Автор Тема: 9 септември - най-черната дата в българската история  (Прочетена 20812 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Петкан

  • Account Disabled
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 8830
  • Country: bg
  • Карма: +1305/-105
  • Пол: Мъж
  • България преди всичко!
  • OS:
  • Windows 7/Server 2008 R2 Windows 7/Server 2008 R2
  • Browser:
  • Chrome 53.0.2785.116 Chrome 53.0.2785.116
Re: 9 септември - най-черната дата в българската история
« Отговор #75 -: Септември 26, 2016, 20:31:35 »
Вълко Червенков е също един от тези "чужди комунисти", които са агенти на Сталин, живели са в Съветския съюз и са били завербувани от НКВД, а след 09.09.1944 г. са изпратени в България и участват в съветизацията на България, използвайки помощта на специалните части на СССР за създаване на държави от съветски тип.

Цитат
"
Цитат
На 1 октомври 1925 г. групата български политемигранти, в която е и Червенков, слиза от влака на Витебската гара в Москва. Натоварват ги на открит камион, пази ги граничар с пушка. Те още не разбират какво става и пеят юнашки песни. Стоварват ги на "Лубянка" и ги настаняват в помещение с нарове, на които лежат затворници. Никой от българите не знае, че в сградата се помещава ОГПУ (Обединено държавно политическо управление), а подземията му са част от ада. След около два часа идва Йонко Панов и българите са освободени от ареста В 3-и дом на Съветите Червенков среща Петър Абаджиев. Главният организатор на атентата в "Св. Неделя", избягал за секунди от нелегалната квартира, която двамата обитават в София. Червенков не пише никакви подробности от срещата им в Москва и след това. От края на ноември 1925 г. той става слушател в политическа школа...

Когато оглавява Международната ленинска школа, Вълко Червенков е привикан в отдел "Кадри" от лейтенанта от НКВД Шварцман. Офицерът му казва, че в качеството си на директор на МЛШ Червенков трябва да поддържа връзка с него. Казва му още, че в школата е пълно с шпиони, защото в нея са само чужденци. "И аз съм чужденец и трябва да започнете с мене" - отговорил му Червенков. На което Шварцман казал: "Ние на вас ви вярваме..."
През 1949 г. във връзка с процеса срещу Трайчо Костов в София пристига ген. Владимир Чернов. Това е същият онзи лейтенант Шварцман, но превел еврейската си фамилия и израснал в службата. В София обаче се правел, че не познава Червенков. Всъщност генералите Чернов, Леонид Филатов и Митя Трифонов са основни организатори на политическите репресии в България през първата половина на 50-те години на миналия век. Те създават паралелен център в МВР и съгласуват действията си пряко с Москва, без да се съобразяват с министър Георги Цанков.
https://www.24chasa.bg/Article/2379159 "
...
...
Из спомените на офицера А. Медведев от дивизията на НКВД "Феликс Дзержински", който разказва за командировката на три полка на НКВД в България от средата на октомври 1949 г. до средата на на януари 1950 г.
Това е било преди процесът срещу комунистическия деец Трайчо Костов и щом са пристигнали части на НКВД, може да се предполага, че теорията на Триандафилов за съветизацията на "освободените територии" се е осъществила практически, и то не къде да е, а в България.

Цитат
" На совещании было сказано, что по просьбе правительства в НРБ направлено три полка внутренних войск, один из Москвы и по одному из Киева и Минска, с целью оказания помощи в обеспечении государственной безопасности республики при проведении судебного процесса над Трайчо Костовым. Московский полк будет нести службу в г. Софии, киевский и минский полки — в других крупных городах, портах и пограничных районах...  "

Полковете са превозени от пристанище Одеса с параход до пристанище Варна, а от там с влак в София.
НКВД-ейците са били преоблечени в униформи на българската армия и им е било забранено да разговарят на руски език по време на патрулирането из София.
Тъй като никой от НКВД-ейците не е знаел български език, на всеки от тях е било издадено удостоверение на лице с българска фамилия.Документите са били подписани от МВР и никой не е имал право да им задава никакви въпроси, дори и българските патрулни милиционери.

