Автор Тема: Обредни хлябове  (Прочетена 11866 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен кан Тервел

  • Junior Member
  • *
  • Публикации: 33
  • Карма: +26/-13
  • Пол: Мъж
  • България на Българите!
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Microsoft Internet Explorer 8.0 Microsoft Internet Explorer 8.0
  • Зодия: Taurus Taurus
Обредни хлябове
« -: Юли 11, 2011, 15:00:53 »
 Във всекидневието хлябът е храна с ценни качества. За особени случаи обаче се замесват хлябове, които имат обредно-магически характер. В българската традиция трудно може да се намери празник, обред или каквато и да е култова практика без участието на обреден хляб. Той се отличава от всекидневния по начин на приготвяне, по пластиката и украсата върху него. Това как ще бъде замесен зависи от функцията, която ще изпълнява. В традицията съществуват много по вид обредни хлябове – някои срещащи се в цяла България, други – в отделни региони. Всички те обаче чрез формата си и украсата символизират поминъка на българина, целят да предпазят дома и стоката от зли сили, да стимулират плодородие, да изкажат благодарност и преклонение пред Бога, някой светец или друга висша сила. Хлябът се явява като съкровенна изповед на отрудените селски ръце и етична мярка на човешките ни добродетели.

За календарни и семейни празници, в които основна е идеята за продуциране на растежа и плодородието (Коледа, Великден, Гергьовден, сватба) брашното се пресява до три пъти, а тестото се замесва с мълчана, ненапита, цветна вода. Задължително се приготвя и слага нов квас. Месачката е мома, млада булка, млада жена, която трябва да е празнично облечена и чиста. Докато трае пресяването на брашното и месенето, се пеят обредни песни.

По-различни са акцентите в обредността при приготвянето на обреден хляб за погребения, помени, задушници, курбани или служби, тъй като тя по-скоро носи апотропеен, умилостивителен, благодарствен характер. Тогава най-често се месят пресни хлябове, без квас.

Формите на обредните хлябове са разнообразни: кръгли с плътна повърхност, кръгли хлябове с отвор в средата (най-често наричани кравай или колак) или такива със сложни съчетания от преплетени или усукани части от тесто (спирали, свастики, съчетания от кръст и кръг, кръстовидни, антропоморфни, зооморфни и др.). В зависимост от обреда в един или друг район са приети различни форми, като най-разпространени са кръглите хлябове със или без отвор.

Повърхността на обредния хляб обикновено е с пластична тестена украса. Може обаче да се сложат и допълнителни материали: яйца, бобени и царевични зърна, сушени сливи, стафиди, варакосани китки и клонки и др. Чрез украсата главно се цели стимулиране на плодородието в стопански и социален аспект.

Едни от най-интересните и натоварени с голяма символика обредни хлябове са тези приготвяни за жътва и „първо брашно”, за Коледа, Тодоровден, Великден, Гергьовден и за сватба.
« Последна редакция: Юли 11, 2011, 15:04:10 от кан Тервел »
И Богъ с нами!

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7257
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Opera 9.80 Opera 9.80
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re:Обредни хлябове
« Отговор #1 -: Юли 12, 2011, 05:58:54 »
Разнообразието на обредните хлябове

Обредните хлябове заемат важно място в обичаите от календаро-обредната система на българите. Те са реквизит в редица обичаи, обреди и празници и пряко са свързани със земеделието, което е било главен поминък на племената и народите, населявали нашите земи. Приготвят се за определен обред, за определен обичай, за определен празник. Художественото моделиране с тесто носи вярата, надеждата, желанията за здраве, плодородие, благополучие по хора, ниви и добитък.

"Добро жито" се приготвя още през лятото за обредните хлябове, за колаците и боговиците, като се избере чиста пшеница "чернокласка" или чисто жито, което се измива на реката, суши се и се смила на брашно специално за тази цел:

"Продай си чифте пищови,
че си куп сербез биволи;
изори черни угари,
че насей жълта пшеница..."

Обредните хлябове са се месили от чисто пшенично брашно, докато народът се е хранел с хляб главно с царевични примеси.

Векове наред стопанката с вещината на майстор ваятел е изразявала чувствата, мислите, надеждите и своето упование да се сбъднат мечтите й за добруване.

Обредните хлябове са неизменен компонент на календарните обичаи, свързани със стопанската дейност на българите - с новата стопанска година, с хвърляне на семената, с умножаване на стадата, с прибиране на плодовете от целогодишния труд.

Най-голямо е разнообразието на обредните хлябове за трапезата на Бъдни вечер. В украсата на хлябовете са кошарата с овцете, бъчвата с вино, тежките снопи на нивата, събрани на кръстци, лозето и змията, която като народен символ е пазител на нивата, лозето и къщата. На Бъдни вечер се прави и Боговица - коледарски хляб, и един залък се хвърля в хамбара с житото - все с надеждата да се ражда повече през идната година.

Не по-малко богати по образност и символика са хлябовете, свързани с пролетните обичаи - Връбница, Лазаровден, Тодоровден, Зарезан, Младенци.

