Forum > Фолклор

Народен календар 15-20 юли (Илинден, Горещници)

(1/3) > >>

Hatshepsut:
Илинден

На Илинден не се къпем в реките, защото "Гръмовникът" си взема курбан


Снимка: БГНЕС
На 20 юли християнската църква почита свети пророк Илия. Според писанията в Библията Илия бил потомък на свещеническото Аароново племе и живял по времето на израелския цар Ахав. Царят и съпругата му били яростни езичници и идолопоклонници и затова Илия се явил пред тях за да ги предупреди, бе Бог ще ги накаже с унищожителна суша. Пророчеството се сбъднало и настъпила суша, която продължила три години и шест месеца. Тогава Господ се смилил над изстрадалия народ и изпратил пророка си да извести края на бедствието. В края на живота си, през 818 г. преди Христа, пророк Илия се възнесъл жив с огнена колесница на небето и изчезнал като вятър. Това станало близо до р. Йордан пред погледа на ученика му Елисей. Този момент от живота на светеца най-често се изобразява в иконографията.

Българите наричат празника Илинден. Под влияние на житието на св. Илия в българските народни представи „старият светец” се приема за най-могъщия повелител на небесните стихии, на гръмотевиците и светкавиците. Светецът е господар и на дъждовете, така необходими за селскостопанската реколта. Тази власт му поверил Бог при подялбата на света между светците братя. Според народното предание, когато св. Илия препуска с огнената си колесница по небето, впрегната с четири коня, тогава се причинявали мълнии и тътен. Друга легенда пък разказва, че

 гръмотевиците се получавали, когато светецът търкалял бъчви в небесата

 Затова народът ни нарича св. Илия още „Гръмовник”, „Гръмоделец” и „Гръмоломник”. Ако хората го разсърдят, той се разгневява и изпраща на земята продължителна суша, като заключва за три години дъждовете в пещерата си на небето. Друго предание казва, че ако се разсърди, светецът изсипвал от ръкава на ризата си ледени зърна, градушка и така опустошавал реколтата на греховните хора. Съществува много интересно поверие, че небесните стихии са резултат от битката на св. Илия с крилати змейове, триглави лами, които предвождат градоносните черни облаци, и дори с дявола. Според народните представи на българите св. Илия имал и сестра - Огнена или Опална Марина, Св. Богородица или св. Елена.

Почитането на празника на св. Илия е свързано с надеждата за опазване от небесните стихии и даряване с дъжд и богата реколта. Затова всяка година на този ден по стара традиция българите дават курбан в чест на повелителя на небесните стихии. На къщния праг се коли най-старият петел, наричан „баща”. Стопанките изпичат "колач за св. Илия" и погачи, познати като „боговица”, които най-възрастният член на семейството прекадява заедно с петела. На Илинден се организират общоселски сборове с жертвоприношение на мъжко чифтокопитно животно - бик, вол или овен. Така се цели да бъде омилостивен светецът и да предпази селското землище от градушки и наводнения. Жертвоприношението и трапезите се правят извън селището - на висока могила, край оброчище, край вековни дъбове и параклиси. Според старо предание, едно време

 хората излизали на хълм край селото и дочаквали отдалече да се появи елен

 който доброволно се отдавал за жертва на светеца. Но веднъж хората го заклали, без да го дочакат да си почине от дългия път и затова той повече не се появил. Оттогава вместо елен започнали да принасят като жертва бик, вол и мъжко теле.
 Празникът Илинден се определя и като „среди лято” „когато земя и море се преобръщат”. Традицията забранява на хората да се къпят на този ден в реки, езера и морета, защото могат да се удавят, тъй като св. Илия обичал „да си взема курбан”. В деня на светеца се правят и предсказания за времето. Ако на празника прогърми, то овошките ще се повредят, орехите и лешниците ще бъдат „шупливи”, т. е. изгнили и червиви, но пък виното ще е добро. На Илинден именниците посрещат гости. Денят е и еснафски празник на кожухари, кожари, абаджии и терзии, на самарджии и керемидчии. Библейските легенди за живота на светеца са повод неговият ден да бъде избран за патронен празник на тези занаяти. Около и в София на св. Илия са посветени манастирите в квартал "Илиенци", в "Дървеница" и в с. Бистрица. На Илинден дворовете на тези обители се изпълват с хора, раздават се курбан и обредни пити, а иконите на светеца се отрупват с цветя и дарове.

