Автор Тема: 9 септември - най-черната дата в българската история  (Прочетена 20813 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен DragSShaN ιYι

  • Junior Member
  • *
  • Публикации: 45
  • Карма: +38/-1
  • Пол: Мъж
  • Ратувайте! Идемъ!
Re: 9 септември - най-черната дата в българската история
« Отговор #30 -: Февруари 18, 2007, 18:15:29 »
Лукум е да се отклоняваш от темата с истории за Германия и Франция . Караи по същество , ако няма какво да кажеш млъкни. Виновен за смъртта на бълграските патриоти е еврейската върхушка в София и нейните съюзници. Те са дали оръжието в ръцете на извършителите . 
Македонийо - свещено име.
Ти - бунтовна българска земя.
Зло, което няма да простиме.
Люта рана в нашите сърца.

Неактивен Иван Иванов

  • Senior Member
  • ***
  • Публикации: 632
  • Карма: +254/-63
  • Пол: Мъж
Re: 9 септември - най-черната дата в българската история
« Отговор #31 -: Февруари 18, 2007, 18:22:09 »
Първо- който е нацистка подлога не е патриот, а престъпник.
Второ- има паралел точно със Франция- и те имат пронацистко правителство, също са освободени от чужди сили, също имат Народен съд.
Трето- еврейска върхушка в София не е имало, това го сънуваш само ти в национал-мастурбационните си мокри сънища. В София е имало правителство на ОФ в състав земеделци, звенари и комунисти/ които са малцинство/ . Има и съюзническа комисия.
Четвърто- всички германци ли са виновни за престъпленията на Аинзатцкомандо и защо в този случай изкарваш нещата по този начин. Защото въпросните чети са действали почти по тяхния начин.

Това са фактите, харесват ли ти или не.
« Последна редакция: Февруари 18, 2007, 18:25:22 от Иван Иванов »

Неактивен DragSShaN ιYι

  • Junior Member
  • *
  • Публикации: 45
  • Карма: +38/-1
  • Пол: Мъж
  • Ратувайте! Идемъ!
Re: 9 септември - най-черната дата в българската история
« Отговор #32 -: Февруари 18, 2007, 18:32:14 »
А кой е нацистка подлога ? Говорим за патриоти от ВМРО .
Да бе то и комунизъм не е имало .

 
Македонийо - свещено име.
Ти - бунтовна българска земя.
Зло, което няма да простиме.
Люта рана в нашите сърца.

Неактивен Иван Иванов

  • Senior Member
  • ***
  • Публикации: 632
  • Карма: +254/-63
  • Пол: Мъж
Re: 9 септември - най-черната дата в българската история
« Отговор #33 -: Февруари 18, 2007, 18:45:00 »
Ами напълно е възможно и да са били най-обикновени хора. Или дори и един от тях да е бил колаборационист. Или двама. Все тая. За наказателния отряд няма невинни. Аз затова и не одобрявам такива методи. А че ВМРО е подържало връзки с нацистите, това е безспорно. Пък и не всички са били от ВМРО- има полицейски пристави, бирници, стражари, все подлоги на бившата власт и изедници.
Но не е това начинът да се раздава правосъдие.

Само дето ти извърташ нещата и поставяш знак за равенство между всички комунисти. Е, точно така са постъпили и партизаните- приравнили са тия, дето са си за въжето с невинни хора /вероятно/. Грешка. Защо я допускаш и ти ?

А комунизъм тогава още не е имало. То не става за ден-два. Октомври 44-та, то още сме монархия, има регентство и властта я държат звенарите, бившите офицери и прочее.

« Последна редакция: Февруари 18, 2007, 18:49:41 от Иван Иванов »

Неактивен DragSShaN ιYι

  • Junior Member
  • *
  • Публикации: 45
  • Карма: +38/-1
  • Пол: Мъж
  • Ратувайте! Идемъ!
Re: 9 септември - най-черната дата в българската история
« Отговор #34 -: Февруари 18, 2007, 19:08:43 »
Нямам намерение повече да спора с тебе по темата . За мен нещата са ясни :
Има убити хора . Ти предпоилагаш , че са нацисти (  ;D )
Има и извършител комунистическите резродсвени копелета .

