Автор Тема: 29 август - Секновение  (Прочетена 2177 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7252
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Opera 9.80 Opera 9.80
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
29 август - Секновение
« -: Юли 11, 2011, 20:08:41 »
29 август - Секновение


Самодива

На 29 август и православната, и католическата църква честват Отсичането главата на Йоан Кръстител. Датата е вторият летен празник на християнския светец в църковния календар, а по нашите земи се знае и като „Секновение“, „Обсечение“, „Свети Иван отсечената глава“, „Църн Свети Иван“ и „Иван Коприван“.

Последното название идва от поверието, че отрязаната глава на светеца била хвърлена в копривата под дряновите дървета, чиито плодове почервенели от пролятата кръв. За това на този ден не се ядат плодове с червен цвят и не се пие червено вино.

Българска култура е съхранила и други чествания на Йоан Кръстител. Така според православния църковен календар на светеца са посветени eдин зимeн и два летни празника.

Заедно трите носят най-пряко идеята за цикличността на времето в целия български народен календар. Те очертават и трите основни жизнени цикъла – раждане (Еньовден), кръщение (зимен Ивановден) и смърт (Отсичане главата на светеца). Още в края на ХІХ век обаче голяма част от августовските народни празници отмират. Запазен днес е само споменът за някои от обредите и вярванията, които са ги осмисляли.

През зимата, на 7 януари, честваме Св. Иван като кръстник на новородения в коледната нощ млад бог Христос. Затова в народната традиция светецът се осмисля като покровител на кумството и побратимството. На зимния Ивановден се извършва ритуалното къпане (кръщаване) на всички младоженци – един обред, който приобщава младите към категорията на отдавна женените съпрузи.

Първият летен Ивановден е известен повече като Еньовден или Иван бильобер, и календарно е отнесен към деня на лятното слънцестоене 24 юни. Дедите ни го приемали като повратен момент в годишния природен и като астрономически кръговрат.

Народното поверие гласи, че този ден Еньо облича своите девет кожуха. В някои селища се вярва, че единствено на Еньовден двамата небесни братя-близнаци, слънцето и месецът, се срещат. И още: че в нощта срещу летния Свети Иван „звездите слизат на земята“ и обайват билките; че през тази нощ „небето се отваря“, а водите в реките и морето „спират да се движат“; че на този ден змейовете се влюбват в земни девойки.

И двата летни празника на Свети Йоан Кръстител са повратен момент в годината: поверието гласи, че на Еньовден „слънцето се завърта три пъти към зима“, а Секновение е краят на лятото.

Според народните вярвания на Секновение „се сече“ лятото. „Секат се“, т.е. се изравняват, и денят и нощта. Превес взима нощта, и дните започват да се скъсяват. На 29 август „се сече“ и водата, времето застудява и хората спират да се къпят в реките.

На Секновение змиите и гущерите се скриват в леговищата си. А злосторните демонични същества – змейове и самодиви – напускат земята на хората, за да отидат да живеят накрай света.

По нашите земи те ще се завърнат отново по Благовец, когато всичко се раззеленява. Ще се заселят във високите планини, край „неначенати“ езера, извори и реки, в клоните на високи дървета. Ако някой отсече такова дърво, то не гори, а колата, която го превозва, до три дни ще се счупи. На Благовещение самодивите играят хоро на росна поляна и утъпканата трева там повече не расте.

За дедите ни Секновение носел явните белези на поврат. И като при всяко преходно време не трябвало да се започва нова работа. Защото дрехата, скроена на този ден, ще носи нещастие. В Югоизточна България на какъвто ден от седмицата се случел Црън Свети Йоан, през цялата година на този ден не се кроели дрехи, за да не се носят в нещастие.

http://club50plus.bg/
« Последна редакция: Август 29, 2018, 05:42:14 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7252
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Opera 9.80 Opera 9.80
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re:29 август - Секновение
« Отговор #1 -: Юли 11, 2011, 20:25:41 »
29 август - Секновение

Секновение е празник в българския народен календар, честван на 29 август. В различните региони на България е познат и с имената Секновене?, Обсичане, Иван Обсечен, Свети Иван с отсечената глава, Иван Коприван, Църн свети Йован. На този ден българската православна църква почита паметта на св. Йоан Предтеча (Кръстител), наказан с отсичане на главата от юдейския цар Ирод Антипа.

Според народните представи този ден отбелязва края на лятото — не него денят и нощта стават равни по времетраене („осичат се“) и след него започва да застудява; водата в изворите и реките също застудява и става неподходяща за къпане. На този ден змиите и гущерите се прибират да зимуват в пещерата на змийския цар, намираща се накрай света. Освен влечугите, на този ден змейовете, самодивите, самовилите, русалките и др. също се прибират в своите зимовища накрай света. Вярва се, че след Секновение по земята няма нито вредоносни влечуги, нито змейове и самодиви.