Изследователите на митологията и религията откриват в образа на св. Илия остатъци от езически култове към древните главни небесни богове - славянския Перун, прабългарския Тангра, а за траките - Зевс.

http://novinar.bg/news/sveti-iliia-izprashta-susha-kato-go-razsardiat_MzAwMDsxMw==.html

Празнува се за предпазване от градушка и гръм, а също и в чест на св. Илия, който е най-главният заповедник на небедния огън, дъжда и градушката. 
    Според вярванията свети Илия препуска с колесница по небето и от търкалянето на колелетата се получават гръмотевиците. Той хвърля светкавици по ламите, които ядат житото. Когато вали дъжд, хората казват, че свети Илия влачи след себе си бъчва с вода, която тече по земята. 
    В някои краища са сигурни, че ако на Илинден не гърми, няма да има орехи и лешници в изобилие. 
    На празника се коли най-стария петел и се приготвят обредни хлябове. В много села на този ден се сбират сборове с общи трапези, курбан, песни и танци. 
    В отделни райони срещу Илинден в сушаво време се извършва обредното гонене на змей. Всички здрави и силни мъже се събират в полунощ, събличат  се чисто голи и вземат в ръце тояги или остри сечива. В пълно мълчание обикалят къщите, дворовете, нивята и градините, размахват и удрят със сечивата по врати, огради, стени, мушкат в сеното и във всички затворени долапи и скринове. Вярва се, че така ще прогонят змея, който е предизвикал засухата. Стопаните им помагат като им оставят отключени и отворени всички врати. 
    Във фолклорното съзнание свети Илия явно е наследник на старогръцкия митологичен бог-слънце Хелиос. Затова свидетелства не само еднаквото име, но и божествените атрибути, които притежава. Старозаветният пророк Илия е свързан и с огъня, и с водата: предрича суша, измолва дъжда и се възнася с огнена колесница. С колесница по небето се движи и бог Хелиос. Обединявайки елински, юдаистки и християнски черти езическото божество-слънце добива облик на светец-градушкар, повелител на мълнията. Така в народните схващания свети Илия се свързва и с лятото, небесната влага, плодородието.
   
    http://margaritta.dir.bg/uli/0403kalendar_uli.htm

Илинден - 20 юли, е един от празниците за предпазване от гръм и градушка. Съществува народно вярване, че светецът е покровител на небесните стихии и дъждовете. В планинските райони на Южна България обичаят се чества много тържествено. Устройват се селски сборове и общоселски курбани, като в жертва се принася бик (овен, вол). Спазва се строго забраната за работа. В други райони в чест на светеца се коли курбан от най-стария петел и се изпича погача. Трапезата се кади от най-възрастния член на семейството. Общоселската маса се нарежда извън землището на високо място или под вековни дъбови дървета.
     Илинден е празник на кожари, кожухари, самарджии и керемидари.

     На този ден празнуват: Илия, Илияна, Илко, Илка.
     
http://sites.google.com/site/pomagalotradiciiiobicai/letni-obicai-1/ilinden

Hatshepsut:
Гонене на змей
Гонене на змей (Гонитба на змей, Потера на змей) е български обичай, изпълняван при продължително засушаване, разпространен главно в Западна и Северозападна България и централните части на Стара планина. Обичаят не е календарно обвързан. Според народните вярвания, когато настъпи продължителна суша, за чието прекратяване не помагат обичайните обреди за предизвикване на дъжд като молебени, Пеперуда и Герман, тогава се пристъпва към гонене на змей. Това се обуславя от вярването, че обичаите Герман и Пеперуда са насочени към съществото, властващо над дъжда и дъждовните облаци и щом не постигат желания ефект, то причината за сушата е змей, който се е заселил в селището или околностите му. Този змей не е местен, „домашен“, змей-пазител, а чужд, дошъл с вредителска или грабителска цел. За прогонване на този змей и се изпълнява обичая „Гонене на змей“.