Нещата са ясни и темата е изчерпана .
Македонийо - свещено име.
Ти - бунтовна българска земя.
Зло, което няма да простиме.
Люта рана в нашите сърца.

Неактивен Иван Иванов

  • Senior Member
  • ***
  • Публикации: 632
  • Карма: +254/-63
  • Пол: Мъж
Re: 9 септември - най-черната дата в българската история
« Отговор #35 -: Февруари 18, 2007, 20:34:27 »
Трудно е да се мисли, за това ти се струва изчерпана темата- защото ти се изчерпа. Жалкото ти нацистко мозъче трябва да поразходи из Саракта, дано намери още някой компромат, с който нищо няма да докаже.  :down:

Иди се жалвай на гаулайтера, той може да ти помогне, повервай...





Неактивен DragSShaN ιYι

  • Junior Member
  • *
  • Публикации: 45
  • Карма: +38/-1
  • Пол: Мъж
  • Ратувайте! Идемъ!
Re: 9 септември - най-черната дата в българската история
« Отговор #36 -: Февруари 18, 2007, 21:46:48 »
Материала не е от Саракта то си пише от каде е ама кой да види .
И спирам да споря защото с чифут не ми се спори .
А аз мисля , че доста убедително доказах , че комунизма е рак .



Редактирано от модератор: Премахнат повреден прикачен файл.
« Последна редакция: Септември 08, 2013, 13:23:57 от Hatshepsut »
Македонийо - свещено име.
Ти - бунтовна българска земя.
Зло, което няма да простиме.
Люта рана в нашите сърца.

Неактивен Иван Иванов

  • Senior Member
  • ***
  • Публикации: 632
  • Карма: +254/-63
  • Пол: Мъж
Re: 9 септември - най-черната дата в българската история
« Отговор #37 -: Февруари 18, 2007, 21:54:56 »
Нищо друго не си доказал освен промития си нацистки светоглед. Чудно как един човек, който боготвори един чифутин като Хитлер, имащ най-голям принос за издигането на еврейското племе в геополитически мащаб, има наглостта да дава такива квалификации  ???
Изобщо имаш ли идея за какво се бориш или просто изявяваш пубертетските си комплекси ?
Рак е простотията, по-лоша е дори от рака. Води до озлобление, наглост и неинформираност по основни въпроси. Ти братле, си нагледен пример за пагубното и влияние.  :down:

ПП. Точно от Саракта си го пейстнал, ама нейсе...

Неактивен Митков

  • Junior Member
  • *
  • Публикации: 20
  • Country: es
  • Карма: +66/-29
  • Пол: Мъж
Re: 9 септември - най-черната дата в българската история
« Отговор #38 -: Февруари 20, 2007, 00:57:20 »
От 5 октомври 1918 г. до 9. септ. 1944 в България:

Избитите комунисти поради терористични и бандитско-криминални мероприятия на територията на царството са около 4500-5000 души.
Със съд и присъда: 1710
Избитите некомунисти порад- около 2000.     



От 9. септ. 1944 г. до 10 ноем. 1989 г. в България:

Избитите от "Народния съд"  са:    2986

Избитите без съд и присъда са:  над 33 000

Преминалите през концлагери:   около 257 000

Репресирани по политически причини по затвори, изселени, залашвани ..:  410 000

Обичам цифрите, особено когато ми ги дават тези, които са ги направили реалност..
Изгрей, Зора на свободата!
Зора на вечната борба!
Изгрей въ душите и сърдцата
на всички роби по света!

