Автор Тема: Келтите  (Прочетена 5703 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Активен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 9010
  • Country: bg
  • Карма: +525/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Opera 9.80 Opera 9.80
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Келтите
« -: Юни 21, 2011, 20:40:07 »
Келтите

История

Келтите се зараждат около XII-X век преди новата ера. Възникват като етнос в Централна Европа на територията на днешна Чехия. Разширяват територията си много бързо като се разпространяват в цяла Европа  – на запад в днешна Испания, на изток до черно море. Те са първите,които добиват желязо и това им дава предимство пред останалите народи. За първия етап от тяхното културно развитие свидетелства селището Халщат – Австрия ,където са открити интересни находки,даващи богата информация за бита,изкуството,обичаите на келтите. Този етап обхваща периода VII-V век. Келтите развиват търговия с гърците и именно те им дават наименованието.

Втори период от тяхното културно развитие е латенската култура (Ла Тен е селище в Швейцария) и обхваща времето V-I век.

През 390 г. пр.н.е. келтите превземат Рим и след като се оттеглят от Рим на север и създават държавата Галия. Келтите се съюзяват с Ал.Македонски, участват в неговите походи, а след смъртта му навлизат в Македония и превземат голяма част от нея. През ІІ в.пр.н.е. те създават държавата Галатия, която просъществува за кратко време.При тях не се създава трайна държавна организация и през периода II-I век пр.н.е., в резултат на натиска на германските племена и разширяващата се Римска империя от юг келтите са изтласкани към северното крайбрежие на Европа. Съхраняват се като народ единствено в днешна Северна Франция, в британските острови – Уелс, Корнуол, в Шотландия, остров Ман, Ирландия.

Келтските символи

Един от най-интересните символи е келтската плетеница. Това е графично изображение от възли, което се използва за декорация. За първи път се среща в келтското изкуство. Въпреки че се използва още от предхристиянски времена, тази плетеница намира широко разпространение в християнската епоха.Този символ представя вярата на келтите в безкрайността на живота, във вечното прераждане. Тази плетеница намира широко приложение в т.нар. книга „Келс”.

„Келс” представлява сборников ръкопис, изработен в края на VI и нач.на IX век в  Ман, Ирландия, Шотландия и Северна Англия. Представлява една от най-известните книги в световната история, поради своята оригиналност,красива изработка и дизайн. Съдържа 4 евангелия на Библията, църковни правила и документи,които се отнасят до манастира в Келс. Листите са 339 и са изработени от плътен, финно гланциран велен (пергамент от телешка кожа). Книгата „Келс” днес се намира в Trinity College и е в постоянна експозиция.

Някои от детайлите са – спирала и келтски кръст. Спиралата символира безкрайния преход от едно към друго, няма начало и край. Едно от най-старите изображения е открито на капака на гробница, построена през 3200 г.пр.н.е.


Келтски кръст

Келтският кръст символизира 4-те посоки на света, както и 4-те елемента –въздух, вода, земя, огън, обединени в кръг те символизират и слънцето.

Изработени  от камък, много богато декорирани и издигнати на свещени места. Поради голямото разпространение келтският кръст се възприема и от християнството като езическата декорация се замества с библейска.

Келтските празници и обичаи

Келтите са имали 4 основни празника – огнени фестивали. Основният се нарича Самхейн, с който се поставя началото на Новата  година, който стои в основата на съвременния празник Хелоуин. Този празник е свързан с огнената символика. Това произтича от вярването, че в древността  всички огньове са запалени от един първоначален огън от Върховния друид. Така се ражда традицията всяка година на 31 октомври /1 ноември да се пали голям огън и от този огън всеки да отнесе в дома си.

Вторият празник е Имболк и понякога се нарича Кендълмас (Candlemas). Имболк е бил посветен на богинята Бриид и ритуалите на този ден са били съсредоточени върху дома и огнището.

Друг празник е Белтен в чест на бог Бел (в чест на пролетта) – 30 април/1 май. Следващият Огнен празник е Белтен, който се чества на 1 май. Той отбелязва най-силното време на пролетта, което стимулира съзряването на плодовете в утробата на Земята и което ще предвести благодатна реколта по време на следващия празник – Луназа. Името му означава „Огънят на Бел“, другото име на бога на светлината Луг. Белтен е празник на любовта и плодовитостта. При празнуването му в миналото обичай е било запалването на два огъня, между които се прекарвали стадата, за предпазване от болести. Хората, които си пожелавали раждане на дете или късмет, също прескачали огъня.

Луназа (чества се на 1 или 2 август), е празник на бога на светлината Луг (бога на занаятите), и празник на началото на жътвата. Отбелязван е с игри, състезания и панаири. На него се събирали много хора, но без оръжие, без омраза, без намерение за насилие. Празнували се сватби, разменяли се стоки, набирали се работници за следващия сезон. Съществувало поверие, че ако не се чества този празник, това ще причини много беди, нашествия или слаба реколта.

