Археологически находки в област Пазарджик

[Hatshepsut]

Първият град в Европа е бил край Пазарджик

Откриха, че халколитният полис при село Юнаците далеч надхвърлял
селищната могила

Най-древният град в Европа е откритият през 2008 година при селищната могила Юнаците в Пазарджишко. Тези дни проучващите го археолози сензационно обявиха, че той се е оказал много по-голям от самата селищна могила. Крепостната му стена е дебела над пет метра, висока също толкова. Според учените обектът е по-правилно да бъде наричан "протоград", но той има всички белези на истинско градско устройство. Разположен е върху над 100 000 кв. м и е съществувал от ранния халколит, т.е. - някъде около 5 хил. пр.Хр. Около 4700 - 4600 година преди Христа му е направено едно мощно укрепление, което частично беше разкрито през 2008 година - припомня археологът Явор Бояджиев. По думите му новото, което откриват учените тази година е, че пред крепостната стена е имало един достатъчно голям ров и пред него - още една защитна стена. "Получава се много сложно укрепително


 съоръжение,

 непознато в

 праисторията

 За такива мащаби може да говорим чак през античната епоха. Това укрепление огражда една малка част и прави цитадела, т.е. - укрепена част от селището, която е била на най-високото място. Отвън селището продължава да съществува, а в тази цитадела освен жилищни сгради е имало и обособено производствено пространство", каза Бояджиев.

 По думите му - имаме класическите признаци за един град, каквито са били изградени по-късно в бронзовата епоха и в средновековието: голямо селище, укрепена част като акропол, вътре в който има освен жилищни сгради за по-висшите социални прослойки и обособен производствен, занаятчийски център.

 "Всичко това ни дава основание да говорим за един първообраз на града от средновековна Европа - не чак в такива мащаби, но познат вече от няколко хиляди години по-рано", изтъкна Явор Бояджиев

 Селищната могила Юнаците, наричана още Плоската могила, е на 1,5 км югозападно от село Юнаците и 6 км от Пазарджик. Тя представлява насип, в който ясно се вижда как слоевете в почвата бележат различни периоди във времето. Могилата е толкова богата на находки, че дори в неразкопаните райони около нея се виждат парченца керамика или обработени кости на животни.

 Могила Юнаците е с изключително важно географско разположение в район, където от най-дълбока древност минава главният евроазиатски път от югоизток на северозапад, свързващ Егейско-Анатолийската област с Балканския полуостров и Централна Европа. Могилата е с форма на пресечен конус с диаметър на долната основа 110 м и височина 12 м.


 Първото й

 описание правят

 братя Шкорпил

 през 1898 г. в книгата си "Първобитните люде в България". През 1939 г. под ръководството на Васил Миков от Народния археологически музей - София, се предприемат археологически разкопки. В публикацията за първите разкопки В. Миков изтъква значението на могилата, като посочва, че находките са уникални не само за България, но и за цяла Югоизточна Европа. Те показват връзките на областта с Анатолия в Мала Азия , Егейските острови , Македония и Унгария. Тази оценка се споделя и от Владимир Милойчич, който през 1949 г. в книгата си, посветена на хронологията на неолита и ранната бронзова епоха в Югоизточна и Средна Европа говори за "култура Юнаците".

 Поради голямото научно значение на многопластовата могила през 1976 г. започват редовни археологически разкопки, провеждани от Археологически институт с музей при БАН, София и Окръжен исторически музей - Пазарджик. Научни ръководители са проф. Румен Катинчаров и Величка Мацанова. Проучванията обхващат цялата източна част на могилата.

 От 1981г. експедицията на Юнаците става международна с участието на руски специалисти. Ръководител на руския екип е проф. д-р Николай Я. Мерперт от Археологически институт - Руска академия на науките, Москва. В резултат на българо-руските разкопки на обекта са проучени: средновековен некропол (ХIII-ХIV в.); селище и римско укрепление (I-IV в.); тракийско селище (І хил. пр. Хр.). През 1989 г. завършва проучването и на пласта от ранната бронзова епоха (III-II хил. пр.Хр.).


 Разкрити са 17

 последователни

 селища

 съществували и през трите етапа на ранната бронзова епоха. През 2002 г. започна реализацията на нов българо-гръцки научен проект-"Западните части на Тракия през халколитната епоха-селищна могила Юнаците и нейната околност". Ръководители на екипа от Българска страна са ст. н.с. д-р Явор Бояджиев, Стоилка Терзийска-Игнатова и Величка Мацанова. От гръцка страна ръководител е д-р Йоанис Асланис.

 Резултатите от 30-годишните археологически разкопки на селищна могила Юнаците са изключително важни за праисторическата наука. Проучванията на 6-метровия пласт от бронзовата епоха, както и сондажите в полето западно от могилата, показват, че първоначалните селища са имали предварително замислена кръгова планировка, с централна незастроена площ и укрепителна система на северната част на селището, състояща се от ров и дървена палисада. Проучените 42 жилища от първите два етапа на ранната бронзова епоха показват, че те са наземни,


 изграждани са от

 забити в земята

 дървени колове

 преплетени с пръти и измазани с дебел слой от глина, примесена със слама. Имали са обикновено правоъгълен план с едно и по-рядко с две помещения. Елементи от интериора са засводената пещ, зърнохранилища, площадка за сушене на зърно, подвижни каменни ръчни мелници (хромели). Открити са сечива от камък, кремък, кост, рог на елен, керамични съдове и други битови предмети. В последните осем хоризонта от този пласт, отнесени към третия етап на ранната бронзова епоха, са разкрити 9 жилища, които показват приемственост в строителната техника.

Керамични съдове от могила Юнаците
Снимки: http://history.rodenkrai.com

 Разкопките дават ценни сведения и за погребалните практики. Открити са погребения на деца до едногодишна възраст, извършени чрез трупополагане в свито положение, в ями или специални керамични урни, поставени под пода на жилищата или под основата на пещта. При някои е открит и гробен инвентар от накити и керамични съдове.

 Халколитните хора от Юнаците всъщност са построили първия Акропол и са създали първообраза на града в Европа, какъвто се развива през античността и средновековието. След тези находки трябва да преосмислим представите и познанията си и да преместим историята на първите градове в Европа с две хилядолетия назад и няколкостотин километра на север, заяви археологът Бояджиев.

Нашествие погубило хората 4 хилядолетия преди Христа

 Разкопките свидетелстват и за трагичната съдба на неговите жители. Около 4200 - 4100 г.пр.Хр. мощна човешка вълна, вероятно от вражеско нашествие, е заляла халколитното селище. То е опожарено, а хората избити. Откритите човешки скелети на мъже, жени и деца в повечето случаи лежат върху пода на жилищата сред разтрошени керамични съдове и домашен инвентар, затрупани с големи парчета горели стенни мазилки, овъглени греди и дъски от покривите на къщите. Позите, в които са открити, говорят, че те са паднали там, където смъртта ги е застигнала. Част от скелетите са обгорели, един от черепите е пробит най-вероятно с бойна брадва.