Неактивен Иван Иванов

  • Senior Member
  • ***
  • Публикации: 632
  • Карма: +254/-63
  • Пол: Мъж
Re: 9 септември - най-черната дата в българската история
« Отговор #39 -: Февруари 20, 2007, 01:21:04 »
Кой ли пък знае с точност избитите без съд и присъда- то така и аз мога да кажа 100 000 избити комунисти преди 9-ти, ти иди се оправяй. И от къде накъде поради терористична дейност, като за нея има единици осъдени и то главно след атентата в св.Неделя. Говориш наизуст, ама то така може да се разсъждава и за ВМРО- и сърбите са ги обявили за терористи. Един престъпен режим като деветоюнския с прео не се гали. И същия тоя режим разпиля цялата организация на ВМРО като престъпна, не го забравяй. Както и закони като ЗЗД.
 И тоя половим милион кефи  :lol:
Я кажи къде е имало в България концлагери ? Или ги бъркаш с трудови такива...
Аман с тоя Холокост, ставам ревизионист  :kill:
« Последна редакция: Февруари 20, 2007, 01:24:55 от Иван Иванов »

Неактивен Димитър Списаревски IYI

  • Forum Member
  • **
  • Публикации: 265
  • Карма: +45/-3
  • Пол: Мъж
  • Чърчил-- Не пожелавам на никого да воюва с Българи
Re: 9 септември - най-черната дата в българската история
« Отговор #40 -: Февруари 22, 2008, 20:29:43 »
Новата стара болшевишка доктрина


БСП си вкарва автогол с опитите си да чисти имиджа на датата 9 септември 1944 г., като придаде "приемливост" на избиването на хора. Особено ако евентуален шум около цялата тази шашма накара и аполитичните да се заинтригуват от "екшъна" на историческите събития. Затова е дала команда за затъмнение, с което пък е дала и повод за интерес...

Петя Владимирова
Дневник

В сряда и четвъртък парламентът проведе дебати по два много различни предмета - първият за гражданската реабилитация на репресираните лица от 12.9.1944 до 10.11.1989, вторият - по внесения вот на недоверие към правителството на тройната коалиция. Ако се замисли човек над изречените в прав текст и завоалираните аргументи на политическите сили, различията между двете хронологически далечни теми и най-вече интерпретациите им започват да приличат на двете страни на една и съща монета.

В сряда станахме свидетели на три знаменателни факта, за които смятахме, че е невъзможно да се случат на 19-ата година от демокрацията и при статут на пълноправен член на ЕС.

Първият е, че левицата се противопостави на промяната в Закона за реабилитацията на репресираните лица с аргументи, които наивното общество смяташе за отдавна изоставени, тъй като са от арсенала на болшевишката доктрина за възмездието и "движещата сила на класовата борба" за общественото развитие. Конкретният повод да чуем това беше предложението на депутата Минчо Спасов да се коригира в закона началната дата на репресиите, свързани с деветосептемврийския преврат, от 12 септември на 9 септември 1944, тъй като и в първите три дни също е имало жертви на стихийната разправа. Малцина са предполагали, че в 2008 година българската левица може да падне до положението да твърди де факто, че

добрите убийци са нашите, лошите убийци са вашите!

Вторият факт е едно становище на съвета по законодателството към Народното събрание, което е трябвало да послужи за патерица на левицата да отстоява тезата си за допустимите и недопустимите убийства без съд. Въпросното становище няма нищо общо с правото, а вместо това "корифеите" са скалъпили текст, според който убийствата на 9, 10 и 11 септември били законно възмездие, тъй като били "насочени преди всичко срещу лица, известни на обществото от онова време като участници в преврата от 9 юни 1923 г., в мъченията и убийствата, които са го последвали, срещу лица, участвали в потушаването на Септемврийското въстание от 1923 г., в събитията след атентата в църквата "Св. Неделя" от 1925 г. и срещу лица, извършвали убийства и други зверства през периода от юни 1941 г. до 9 септември 1944 г.".

Оставям настрана аргументите като "преди всичко" и "известни на обществото". И питам: как съветът по законодателството разбра, че в първите три дни след деветосептемврийския преврат са избити точно тези лица, които са си го били "заслужили"? Съветът по законодателството дава ли си сметка всъщност, че с това, което е написал, обслужва в същата степен поддръжниците и на "обратната" братоубийствена формула и ги въоръжава със същите аргументи да оправдаят "убийците и главорезите" (термините в кавичките са използвани от "юристите"), избити на 9 септември: "щом като убиването на 9 септември без съд на онези, които са убивали без съд (ако приемем, че са те) след атентата в църквата "Света Неделя", е справедливо възмездие, защо да не са справедливо възмездие и убийствата непосредствено след атентата през 1925 г., нали в него загиват 150 души, включително и деца, а 500 са осакатени! Или може би онези в църквата през 1925 са "правилно убити"?

