като елемент заема важно място във всички световни религии. Тя заема важно място и в мирогледа на българина. Това е напълно естествено, тъй като водата е едната от четирите стихии. Водата освен стихия е и живот.
Цикъла на летните празници свързани с прдпазвани от градушка и гръм завършва с деня на св. Пророк Илия – Илинден, който се чества на 20 VІІ по нов стил.
В представите на хората св. Илия е повелител на мълниите. Пак според тези представи той препуска с огнена колесница по небето. Според народните вярвания огнената колесница на св. Илия е теглена от четири или шест коня. Докато кара своята колесница той хвърля огнени стрели срещу ламите.
В образа на св. пророк Илия намират отражения остатъци от езическите култове. Този светец народът го отъждествява със старите езически богове –Тангра и Перун.
На този празник се прави курбан. Обикновено се коли най-стария петел.
Илинден спада към групата на еснафските празници. Той се почита от задругата на кожарите, самарджиите, кожухарите и керемидарите. На този ден се устройват и селските сборове.
Както при Горещниците, така на Илинден не се работи. Тази забрана е валидна и за полската и за домашната работа.
Целта на тези забрани и за Горещниците, и за Илинден е една – предпазване от природни бедствия и катаклизми като суша, градушки и други.



...
На 17 юли жителите на Созопол честват Света Великомъченица Марина - закрилница на района. Света Марина е единствената от светците, която има два храма в Созопол.


Редактирано от модератор: Премахване на невалиден линк.

[Hatshepsut]

Народни традиции по Горещниците

Жътвата, един от най-важните периоди в стопанската дейност на българина-земеделец. Горещниците, 15, 16 и 17 юли – едни от най-горещите дни в годината. И народният календар ги отбелязва с празници, Огнени празници.

В народния календар са засвидетелствани около 20 празника през годината, свързани с предпазване от огън и пожар. Но по-голямата част от тях са през лятото, когато и опасността огнената стихия да унищожи реколтата е най-голяма.

Интересно е, че в отношението на предците ни към огъня не се забелязва обожествяване. Отношението им е по-скоро като към живо, свято и могъщо същество, свързано с подземния свят и със слънцето. На някои места първият ден на Горещниците е наречен Арахангел Горешляк, защото в древната вяра на българина страхът от огъня се свързвал с със Свети Арахангел, който води смъртта и вади душите.

Вижда се, че дните за почитане на огъня съвпадат с онези моменти от календара, които маркират и важни космически промени:

- Еньовден – слънцето трепери, играе и се завърта към зима;
- Свети Петър и Павел – бележи се началото на жътвата;
- Свети Панталеймон – заедно с Еньо нарамват кожух и тръгват за сняг;
- Света Варвара – прелом в годишния календарен цикъл и денят и нощта стават равни.

През зимата, когато слънцето е угаснало, на земята идва неговият заместник – огънят. А през лятото, когато то ясно грее, действат забраните за палене и игра с огън, та да не нараства допълнително слънчевата сила. Така след Горещниците започвало и кладенето на седенки на открито, което се схващало и като край на лятото.

Огнените празници се съпровождали от обреди и забрани за опазване на реколтата от огнената стихия. В някои райони цялата седмица между 15 и 20 юли е наречена Запалена или Опалена неделя и се тачи за предпазване от пожар. Съвсем естествено е през тези дни към палещите лъчи на слънцето да не се прибавя и стихията на огъня. Оттук и първата забрана – за паленето на огън.

Още през
първия Горещник, 15 юли

се загася огънят в домашното огнище. В село Црънча, Пазарджишко, стопанката заривала каменна сол в пепелта на огнището и тъй като през трите Горещника не се кладе огън, чак на третия ден я изваждала. Вярвало се, че солта е взела силата на огъня и може да се ползва като „омайно биле": да се сложи във водата на ерген, та в сърцето му да пламне любов към избрана девойка.

Третият Горещник, 17 юли, в народния календар е познат като Огнена Марина. Една легенда разказва, че Света Марина уловила дявола и го била с чепата тояга по главата. Дедите ни я почитали като покровителка на жътвата и сеитбата. В чест на светицата на този ден нито жънели, нито вършеели.

Притчата разказва, че един чорбаджия не пожелал да почете празника и накарал ратаите си да жънат. Скоро пожънатите снопи се запалили сами, задухал и силен вятър, та изгоряло и непожънатото жито. Чорбаджията започнал горещо да се моли:
- Прости, Света Марино, ти палиш, ти гасиш!
Така успял да спаси другите си ниви, но от този ден спазвал строго забраната и не пращал човек на полето.
На третия Горещник

се подновявал огънят в домашното огнище. Според поверието на този ден от небето сам падал новият, „божият" огън. А според ритуала „нов" или „жив" огън се добивал, като се триели силно едно в друго две сухи дървета. Това се правело насред село, от двама братя близнаци или мъже съименници. Всяка домакиня вземала от „живия" огън и го отнасяла в къщи, за да поднови огъня в домашното огнище – символът на семейството, на здравето и на благополучието в къщата. И огънят в домашното огнище се поддържал да не угасне до 15 юли на следващата година.