Когато общността вземе решение да бъде изпълнен обреда, селският глашатай обикаля цялото селище и с викане известява всички за взетото решение и съобщава кога ще се проведе. Това се прави с цел хората в уреченото време да оставят отворени дворните и къщните врати, за да могат гончиите да проникнат навсякъде, тъй като според вярването змеят може да се намира някъде в къщата, зимника, дворните постройки или някъде по двора, плетищата или пътеките из селото. Освен това по този начин предупреждават младите моми, булките и жените да се скрият, защото подгоненият змей може да грабне някоя от тях.

Участниците в прогонването на змея са млади момци, ергени или женени мъже, задължително едри и силни физически. Никой от останалите членове на общността не бива да знае кои са участниците в гоненето, защото тогава змеят нямало да може да бъде изгонен. Около полунощ гончиите, съвсем голи, без никакви дрехи или обувки по себе си, тръгват из селото въоръжени с дебели тояги. Ако селото е малко вървят заедно, ако е голямо — се разделят на няколко групи (чети). Те влизат във всеки двор, във всяка постройка и във всяка къща и мушкат и ръчкат с тоягите по всички ъгли и кътчета, където предполагат, че може да се е скрил змеят. Това се прави и по дворните огради, куповете сено или слама, крайпътните храсти и т. н. Обикаля се цялото село и землището му с градините, водениците, кошарите и пр. Докато трае това обикаляне и мушкане с тоягите, гончиите трябва да спазват абсолютно мълчание; вярва се, че който издаде и звук, змеят ще го „удари“ и удареният „ще оградиса“ — ще се разболее от тежка болест („лошата болест“). Всички други жители на селището трябва да са скрити, тъй като освен заплахата от змея, всеки който се покаже, рискува да бъде бит („мушкан“) от тоягите на гончиите.

След като обиколят цялото селище и землището му, участниците в обреда, все така спазвайки пълно мълчание, отиват на реката, където се окъпват, обличат се и на зазоряване се прибират в къщи. С това обредът се счита за приключен и се вярва, че змеят е прогонен и скоро ще завали дъжд.

Литература:

Димитър Маринов, Народна вяра и религиозни народни обичаи. София

http://bg.wikipedia.org/wiki/Гонене_на_змей


Заради ритуала след Освобождението депутат изял як пердах на село

Тази година лятото беше белязано от голяма суша. На много места се правеха молебени за дъжд, припомняха се стари народни обичаи за прогонване на сушата. Явно те са помогнали…
Как нашите деди са си обяснявали това природно явление и как са се борели с него? Народната вяра приема, че суша настъпва, когато се прекрачат установени морални норми на общността. В миналото повсеместно се вярвало, че сушата е Божие наказание за сторен грях. Тогава повелителят на облаците и дъжда св. Илия заключвал облаците в Черно море и ги държал там 3 или 9 години, за да накаже хората.

Като най-голям грях народът ни приемал кръвосмешението

В народна песен се разказва как се залюбили брат Ян и сестра му Янка и Господ наказал селото им с жестока суша. В друга народна песен пък сушата е представена като наказание за това, че две сестри са се оженили за двама братя: ”Вие в селото имате две сестри, до две етърви, два брата, два баджанака, и двете деца добили…”. Според народната представа от кръвосмешение се ражда дете “халче”- без ръце, без крака и с две глави. Това се приема за много лоша поличба за цялото село, за предстояща суша, ето защо такова дете трябвало да бъде убито, да бъде хвърлено в огън. Повсеместно като грях, който е причина за засушаване, се приема и незаконородено и некръстено дете, съжителство на мъж и жена без венчавка, самообесил се човек от селото или ако там има блудна жена. Голям грях е мома да роди. За да премахнат греха и да завали дъжд, насила водят тази мома на близката река и символично я изкъпват, като така измиват греха и прогонват сушата.
Според народните представи суша настъпва и ако не се спазват забраните за работа на големи християнски празници. Това става например ако стопанките правят пещ и я замажат на Великден или на Гергьовден. Тази пещ трябва да се разруши, а материалите, от които е построена - камъни и тухли, да се изхвърлят в реката. Суша захваща още и ако стопанка е започнала да тъче платно и не го е завършила до една година. Пак в народна песен се пее как “хайдутка погубва един син на майка” и заради този грях “три години дож не фана”. Предците ни вярвали, че суша ще настъпи и