Това становище не граничи, а направо прекрачва в безумието!

Кой въобще си позволява да ме връща в най-мрачните години на конфронтацията и да трови душите и мозъците на децата ми с възраждането на болшевишката доктрина за доброто и злото? Как проф. Красимира Средкова е могла да сложи подписа си под този текст, който позори т.нар. съвет по законодателството, позори юридическия факултет на Софийския университет, позори парламента, а чрез него и цялото общество. Тя и Георги Пирински са просто длъжни да оповестят публично имената на специалистите по наказателно право, които са написали текста. За да знаят гражданите на кого плащат, за да твори такива порочни политически и идеологически подпори на тези, които нямат нищо общо с правото!

Третият факт е  пълното информационно затъмнение

наложено от националните и централните медии за продължилите цели три часа парламентарни дебати по този въпрос в сряда. Вечерта в централните новини на БНТ такава информация не съществуваше. В информацията на БТА пък нямаше и дума за становището на съвета по законодателството и за поисканата от Минчо Спасов оставка на съвета. Някой, изглежда, е поискал да бъдат скрити дискредитиращите БСП препирни и го е получил. Подобно на съвета по законодателството.

Остава големият въпрос - защо БСП поема риска да се дискредитира в очите на мислещите българи, като откровено връща в обръщение болшевишката интерпретация на историята? Единственото възможно обяснение е, че иска едновременно две несъвместими неща: хем да си запази "светлата" дата 9 септември, за да не изгуби каквото е останало от несведущия в историята по понятни причини носталгичен ляв електорат, хем да се опита да я "облагороди" малко, тъй като вече не върви една уж реформирана левица да се хвали с убийства и вартоломееви нощи, каквото всъщност означава клишето "революционни и антифашистки подвизи".

Непосилна задача, особено след като и повечето архиви са вече отворени и се вижда кое как е било по отношение на защитата на отечеството, предателствата на националните интереси и въобще около тъй наречените национални герои, изпращащи инструкциите си от Москва. БСП си вкарва автогол с опитите си да чисти имиджа на датата 9 септември 1944 г., като придаде "приемливост" на избиването на хора. Особено ако евентуален шум около цялата тази шашма накара и аполитичните да се заинтригуват от "екшъна" на историческите събития. Затова е дала команда за затъмнение, с което пък е дала и повод за интерес...

Последвалите на другия ден дебати за вота на недоверие само потвърдиха тягостното впечатление, че парламентът се е превърнал в място за управленски манипулации. Каквато и да е опозицията, една спокойна за съвестта си власт щеше да отговори на изнесените конкретни случаи на корупция с взети конкретни решения, а не със смехотворни литературни похвати като опита на икономическия министър да се направи на Ботев с цитата "Не знайте вий позор ли е или слава"... Е, и да не сме знаели, вече знаем.

Източник:http://www.epochtimes-bg.com/2008-01/2008-02-22_05.html

Неактивен Индивидуалист

  • Site Supporter
  • Hero Member
  • *
  • Публикации: 2851
  • Country: bg
  • Карма: +394/-88
  • Пол: Мъж
  • Не бойте се!
  • Зодия: Virgo Virgo
Re: 9 септември - най-черната дата в българската история
« Отговор #41 -: Февруари 28, 2008, 20:49:29 »
До Главна прокуратура
копие "Всяка Неделя"