Сред бедните външни изяви на летните празници се откроява
Илинден

Пророк Илия показва явно сходство със славянския гръмовержец Перун. Според народната вяра, когато светците си поделяли сферите на влияние, на Свети Илия се паднали летните гръмотевици...

Паднали му се летните трескавици,
Да си лети под синьо небо,
Да събира мъгли и облаци,
Да заключва в Черното море,
Да заключва – още да отключва,
да си дава роса и дъждьеве...

И още нещо: като препускал по небето с огнената си колесница, теглена от четири бели коня, Свети Илия пускал огнени стрели срещу лами и змейове, които ядели житото. Светкавици излитали и от копитата на конете му. А дедите ни вярвали, че ако го нямало Свети Илия да убива ламите, нямало да има плодородие.

На Илинден, 20 юли, принасяли в жертва петел, „символ на слънцето". Правели най-стария петел курбан на Светията – та да остане нов, млад и жизнен „баща" на кокошките.

Стария петел принасяли жертва върху къщния праг. И по това, накъде ще отскочи, хората гадаели. Ако отскочи високо, преди да умре – в къщата ще има успех; ако скача навътре и особено ако достигне до огнището – ще има плодородие, сватба и много челяд в дома.

В планинските области на Южна България, където Илинден се чества много тържествено, се устройвали селски сборове, а в жертва се принасял бик или овен. Приготвяли се и обредни хлябове.

Два дни след Илинден, на 22 юли, е
Света Мария Магдалена,

сестра на Свети Илия. Нея хората почитали, защото тя косвено предпазила света от разрушителните мълнии на брат си, като скрила от него кога е неговият ден.

Преданието гласи, че като всеки пророк, Илия бил много разсеян и винаги забравял кога е денят му. На 22 юли той срещнал сестра си и я попитал накъде се е запътила. Мария Магдалена му отговорила, че отива на черква, защото днес е нейният ден. Свети Илия съжалил, че неговият ден още не е дошъл. Тогава Света Мария Магдалена му припомнила, че денят му вече е отминал.
- Ех, как бих се повеселил – отговорил светецът.

И добре че не го е направил, защото със своите мълнии и гръмотевици, щял да погуби света...

http://club50plus.bg/life/family/1557-narodnite-tradicii-po-goreshtnici.html

[Hatshepsut]

Илинден

В християнството св. Илия е единствения светец, който не умира, а се е въздига на небето жив в огнена колесница. Старозаветното житие на пророка споменава, че баща му видял насън как повиват сина му с огън и го хранят с пламък. Живелият през 9 век пр. Хр. Илия пророкувал суша и глад на непозналите Христа езичници, но благодарение на молитвите му завалял дългоочакван дъжд. За него проф. д.и.н., ст.н.с. II ст. Валерия Фол казва:

„Свети Илия е старозаветен пророк, който се е възвисил жив на небето. Пророк, който наследява хетското ураническо божество, слънчевия култ и свещените места, свързани със слънчевия култ и върховното небесно божество. В цялото Средиземноморие, в Гърция, България, Сърбия Свети Илия е на много високи места. Той винаги е нависоко, на място с прекрасна гледка, а неговите параклиси са разположени задължително така. Често той е в равнопоставена двойка със Света Марина и това се наблюдава по цялата българска територия. Параклисите на Свети Илия обикновено са на стари, предхристиянски, тракийски свещени места. Те непрекъснато се поправят, реновират, наблизо има извор, който е свещеният извор на съответното място”.

В народните представи св. Илия е един от четиримата братя светци, на който при подялбата на света се паднали небето и гръмотевиците, което я ясно засвидетелствано в песенния фолклор:

Ка делиа четири светии
ка делиа делба разделна
разделна делба на небеси.

Дел се падна на свети Никола:
падна му се по море да оди
да си оди по море, по Дунав,
да си оди гемии да крепи.

Дел се падна на свети Йована:
падна му се кметство, богомолство.

Дел се падна на светия Петар:
падна му се райните ключове,
да си стои на райните порти,
да си стои рай да си отвара
да отвара и па да затвара.

Дел се падна на свети Илия:
падна му се летни гръмотеви
падна му се летни трескавици
да си лети изпод ясно небе,
да си лети по темни облаци.
 (БНТ, т. 4. е. 861. Софийско)

Светецът, също както братята си преследва ламята, която пасе житата, със златна колесница, теглена от четири бели коня. Светкавиците са неговите огнените стрели, които хвърля по ламята, или огънят, който излиза изпод краката и от ноздрите на конете му. Вярва се също, че св. Илия дава дъжда и росата. Заради неговата власт над гръмотевиците, народа го нарича Гръмовник, Гръмоломник, Гръмодол и счита, че той е силен, властен и сръдлив, за това към него се подхожда с голямо уважение. Като жертвени животни на св. Илия се колят петел, овен, бик, а преди години – елен, всичките, от които имат соларна символика и се свързват с властта на светеца над небето. Съществува и легендата, че преди еленът сам е идвал от гората в селото и е лягал, за да бъде жертвопринесен. На много места стария петел, за да бъде заменен от нов, се коли на прага на къщата и по него гадаят за плодородието, късмета на къщата и за предстоящите женитби на младите. В планинските части на Южна България за общоселския курбан се коли бик – като задължително това се извършва по всички правила, животното е обърнато на изток и е украсено с венче от цветя, най-вече трендафил.

