Народните обичаи за дъжд Герман и Пеперуда

  • 5 Отговора
  • 9440 Прегледи

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

*

Неактивен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • *
  • 7159
  • +526/-0
  • Пол: Мъж
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Народните обичаи за дъжд Герман и Пеперуда


Обичаят "Пеперуда"
Снимка: архив на Етнографски институт и музей

В народните представи празникът Герман Градушкар (12 май) се свързва с повелителя на небесните летни бури. Днес всички се молят за дъжд и предпазване от градушки.

Според вярванията има четири градушкари: Герман, Вартоломей, Лисе и Видовден. Но от всички Герман е първият и главният градушкар. На този ден никой не смее да работи каквато и да е работа, особено полска. Не се впрягат и воловете. Това се прави да не бие градушка. Ако през лятото бие градушка се вярва, че някой от селяните е излизал в полето тайно.

Ако на този ден се зададе облак и гърми, всички излизат от къщите - мъже, жени и деца и викат: "Германе, върли праздниче! Пренеси я (градушката) в пусти гори, дето секира не сече, дето колак се не меси и петел не пее!".

http://bgvesti.com/index.php?option=com_content&view=article&id=53838


Герман е обичай за измолване на дъжд, разпространен в Северна България, южните склонове на Централна и Източна Стара планина и в Странджа. Обичаят не е календарно обвързан, а се изпълнява при продължително засушаване или непосредствено след другия обичай за измолване на дъжд - Пеперуда, понякога и на някой празник - Летен св. Атанас, Летен св. Никола, Еремия, дните след Гергьовден и др.

Основна част от обичая Герман е изработването на антропоморфна мъжка фигура от кал или глина, която ритуално се погребва. Тази кукла се нарича Герман, но са познати и наименованията Георги, Гечо (в Тетевенския балкан); Дюрманджо, Драганчо (Разградско); Скалоян, Кабаиван (в Северна Добруджа). Фигурата се изработва от девствени момичета под ръководството на по-възрастни жени и е доста детайлна - правят й се очи, вежди, уста и т.н., като големината й може да достигне до половин метър. Характерна особеност е ясно изразеният фалос. На някои места на Германа се прави червена шапка от червени черупки на великденски яйца - обикновено първото счупено на великденската трапеза яйце. Ръцете се кръстосват на гърдите като на умрял човек. След изработването на фигурата тя се полага в ковчег, покрива се с цветя, слага й се запалена свещ и жените я оплакват като мъртвец. Някъде дори е викан свещеник, за да го опее [1]. След опяването куклата с тържествена погребална процесия се отнася край някой водоизточник, обикновено река, където се погребва. В крайдунавските села Германа не се погребва, а се хвърля в реката; където няма река се погребва на кръстопът. На гроба се поставя малък дървен кръст и жените ходят на гроба и правят помени (до деветия ден). Вярва се, че след изпълнението на този обичай, завалява дъжд. Ако дъждовете обаче са прекалено силни или проливни, куклата се изважда от гроба.

Някъде (Оряховско) в корема на Германа слагат жива или мъртва жаба, но задължително с отворена уста. Капанците от района на Разград изработват две или четири фигури, осмисляни като брачни двойки. В Тетевенско (Тетевен, Лопян, Лесидрен и др.) тази кукла се изработва от парче дърво, обвито с парцали, а в Плевенско - от метла, която задължително трябва да е открадната от момите, участващи в обичая "Пеперуда", по възможност от къщата на бременна жена.

Литература:

[1] Димитър Маринов, Избрани произведения, Т. І, стр. 737-738

http://bg.wikipedia.org/wiki/Герман_(обичай)


Герман

 Този обичай се изпълнява много често в деня на пеперудата, но винаги след нея. Познат е предимно в Северна България. Участници са момичета, по-рядко възрастни жени. Момите правят кукла от кал, която прилича на човек и е с размер от двадесет до петдесет сантиметра. Тази фигурка изобразява гол мъж с ясно очертани мъжки полови белези и се възприема като мъртвец. Над тази кукла се извършват всички обреди, които се извършват при погребението на човек. Готовата кукла се поставя върху керемида, дървена бухалка за пране или в сандъче, сковано за случая. Окичва се с цветя и се погребва. На третия, деветия или четиринадесетия ден се изравя и се хвърля във вода. Прави се с цел Герман да предпази селото и полето от градушка.
   
