Автор Тема: Оброк  (Прочетена 1200 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен кан Тервел

  • Junior Member
  • *
  • Публикации: 33
  • Карма: +26/-13
  • Пол: Мъж
  • България на Българите!
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Microsoft Internet Explorer 8.0 Microsoft Internet Explorer 8.0
  • Зодия: Taurus Taurus
Оброк
« -: Юли 11, 2011, 14:54:47 »
Оброк (също оброчище, църквище, курбанище, соборище) е свещено място, сакрален християнски обект, посветен на определен християнски светец - покровител или празник.

С това име се означава и самият култов обред (обричанете на определено място) или ритуал (изпълняваните на оброчното място обредни действия).

Много от оброчищата са разположени върху стари езически светилища от древността, които са били посветени на езически духове и божества.

Обикновено оброкът е разположен в селището или извън него, в близост до аязмо, големи скали, пещери, вековни дървета. Оброчните места се отбелязват с култови знаци : голям камък, каменен или дървен кръст, каменни плочи, колони. Посегателството върху тези места е забранено.

Мястото се посещава от вярващите в определен календарен ден, като се изпълняват обреди за здраве и благополучие, защита от суша, градушки, наводнения, пожари, и др. Задължителен елемент от празника е жертвоприношението. На мястото се коли животно - вол, теле, агне, овца и се приготвя курбан. С кръвта се пръска оброчния знак, за да бъде чута молитвата и приета "жертвата". На оброчния знак и около него се палят свещи.
« Последна редакция: Март 05, 2013, 14:27:19 от Hatshepsut »
И Богъ с нами!

Неактивен кан Тервел

  • Junior Member
  • *
  • Публикации: 33
  • Карма: +26/-13
  • Пол: Мъж
  • България на Българите!
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Microsoft Internet Explorer 8.0 Microsoft Internet Explorer 8.0
  • Зодия: Taurus Taurus
Re: Оброк
« Отговор #1 -: Юли 11, 2011, 14:58:59 »
В много села се е запазила тази стара традиция. Едно от тези села е Брусен, Етрополско. Там оброците са в чест на св.Илия и Богородица. Оброчните места се намират високо в балкана, но въпреки това са винаги многолюдни. Лично aз присътвам почти всяка година на тези български мероприятия.
« Последна редакция: Юли 12, 2014, 08:01:10 от Hatshepsut »
И Богъ с нами!

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7276
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Opera 12.14 Opera 12.14
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Оброк
« Отговор #2 -: Март 05, 2013, 14:24:58 »
Черковища, оброчища и оброчни кръстове


Оброчен кръст от с. Курило

Темата за черковищата и оброчищата по българските земи на пръв поглед изглежда обикновена, но всъщност това не е така. Тя е провокирала редица етнографи и краеведи. Един от тези изследователи е Иван Енчев – Видю. Много от техните изследвания са публикувани в Сб.НУ и не само там. Обикновено черковищата възникват на места в които преди това е имало старо езическо светилище или останки от църковен храм. Всъщност черковището замества липсата на църква. Но много често те се среща и в селища в които има църковен храм. Така например в село Буйновци – община Елена има две две черковища . Едното е посветено на св. Петка, а другото на св. св. Петър и Павел. Съответно те се намират в месностите Маруляци и Петров кръст.

 За разлика от черковищата при оброчищата не винаги има кръст. Понякога там се поставя просто един по-голям камък. Днес стари оброци и оброчни кръстове са запазени предимно в Западна и Северозапдна България. По-голямата част от оброчните кръстове представляват кръст в описан кръг. Но съществуват и други форми. Такива са трираменните кръстове, които обикновено са украсени с ябълки. Голяма част от оброчните кръстове са изработени от камък. Обикновено материала, който се използва за тяхната направа се взима от близката околност. Основните видове камък, които се използват за тяхната изработка са предимно варовит туф, бял варовит пясъчник, мрамор, сив точилен камък. Но освен тези каменни кръстове макар и по-рядко се срещат и дървени. В околностите на Черепишкият манастир е засвидетелстван тухлен параклис в чийто олтар е вграден оброчен каменен кръст. От двете му страни има две ниши (пизули) в които се слагали свещите. На тези места се правят курбани и общоселски събори. Някои от тези свети места носят имена на светци или големи християнски празници. Като дъба св. Спас например. Обикновено на тези места е имало стар християнски храм или древно светилище, които са изчезнали. В много от български селища се срещат черковища и оброчища. Както черковищата, така и оброчищата са разположени на най-високата част от селото. Задължително е там да има няколко стари и живи дървета като дъб, бряст, орех, череша или круша. Освен това до тези оброчища трябва да има и някакъв водоизточник като извор, чешма или поток. Тези места имат особено значение в религиозната практика на българите. Там се събират на голям религиозен празник жителите на дадено селище. Пак там се правят общоселски събори или молебени за плодородие и дъжд.

http://www.facebook.com/media/set/?set=a.543875425642818.1073741826.185781174785580&type=1
« Последна редакция: Септември 10, 2018, 08:00:28 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7276
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows Vista/Server 2008 Windows Vista/Server 2008
  • Browser:
  • Chrome 30.0.1599.101 Chrome 30.0.1599.101
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Оброк
« Отговор #3 -: Юли 12, 2014, 08:06:04 »
Курбан, светци и оброци

Принасянето на курбан е много стар обичай при българите, който носи езически елементи. Курбанът е дар, предназначен не за човек, а за свръхестествени субекти - християнски светци, Богородица, Бог; в по-ранни времена - на водата, огъня, демони и др. С поднасянето на курбана се търси добронамереност, помощ и закрила за човека от висшите сили.