 Така загиват последните къснохалколитни обитатели на Юнаците, а заедно с тях и високата им култура.

http://www.arhiv.vestnikataka.bg/archive.php?broi=1632&text=&fromDate=&toDate=&newsID=95451.

[Hatshepsut]

Красенската крепост край Панагюрското село Бъта

Автор: Христо Матанов

Местността Красен в околностите на панагюрското село Бъта е оценена като естествено укрепление още от началото на бронзовата епоха. Първоначално тук е имало тракийско селище, след което с началото на "варварските" нашествия в края на античността възниква и крепостта, чието истинско име е неизвестно. Най-ранните открити тук монети датират от III в. До края на VI век крепостите, условно наричани Голям и Малък Красен, са били достроявани, за да изпълнят основната си функция: да защитават долината на река Луда Яна от прииждащите славяни и други нови за района народи. От този период са съхранени мощни крепостни стени, които образуват на практика непревземаемо крепостно съоръжение. Тъй като стените е трябвало да бъдат градени върху скала, в нея предварително е бил издълбаван широк улей срещу приплъзване на градежа. Мощна кула е била издигната на най-високата част на терена. Върху нейната сурова фасада неизвестният строител е оставил следи от себе си: върху хоросановата мазилка с пръст и с остър предмет той е нарисувал конче и човешка глава. Особен интерес предизвиква жилищната сграда с площ от повече от 150 кв. м. Тя е била със сложна планировка, с под от гравирани с пауни и други птици тухли, с отделно водоснабдено кухненско помещение и с боядисани в червено стени. Поради нейния "луксозен" характер проучвателите я идентифицират като "жилище на кастрофилакса" - началника на крепостта в епохата до края на VI в.
Въпреки сложната фортификация крепостта пада под ударите на славяните в края на VI в. и престава да съществува цели три века. През Х в. тя е възстановена вече от българите, след това за около два века става пак византийска, а след това - окончателно българска до края на ХIV в.
Прави впечатление богатият археологически инвентар от оръжия, части за станове и дараци, разнообразна керамика, което показва, че крепостта е била и значителен производствен център.
Открит е резервоар за вода (щерна) с вместимост над 130 тона и с множество "изпуснати" на дъното му глинени съдове. Разкопани са три некропола, още толкова църковни и десетки жилищни сгради.
Археолозите се натъкват освен на различни по типове и датировка монети още на няколко оловни печата, с които се е подпечатвала административната кореспонденция. Това показва, че в крепостта се е помещавал представител на местната власт. Особен интерес предизвиква уникалният бронзов печат от ХII-ХIV век, състоящ се от две шарнирно свързани части, върху който в негатив е изписано името на притежателя: Рафаил. Съдейки от облика на печата, той е бил предназначен за подпечатване на кореспонденция с восък.
В края на ХIV век османските завоеватели унищожават крепостта, но поселищният живот продължава. От първите векове на чуждото владичество са открити холандски монети и керамика тип "майолика" от ХVII-ХVIII в.

https://paper.standartnews.com/

[Hatshepsut]

Кулите над Бъта пазели Тракия

Навремето поетът Пеньо Пенев възкликва патетично: "Кой казва, че мойта родина е бедна на крепости, зали, разкошни дворци?". Класикът на соцреализма тогава има предвид нещо друго, но без сам да знае, се оказва прав. Българската земя пази свидетелства за стотици крепости, които една по една възкръсват от забравата на времето.
Такава е и Красенската крепост, или Красенското кале, както го наричат местните, издигаща се на стратегически хълм на североизток над панагюрското село Бъта. Според топографите разстоянието по права линия от центъра на селото е само 1,83 км. Но шевролетът на екипа ни се помота доста, докато намери вярната посока сред множеството кръстосващи се черни пътища, независимо от помощта на GPS-а. В крайна сметка работа свършиха иманярските знаци - два камъка, поставени един върху друг, на различни интервали, които постепенно съвпаднаха с данните на електрониката и ни отведоха до крепостта.
А тя наистина е внушителна. И си е заслужавала още през 1977 г. да започнат разкопки, а по-късно и реставрационни работи. Които, напук на кризата, продължават и днес със средства, осигурени от община Панагюрище. Девет човека, наети по програмата за временна заетост, работят по "запечатването" на разкритите крепостни стени.
Иван Дражев е на обекта от години и е станал почти археолог. Авторитетно твърди, че всичко се прави с оригинални материали и по оригиналния начин. "Покриваме стените с хоросан, както е било някога, а не с цимент, защото той се руши бързо", разказва Иван. С колегите му грижливо струпват на купчинки това, което продължава да излиза от земята - парчета от керамични съдове и кости от домашни животни, по които може да съдим за менюто на крепостния гарнизон и начините на неговото приготвяне.
А време за кулинарни удоволствия войниците определено са имали. Калето се издига на възвишение със стръмни склонове, достъпно само от север и доминира над цялата околност. От юг тече река Луда Яна, от изток - река Бистрино дъно, а от запад - друга малка река. Крепостните стени заграждат площ от около 24 дка - най-голямата в Пазарджишко. Има двойна, а от югоизток - и тройна, крепостна стена. Широчината им е различна - от 1 до 1,8 м, а има участъци, запазени до 6 м височина. Главната порта на крепостта е била в северозападната й част, където на двата бряга на река Луда Яна личат следите на стар път. Във вътрешността на крепостта се забелязват постройки, изградени по подобие на стените на калето. Изследователите предполагат, че таен вход свързва Красенската крепост с реката
Според местните предания пък древен манастир лежи под калето. Сигурно това допълнително е възбудило интереса на иманярите, които на няколко места са изкопали огромни ями в търсене на съкровища. "Тук злато и сребро няма", смее се Иван. Според него, ако има някакви истински ценности, те може да са по съседните хълмове, където има следи от тракийски обекти.
Красенското кале излиза от забравата. Оказа се, че ентусиаст бътовчанин вече е довел пеша цяла група туристи, случайно дочули за крепостта.
Древният китайски философ Лао-цзъ е казал, че и най-дългият път започва с една крачка. Село Бъта вече е направило първата си крачка по пътя на културно-историческия туризъм.

https://paper.standartnews.com/

Крепостта "Красен" - част от разбирането за саможертвата на панагюрци

 Една жива история на Панагюрския край в продължение на повече от 1000 години, която ни прави българи и ни кара да се гордеем с миналото. Това е крепостта "Красен". Само на няколко километра от Възрожденското градче се издига този внушителен паметник на архитектурата и културата, предаде репортер на БГНЕС.

 Някои археолози са на мнение, че това е древният Каменград (Литополис). "Тя ни прави българи, тя ни прави силни и обяснява защо нашите деди и техните следовници след това дават всичко, за да я има България". С тези думи нашият екип бе посрещнат от ръководителя на спасителните разкопки – археолога и директор на Историческия музей в Панагюрище Георги Абдулов.