Хлебните кукли, с които на Връбница момите лазарки отиват на реката и пускат хапки от тях във водата, за да видят коя ще е кумица, са с орнаменти, които изобразяват глава с герданче и леко завити крачета. Дълбоки по смисъл са съчетанията на орнамента, а също и замисълът на изпълнението.

http://www.journey.bg/bulgaria/bulgaria.php?guide=817
« Последна редакция: Декември 27, 2012, 07:29:18 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7257
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Opera 11.50 Opera 11.50
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Обредни хлябове
« Отговор #2 -: Август 02, 2011, 17:24:46 »
Символика на обредните хлябове


Обреден хляб за Гергьовден от Поповско

На Младенци (22 март), когато настъпва пролетното равноденствие, жените месят кукли "младенчета" по 40 броя, мажат ги с мед и ги раздават на децата за здраве. По тях са изобразени украси от набъбнали пъпки от вишнята, обикновено "тройка". С медени питки народът ни е посрещал Баба Марта, за да носи на всички само добро. С хлебни колачета са пропъждали шарката и болестите. В цяла Западна България те се раздават на Великден сутринта. Върху едно от тях се поставя първата боядисана на Велики четвъртък "пешарка" (червено яйце) и се тачи като "градушник". Тази роля на "пазител" от градушки се пада на първото червено яйце. В някои области, например във Видинско, то се е закопавало в ямка на синура на лозето, а върху него са засаждали ружа, за да се запази нивата от град. Традицията е пуснала дълбоки корени в бита на хората. Много богата символика носят сватбените обредни хлябове с цели композиции от цветя, птици, дървета, слънце. Тези изображения са внушителни със своята искреност и мъдрост на идеите. Майсторката е вярвала, че е достатъчно само да загатне своите мисли за очакване на доброто и всичко ще се осъществи.

Изящна пластичност имат хлябовете, предназначени за кума, който обредно се разчупва в определен момент от сватбата. Птиците - символ на чистата любов, върху обредния хляб, месен в момковата къща, са поставени с човките навътре, което значи - ще долети птичка в този дом. Докато в момината къща пилетата гледат навън - ще излети пилето от бащината къща. Те носят и тъгата, и радостта.

По-сдържана е пластиката върху обредните хлябове, месени при раждане, кръщаване и прохождане на детето.

Прекарала целия си живот в рамките на своя дом, българката е създала чисто, неповлияно от никъде изкуство в моделиране на обредните хлябове. В тях тя е изразила и запазила своята богата душевност и артистичност.

Поради голямото разнообразие на образи, форми, орнаменти и художествено-пластични средства трудно е да се подредят в система обредните хлябове. Представени в най-общ вид, те са моделирани и немоделирани. Моделираната украса е изградена с топчета, валячета от тесто (сукарчета), фигури от плоска тестена кора. Най-често пластичната композиция се изгражда със сукарчета във вид на спирала, плетеница, решетка, кръгове и др.

Топчетата символизират различни изображения в зависимост от мястото им в композицията (овце в кошара, снопи на нивата, купи сено и пр.). Спиралата е символ на змията - стопанин на къщата, нивата, лозето. Ако се види историческото развитие на орнамента, ще се убедим, че образът на змията присъства не само върху обредните хлябове., но и в малката архитектура, в стенописите, по писаните сандъци, по хурките, гегите и др. В науката е известно, че първоначалните композиции на дърво и змия около него са символ на Асклепий, бог на здравето и медицината. Името означава: Ас - змия, клепи - тояга, т.е. змия, увита около тояга.

Немодераната украса е изразена в дупки, прищипвания, нарези, щанцовете върху тестената плоскостна повърхност. Дупките се правят с най-различни средства - с пръст, дървена лъжица, цевичка, вретено или др. Прищипванията - с пръст, вилица, нож и др. Щанцуването става с определен предмет, който играе роля на клише - кокалчета, сребърни гривни, пръстени и др.

Към обредните хлябове често се прибавят и нетестени украси - китки, обредни дръвца, които имат особено обредно значение, а поставени върху хляба, добиват и неговото символично звучене - кумови кравай, коледарски кравай, "къпана торта" от първото смляно брашно и др. Украсени елементи могат да бъдат и различни плодове - стафиди, сливи, сусамови семки, орехи, червени и бели яйца.

Различните видове украса по обредните хлябове, било от тесто или от друг материал, в наше време са загубили своето първично обредно значение и са се превърнали в художествено творчество със символично значене.

Сложна и богата орнаменти съдържат момините коледарски краваи от Добруджа. Всяка мома меси срещу Коледа кравай за своя любим, В края ще вложи цялото си умение на художник, с трепетно вълнение ще постави коледарски венец върху хляба и чемширена момина китка в очакване да се сбъднат мечтите й.

На следващия ден момците правят изложба на момините краваи и най-скъпо откупуват най-красивия кравай. Честит е онзи коледар, който си е избрал най-скопосната мома, най-добрата майсторка на коледарския кравай.

Към обредния хляб народът се е отнасял винаги с подчертано уважение, със свещенодействие. Затова и най-почитаните гости в българската къща се посрещат с хляб. По този начин се е утвърждавала вярата, че това, което човек желае да постигне чрез непосилният си труд, се утвърждава от хляба. Може би затова народните поверия говорят, че сънуваш ли лош сън, значи си спал върху хляб, а това не е редно.

http://www.journey.bg/bulgaria/bulgaria.php?guide=818
« Последна редакция: Август 02, 2011, 17:27:48 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7257
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Opera 12.12 Opera 12.12
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Обредни хлябове
« Отговор #3 -: Декември 27, 2012, 07:37:36 »
Обредния хляб – свещения хляб на българина

Източник:

- http://zvezdichka.blog.bg/hobi/2011/06/10/obredniia-hliab-sveshtenniia-hliab-na-bylgarina-chast-1.762890
- http://zvezdichka.blog.bg/hobi/2011/06/12/obredniia-hliab-sveshtenniia-hliab-na-bylgarina-chast-2.763949