ако се погребе мъртвец по време на дъжд

Освен като наказание за сторени от хората грехове народът ни си обяснявал това природно бедствие и с направена магия от керемидчии и тухлари, за които не е добре да вали. Те заравяли живо магаре или изгаряли в пещ живо куче. Когато хората “изкопаят” магарето, веднага ще завали дъжд.
Много разпространена вяра в Северозападна България е, че сушата е причинена от змей. Ако във всички околни села вали, а само в едно не капва и капка дъжд, казвали, че в околностите на това село се е заселил змей. Но змеят не бил от онези, които народната вяра приема за домашен, местен и който е полезен, защото пази нивите от градушка, а е змей чуждоземец, дошъл да пакости, да спре дъжда и да докара суша, която ще погуби реколтата. Змеят, наричан още “юнак”, “шаркан”, е митологичен персонаж, произлязъл от смок или шаран, живял 40 години. В северозападните български краища съществува поверие, че “щом 40-годишен смок и 40-годишен шаран се сбият, на земята настъпва голяма суша”. За да прогонят змея, причинител на сушата, в миналото се извършвал обичаят “гонене на змей”. Когато решавали, че “ще гонят змея”, селският глашатай, наричан кехая, обаждал това на селяните с викане, защото през нощта

всички псета трябвало да бъдат вързани, а всички врати отворени

- да могат онези, които гонят змея, да влизат навсякъде. Според народната вяра змеят пакостник се криел в къщите, в зимника или в кошарата и затова трябва да се търси навсякъде. Нощта на ритуала е натоварена с особена символика. Предварително се определят “гонците” - момци или млади женени мъже, които трябвало да са едри и силни, за да могат да преборят змея. Разделени на чети, всеки от момците взимал по една тояга и когато настъпела “голема вечера”, т. е. около полунощ, се събирали на определено място в селото. В пълно мълчане започвали да играят обреден танц, като потропвали с тоягите си по земята. Гонците били голи или само по ризи, боси, без цървули на краката и без калпаци и капи на главите. Гоненето на змея започвало от източния край на селището и завършвало в западния. Гонците тичали на групи и мушкали навсякъде със сопите си - в огради, в плевни, във воденици, по кладенци, в храсталаци, в градини и купи сено, изобщо навсякъде, където можело да се крие змеят. Това се правело пак в пълно мълчание, защото според народното вярване, ако някой от участниците в ритуала издаде и най-малък звук или дума, змеят ще го удари и той ще се разболее от зла болест. Същото ще сполети и онзи, който срещне в нощта четата на гонците, затова никой не бивало да излиза навън, всички се криели по къщите. Особено пазели децата и женската челяд, защото се вярвало, че ако жена или булка се появи, то змеят, подгонен от гонците, ще я грабне и ще я отнесе вдън горите. Освен това жените не бивало да виждат и гонците, които

понякога изпълнявали ритуала чисто голи

Ако четата срещнела някого, го биела и пропъждала, защото се вярвало, че змеят често приемал човешки образ. Скоро след Освобождението се разказвало за някакъв депутат, който минавал през село, в което гонели змей, и си изял пердаха.
След като преминели из цялото селище, гонците се събирали на близката река. Там отново заигравали обредно хоро, а после се окъпвали, като така символично се очиствали от злото, с което били влезли в досег. Обличали се и призори се завръщали вкъщи. След извършването на обичая “гонене на змей“ всички вярвали, че дългоочакваният дъжд ще завали. Според изследователите този обичай пази елементи от военните старинни танци, когато преди влизане в бой воините се обучавали физически и психически за предстоящата битка.