 Крепостта "Красен" не е така известна, както би трябвало да бъде, но неслучайно носи това име. Тя е носител на огромна информация. Преживените нашествия на варварски племена са многобройни, но две са опустошителни. Културните пластове от края на VI и началото на VII век са наситени с огромно количество пепел. Това е свидетелство, че крепостта е била тотално разрушена. Това е времето на битките, които се водят при Великото преселение на народите. Дали крепостта е била разрушена от авари, от самите славяни, или по-късно от готите в началото на 6 век, е все още въпрос на проучване, посочи археологът. Крепостта "Красен" влиза в пределите на българската държава при управлението на хан Маламир (831-836) – третият син на Омуртаг (814-831), през първата четвърт на IX век заедно с Пловдив и цяла Северна Тракия. България не възстановява крепостта, защото държавата е във възход и целта й е Бяло море и завладяването на Цариград. Но животът в подградието продължава...

[Hatshepsut]

Археолози проучват "Градът на птиците"

Входната врата към най-стария град в Европа, основан преди 6900 г., откри в селищната могила до пазарджишкото село Юнаците българо-гръцката археологическа експедиция с ръководител доц. д-р Явор Бояджиев. "До вратата има уникално за нашия континент защитно съоръжение за времето си. Под него е имал четириметров изкоп, отгоре платформа и тесни стъпала или подвижна стълба. Допускаме, че е направено ако влезе враг през портата,да търси начин как да се покатери", споделя археологът.

До вратата е открит и скелет на човек, който предстои да се изследва. "Интересна е позата му - едната му ръка е под гърба. Най-вероятно е останал така, както е паднал. Не се знае дали е от защитниците на крепостта, или е на неин нападател", допълва зам-шефката на експедицията Стоилка Игнатова.

Доц. Бояджиев разказа, че селището е възникнало на могилата около 4900 г. преди Христа. Два века по-късно около него е издигната стена от кал и камъни, висока и широка по 5 м. "Това е едно много солидно съоръжение и за по-късни епохи, даже за Средновековието, когато рядко се срещат такива. Пред нея е имало дълбок ров - сериозна укрепителна система, която става класика през средните векове", каза специалистът.

За нас се оказа изненада, че и на 200 м около могилата има останки от селище под наносите на река Тополница, която преминавала оттук. То е около 100 дка, докато могилата е 10 дка. Тези грандиозни строежи не са за 200 човека, както се предполагаше. Тук са живели над 1000 души и това променя представите ни за епохата", смята археологът.

В могилата е открит първообразът на хладилника - изолирани дълбоко под земята хранилища за месо. Документирана е и една от най-ранните ампутации в Европа - отрязана китка на жена. Според германски антрополози зарастването е перфектно и не е имало усложнения след операционните дейности.

Древните хора правели фигурки на бременни жени в култ към Богинята Майка, пазител на рода. Намерени са и кръстати идоли - главно на птици, които са около 180, каза Стоилка Игнатова. Това кара изследователите да наричат селището "Градът на птиците". Сред абстрактните тотеми е намерена и птица с човешко лице.

Градът обаче бил унищожен при вражеско нападение около 4200 г. преди Христа. Той бил опожарен, а по откритите скелети имало следи и от брадви. Ранната цивилизация била прекъсната от нашественици, дошли от североизток от земите на днешна Украйна.

https://www.trud.bg/

[Hatshepsut]

Пазят уникално средновековно съкровище в Пазарджик


Директорът на историческия музей в Пазарджик Борис Хаджийски показва непознатото лесичевско съкровище

Малко са съкровищата, открити по нашите земи, които събират прах в трезорите на регионални музеи и остават далече от погледите на широката публика. Такъв е случаят със съкровището от пазарджишкото село Лесичево, открито случайно преди 35 години.

 Дали, защото става дума за предмети от Средновековието, към които интересът е значително по-слаб в сравнение с шедьоврите на тракийското златарско изкуство, или е въпрос на музейна политика, но 13-те сребърни накита с позлата от Лесичево само два пъти през годините са били излагани в Пазарджик в общи юбилейни музейни експозиции. А някои от предметите са уникални и нямат аналог сред откритите подобни находки у нас.

 В ранната есен на 1977 г. трима работници от Лесичево копаят канал за телефонен кабел в покрайнините на селото. Йордан Мързев, Благо Ганев и Спас Чочков се стъписват, когато в един момент лопатата на единия от тях удря в нещо метално. Разравят пръстта и виждат зеленясало медно котле. Когато го изровили, с изненада открили, че то е пълно с невиждани накити, които са били увити в изгнило вече парче плат.

 "Когато получихме сигнала за открито съкровище в Лесичево тръгнах веднага към селото. Работниците, които го бяха намерили, вече го бяха предали в кметството. Накитите бяха с патина и от пръв поглед се виждаше, че се нуждаят от почистване и реставрация. Позлатеният колан, който по-късно се оказа уникален, беше на парчета", спомня си историкът Александър Арнаудов, който е първият специалист, видял съкровището. Той посетил и изкопа, откъдето било извадено гърнето с накитите и бил изненадан, че съкровището всъщност не е било заровено на повече от 50-60 см, дълбочина. Явно стопанинът му е бързал да се спаси от нещо ужасно и първата му мисъл е била да скрие скъпоценностите, а после да спасява живота си.

 Първоначално откритите в Лесичево накити са дадени на потомствения златар Георги Златарев от Панагюрище, който ги е почистил детайлно, за да се види какво всъщност съдържа находката, разказва Арнаудов. Става дума за 13 накита, изработени от висока проба сребро, някои от които с позлата - накит за глава и част от булченски венец, два гердана, мъжки колан, пет пръстена, две гривни, висулка, 5 броя сребърни мъниста и сребърно тасче. Освен тях в котлето грижливо били сложени и две пръчки сребърен припой, използван предимно от майстори златари при изработката на бижута.

 Съкровището е датирано от втората половина на XVII в. и според историка Лиляна Шулева представлява производствения репертоар на една златарска работилница. В своите изследвания тя допуска, че лесичевското съкровище е принадлежало на майстор златар, който го е пренасял. Според Шулева находката съдържа неотменими атрибути за сватбен обряд, които всяко семейство, дори и сега, пази като реликва. Поради това се допуска и версия, че става дума за семейни накити на фамилия, която ги е заровила заради възникнала опасност Пред "24часа" Лиляна Шулева обаче бе категорична, че на лесичевското съкровище не е било отдадено заслуженото внимание през годините, въпреки че неговата културно-историческа стойност е изключително висока. Най-малкото заради два от предметите - колана и единия от герданите, които и до момента са единствени по рода си, намирани у нас.

 Металният колан, който е изработен от 15 шестоъгълни от отлято сребро плочки, които после са позлатени, не прилича на нито един от видовете подобни накити, известни на историческата наука, категорична е Шулева. За да стигне до този извод, тя твърди, че е проверила всички съществуващи данни за подобни находки и никъде не открила подобно описание. Коланът при всички случаи е мъжки икато подобен вид накит е бил разпространен у нас още през ранното Средновековие.