От незапомнени времена хлябът е основната храна на българина. При създаването на един хляб в миналото са влагани много пожелания за здраве и добър живот. В българската традиционна култура хлябът не е само за обичайната ежедневна храна. Но замесването на хлябове е съпровождало различните обреди – било за добро или лошо, за раждане или смърт. Има ли хляб на трапезата, около която се е събрало семейството, то значи има още живот в къщата. Дори в старата българска поговорка „Никой не е по-голям от хляба” е вложена голяма мъдрост. От нея става ясно, че хляба е не само храна, а е нещо повече... Големият български етнограф Димитър Маринов в своята книга „Народна вяра…” отбелязва, че „Хлябът е издигнат до най-голяма степен на релегиозно уважение и почитание. Хлябът е свещен. Когато да се яде, човек трябва да се прекръсти, па тогава да яде”. А това налага редица забрани, за да се запази неговата сакралност. Грехота е да се изхвърля хляб, да се газят трохи. Намерен хляб не се изхвърля, а се целува и дава на животните. Не се хвърлят трохи в огъня, „защото на оня свят с ръка ще бъдат извадени из огъня”. Пред хляба лоши думи не се изричат. Хляб през прозореца не се подава – „като на куче”. Не се обръща хлябът с кората надолу, за да няма градушка. Ако това стане пред гост, значи е нежелан. На децата не се разрешава да играят с хляб или тесто. Грехота е да се откаже хляб на чужд човек – гост или просяк. Трохи не се метат към вратата, за да не излезе берекетът от къщата. Ако хвърлят хляб или трохи в огъня, ще гори житото на нивата. Жена, която меси хляб не бива да се събира с мъжа си. Преди да хапнат от хляба, се кръстят. Банатските българи прекръстват три пъти хляба, преди да го разрежат. Нечиста жена – бременна или родилка, до 40 дни не меси хляб, че е грехота.
Петко Китипов разказва неизличим спомен от своето детство, свързан със семейната трапеза:
„В средата на естача пахарката с яденето, откъдето ще загребват всички. Пред всеки дървена лъжица, къшей хляб. Гладни сме, но никой не посяга. Осем души – баба, деца и родители. Чакаме, според патриархалната йерархия тетьо да каже на мен, най-големия син:
– Възчети хлябът!
– Ядат обозе наситится. Возхвалим Господа всегда и во век века! – започвах аз веднага, а той добавяше:
– Благослови, Господи, Исусе Христе, ястие и питие. Амин!
После се прекръствахме три пъти. Пръв баща ми присягаше към къшея хляб и загребваше от пахарката. След него и ние. От софрата ставахме след благодарствените думи на баща ни:
– Благодарим ти, Господи, за ястие и питие. Амин!”
Ритуалът се спазвал навсякъде в селото. Ако нетърпелива детска ръка присегнела преди “възчитането” към хляба или към яденето, възрастните го сгълчавали: „ Какво си се разбързал като фирмасонин!” (От франкмасон – синоним на безбожие). При възчитането, както и в благословията, не се споменава думата хляб. Но той, хлябът, покривал някога представата за нахранването и за ястието, защото от незапомнени времена е основната храна на цял народ. Недопустимо било да се яде някаква храна без хляб! Възрастните хора казвали: “Гозбата е само да се преглътне хлябът!” Много пъти в историята на народа ни храната е била оскъдна. Затова хлябът бил не само почитан, но и боготворен.
 
Всеки един празник на българина е съпътстван от обреден хляб. В обредността на хлябовете е скрита дълбока символика, като от една страна или означава слънцето и оттам плодородието, или замества кръвната жертва за Бога. Суровото зърно символизира плодородието в по-чист вид. Вареното жито, набъбнало след варенето, прибавя към това основно значение и семантика на водата и на огъня, на растежа. Употребата на варено жито в погребалните обреди например заема междинно положение в семантиката редица сурово зърно – варено зърно – хляб.
Както суровото, така и вареното жито символизира плодородие, а също и изобилие (чрез множествеността на зърната). От друга страна варената пшеница се доближава до хляба. Като него тя въплащава идеята за цялостност и единство. Това се постига чрез спойката на варенето, която обединява пръснатите отделни зърна в едно – в ястие, в обредна храна. Така се обяснява и изключителното място на варената пшеница като най-важната обредна храна при погребението. Тя символизира единението на рода, на мъртвите и живите му членове в момент, когато неговпредставител (покойникът) преминава от света на живите в света на предците.
 
Българската сватба се отличава с многочислеността и разнообразието на обредни хлябове. Правят се много обредни хлябове, за “да има берекет в къщата”. Според предназначението си и района, в който се правят, хлябовете за сватба имат различни названия – “погача”, “пита”, “кравай”, “момина пита”, “момков колак”, леверов кравай”, меденица”, “руманик”, “шугова турта”, “кукла”, “косичник”, “плетеница”, “бахча”, “кумова градина”, “ела” и др.
Още първия ден след раждането на детето се отбелязва с “бърза пита” или “богородична пита’, наречена така в чест на Св.Богородица – закрилница на родилките. Част от тази пита слагат в цедилката, в която бебето лежи до 40 дни, а друга част зашиват в повоя му. Като отбият детето, търкулват пред него кравайче, което символизира замяната на майчиното мляко с хляба като основна храна, а също и отделянето на детето от майката, и че от този момент то само „гони” хляба си. Когато детето проходи се меси погача и се нареждат различни предмети, като гадаят за професията на детето, в зависимост от предмета, който детето улови.
На хляба се преписва и способността да предпазва от злите сили. Такъв смисъл има поставянето на парче от богородичната пита в люлката на детето през първите 40 дни след раждането.
 