По повод изнесените в пресата и показаните по телевизията данни за извършени разследвания по разкриването на масови убийства без съд и присъда се чустваме задължени да ви съобщим ,че и в с.Герман -София град живее един от участниците в подобни деяния.Казва се Стефан Стоянов Благоев-пенсиониран майор от МВР.
Същият каза следното"Не мога да спя.Ръцете ми са кървави до лактите.Лично съм убил 18 души след 9.09.1944 от селата по дефилето на Искър.През нощта с джипка ги изкарвахме от домовете им,закарвахме ги в планината и ги застрелвахме."По време на създаването на ТКЗС е нанасял побои с цел агитация. Като офицер от МВР лично е нанасял побои на малко провинили се лица,за което е понижаван неколкократно до чин капитан и съответно възстановяван от зам.министър Григор Шопов-негов първи братовчед и се пенсионира с чин майор.Настояваме за извършване на разследване,като се призоват свидетели -близки на изчезнали от селата по дефилето на Искър
непосредствено след 09.09.1944 предимно убити учители,свещеници,лекари,полицаи и адвокати.

Убедени сме,че истината следва да бъде установена и всеки да понесе последствията си.

група селяни от с.Герман
--------------------------------
в-к ПОДКРЕПА
05.06.1990 година.
Има Бог, значи има и надежда!
Пазете се от лъжливи пророци, които идват при вас с овчи кожи, а отвътре са вълци грабители.

Неактивен Димитър Списаревски IYI

  • Forum Member
  • **
  • Публикации: 265
  • Карма: +45/-3
  • Пол: Мъж
  • Чърчил-- Не пожелавам на никого да воюва с Българи
1944 г. и червените разстрели
Баба Верка: "Кучища влачеха месо по нивите"


Наско МАНДАДЖИЕВ

Със съзнанието, че непрекъснато трябва да си припомняме горчивите уроци на историята, за да се държим будни, продължаваме да изнасяме факти около забулените в мълчание месеци на червен терор непосредствено след 9 септември 1944 г. Журналистът Наско Мандаджиев ни предостави репортаж на тази тема, съставен от много негови срещи и пътувания през годините.