novinar bg

Hatshepsut:
20 юли - Илинден
На този ден Православната църква отбелязва със специална църковна служба деня на пророк Илия, живял през ІХ в.пр.Хр. Тя включва славословия и молитви към пророка да предпази земята от суша и глад, при суша да измолва напоителни дъждове, при дъждовни бури да направи така, че да запази плодородието и хората.
    Народът вярва, че когато на Илинден прогърми, орехите ще бъдат шупливи, а лешниците празни, но виното ще бъде добро. На много места в страната, когато през лятото се зададе градоносен облак, някоя стара баба излизала гола из полето, със запалена свещ от Бъдни вечер и няколко червени яйца от Великден, поставени в сито, тичала срещу облака, за да го върне и викала: "Върни се, облаче, върни се и иди далече, дека е пуста гора, дека човек не оди..."
    На Илинден някъде колят курбан черна кокошка на прага на къщата и наблюдават: ако при скачането влезе вътре, всичко ще бъде добре в дома, ако изскочи навън - ще има загуба. На този ден се яде и прясно изваден мед, но първо се носи в църква да се освети и в делвичка или буркан се пази като лечебно средство. Домакините месят пита, намазват я отгоре с мед или пък сипват в чиния мед и раздават от питата, за да омилостивят светеца.

   Илинден се празнува общо от българи и турци при текето на Демир баба, Разградско, при изворите "Петте пръста" (Беш пармак). Някои предполагат, че в далечни времена край изворите на река Демир баба дере, е съществувало българско свещено място (оброчище), свързано с култ към бога на гърма и мълниите. На същия ден в Княжево, е патронният празник на княжевската църква. В двора й се намира тюрбето (гробница на големец) на Бали ефенди, когото турците смятат за свой посветен човек, циганите - също ("Бали ефенди е наш паша"). Идват хората на празника, купуват много свещи, палят ги на тюрбето, после се събират цели родове и се отдават на веселие, песни и хорà.

 За светеца се разказват много легенди.

 Четирима светци: Никола, Иван, Петър и Илия седнали да делят небето. Тъкмо започнала делбата, пристигнала "пресвета Мария и казала, че в елинската земя Павликянска не признават Бог, в черква не влизат, причастие не вземат, син баща си не зачита за родител, нито майка си, нито братята си и сестрите. Свети Илия я отпратил да се върне на тази грешна земя и и казал, че ще отиде там ком приключат делбата.. Паднали му се летните гръмотевици, трескавици, тъмните облаци, които да затъмняват якното небе. Отишъл той в Павликянската земя, събрал мъглите и облаците, заключил Черно море и три години не позволил да капне капка дъжд. Земята се напукала, пропаднали в нея ездачи с конете, нпрегнати волове заедно с колата, хората нямало какво да ядат. И въпреки това пак не вярвали в Бог, не стъпвали в храм, не спазвали никакви закони, не почитали родители и роднини. Старият светец се ядосал и им дал седемдесет и седем невори. Целият народ се разболял, всички се залежали по три години в постелята. Страшни мъки, неописуеми болки понесли и чак тогава се досетили, че трябва да вярват и почитат Бога и родителите си, и всички хора, с които живеят. Отишли при свети Илия и видели в пъкъла мъртви души: едни горели до колене, други до пояс и очите им гледат, на трети горят косите им на гланата и пак очите им гледат. като попитали светеца какви са тези хора, той им отговопир: тия не са почитали родителите си, кръстника си, не сте дарявали просяци, не са приемали пътници, не са хранили деца-сираци...

На този ден празнуват Илия, Илина, Илинда, Илиян, Илияна, Илко, Илчо.
 
(Елена Огнянова, "Традиции и празници в България")

http://margaritta.dir.bg/2003/uli/04kal_uli.htm

Hatshepsut:
Горещници и Илинден - 15, 16, 17 и 20 юли
 Основния поминък на българския народ е земеделието. Чрез земеделието по-голяма част от населението си изкарва своята прехрана. То е важно звено и в скотовъдството, тъй като без продуктите на земеделеца няма скотовъдство. Ако няма ярма в животновъдството настъпва криза.
 Случва се понякога реколтата да бъде сполетяна от природни бедствия като суша, киша, градушка и други. Тъй като българина е много суеверен той вярва, че всички тези нещастия (беди) ги изпраща небето, т.е. Бог. Това суеверие намира израз в думите „Бог дал, Бог взел ”.
 За да умилостивят Бога или природните стихии, хората им посвещават няколко празника. Едни от тези празници са горещниците, които се празнуват на 15, 16, и 17 VІІ.

