Димитровден

  • 4 Отговора
  • 2284 Прегледи

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

*

Неактивен Hatshepsut

  • *
  • 7242
  • +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Димитровден
« -: Юни 26, 2011, 10:03:26 »
26 октомври - Димитровден

   Това е празникът на св. Димитър, когото смятат за родственик на св. Петка. Той е един от най-почитаните светци в народната ни култура.
    Според народните представи от Димитровден започва зимата; народната поговорка гласи: "Георги лято носи, Димитър - зима". Според легендите св. Димитър е покровител на зимата и студа и е по-голям брат на св. Георги. Той има дълга бяла брада, от която изсипва снега, яздейки червен кон. Някъде наричат празника Разпуст, защото на този ден освобождават ратаите и слугите и се договарят за следващата година.
    Краят на селскостопанските работи се отбелязва със селски сборове, хора и песни.
    В някои краища на Димитровден се извършва и обреда полазване: Всички стопани следят какъв човек първи ще влезе в дома им (или ще потропа на вратата). Ако той е богат и оправен, значи следващата година ще бъде богата и плодородна.
    Вярва се също така, че св. Димитър е брат и на архангел Михаил (душевадника) - покровителя на отвъдния свят - на умрелите предци. Затова около Димитровден е една от най-големите задушници, на която задължително всеки раздава варено жито и питки за помен.
    На този ден, за здраве и дълголетие празнуват много именници, които носят името на светеца.
    
   Димитровден е централният годишен зимен ориентир в етническите ни територии и затова обредните практики фиксират представи, свързани с прелома - преход към зимата. Впрочем, не случайно връзката му с предхождащия го Петковден е "скрепена" чрез роднинството им в народното съзнание.
    Условно в празничността можем да отделим две линии - паганистична и християнска. те обаче са твърде тясно преплетени една с друга, защото на християнския светец се приписват езически митични качества. Той "донася" зимата, яздейки червен кон, с неговото присъствие се свързва гадаенето за бъдещото плодородие (инициална магия); той трябва да бъде омилостивен, за да закриля стопанските начинания и реколтата през следващия цикъл. Св. Димитър е представен като антипод на близнака си - св. Георги. Той е първородният син, по-старият, и е носител на хтоничното начало. Така и в нашата традиция се реализира древният близначен мит, в който здраво са споени помежду си опозициите живот-смърт, младост-старост, лято-зима, сеитба-жътва. тези опозиции маркират чрез празниците на двамата светци и народният ни календар, разделяйки го на две половини.
    Така в народнана ни култура съвпадат празникът на св. Димитър и сезонно-стопанският прелом в календара. В представите и обичаите най-ярко обаче се откроява идеята за гранично време, за преход от един цикъл към друг.

(Използвани са материали от книгата на к.ф.н. Томислав Дяков - "Празници и вярвания на българите")

http://margaritta.dir.bg/oktom/0405kalendar_oktomvri.htm
« Последна редакция: Юни 26, 2011, 10:18:14 от Hatshepsut »

*

Неактивен Hatshepsut

  • *
  • 7242
  • +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Димитровден
« Отговор #1 -: Юни 26, 2011, 10:04:16 »
Димитровден - български традиции и обичаи

Автор: Инна Георгиева

Източник: https://www.hera.bg/s.php?n=71

Свети Димитър е един от любимите светци на българина. На празника, който се чества на 26 октомври имен ден имат всички носещи неговото име: Димитър, Димитрина, Драган, Димо, Димка, Митко, Митре и сродни. Най-често свети Димитър е изобразен на кон, убиващ Лий – символ на неверника антихрист

Предание разказва как заедно с брат си запалил Света гора и светогорските манастири, за това ги хвърлили три години на морското дъно, а лелите им Св.Петка и Св.Неделя молили Господ и Богородица да го пуснат.

 Друго българско народно предание, представя Свети Димитър като брат близнак на Свети Георги. Приживе братята се разделили, тръгвайки по света в различни посоки. Георги му зарекъл, че ако види от стряха кръв да капе, то значи е умрял. След време Димитър видял една стряха да капе и тръгнал към Георгиевата страна на света, заварил ламя, която била изяла Георги. Притиснал Димитър ламята и тя му дала душата на Георги. После двамата яхнали конете и литнали към небесата. Там си раздели годината по братски - за свети Георги лятото, а за свети Димитър - зимата.

В народните представи дойде ли Св. Димитър на коня си от брадата му започва да пада сняг, т.е идват зимата и студа. В деня преди Димитровден се прави Димитровска задушница – на която се раздава жито и питки за помен.