Освен 4-те основни има и 4 междинни празника. Това са:

- празниците на Слънцето, на  зимното и лятното слънцестоене (Албан Артуан и Албан Херуин)

- празници на  двете равноденствия – пролетно и есенно (Албан Ейлер и Албан Елюд). Всички те имат в името си думата „албан“, която означава „светлина“. Те отбелязват определени точки от годишния цикъл на слънцето и имат своя динамика, която съответства и на „четирите главни функции на човешкото съзнание: вдишване, възприятие, изразяване и припомняне“. „Албаните” стоят в основата на повечето шотландски и ирландски празници.
« Последна редакция: Септември 03, 2018, 19:55:38 от Hatshepsut »

Активен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 9010
  • Country: bg
  • Карма: +525/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Opera 12.16 Opera 12.16
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Келтите
« Отговор #1 -: Октомври 04, 2013, 07:26:24 »
Келти

Източници:

- https://bg.wikipedia.org/wiki/Келти
- https://bg.wikipedia.org/wiki/Друидизъм
- https://bg.wikipedia.org/wiki/Бард



Келтите през първото хилядолетие пр.н.е.:
[O] Ранни пластове от Западната халщатска култура
[O] Латенска култура
[O] Разпространение на келтските говори през III в.пр.н.е.


Названието келти обхваща племената и народите, говорещи келтски езици - специфична група от индоевропейското езиково семейство.

Най-старите достигнали до нас исторически свидетелства за келтите са от средата на първото хил. пр.н.е. Историци и археолози употребяват названието келти и в етнографски смисъл, говорейки за келтска материална култура и социална организация. Най-ранно идентифициране на келтски популации, различни от съседните им, позволяват археологическите находки от западната област на Халщатската култура от 750 - 400 г.пр.н.е.

Макар че келтските племена в Галия са използвали обединяващото ги наименование celtae, общо келтско самосъзнание през Античността не може да бъде установено, също както и културна наследственост между античните келтски племена и говорещите днес келтски езици етноси. Най-голямото си разселване келтите преживяват през V до I век пр.н.е., когато населяват обширна територия от Британските острови до Мала Азия. Впоследствие те са подложени на натиск от римляните и други народи и отстъпват повечето региони, които обитават, или биват асимилирани.

Населявани територии

Келтите са населявали днешните територии на Франция, Швейцария, Белгия, Южна Германия, Северна Испания, Британските острови, Северна Италия, Горен и Среден Дунав, отчасти Балканския полуостров и Мала Азия. През I век пр.н.е. значителна част от келтите са покорени от римляните. През средните векове били претопени и от други народи. В днешно време потомци на тези племена има само във Великобритания (ирландци, шотландци, уелсци и др.), в Западна Франция (полуостров Бретан, бретонци) и в Испания (провинция Галиция). Келтските езици са се запазили отчасти в Бретан, Уелс, Ирландия и Шотландия. На Балканския полуостров келти нахлули на големи групи през 3 век пр.н.е. Част от тях се заселила в Казанлъшката долина, където издигнали своя столица Тиле (днес село Тулово). Тяхната държава не просъществувала дълго — 70 години по-късно те се изселили към Анатолия в Галатия, но оставили отпечатък от своята самобитна култура и изкуство.

Келтска култура

Културата на келтите достига разцвет през V век пр.н.е. Има връзка с цивилизациите на Балканския полуостров и Мала Азия, а след покоряването на Галия от Цезар келтското население е подложено и на романизация, но келтите запазват оригиналния характер на изкуството си. С термина „латенска култура“ се обозначава културата, чиито носители са келтските племена, обитавали през желязната епоха днешни Франция, Швейцария, Австрия, Чехия, Словакия, Сърбия, Хърватия, Словения, Северна Италия и част от Великобритания. Наречена е по името на гр. Ла Тен, Швейцария, където са намерени характерните за нея паметници. Латенската култура влиза във взаимодействие с тракийската, особено след създаването на Келтското царство през III век пр.н.е. При археологически разкопки са открити метални украси, дърворезба, оръжия, предмети с религиозен характер и др. Орнаментите са с геометрични (спирали, окръжности, елипси, плетеници) или животински изображения. Характерна черта на келтските племена е строежът на укрепени градове.

Религия


Два друида. Барелеф, намерен в г.Отун, Франция

Жреческото съсловие при келтите се разделя на три касти:

♦ Друиди - жреци, пророци, знахари и магьосници в келтските племенни общности. Жреческата им междуплеменна организация е забранена след завладяването на келтските територии от Рим през I век пр.н.е.

Друиди (галски druidae, древноирландски druid) — жрец при келтските народи, организирани като каста.

Друидите (druadcha - "хората на Дъба" ) представляват най-висшата каста. По правило са скитащи жреци или отшелници. Цветовите им инсигнии (роби , наметки) са черно или бяло. Те са ръководителите на големите религиозни церемонии. Юлий Цезар в съчинението си "Записки за Галската война" споменава за друидски събори , недостъпни за обикновените хора по равноденствията и на някои от главните келтски празници.

Другите две касти са на оватите (вергобретите) и бардовете.

♦ Филидии - притежават законодателната и изпълнителната власт и запаметяват свещеното историческо предание на келтите.
♦ Бардове - запазват и разпространяват келтската култура, като увековечават делата на митичните и реалните келстски герои и царе.

Бардът (на келтски bardos) е представител на третата каста на предримското жреческо съсловие у келтите - друидите. Бардовете са певци и поети, пазители на родовата памет, създатели на поеми и предания за вождове, богове и герои. Те водят преговори между благородническите фамилии и са съветници на аристокрацията. Техният цвят е синият. Главно тяхно средище в Британия е остров Ман.