В народните вярвания този ден се смята за един от най-лошите. Актът на отсичането на главата на светеца и пролятата кръв обуславят съществуването на различни забрани през този ден, чието спазване се следи строго. Не се работи никаква работа против порязване и рани. Забраняват се и яденето на червени плодове и зеленчуци, както и пиенето на червено вино. Следи се на какъв ден от седмицата се пада празника и този ден се почита през цялата година — спазват се забрани, не се подхваща нова работа (особено ако е понеделник) и т. н. (Ямболско, Търновско, Казанлъшко, Троянско, Тревненско и др.).

В района на Велес този празник се нарича „Църн свети Йован“ и на него, както и през дните от седмицата, съответстващи на деня, в който се е паднал празника, не се кроят и шият никакви дрехи, защото който ги облече, ще бъде сполетян от нещастия.

Литература:
Димитър Маринов. Народна вяра и религиозни народни обичаи. София, Второ фототипно издание, стр. 687 - 688.

http://bg.wikipedia.org/wiki/Секновение


29 август - Секновение, Иван Коприван

Това е вторият летен празник на християнския светец, този път посветен на смъртта му. Той се нарича Секновение и поради вярването, че на този ден се сече лятото, секат се денят и нощта, стават равни. На Секновение водата и времето започват да застудяват, затова никой не бива да се къпе в реките; ако наруши забраната, ще се пресече.
    През този ден змиите и гущерите се скриват в подземните си пещери; прибират се и злосторните демони, самодивите, змейовете и ламите. Според народното поверие Секновение е един от най-лошите и опасни дни през годината.
    Някъде през нощта палят огньове за предпазване от злите сили. Стопаните събират диви плодове (дренки, киселици) за зимнина, иначе не се работи. Забранено е да се ядат плодове с червен цвят и да се пие червено вино.

   Празникът Секновение се счита за край на лятото; той изцяло носи белезите на преходен период, изразяващ се в пресичане на сезона. В известен смисъл той е и гранична зона (във време и пространство) между лятото и есента и поради това в народната представа е изключително опасен. Движението на влечугите и бродещите вредоносни демони маркират период на хаос.
    Обредността на Секновение е представена от ред забрани - в същността си отрицателна магия. По аналогия с пролятата кръв на светеца е забранена консумацията на червено вино и червени плодове. Празникът се нарича и Иван-коприван, защото според легендата отрязаната глава на светеца била хвърлена в копривата.
    И този празник има двойствена ориентация - съотнасяйки езически и християнски представи: смъртта на лятото и смъртта на св. Йоан Кръстител. Едва ли случайно те са обединени в общото название Секновение.
    В чисто християнски план празникът носи идеята за цикличността, защото с останалите два дена, посветени на Йоан Кръстител образува система: раждане (Еньовден) - кръщаване (Ивановден) - смърт (отсичане главата на светеца). Така са маркирани основните (и най-важни) обреди на прехода в християнската митология.

    ("Празници и вярвания на българите" - к.ф.н. Томислав Дяков)

http://margaritta.dir.bg/avgsept/0404kalendar_avgust.htm

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7252
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Chrome 30.0.1599.101 Chrome 30.0.1599.101
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: 29 август - Секновение
« Отговор #2 -: Август 29, 2014, 06:54:38 »
29 август - Секновение, Обсечение


На 29 август Българската православна църква чества Отсичането главата на Йоан Кръстител. В народния календар този ден е наречен „Секновение“, „Обсечение“, „Свети Иван отсечената глава“.
В представите на българите на Секновение денят се „сече“, ден и нощ „се стигат“ - стават равни и по-студени. „Секне се“ и водата на реките и потоците и вече не е желателно хората да се къпят в тях.

Змиите и гущерите се прибират да зимуват в леговищата в пещерата на змийския цар. Самодиви, самовили, юди, змейове, змейци и други демонични същества също се прибират накрай света. Приема се, че на този ден хората и животните, а заедно с тях и целият видим свят, започват да се подготвят за зимата.
Според народното поверие отрязаната глава на свети Йоан Кръстител била хвърлена в копривата под дряново дърво и плодовете му почервенели от пролятата кръв. Затова и празникът бива наричан още „Иван Коприван“.

Секновение се приема за разделен, кахърен, черен ден, тъй като на този ден е погубен един от най-великите сред пророците. Отсичането на главата на светеца и пролятата кръв са свързани с различни забрани, за чието спазване се следи строго. Не се работи никаква работа, за да не се получават порязвания и рани. Не се започва и нова работа, защото няма да е спорна. Не се тръгва на път. Забранява се яденето на червени плодове и зеленчуци – дини, грозде, сливи, домати, както и пиенето на червено вино. Според едно старо поверие не трябва да се яде черно грозде и не се коли черна кокошка, за да не се разболее човек от „черната болест“.

