Софроний Врачански – духовникът, оставил следа в историята

  • 1 Отговора
  • 1096 Прегледи

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

*

Неактивен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • *
  • 7159
  • +526/-0
  • Пол: Мъж
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Софроний Врачански – духовникът, оставил следа в историята


Днес ние от екип “Българска история” ще ви разкажем за историята на една твърде интересна личност. Името му вероятно ще предизвика у вас хубави, или пък не чак толкова хубави спомени от часовете по история. Човекът за когото ще ви говорим е роден под името Стойко Владиславов но в историята определено остава със своето духовно наименование –  Софроний Врачански. Информацията с която разполагаме за него е твърде оскъдна, но ще се постараем да разкажем максимално подробно. Бъдещият духовник е роден в Котел в семейството на търговец на добитък. Макар и в неподходяща за това среда, Стойко развива интерес към образованието. Учи в килийното училище в родния си град по славянски и гръцки черковни книги. Като поотраства е принуден да работи като абаджия, но се забелязва и стремежът му към духовни занимания. През 1762г. е ръкоположен за духовник и приема да служи на светата църква. Вече достигнал известни познания, той намира нов поминък в живота си  – става даскал и книжовник в Котел.  Именно в това градче, през 1765г. съдбата среща Стойко с една твърде интересна личност – монахът Паисий. Двамата веднага намират общ интерес, а Софроний е пленен от това което новодошлия му показва. Отец Паисий представя на духовника своята ”История славяноболгарская”, която в близките години ще изиграе ключова роля за историческото развитие на България, както и за бъдещето на нейния изтерзан и поробен народ.

Котелският светец е толкова впечатлен от огромния труд, който Хилендарският монах е положил, че решава да направи нещо също толкова историческо. Софроний прави първия препис на книгата, известен като Софрониев препис и започва да се занимава сериозно с нейното разпространение. В следващите години духовникът предприема пътуване до Света гора, а  през 1792г. напуска родното градче за да  служи в енорията в Карнобат. Отива в с. Арбанаси в манастир, а на 17 септември 1795-та е ръкоположен за епископ във Враца под името Софроний. Там развива обществена дейност и по някои сведения става инициатор за изпращане на политическа делегация в Москва от името на врачанските граждани. Поддържа връзки с гръцките фанариотски среди. Все по-трудни стават епископските му задължения, след случили се размирици във Враца (от войските на видинския паша Осман Пазвантоглу – 1797) напуска града и се скита из Северозападна България. За три години се задържа във Видин, където пашата Пазвантоглу управлява града като полунезависим владетел. Този период е много важен за изясняване на целите на Софроний. През 1803 г. духовникът заминава за Букурещ – отново по народополезни дела. Там служи като висше духовно лице. От епископската длъжност е освободен по негово настояване, но продължава да се подписва като Софроний Врачански.


Софрониевият препи сна “Часослов”

От 1806 г. до 1812 г. е един от най-видните представители на българския народ в отношенията с руското командване след руско-турската война. Той, заедно с капитан Георги Мамарчев организира във Влашко военен отряд, който нарича “Българска земска войска”. Частта е съставена от български доброволци, ръководени от гърка Димитриос Ватикиотис. Земската войска взема участие във войната между османците и царска Русия, като българите се бият изключително смело срещу своите дълговековни поробители. Софроний Врачански прекарва последните години от жизнения си път в манастир край Букурещ. Там остава до смъртта си. Историците и до днес изказват различни мнения за точната дата, на която си отива големият български светец. В науката най-прието е  да се датира по последния подписан от духовника документ, сиреч на 2 август 1813 г. Същата година Д. Попски пише ода в памет на котленския светец. Освен преписите на паисиевата “История славянобългарская” Софроний Врачански оставя зад себе си и много значимо за родното Възраждане творчество. Голямата част от него той  пише по време на периода на престой в Румъния. Емблематичен е  ”Кириакодрумион, сиреч Неделник”  – сборник от поучения и слова за всички неделни и празнични дни в годината, написани въз основа на славянски и гръцки източници – единственото отпечатано съчинение на Софроний Врачански. Сборникът има историческо значение – поставя началото на новобългарската печатна книга – и налага говоримата реч като език на книжнината.