Пеперуда

   В него взимат участие дванадесет-тринадесет годишни момичета. Основното обредно лице - пеперудата - е винаги сираче, облечено в стара риза и босо. В къщи или при реката окичват пеперудата с различни треви и бурени, някъде с живи жаби или кост от незнаен гроб. Цялата група обикаля къщите в селото и пее специална песен - молба на пеперудата за дъжд, отправена към Бога. В ритъма на песента пеперудата играе. След нея стопанката я полива с вода, тя се отърсва от водата. В дар групата получава брашно, боб, мас и т.н, но никога - яйца. Забраната се свързва с предпазване от градушка. Ситото се търкаля и по начина му на падане се гадае за реколтата.

     Накрая отиват на реката, където хвърлят зеленината и другите украси на пеперудата в реката и се пръскат една друга. Обичаят завършва с обща трапеза от получените дарове, като в някои райони се спазва изискването тя да се приготви от стара жена, бременна или кърмачка.

http://www.traditions-bg.com/bg/may/german.php
« Последна редакция: Април 10, 2018, 09:51:21 от Hatshepsut »

*

Неактивен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • *
  • 7159
  • +526/-0
  • Пол: Мъж
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Народните обичаи за дъжд Герман и Пеперуда
« Отговор #1 -: Юни 13, 2011, 06:09:36 »
Обичаи за дъжд Герман и Пеперуда от Плевенско, Разградско и Родопите (Кърджалийско)


Снимка: https://www.etar.org/kalendar/kal2008/peperuda/peperuda.htm

“Пеперуда”, “Додола”, “Вай-дудула”, “Войданка” и “Росоманка” са все народни названия на най-разпространения по българските земи обичай за дъжд. Основни изпълнители са децата и девойките, чиито действия се контролират от възрастни жени, обикновено вдовици. В уречения за обичая ден (според местната традиция неговата календарна определеност е най-различна – между Великден и Гергьовден, на някой от Великите четвъртъци, на Св. Герман, на Св. Атанас летни, на Св. Никола летни, на Спасовден) всички моми се събират в дома на някое сираче. Там те стъкмяват девойчето-сираче: обличат му овехтяла стара женска риза или на голо покриват цялото му тяло със зеленина от бъз, бръшлян, букова шума и репей. В условията на обичая сирачето изпълнява ролята на Пеперуда.

Съобразно с различните местни традиции ролята на Пеперудата може да бъде поверена на първородно или последно родено дете в семейството. Вярва се, че дете-първак или изтърсак може да повлияе благотворно върху волята на боговете и светците, от които зависят влагата и дъждовете. Често Пеперудите в групата могат да бъдат и повече от една.

 След като Пеперудата е облечена и накичена цялата в зеленина и цветя (в земите на Тракия тя прилича на малък движещ се храст или на зелен кошер), девойките я повеждат с песни из селото. Пеперударската група влиза във всеки дом. Стопанката я посреща с менче с вода в ръце и полива обилно Пеперудата. Тя се тръска от водните капки като размахва ръцете си встрани и наподобява летежа на птица. През това време девойките пеят:
 
              Пеперуда летяла, над вода се мятала:
              Дай, Боже, летен дъждец,
              Да се стори житото,
              Житото и пшеницата...
 
Накрая стопанката посипва Пеперудата с брашно през сито и благославя: “Както се сее брашното, тъй да се изсипе дъждът!” Търкулва ситото по земята. Ако то се захлупи, вярват, че годината ще е плодородна.

След като Пеперудата и нейните дружки обходят селското землище с всички кладенци, чешми и извори, те се отправят към реката. Там събличат Пеперудата, хвърлят облеклото й от зеленина по течението и я изкъпват във водата. Всички се плискат взаимно и си пожелават скоро да завали. После момичетата сядат на обща трапеза край реката.