Цитат
"Выход нашли — каждой патрульной паре выдали удостоверение на болгарскую фамилию, имя и отчество, удостоверение без фотографии, подписано министром внутренних дел НРБ. В удостоверении было написано: «Разрешается беспрепятственный проход во все государственные учреждения. Категорически запрещается спрашивать другие документы, подтверждающие личность». Эти удостоверения выручали: когда ночью патрульная пара останавливалась милицией, то молча предъявлялось удостоверение, и вопросов не возникало... "

Това е откъс от спомените на С.Медведев-офицер от НКВД
Цитат
"На судне каюты и места занимали стихийно, каждый размещался там, где есть место, но с окончанием погрузки личный состав разместили по подразделениям, каюты люкс и 1-го класса были освобождены для офицеров. К вечеру отошли от причала, и опять мучило любопытство: куда едем?
Команда судна в каютах и около не появлялась, а все мы отдыхали, выглядывали в иллюминаторы, но, кроме волн на море, ничего не видели. Правда, утром увидели, что нас сопровождают две подводные лодки в надводном положении. В темное время следующего дня пришли в порт — это была Варна.
Недалеко от причала на путях стоял железнодорожный состав; мы организованно пересели в сидячие вагоны Болгарской железной дороги и без задержки отправились в дальнейший путь по болгарской земле. Ночью дремали, а утром с любопытством смотрели в окна вагонов на красивую природу этой страны. Ехали долго; когда состав вдруг остановился на длительное время, поняли, что в пункт назначения должны прибыть в определенное время. С наступлением темноты следующего дня состав остановился перед железнодорожным переездом; вокруг темнота, только на дороге у переезда были видны огоньки подфарников колонны автомашин.
Поступила команда выгружаться и пересесть на автомобили. Все автомашины были накрыты тентами, и во время движения мы не видели местности, по которой шла колонна, да и на улице было темно. Ехали сравнительно недолго, наконец колонна остановилась у ворот, где нас встречал полковник болгарской армии (фамилии не помню). Въехали на территорию закрытого городка, который был обнесен добротным забором. Сразу же после выгрузки у ворот и по периметру городка были выставлены посты из наших солдат, переодетых в форму болгарской армии, а весь личный состав разместили по подразделениям в трех кирпичных зданиях; командование полка и представители вышестоящего штаба разместились в отдельных коттеджах. Кстати, в одном из них была развернута радиостанция большой мощности для связи с Москвой, прибывшая заранее.
Днем офицеров полка собрали на совещание, которое вел командир полка полковник И.О. Каменев в присутствии представителя главка — полковника П. Т. Клименко. На совещании было сказано, что по просьбе правительства в НРБ направлено три полка внутренних войск, один из Москвы и по одному из Киева и Минска, с целью оказания помощи в обеспечении государственной безопасности республики при проведении судебного процесса над Трайчо Костовым. Московский полк будет нести службу в г. Софии, киевский и минский полки — в других крупных городах, портах и пограничных районах. Было сказано, что мы размещаемся в городке школы государственной безопасности Болгарии, на территории городка посторонних нет, есть лишь один представитель — полковник болгарской армии, который решает все вопросы, связанные с размещением и обеспечением питанием личного состава полка. Перед нами были поставлены следующие задачи: с наступлением темноты и до рассвета взять под охрану ЦК БКП, Народное собрание, радиоцентр, политическую тюрьму, Совет Министров, бани, дачу В. Червенкова и другие объекты, в том числе так называемый Дом правительства на ул. Толбухина, 11. Часть объектов охраняется караулами, другая — патрулированием у этих объектов. Категорически запрещалось разговаривать по-русски, но так как, пожалуй, никто не знал других языков, то службу несли молча. Автоматы па укороченном ружейном ремне крепились под пальто, под правой рукой стволом вниз, дисковый магазин на груди со шнуром на шее. Был дан ряд и других указаний...
Несли службу также, патрулируя в центре города у нашего посольства и у дома № 11 по улице Толбухина. Службу несли по двое: офицер и сержант, вооруженные пистолетами. Патрульным давали денег для покупки газет, чтобы как-то отвлечь внимание прохожих.
Вот так в течение трех месяцев ночью охрана всех важнейших государственных и партийных учреждений Болгарии была отдана советским военнослужащим. За все три месяца никаких эксцессов не было. Правда, привлекало внимание жителей и иностранных представительств то, что с наступлением темноты в городе появляются крытые машины, причем примерно в одно и то же время. Иногда за машинами «на хвосте» шли посольские машины, но, выполняя инструктаж, старший машины делал все для того, чтобы к охраняемому объекту подъехать без «хвоста».
Вся служба закончилась к середине января 1950 года. В полк приехал Вылко Червенков, личный состав собрали в клубе, где выступил Червенков и поблагодарил за хорошую службу...
Вот так закончилась командировка в Софию, которую я видел только ночью.
Сейчас, когда прошло более 40 лет и идут большие перемены во всем мире, об этом можно рассказать.
© А. Медведев, 1990 "
http://1917.ixbb.ru/viewtopic.php?id=411
« Последна редакция: Септември 26, 2016, 23:09:39 от Петкан »
Ad honores