Извършват се интересни ритуали и наричания, свързани с ергенуването - например "опасване" на ергените. Този ритуал е своеобразно "подмладяване" на ергените в селото, подобно на петлите в двора. Вечерта на 20 юли по време на хорото най-старият ерген взема червен пояс от майката на най-младия момък и го опасва надясно с думите: "както се усуква поясът, тъй да се сучат момите край него".

Според друго поверие на днешния ден не трябва да се влиза в морето, защото то взема курбан за светеца. Вярва се, че ако на този ден гърми, орехите и лешниците ще бъдат празни и ще настъпи суша.

Цялостната характеристика на митологичния образ на св. Илия и голямата разлика между него и християнската представа за светеца, ясно показват, че той е наследник на езическите богове на гръмотевиците, дъжда, небето, като Зевс, Перун, Тангра, като древните езически представи постепенно са се приспособили към новата религия и са се запазили в паметта на народа, макар и леко видоизменени.

https://occultroom.blogspot.com/2011/07/blog-post_20.html

[Hatshepsut]

Жив огън

Един от основните обичаи, свързани с празнуването на Горещниците е паленето на т.нар. жив огън. Важността на това събитие за нашите баби и дядовци трудно може да бъде разбрана от нас, модерните хора, ползващи ежедневно електричество. Но в миналото човекът изцяло е зависил от огъня за осигуряването на светлина, топлина и за приготвянето на храната си. От друга страна огънят заема особено важна роля и във вярванията на българина, убеден в неговите магически пречистващи и предпазващи способности; нещо повече - огънят е считан за земна проекция на небесния, божествения огън.

Обаче веднъж в годината (или при опасност от епидемии) се е налагало огънят от всички огнища в селото да бъде подновяван. Нашите предци смятали, че стария огън вече не може да пази къщата от магии, болести и зли духове и трябва да бъде заменен от нов. Така, на първия ден от Горещниците (15 юли), а на места и по време на други празници, всички изгасяли огъня в домашното си огнище, който през остатъка от годината ревностно пазели да не угасне. Обредът по запалването на жив огън, от който всеки взимал за дома си, извършвали едва на третия, последен ден от Горещниците (17 юли). Избрах да ви запозная с две описания на обичая по запалване на жив огън, вместо да дам само едно, защото както обичам да ви повтарям - обредите имат своите регионални особености и могат да бъдат доста различни един от друг. Така, по някакъв начин искам и да провокирам, поне в някои от вас, желанието да търсите и да намирате повече информация от тази, която аз ви давам.

И така - как се пали жив огън?

Иван Венедиков, "Медното гумно на прабългарите" (1995):

"Той се нарича още млад, нов, Божи, див огън. Това се прави така. Двама братя близнаци отрязват едно липово дърво и го разцепват или използват две стъбла от дърво, което е близнило. Забиват дърветата в земята и провъртат в тях дупки — две една срещу друга. В тези дупки промушват двата върха на една вретеновидна пръчка, около която навиват здрава връв. След това всеки от братята хваща единия край на връвта и дърпат ту единият, ту другият. Пръчката се върти съобразно с това непрестанно ту на едната, ту на другата страна, докато се сгорещи толкова, че се запалва и почва да пуши. Тогава с прахан пренасят огъня върху предварително приготвен куп от сухи съчки и дървета и така наклаждат живия огън."

Иваничка Георгиева, "Българска народна митология" (1993):

"Обредът се извършва от двама мъже, голи, със самò име (имената им да не се повтарят в селото), с живи родители. Обредът става на чужд синур, на кръстопът или там, където се събира водата на две реки. Добитък преминава между два огъня или мъжете допират с въглен или горещи пръчки всяко животно. По всяка вероятност обредът някога е бил закрепен на Гергьовден, за което говори и календарното му прикрепване и съвпадение с римската Parilia/Palilia на 23 април. Обредът жив огън възпроизвежда най-примитивния начин за добиване на огъня и акта на неговото овладяване. Обредът за получаване на живия огън е запазил най-примитивния начин за получаване на огън. Уредът, описан от Д. Маринов, се състои от два колеца, които трябва да са „близнаци" (две дървета от един корен), обикновено липови, а вретеното от леска, но също отсечена от дърво близнак. Младите мъже, които произвеждат огъня, са близнаци."

https://occultroom.blogspot.com/2012/07/blog-post_15.html

[Hatshepsut]

Света Марина е покровителка на огъня и укротява змиите

Народни традиции в третия ден от горещниците

На 17 юли е третият Горещник – денят на света великомъченица Марина. Според житието й тя била дъщеря на езически жрец, живял през ІІІ век. На 12-годишна възраст Марина се отдала на християнската вяра и заради това била подложена на жестоки изтезания. На 16 години тя била изправена пред съда и измъчвана – горили раните й с огън, поради което вероятно народът я нарича "Огнена" или "Опална" Марина. Въпреки жестоките мъки Св.Марина не се отрекла от вярата си и била обезглавена.