През XV век думата бард преминава от келтски на шотлански диалект и английски с пренебрежителното значение странстващ музикант. Съвременното значение на думата започва да се формира по време на романтизма.

Състав на келтските племена

Белги - населявали междуречието на реките Сена и Рейн.
Бои - населявали днешна Южна Чехия.
Брити - населявали област Британия.
Гали (келти) - област Галия (територията на дн. Франция, част от Швейцария и Белгия).
Хелвети - населявали територията на днешна Северозападна Швейцария.
« Последна редакция: Септември 03, 2018, 19:56:32 от Hatshepsut »

Активен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 9010
  • Country: bg
  • Карма: +525/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows Vista/Server 2008 Windows Vista/Server 2008
  • Browser:
  • Chrome 30.0.1599.101 Chrome 30.0.1599.101
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Келтите
« Отговор #2 -: Април 24, 2014, 17:18:09 »
Келтите в Древна Тракия

Професор Валерия Фол: "Келтите в Югоизточна Европа са тема на историците още от древността. Тя вълнува и българските учени не само защото търсят келтски селища, артефакти и столицата Тиле на нашата територията, а и заради изучаването на алтернативните на елинската и римската култури.
Наскоро излезе от печат сборникът "В търсене на келската столица Тиле в Тракия (ІІІ в. пр. Хр.)" - на английски език, съставител доц. д-р Людмил Вагалински. Репроблематизират се различни аспекти от трако-келтските отношения от времето на около 60 годишното присъствие на келтите в Тракия през 3 в. пр. Хр.
М. Манов разглежда отново хипотезите за местонахождението на столицата Тиле – някъде в южните склонове на Странджа, т.е. в близост до Бизантиум (Истанбул), защитавана от М. Тачева, М. Домарадски и др., и предлага нова – връх Арковна край едноименното село в Североизточна България.
Всъщност, докато не бъдат открити ясни доказателства (най-сигурното е надпис), то всяко предположение ще бъда в сферата на хипотезата.
Пътят по р. Тунджа е най-прекият за движение от южното Подбалкание към Бизантиум и обратно, в монетарницата на Кабиле са сечени монети на Кавар, последните изследвания показват, че траките и келтите не са били в непрекъснат конфликт, както най-често си представят повечето хора, и са живеели и в икономическо и политическо сътрудничество."

КЕЛТИТЕ В ЗЕМИТЕ НА ДРЕВНА ТРАКИЯ

Макар, че келтските племена в Галия са използвали обединяващото ги наименование celtae, общо келтско самосъзнание през античността не може да бъде установено, също както и културна наследственост между античните келтски племена и говорещите днес келтски езици етноси.
Най-голямото си разселване келтите преживяват през V до І век пр.Хр., когато населяват обширна територия от Британските острови до Мала Азия.
Най-старите, достигнали до нас, исторически свидетелства за келтите са от средата на І хил. пр.Хр.
Съвременните историографи и археолози употребяват названието "келти" в етнографски смисъл, говорейки за келтска материална култура и социална организация.
Най-ранно идентифициране на келтски популации, различни от съседните им, позволяват археологическите находки от западната област на Халщатската култура (750 - 400 г. пр. Хр.).
В началото на III в. пр. Хр. в Панония (дн. Унгария) започнали да се събират воини от много келтски племена и през 279 г. вождът Брен повел огромна армия от 150 000 пеши войници и 60 000 конници към Гърция, където накрая били разбити от съюзените елини край светилището в Делфи.
Както разказва древногръцкият историк Полибий във “Всеобща история”: “Келтите, отървали се от опасността при Делфи, не се прехвърлили в Мала Азия, ами като си харесали местността около Византион, сразили траките и превърнали Тиле в своя столица.” От описаното от Полибий следва, че Тиле е стар тракийски град, който келтите превърнали в своя столица.
Така започва историята на келтското царство в Тракия.

     ***
Келтите успели да поставят в данническа зависимост дори град Византион, а мира местните жители откупвали с подаръци в златни монети годишно, които достигали до 10 000, а след това, със създаването на келтското царство, подаръците се превърнали в редовен годишен данък с многократно повишена стойност.
Причините, поради които силният град се съгласил да плаща данък на келтите, най-вероятно били политически – за охрана на границите, и то главно срещу нападенията на траките. Присъствието на келтите било необходимо и за защита на Византион от вероятните претенции на силните елинистични монархии на Селевкидите, Птолемеите, и на малкия и силен Пергам в Северозападна М. Азия.
Последният келтски цар Кавар сякъл монети в Кабиле и контролирал долината на река Тунджа. Археолози откриват негови монети при крепостта до Провадия, в останките от античния град Севтополис, който сега е под вода, и в крепостта при с. Седларово. Тези находки очертават границите на съществувалото за кратко келтско царство в нашите земи.
Келтски топоними са Danubius (Дунав), Singuidunum (Белград), Naisus (Ниш), Remesiana (Бяла паланка), Bononia (Видин), Durostorum (Дръстър/Силистра).