 Според експерти в украсата на колана могат да се открият ориенталски елементи и източно въздействие. Шестоъгълните пластини пък се свързват с определена символика - накитът е бил изработен по този начин, за да предпазва от уроки, смята пазарджишката историчка. Според други изследователи техниката на изработката съвпада с много стари, използвани през железния период в Европа.

 Уникален е и единият от герданите. Според Лиляна Шулева той е изпълнен с неповторимо художествено решение с изобилстващи готически елементи и е направен от 29 части, като 24 от тях са многостенни сложни елементи със сферична форма. Те са изпълнени от сребърна кована тенекия, като големите фигури и халкичките, които ги свързват, са позлатени. Всеки от многостенните елементи е направен от четириъгълни или триъгълни стени с украса от вдлъбнати кръгчета. Подобна форма и орнаментика издават западноевропейско влияние, въпреки че пряк аналог на подобен накит също не е откриван у нас.

 Според други изследователи подобни художествени решения са взаимствани от сръбската златарска школа, внесени там от готическото изкуство. В тази връзка се допуска, че лесичевското съкровище е дело на майстори от чипровската школа, които са били повлияни от сръбското златарско изкуство и късната готика. Историческата наука не дава точен отговор дали намерените гердани са били мъжки, или женски. Според изследователи имало е обичай при определени случаи и мъже да носят подобни накити. Любопитно е, че и откритите пет масивни пръстена, единият от които също с подчертани елементи от късната готика, вероятно също са били мъжки въпреки богатата им орнаментика. Подобни били разпространени у нас по време на турското робство и дори след Освобождението.

 Най-сериозно доказателство, че лесичевското съкровище все пак е дело на чипровски златари, носи накитът за глава. Подобни аналози има открити в северозападната част на страната.

 Каквато и да е историята на съкровището, историците са единодушни, че то представлява сбор от високохудожествени ценности, изработени с елементи на източното изкуство, готиката и Ренесанса. Въпреки това в историческия музей на Пазарджик няма данни то да е напускало града, а още по-малко да е показвано в чужбина.

http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1512122

[Hatshepsut]

Откриха питоси и следи от сграда от римската епоха
при разкопаването на улици в пещерското село Радилово

23 септември 2013 | 18:42 | Агенция "Фокус"

Пазарджик. Комисия, назначена със заповед на министъра на културата посети пещерското село Радилово, каза за Радио "Фокус" - Пазарджик Стоилка Игнатова, инспектор археолог в Главна дирекция "Инспекторат за опазване на културното наследство" на Министерството на културата. Поводът за посещението беше свързан с новооткрити археологически структури. Открити са няколко питоса при изкопни работи за поставяне на водопровод в северозападния край на село Радилово. Комисията трябваше да установи вида на новооткритите структури и да направи предписания за опазването им съгласно Закона за културното наследство. При посещението на място и огледа на комисията се оказа, че двата питоса не са единична находка, а са свързани с вероятно съществувало тук селище, тъй като в профилите на направения изкоп се забелязват разрушени зидове на хоросанова спойка, подови нива на сгради и битова и строителна керамика. Комисията констатира, че вероятно се касае за сграда от римската епоха. Има податки и за продължаване съществуването на това селище в късноантичната епоха. Отделни фрагменти от керамика, открити на същото място ни карат да мислим, че вероятно има и по-ранно заселване, т.е има податки и за тракийски материали, каза също Игнатова.

http://www.focus-news.net/?id=n1829238

[Hatshepsut]

Крепостта Перистера край Пещера


Очаква се работата по реставрацията на Перистера да приключи до май

Старинна средновековна крепост с бойни кули-църкви излиза изпод руините на познатия от десетилетия на науката римски кастел в покрайнините на град Пещера. В уникалните храмове воините са се молели преди битка и са благодарели на Бог след победа.
Всичко това става ясно, когато преди 3 г. с проучванията на мястото се заема екипът на доц. д-р Бони Петрунова, по това време ръководител на секцията за средновековна археология и зам.-директор на Националния археологически институт с музей към БАН.

Бони Петрунова

Църквите-кули „Св. Параскева - Петка (Българска)“ и другата, за която се предполага, че се е наричала „Св. Четиридесет мъченици“, се намират в северния край на Пещера, на хълма Света Петка. Те са вградени в северния и южния край на източната крепостна стена на Перистера.
Според историческите сведения, твърдината е пазила от вражески набези древното селище. Името й означава гълъб, гълъбово място, и е споменато за първи път от Иван Попов в неговото изследване “Страници из миналото на Пещера”.

Легендата за произхода на името на твърдината разказва, че когато през 313 г. във Византийската империя било разпространено християнството, местните хора трябвало да изберат на кой от хълмовете в околността да изградят своята църква. Докато умували, от хълма Света Петка в небето литнало ято гълъби.
Гълъбът е птица, която традиционно символизира Исус Христос и така хората решили точно на това място да направят своя храм. Друга хипотеза е, че името на възвишението - Света Петка, е дошло от едноименната древна църква, чиито развалини стоели на хълма от векове.

За руините от крепостта за пръв път пише Стефан Захариев в книгата си „Географско- историко-статистическо описание на Татарпазарджишката кааза“, издадена във Виена през 1870 г. Константин Иречек също споменава крепостта в своите пътеписи през 1883 г.
През 1954 г. започват първите археологически проучвания на хълма, а няколко години по-късно, както и през 1972 г. под ръководството на Цветана Гиздова се правят сондажи и частични разкопки. Те обаче не стигат далеч и учените обявяват паметника на културата за римски кастел, без да публикуват резултатите от проучването си.

По-сериозни разкопки започват през 2007 г., а 4 г. по-късно екипът на доц. Петрунова  започва солидни проучвания, при които се натъква на изненадващи за науката факти.
Археолозите смятат, че  мястото е било древно тракийско светилище, тъй като в най-високата част на възвишението са открити различни по големина камъни, единият с формата на гълъб. През римската епоха, от II до началото на III век, тук е бил изграден кастел, тъй като наблизо е минавал един от главните пътища между Горнотракийската низина и Егейско море.

Крепостта обаче е имала и късноримски период на съществуване, което се доказва от 4 монети, сечени при императорите Диоклаециан (284-305),  Константин I Велики (324-337) и Юлиян II (360-363).
Учените допускат, че Перистера е била разрушена при втората готска война през 376 г., при император Валент след поражението му при Адрианопол на 9 август 379 г.
Най-много доказателства археолозите намират за съществуването на третия период на Перистера. Век и половина след унищожаването на крепостта, тя се възражда.

Изследователите откриват белези от грандиозно строителство, златни монети и други находки. По това време тече мощна укрепителна дейност в Родопите, Стара планина и по Дунава, след  катастрофалния разгром на византийската армия през 533 г. и загубения контрол на империята над Скития и Мизия.