Корица на „Неделника“

Тя е широко популярна сред народа под името “Софроние”. Пише и друг сборник “Неделное евангелское толкование”. В историята остава и неговото лично житие, което пише сам – ”Житие и страдания грешнаго Софрония”. Показателен е фактът, че в заглавието на последната творба той сам се нарича грешник, макар делото му да е било изключително свято за майка България. Най-голямо признание светецът от Котел получава през 1964 г., когато на 31 декември е канонизиран от Българската православна църква. Паметта на духовника официално се чества на 11 март.

https://www.bulgarianhistory.org/
« Последна редакция: Август 06, 2018, 20:27:32 от Hatshepsut »

*

Неактивен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • *
  • 7159
  • +526/-0
  • Пол: Мъж
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Житието на Софрониевите книги е по-заплетено от житието на техния създател


Софроний Врачански – автопортрет

Старите българи обичали да ходят на Света гора. След завръщането си от Атон дълго разказвали какво са видели. Само едно нещо помрачавало настроението - споменът за разбойниците, които дебнат по пътищата. Измъквали се внезапно от гъсталаците - диви, рунтави, с кръвясали очи, - изправяли се пред конете с насочено оръжие и властно нареждали на пътниците да хвърлят на земята всичко ценно, което носят. Тежко ти и горко, ако си сиромах и нямаш нищо - озверелите бандити удряли където завърнат, зверски кълцали жертвите.


Светогорски монаси. Гравюра от списанието „Le monde illustre”, 31 март 1866 г.

През март 1775 г. по пътя от Атон към Солун пътували двама мъже на коне. Единият бил Микаел Себастаци от научния център на острова Сен Лазар край Венеция. Другият е поп Стойко Владиславов, познат от учебниците с името Софроний Врачански. Говорели си за история и философия на гръцки език. Себастаци с удивление отбелязва, че поп Стойко говорел така за Франция и Австрия все едно е живял там години, а всъщност дотогава не бил напускал родния си град Котел. Българинът имал обширни познания по различни въпроси, а за историята на Византия, Турция и Влахия говорел като специалист. По едно време, тъкмо навлезли в някакво дълбоко дере, зачул се страховит вик. Станало това, от което най-много се страхували - срещу тях се изпречили трима разбойници. Изплашен, конят на Стойко Владиславов се изправил на задни крака. В този момент нещо проблеснало върху гърдите на свещеника и спътникът му с удивление забелязал златен кръст, обсипан с рубини и диаманти. Главатарят на бандата веднага поискал кръста, поп Стойко го ударил на молба. Ядосан, един от главорезите извадил ятагана, срязал ланеца и грабнал скъпата вещ, която струвала цяло състояние. След това разбойниците започнали да претърсват багажа на пътниците. На изпроводяк единият бандит ударил с бич българския свещеник, а другият пробол ръката на Себастаци, за да го накаже, че не носи нищо ценно в дисагите си.

Отминала опасността и Стойко Владиславов обяснил на спътника си, че кръстът на гърдите му е фалшив. Нарочно го поръчал такъв, за да привлече бандитите. А истинския кръст той скрил на друго място. За уверение поп Стойко показал една тънка връв, завързана за опашката на коня. За нея под корема на животното имало закрепена торба. Там било златото на българина. Знаел той, че разбойниците веднага ще се нахвърлят върху фалшивия кръст, а после, доволни от богатата плячка, няма да ровят толкова настървено за други ценности.

Едва след това бъдещият врачански епископ Софроний разказал на Микаел Себастаци своите патила. И преди го били хващали разбойници. По лицата им разбрал, че няма да го оставят жив. Коленичил, извадил храната и виното от дисагите си, поканил бандитите да се угостят. После се примолил да го пуснат по нужда, че от страха му станало зле. Слязъл няколко метра по-надолу, нагласил расото си върху един храст, все едно, че още си върши работата, припълзял настрани и се хвърлил в реката.  Така се спасил. В доклада си до Сен Лазар Микаел Себастаци подробно описал случилото се с него, а за българина уточнил - „той е един изключително безстрашен, съобразителен и хладнокръвен човек."