При сватба – младоженците разчупват хляб и се захранват един-друг, с което образно обявяват появата на нов дом, нов хляб в общността. В знак на съпричастност после всички се хранят от тези хлябове. Точно това е и значението на причастието, което вярващите приемат в църквата – частите на един хляб са едно тяло, един род – Христови.
Съзнанието за причастяващата сила на хляба у българите обаче е предхристиянско. От незапомнени времена е традицията да се посреща госта с хляб и сол. Хлябът се явява важен класификатор за категоризирането „Свое – Чуждо” и „Вътре – Вън”. За да допусне някого в „своето”, осветено чрез много ритуали пространство, българинът трябва да пречисти и причасти влизащия , който може да донесе безредие, нечистота, проклетия. Захранване с хляб от „своето” огнище и солта /знакова със способността си да пази от гниене,развала/ са достатъчни да се счете някой за достоен да пристъпи „вътре”. Има документирани сведения от средновековни пътешественици, че българите излизали и посрещали пришълците още извън пределите на селото като им поднасяли хляб и сол и едва тогава ги пускали да влязат вътре. На просяк и циганин хляб не се дава през вратата, а през прозореца пак с цел да се опази вътрешното пространство и входа неосквернен от непознатото, непровереното. Прочутата българска пита с късмети пази именно това убеждение на предците ни. Истинският късмет да имаш „КЪС” от общия хляб, да си част от хляба на рода си.
Почти при всички календарни обреди се приготвят хлябове. Особено много са за Бъдни вечер. Приготвят се основно три вида хлябове. Първият е наречен на самия празник и носи наименованието “богова пита”, “богов хляб”, „боговица", „боженица”, “божичнек”, „светец". Прикадяването на трапезата с благовонен тамян става именно поради присъствието на обредния хляб, върху който се пали свещ - така, както се пали бъдникът в огнището. Характерната за него украса е кръстът и неговите разновидности - свастика, розета, цвете и т. н. Вторият вид хляб е посветен на къщата и стопанството. На него обикновено се изобразява гумното, кошарата, добитъка, лозето и бъчвата и т. н. Третият тип хлябове са „витите, превити краваи" с дупка в средата, които се даряват на коледарите. Тях ги замесват и украсяват момите и ги подаряват на своите избраници в коледната нощ. На следния ден коледарите организират с тях търг на мегдана, като събраните средства даряват на черквата, училището или читалището.
В различни случаи от обредните хлябове запазват за лек през годината. Хлябове се приготвят и при трудови обреди – при първа сеитба, при завършване на жътвата, като се смели от новото брашно, при строеж на къща, кладенец и др. Характерно за обредните хлябове, свързани с календарните обреди (Бъдни вечер, Великден, Гергьоден) акцентът пада върху обредната трапеза – освещаването, разчупването и изяждането на обредния хляб, докато при сватбената обредност е характерно по-тържествено и придружено с ритуал (“засевките”) приготвяне на сватбените хлябове. Важността на ритуалното изяждане на обредния хляб по време на големите календарни празници се обяснява с тяхната най-пряка връзка със земята и селксостопанското производство. Именно изяждането на хляба е символична консумация на ценностите, които той изразява. По този начин се осъществява и обединяване на рода. Не е случайно изискването всеки присъстващ задължително да яде от хляба, а на Бъдни вечер чужди хора да не присъстват на сейната трапеза.
Действията с хляба – чупене, рязане, повдигане са придружени със наричания и словесни формули, които целят благополучие, покровителство, предпазване от злини, болести и природни бедствия. Така например на Бъдни вечер най-стария чупи и раздава обредните хлябове, като повдига хляба над главата си с пожелание да растат нивите, житото или изнася навън хляба и кани Бога “Ела, Боже да вечеряме”.
 
Обредният хляб не е обикновен хляб, който се меси за всекидневна храна. Той се различава от обикновения по начина на приготвяне на тестото, по формата си и по шарките, с които е нашарен.
Още от ранни зори жените се подготвят за заместването на обредните хлябове. Облечени са в празнична премяна. Обредните хлябове се приготвят от най-чисто брашно. Ръжено, овесено, царевично, просено брашно за обреден хляб не се употребява. Още при приготвянето на реколтата най-хубавото зърно (чиста пшеница) е отделено, измито в реката и изсушено. Брашното се пресява през три сита „копринени", след което се прекадява, като по този начин вече не е обикновено брашно, а се освещава. Замесва се с „мълчана", „цветна" и „неначената" вода, донесена в бяло котле и затоплена на жив огън. Докато се месят хлябовете, момите иневестите пеят обредни песни. Замесеното тесто се слага на топло място, за да се вдигне, т.е. да вкисне, да втаса, след което по него се изписват шарки, орнаменти, фигури. Докато хлябовете втасват, се приготвяла фурната, пещта. В нея се поставяли сухи дърва, като се съблюдавало да горят равномерно и постоянно, без да се допуска избуяването на силен огън, който може да ги повреди и изгори. Особено важно било при печенето да се запазят цялостни шарките и орнаментите. Смятало се, че така обредните питки няма да загубят същността си и като символи.
 
