ВъзкръсванеДяконе, ти ли си? Жив ли си брате?
Ех, този поглед под стръмните вежди.
От сите юнаци най-личен и знатен,
България цяла по тебе се вглежда.
Къде си нарамил нетленните мощи?
Защо си загърбил тез райски конаци?
Отново да шеташ в потайните нощи,
и людете прости да цаниш чираци.
Ех, дяконе брате, да знаеше само...
напразно увисна за нас на въжето.
България, гине - от мърши кълвана,
ония - отново строят минарета...
Кръвта ти свещена, да беше река
безродните в нея да пукнат до крак!
Предадоха, дяконе твойта борба,
и Христа от кръста го разпнаха пак.
Народа ли? Роб е и с робски масраф.
Дембели, царуват край мазна софра,
мизерия, старци и дребен еснаф,
а старите майки - ухажват смъртта.
Ей, няма го старото българско село,
което откърми сто чети юнашки,
с калпаци накриво и вдигнато чело,
с дух несломим и със хъс сиромашки.
Брат брата предава за къшей и нива
без свян, безогледно, без съвест и срам.
Народа ли? Брате, съдбата му крива?!
И Бога проклина, и Божия храм...
Върни се, не тръгвай... почакай Василе!
Народа – добитък, не иска войни.
Без вяра, огънат и разпнат в безсилие,
един син да има - на клуп ще виси!
БОБИ КАСТЕЕЛС·19 ФЕВРУАРИ 2017 Г.
https://www.facebook.com/