     ***
През това време траките не престанали да оказват съпротива и постепенно изтласкват обратно келтите от завладените територии.
След понесените удари царството на одрисите постепенно се възстановявало и още през 261 или 269 г. пр. Хр. новия одриски цар – Котис Райзду, дори поддържал международни контакти.
Известен е негов надпис от Делфи, в който е написано: “В годината на архонта Аристион и съветниците Евагор, Айкид, Мантиос, Дион, и Епикрат, градът взе решение при пълно народно събрание и законно проведени избори. Понеже Котис Райзду, тракийски цар, изпълнен още от по-рано с благосклонност, продължава да се отнася благосклонно към храма и града, и към тия, които лично се явяват при него, а и сега, пристигналият Тирил от Неапол (гр. Кавала) изрази неговата благосклонност към храма и към града, градът реши да похвали Котис Райзду, цар на Тракия, и дадената му някога проксения да бъде проксен, и той и наследниците му, и да се даде и на него, и на потомството му промантея, асилая и проедрия при игрите, които устройва градът, както и всички привилегии, които се дават на всички проксени и благодетели на града, а това решение да се запише на каменен стълб, който да се постави на най-видно място в храма”.
Този текст свидетелства за това, че въпреки проблемите в Тракия, Одриското царство е запазвало съществуването си и политическата традиция, независимо от настъпилите промени през периода на владичеството на Лизимах, и на последвалите нашествия на келтите, и независимо от загубите и разрушенията, претърпяни от траките. Вероятно траките са се били оттеглили в укрепените и труднодостъпни места в страната си.
Около 20 г. след нашествието на келтите, одрисите вече са възстановили своето политическо присъствие на Балканите и представляват политическа сила, която е желана в Елада.

     ***
Келтската държава постепенно се превъръщала в политически фактор, нещо, което явно е противоречало на стратегическите планове на одрисите.
Въпреки, че последният цар на Тиле - Кавар, успял да създаде една широка коалиция от държави, която включвала гр. Византион и Витинското тракийско малоазийско царство, държавата му просъществувала до 214-213 г. пр. Хр., когато била унищожена от одрисите обединени с близките им тракийски племена на сапеите, кените и гетите, които обединявайки усилията си окончателно ликвидират около 60-годишното присъствие на келтите в Тракия през III в. пр. Хр.
Оттогава учените не са определили с точност местоположението на старата келтска столица.
Някои я пращат към Кабиле край Ямбол, други - чак на юг от Одрин, но все още няма сигурни данни за местонахождението й.

     ***
През същата година Ханибал преминал Пиринеите и Алпите, и започнал война с Рим – Втората пуническа война, която продължила до 201 г. пр. Хр.
Като се възползвали от настъплението на римляните и от поражението на големите елинистически монархии Македония, Египет и Сирия, които били заграбили тракийските крайбрежни територии, траките одриси възстановили независимостта си под ръководството на Севт ІV.
Македонците били изтласкани от Филипопол, който се превърнал в столица на държавата на Одриското царство.
При наследника на Севт ІV - Котис ІІ, между одрисите и македонците бил сключен военен съюз, насочен срещу римската заплаха за Балканите.
Македонският владетел признал независимостта на Одриската държава и одриския цар отново започнал да издава монетни емисии с титлата “базилевс”.



На тази карта е показано разпространението на Келтската цивилизация:
- жълто - територия Hallstatt, 6 в. пр.н.е
- зелено - максимална Келтска експанзия към 3 в. пр.н.е. /включително и половината днешна България/ , Регион Луситания в Иберия, където присъствието на Келтите не е доказано
- тъмнозелено - Шестте Келтски Нации днес /Scotland, Ireland, Isle of Man, Wales, Cornwall and Brittany/ , региони, където Келтските езици се използват в ежедневието и до днес.

АРХЕОЛОГИЯТА И ТИЛЕ – ИЗЧЕЗНАЛИЯ ГРАД 

От нашите историци за древния Тиле, пръв д-р К. Иречек пише в „История на Българите” (изд. 1875г. в Прага), като споменава за келтско царство в Подбалкана в Тракия.
Иречек прави опит да локализира Тиле при село Тулово, Старозагорско, поради звуковата близост на името на селището, като неправилно приема, че келтите са проникнали в Северна Тракия по река Марица.

     ***
В края на ХІХ век работещия в България археолог К. Шкорпил, дават описание на открита късновизантийска крепост близо до с.Главан, Старозагорско.
Той подчертава, че тя е изградена върху древно тракийско укрепление, защитено с масивен каменен вал, и прави предположение, че това е древната столица на келтите в Тракия, описана от Прокопий Кесарийски в „De Aedeficiis” като кастела Тулеус.
Сондажните разкопки, извършени на това място през есента на 1992 г. показват, че това не е нито кастелът Тулеус, който е локализиран по-рано южно от Одрин, нито древният Тиле, а древно тракийско укрепление, заобиколено с вал с височина 1.5 метра, ширина 7-8 метра, съставен от три реда големи камъни, разположени върху терена, уплътнени с пръст, и натрупани със средни и дребни ломени камъни.