Когато започнах да чета „Народна вяра” на Димитър Маринов така се зарадвах. Трудът на този човек е невероятен. Той е ходел по села и паланки и е събирал вярата народна, за да я съхрани за поколенията. Още 1883-1906 г. той споменава, че много от обичаите по това време вече не се практикуват и са се изгубили на места. И хората, които са знаели за тях вече не са между живите... Но той грижливо е записвал всичко и е оформил своите трудове в специална книга „Народна вяра и религиозни обичаи”. За самите обредни хлябове, които е събирал в периода от 1883 г. до 1906 г споменава, че са се правели по 3 пъти. Веднъж бабите са ги замесвали пред него. Втори път той ги е замествал пред бабите, за да му изправят грешките. А третия път отново бабите са ги замесвали, а той ги е рисувал и им е правил гипсови отливки, които е съхранявал в Етнографския музей, на който е бил директор. Но е бил уволнен от музея и десетки мостри от обредни хлябове от цялата страна са били оставени безхаберно на тавана на музея, преди да са им направили гипсовите отливки. И съответно са ги изяли мишките. Оцелелите от мишките хлябове при пренасянето на музея от старото в новонаето здание са били съвършенно изпочупени и направени на ситни залъци... Това е престъпление, но защо толкова малко хора са милеели за българското, да се съхрани и опази живо!
Димитър Маринов отново споменава, че обредните хлябове не могат да бъдат без шарка и за отделните празници има специални шарки. Като всяка шарка носи своето символично значение. В шарките българската домакиня е изразявала вярата народна, в шарките се изказват целта и желанията на жертвоприносителите. Шарките изказват радост или скръб. Шарките показват какво се проси: плодородие, сила, благоденствие, живот, здраве, веселие, любов и пр. С една дума, всеки обреден хляб с шарките представлява една молитва, написана с тестеви символични белези. Шарките се употребяват или отделно, или в съчетание на няколко заедно. Именно шарките дават значението на обредния хляб. Шарките не са случайни и всяка от тях има дълбоко символично значение. Тия шарки и изобщо месенето им не са били достояние на всяка жена, на всяка бабичка.
Не мога да обясня как се зарадвах на тези негови думи и на обясненията, които следваха в книгата му за значението на шарките. Защото преди да започна да го чета бях прочела друга книга, свързана с обредните хлябове. Но това, което ме озадачи в края на книгата беше, че авторката Станка Янева беше направила извода, че хляба характеризира празниците на българина и „самата украса е израз на общото празнично настроение, на общата емоционална приповдигнатост. Украсата не носи символи или изображения, които да указват една или друга идея, едно или друго значение. Тя е отражение на емоционалния строй, а не на конкретно съдържание.” И още: ”Може да се каже, че орнаментирането на обредните хлябове е израз на строго отмерено чувство за прекрасното, познаващо художествената мяра. Освобождаването от символика е от значение за развитието на декоративната система, но това не е нито единственото, нито основното условие за изразяване на естетическото. Действително отпадането на символиката разширява границите на творческата намеса, позволява нарушаване на канона и по-голяма свобода в художественото решение.” и “За съжаление развитието на орнаментиката върху хлябовете не може да се проследи поради липса на по-стари материали. Независимо дали в началото орнаментите са били символи или изображения в натура, впоследствие схематизирани и загубили значението си, независимо от всички съмнения, сигурен факт е, че орнаментът е същствувал в твърде отдалечени времена така, както е бил характерен и за други видове творчество. За нас неговото значение в изображението върху обредния хляб е средство за естетическо общуване, за изразяване на естетически идеал.... Много от орнаментите, запазили се като декоративни елементи, някога може би са били със значение на символи, например свастика, двойна спирала, спирала и т.н., но в обредните хлябове те имат приложение като орнаменти.” т.е. според тази жена символите са загубили своето значение и украсата е придобила само естетически облик. Като прочетох това вътрешно се възпротивих и си казах: „Не може да се загуби символиката...” Сякаш някой ми беше отрязал крилете и не искаше да се науча да летя. Бях бясна! И си мислех колко е важно с какви очи гледа човек и какво търси да види. И ако търси да обслужва интересите на „партията”, то той няма как и да разбере дълбочината, която е скрита в символите, въпреки, че е черпил информация от Димитър Маринов, който пък заявява, че шарките, украсата носят своето символично значение. И затова така се зарадвах, когато попаднах на книгата на Димитър Маринов :). Но от друга страна мисля, че тази жена е права, защото символите в днешно време са загубили своя смисъл и ако човек не потърси и не е заинтригуван от тях, те ще останат като затворена книга...

В днешно време хляба се прави основно с мая. Но в близкото минало маята не е била позната на нашите деди. Основната съставка, която се прибавя към брашното е квасът. Именно кваса, поради свойството да увеличава своя обем, осигурявал набъбването и втасването на хляба. Естествено хлябовете, които са се замествали са били или с квас и са се наричали квасници, квасен, кисел, или без квас. Безквасните хлябове (пита, турта, погача, глух хляб, суха пита, блага пита) са се замесвали с пшеничено, ръжено или царевично брашно, вода и сол. Изпичали са се върху жарава, пепел или в подница (глинен плитък съд с глинен или железен похлупак - връшник). Безквасния хляб не се реже с нож, а се чупи. За да се приготви, е нужно малко време и не голямо умение, но се яде топъл, насища повече и затова замества много други ястия.


Хлябът, приготвен с квас, има по-голямо значение от безквасния както във всекидневието, така и в обичайно-обредната система. Той изисква повече време и предполага по-голямо умение и опит.
Хлябът е синонимичен на душата, на живота, а неговото качество се определя от кваса. Такава му е закваската, се казва и в преносен смисъл за човек, за неговия характер. "Комуто квасът е по-голям, хлябът му по-скоро кисне".
Квасът може да се приготви основно по два начина. Единият е замесването на чисто брашно, сол и вода до гъста каша, които се забъркват и оставят да втасат за един-два дни в гърне. Много често след месенето се оставя тесто, което се прави на питка, покрива се с брашно и се използува като квас за следващото месене. Друг начин за приготвяне на квас е с помощта на отвара. Тя се приготвя като се сварява чай от шушулките от хмела и с пшеничното брашно се забърква каша, по-гъста от боза като за палачинки. Към сместа може да се сложи и стар квас и впоследствие от тестото се правят малки питки, които се изсушават на тъмно или на открито, но не и на течение (за да не вземат силата на кваса) и не на пряка слънчева светлина. После се съхраняват в конопени торбички или в цедилки.
Когато се замесват хлябовете, най-напред с топла вода се попарва брашното, в което, след като изстине, се слага квасът. Оставят го отново да втаса - шупне. Отсява се пшенично брашно в нощвите и там се слага шупналият квас. Замесва се тесто с хладка вода - ако водата е студена, може да изстуди кваса, а ако е гореща - да го попари. Омесеното тесто се завива с месал и остава да втаса. Ваззимането на хляба става на дъска с преградки за всяко хлебче (самунче).
Втасалият хляб се пече в подница, пещ или фурна, откъдето и названието за хляб, два пъти втасал и увеличил обема си - квасник, пещник, фурник, а за хляб един път втасал - ляп, постоялник.
Именно с кваса е свързана и част от обредността и символиката, оказващи влияние върху хляба. Квас не се подменя безразборно, а в строго определени случаи – например на Велики Четвъртък, преди Гергьовден или по време на сватба. Ако се подменя в други дни, то самият хляб няма да бъде хубав, а в семейството няма да има щастие и благополучие.
Интересен е обичая “пазене на квас”, който Д.Маринов е записал в някои села в близост до с.Табачка – Русенско. Този обичай е имал магьоснически характер и затова се е преследвал от свещениците. Поради този факт е бил ревностно пазен и се е криел от жените, които са участвали в обряда. Изпълнявал се е 12 дни, започвайки от вечерта на Игнажден (19 декември) до Нова година, като моми, булки и жени се събират в една къща и започват да играят хоро в стаята около нощвите. В това време 2 моми, обърнати с гръб към нощвите замесват квас. Когато започват да замесват кваса възрастни жени, под чието ръководство се върши всичко това поставят в квас стрити на прах различни, лековити билки. Тоя квас го увиват и го поставят в единия ъгъл на стаята и една жена стои край него будна цяла нощ и го варди, а останалите играят хоро. На другата вечер се занася в друга къща и отново се пази по същия начин. Това се повтаря 12 нощи, като обредното, тайнствено хоро се играя само три пъти – срещу Игнажден, срещу Коледа и срещу Васил. На Васил или Сурваки рано сутринта всички моми, булки и жени, участвали в пазенето на кваса се събират в къщата, където е стигнало тестото срещу Васил, старите жени разкъсват тестото на толкова парчета, колкото жени са участвали в обряда и си го раздават. На други жени не дават от тестото. Този квас, изсъхнал на вятъра се пази като драгоценност, защото с него може да се лекува всякаква болест, той гони от къщата всякаква лошавина, всеки зъл дух и запазва къщата и домашните от магии.
 