Според народните вярвания светицата е повелителка на огъня. В някои селища на Тракийската низина южно от река Марица, Горещник е само този ден – 17 юли, и се празнува срещу огън и мълнии. В Северна България почитат празника също за предпазване от огън и пожари. Вярна се, че изворите (аязмата), обречени на Св.Марина и намиращи се в близост до параклиси или черкви, чийто патрон е тя, са много лековити. На Огнена Марина стопаните загасват стария огън и запалват "нов", "жив" в огнището. Това се прави от двама братя близнаци или мъже, носи едно и също лично име, което трябва да е единствено в селото.

В районите на Родопите и на Странджа планина Св. Марина се приема за повелителка на змиите. На празника на светицата стопанките не трябва да работят, не трябва да пипат конци и въжета, не режат и не плетат, за да не ги хапят влечугите. Когато видят змия, я прогонват с думите: "Нека Света Марина да те умарини!" . В християнския свят змията не е обичана и се смята за олицетворение на злото. Обратно - в Индия тя е свещено животно, също е тачена и в някои африкански и азиатски държави, както и по поречието на Амазонка. За българите денят на св. Йеремия се смята за празник на змиите. В народните представи те излизат от зимните си леговища на 25 март - Благовещение. Царят им обаче се появява на земята на 1 май - Йеремия. Всъщност змиите излизат, когато стане трайно топло, твърдят зоолозите. Възможно е поради повишаване на температурите през последните години част от видовете змии от южните ни съседки Гърция и Турция да преминат и у нас, предполагат учените.

Култът към светицата е силно развит в Странджа

Култът към светицата е силно развит в Странджа,  където на нея са посветени параклиси и лековити извори. Близо до Малко Търново има пещера, входът на която е много тесен и според старо поверие, разказвано от местните хора, през него могат да се промъкнат само "чистите" девойки, чиято чест е опазена неопетнена. В този район наричат този ден "лефтерски" (момински) празник. В селата на Стара планина с Горещниците започва периодът на седенките. Обредното "заклаждане"на първата моминска седянка е придружено с много интересни действия и наричания, в чиято основа е любовната магия. През трите дни момите събират съчки и влачат след себе си стебла от тиква, "за да се събират и влачат ергените по тях". Вечерта девойките се събират с хурките си на седянката. Една от тях отива с котле да налее прясна вода от воденицата, защото там водата се върти и така се пожелава "ергените да се въртят около тях".

Вечерта момите сядат на седянка

После дават тайно на момците да пият от тази вода за любов. При запридането на хурките се изрича магическо заклинание. "Какво предеш? – пита едната от момите. Отговорът е – Запридам ергените от Горната махала до Долната". Вечерта, когато си легнат да спят, девойките слагат мокър конец в комина "за да съхнат момците по тях, както съхне конецът". Има обичай и да забождат хурките си в мравуняк, "та да пъплят ергените по тях, както пъплят мравките по земята".

http://club50plus.bg/life/family/3019-sveta-marina-s4a.html

[Hatshepsut]

Огнени реликти

Човешката история не е еднопластова. Почти всичко, което приемаме като създадено напоследък, всъщност има аналог някъде далеч назад във времето. Така стои въпросът и с Християнската догматика. Тя не допуска прототипи, когато се говори за светци. Всички се появяват някак рязко от нищото и заживяват по иконостасите.

В съзнанието на хората, обаче, светците живеят двойнствен живот. Първият е пресъздаден в житията, които разкриват църковния аспект. Вторият е кодиран дълбоко в пластовете на човешката история. Народът пази усещането за дълбока древност и подсъзнателно търси старите свещени места. Някъде там науката открива прототипите на християнските икони.

Филмът "Огнени реликти" акцентира върху образите на Света Марина и Свети Илия - двойка, пресъздаваща огненото начало, което неизбежно е свързано с водното. Народът ги почита като плътно свързани. Факт, който или се премълчава, или просто не се знае.

Във фолклора се представят като брат и сестра, но и като любовници. Вероятно, именно заради това иконите им някак се поставят на дистанция. Една от малкото, които ги показват като двойка, се пази в Малко Търново съвсем близо до мистичната древна пещера на Света Марина край Сливарово. Странджанските върхове над нея са осеяни с параклиси на Свети Илия.

http://vbox7.com/play:04f3ff0cb7

[Hatshepsut]