     ***
Доц. Васил Миков в публикацията си „Траките” (сборник І, „През вековете”, 1938 г.), проследява  пътя на келтите под командването на вожда им Картерий и по-късно под предводителството на Комонторий през Северозападна България към Тракия, и борбата им с местните тркийски племена.
Доц. Васил Миков смята за грешни хипотезите, че столицата им Тиле се намира при с.Тулово, Старозагорско или при с.Крън.
Цитира факта, че при разкопките на голямата Туловска могила през 1905 г. е открито не келтско, а тракийско погребение.
По археологическите находки, характерни за древните келти,  той определя точния им път.
Келтите се движат бавно, заедно с жените, децата и цялата си покъщнина, за да търсят по-плодородна и богата земя за заселване.
Техният път е приблизително следният: По Дунав през Видин към Бяла Слатина.
По-нататък са прехвърлили Хемус през Химитлийския или някой съседен проход и са навлезли в Подбалканското поле.
Келтите го заемат последователно от запад на изток по течението на река Тунджа, като при това нанасят сериозни удари по долината на река Тунджа на одриското царство и на цар Севт ІІІ.
Според доц. Миков келтите дори са завладели изграденият от Севт ІІІ, укрепен, представителен град Севтополис (понастоящем на дъното на язовир Копринка), селището и крепостта при с.Крън (Старозагорско), древното тракийско укрепено селище до гр. Николаево (Старозагорско) и по-нататък древният тракийски град Кабиле по средното течение на река Тунджа.
Последният от келтските царе по-тези земи Кавар сече монети в Кабиле, което значи, че е контролирал изцяло долината на река Тунджа.
Изобилие от негови монети (бронз и тетрадрахми) са открити при археологически проучвания в укрепеното селище до Провадия, в  Севтополис и в крепостта при с.Седларово, което очертава приблизително региона на най-значимо келтско влияние през ІІІ век пр.Хр.


Келтска брозова гривна, Археологически музей към БАН

В началото на 1931 г. трима души от свиленградското с. Мезек отишли да копаят край могилата Малтепе („могилата на имането“) и скоро се натъкнали на входа на гробница.
Викнали кмета и учителя и още същия ден влезли в могилата, където открили бронзови съдове, оръжие, златни накити.
След няколко дни от София пристигнали археолозите Богдан Филов и Иван Велков, които веднага оценили значението на гробницата – най-голямата открита дотогава, при това неограбена. Успели да съберат голяма част от намерените предмети.
Сред находките имало и няколко бронзови предмета, чието предназначение Б. Филов, въпреки големия си професионализъм не успял да определи.
По-късно негов немски колега - археолог, успял правилно да ги идентифицира като части от келтска колесница.
Според разказите на откривателите на гробницата, в нея наистина имало доста кости от коне.
Разбира се, предметът може да е попаднал в Тракия по много различни начини – като дар от келтски вожд за владетел на трибалите или като плячка след някоя битка. А такива е имало.
За присъствието им свидетелстват отделни предмети тук и там.
Сякаш за да докаже своето съществуване, келтският владетел Кавар – „царствен и великодушен“ мъж, твърдят изворите – сякъл монети с името и титлата си.
Но келтите донесли със себе си мода, най-вече оръжия и накити, която траките също възприели.


Бронзовото лице от келтската колесница, от гробницата край с. Мезек

Находките от Мезек са част от картината.
Съществува мнението, че в гробницата е положен владетел от династията в Тиле.
Не така смятат болшинството археолози, като доц. Тотко Стоянов, историк от СУ.
„Гробницата е построена по-рано и е била използвана няколко пъти, вероятно от тракийски владетелски род – обяснява той. – В нея няма други келтски предмети, които да подкрепят идеята за погребан в нея знатен келт. Много по-вероятно е колесницата да е била дипломатически дар или военна плячка, съпровождаща новия си тракийски собственик.“
„Келтското царство би трябвало да се търси на югоизток – казва доц. Стоянов, – близо до проливите – в Странджа или турската част на Тракия, все още слабо проучени райони.“

     ***
Преди малко повече от десет години, археолога Лъчезар Лазаров, прави разкопки в близост до село Арковна, Варненско.
Там на един огромен хълм, той смята, че е келтската столица на Кавар.
Археолога тогава се обосновава на многобройни бронзови монети на Кавар, многобройни келтски фибули и други, както и на близоста до Византион. Единия сезон под една могила се разкрива гроб с две амфори, 8 глинени съда - всичко запазено; бронзови - патера, хидрия, леген, 90 стрели, келтски меч, три копия, юзда, останки от кремиран човек, сребърна фиала.
На вторият сезон част от масивен градеж, може би Лъчо-светилище, част от вероятен арсенал-доста оръжие и т.н.
Днес да се търси в тази местност келтската столица има своите привърженици сред учените като М.Манов.


Гробна находка с келтско оръжие. Североизточна България (ІІ–І в. пр. Хр.)


Келтски фибули от бронз

Всъщност Тиле още не е намерена. Това е един от парадоксите на келтите в Тракия - че въпреки изричните сведения на древните историци те остават невидими за археолозите. За присъствието им свидетелстват отделни предмети тук и там. Сякаш за да докаже своето съществуване, келтският владетел Кавар - „царствен и великодушен” мъж, твърдят изворите - сякъл монети с името и титлата си.
Но келтите донесли със себе си мода, най-вече оръжия и накити, която траките също възприели.
« Последна редакция: Април 24, 2014, 17:20:08 от Hatshepsut »

Активен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 9010
  • Country: bg
  • Карма: +525/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows Vista/Server 2008 Windows Vista/Server 2008
  • Browser:
  • Chrome 30.0.1599.101 Chrome 30.0.1599.101
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Келтите
« Отговор #3 -: Юни 20, 2014, 22:04:03 »
За друидите


Друидите (келтските жреци) ... са едно от най-интересните явления в келтския свят и еднакво интригували както античните автори, така и съвременните историци.