Интервю с ген. Мирчо Спасов
По соцвреме имаше практика около т. нар. Ден на народната милиция медиите да скандират филипики за “предния отряд на работническата класа”. През 1984 г. измежду многото ръководни МВР деятели, “възложени” на колегите за интервю, на мен се падна ген. Мирчо Спасов. По-възрастните сънародници знаят немалко неща за въпросната дясна ръка на Живков, за персоналния му главорез, ръководил “мокрите дела” на партията веднага след 9.IX.1944 г. МВР ръководителите Антон Югов, Раденко Видински, Боян Българанов, ген. Здравко Георгиев и др. все отказвали да говорят за потопените в кръв първи месеци след Девети. Накрая Живков се ядосал и рекъл, че “е гузно да се мълчи и трябва да се разкаже за благородната борба по установяването на народната власт”. И наредил на генерала да говори.
Така се озовах в кабинета му в ЦК на БКП, до този на Живков. Съседството им означаваше близост. В това време генералът ръководеше отдел “Задгранични кадри” на ЦК, или с други думи, назначаваше и уволняваше посланиците. Поради което можа да преспи с доста дипломатически съпруги, а и ги пробутваше на Първия и на колеги по кабинети и вили.
Извървях, съпроводен от суров мъж, дълги вити коридори с дебел червен плюш и охранители на всеки ъгъл. Явно в тази област сталинският и хитлеристкият опит бяха усвоени добре.
Старият Жавер ме посрещна безизразен, масивното му набръчкано лице още излъчваше свирепост. Бутна ми чаша айран и попита за какво ще се говори. И пръв започна: “Абе, толкова колеги, Здравко Георгиев и други, написаха мемоари, само аз се мотам. Ще взема да те хвана за авторче, идваш с касетофона една седмица на “Мечката” /крайстолично вилно селище на активни борци, където се намира палатът му - б.а./ - и сме готови”.
Помълча малко и мина на монолог. Било славно, но и жестоко време. Партията разпоредила преди Народния съд да се поизчистят колкото се може повече врагове, че после с присъдите ставало бавно. Така всяка нощ пред разпределителя - Дирекцията на полицията на “Лъвов мост”, пристигали каруци с хора от града и селата, камиони “Опел блиц” от провинцията, използвали и влакове. Той пращал арестантите първо в мазето, там ги описвали (след 10 ноември мевереджиите добре се потрудиха да изгорят тези архиви - б.а), след което ги качвали на камионите. Откарвали ги към Радомирско - местността Червена могила, селата Върба, Темелково, Батановци. Там на нивята ги чакали местни момчета, на които били дали много патрони - опушквали хората и набързо ги заривали. Около сто нощи пращахме по пет камиона, по двайсет на камион, това ще е някъде десет хиляди, пресметна Спасов. (По-късно чух от изследователи, че убитите са били 20, 30, че и 38 хиляди, очевидно в София са идвали осъдени от цялата страна).
Генералът изведнъж спря, погледна ме издълбоко, после свъси вежди и рече: “Тия неща ги казвам само на тебе, да не вземеш да ги напишеш, че после става лошо, но той редакторът ви знае какво да пусне”.
И продължи. Всяка нощ в малките часове ходел да докладва на Живков в щаба на НОВА /Народноосвободителна въстаническа армия/, който се намирал в мазето на читалище “Славянска беседа” на ул. “Г.С.Раковски”. Там се давали разпоредбите и мунициите. “Досегът ми с другаря Живков беше много специален. Всички знаеха какво върша и ме отбягваха, поради което той ми каза да не се приближавам до него, все едно няма нищо общо с мен. Бяхме се разбрали да си съобщаваме с очи. Намигне ми и това значи да продължавам… Абе, мокра работа, другарите не искаха да се цапат, но нали някой трябваше да я свърши.”
Така всяко нощно намигване на Живков е струвало сто живота… Някъде през декември той спрял да мига, с което разпоредил на персоналния си екзекутор да спре. Вече бил насрочен Народният съд. И младият Мирчо побързал да премахне последните останали в мазетата, като с това приключил с “нощта на дългите ножове”. Временно. Белене и Ловеч още ни били замислени, за да извърши своите мрачни подвизи и там.
… В редакцията срещнах голяма трудност с материала, нищо не ставаше за писане. Както всички оцеляващи колеги през онези години, трябваше да използвам негласно установените журналистически щампи, от рода на “организиране на социалистическия ред и законност”, като единственото “по-страшно” изречение, което редакторът допусна, бе, че “на враговете на народа било отдадено справедливо възмездие”.
Днес отлично се знае и казва кои хора комунистическите червени кхмери определяха като народни врагове. А те бяха цветът на нацията ни - търговци и индустриалци, съдии и адвокати, военнослужещи и духовници, кметове, бирници, пристави, тоест всички онези, които възродиха страната ни и я наредиха сред първите в Европа. Между смъртниците бяха, разбира се, и всички други, на които бандитите-партизани, излюпени като милиционери, дължаха пари, на които имаха зъб, които имаха хубави къщи за превземане или хубави булки за любов …

Пътуване до кървавото село Върба
През 1994 г., десет години след интервюто ми със Спасов, заминах за това село, сега квартал на Радомир. И останах толкова потресен от чутите факти, че си го нарекох “българския Бабийяр”.
… Селяните знаеха много, но мълчаха. Страняха от мен, очевидно още ги беше страх. Един старец ми рече: “Немой много да риеш у тая работа, оти Белене пак може да дойде”.
Накрая се намери смел мъж - Костадин Стоев, елтехник в местния кооператив, активист на СДС. Отведе ме на два километра в местността Карваньо. Който мине оттам и сега може да види в голяма житна нива останки от военно хитлеристко съоръжение, навярно предавател или локатор, а до него огромен кладенец с диаметър 10 и дълбочина 13 метра, вече разрушен и полузапълнен.
Мястото било на Стоеви. Когато бащата на Костадин го вземал със себе си на оран или жътва, му казвал да не ходи при кладенеца. Като пораснал Костадин разбрал от него, че през нощите на октомври камиони са докарвали тук смъртници, разстрелвали ги и ги хвърляли в кладенеца. Напълнили го догоре и дълго след това тук кипели разлагащи се трупове, а из околността, за ужас на местните хора, се разнасяло нетърпимо зловоние.
Осмели се да говори и механикът Георги Стоев, който каза, че веднъж баща му отворил дума как след Девети въоръжени хора го накарали да занесе към Карваньо лопата и кирка. Страхувал се да откаже и вечерта ги занесъл. Отдалеч видял мъж по бели гащи и две жени по долни фусти. Насреща им били двама мъже с много оръжие. Тръгвайки се пообърнал и видял единият мъж да бие с кирката жените, след това се чули изстрели. Убийците имали и навика да вадят с конски клещи златните зъби на осъдените.
В махалата Петрово разговарях с баба Верка, която живее досами злокобните ниви. Каза, че около Девети била сама с двете си току-що родени близначки, а мъжът й бил запас. Нощ след нощ чувала по нивите “кър-кър” и за да не я изкарат и нея пред пушките, карала само на кандилце. През деня гледала по мерата тела, позасипани със земя. Убийците нямали време да ги копаят, та дълго след това “кучища влачили месо из къра”.
Някои селяни се осмелиха да кажат имена на главорези. Миче, Соте. А синът на убиеца Кучкодеров още млад полудял и не след дълго умрял.