 Народът е вярвал, че това са най-горещите дни в годината. Тяхното честване е свързано с борбата на хората с градушките.Това природно бедствие нанася големи щети на селскостопанската реколта. Последиците от градушката са непредсазуеми. Унищожаването на реколтата в повечето случаи довежда до глад.
 Това са основните причини, поради което суеверния българин им посвещава тези дни.
 Тези летни празници са характерни за цялата българска етническа общност.
 В различните райони на България празниците носят разнообразни названия. В северните части на страната те са известни под името Чурлига, Пърлига и Марига.
 В района на Северна България особено се тачи Св. Марина. Денят на тази светица се чества на 17 VІІ. Той съвпада с последния ден от тъй наречените горещници. Поради това тя е наричана Марина огнена. Според народните вярвания тя е покровителка на градушките. Поради това тази светица може да я отнесем към групата на светците градушкари. Това са: Св. Герман, Св. Вартоломей, Св. Елисей и Св. Илия. Към празниците на гореспоменатите светци може да прибавим и празника  Видовден.

 Горещниците са празници разпространени и в Южна България. Но там те се наричат Люта, Чурута (Чюрука) и Опалена Мария. Там хората почитат седмицата от 15 VІІ до 20 VІІ, която норичат Запалена, Опалена неделя. В Пиринския край е известна и като Грамна неделя.
 Българите живеещи в Македония също тачат тези празници. Както в останалите етнически територии, така и в Македония те носят различни имена. В областта на Охрид, Битоля и Велес тези празници са известни като Блъсъци, Германовци, Чуруци или Чуреци.
 На всички празници посветени на светци покровители на градушките, грътевиците и пожарите се спазва строга забрана. Горещниците, които прренадлежат към тази група не правят изключение.
 През тези три дни (15, 16, и 17 VІІ) не се извършва никаква селскостопанска дейност, т.е. не се работи на полето. Освен това забраната важи и за къщната (домашна) работа. Не трябва да се пере и мие.
 Поради страх от пожар домашните не палят огън и не поддържат огнището. През този период не се пече и хляб.
 Ако някой наруши тази забрана – градушка или пожар ще унищожи реколтата. Тази вяра е била дълбоко вкоринена в душата на българския селянин. Обикновенените хора осъзнавали, че природата е по-силна от тях, затова те тачели тези празници и спазвали стрикно забраните.
 По принцип тези празници са съпроводени с молитви за дъжд, но понякога се е случвало да се прави молебен и за суша. Това става обаче когато годината е кишава.
 В някои райони на страната – вечерта на 15 VІІ, т.е. първия ден от трите празника се гаси огъня от всички огнища. Това се прави с цел да се предпазят хората и техния имот от пожари. Огънят в домашното огнище се подновява вечерта на третия и последен горещник (17 VІІ).
 Подновяването на домашния огън е съпроводено със специален обред. Вечерта на 17 VІІ се пали един общ огън наречен нов, жив или млад огън.
 От него всяко домакинство подновява огънят в своето огнище.
 При повечето празници от българския празничен календар се извършва ритуално гадание. Горещниците не правят изключение. Гаданията които се извършват през тези дни не са характерни за цялата етническа общност. Те са разпространени само в отделни райони.
 Тези предсказания са свързани с времето. Правят се прогнози за времето през януари, февруари и март. Всеки ден от тези празници отговаря на един от споменатите вече месеци – 15 VІІ на януари, 16 VІІ на февруари, а 17 VІІ на март.
 В някои краища на страната се извършва и ритуално къпане на болни и здрави хора в лековити (минерални) води. Водата като елемент заема важно място във всички световни религии. Тя заема важно място и в мирогледа на българина. Това е напълно естествено, тъй като водата е едната от четирите стихии. Водата освен стихия е и живот.
 Цикъла на летните празници свързани с предпазвани от градушка и гръм завършва с деня на св. пророк Илия – Илинден, който се чества на 20 VІІ по нов стил.
 В представите на хората св. Илия е повелител на мълниите. Пак според тези представи той препуска с огнена колесница по небето. Според народните вярвания огнената колесница на св. Илия е теглена от четири или шест коня. Докато кара своята колесница той хвърля огнени стрели срещу ламите.
 В образа на св. пророк Илия намират отражения остатъци от езическите култове. Този светец народът го отъждествява със старите езически богове – Тангра и Перун.
 На този празник се прави курбан. Обикновено се коли най-стария петел.
 Илинден спада към групата на еснафските празници. Той се почита от задругата на кожарите, самарджиите, кожухарите и керемидарите. На този ден се устройват и селските сборове.
 Както при Горещниците, така на Илинден не се работи. Тази забрана е валидна и за полската и за домашната работа.
 Целта на тези забрани и за Горещниците, и за Илинден е една – предпазване от природни бедствия и катаклизми като суша, градушки и други.
 Българинът като суеверен човек изпитва страх и в същото време боготвори природата. Той е стигнал до извода, че ако реши да се бори с нея ще загуби. Природата винаги си отмъщавала на тези, които са посегнали да я унищожат. И за да умилостивят природата българинът й посвещава тези празници. Така на нея той принася жертви, които имат същата цел - умилостивяване на природните стихии.