ИЛИНДЕН – 20 ЮЛИ

Празнуват: Илия, Илиян, Илияна, Илко, Личо

Свети Илия е старозаветният пророк, който 900 години преди Христа предсказал неговото идване. А странно видение на бащата подсказало на всички, че се е родил велик пророк. Мъже с божествени лица повивали детето в огън и го кърмели с огнени пламъци. Уплашил се бащата на Илия, но един от свещениците разтълкувал вярно видението: "На детето ще почива божествена благодат, словото му ще бъде като огън силно и действено, животът му – угоден Богу. И ще съди той Израиля с меч и огън. Името "Илия" значи "крепост Господня". ("Жития на светиите", С., 1991, с. 341)
Наистина така станало. Потомъкът на Ароновия род станал неотстъпчив противник на жреците, изповядващи култа към бог Ваал, убеждавал с огнено слово, наказвал с огнени стрели. Житията ни го представят като аскет и скитник, вярващ в единния Бог Йехова. В двуборството между Йехова и Ваал пророкът Илия имал закрилата и силата на Бог, чрез когото творил чудеса и убеждавал по всякакъв начин.
За да накаже еврейския цар Ахав и всички езичници за греховете им, заключил небето и цели три години не капнала капка дъжд. Когато свършила пророческата му мисия, той се възнесъл на небето в огнена колесница.


МОЛИТВА ЗА СВ. ПРОРОК ИЛИЯ


Ангелът в плът, основата на пророците, вторият предтеча на Христовото пришествие, славният Илия, от небето изпрати на Елисей благодат, болести да прогонва и прокажения да очиства. Затова на тези, които го почитат, дава изцерение.


ИКОНИ


Обикновено иконите изобразяват възнесението на св. Илия с колесница. От двете му страни са архангелите Гавраил и Михаил, встрани от тях – апостолите Петър и Павел и евангелистите Йоан, Матей, Марко и Лука.
Изобразяват светеца и пред пещерата, белобрад, с дълга дреха, по-често в охра.


НАРОДНА МИТОЛОГИЯ


Така си го представя и народът – стои в огнена колесница, лети из облаците с нея и с камшика си кара конете. Магическа е връзката на св. Илия с огъня, оттам – със слънцето и светлината, които изпълват с магия, създават и определят целия живот на земята.
Легендата разказва, че когато юнаците си поделяли небето, на него се паднали летните гръмотевици и светкавици, земята в дълбочина, небето във височина и тъмните облаци. Той ходи под небето, лети по тъмните облаци, събира мъгли и облаци и ги заключва в Черното море. Когато иска, отключва ги, когато иска, докарва страшнасуша – толкова страшна, че земята се пропуква надлъж и шир, а в зейналите пропасти пропадат "старци с бели бради, юнаци с врани коне, невести с мъжки деца и девойки с цветни китки".
Веднъж Света Богородица, св. Магдалина и св. Неделя го помолили да накаже хората за безверието им и той заключил небето за цели три години. Не капнала капка дъжд. Пропукала се земята девет лакти дълбоко и широко. Разкаяли се грешниците, повярвали в Бога и отново напълнили църквите, а св. Илия дал на земята дъжд и плодородие.
Тайнствена е и връзката на св. Илия със змейове, родени сред земните хора. Единствен той може да ги извика, да успи душите им и те да се качат на небето. И пак той може да защити нивите от ламите, които обират плодородието, ядат житото. Казват, че когато гърми, св. Илия удря ламите с огнена коса или хвърля по тях тежък боздуган. Може би светкавиците се образуват от копитата на конете, с които препуска с огнената си колесница по небесния калдъръм, а може би са направо огънят, който излиза от ноздрите на светеца гръмовержец. В борбата си с хали и лами св. Илия е твърде близък до брат си юнака св. Георги. Народът ни го нарича Гръмовник, Гръмоделец, Гръмоломник и вярва, че когато на Илинден се святка и трещи, светецът се бори с лами и хали, които летят в небето и водят градоносните облаци.

Свети Илия и сестрите му

Свети Илия имал две сестри – Мария и Магда. Веднъж, когато бил в настроение, той рекъл на сестрите си, че на който ден му е името, тогава ще погуби света с гръмотевиците си. Ала не знаел кой ден е на името му. Затова всякога питал сестрите си. Те, като знаели вече от брат си, че се опитва да разбере деня, за да затрие света, не му го казвали и дори когато дойдел, те пак му казвали, че още не е дошъл, а като отминел, му казвали: "Отмина вече." И така, сестрите на св. Илия пазят света неразсипан досега.

Свети Илия и майка му

Като малък св. Илия бил сгрешил към майка си. Майка му го проклела така: "Да скита по земята, докато си протрие краката до коленете и си изтърка желязната тояга, и чак тогава да си дойде." Наистина, след дълго скитане той протрил краката си до колене. Тогава Бог се смилил над него и с една златна огнена колесница го грабнал и отнесъл в небето.

Дядо Господ и св. Илия

Една сиромашка жена жънела на една чорбаджийка. Чорбаджийката взимала ръкойките, уж че много жъне. Пък Дядо Господ и св. Илия гледали от небето. Ала св. Илия бил забулен с девет була, защото иначе виждал хората как правели пакости и гърмял. Дядо Господ, като гледал отгоре, позасмял се. Като се позасмял, св. Илия го запитал:
– Защо се смееш?
А Дядо Господ му рекъл:
– Видях нещо на земята.
Свети Илия рекъл:
– Вдигни ми булата.
Най-напред Дядо Господ не искал, ала сетне му вдигнал деветте була. Свети Илия, като погледнал, гръмнал и убил чорбаджийката. Дядо Господ му рекъл:
– Ах, много прибърза. Аз щях да направя така, че да осиромашее и да жъне на сиромахинята.