Неактивен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 8998
  • Country: bg
  • Карма: +525/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows NT 10.0 Windows NT 10.0
  • Browser:
  • Chrome 60.0.3112.101 Chrome 60.0.3112.101
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Стряма – вторият Батак – 1944г.

„Стреляйте вярно! Забивайте ножа по-дълбоко! Цялата страна ви гледа със затаен дъх!„…/“Отмъщение“, уводна статия в Работническо дело. бр. 7 от 25.IX. 1944 г/

На 21.08  в дома в препълнената до краен предел зала на Съюза на военноинвалидите бе представена книгата на Надежда Любенова

СТРЯМА – ВТОРИЯТ БАТАК – 1944г.

Книгата разказва за страшните дни след 9 септември, когато село Стряма става свидетел на клане, което по варварщина може да съперничи с баташкото. Това е едно от най-кървавите изтъпления на „народните синове“, извършено от криминални подбуди – с цел грабеж и уреждане на лични сметки. Избити без съд са 57 души – това е 3% от цялото население на селцето.  Още стотици са убитите от околните села. 18 от убийците доживяват 10 ноември 1989.  Възмездие няма. Присъстваха много членове на Съюза на възпитаниците на ВНВУ от София и  Пловдив и летци от клуб „Списаревски“ (един от убитите е летец).  Водещ на срещата беше д-р Боньо Бонев от 67 випуск на ВНВУ, председател на пловдивската организация на Съюза и син на последния командир на 9 пловдивски пехотен полк полк. Иван Бонев.  Дянко Марков, в пламенна реч представи авторката и изданието. Присъстваха много членове на съюза на репресираните, както и хора от с. Стряма, които разказаха за перипетиите по събиране на информация за събитията пред очите на все още живите убийци и техните потомци – местни селски бабаити. С аплодисменти бе посрещнат разказа за издигнатия паметник – чешма в центъра на селото, край който всяка година през септември се извършва  помен.

…На 8 срещу 9 септември 1944 година арестуваха най-напред общинарите, кмета, бирниците, пъдарите. Младият кмет Георги Димитров Петков, летец, беше от село, жена му Лалка – учителка, имаха две деца, убиха го с нашите, задето станал кмет.
Баща му Димитър беше секретар-бирник много години, убиха и него заради сина му. Старият кмет Пантелей Божанов беше македонец от Благоевградско.  Убиха го. Убиха и Никола Терзиев, секретар-бирник, той беше от Ситово. Изкараха биците от обора и вкараха вътре хората. Оборът беше голям, обор и кланица е едно и също. Още вечерта започнаха да ги трепат и да ги изкарват с покрита талига – бричката и коня на общината – и да ги изхвърлят край реката…
 
…На втория или третия ден преди да убият тате, доведоха го по чорапи. Когато окупирали Одрин, на войниците им измръзнали краката и ушите и той не можеше да стъпва бос, пък комунистите му взели обувките и го дотътриха тук да каже къде е пистолетът му. Не му позволили да влезе в къщи. Нашите му изнесли чорапи и това е последно…
 