Квасът е символ на благополучие. Вярва се, че ако някой го открадне, нещастие ще сполети дома. Затова съществуват много забрани: квас в неделя не се докосва, не се дава в заем след залез, квас не се взема от къща с болен от шарка, с току-що родило се дете или доведена булка. Ако квасът се развали, взема се нов назаем. Според някои вярвания квасът се разваля, ако в къщи има родилка, затова до 40-ия ден за всяко месене се взема от друга къща. Също така съществува и поверието, че не е хубаво квасът да преспи в къща с мъртвец. Затова, като умре човек или на година от смъртта квасът се подменя, като се взема от друго място. От първото замесено тесто при погребение квас не се оставя или се оставя, но само за приготвяне на хлябовете за помените.
Обредното приготвяне на нов или млад квас е съсредоточено около новогодишния календарен цикъл (Игнажден - Коледа - Нова година), на пролетно-летния (Великден - Гергьовден) и в началото на сватбата. С обредното приготвяне на кваса се поставя началото на нов календарен (слънчев и стопански) цикъл, както и нов живот на личността и ново семейство.
Сватбата започва със замесването на квас за сватбените хлябове. При ритуалното приготвяне на квас за сватбените хлябове се търси ритуалната чистота и плодородието, като акцента е поставен върху плодовитостта. В някои райони на България използват сладка вода – елемент типичен за сватбите, символизиращ щастието и разбирателството на младоженците. Изискването част от обредните предмети да са нови е свързано не само с ритуалната чистота, а подчертава и символиката на новия живот на младоженците, началото на новото семейство. Самият факт, че за сватбата се приготвя специален квас, а не се използува всекидневният, насочва към символиката на началото.
 
За изясняване семантиката на кваса от значение са различните му названия. Думата вкисна освен значение на подквася означава и развалям (вкиснат-развален), трансформация на кашата от водата и брашното. Квасът е резултат от трансформацията на суровото в друго сурово, което е характерно за процесите на ферментация.
Думите квас, квасник, квасечник съдържат глагола квася в значение на мокря. Глаголът кисна, в смисъл на втасвам, има значение и на “стоя във вода”. Влагата, водата на семантично равнище отличава хляба с квас от хляба без квас, особено добре отразено и в названието за безквасен хляб - суха пита.
Във фразеологизма хващане на нов квас, “приготвяне на квас”, се съдържа идеята за трансформацията от едно в друго състояние като неуловимо свръхестествено действие, т.е. обредното приготвяне на кваса може да се тълкува и като аналог на първотворението. Извършва се в критични преходни космически ситуации, от безформено и хаотично състояние към ред. Водата, мълчана, неначената, наливана след залез, съответствува на първичните води. Брашното, обредните лица и вещи трябва да са ритуално чисти, което да съответствува на предначалното състояние на света.
Квасът носи белезите на живо същество: той расте, остарява, затова трябва да се подмлади, т.е. поднови. Той дава силата на хляба да стои мощен, т.е. мек; замесва се в мълчание, внимава се да не се изстуди или изгори. Тези качества квасът предава и на хляба.
Магическите свойства, които се приписват на кваса и хляба, произтичат и от факта, че те са постижение на човешката култура. Квасеният хляб се украсява (докато пресният се маже с мед), като върху него се моделира желаното изобилие, плодородие и благополучие, а семантиката на изобразяването се подсилва и от способността му да увеличава размерите си.
 
Хлябът без квас осъществява връзката между два свята: между тук и там; сега и после; преди и сега. В мирогледната основа на тези обичаи е залегнала представата, че хлябът е душа, а душата е пара. Затова и топлият хляб се нарича душица. Не се реже или боде, за "да не се мушат душите". Това е намерило място в обичаите при погребение. Веднага след като почине човек, се меси пита пътнина, с която го изпращат на оня свят ("да му е пътнина на душата"). Вярва се, че щом още топла питата се разчупи и изяде, душата окончателно напуска жилището. Споменава се обичаят да се меси хляб още преди настъпването на смъртта, в краката на умиращия, за да може с горещата пара "душата да излезе".
 