Сиромахът и св. Илия с магаренцето

Имало един сиромах човек. На рамо си носел дърва от планината, продавал ги и се хранел. Като се връщал от дърва един ден, срещнал го св. Илия до един извор. Като се поздравили, седнал сиромахът да си почине. Добре, ала после не могъл да стане с дърветата, защото били много тежки, и помолил св. Илия да отиде при Бога и да му поиска едно магаренце, за да си носи дръвцата с него. Дожаляло му на св. Илия и се съгласил. Уговорили се на другата сутрин пак тук да се намерят, да му донесе вест от Бога.
Отишъл св. Илия при Бога и го помолил да даде на сиромаха едно магаре. Господ го пратил да каже на сиромаха първо да се помоли за две магарета на комшията, а после и на него ще му даде едно.
Както се били уговорили, срещнали се на другия ден и св. Илия предал на стареца какво бил рекъл Господ.
– Бре – рекъл сиромахът, – да се моля на Бога да даде на комшията ми две магарета, сякаш малко си има той. Не, не, свети Илия, нито за мене си искам магаре, нито пък на комшията две. Аз денем и нощем се моля на Бога да ги умори и тия, които си има комшията, а ти какво ми говориш.
– С тоя ум, старче – рекъл му св. Илия, – нито магаренце ще имаш, нито ще си добре, така ще си умреш и божия рай няма да видиш. Така ми рече Господ.

Свети Илия и кучетата

Имало един цар – много кротък, та чак будала бил. Колкото хора хващали в престъпления, убийства, предателства, водели ги при него да ги съди и да ги накаже. На него все му дожалявало и им прощавал. И като им прощавал така, от ден на ден се множали крадците и убийствата в царството. Нямало нощ да не убият поне двадесетина, да не оберат къщите и дюкяните на хората. В голяма мъка бил този народ, пропищяло мало и голямо от разбойници. Молили се на Бога да не се стъмва, от вечерта всеки мислел, че у тях ще дойдат разбойниците. Едни се оплаквали на царя, други – на Бога. И последните молби помогнали.
Изпратил Господ св. Илия, за да въдвори ред. Взел той със себе си слугата си и отишъл при царя. Дал му знак, че иска да говори с него. Като поговорили, разбрали се за три дни цар да бъде св. Илия, за да усмири царщината.
Отстъпил му царят престола за три дни, за да види дали наистина старецът чужденец ще усмири разбойниците. Като седнал св. Илия на престола, наредил да съобщят по цялата чаршия (пазар) никой да не затваря дюкяна си, защото иначе с голяма глоба ще бъде наказан от новия цар. Чудели се каква ли работа ще бъде тази. Със затворени врати не се живеело, та с отворени как ли щели да осъмнат. Разбойниците отвсякъде ще да нападнат и тогава Господ да им е на помощ. Наистина, така говорели, ала нямало какво да правят. Царят така им е заповядал – дето има сила, правда няма. И така, останали дюкяните отворени.
Като разбрали разбойниците, че чаршията е останала отворена, много се зарадвали.
Като издал тази заповед св. Илия, царят се уплашил, съжалил, че му дал престола си, ала думата вече била излязла от устата му, а царска дума назад не се връща. Успокоявал се, че каквото и да прави, за три дни само ще е.
Свети Илия се захванал за работа. Изпратил слугата си в касапницата, за да викне един стар пес с четири очи (това са кучета, които имат над очите си две бенки, прилични на очи; такива кучета според народната вяра можели да виждат и вампирите). Отишъл слугата и намерил кучето.
– Слушай – рекъл му слугата, – много поздрави ти изпраща свети Илия и те вика да идеш при него, защото има нещо да ти рече.
– Добре – рекло кучето и сложило предната си лапа на челото, за да покаже, че се покланя на заповедта на св. Илия.
После отишъло при светеца и му се поклонило.
– Знаеш ли защо те викам, верни слуга на стопанина, или не знаеш?
– Не знам – рекло кучето.
– Викнал съм те да тръгнеш и да събереш де що кучета има в града, да им наредиш да пазят три нощи, без да хапнат залък хляб, и де що разбойник видят, на парчета да го направят.
Поклонил се песът и с голяма бързина събрал всички кучета от града и ги наредил по кьошетата. Като се стъмнило добре, наизлезли разбойниците по улиците, за да плячкосват. Познали кучетата, че това са разбойници, пуснали се и всички на парчета разкъсали. На сутринта, като видели това хората, зачудили се на новия цар, сам старият цар се зачудил.
Помолил той св. Илия да заповяда и по другите градове да разкъсат разбойниците. Пуснал св. Илия песа и по другите градове и там същото сторили кучетата. На третия ден св. Илия се изгубил от очите на царя. Царят тогава рекъл, че този човек е бил светец и от Бога изпратен, за да му покаже как трябва да наказва лошите, а не да ги жали, както правел преди. И оттогава сложил ред в царството си.