От Димитровден до Гергьовден и от Гергьовден до Димитровден, така групирали българите сезоните. Границата между годишните сезони имали селскостопански характер.
Времето от Димитровден до Никулден народът нарича „Сиромашко лято".

Около Димитровден завършвали и строежите на нови къщи. По традиция стопаните дарявали зидарите, а баш-майсторът казвал дюлгерски благослов за здраве и берекет в новия дом. Обичаят изисквал, стопаните на новата къща да заколят бял овен и да поканят цялото село за освещаването на дома. Поради тази причина на този ден празнуват и строителите.

 На деня на светията, стопаните се разплащат и разпускат наетите от Гергьовден работници, овчари и ратаи, на места този празник се нарича Разпуст, а на най-грижовните ратаи, стопаните дарявали кат нови дрехи, овен или агънце.

Димитровден е изпълнен с много гадания за предстоящата зима и година: ако месечината е пълна - пълен ще бъде и кошера с мед и ще се роят пчелите. Вечерта срещу празника, овчарите хвърляли в кошарата една тояга. Ако на сутринта овцете са лежали на нея се смятало, че зимата ще е дълга, тежка и студена.
 Характерно е и обредното гадаене по първия гост стъпил в дома (полазник), добър и заможен ли е госта, такава ще е и годината.

 По стар обичай на имен ден се ходи неканен и се носят бели цветя за именника, за да е блага зимата. Цветята се увиват с ален конец, за да са здрави именниците цяла година.

На Димитровден на трапезата се приготвя курбан или гювеч от овнешко, яхния с пиле - с петел ако именника е мъж и с кокошка ако е жена. Сервират се и зеленчуци. Също на масата се слага варена царевица, пестил, пита с ябълки или печени ябълки, рачел, тиква.

Житието на св.Димитър е преплетено с това на св.Нестор, който се почита на следващият ден, същият който българите наричали Мишкин ден.
« Последна редакция: Септември 10, 2018, 07:30:11 от Hatshepsut »

*

Неактивен Hatshepsut

  • *
  • 7242
  • +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Димитровден
« Отговор #2 -: Юли 22, 2011, 19:32:10 »
Народни традиции по Димитровден

Старата поговорка твърди: Свети Георги лято носи, а Свети Димитър – зима.

За да изградят последователния ред от празниците и да направят по този начин своя народен календар, дедите ни съобразявали обичаите си с кръговрата на природата. Те разделяли годината на две: есенно-зимно и пролетно-лятно полугодие. Това деление било свързано най-вече със земеделския им бит.

Според българския народен календар на 26 октомври приключва есенния цикъл на годината. В някои краища на страната денят се нарича „разпус” – на него ден всеки се е разплатил: каквото е имал да дава е дал, каквото е имал да взема – взел.

На Димитровден се пазарят и наемат новите работници, а стопани и ратаи – заедно – извършвали оброк в чест на Свети Димитър. За курбан на светеца се принасял най-тлъстият овен. Върху рогата на животното побивали големи варакосани ябълки. Пред така украсената глава на жертвата всеки от присъстващите правел дълбок поклон. Сетне чорбаджийте церемониално връчвали дарове на слугите си. Музиката свирела на угощение, всички пирували чак до привечер, без да забравят, че на другия ден и едните, и другите пак са на работа.

Оброкът имал не само религиозен, но и чисто светски характер, защото обединявал усилията на работодатели и работници в името на една обща цел: по-доброто бъдеще.

След приемането на християнството светците на българското небе постепенно поели функциите на старите езически божества. По начало в християнските жития на Свети Георги и Свети Димитър виждаме, че нито единият, нито другият, имат в живота си нещо общо с божествата и празниците на сезонните промени. Ето защо дедите ни измислили фантастични „допълнения”, които не фигурират в житията им.

Според една народна песен Свети Димитър се провинил пред Господ, защото допуснал да изгори манастирът Света гора. За наказание Господ го затворил в Джендем – турското име на ада. Навсякъде настъпила зима, паднали мъгли и започнали студове.

Светците се разтревожили. Света Петка и Света Неделя, покровителки на мъртвите, отишли при Господ да го молят да пусне Свети Димитър, за да се оправи времето.

Но Господ не изпълнил желанието им. Тогава те помолили Божата Майка да се застъпи за затворника. Тя наистина отишла и помолила Господ да го пусне. Господ й отговорил:

Леле, мале, леле, стара мале,
У тебе са ключовете!
Ти отключи тъмницата,
та пусни Свети Димитър!