Смята се, че хълмът Света Петка е бил част от отбранителния вал, предпазващ от нападатели пътищата между Западнотракийската низина и Беломорието. По времето на император Юстиниан I Велики (527-565) Перистера е изградена и преустроена, като две от кулите са обновени изцяло и превърнати в еднокорабни църкви, които са давали духовна закрила на крепостта.
Тя има най-голям просперитет при следващия владетел -  Юстин II (565 – 578 г.). Най-късните монети, намерени тук, са от времето на император Тиберий II Константин (578-582).

Монетата на Тиберий

Укреплението престава да съществува по негово време заради стихиен пожар. Доказателства за това дава и летописецът  Йоан Ефески, който описва 582 г. така: „...На третата година след смъртта на император Юстин и при царуването на Тиберий Победоносни настъпи проклетият славянски народ и извърши набези по цяла Елада, в околностите на Солун и по цяла Тракия. Те заеха много градове и укрепени места, опустошиха и гориха, грабиха страната и я овладяха. Те се поселиха в нея без страх, сякаш тя им принадлежеше.“ През Средновековието крепостта отново е била възстановена частично, което се доказва от намерените в северната й част фрагменти от средновековна керамика и монети от XIII в.

Пълното й унищожение става при османското нашествие в края на XIV в., макар селището в подножието на крепостта да продължава живота си и след това. Хората в него са се занимавали с добив на руда и метали дори и през турското робство, като има данни, че тази дейност е била упражнявана чак до 1850 г.
Не са проучени добре руините на предполагаем град, в който са майсторите и търговците. А стените на църквата "Св. Петка" още стърчали до средата на ХХ век. Смята се, че подградието е частично застъпено от съвременните улици и сгради на Пещера, включително и от пътя Пазарджик-Пещера, където източно под крепостта е имало порта с арка.

Сред най-интересните находки за археолозите са шестте кули: три  правоъгълни, една триъгълна и двете църкви.  Храмове вътре в бойни кули са намерени само в днешна Сърбия (ранновизантийското укрепление до Равна) и край река Дунав. "Това е нещо, което няма засега известно от други места. Освен двете антични крепости в Сърбия, други не са познати засега нито в литературата, нито в археологическите проучвания", казва доц. Бони Петрунова.

Нейните хора откриват още над 300 уникални находки - освен златните монети, те намират различни части от облеклото на древните войници, върхове на стрели, фибули, 80 питоса, накити.
Намерени са фрагменти от надписи, мраморни детайли от сградите, глинени и стъклени съдове. Открито е и бронзово кандило с великолепен средновековен кръст, който доказва функциите на крепостта и като духовен център.

В края на хълма археолозите се натъкват на глинени погребални урни с формата на саркофаг, каквито е трудно да се открият в повечето тракийски погребения. Идеята е всички тези находки да се експонират в музей на открито, който е замислен в проекта за реставрация на крепостта и превръщането й в туристическа атракция. Той е на община Пещера и се финансира по ОП "Регионално развитие" с бюджет от близо 3,5 млн. лв.

По него се прави пълно възстановяване на цитаделата и кулите, оформя се и  археологически парк. Вече са направени подходи към твърдината, съобразени с нуждите на хората с увреждания. Замислен е и музей на полиоркетиката - стенобойни машини, подвижни стълби, тарани, падащи мостове, катаракти. Ще бъдат експонирани и уникалните кули църкви "Св. Петка" и "Св. Четиридесет мъченици".

Желаещи двойки ще могат да сключват граждански брак сред стените на крепостта, казва ръководителят на проекта инж. Стела Павлова.  Крепостта ще бъде обзаведена с ефектно нощно осветление, така че да се вижда отдалече.
Очаква се работата по реставрацията на Перистера да приключи до май, а през ноември атракцията ще се рекламира на туристическите борси в Лондон и Лайпциг, каза  каза кметът на Пещера Георги Козарев.

http://www.desant.net/show-news/29795/

[Hatshepsut]

Протоград, с. Юнаците - Пазарджик

Според учените Протоград може да претендира, че е най-старият град в Европа. Край село Юнаците археолозите от българо-гръцкия екип досега са открили градски стени, порта на голямо селище, както и ров със защитна стена. До нея е намерен скелет на човек на над 6000 години, който най-вероятно е загинал при отбраната на древния град. Интересно е, че е погребан с едната ръка под гърба, а другата - до тялото. "Касае се за цивилизация от каменно- медната епоха на 6800 години", обясни доц. д-р Явор Бояджиев. Доскоро се смяташе, че микенска Гърция е най-старата цивилизация в Европа - отпреди 26 века. В този град са намерени и първите хладилници в света. Дълбоко под земята са открити помещения, които са запазвали месото студено. Такова нещо не е срещано досега, твърдят учените. Именно на тази площ археологът и екипът му се натъкнали на корабостроителница.
Неговият екип е разкрил част от истински търговски кораб. Става дума за предната част на голям плавателен съд, което потвърждава, че тогава реките Тополница и Марица са били плавателни. Това е създавало условия за оживена търговия и стопанска дейност.
Новината, че на мястото е намерена и първата книга в света, все повече се доказва, тъй като сега са открити плочки и дъна на уреди с фрагменти и комбинация от протописменост.

[Hatshepsut]

Женска фигурка от кост, откриха археолози при проучванията на праисторическата могила
в пазарджишкото село Юнаците

Пазарджик. Едно от първите открития, които направихме при започналите археологически проучвания на праисторическата могила в пазарджишкото село Юнаците е на женска фигурка от кост. Това каза за Радио "Фокус" - Пазарджик ръководителят на проучванията доц. Явор Бояджиев. Тези фигурки са известни като плоски костни идоли. Това са женски фигурки, които явно представляват богинята-майка, тъй като иконографията им е абсолютно идентична с подобни фигурки, които са изработени от мрамор или от глина. Най-вероятно те са били домашни или селищни изображения на богинята, докато тези от кост са носени индивидуално и се срещат доста по-рядко, каза също Бояджиев. Той допълни, че се надява проучванията на могилата през тази година да донесат и други интересни открития. В началото на разкопките, заради голямото количество дъжд, работата ни беше затруднена. Дори се наводни базата ни, която е до селищната могила в Юнаците, но се надяваме на хубаво време до края на проучванията и на повече късмет, допълни Бояджиев.

http://www.focus-news.net/news/2014/10/17/1978662/zhenska-figurka-ot-kost-otkriha-arheolozi-pri-prouchvaniyata-na-praistoricheskata-mogila-v-pazardzhishkoto-selo-yunatsite.html

[Hatshepsut]

Пет последователни селища едно върху друго откриха археолози в праисторическата могила в Юнаците