И в заключение на темата мога да обобщя, че:
- Обредният хляб е посвещение. Да посветиш времето си, за да го замесиш, да приготвиш кваса, да втаса, да го нашариш и опечеш.
- Обредният хляб е болка – болката на раждането, на труда и усилията, които влага домакинята, за да го замеси. Интересно, че на копски „меся” означава раждам.
- Обредния хляб е и радост. Радостта от вкусване на ароматно-разнасящата се миризма на прясно опечен хляб, който неуморните ръце на жената е замесила като жертва пред Бога.
- Обредния хляб е молба. Чрез направата на шарките и орнаментите, българката образно е изразявала своето желание за сбъдване и благословение. Върху новогодишната пита е “записано” всичко, за което се молят стопаните на дома. Кръгла, изпъстрена с образи, тя поразително напомня оброчните тракийски плочки. Сякаш в началото на Новата година семейството подновява заветните си отношения с Бог. Неслучайно тази пита се нарича “Боговица”. Когато се разчупи питката на Бъдни вечер първото парче от Боговицата се оставя за Христос или за света Богородица, а второто за дома. Това отново говори за причастност посредством този хляб на дома и Неговия Бог. Коледните песни са именно покани да дойде „млада Бога” да се храни на трапезата със домашните.
- Обредният хляб е слово. Много често орнаментите, с които е нашарен обредния хляб са израз на вътрешни преживявания и състояния, символи, с които майсторката е искала да изрази в дълбочина своето желание за благословение.
- Обредния хляб е жертва – израз на безкръвната жертва, която принасяме на Бога, за да бъдат чути нашите прошения и моления.
- Обредния хляб е магия. Магия е самия момент на трансформация, в който от брашното и водата се ражда тестото, което втасва и става хляб.
- Обредния хляб е живот. За вярващия човек обредния хляб е специален. След Христовото Възкресение, хлябът изпълнява символното си значение като плът Христова. Сам Христос е казал: "Аз съм хляба на Живота!" и той определя себе си като ”живия хляб, слязъл от небето, който яде от този хляб, ще живее во веки, а хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът, която ще отдам за живота на света” Евангелие от Йоан 6:51. И както човек храни тялото си, така има нужда да храни и душата си. И приемайки от Хляба на Живота, вземайки участие в святото тайнство Евхаристия човек придобива друго естество в себе си – Божественото, което е най-висшия дар, даден на човеците. Защото човек е създаден по Божи образ и подобие. И именно приемайки от пасхата, която Христос е заръчал на своите ученици да вземат за негово възпоминание, човек приема магичното в себе си – Христовото плът и Христовата кръв, които освещават човешкото естество и дават сила на човек да живее живот според Божиите наредби и повеления.

Ще завърша с думите на Ася Василева, които и аз чувствам по същия начин: “И все пак смятам, че „магията” на  хляба е още силна. И всяка жена трябва поне веднъж в годината да омеси със собствените си ръце хляб. Да го закваси и ориса с цялата си любов. После да причасти всичките си домашни и да ги привърже един към друг – да станат един хляб. Да остави едно парче за Христос или Богородица и да се помоли за закрила. Това образно послание непременно ще стигне където трябва. А жената ще може пак да се нарече „хранителка на семейното огнище” и продължителка на рода!”
 
 
Литература:

1. Димитър Маринов – Избрани произведения том I, “Народна вяра и религиозни обичаи”
2. Станка Янева – “Български обредни хлябове”
3. доц. д-р Людмила П. Китипова-Попова - “Когато хлябът се целувал и благославял” - (по материали на Петко Китипов)
4. Иваничка Герогиева – “ХЛЯБЪТ НА БЪЛГАРИНА: ХЛЯБ БЕЗ КВАС, ХЛЯБ С КВАС”, "Никой не е по- голям от хляба"
5. в-к Лечител, бр.51 – “Коледните питки според традицията”
6. Анита Комитска – “Коледа.Обредни хлябове”
7. Ангел Гоев – “Хлябът и трапезата като табу”
8. Ася Василева – “Хлябът на живота”
« Последна редакция: Март 19, 2014, 20:07:58 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7257
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows Vista/Server 2008 Windows Vista/Server 2008
  • Browser:
  • Chrome 30.0.1599.101 Chrome 30.0.1599.101
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Обредни хлябове
« Отговор #4 -: Март 19, 2014, 20:13:12 »
Хлябът в бита на българина


За българина хлябът е свещен, незаменим. Думата „хляб“ в много случаи е приела значението на „хранене“ или „ нахранване“. Една поговорка гласи: „Като има хляб, всичко има.“

Хлябът в бита на българите, освен за ежедневно изхранване и оцеляване, се явява и съществена част от обредите – било то езически или християнски. Върху обредния хляб се изобразяват символиката и смисъла на празника. Хлябът съдържа идеите за раждането, умирането и възкресението (ново раждане).

Чрез хляба всички участници в един ритуал общуват помежду си, споделят едни ценности, една участ, един дом и една съдба. Хлябът олицетворява ритуала, превъръща се в негов основен материален символ. Приготвянето на хляб като ритуал може да се сравни с жертвоприношение. Смисловият аналог на хляба в различните обреди е зърното, варено или не (жито, царевица и др.)

Разпространено е вярването, че хлябът е „душа“, ето защо в някои райони на България на топлият хляб казват „ душа“ „душица“. Във връзка с това вярване се е запазила традицията хлябът да се разчупва, а не да се реже или боде.Има поверие, че топлият хляб е опасен, зараи одухотвореността си, затова казват: „хлябът първо трябва да си убиди (обиколи) нивката“.


Хлябът има характер на култ, защото във връзка с линията „хляб – душа – живот“ е обичаят, когато бременна жена усети за пръв път детето да мърда, да омеси погача и да я раздаде на хората.

Замесването на хляба е своеобразен ритуал – за брашното за обредните хлябове се ползва специално отделена за целта пшеница и никакво друго зърно. Засяването на семето напомня умирането, а покълването му – ново раждане.

Основните съставки, от който се замесва хляб, са брашно, вода и мая(квас), като за обредни хлябове се използва тъй наречената „мълчана вода“ – докато я носели от извора или чешмата, девойките не разговаряли с никого.