Среща с оръжейника на НОВА
Същата година след пътуването ми в Радомирско познат ми каза, че негов съсед веднъж му доверил, че бил оръжейник на НОВА. Работел като елтехник в институт на БАН и можело да проговори.
Отидох при него в института. Посрещна ме в стая, наблъскана с радиоточки, телефони и електрически печки. Не се двоуми и направо започна, само пожела анонимност. Повечето факти, за Мирчо Спасов, за Лев Главинчев и компания, вече знаех. От него научих, че първата работа на Главинчев след Девети била да секвестира официалния “Мерцедес” на цар Борис и да се разкарва важно с него.
Държал ключа на оръжейната в мазето на “Славянска беседа”. Тук всеки ден идвали военни камиони с винтовки и револвери, които раздавал срещу бележки от Живков или Българанов.
Като се разделихме, се запитах защо този човек, заемал толкова отговорна длъжност, по-късно не е взел хубава служба. Можел е да стане най-малко полковник от МВР или МНО, а не да се бута в килерче с развалени уреди. Лесно предположих, че се е разочаровал от бандитизма на съидейниците си и се е отказал да им служи.

Писмо от запасен летец от Хасково
Едно писмо до редакцията съвпадна с проучванията ми. Пенсиониран военен летец от хасковско село на име Стефан Илиев, пишеше, че от 22 септември до края на декември 1944 г. служил като военен летец в района на Червена могила. Там имало летище, откъдето самолети “Фоке вулф” излитали на разузнаване към Скопие, Дойран и Серес. Веднага след Девети всяка вечер покрай летището взели да минават камиони със загасени фарове. Спирали недалеч и оттам се чувала автоматна стрелба. На нощ Илиев преброявал доста камиони.

Посещение при Антон Югов
Опитах да проникна при Антон Югов, първия вътрешен министър в правителството на ОФ.
Преди това се запознах с делата му след преврата. На 27 октомври издава заповед “За формите и методите при установяването на народната власт” . В нея пише: “Не всички партизани успяха в краткия период от установяването на народната власт да се превъзпитат като поддръжници на реда и продължаваха да разрешават много въпроси “по партизански”.
Още в началото у Югов, за разлика от Живков, е проговорил някакъв срам и страх от ставащото в тези нощи на дългите ножове. Но написаното от министъра е възможно най-меката и обтекаема констатация за безчинствата, които вършеха озлобените и пиянстващи градски и селски лумпени, въоръжени с манлихери и нагани и наречени с авторитетното име “челен отряд на победилата класа”. Отворих вестници от онова време. Те изобилстваха с призиви от рода на “Да стъпчем главата на змията”, “Да пребием фашистките кучета” и др. под. Предупреждава Югов, а само на 300 метра от ведомството му са се композирали “черните влакове” за Радомир.
През май 1990 г. позвъних в къщата на ексминистъра, разбира се, заграбена (казано на езика на революционния пролетариат - “национализирана в името на народа”), която по-късно собствениците си възвърнаха. Отвори ми жена с вид на камериерка и като разбра кой съм, отвърна, че господин (!) Югов е болен и не приема. Отидох на следващия ден и на по-следващите, едва на петия след като разбраха, че настоявам, ме пуснаха /те бяха две, разформированото УБО още се грижеше за персоналните си пенсионери.
В просторния хол бяха наблъскани до тавана старинни мебели, кристални сервизи и полилеи, по стените висяха скъпи часовници, персийските килими бяха струпани на могили. Явно всичко това беше експроприирано отново “в името и за благото на народа”.
Появи се и жена му, достолепна госпожа. Започна страшно увъртане: Мъжът ми е много зле. Да говори? Не. Да слуша? Също не. Повръща. Има силна температура. Вие му се свят. Не е за пред външни хора. Не отговаря и на писмени въпроси. Не може да чете, защото му сълзят очите. Ами той е почти в кома. Освен това е с пълна амнезия и не си помни дори името. …Желязна съпруга на железен вътрешен министър. Неумолимо спазваше мафиотските закони на омертата…. По-късно разбрах, че Югов съвсем не е бил зле, ами си е пиел кафето и си е гледал телевизия, били го срещали и на разходки в градинката на “Св. Седмочисленици”.