Пазарджик. В резултат на проучванията на праисторическата селищна могила в Юнаците успяхме да установим, че има пет последователни селища едно върху друго. Това каза за Радио „Фокус” – Пазарджик ръководителят на разкопките доц. Явор Бояджиев. Със сигурност те ще се увеличат, защото още не сме стигнали основата на могилата. Явно самото обитаване е доста по-продължително отколкото се смяташе до сега без съществени прекъсвания на живота. Успяхме да установим нещо доста интересно от научна гледна точка. Това е едно жилище направено от сурови тухли с нивелиращи греди между тях. Това е една конструкция, която се използва и до днес и я има в много от българските села. това е нещо, което е било познато и през халколитната епоха, каза също Бояджиев. Той допълни, че обсегът на проучванията е разширен. Открити са съоръжения от по-късни епохи. Това, което още през халколита е направено е използвано като основа за изградените през по-късните епохи стени. Със сигурност имаме едно многохилядолетно използване на могилата, уточни Бояджиев.

http://www.focus-news.net/news/2014/12/03/1996683/pet-posledovatelni-selishta-edno-varhu-drugo-otkriha-arheolozi-v-praistoricheskata-mogila-v-yunatsite.html

[Hatshepsut]

За селищната могила „Юнаците” и най-старата европейска цивилизация

Все повече доказателства потвърждават една на пръв поглед твърде смела теза. Според нея не земите на древна Месопотамия са люлка на нашата цивилизация, а… Балканският полуостров. Излезлите на бял свят свидетелства от една малко известна култура, предшестваща египетската и дори шумерската, фокусират вниманието на учените, преобръщайки на 180 градуса представите ни за древността.

Това лято екипът на доц. Бояджиев стигна до предполагаемата порта на някогашната цитадела

Останките от живота на това древно общество постепенно изплуват от пепелищата на историята, за да ни върнат 6-7 хилядолетия назад във времето, когато по нашите земи процъфтявала неизвестна цивилизация с удивително висока степен на развитие. Става дума за период, предшестващ с поне хилядолетие Шумер и Акад. Едно от най-емблематичните свидетелства за тази тайнствена цивилизация е златото от варненския халколитен некропол (от 4400-4100 г. пр. Хр.), известно още като най-старото обработено злато в света. В наши дни изящните накити редовно гостуват на най-реномираните световни музеи, прославяйки България навред. От същата епоха е и праисторическото селище край град Провадия, възникнало покрай древна черноморска солница. Жителите му просперирали благодарение на солта, която някога била основната парична единица. А какво да кажем за „езерния град” на дуранкулашкия остров, където лежат останките от най-древната каменна архитектура на Стария континент отпреди седем хилядолетия?

От разкопките на „Юнаците” ясно личат основите на халколитните къщи, някои от които били двуетажни и сравнително просторни,
дори според съвременните стандарти на жилищно строителство

От същия исторически отрязък е и пазарджишката селищна могила „Юнаците”. Археолози от години проучват района, осеян със следи от Халколита. В момента екипът на доц. Явор Бояджиев разкрива крепостна стена с дебелина над четири метра, опасвала някога град с улици, жилищни сгради и пр. „Предполагаме, че това е най-старият град в Европа” – обяснява доц. Бояджиев. И допълва, че най-ранните находки в могилата са от V хил. пр. Хр. Градът се е разгръщал на 120-150 декара площ. Любопитното е, че в земите между реките Тигър и Ефрат, селища с подобни мащаби възникват едва 1500 години по-късно. „А според изследователи, които са работели в Месопотамия, селища с площ над 7-8 декара се считат вече за градове” – казва доц. Бояджиев и добавя:

„Така че дори по стандартите на Месопотамия можем да твърдим, че имаме началото на някакъв град. Освен това имаме структурата, която по-късно става определяща за града. Тоест имаме голямо селище, като на най-високата му част е изградено укрепление, или цитадела. А това е принципът на устройството на всеки древен град – наличието на укрепена част вътре в него, която в случай на нужда приютява населението. Там живее елитът, там има занаяти и пр. А в „Юнаците” имаме свидетелства за развита култура много преди познатите ни най-ранни градове. Това е невероятен исторически паметник, в който животът, с кратки прекъсвания, е продължавал от V хил. пр. Хр. до Средновековието – това са цели шест хилядолетия!”.

Но как е изглеждал този древен град? Предполага се, че жителите му са се препитавали главно с риболов от близката река. Живеели не в колиби, а в уютни къщи, изградени от дървени плетове, замазани с глина. Домовете им били с 80-120 квадрата, а част от сградите дори били двуетажни. „Тези постройки не са много по-различни от кирпичените къщи по селата ни от преди 70-80 години” – обяснява доц. Бояджиев. Откритите на място фрагменти от керамика, сред които и десетки фантастични фигурки на птици, са изложени в Историческия музей на Пазарджик.

До момента са разкрити само две улици, предстои да бъде проучена централната част на цитаделата. „Тук сме попадали на съдове със знаци по тях, които дават основание да се говори за наченки на древна писменост” – твърди доц. Бояджиев. Впрочем преди години подобни свидетелства за протописменост бяха открити и във Врачанския Балкан, разбунвайки духовете на научната общност. Ето обяснението на доц. Бояджиев:

„Това е епоха, когато общо взето, поне в Европа, върхът на цивилизацията е именно Балканският полуостров. В България има много селищни могили. Голяма част от тях също може да се окажат подобни на тази в „Юнаците”. Това е цивилизация, известна най-вече от варненския халколитен некропол, но той е само върхът на айсберга. Аз все повече си мисля, че можем да говорим дори за начало на някаква древна протодържава, която би могла да е най-ранната в света. Говоря за цялата тази култура, която се разпростира от Карпатите до Бяло море. Защото имаме достатъчно паметници вече, които да ни дават основание да смятаме, че тези хора са имали много висока организация, предполагаща и централизирано ръководство.”

Фрагменти от керамични съдове, открити в халколитния град, който се счита за най-ранния на Стария континент

В началото на IV хил. пр. Хр. в земите ни нахлуват диви степни племена, които буквално унищожават тази малко позната култура. Овъглените скелети на хора сред руините на жилищата им с останки от оръжията, с които били убити, потвърждават тази нерадостна теза. Вражеското нашествие води до гибелта не само на селището при „Юнаците”, но и на въпросната процъфтяваща халколитна цивилизация по нашите земи. По-късно, през бронзовата епоха, животът тук отново се заражда, но културното равнище било в степени по-ниско. А от някогашния блясък и просперитет на халколитните хора е останало само едно златно съкровище, керамични фрагменти и… легенди.