Следи се в какъв ден от седмицата се пада празникът, тъй като той е с фиксирана дата, и този ден се почита през цялата година като се спазват редица забрани, сред които да не се подхваща нова работа (особено ако е понеделник). Във Велес вярват, че какъвто ден от седмицата се случи „Црън свети Йован“, то на този ден през цялата година жените не трябва да кроят и да шият дрехи, за да не бъдат носени те в „чернило“ (нещастие).
През нощта на Секновение се палят огньове, за да се прогонят злите сили.

Българските християни правят и други чествания на Йоан Кръстител. Според православния църковен календар на светеца са посветени един зимен и два летни празника. Трите заедно носят идеята за цикличността на времето в целия български народен календар, като очертават и трите основни жизнени цикъла – раждане (Еньовден), кръщение (зимен Ивановден) и смърт (Отсичане главата на светеца).
През зимата (7 януари) се чества свети Иван като кръстник на новородения в коледната нощ Исус Христос. Затова в народната традиция светецът се възприема като покровител на кумството и побратимството. На този ден се извършва ритуалното къпане (кръщаване) на всички младоженци.

Летният Ивановден, известен повече като Еньовден или „Иван бильобер“, календарно е отнесен към деня на лятното слънцестоене – 24 юни. Според народното поверие на този ден Еньо облича своите девет кожуха. Вярва се, че в нощта срещу този празник „звездите слизат на земята“ и омайват билките. „Небето се отваря“, а водите в реките и морето „спират да се движат“. Змейовете се влюбват в земни девойки.
И двата летни празника на свети Йоан Кръстител са повратен момент в годината – на Еньовден „слънцето се завърта три пъти към зимата“, а Секновение бележи края на лятото.

http://www.desant.net/show-news/28198/


Празникът е известен още като „Обсечене”.  Според традиционните народни схващания на Секновение “денят и нощта се стигат”, т.е. стават равни по времетраене. Вярва се, че на този ден змиите и гущерите се прибират в своите леговища. Скриват се и демоните на природата -  самодивите. Смята се за “ лош ден” (“тежък празник”), по време на който не трябва да се работи, и да не се започва нищо ново. Някъде през нощта палят огньове за предпазване от злите сили. Стопаните събират диви плодове (дренки, киселици) за зимнина, иначе не се работи. Вярването за отрязаната глава на св. Йоан забранява да се ядат плодове и зеленчуци с червен цвят - дини, ябълки, домати. Не се пие и червено вино.

Това е вторият летен празник (след Eньовден - празникът на раждането на Св.Йоан) на християнския светец, този път посветен на смъртта му. Той се нарича Секновение и поради вярването, че на този ден се сече лятото, секат се денят и нощта, стават равни. На Секновение водата и времето започват да застудяват, затова никой не бива да се къпе в реките; ако наруши забраната, ще се пресече.

Празникът Секновение се счита за край на лятото; той изцяло носи белезите на преходен период - между лятото и есента и поради това в народната представа е изключително опасен. Движението на влечугите и бродещите вредоносни демони маркират период на хаос. Обредността на Секновение е представена от ред забрани. По аналогия с пролятата кръв на светеца е забранена консумацията на червено вино и червени плодове. Празникът се нарича и Иван-Коприван, защото според легендата отрязаната глава на светеца била хвърлена в копривата.

И този празник има двойствена ориентация - съотнасяйки езически и християнски представи: смъртта на лятото и смъртта на св. Йоан Кръстител. Едва ли случайно те са обединени в общото название Секновение. В чисто християнски план празникът носи идеята за цикличността, защото с другите два дни в годината, посветени на Йоан Кръстител се образува системата: раждане (Еньовден) - кръщаване (Ивановден) - смърт (Секновение, т.е. отсичане главата на светеца).

Православната църква свързва празника с отсичането на главата на св. Йоан Кръстител и носи още названията: “Обсечение”, “Св. Йоан с отсечена глава”, “Църн св. Йоан”. В житието на светеца е упоменато, че св. Йоан Кръстител е обезглавен по желание на царица Иродиада, която встъпвайки в брак с брата на мъжа си, е порицана от Йоан Предтеча. Учениците погребват тялото му, а главата остава като реликва. Константин Велики я премества в гр. Емеса. По-късно е последователно пренасяна в Халкидон, Цариград и Комана.
 
http://www.plovdivguide.com/_m1703/
« Последна редакция: Август 29, 2018, 05:46:32 от Hatshepsut »


Share me

Digg  Facebook  Twitter  Google  
Smf