Свети Илия лежи болен

Свети Илия се разболял и лежал на легло цели девет години. Цели девет години не повявал ветрец и не росил ситен дъждец. Тогава сестра му св. Мария тръгнала по света да дири лек за брат си. Срещнала я Света Богородица и є казала да му даде да пие мляко от кошута. Тогава ще оздравее.
Така и станало. Върнала се св. Мария. Отишла на върха на планината, където пасели кошути, и издоила една. Когато занесла млякото на брат си и той пийнал, оздравял веднага. Тогава станал, отключил морето, повял хладен ветрец и заросил дребен дъждец. Върнал се животът отново на земята.


ПРАЗНИКЪТ


Народът ни се е научил най-чинно да умилостивява най-страшните си светци, тези, които люто могат да се сърдят за прегрешенията и тежко да наказват, а св. Илия е един от тях.
В чест на светеца празнуват кожарите, кожухарите, самарджиите, керемидчиите,майсторите и калфите заедно се гощават и веселят. Керемидчиите правят колела от глина, символ на колелата от небесната колесница, с която светецът се възнесъл към небесата.


РИТУАЛИ


Трябва да се празнува и да се принесе на светеца жертва – старият петел, "бащата". Вече е време и той, както и огънят да бъдат подновени. Петелът се коли на прага на къщата и по него може да се гадае.
Организират се общоселски сборове, при които курбанът е мъжко животно, най-често бик, вол, овен. Жертвоприношението трябва да умилостиви светеца и да предпази от градушка и наводнения.
Прави се молебен за дъжд и плодородие.
Вярва се, че св. Илия може да лекува, затова мнозина държали осветената му икона до болния – дано да се вдигне и да оздравее. Вечерта срещу празника се дават и обещания за болния.


ЗАБРАНИ


На Илинден не бива да се работи – инак гръм ще удари човека или житата ще подпали.


ГАДАНИЯ И ПРЕДСКАЗАНИЯ


Гледа се внимателно какви знаци ще разкрие жертвата, какви дни ще предскаже. Ако закланият петел скача високо, е на добре. Ако тръгне навътре в дома, пак е на хубаво, най-добре е, ако успее да стигне до огнището. Тогава и сватба през годината може да се очаква, и плодородие и късмет в къщата. Точно обратното е, ако петелът заскача навън през прага. За съжаление с него натам изскачат и късметът, и берекетът.
По гръдната кост на жертвения петел може да се предскаже бъдещето на къщата.
По това, как лежат овцете и говедата, се познава каква е зимата, която идва – люта и зла или мека и добра.


МЕТЕОРОЛОГИЧНИ ПРОГНОЗИ


Ако на Илинден светецът гърми и трещи, овошките ще се повредят, орехите и лешниците ще са празни. Ще настъпи суша. Единствено виното ще е хубаво, което все пак е някакво утешение.


ОБРЕДНИ ВЕЩИ, ХРАНИ И СИМВОЛИ


Трапеза

Пече се погача "боговица" и "колач за св. Илия". Трапезата се прекадява от най-възрастния. На общите трапези ястията са от курбана – обикновено най-стария бик. Курбан се колят и агнета, петли, кокошки.

Светкавици и гръмотевици

По небесния калдъръм някога имало голямо движение: препускал Господ, ангелите, които в каруци носели облаците, св. Илия със своята желязна кола, впрегната в шест хвъркати коня. Когато колелетата им се удрят в небесните камъни, се получават светкавиците. Светкавици излизат и от огнивото на св. Илия, когато пали лулата си, образуват се и от стрелите, които светецът и змейовете хвърлят по халите. В светкавица се превръща и огънят, който ламята, тръгнала да обира плодородието на хорските ниви, изпуска от устата си, за да изгори св. Илия. Стрелите, с които от небето стрелят по халите, ги изготвя сам св. Илия. Те са много лековити. Когато паднат в земята, забиват се на четиридесет аршина дълбочина и излизат отгоре до четиридесет дни. Хората търсят тези стрели и за да излязат по-бързо, поливат наоколо с мляко. Мястото, където е убита халата, става много плодородно. Светкавиците и гръмотевиците могат да се появят по всяко време на годината освен през зимата, когато е време за почивка и сън, и това важи дори за небесните обитатели и за земните демони. Ако все пак се появят гръм и мълнии, значи небето иска да каже нещо изключително съдбовно.
От деня, в който прогърми за пръв път през годината, зависи цялата година. Има значение не само денят, но дори и посоката, от която идва гърмежът. Най-добре е да се случи колкото може по-рано преди Гергьовден, защото колкото дни остават до празника, толкова ще струва житото през годината. Не е добре да гърми на самия Гергьовден, не е добре това да става и на св. Илия, защото орехите и лещниците ще останат празни. Ако гърми преди обяд и първият гръм дойде от изток, годината ще е плодородна. Ако се гърми от север, ще е на лошо и няма да има берекет.

http://znam.bg/com/action/showArticle?encID=212&article=1482134978

[Hatshepsut]

По Горещниците „Божи” огън пали „младото” огнище

На 15, 16 и 17 юли в България се отбелязват „Горещниците” – най-топлите дни на лятото. Те имат езически произход и са свързани с култа към огъня.