Снимки: Венета Николова

http://bnr.bg/radiobulgaria/post/100478005/za-selishtnata-mogila-unacite-i-nai-starata-evropeiska-civilizacia

[Hatshepsut]

Започна археологическият сезон на Емпорион Пистирос

Започна новият археологически сезон на Емпорион Пистирос край Ветрен. Обектът се изучава от 27 години, а разкопките на терена се извършват с участието на екип с научен ръководител доц. Алексай Гоцев от Националния археологически институт с музей към БАН, съобщиха от община Септември. По-късно се очаква да се включат и доброволци от чужбина.
Пръв на обекта стъпи Гавраил Лазов от Националния исторически музей. Той ще проучва най-ранните пластове от живота на селището, датирани от края на пети век преди Христа. Секторът се намира в централната част на търговския център. Там е открита вносна гръцка керамика и малка глинена статуйка от т.нар. теракоти, с типични черти на гръцката култура. В проучванията ще участва и Валентина Танева, която ще продължи работата около откритата преди две години пещ.
От тази неделя, 26 юли в археологическото лято ще се включат за трета поредна година представители на фондация "Балканско наследство". Сътрудничеството с неправителствената организация ще продължи и в следващите две години. Помощниците от фондацията, които едновременно ще се обучават по археология, това лято ще копаят в североизточната част на Пистирос, до крепостната стена. Там има данни за три периода от съществуването на селището. Предполага се, че в най-долния слой има основи на жилища, а в следващите пластове те са с глинени замазки, някои от които с украса. В най-горния пласт се открива каменна конструкция, отнасяща се към края на 4-и век преди Христа.
Проучването на пластовете ще постави нелекия въпрос за цялостното пространствено оформление на обекта от началото на неговото съществуване. Картината на поетапното натрупване на пластовете ще съпоставим с натрупвания в други краища на древния град. Това ще покаже приликите и разликите, което е и задачата на това археологическо лято, уточни доц. Алексей Гоцев.

След многогодишното участие на чешката и английската експедиция, по финансови причини тази година те няма да участват в проучването, което ще продължи до 23 август. Общината също участва със средства, макар и скромни. Археолозите от фондацията ще работят безвъзмездно, както досега.

ИСТОРИЯТА

На 7 км от град Септември, на левия бряг на река Марица се намират останките от емпорион Пистирос – античен градски център, създаден от елински търговци в земите на древните траки. Територията на община Септември, разположена между северните склонове на Родопите и предпланините на Средна гора, в най-западната част на долината на р. Марица, е предлагала през вековете отлични условия за живот, доказателство за което са регистрираните над 200 археологически паметници от различни исторически епохи. През 1988 г. в землището на гр. Ветрен, община Септември, ст.н.с.д-р Мечислав Домарадски започва разкопки на обект, намиращ се на левия бряг на р. Марица, довели до откриването на голям търговски център, емпорион Пистирос, изиграл огромна роля в икономическия и културния живот на древна Тракия. Емпорион Пистирос, чието име стана известно благодарение на открития през 1990 г. надпис на старогръцки език, разчетен и публикуван от проф. Велизар Велков и д-р Лидия Домарадска, е основан от търговци от о-в Тасос и поддържа интензивни отношения с най-важните икономически центрове на Егейска Тракия. Археологическите находки свидетелстват, че Пистирос е основан по време на първите царе на Одриската държава, Терес или Ситалк. По времето на Аматок I емпорионът вече съществува и поддържа широки търговски контакти. При Котис I (383/2-359) и неговите наследници търговците от Тасос, Аполония и Маронея, получават гаранции за неприкосновеността на живота, имуществото и дейността си, отразени във Ветренския надпис. Това съвпада с периода на най-големия разцвет на Пистирос. Разкопките разкриха източната крепостна стена с порта, кули и бастион, изградени от каменни блокове по подобие на укрепителната сис- тема на Тасос, улици с каменна настилка, сгради с каменни основи и добре изградена канализационна система.

http://pzdnes.com/

[Hatshepsut]

Цистерна – скривалище откриха край Протоград

Напълно запазена глинена цистерна, която е могла да се ползва като скривалище откриха по време на тазгодишните си разкопки археолозите на селищна могила Юнаците. Отдавна е известно, че най-старият град в Европа се намира край пазарджишкото село твърдят специалистите, начело с доцент д-р Явор Бояджиев от Националния археологически институт към БАН.
Към момента експерти все още издирват останки от изчезналия град като са убедени, че търсенето им ще се увенчае с успех. Селището е по-древно от Микена, тъй като откритата керамика ни отвежда към 5800 години преди Христа, коментира Явор Бояджиев, който оглавява археологичните разкопки.
Той не крие въодушевлението си от факта, че екипът му през годините е открил останки от сграда, при това само на 10 сантиметра под земята. Изровени са и парчета от старинни съдове като по тях и останките от сградата, специалистите ще се опитат да разгадаят кога точно е възникнал античният град.
Според първите проучвания, протоградът датира около средата на 5-тото хилядолетие преди Христа. Ако това се окаже вярно, то откритият античен град у нас ще бъде с приблизително 2000 години по-стар, отколкото всички други древни градове, познати в Европа. Специалистите смятат, че става въпрос за селище, в което са живели близо 2500 души, то е просъществувало около 800 години.

http://pzdnes.com/

[Hatshepsut]

Намериха хладилници на 7000 години в Протоград

В могилата Юнаците до Протоград археолози откриха древни хладилници за съхраняване на храна на 7000 години, научи "Пазарджишка Марица". Консервиране на крепостната стена и рова, както и на цялата цитадела, са били основните дейности на археолозите през този сезон на селищната могила край Юнаците, където учените откриха Протоград. Това потвърди ръководителят на експедицията доц. Явор Бояджиев от БАН.
Ограничените средства, отпуснати в началото на август, съгласно договор на нашия музей с културното министерство, са били използвани максимално ефективно. За успешната работа по запазване на артефактите спомогнали и включилите се за десетина дни доброволци към фондация "Балканско наследство".
Амбицията за следващия сезон обаче е много по-смела - тогава екипът ще задълбае в още пластове, ще бъде разкрита и стената от северната страна на обекта, която още е неизследвана. Прогнозите са, че ще се намерят още много керамични изделия от бита, още останки от първите хладилници на 7000 години, както и артефакти, затвърждаващи мнението за активно корабоплаване на тогавашните хора.
Всички, които са работили и работят на този обект, имат усещането, че един живот не стига, за да бъде проучен, каза доц. Бояджиев. Голяма част от разкритите предмети, керамика и тотеми вече са във фонда на пазарджишкия музей, където може да се образува цяло крило, посветено на Протоград. Най-интересните находки ще бъдат заснети на дигитален носител, за да може за секунди да бъдат показвани по целия свят.
Кампания
Екипът на разкопките в Протоград се гордее, че техният обект стана един от най-предпочитаните  в тазгодишната класация на вестник "Стандарт" - "Чудесата на България". Преди крайното подреждане на 31 октомври в раздела "Открития" древното селище дели първото място с "Аква калиде" в ожесточена битка с по 55 процента от гласовете. В другия раздел - "Съкровища" продължава да води Панагюрското злато.
Другата добра новина е, че тези чудеса скоро ще станат хит и в европейската столица Брюксел. Най-напред като част от кампанията там ще бъде показано Варненското златно съкровище - от 12 до 16 октомври в Европейския парламент. Регулярно след това там ще гостуват и други реликви от кампанията от нашия край-части от Панагюрското и Равногорското съкровища, сребърните чинии от Величково и артефакти от Емпорион Пистирос и Протоград.

http://www.bgnow.eu/news.php?cat=2&cp=0&newsid=50843

[Hatshepsut]

Селищна могила Юнаците: Какви са били къщите на хората преди осем хиляди години?