След всичко, което читателят ще прочете по проучванията ми за делата на столетницата БКП-БСП след Девети септември, се питам: може ли още и поради какво тази партия може да има привърженици? Предлагам отговор на този въпрос: Там, където има далавера и бандитство, непременно ще срещнеш компартията. Никога в нейното съществуване идейността не е била нейна движеща сила. Нейната движеща сила винаги е била корупцията.

 

http://www.epochtimes-bg.com/2008-01/2008-04-11_09.html

Неактивен Podkrepa

  • Forum Member
  • **
  • Публикации: 96
  • Country: 00
  • Карма: +50/-2
  • Пол: Мъж
    • Новини за българите по света
имало е и по-зле

Варварите в Източна Прусия. “Armageddon: The Battle For Germany 1944-1945″



Цитат
Първото навлизане на руски войски в източните провинции на Германия става през октомври 1944, когато части на Червената армия завземат няколко погранични села. След пет дни те били отблъснати от там и пред очите на хитлеристките войници се открива невероятна картина.

Едва ли и един цивилен е успял да се спаси. Жените били разпъвани на вратите, влачени по земята и изнасилени, мачкани с танкови вериги. Децата били зверски убити. Стотина френски военнопленници, които работели в селата, били разстреляни от предполагаемите освободители. Същата съдба постигнала и обявилите се за германски комунисти. Действията на червеноармейците не са били проява на безсмислена жестокост – това бил методичен садизъм, не различаващ се от нацисткия:

„ В двора на фермата стоеше каруца, в която разпънати с пирони в китките имаше няколко голи жени – докладва войникът от фолксщурма Карл Потрек (Karl Potrek) – Близо до големия опустял двор се намираше плевня; на всяка от двете и врати с пирони беше закована гола жена. В къщите намерихме общо 72 жени и момичета, а също така и един възрастен мъж – всички те бяха зверски убити; някой от тях имаха дупки от куршуми в главата, а на някой бебета, главата беше просто размазана.”...

http://www.extremecentrepoint.com/?p=234
« Последна редакция: Април 12, 2008, 22:00:09 от creep »

Неактивен MAGADAN

  • Senior Member
  • ***
  • Публикации: 619
  • Карма: +101/-15
  • Пол: Мъж
И продължи. Всяка нощ в малките часове ходел да докладва на Живков в щаба на НОВА /Народноосвободителна въстаническа армия/, който се намирал в мазето на читалище “Славянска беседа” на ул. “Г.С.Раковски”....

Преди да започне да командва , агент Янко е изял як шамар от Емил Марков. Защото гръмкият отряд Чавдар се е бил разпаднал. Дава му седмица да ги докара в София. И тогава са снимани кадрите как Янко посреща отряда. Има още живи свидетели. А, Янко започва да прочиства архиви.


Share me

Digg  Facebook  SlashDot  Delicious  Technorati  Twitter  Google  Yahoo
Smf