Свети Димитър излязъл от ада и времето се оправило. Настъпила пролет.

Ето как светецът се превръща в божество на сезонните промени в българския народен календар. При това, също както и в древните легедни, излизането от подземното царство се дължи на богиня. В българския фолклор Божията Майка застава на мястото на Деметра – Великата майка на боговете.

Така светците на българското небе поели функциите на старите езически божества. Начело застава светата Майка Богородица, някои от светците, които ще диктуват сезоните, са Свети Георги, Свети Атанас, Свети Димитър.

В народния календар Свети Димитър е приет колкото като христянски, толкова и като митичен герой. Много народни песни и легенди го възпяват…

„Имало едно време бедно семейство. Мъжът бил рибар. В мир и сговор живеели двамата, само дето им било мъчно, че си нямат деца. Един ден мъжът уловил чудновата рибка. Тя му проговорила и му наредила да не я продава, а да я занесе у дома, жена му да я сготви и само двамата да я изядат. Костите да заровят в яхъра, под яслите на кобилката.

Рибарят я послушал. Минало време и жена му родила две момченца, близнаци. В същия ден и час и кобилата се ожребила, и тя близнила. Кръстили децата Митър и Георги и им нарекли жребците. Пораснали момчетата и тръгнали по света – единият на изток, другият на запад. Митър се сприятелил с баба Зима, а Георги другарувал с Пролетта.”

Тази народна притча се е отразила на иконографския образ на двамата светци, и те се изобразяват на коне. Народът ни вярва, че Свети Димитър е свързан със силите на мрака, със смъртта и студа. Това убеждение съответства и на една от големите задушници, Димитровденската, с която се отдава помен за починалите.

От Димитровден нататък може да чакаме и първия сняг. Светецът успивал природата, разтърсвал дългата си бяла брада и посипвал с нея земята.

На предела между лятото и зимата, Димитровден е особено подходящ и за гадаене. Както при други празници в българския календар, и на този ден се следи кой пръв ще почука на портата, какъв ще е първият гостенин (полазника), и по неговото имотно състояние се гадае за берекета в къщата.

Ако вечерта срещу празника луната е пълна, това е сигурна поличба, че ще има много сняг, посевите ще са на топло, идната година ще е плодородна, а в кошерите ще имат много мед. Ако луната пък е празна, то и кошерите ще са на същия хал.

Животните също участвали в прогнозите на дедите ни. Ако на Димитровден добитъкът се връща от паша със сламки в уста, зимата ще бъде люта. Ако овцете лежат поотделно – зимата ще е топла и с малко сняг. Ако пък са на куп, това е сигурен знак, че ще е тежка и студена.

В много селища, за радост, все още е жива традицията на Димитровденските събори. Преди години празнуването на Димитровден не било проблем – почти нямало род без мъжка челяд, кръстена на Свети Димитър. Така семействата се събирали да почетат и именника, и големия празник като цяло. Днес има много други, модерни, имена, но Димитър си остава едно от най-българските.

http://club50plus.bg/life/family/632-narodni-tradicii-po-dimitrovden.html

*

Неактивен Hatshepsut

  • *
  • 7242
  • +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Димитровден
« Отговор #3 -: Октомври 26, 2012, 10:15:59 »
Димитровден – обичаи и вярвания

Автор: Албена Безовска

Димитровски месец – така наричали някога десетия месец от годината. Името идва от Димитровден – един от най-големите празници в народния календар. Наричат го още Митровден или Разпус. И до днес са запазени редица обичаи и вярвания, свързани с Димитровден. А съвременните българи с удоволствие си припомнят приказки и легенди за светеца. Църковният празник е в чест на светия великомъченик Димитър. Роден в град Солун през ІІІ век, той бил възпитан като християнин. Добре образован и надарен с много качества, известно време Димитър заемал висок военен пост. Баща му бил градоначалник на Солун – част от Римската империя по онова време. След смъртта на баща си, младият човек на свой ред бил назначен за градоначалник. Заради това, че разпространявал Христовата вяра, бил хвърлен в затвора, а по-късно убит. Още приживе извършвал чудеса. Лекувал и давал упование дори и от тъмницата. Чудотворни изцеления се извършвали и в малкия храм, построен на гроба му. Църковните песнопения пресъздават достойнствата на Св.Димитър според неговото житие. В народните приказки и легенди образът му донякъде се покрива с християнската представа. Народът ни го описва като смел войн, закрилник на бедните и слабите.