Тези, които познават Софроний Врачански само от учебниците, трудно ще по-вярват на този разказ. В представите си те виждат един кротък книжовник, човек на молитвите, но не и на делото. В самия край на XVIII в. точно благообразният и хрисим на вид архиерей излязъл на бойната позиция, за да оглави защитата на Враца срещу ордите на Осман Пазвантоглу. Вера Мутафчиева твърди, че именно Софроний е първият идеолог на национално-освободителното ни движение, а неговият престой във Видин е свързан с опасна тайна мисия в името на българската свобода. Когато турците го разкрили, архиереят съобразително се измъкнал през многобройните постове и успял да се спаси в Букурещ. В румънската столица той обсъждал с прославения военоначалник Кутузов възможностите за едно българско въстание. Дори разработил план как да бъде уредена свободната българска държава. През 1810 г. разпространил възвание към българите да грабнат оръжието в името на България. Той създал и първата българска тайна организация, която си поставила за цел освобождението на отечеството. По идея на Софроний Врачански през 1811 г. бил съставен един доброволчески отряд, известен под името Българска земска войска, който наброявал около 2500 души. Отрядът участвал с успех в няколко сражения. Когато войските на Наполеон застрашително приближили границите на страната, руското правителството побързало да подпише мирен договор с Турция. Така пропаднал планът на Софроний за възкресението на българската държавност.


Видинската крепост. Австрийска гравюра от средата на XVIII век

На пръв поглед далеч повече е известна книжовната дейност на Софроний Врачански. Неговата книга „Кириакодромион, сиреч Неделник” е първото печатно издание на  новобългарски език. В същото време малцина знаят, че най-известната му творба „Житие и страдание грешнаго Софрония" е открита кажи-речи половин век след смъртта на книжовника. По щастлива случайност ръкописът попаднал в Георги Раковски. Имало и други съчинения, подготвени за печат, но те се разпилели, преди да стигнат до читателите. През 1878 г. свещеникът Кръстьо  Кръстев от с. Клисура купил от някакъв мюсюлманин една дебела книга. Явно произлизала от селище, ограбено след Априлското въстание. Оказало се, че това е сборник на  Софроний Врачански от 1802 г. Ревностният изследовател на Софрониевото книжовно наследство проф. Боньо Ангелов години наред преглеждаше ръкописните сбирки из страната и постоянно публикуваше известия за направените от него открития. Един от тези новонамерени ръкописи се съхранява в Пловдивската библиотека „Иван Вазов”...

Оказва се, че житието на Софрониевите съчинения е още по-заплетено от житието на техния създател. Книгата „Кириакодромион, сиреч Неделник” е една от най-търсените в региона  през първата половина на XIX век. От това ценно издание в Пловдив се съхраняват близо десет екземпляра. Някои от тях са в частни сбирки. В единия е приложен редкият списък на „родолюбивите спомоществователи", помогнали за отпечатването на сборника. Малко се знае за старите притежатели на „Софронието”. Но за възторга, с който са били прелиствани страниците на книгата, има достатъчно свидетелства - датирани и недатирани бележки, анонимни или подписани. Някъде са отбелязани само имената на читателите (хаджи Янчо, хаджи Симеон, Алекси Милчов), а другаде има посочвания, може би малко странни за  съвременника, но с голямо значение за нашите възрожденци. Така  йеромонах   Партений   от   Калофер през  1817 г. описал в собствения   си  екземпляр   на   „Неделника" как е станал монах и кога е купил ”Неделник”-а. В   друга книга срещаме подпис на  жител от село Ведраре, а в екзепляр от една частна пловдивска сбирка  има цяла автобиография: „Свещеник Юрдан   С. П. Кънов. Роден съм   на 1850 год., ноември  19-й. След осмата ми година постъпих в училището Брациговско и при распита тогавашни   учители  едва   сполучих  да   прочитам твърде слабо, и то като съм посещавал   4—5   години.   На   12   ?  години заминах като за класен ученик  при   учителя   Еню   Маринов   от  Г.   Конаре,   учител   при   Брациговското училище...”

Подвързани с кори от букови дъски, обвити с орнаментирана кожа, грижливо пазени и прелиствани от множество ръце, тези книги били онова свято място, върху което жителите на  Пловдив, Брацигово, Панагюрище, Брестовица, Копривщица, Сопот, Аджар (Свежен) или Карлово оставяли бележки, отправени към деца, внуци и правнуци. Така незнаен читател от началото на XIX век написал: „Това толкование, сиреч Неделник, що толкосва просто и чисто, който го прочита, да й благословен нине и довека. .."' А в стихотворение от третото издание на „Неделника" се отправя предупреждението:
И затуй много са сиромаси
кои нямат тас книга в дома си. ..

http://podtepeto.com/besedka-za-grada/chuzhdenec-ot-nauchniya-centr-na-ostrova-sen-lazar-kraj-veneciya-tvrdi-che-sofronij-vrachanski-e-izklyuchitelno-bezstrashen-sobrazitelen-i-hladnokrven-chovek/
« Последна редакция: Март 11, 2016, 18:05:29 от Hatshepsut »

 

Powered by EzPortal