Обичаят за дъжд “Герман” се състои главно в направата на една мъжка фигура от кал или глина с ярко очертан полов орган. Куклата Герман се прави от девойките-пеперударки край реката или в дома на сирачето-Пеперуда. Тя представлява покойник, тъй като ръцете й са скръстени отпред върху гърдите и в тях се забожда запалена свещ. След като изработят фигурата, момите и вдовиците я оплакват като мъртвец, покриват я с цветя и ритуално я погребват край реката или в средата на нивата. От техните нареждания става ясно, че Герман е умрял от суша. Понякога куклата Герман се изработва от чаталест клон, облечен с парцали (Тетевенско), от листа на лапад (Ямболско), от метла за метене (Плевенско и Поповско). В селата около град Монтана Герман или Гечо се нарича една жива жаба, която момите и жените погребват край реката. В Оряховско функцията на Герман се изпълнява от жива котка, която момичетата заравят край чешмата или нивата. Навсякъде обичаят приключва с поменална трапеза в памет на умрелия за дъжд Герман. Често моми и вдовици ходят на гроба на Герман на третините и деветините от смъртта му и палят свещи. Ако се случи така, че завалят проливни дъждове, момите отиват да извадят глинената фигура на Герман от гроба, за да спре пороят. Тогава те я хвърлят в реката или в морето. Обичаят е известен само в Северна България. Изследователите предполагат, че той е отзвук от езическата религия на късноантичното балканско население, а някои от тях не изключват възможността той да е във връзка с някогашни човешки жертвоприношения.


http://portal.ihist.bas.bg/bg_BG/objects/295-обичаи-за-дъжд-герман-и-пеперуда-от-плевенско,-разградско-и-родопите-(кърджалийско).html
« Последна редакция: Август 08, 2018, 22:13:05 от Hatshepsut »

*

Неактивен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • *
  • 7159
  • +526/-0
  • Пол: Мъж
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Народните обичаи за дъжд Герман и Пеперуда
« Отговор #2 -: Юни 13, 2011, 06:17:27 »
Герман и Пеперуда


Жени ритуално оплакват фигурка на Герман, "умрял" от суша

ГЕРМАН. Това, което изследвачите са установили за обичая, известен по името Герман, представлява един мим. Той се изпълнява, както всички пролетни и летни празници от момите. В него обаче участват и млади женени жени. Участничките се събират в една къща и правят една фигурка от глина, а някъде от метличина, от парцали или други материали. Фигурката представлява гол мъж с кръстосани ръце на гърдите, прострени крака и характеризиран ясно с мъжки полов орган. Жените я обвиват в саван, както мъртвец при погребение и я поставят в ковчег. Статуйката е дълга 40-50 см. По-нататък се представя истинско погребение с всички подробности. Пред ковчега се запалва свещ и жените оплакват, както се прави това с истински мъртвец. Постоянно се повтаря „Умре Герман от суша за киша” или обратно „от киша за суша”. Както при истинско погребение жените от съседните къщи се събират и идват да се поклонят на умрелия, като носят цветя, които оставят в ковчега. Те палят свещи. Когато дойде моментът да се извърши опелото, обикновено жените се опитват да убедят свещеника да дойде, да извърши опелото и да вземе участие в погребалното шествие. Ако той не се съгласи, опелото се импровизира, като една жена с кадилница в ръка върви вместо свещеника пред погребението по селските улици. Обикновено шествието отива до реката, край която се изкопава гроб и там погребват статуйката на Герман. На други места хвърлят статуйката в реката.

Мнозина искат да видят в този обичай християнски елементи, понеже се вика свещеник, който обикновено не идва, защото смята обичая за езически, какъвто е. Използването на елементи от християнското опело или дори възпроизвеждането на цялото опело не представлява нищо странно. И в кукерските обичаи се извършва венчавка с всички подробности на християнската сватба, включително и каденето и използването на кръста. На много места има и кукер, облечен като свещеник. Обичаят обаче няма нищо общо с християнството. Българското население познава само този обред и когато иска да представи венчавка, си служи с него. Очевидно статуйката на Герман е персонификация на бедствиета, сушата или дъждовете.