 …На 21 септември ги доубиват с копачки и ги хвърлят в някакъв кладенец. И до днес не знаем къде са. Останахме четири деца – сираци, аз бях на пет години и половина, имам двама по-големи братя и по-голяма сестра. Плашеха ни, че ще ни запалят живи и ние с майка ни ходехме да спим при наши роднини. .. През 1950-а година, когато се появиха горяните, брат ми Асен, тогава около 30-годишен, за 24 дена три пъти е арестуван и бит до смърт в милицията в Пловдив. Съмнявали се, че поддържа връзка с горяните…
 
… На Воеводския кантон имало рекичка и пясъчник. Там били нахвърляни към 80 човека и от околните села и заровени. Като придошла реката, водата ги отвлякла. Чичо Запрян и брат ми Танко го намерили там и ходили при Леваневски да им даде бележка, позволение да го вземат и да го погребат. Като го докараха в село, ей тука отдолу краката му слагани в менгеме и пробивани с бургии. Горната и долната протези – изкъртени, под ноктите му забивали клечки…
 
… От половината арестувани взеха пари и ги пуснаха. След един месец пак ги прибраха и ги избиха…
 
…На 6-ти октомври рано-рано сутринта взеха и тримата: дядо, тати и чичо Рангел, 29-годишен, ерген. … Дигнали много хора, все заможни. Като потърсихме спестовните им книжки, няма ни пара, ни гологан. Дали всичките си пари и пак ги убиха…
…Избитите на 6-и срещу 7-и октомври – 19 човека, заможни хора, едри, яки мъже.  На 6-и октомври ги арестуват и през нощта ги избиват. В оборите ги трепали, на кого главата клъцната, на кого – не, натоварили ги на талигите. През Трилистник и Рогош ги откарали на Марица. Там им доотсичат главите, хвърлят ги на една страна, телата – на друга…
…Пролетта като пекна слънцето и труповете замирисаха, кучетата започнаха да ги мъкнат. Страшна работа беше пролетта на 1945-а! Кучетата мъкнат кокали по пясъците…
… Един от убийците, Коста Андонов, разказвал: Като ги колехме, главите им рипкаха, рипкаха и зяпаха ей така, като на пилета! А Иван Касарски убил мъжа на племенницата си Зоя. Вуйчо, остави ме, не ти ли е жал за Зоя, молел се Петър. А аз му викам: Лягай, лягай на дръвника, ние Зоя ще я оженим. С един удар му отсякох главата, разказва убиецът пред сестрите си. Пък на дъртия не можах отведнъж, ами три пъти удрях с брадвата, докато отсека дебелия му Караилански врат, хвали се Касарски.
Кметът на селото е убит изключително жестоко само защото отказал да излезе партизанин, а имал деца и бременна жена. Умъртвяват го, но първо му режат ръка, крак, ухо, вадят му окото, чак тогава му отсичат главата. След убийствата остават млади вдовици с по 3-4 деца. А убийците тръгват да преследват, да изнасилват жените, чиито мъже са изклали с брадви и захвърлили труповете неизвестно къде!
„Убиваха безпощадно и безнаказано, пише Дянко Марков. Защото в подкрепа на убийците стоеше – студена и мрачна – могъщата 12-та армия на Трети Украински фронт, а българската армия пратиха в най-българската земя – Македония срещу напускащите я германски части, но не за да я освободят, а за да я предадат…“ С тази книга, според Дянко Марков, е пристъпен призивът: „да забравим миналото“.
„Историци, юристи, народопсихолози, политолози, учени глави със знания и титли охотно следват тоя „съвет от лукавого“ и дезертират от професионалния си, обществен и морален дълг.
В писменото слово на предлагания сборник от свидетелства тя отнема индулгенцията на безразличните: „Ние нищо не знаем за това. Никъде не е писано.“ И смъква завесата, зад която се крият гузните съвести.