Дали тяхното общество е имало затворен характер и функциите са били наследствени? Оскъдните сведения съобщават, че върховният друид бил избиран чрез гласуване или свещена борба между кандидатите. По-вероятно било друидите да са били подбирани сред добре проявяващите се келтски младежи.

Младите кандидати за жречески сан усвоявали учението на друидите в продължение на 20 години. Използуването на писменост при предаването на жречески знания било забранено, въпреки че келтите познавали гръцката и латинската азбука, а по-късно създали келтската писменост огам. Всички знания се научавали наизуст. Кандидатите за жреци получавали различна степен в зависимост от знанията си и срока на обучение. Най-ниската степен била на бардите (поети, певци), следващата на ватесите (пророци, гадатели) и най-висока степен на друидите. Последните изпълнявали функциите на жреци, гадатели, учители, поети, лекари и съдии, т.е. обединявали функциите на двете по-ниски степени и ги обогатявали с други знания. Друидите живеели в отдалечени места, в горите и пряко не контактували с населението. Всички друиди се събирали веднъж на годината в дъбова горичка на територията на племето карнути. Въпреки своето отшелничество друидите имали последната дума при взимането на важни политически решения на келтските вождове.

Цезар съобщава, че Дивитиакус, главен друид на племето едуи, водел политика, противоположна на тази на краля на племето. Естествено друидите били централна фигура при жертвоприношенията, култовите обреди и на празничните тържества.

Авторитетът на друидите сред техните съплеменници се утвърждавал от убеждението, че те били пазители на всичко най-добро и най-честно. Етичността била важна черта в поведението на друида. Друидите били учители на галите, поддържащи училища за всички желаещи да получат знания. Те препредавали галската историческа традиция, съхранявали духовното наследство, били олицетворение на келтската култура и достойнство. Естествено е тогава, че при всеки опит да се покорят галите първите посегателства се извършвали срещу друидите. Въпреки големите преследвания на римляните срещу друидите в Галия те се срещали до IV - V в. от н. е., а в Британия и до по-късно.

източник: М. Домарадски "Келтите на Балканския полуостров", София 1984, 55-56

https://occultroom.blogspot.com/2014/06/blog-post_20.html


Дори и да не знаем етимологията и тази дума извиква представи за древни мъдреци и тайно познание. Но ако се запознаем с различните версии за произхода и ще бъдем още по – заинтригувани. Съвременните учени приемат тезата на римските и гръцки автори, които извеждат “друид” от келтското dru /дъб/, съчетано с индоевропейския корен wyd или vid /зная/ и превеждат думата като “Този, който знае /тайните на/ дъба” или “мъдрецът от дъбравата”. Може да ни се стори странно, че друидското познание се е ограничило само до едно дърво, но изглежда дъбът е символизирал всички дървета. Може би се питате защо говорим само за друиди? А къде са друидесите? Според някой друидството е било типично патриархална институция, но това не е вярно.  Вярно е, че в края на 17 и в началото на 18 век, когато интересът към друидството се възражда, в неговите редици са преобладавали мъжете, но това отдавна не е така и в повечето днешни друидски общности броят на мъжете и жените е еднакъв. От класическите извори знаем, че е имало друиди и от двата пола, а келтското законодателство е предоставяло доста по – големи права на жените в сравнение с останалите тогавашни култури.

Бардове

Бардовете са били пазители на традицията и племенната памет – зорките стражи на светостта на природата. Бардът е първото ниво на обучение, през което минава и бъдещия оват и друид. Обучението на барда е било интензивно и е траело дълги години. В Ирландия например обучението продължавало 12 години. През първата година ученикът преминавал от първото ниво – “абсолютно начинаещ”, до това на “служител на поета”, за да стане след това и “кандидат сатирик”. През този период той изучавал основите на бардическото изкуство: граматиката, дванадесетте саги и огамичната дървесна азбука. През всяка от следващите четири години научавал по още десет сказания плюс сто огамични комбинации, а също философски уроци и поеми. На шестата година този, който се е справил успешно със тези задачи получавал званието Стълб и научавал още 48 поеми плюс още дванадесет сказания.
През следващите три години кандидат бардът се е наричал Благороден ручей, защото когато отворел уста от нея “руквали елейни слова, а богатствата се изливали като поток върху него.” През този период научавал още 45 саги, с което общият им брой достигал 175. Последните три години го превръщали в “Доктор по поезия”. На десетата година изучавал още по – сложни поетически форми и тънкости на метричната композиция, на единадесетата – нови сто поеми, а на 12 година го очаквали 120 публични речи и четирите изкуства на поезията. Ако се справел и с това вече можел да бъде провъзгласен за Майстор, с репертоар от общо 350 сказания.

Знак за достойнство била сребърната клонка, докато всички по – долни класове носели бронзови. Оламът получавал златна. На всяка от тези клонки била окачена камбанка и когато поетът влизал в кралския двор, за да рецитира поема или да разкаже сага, звънът на камбанката го следвала на всяка крачка. Това било знак за публиката да стихне в почтително мълчание, а на него самият му помагало да се вглъби във вътрешния си свят. Олъмът или майстора поет е седял на трапезата до самия крал и е имал привилегията, с която е била удостоена единствено кралицата, да носи дрехи в шест различни цвята.