 Мнозина мислят, че обичаят е наследен от траките. Те тълкуват името Герман от една предполагана тракийска дума „герма”, означаващо „горещ”. Има сведения обаче, че обредът на някои места се изпълнявал периодически всяка година на един и същи ден — 12 май, празника на св. Герман. Самият светец приживе бил цариградски патриарх и горещ привърженик на иконопочитанието и естествено противник на иконоборците в негово време. Явно е в такъв случай, че тук имаме именуване на обреда и на глинената фигурка по името на светеца, на чийто празник се е правело периодически това честване. Символичното погребение на сушата чрез заравянето или хвърлянето на глинената статуйка в реката, показва ясно какво очакват участничките от обреда —спиране на сушата и дъжд или обратното. Че Герман съвсем не е име на някакво тракийско божество или митологическо същество, се вижда от обстоятелството, че фигурката в някои места се нарича и Скалояни. Това име е широко разпространено в Румъния, където бихме очаквали да се предпочита Герман, щом името е единственото доказателство за тракийския произход на обреда. Няма съмнение, че румънското име е свързано с името Калоян, гръцко по произход, и вероятно формата Скалоян, която е по-рядка, е опит да се свърже името с друг корен. Но дали зад тези всички форми не се крие просто старобългарското „калѣнъ”, произнасяно „калян”, е въпрос, на който трудно можем да отговорим.

От друга страна, прави впечатление, че в румънските песни предпочитаната форма на името Калоян се явява в стихове: „Яне, Яне, Калояне” или „Калоене, Ене”, т.е. така, както би се явила в разни форми, ако се схване като образувана от името Калоян, което знаем, че е гръцко и че фактически е образувано от „калос” — хубав и Яни — форма на Йоанис — Иван. И тук трябва да припомним някои от песните, които се пеят в Родопите в чест на св. Йоан Билкар: „Пред Домна иде Хубави Яни” или „Полека клепай, Хубави Яни”, където Хубави Яни е очевидно името на светеца, преведено от гръцкото Калоян — Хубав Иван. От друга страна, трябва да припомним, че у русите на празника на св. Йоан Предтеча, известен под името „Купало”, жените играят около една фигура, облечена в женски дрехи, която накрая се погребва в реката. Така ние виждаме да се явява пред нас един нов въпрос — защо фигурата на Купало у русите е женска, докато тази на Герман е мъжка. Има известни поверия в България, които показват, че всъщност на Герман са се давали по-широки функции от тези, които показва обичаят с погребването на Герман. В Кюстендилско и Пиротско според Арнаудов и други изследвачи Герман е градушкар. На разни места в тази област има клетви „Ега те Герман отнесе”. Към това се прибавя празнуването на 12 май на св. Герман. При това на някои места, когато селяните виждали приближаването на градоносен облак, викали: „Върни се, облаче, Кузмане, върни се, Германе. Голям празник е у нас и няма място за тебе. Иди в пуста гора, дето петел не пее.” Най-интересно е обаче, че още на Бъдни вечер, очевидно схващан като Нова година, в споменатата област на някои места има обичай да се изнесе софрата на двора и домакинът да се обърне към това странно митологическо същество с думите: „Германе, Германе, облаче, дойди да вечеряме. Сега да дойдеш, а летос очите да ти не видим, ни на нива, ни на ливада. Сега сме приготвили хляб, овошки, боб, орехи, семе, бял лук — всичко пълно, а ракия най-вече.”

И в двата аспекта и като персонификация на сушата или дъжда, и като персонификация на градушката празникът на Герман съвпада с християнския празник на св. Герман.

 На някои места в Румъния, когато правят Калоян, например в областта на Браила, Яломица и Бъзау, правят фигурка на дете, момиче или жена, която погребват по същия начин и наричат Мума Плоии, т.е. Майка на дъжда. В Трансилвания понякога се правят две фигури: едната мъжка, другата женска и се погребват: когато има суша — фигурата на мъж, при дъждове — фигурата на жена. Така ние виждаме между българските и руските — румънските обичаи, при които има не само Калоян, но и Майка на дъжда, докато при руските обичаи имаме само фигура на жена. Вероятно участието на жената в обичая се е извършвало чрез другия обичай, разпространен силно у нас и който също така се среща и в Румъния и е известен под името Пеперуда.