http://socbg.com/

Неактивен Петкан

  • Account Disabled
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 8830
  • Country: bg
  • Карма: +1305/-105
  • Пол: Мъж
  • България преди всичко!
  • OS:
  • Windows 7/Server 2008 R2 Windows 7/Server 2008 R2
  • Browser:
  • Chrome 60.0.3112.113 Chrome 60.0.3112.113
Re: 9 септември - най-черната дата в българската история
« Отговор #77 -: Септември 08, 2017, 21:07:10 »
Цитат
БСП чества 9 септември с митинг и кино
 
На 9 септември от 16.30 часа ръководството на БСП-София, начело с лидера си Калоян Паргов, общинските съветници от левицата в столицата, народните представители от "БСП за България" Жельо Бойчев, Стоян Мирчев, Георги Свиленски, Димитър Данчев, Николай Цонков, Петър Витанов, Румен Георгиев, Христо Проданов и Михаил Христов ще поднесат цветя на Паметника на Незнайния войн в София, съобщава "Стандарт", като цитира пресцентъра на "Позитано".

Поканени са представители на дипломатическите мисии на Русия, Великобритания, Франция, САЩ, Полша, Китай, Сърбия и други. От 18.00 часа ще започне тържествен митинг на Братската могила в Борисовата градина. В 20.00 часа е началото на кино на открито на мястото на Мавзолея на Георги Димитров. Ще се прожектира филмът "И дойде денят".

В същото време лидерът на БСП Корнелия Нинова ще посети област Ямбол. В 10,00 часа тя ще бъде в Градския парк в Стралджа. В 11,00 часа, Нинова ще посети Елхово. От 11:30 часа тя ще се срещне с партийния актив и членове на Българския антифашистки съюз (БАС) в клуба на БСП в града.

В 13,30 часа, в читалището в Болярово, председателят на левицата ще се срещне с граждани от общината. В 15,15 часа, в Корнелия Нинова ще бъде в с. Веселиново, община Тунджа. От 16:30 часа, в Ямбол, лидерът на левицата ще даде пресконференция в клуба на БСП в града. В 18:15 часа Нинова ще се срещне с партийния актив и симпатизанти в голямата зала на НТС.

По време на мероприятията Корнелия Нинова ще бъде придружена от международния секретар на ПГ на "БСП за България" Кристиан Вигенин, от народния представител Николай Пенев и ръководството на БСП в Ямбол.
http://epicenter.bg/article/BSP-chestva-9-septemvri-s-miting-i-kino/135773/2/48
...

"Опозицията по своя характер, по своите дела не е българска опозиция, а чужда агентура! Да се гласува за тази противонародна опозиция, това значи да се забива нож в гърба на нашата народна република!" (Директива на болшевишкия слуга Георги Михайлов Димитров преди изборите за Шесто Велико народно събрание на 27.10.1946 г.)
...
Това Велико народно събрание смени Търновската конституция с...Димитровска. :mad:
...
Това ли ще празнуват курнелианците?
Кой им разрешава на комунистите да правят митинг и защо?
Фандъкова и кмета на Ямбол са за е*ане!
Какво ще честват наследниците на Георги Димитров?
Заробването на България от Съветския съюз?
Курнелия заслужава да отнесе един мокър парцал по сливата си.
« Последна редакция: Септември 08, 2017, 21:58:52 от Петкан »
Ad honores

Неактивен Siegfried

  • Respected user
  • Hero Member
  • ****
  • Публикации: 1940
  • Country: bg
  • Карма: +88/-58
  • Пол: Мъж
  • OS:
  • Windows NT 10.0 Windows NT 10.0
  • Browser:
  • Firefox 55.0 Firefox 55.0
Re: 9 септември - най-черната дата в българската история
« Отговор #78 -: Септември 12, 2017, 13:17:36 »
Деветосептемврийски думи – няма две истини за комунизма – престъпен е!

http://www.faktor.bg/bg/articles/mneniya/lacheni-tsarvuli/devetoseptemvriyski-dumi-nyama-dve-istini-za-komunizma-prestapen-e
Да ЖИВЕЕ 9-ти ЮНИ, да ЖИВЕЕ Цанков !
Истинският БългАрски Химн Шуми Марица;

"Аз" - Дарий, Цар Велик, Цар на Царете, Цар на много народи, син на Хистасп, Ахеменид, Персиец, син на Персиец, Ариец от Арийския род !