Обичаят „Горещници” е разпространен предимно в Северна и Западна България, но ритуали, свързани с него, се изпълняват и в други региони на страната. Животът на българите някога е бил свързан изцяло със селското стопанство и всяка беда – суша, проливни дъждове, градушки, могли да унищожат реколтата. Суеверните българи вярвали, че всички тези нещастия са изпратени от Бог, и целта на ритуалите било да умилостивят него и природните стихии. На Горещници не бива да се ходи в полето, да се жъне, коси и копае, да се работи къщна работа. Забранено е да се пече хляб – за предпазване от огнени стихии и градушки. Народът казвал, че в противен случай полята (и най-вече ожънатите снопи) ще се самозапалят, тъй като през тези дни огънят се спуска от небето на земята – обикновено във вид на мълния.

Вечерта на 15 юли, на първия ден от празниците, по традиция българите гасят огъня в домашното огнище, за да се предпазят хората и имуществото от пожари. През втория ден съществува пълна забрана за палене на огън, а на третия ден, с помощта на специален обред, се запалва общ „нов”, „жив”, „млад” огън. В някои населени места на 15 юли жените зариват в пепелта на огнището каменна сол, защото вярват, че тя поема силата на огъня и може да се използва като „омайно биле”: да се сложи във водата на ерген, за да се разгори в сърцето му любов към избраната девойка.

Който се потопи в лековита вода по време на Горещниците, ще е здрав през цялата година. „В народа битува поверие, че който се изкъпе в тези горещи дни в топла вода, извираща от самата земя, него ще подмине болест” – пише българският етнограф Димитър Маринов.
В тези три дни народът гадаел, какво ще е времето през първите три месеца на новата година – януари, февруари и март. Ако денят през Горещниците е топъл и слънчев, то съответният месец също ще е мек, без сняг, топъл и дъждовен. Студеният ден обаче предвещава зимни студове и бури. Ако на 15 юли един час преди пладне се чуе гръм – зимата ще дойде рано, ако гръмотевиците се обадят един час след пладне – тя ще дойде късно. На 16 юли пастирите хвърляли сопите си в кошарата. Ако овцете легнат върху тях – зимата ще е сурова, ако ли не – ще е мека. А ако легнат откъм единия край на сопата – студ се очаква чак към края на зимата. Всичките три дни на Горещниците се съпровождат с молитви за дъжд, но понякога хората правели и молебени за суша – когато годината била дъждовна.

В планините Родопи и Странджа третият ден от Горещниците е на особена почит – на 17 юли е празникът на Света Марина, която българите смятат за повелителка на огъня, пожарите и бурите. На нея се подчиняват и змиите. Този ден в българския народен календар се нарича Огнена Марина. На лечителката Марина са подвластни и градушките. А през нощта тя идва в сънищата на онези, които вярват в нея, и им дава съвети как да решат проблемите си. На този ден на жените се забранява да шият и бродират, те дори не се докосват до конци и въжета – до всичко, което прилича на змии, за да не ги срещнат и да не бъдат ухапани от змия през лятото.

Българите вярват, че Света Марина помага на младите момичета да се оженят, покровителства жените и родилките. Тя се грижи за успешното раждане, лекува безплодието и други женски болести, кожни и очни заболявания. На 17 юли започва и периодът на седенките, които са важна част от живота на българското общество.

Съществува поверие, че на 17 юли огънят сам пада на земята. По тази причина точно в този ден насред селския площад двама мъже – близнаци или роднини с еднакви имена, търкайки сухи пръчки, запалват „нов, жив, божи” огън. След това разпалват голям огън, който цялото село прескача за здраве. Покрай него прекарват и домашните животни – за плодовитост.

Народът смята, че старият огън в домашното огнище вече не може да предпази дома от магии, болести и зли духове, затова след молитва всеки взима от „живия” огън, за да запали отново домашното огнище – символ на семейството, здравето и благополучието. Огъня поддържат да не угасне до 15 юли следващата година. В този ден празнуват ковачи, пекари, калайджии, грънчари и всички, които работят с огън. Рано сутринта съпругите им замесват хляб, намазват го с мед и раздават на съседите – за да спори работата на мъжете им.

Празничната обредност в деня на Света Марина включва и „курбан” (ястие от жертвено животно), общи трапези близо до храмове, параклиси и лековити извори, които носят името ѝ. Продължава ритуалното къпане за здраве и благоденствие. Горещниците са сред най-почитаните от българите празници за предпазване от огън и пожари.

http://bnr.bg/radiobulgaria/post/100579635

[Hatshepsut]

Илинден, божи стрели, предпазване от градушка