Овати

Оватите са били посветени в мистериите на живота и смъртта и са умеели да преодоляват времето, за да отгатват бъдещето и за да говорят със сенките на предците. Отправяли са се на пътешествие в царството на мъртвите, за да се завърнат от там с прорицания и съвети за живите. Според класическите автори, друидите са се делели на три категории съобразно своите функции. Бардовете са отговаряли за изкуствата, оватите за прорицанията и гаданията, а друидите за философията, поученията, съветите и законодателството.И така, оватите са били прорицатели, ясновидци и гадатели, а също и лечители, билкари, акушери. Те са били изключително вещи в разчитането на най-различни поличби – гадаели са по полета на птиците, формата на облаците и поведението на животните. Познавали са отлично растенията и заклинанията чрез които са лекували хората и добитъка.
Когато с идването на християнството друидството преминава в “нелегалност”, именно оватите са тези, които предават опита си на следващите поколения лечители и последователи на Старата вяра, станали известни като Вещите люде – народни лечители, които до 30 години на 20 век все още са се срещали по британските селища. С течение на времето те се превръщат във вещерите и вещиците от съвременните популярни представи. Ето какво казва Цезар в Записки за галската война: “Най – важното им учение гласи, че душата не умира след смъртта на тялото, а се прехвърля в друго; поради тази им вяра у тях няма и помен от страха от смъртта, защото го смятат за най – голям позор за доблестния мъж.” Келтите са вярвали, че за да се родим на този свят, трябва първо да умрем в Отвъдния и обратно, когато умираме тук е редно да отпразнуваме раждането си на другия свят.

Всичко това ни помага да разберем начина, по който оватите са възприемали пътешествието във времето. Земята на прадедите не е царство на мъртвите, а хранилище на племенната мъдрост, място където се заселват починалите, за да изчакат поредното си превъплъщение. Дотогава оватът може да се обръща към тях, за да получава съвети и да черпи вдъхновение, за благото на своя народ. Земята на прадедите наистина съществува и там можем да получим подкрепа и наставления. Съществува и една специфична сфера, в която превъзмогваме обичайното си усещане за време и то коренно се променя. Това са селенията, м които странства оватът, за да почерпи опит и прозрения. Поради връзката си с отвъдното оватите са ръководели церемониите на Самхейн или празникът на мъртвите честван на 31 октомври. Оватите са знаели, че за да се родиш трябва да умреш за тях смъртта не е означавала край на живота, а е била начин да усетиш още по – дълбоко факта, че си жив.

За да усвои спецификата на този цикличен процес на смърт и раждане, оватът е изучавал дърветата, храстите, билките и тънкостите на лечителското изкуство. Растителният свят е велик учител и има на какво да ни научи за раждането и смъртта, саможертвата и трансформацията. Ние страдаме, когато сърцето, умът и тялото ни не са в синхрон с Природата. Оватът се е учил как да използва даровете и – силата на растенията, съчетана с тази на Четирите първоелемента, Слънцето, Луната и съзвездията. Днешните кандидат – овати се учат да работят с природните сили. Изучават огам и опознават дърветата като живи същества, можещи да им предложат специфични лекарства и дарове. Заниманията им обхващат и работа със свещените животни от келтската традиция, както и различни гадателски методи. Усвояват основите на билкарството и редица лечителски техники. Научават се да контролират циркулацията на Нуифре в тялото. Нуифре е келтското название на виталната енергия известна като ци или прана. Символът на ранга на оватът е тисът – дървото на смъртта и прераждането, което ще рече и на вечността.

Друиди

Ако бардът е поет и музикант, пазител на традицията, вдъхновяващ, но и развличащ съплеменниците си, а оватът – лекар, гадател и прорицател, то друидът е съветник, съдия, учител, както и всепризнат авторитет в областта на култа и церемониала. Всичко това предполага мъдростта на зрялата възраст, високо обществено положение и ролята на човек, взимащ решения в трудни ситуации и даващ съвети на нуждаещите се.Една от основните функции на друида е била учителската. Учебния материал се е преподавал на две нива екзотерично и езотерично. Ако някои друиди са имали по един – двама ученици, които най – вероятно са помагали и в къщната работа, за да платят обучението си, то при други броят им е бил доста по – внушителен. Например Катхбад от Ълстър, един от друидите на крал Конхобар, имал цели сто ученика. Друидите също така са възпитавали децата на кралете и благородниците.От древните текстове разбираме още, че друидите са се посвещавали на това, което днес наричаме наука. Построяването на каменен кръг е изисквало сложни изчисления и инженерни умения, а и е трябвало да бъде съобразен с движението на небесните тела, така че друидите очевидно са били добри астрономи.
Освен това са умеели да работят с огъня и металите, което означава, че са били и алхимици. Огънят подобно на Водата е свещен за всички, които изпитват пиетет към естествения свят, а за друидите смело можем да кажем, че са били негови повелители. В чисто езотеричен план работата с огъня е част от самопознанието – умението да установиш връзка и да взаимодействаш със свещения огън в тялото си, както и с този в друидската дъбрава. Фактът, че Бригид е била богиня на лечителството и поезията, но и на Огъня и Водата, ни дава ключ към връзката между вдъхновението, към което са стремели бардовете, лечителството, практикувано от оватите и алхимичното деяние на вътрешното усъвършенстване, което пък било запазена марка за друидите. само това е достатъчно, за да си изградим представа за друидските мистерии, както и за естеството на тяхното учение и неговата актуалност днес.