Хлябовете са квасени (с мая) и безквасни (постни). Голямо значение се отдавало на кваса, с който се приготвял хляба. Квасът спомага „надигането“ му, символизирайки растежа, умножаването. Правенето на нов квас се асоциирало с първосъздаването на хляба. Смятало се е, че къща без квас не бива да остава или че ако се изнесе квас от къщата, ще се изнесе и богатството на дома, а ако човек от къщата умре, квасът се подменя с друг, като се взима от чужда къща.

Брашното за хляба се смила от различни култури – пшеница, ръж, царевица и др. То задължително се пресява, като при замесване на хляб за обреди на ситото се връзва китка от коприва, круша и чесън, завързана с червен конец, а след пресяването брашното се прекадява. Интересна традиция е че при замесване на обредни хлябове има изискване и за месачката – да е „чиста“ жена, да не е вдовица , да не е сирак, да е от първо венчило, да има здрава и добра челяд. При замесване на обредни хлябове жената, трябва да е облечена с празнични дрехи и закичена със здравец или цвете. Тестото се меси с дясна ръка – символ на доброто, а квасът в него е символ на живота. Обикновено млади булки или бременни жени не месят хляб. След измесването, тестото се покрива с кърпа, която при обредните хлябове трябва да е червена, с цел предпазване от зли сили.


В хлябовете може да се замесват различни култури и семена – дренови пъпки, царевица, боб, смокини, орехи, стафиди и други, в зависимост от предназначението.

Формата на хлябовете може да бъде кръгла, правоъгълна или с форма на кравай. Кръглата е по – характерна за обредните питки. Формата на плитка е характерна за сладките хлябове, приготвяни и до днес за Великден в – т.нар. козунаци. Хлябове с формата на кръст са предназначени за погребения, помени, задушница. Върху хлябовете може да се правят различни изображения, които да се избождат от тестото с инструменти. Традицията да се украсява с изображения от стопанския двор и нивата – жито, грозде, различни домашни животни – съществува все още за погачата, предназначена за Бъдни вечер, с идея за плодородие. Интересен факт е че в миналото за Сирни заговезни е съществувала традиция да се изяжда хлебче във формата на змия, за да не хапе животното през годината.

В живота на българите хлябът е неизменна част от ежедневната и празничната трапеза, като за всеки народен обичай и за всяко важно събитие в живота им се меси. Не може да мине раждане на дете без погача – на 40 – тия ден от раждането, когато детето се води в черква, според народния обичай, за да се представи пред Бог, също се приготвя обреден хляб.Когато детето проходи, се прави т.нар. „прощапулник“, на който бебето прави първите си стъпки след търкулната пред него погача. Кръщенето е много важен обичай в живота на българите. Без него „детето не е чисто“ или „Господ не го пази“ . Кръстницата меси погача и я раздава на хората, като никой не трябва да бъде пропуснат, за да не остане детето беззъбо. За сватби отново се приготвят погачи, с които се отбелязва всеки момент от церемонията. Приготвят се предимно кръгли пити или във формата на кравай, защото кръгът е символ на изобилие, плодородие, здраве, добро. Хлябове се приготвят за различните църковни празници – Коледа, Бъдни вечер (питка с късмети – монета, зърна от различни култури и др.) , Великден (козунаци), Гергьовден, Трифон зарезан, Спасовден, Бабинден и за Тодоровден (хляба се прави във формата на подкова или кон) и др. Хляб се приготвя дори и при смърт, като се разчупва топъл над главата на починалия с вярването, че както излиза парата от хляба, така излиза душата от тялото на човека. Пити и погачи се приготвяли в миналото за всяка дейност, свързана с дома, нивите и добитъка на хората – заораване на нивите, приключване на жътвата, подрязване на лозите и др.


Многозначността на хляба в бита на българина си личи от това, че той е не само ежедневна и обредна храна, но народът ни е свързал приготвянето му с най – съкровени и чисти послания, символи, които трябва да осигурят живот, плодородие, изобилие. В наши дни, въпреки технологичния напредък и изменения бит на българина, той не сяда на трапезата си без хляб, приготвя погачи и пити за всеки празник в живота си и традиционно продължава да посреща дори най – високопоставените гости с хляб и сол или мед.

Приготвянето и консумирането на хляб в бита на българите е една характерна черта от националната му идентичност, съхранена и предавана като наследство през поколенията.

https://www.bulgarianhistory.org/
« Последна редакция: Септември 09, 2018, 08:00:01 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7257
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows Vista/Server 2008 Windows Vista/Server 2008
  • Browser:
  • Chrome 30.0.1599.101 Chrome 30.0.1599.101
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Обредни хлябове
« Отговор #5 -: Ноември 04, 2014, 13:37:28 »


Обредните хлябове за задушница, из монографията "Тракийски традиции от село Омарчево" от проф. П. Детев

1. хляб за Арахангелска задушница;
2. кравай, украсен с пъпки и ошарен с кост от агнешки крак и “просори“
3. арахангелска пита, украсена с пъпки;
4. прусурка за кумът (кръстника);
5. прусурка за кумата (кръстницата);
6. Арахангелска прусурка;
7. 10 прусурки за гробарите
и мъже;
8. прусурка за мома;
9. прусурка за ерген;
10. 11,12 прусурки за булки
и жени;
11. прусурка за младоженец
и мъж;
12. прусурка за жена;
13. прусурка за убити;
14. кулаче за момиченце;
15. кулаче за мома;
16 прусурка за булка;
17. прусурка за мъж;
18. прусурка за дядо и баба;
19. прусурка за дядо и баба;
20. прусурка за мъж;
21. кравайче за момче (ерген)
22. кукла за момченце;
23. кравай;
24. кравайче за момче;
25. кукла за момиченце

https://www.facebook.com/Muldava/photos/a.203588179733347.47034.202885463136952/721930041232489/?type=1&theater
« Последна редакция: Септември 09, 2018, 08:03:07 от Hatshepsut »


Share me

Digg  Facebook  Twitter  Google  
Smf