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=1100

15, 16, 17 юли - Горещници, Блъсъци, Германовци
   Това са празниците в чест на огъня като стихия. 
    През тези дни работата е строго забранена, защото иначе това, до което се докосва човек, ще изгори. не се жъне, не се коси, не се палят пещи, не се пече хляб. никой не бива да се мие, не се пере, за да няма градушки.
    В някои краища на 15 юли се гаси старият огън, поддържан цяла година и на 17 юли се пали нов, наричан още жив, млад, божи, див огън. Братя близнаци отрязват близнило дърво (което се е разделило на две). Двете стъбла се забиват едно срещу друго, пробиват в тях дупки и промушват пръчка, увита с връв. Братята последователно дърпат пръчката, докато тя започне да пуши; после пренасят огъня върху предварително подготвена клада. 
    Новият огън притежава магически, защитни качества: пази къщата  и гони злото. 
    В традиционните ни представи огънят е по-малкият брат на слънцето, той е негов заместник и затова отношението на хората към него е същото. Огънят е спътник и помощник в борбата с природата, той е и очистваща, магическа сила. Огънят символизира и защитава домашното, усвоеното пространство; но може да бъде и грозна стихия, унищожаваща всичко по пътя си. 
    Паленето на нов, жив огън е символ на създаването на новата вселена, новия свят, новия дом, в който семейството чрез огъня ще има закрила от злите сили.

http://margaritta.dir.bg/uli/0403kalendar_uli.htm

Петкан:
Днес започват Горещниците. В продължение на три дни - 15, 16 и 17 юли не се ходи на нива, не се работи, не се пали пещ и не се пече хляб. Неспазването на тези забрани води до пожари и градушки. Тези три дни се смятат и за най-горещите през годината.

Източноправославната църква почита през тези дни паметта на мъчениците Кирик и Юлита (15 юли); Антиноген, Юлия девица (16 юли) и св. Марина (17 юли). Според народното вярване Горещниците са най-горещите дни в годината. Тези три дни имат собствени имена. В Северна България те са: Чурл?га, Пърл?га и Марина Огнена, а в Южна — Лю?та, Чуру?та (Чюру?ка) и Опалена Мария.
За да умилостивят Бога или природните стихии, хората им посвещават няколко празника. Едни от тези празници са горещниците, които се празнуват на 15, 16, и 17. юли.