В древните общества обработката на металите също е била приемане като сакрален акт – тъй като от нея е зависела способността на племето да се защитава и да осигурява храна за себе си и за добитъка. Според уелската традиция сред друидите е имало една специална прослойка, наречени ферилти, които са се изявявали като алхимици и металурзи в омагьосания град Емрис в Сноудония. Този град бил известен още и като Динас Авараон, “Градът на Висшите сили”. В качеството си на металург друидът е изковавал мечовете на воините и благородниците. Тези оръжия са били закалявани не само по всички правила на ковашкото изкуство, но и с магически заклинания, които да закрилят техните притежатели и да им осигуряват успех на бойното поле. Друидите са изработвали и свещените котли.

Както мечът представлява мъжествените, активни качества на Съзнанието и Духа – проницателността, проникновението, така Котелът се явява символ на женствената пасивност и възприемчивост на Сърцето и душата. Също като Меча, Котелът е обичаен атрибут в друидския церемониал. Дървото, което символизира степента на Друида е дъбът – царственото дърво на мъдростта и традицията – същото онова Космическо дърво свързвано с друидите и Неметон – свещената дъбрава, в която те са изпълнявали обредите си и са обучавали своите ученици. И в заключение е важно да се знае, че друидите са правили много чести посещения на Хемуската гора, така са наричали в древността Хемус - днешната Стара Планина. Те са предприемали това дълго пътуване с цел поклонение и преклонение пред силата на това свещено място.

- http://www.sexnature.org/izkustvoto-na-magiyata/dumata-druid.html
- http://www.sexnature.org/izkustvoto-na-magiyata/bardove.html
- http://www.sexnature.org/izkustvoto-na-magiyata/ovati.html
- http://www.sexnature.org/izkustvoto-na-magiyata/druidi.html
« Последна редакция: Септември 03, 2018, 19:58:12 от Hatshepsut »

Активен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 9010
  • Country: bg
  • Карма: +525/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows 7/Server 2008 R2 Windows 7/Server 2008 R2
  • Browser:
  • Chrome 30.0.1599.101 Chrome 30.0.1599.101
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Келтите
« Отговор #4 -: Ноември 22, 2015, 20:25:25 »
Религията на келтите


Рисунка на друид от 1740 година

Келтите се разселват в голяма част от Европа след III хилядолетие пр. н. е. и след вековни митарства са погълнати от Римския свят. По краищата на Римската империя в Ирландия, Шотландия и Уелс някои от племената им просъществували по-продължително и дори са оказали влияние върху християнството. Всеки някогашен клан от различните племена си имал свой пантеон. Келтите никога не са формирали единна политическа общност. Те са били организирани в племена, разпръснати в обширни райони на Европа. В различни паметници се споменават 374 техни божества, от които 300 - еднократно и явно са били локални. Според някои изследователи главният им пантеон е съставен от 33-ма богове. Това число често се приема като магическо. Всички опити за възстановяване на келтския пантеон са доста спорни. В основата му са героите - войни със свръхестествена сила. Бога на мълниите Таранис римляните отъждествявали с Юпитер. Сред боговете били Есус, Огмиус, Белатукадрос, Тевтат, Беленус и Балисама. Както повечето свои съвременници и древните келти почитали свещеността на богинята Земя - майка на плодородието. Почитали и бог Дагда - баща на заобикалящия свят - грозно джудже, което можело да убие 9 мъже наведнъж, но можело и да ги съживи. Богините имали голямо значение като източници на живот и плодородие. Това особено важи за триадата Дану, Мачя и Бригит. Бригит е богиня на културата, учението, сръчността и уменията. Боговетe на келтите живеят в Другия свят, който е земя под вълните - земя на младостта и поле на щастието. Вярвало се е, че в Другият свят всички са безсмъртни. От най-древни времена до днес друидите празнуват празниците на огъня през първия от всеки четири месеца на годината. Той започва при залез слънце и продължава 3 дни. На хълмовете се палят огромни клади. Между тях се прекарвал добитъкът за плодовитост и се танцували жречески танци. Според келтските поверия мъртвите се транспортирали до Другия свят от бога Биле. Там животът продължавал. Душата била безсмъртна и когато човек умирал, тя заживявала в тялото на друг. Митът им за сътворението не е оцелял до нас в пълния си вид и са правени много опити за реконструкцията му от малкото запазени паметници. Кръщенията вероятно са били подобни на тези от другите религии, но нищо не е стигнало до нас с подробности. Древната сага "Плаването на Бран" разказва, че сред океана се намирал кристалният остров на блажените, наречен Великата земя. Там царувало изобилието, а около трона на владетеля Трен танцували прекрасни жени.

http://paper.standartnews.com/archive/2001/10/26/folio2/s3170_4.htm
« Последна редакция: Септември 03, 2018, 19:59:40 от Hatshepsut »


Share me

Digg  Facebook  SlashDot  Delicious  Technorati  Twitter  Google  Yahoo
Smf