При нас, българите курбанът обикновено е кръвна жертва, макар че тя може да бъде и плод, мед, растение, мляко, яйца и др.

Коленето на курбан най-често е календарно определено и се прави на големи християнски празници. Курбанът има важната задача да омилостиви и затова има определени условия, на които трябва да отговаря избраното за жертва животно. То може да бъде от кръга на домашните животни и птици (крава, вол, теле, бик, овца, овен, агне, петел, кокошка, пиле; свиня - само на Коледа) или риба (обикновено с люспи). Забранени за курбан, понеже се смятат за нечисти, са конят, магарето, козата и непосочените домашни птици. Дивечът също не може да бъде курбан. Най-добре е животното да се приготви цяло (на чеверме, пълнено, печено на фурна). На късове се готвят само големите животни.

Яденето на курбана е колективно. В миналото на курбан е било канено цялото село и събитието се е празнувало на някоя поляна в селското землище. Днес това обикновено става в дома на даващия курбан.

Празниците, на които се прави курбан, са сред най-честваните от нашия народ - Гергьовден, Петровден, Константин и Елена, Илинден, Никулден, Кръстовден, Св. Врач, Голяма Богородица, Димитровден. На Малка Богородица се прави курбан за здраве на деца, а на Петковден - за освещаване на нов дом. Затова народът нарича даването на курбан светец.

Когато се почита покровителят на семейството или рода, курбанът е в негова чест.

Ако празнува еснафска занаятчийска организация, курбанът се дава в чест на нейния покровител.

Благочестив обичай е ако човек е преживял голямо премеждие в живота си, на този ден да прави курбан в знак на благодарност към силата, която го е спасила.

Общите елементи при всички поводи за даване на курбан са следните:

♦   освещаване на курбана от свещеник,
♦   запалването на свещ в деня на курбана в църква,
♦   обредната трапеза, която включва жертвеното животно, хляб, жито, вино, свещите и талисманът, с които се прекадява трапезата, участието на най-близките по родова линия в обряда, произнасянето на благословии за здраве и добро.

Личната служба (курбанът) се свързва с желана помощ, необходима след прекарване на тежка болест или премеждие. Човек сам определя своя личен патрон - светец. Той може да бъде избран според житието му, според празник, близък по време с премеждието, да бъде патрон на близка църква или манастир.

Личната служба се празнува ежегодно, не прекъсва и не престава със смъртта на човека. При нея обикновено се обрича по-малко животно.

Светец се празнува от целите родове. За този празник всички къщи се готвят много старателно, за да отдадат колкото може по-голяма чест на покровителя си. От определеното за курбан животно се готвят цели казани чорба или яхния, а в гозбите се слага ориз, зеле или картофи. Вари се и боб или грах. Изпичат се обредни хлябове с шарки, които са два вида - боговица и светец. Специално за деня се приготвя и варено жито, което после се смесва с мед, захар и скълцани орехи. Житото, сервирано в голяма чиния, се шари с гроздови зърна или парченца плодове. Трапезата, на която са сервирани всички обредни ястия, непременно се кади от свещеник, но може и от най-стария в рода.

Срещу празника се слага трапеза - вечерница, на която присъстват само най-близки роднини. За самия ден гостите може да са специално поканени - калесани. На празника трапезата не се вдига през целия ден, само се сменят гостите.

Народното схващане е, че светецът, като си отиде, в къщата остава патерицата му. В нейна чест се слага трапеза и на следващия ден, но много по-скромна. Тя не се кади и на нея се слагат гозбите, останали от предишния ден.

Подобен на курбана по формата си на честване е оброкът. В него обикновено участват хората от една махала или един род - както е било в миналото. Махалата е определила по някакъв повод, след някакво събитие или просто по избор светец за покровител на къщите с хората и животните, на нивите, лозята и градините. На този светец е обречена определена местност, посадено е дърво, побит е камък (кръст) и всяка година в деня на светеца се урежда курбан - тържество, наречено оброк (подкръс, запис). Това се прави, за да пази светията нивите, ливадите, лозята, градините от бедствия - градушки, пожари, наводнения, гръм и др. Някъде на мястото на оброка се изграждат параклиси.

Оброк без курбан не може. Коли се голямо животно - теле, овен. Курбанът е общ - събират се пари, купува се животното и се сготвя. То се коли на самото място. Трапезата се слага направо на земята, покрита само с месали. Някъде на оброците присъстват само мъжете, другаде пък - само жените. Общата трапеза се кади три пъти от свещеник или от най-стария присъстващ. Чете се молитва и се ръсят със светена вода мястото, дървото и присъстващите. След това всички сядат на трапезата, а накрая останалата гозба се поделя между участниците за вкъщи.

Оброкът - мястото и светецът не се променят, освен в случаи, когато някакво голямо събитие го е наложило - например светецът е допуснал градушки няколко години подред.

Оброци се правят само пролетно и лятно време.


"Празници и обреди на българина" (3-то преработено и допълн. изд.), Изд. "Парнас", 2003 г.

http://www.omda.bg/page.php?tittle=Kurban,_svetci_i_obroci&IDMenu=309&IDArticle=2255
« Последна редакция: Юли 12, 2014, 08:15:17 от Hatshepsut »


Share me

Digg  Facebook  Twitter  Google  
Smf