 
ПЕПЕРУДА. Обикновено този обичай се прави един ден преди или един ден след Герман и на много места двата обичая са свързани. Някои етнографи твърдят, че по-рано този празник е бил периодически на Петровден — 29 юни или на Илинден — 20 юли. В ново време обаче, когато обичаят е записан, той се извършва, когато се появи суша. И тук участниците са момите. Те избират последното дете на майка, която вече не ражда, на 10-12 години, и го правят на „пеперуда”. Поставят на главата му венец, от който се спускат вейки и цветя пред лицето му и по раменете му. То е само по риза, върху която са наредени един над друг венци главно от бъз, бучиниш и росен. Момичето взема в двете си ръце вейки от същите растения. То, придружено от десетина моми, върви от къща на къща и играе под такта на песента на момите. Във всяка къща домакинята посреща шествието с котле вода и полива пеперудата. В това време то маха с ръце и пръска всички наоколо. След това домакинята взема ситото, туря в него брашно и сее върху главата на момичето, а останалото изсипва в торбата, която една от момите носи, за да събира в нея даровете. Момите пеят по къщите песни от вида на тази:

Пеперуда ходеше, ходеше,
и се Богу молеше, молеше:
дай, Боже, дъжд, дай, Боже, дъжд,
да се роди жито, просо...

Пеперуда летеше, летеше,
с бъзето се меташе, меташе,
та се Богу молеше, молеше:
дай, Боже, дъжд, да се роди ръж...

 
Накрая шествието се отправя към реката, където окъпват пеперудата. Всъщност пеперудата е символ на сушата, в която пеперудите летят навсякъде. Дъждът за тях е страшен. Танцът на момичето трябва да представи омаломощена пеперуда от дъжда. Това представлява нещо като провокиране на самия дъжд.

Празникът или по-право обредът в западните български земи е получил и по-ново име, което носи и танцувачката, и участничките в шествието — Додола и додоли или додулица. Понеже всички участнички се връщат от шествието мокри, както когато някой е намокрен от силен дъжд, се казва: „Мокър съм като додулица.” Хвърлянето на пеперудата във водата, в реката, е очевидно паралелно на хвърлянето на глинения Герман или Калоян. На много места в България, в Македония и Тесалия не само българското, но и гръцкото, а и румънското население празнува този обичай и в него участва често и църквата. Макар пеперудата да е чисто езическо явление, в литийното шествие малката танцьорка също участва заедно с хoра от моми. В такъв случай се пеят песни, които имат характер на молитви към определени светци и преди всичко към Бога.

(Иван Венедиков, "Медното гумно")

http://www.kroraina.com/knigi/iv_gumno/iv_gumno_19.htm
« Последна редакция: Август 08, 2018, 22:16:09 от Hatshepsut »

*

Неактивен Младиястарец

  • **
  • 185
  • +44/-12
  • Пол: Мъж
Re: Народните обичаи за дъжд Герман и Пеперуда
« Отговор #3 -: Юни 13, 2011, 08:37:42 »
Знам, че е малко странно, но имам една идея.

По принцип се води, че германа е характерен за северните части на България, там са живели северите, които нашите комунисти-историци водят славянско племе. Има обаче една теза, че те са германско племе, преселило се по нашите земи. Смятате ли, че е възможно герман да е традиция останала от тях? Защото и думата герман звучи да има някаква връзка с немските народи.

*

Неактивен кан Тервел

  • *
  • 33
  • +26/-13
  • Пол: Мъж
  • България на Българите!
  • Зодия: Taurus Taurus
Re: Народните обичаи за дъжд Герман и Пеперуда
« Отговор #4 -: Юли 11, 2011, 13:40:58 »
Аз съм от Плевен,но не съм чувал за Герман в селата ми около града.Също посещавам село близо до Лопян,за него също не знаех,че се практикува.А що се отнася за германците-възможно е ,но ще трябват доказателства от страна на етнологията.Дори и германски да е обичаят,нямо лошо. :-)
И Богъ с нами!

*

Неактивен Младиястарец

  • **
  • 185
  • +44/-12
  • Пол: Мъж
Re: Народните обичаи за дъжд Герман и Пеперуда
« Отговор #5 -: Юли 12, 2011, 21:32:52 »
Те северите са живяли повече на североизток.

 

Powered by EzPortal