Българио, за тебе тѣ умрѣха, една бѣ ти достойна зарадъ тѣхъ, и тѣ за тебъ достойни, майко, бѣха !

Неактивен vailen

  • Respected user
  • Forum Member
  • **
  • Публикации: 407
  • Country: bg
  • Карма: +122/-13
  • Пол: Мъж
  • OS:
  • Windows NT 6.3 Windows NT 6.3
  • Browser:
  • Chrome 55.0.2883.75 Chrome 55.0.2883.75
Чистката след 9 септември преди Народния съд
« Отговор #79 -: Февруари 12, 2018, 21:33:20 »
Дилян Иванов www.bghistory.info

Според един комунист, в чиято вярност в комунизма не можем да се съмняваме - Димитър Иванов, работил от 1976 до 1990 година в ДС отдел Шести в Шесто управление призовава:
«бърза и безмилостна разправа със свалените от власт. През първите няколко дни и седмици без съд и присъда са избити и репресирани уличените като палачи на партизаните и техните ятаци и семейства, най-жестоките мъчители в полицейските участъци и затворите и най-алчните слуги на монархическата власт. ЗА СЪЖАЛЕНИЕ ИЗЧЕЗВАТ И ПОГИВАТ И ХОРА ЧИЯТА ЕДИНСТВЕНА ВИНА Е ЧЕ ИМАТ ЛИЧНИ НЕПРИЯТЕЛИ СРЕД ПОБЕДИТЕЛИТЕ ИЛИ РАЗПОЛГАТ С НЕУДОБНА ЗА ТЯХ ИНФОРМАЦИЯ" (Д> Иванов «От десети до Десети» 2004г.)

Ето един пример :
Бившият специален "агент на прикритие" от ДС през 70-те и 80-те години Стойне Христов. В едно интервю на Ваня Панова с него той отговаря:
"Първият българин съм, влязъл в НАТО под чужда самоличност. Бедите ми започнаха от злия гений Мирчо Спасов. Системата ме вкопчи на 21 г. Тъй като не пиех, не пушех и бях от благонадеждно семейство, ме набелязаха хора от МВР. Пратиха ме в Радомир, станах лейтенант от милицията.
През 1967 г. в участъка там донесоха чували със секретни досиета, които трябваше да бъдат изгорени. За пръв път ви разказвам това, защото оттам започнаха бедите ми. Докато колегите ми се наливаха с алкохол, моята трезвеност ми изяде главата. Спасих от огъня на своя глава два документа. Единият – разшифрована телефонограма от Гешев, пратена до Лондон на 15 септември 1944 г. Текстът беше: “Оставям агент № 5 за партиен или държавен ръководител на България”. Твърдя, че агент № 5 беше Тодор Живков.
Другото донесение от агента на Гешев – Кутузо, беше за Мирчо Спасов. Според документа той влязъл в отряда на Славчо Трънски по поръчение на полицията. Попаднал в групата на Желю Демиревски. През май 1944 г. под претекст, че ще навести годеницата си, Спасов отишъл в с. Извор, близо до шумкарския лагер в местността Букова, и предал четата. Три кордона стражари разстреляли 23-ма партизани, между които и Свилен Русев. Ето ги секретните документи, още ги пазя."

.....На следващия ден на площада в с. Дебели Лак са изложени телата на убитите партизани. Годеницата на Мирчо Спасов напразно го търсила сред тях... Той вече пътувал за София по указание на самия Гешев. В първите дни след 9 септември Мирчо Спасов тръгва с мотор с кош да прибере годеницата си от село Дебели Лак. Там са задържани кметът, свещеникът и още няколко души. Тогава лично Мирчо Спасов разстрелва тези хора без съд и присъда.

Че е имало масови избивания без съд и присъда СПОР НЯМА, въпросът е КОЛКО?