Над 4000 души са обитавали древния Протоград, който се е намирал в рамките на 120 дка, в центъра му е била разположена Плоската могила край днешното село Юнаците. Предполага се, че селището е основано около 4900-5000 г.пр.Хр. В процеса на работа обаче може да се окаже, че е доста по-старо, разказва доц. Явор Бояджиев, който води и днес разкопките на това култово за цяла Европа място.
Съвсем близо до Пазарджик, само на пет километра, човек може да види с очите си онова, което са виждали и хората преди седем хиляди години.



Къщите на древните са били основно от глина, каменни къщи тук не е имало. Всеки е строял жилище с най-достъпния за него материал. Например в Дуранкулак, където съм работел 12-13 години, има скала, която се цепи много лесно и от нея без проблем се правят плочи, годни за градеж, казва доц. Бояджиев. А при тукашните конструкции има колове омазани с глина. Били са редувани пласт от глина, с дебелина 30-40 см, с пласт от камъни, с диаметър от 10 до 20 см, плътно набити един до друг. Това е създавало особена здравина на укрепителната конструкция. На височина стената е достигала до 2,5-2,8 метра и е изключително добре запазена. Тази конструкция между другото допреди 70 години е била основна по селата, а някъде може още да съществува.
До момента сме констатирали само две улици, които са ориентирани в посока север-юг. Имайте предвид, че сме разкопали много малка част от всичко. Ако вземем цялото селище, то е било 100 хиляди квадратни метра, а ние работим едва на 500-600 квадратни метра, което е много малка част от цялото селище. Но със сигурност имаме хванати улици, на двете страни от които са разположени къщите. Въпреки, че сградите са глинени, те са с доста големи размери, някъде между 80 и 120 квадратни метра, което за съвременните мащаби е съвсем прилична къща. В никакъв случай не мислете, че са били колиби, били са съвсем нормални постройки. Имаме данни, че тук е имало и двуетажни жилища, казва археологът.



Първото описание на могилата правят братя Шкорпил през 1898 г. в книгата си „Първобитните люде в България“, а първите разкопки са започнали много отдавна – още през 1939 г. от Васил Миков. Той прави един сондаж и открива останки от времето на траките, бронзовата и халколитната епоха. Работата е прекъсната за дълго време заради Втората световна война. След това през 1976 г. разкопките се подновяват с участието на НАИМ и представители от Пазарджишкия музей. Последните 20 години на миналия век е имало българо-руско сътрудничество, което през 2000-та година е преустановено.



От 2001 г. насам ръководител на обекта е доц. Явор Бояджиев. От 2002 г. до 2011 г. работехме съвместно с гръцки колеги, като финасирането бе от тяхна страна. Заради кризата у тях то бе преустановено и сега разчитаме основно на средства от Министерство на културата и на частни средства от фондация „Балканско наследство“. Тя организира и идването на чужденци доброволци, които хем се обучават, хем работят. В момента на обекта има група американци, а най-новото откритие на екипа е, че местните хора са можели да произвеждат метални сплави.
Само преди дни бяха открити парчета от метал, които по-късно вероятно са били обработвани, за да се произвеждат от тях сечива или други нужни за оръжия и бита изделия.



Смея да твърдя, че е град, защото селище с площ над 7-8 декара, както твърдят американски и френски учени,  се смята за град, точно както в Близкия изток – Месопотамия, казва археологът. Имаме също и структурата, която по-късно става определяща за града. Цялата мощна крепост е оформила едно отбранително съоръжение в най-високата част. Това е укрепената част на селището. Навремето тук отдолу  е минавала река Тополница. Стигала е до самата основа на сегашната могила. По всяка вероятност в центъра е живял елитът на населението, което е имало и развити занаяти. Разбира се това е далече от мащабите на един днешен град, не ме разбирайте погрешно. По наши изчисления тук са живяли поне 4 хиляди жители, които са достатъчна бройка да се нарече селището град.



До момента са открити много неща. Това е един паметник, в който както е имало живот от  5000-та година пр. Хр. до Средновековието,т.е. в рамките на 6 хиляди години тук е имало непрекъснат живот с известни малки прекъсвания. Ако говорим в световен мащаб, това тук се е случило доста по-рано от културите в Месопотамия и Египет. Става въпрос за 1000 години по-рано от най-ранните цивилизации, които познаваме. Имаме селище от каменно-медната епоха. Открили сме останки от жилища в него, което показва, че селището се е простирало поне на 200-300 метра. По принцип това селище загива от нападение и накрая е унищожено до основи.
С други думи, халколитните хора от Юнаците всъщност са построили първия Акропол и са създали първообраза на града в Европа, такъв какъвто изглежда и се развива в следващите епохи – през античността и средновековието. След тези находки, трябва да преосмислим представите и познанията си и да преместим историята на първите градове в Европа с две хилядолетия назад и няколкостотин километра на север.
Имаме доказателства за познаване на металите, специализирано занаятчийско производство, социално разслоение, писменост, градове. Първото от доказателствата в тази посока беше Варненският некропол, чийто находки доказаха не само познаване на металите, но и наличието на специализирани занаяти, социално разслоение, твърди доц. Бояджиев.
Плочката от Градешница и знаците по много съдове от тази епоха пък са указание за съществуването на ранна графична система, някаква протописменост. Фрагментите са вече стотина, подобни артефакти са открити и в Юнаците. Липсваха само свидетелства за монументално строителство. Е, сега тук излезе и масивна крепостна стена, която, заедно с мащабите на селището дават основание да се мисли за един Протоград.



Тук са открити както жилищата на хората, така и невероятно много находки. Сред тях има фантастична керамика, с характерни фигурки на кръстати птици, от които имаме над 140 екземпляра. Това ни дава основание да предполагаме, че мястото е било център на култ към птиците. Няма друго селище в България с толкова много изображения на птици. Повечето от тях са експонирани в музея в Пазарджик. Освен тези фигурки са намерени и много женски идоли от глина и кост, както и фигурки на животни, също така култови масички и култови столчета.



Поминъкът им е бил разнообразен – животновъдство, земеделие, лов и риболов.  Имайте предвид, че тук е минавала река Тополница, която е била под носа им, в буквалния смисъл на думата. Река Марица пък е на не повече от 3 км оттук, така че са имали огромно количество риба. Покрай двете реки със сигурност е имало водоплаващи птици – патки, гъски, лебеди. Възможно е те да са в основата на техния култ, защото са били част от прехраната им.



Има и фигури, които много наподобяват орел. Искам да подчертая, че мястото е много стратегическо – на двайсетина километра от Родопите, отсреща е Рила, зад могилата е Средна гора, т.е. има три планини, от които от една страна идват водоплаващи птици, а от другата всички хищни птици също се събират тук. Самата могила е на много по-късно открития Траянов път, който свързва средна Европа с Цариград. Имали са и добри връзки с Егейско море, което е част от Средиземно море. За това говорят много открити украшения от Мида спондилас, която се е въдила само в Средиземно море.

http://pzdnes.com/