“Георги лято носи, Димитър – зима” – гласи поговорката. Според народните представи свети Георги и свети Димитър са братя-близнаци. Ето и най-разпространената легенда: Имало един беден човек, който всеки ден ходел за риба. Веднъж уловил малка рибка. Тя му заговорила с човешки глас и го помолила да я пусне. Човекът се прибрал този ден без риба. След време пак хванал същата рибка, но тя вече била пораснала малко. Пак я пуснал. Това се случило още веднъж. Решил той отново да я върне във водата, но рибката рекла: "Човече, сега не ме пускай. Занеси ме у вас и ме изяжте с жена си. После зарови костичките под яслите на кобилата." На бедняка му било жал за рибката, но я послушал. Не след дълго жена му родила две момчета, а кобилата две жребчета. Кръстили едното момче Димитър, а другото – Георги. Расли момчетата и станали големи момци. Веднъж оседлали порасналите жребчета и тръгнали по широкия свят. Застанали на кръстопът. Георги тръгнал наляво, а Димитър – надясно. Минало много време и Димитър получил знак, че брат му е в беда. Тръгнал да го търси, но намерил само коня му – Георги бил изяден от лами. Димитър успял да накара ламите да върнат душата на брат му. Близнаците яхнали конете и станали светци. Така отишли на небето и започнали да помагат на хората.

Покровител на зимата и студа, Димитър има дълга бяла брада, от която изсипва снега – така го описва народната представа. Денят му се счита за начало на второто полугодие – край на стопанските дейности, край на строежите. Ето защо Димитровден се чества и като официален празник на строителните работници. На някои места у нас наричат празника Разпуст. На този ден някога освобождавали ратаите и слугите. Със схващането, че Свети Димитър определя стопанския цикъл, е свързана приказката за това как веднъж попаднал в затвора. Само че в тази история неговият брат се нарича Михаил. Събрали се вси светии небесни и отишли на тъжат пред Бога, че някой запалил Света гора и манастирите. Набедили братята Димитър и Михаил. Три години лежали в затвора, три години ратаите си деня не знаят, работата на овчарите край няма, капка дъжд не заваляло. Света Петка и Света Неделя – роднини на двамата братя, се облекли в черно и зелено и отишли да молят Бога да пусне Димитър. "Не е Митре за пущане!" – отговорил Бог. Тогава двете светици отишли при Божата майка. В нея били ключовете от тъмницата. Тя измолила от сина си да пуснат Димитър, та да се възстанови редът по света.
На Димитровден започвали годежите и сватбите. На празника момите играели т.нар. "сглядно хоро" /от "сгляда, сгледа" – избор на мома/ пред ергените и техните родители. По традиция празникът и до днес се отбелязва с фамилни и общоселски събори, а песните и хората са неизменна част от тях. Вярва се още, че ако луната е пълна на Димитровден, кошерите ще са пълни с мед, а кошарите с агнета.

Обредността около празника се свързва преди всичко с почит към светеца, който закриля наемните работници, строителите и др. Както и носещите името Димитър /Димитрина/ и неговите производни – Димитричка, Димо, Митра и още много други. Според една от последните статистики, името Димитър е едно от най-разпространените у нас. Традиционната трапеза на празника е богата – петел за именника или кокошка за именницата. Както и курбан от овче месо, печени ябълки, рачел от тиква. На Димитровден се извършва и обичаят "полазване" – старинна практика да се гадае в този ден по първия гост в дома. Вярва се, че ако в къщата първо влезе момче, през годината ще се раждат повече мъжки животни. Ако посетителят е добър, сръчен и имотен човек, годината ще е здрава, богата и успешна.

Димитровден е и повод човек да преосмисли приоритетите си, както бихме казали днес. В много народни песни се разказва за важни житейски решения, направени именно в деня на чудотвореца.

http://bnr.bg/
« Последна редакция: Септември 10, 2018, 07:31:04 от Hatshepsut »

*

Неактивен Hatshepsut

  • *
  • 7242
  • +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Димитровден
« Отговор #4 -: Октомври 22, 2014, 20:15:10 »
Обичаят "Лъчитба"

Обичаят "Лъчитба" е свързан с Димитровден. Есента точно на Димитровден всеки от стопаните, които са поверили овцете си да ги пасе овчаря през лятото отиват при кошарите, за да се отлъчат овцете и всеки да си ги прибере по домовете, като се разплащат в овчаря и някои жени го даряват дар.


Красен - Лъчитба
« Последна редакция: Септември 10, 2018, 07:31:29 от Hatshepsut »