Св. Марина


Народът е вярвал, че това са най-горещите дни в годината. Тяхното честване е свързано с борбата на хората с градушките.Това природно бедствие нанася големи щети на селскостопанската реколта. Последиците от градушката са непредсазуеми. Унищожаването на реколтата в повечето случаи довежда до глад.
Това са основните причини, поради което суеверния българин им посвещава тези дни.
Тези летни празници са характерни за цялата българска етническа общност.
В различните райони на България празниците носят разнообразни названия. В северните части на страната те са известни под името Чурлига, Пърлига и Марига.
В района на Северна България особено се тачи Св. Марина. Денят на тази светица се чества на 17.VІІ . Той съвпада с последния ден от тъй наречените горещници. Поради това тя е наричана Марина огнена. Според народните вярвания тя е покровителка на градушките. Поради това тази светица може да я отнесем към групата на светците градушкари. Това са: Св. Герман, Св. Вартоломей, Св. Елисей и Св. Илия. Към празниците на гореспоменатите светци може да прибавим и празника
Видовден.
Горещниците са празници разпространени и в Южна България. Но там те се наричат Люта, Чурута ( Чюрука ) и Опалена Мария. Там хората почитат седмицата от 15.VІІ до 20. VІІ, която норичат Запалена, Опалена неделя. В Пиринския край е известна и като Грамна неделя.
Българите живеещи в Македониая също тачат тези празници. Както в останалите етнически територии, така и в Македония те носят различни имена. В областта на Охрид, Битоля и Велес тези празници са известни като Блъсъци, Германовци, Чэруци или Чуреци.
На всички празници посветени на светци покровители на градушките, грътевиците и пожарите се спазва строга забрана. Горещниците, които прренадлежат към тази група не правят изключение.
През тези три дни ( 15, 16, и 17. VІІ ) не се извършва никаква селскостопанска дейност, т.е. не се работи на полето. Освен това забраната важи и за къщната ( домашна ) работа. Не трябва да се пере и мие.
Поради страх от пожар домашните не палят огън и не поддържат огнището. През този период не се пече и хляб.
Ако някой наруши тази забрана – градушка или пожар ще унищожи реколтата.Тази вяра е била дълбоко вкоринена в душата на българския селянин. Обикновенените хора осъзнавали, че природата е по-силна от тях, затова те тачели тези празници и спазвали стрикно забраните.
По принцип тези празници са съпроводени с молитви за дъжд, но понякога се е случвало да се прави молебен и за суша. Това става обаче когато годината е кишава.
В някои райони на страната – вечерта на 15.VІІ, т.е. първия ден от трите празника се гаси огъня от всички огнища. Това се прави с цел да се предпазят хората и техния имот от пожари. Огънят в домашното огнище се подновява вечерта на третия и последен горещник ( 17.VІІ ).
Подновяването на домашния огън е съпроводено със специален обред. Вечерта на 17. VІІ се пали един общ огън наречен нов, жив или млад огън.
От него всяко домакинство подновява огънят в своето огнище.
При повечето празници от българския празничен календар се извършва ритуално гадание. Горещниците не правят изключение. Гаданията които се извършват през тези дни не са характерни за цялата етническа общност. Те са разпространени само в отделни райони.
Тези предсказания са свързани с времето. Правят се прогнози за времето през януари, февруари и март. Всеки ден от тези празници отговаря на един от споменатите вече месеци – 15. VІІ на януари, 16. VІІ на февруари, а 17. VІІ на март.
В някои краища на страната се извършва и ритуално къпане на болни и здрави хора в лековити ( минерални ) води. Водата като елемент заема важно място във всички световни религии. Тя заема важно място и в мирогледа на българина. Това е напълно естествено, тъй като водата е едната от четирите стихии. Водата освен стихия е и живот.
Цикъла на летните празници свързани с прдпазвани от градушка и гръм завършва с деня на св. Пророк Илия – Илинден, който се чества на 20 VІІ по нов стил.
В представите на хората св. Илия е повелител на мълниите. Пак според тези представи той препуска с огнена колесница по небето. Според народните вярвания огнената колесница на св. Илия е теглена от четири или шест коня. Докато кара своята колесница той хвърля огнени стрели срещу ламите.
В образа на св. пророк Илия намират отражения остатъци от езическите култове. Този светец народът го отъждествява със старите езически богове –Тангра и Перун.
На този празник се прави курбан. Обикновено се коли най-стария петел.
Илинден спада към групата на еснафските празници. Той се почита от задругата на кожарите, самарджиите, кожухарите и керемидарите. На този ден се устройват и селските сборове.
Както при Горещниците, така на Илинден не се работи. Тази забрана е валидна и за полската и за домашната работа.
Целта на тези забрани и за Горещниците, и за Илинден е една – предпазване от природни бедствия и катаклизми като суша, градушки и други.



...
На 17 юли жителите на Созопол честват Света Великомъченица Марина - закрилница на района. Света Марина е единствената от светците, която има два храма в Созопол.


Редактирано от модератор: Премахване на невалиден линк.

Навигация

[0] Списък на темите

[#] Следваща страница

Powered by EzPortal
Премини на пълна версия