На 16 ноември 1944г. Антон Югов докладва в Политбюро, че до този момент са арестувани 28 630 души. След 4 дни министърът на правосъдието д-р Минчо Нейчев съобщава на Георги Димитров в Москва, че пред Народният съд ще бъдат изправени 10 000 души. Къде изчезват останалите арестувани 18 630 души?

Нека чуем интервюто на журналиста Наско МАНДАДЖИЕВ с Мирчо Спасов:
» В това време генералът ръководеше отдел “Задгранични кадри” на ЦК, или с други думи, назначаваше и уволняваше посланиците. Поради което можа да преспи с доста дипломатически съпруги, а и ги пробутваше на Първия и на колеги по кабинети и вили. Извървях, съпроводен от суров мъж, дълги вити коридори с дебел червен плюш и охранители на всеки ъгъл. Явно в тази област сталинският и хитлеристкият опит бяха усвоени добре. Старият Жавер ме посрещна безизразен, масивното му набръчкано лице още излъчваше свирепост. Бутна ми чаша айран и попита за какво ще се говори. И пръв започна: “Абе, толкова колеги, Здравко Георгиев и други, написаха мемоари, само аз се мотам. Ще взема да те хвана за авторче, идваш с касетофона една седмица на “Мечката” /крайстолично вилно селище на активни борци, където се намира палатът му - б.а./ - и сме готови”.

Помълча малко и мина на монолог. Било славно, но и жестоко време.
Партията разпоредила преди Народния съд да се поизчистят колкото се може повече врагове, че после с присъдите ставало бавно. Така всяка нощ пред разпределителя - Дирекцията на полицията на “Лъвов мост”, пристигали каруци с хора от града и селата, камиони “Опел блиц” от провинцията, използвали и влакове.
Той пращал арестантите първо в мазето, там ги описвали (след 10 ноември мевереджиите добре се потрудиха да изгорят тези архиви - б.а), след което ги качвали на камионите. Откарвали ги към Радомирско - местността Червена могила, селата Върба, Темелково, Батановци. Там на нивята ги чакали местни момчета, на които били дали много патрони - опушквали хората и набързо ги заривали. Около сто нощи пращахме по пет камиона, по двайсет на камион, това ще е някъде десет хиляди, пресметна Спасов. (По-късно чух от изследователи, че убитите са били 20, 30, че и 38 хиляди, очевидно в София са идвали осъдени от цялата страна).
Генералът изведнъж спря, погледна ме издълбоко, после свъси вежди и рече: “Тия неща ги казвам само на тебе, да не вземеш да ги напишеш, че после става лошо, но той редакторът ви знае какво да пусне”.
И продължи. Всяка нощ в малките часове ходел да докладва на Живков в щаба на НОВА /Народноосвободителна въстаническа армия/, който се намирал в мазето на читалище “Славянска беседа” на ул. “Г.С.Раковски”. Там се давали разпоредбите и мунициите. “Досегът ми с другаря Живков беше много специален. Всички знаеха какво върша и ме отбягваха, поради което той ми каза да не се приближавам до него, все едно няма нищо общо с мен. Бяхме се разбрали да си съобщаваме с очи. Намигне ми и това значи да продължавам… Абе, мокра работа, другарите не искаха да се цапат, но нали някой трябваше да я свърши.”
Така всяко нощно намигване на Живков е струвало сто живота… Някъде през декември той спрял да мига, с което разпоредил на персоналния си екзекутор да спре. Вече бил насрочен Народният съд. И младият Мирчо побързал да премахне последните останали в мазетата, като с това приключил с “нощта на дългите ножове”.
Според данните , които народния обвинител Георги Петров съобщава в ЦК на БРП, до влизането в сила на Наредба-закон за Народния съд на 6.10.1944г. за безследно изчезнали могат да се считат около 5000 души..

5000 за по-малко от месец, а до 20.11 има още месец и половина..

през октомври 1944г. ж България пристига американския журналист Марк Итъридж, пратеник на президента Труман. При срещите си с Цола Драгойчева и Антон Югов той получава от тях сведение, че числото на убитите след 9.09. е около 10 000. А според Димитър Иванов са около 20 000. Според професор Шарланов известните досега надеждни архивни материали утвърждават цифрата 30 000.

Да чуем какво казват вождовете:
„ЦК на БКП  съобщава на 15.09.1944г. Г. Димитров  :“в първите дни на революцията, стихийно бяха уредени сметките с най-злостните врагове, попаднали в нашите ръце.“

На 1.10. му съобщават още:
“във връзка с известно недоволство , изразено от нашите мекушави съюзници по повод революционното ликвидиране на фашистката агентура, решихме: чистката да продължи още една седмица, след което ще започнат да работят народните съдии и чистката ще тръгне по законни пътища“ извън високопарните слова на другарите какво разбираме от този текст

1.има незаконна чистка (убийства без съд и присъда)
2.съюзните партии на БКП в правителството са недоволни от изключителното насилие и жестокостта
3.чистката (убийствата и арестите) няма да спре, но ще продължи под друга „по-приемлива за обществото форма“ на "Народен съд"
Докато съдът започне да действа (както казва Трайчо Костов), негласната ликвидация на лица без съд и присъда продължи....

Вестник „Работническо дело“ на 25.09.1944г. призовава в своята уводна статия „Отмъщение“ :“Стреляйте вярно, забивайте ножа по-дълбоко!“

Министърът на войната Дамян Велчев не издържа и на 15.11.1944г. изпраща доклад до Министерски съвет, в който пише че само за 2 месеца от 9.09. до 15.09.1944г. бяха убити или безследно изчезнали 7288 офицери, подофицери и войници, 10 955 бяха ранени (инквизирани) 1050 офицери бяха арестувани, а 314 уволнени. За сравнение разстреляните в Катинското клане полски генерали,офицери,подофицери и войници наброява малко над 4000!

На 20.12.1944г. НС започва да съди. Колко партизански глави обаче трябваше да бъдат отмъстени?

Във връзка с НС Цола Драгойчева възлага на ОФ комитетите и кметствата да съберат данни за „Загиналите по време на фашизма“ – според тези данни загиналите през годините 1923-1941 са 5134, а през 1941-44г. са  2320.
Според сведение за издевателствата на фашистите“ съхранявано в Архива на МВР, общият брой на убитите партизани, ятаци и съчувственици от всички партии през годините 1941-44 е 1937 души.
В обвинителната си реч главния обвинител Георги Петров ще каже, че през 1941-44 гражданските и военните съдилища са издали 3299 смъртни присъди, от тях изпълнени били 357. Според друг официален документ, предоставен на 6.01.1945г. на главния прокурор на министъра на правосъдието от военно-съдебната служба на Министерството на войната от 01.1941 до 09.1944г. военните съдилища са осъдили на смърт 1590 лица, от тях екзекутирани са били 199 души.
Коя от тези цифри си бе поставил да постигне за цел Народния съд?
В края на 1946г. Васил Коларов съобщава на мирната конференция в Париж, че по време на съпротивата през годините 1941-1944 в България са загинали 9140 партизани и 20 070 ятаци, а общо жертвите след 9 юни 1923 до 09.1944г. надминавали 35 000 души и тази цифра изглежда е била тайният ориентир на незаконното и на законното възмездие.

ползвани източници

http://desebg.com/ и откъси от Книгата на Стефан Цанев "Български Хроники" Том 4

България над всичко!

Неактивен Panzerfaust

  • Moderator
  • Hero Member
  • *
  • Публикации: 1382
  • Country: bg
  • Карма: +307/-37
  • Пол: Мъж
  • OS:
  • Windows 7/Server 2008 R2 Windows 7/Server 2008 R2
  • Browser:
  • Chrome 63.0.3239.132 Chrome 63.0.3239.132
  • Интереси: история, политика, психология, военно дело, икономика
  • Зодия: Virgo Virgo
Re: Чистката след 9 септември преди Народния съд
« Отговор #80 -: Февруари 12, 2018, 23:31:04 »
Избиха елита на нацията тия мърляви шумкари...


Share me

Digg  Facebook  SlashDot  Delicious  Technorati  Twitter  Google  Yahoo
Smf