Автор Тема: Църковни празници  (Прочетена 3887 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Nordwave

  • Administrator
  • Founder
  • Hero Member
  • *
  • Публикации: 4726
  • Country: bg
  • Карма: +1343/-0
  • Пол: Мъж
  • Web Master Site
    • Български националисти
  • Интереси: История
  • Зодия: Capricorn Capricorn
Църковни празници
« -: Февруари 16, 2007, 19:35:08 »
Църковния календар се е изградил върху първия християнски празник - Възкресението, неделя. Към неделния ден били прибавени най - важните събития от живота на Господа Иисуса Христа, които също имат отношение към нашето спасение. Към тях били присъединени Богородичните и Светителски празници, в които се възпоменават и честват хора, придобили лична святост и прославили Господа Иисуса. Още от II век два от седмичните дни: сряда и петък били определени за пост: сряда като ден на предаване на Господа, а петък като ден на разпятието Му. Така се създава празничния календар на Христовата църква. Той не е бил еднакъв в отделните църкви, но с течение на времето от смесването на местните календари се създал празничния календар на Източната православна църква

          Християнските празници имат тройно значение: религиозно, обществено и антропологично. Религиозно, защото са повод за извършване на богослужение, за размисъл върху словото Божие и за участие в тайнствата и обредите. Обществено, защото чрез обща молитва у християните се култивира и осъзнава значението на тяхното равенство и единство, а чрез празнична почивка им се дава възможност да вършат благотворителност и да проявяват алтруизъм. Антропологично, защото предоставят на хората възможност за телесна почивка и духовен размисъл, откъсват ги от земното и м дават възможност да осъзнаят своята духовна същност.

          Сам Иисус Христос подчертава антропологичното значение на празниците с думите: "Събота е създадена за човека" /Марк 2.27/, тоест, че празниците са създадени за душевна полза и за култивиране на цялостния човек. Празниците се делят на седмични и годишни. седмични са тези, които се честват всяка седмица, а годишни - веднъж годишно. Годишните празници се делят на подвижни и неподвижни. Подвижни са тези, които си менят датите, а се честват в един и същи седичен ден, а неподвижните се честват на една и съща дата, а си менят седмичните дни. В зависимост от обекта им празниците се делят на Господски, Богородични и Светителски.

          Господски празници са: Кръстовден, Рождество Христово, Богоявление, Цветница (Вход Господен в Иерусалим), Възнесение, Петдесятница и Преображение

          Богородичните са: Рождество Богородично, Въведение Богородично, Успение Богородично

          Благовещение и Сретение Господнв са едновременно Господски и Богородични празници

          Великден (Възкресение Христово) е празник на празниците и не се включва в Господските празници

ПОДВИЖНИ ПРАЗНИЦИ

          Център на подвижните празници е Великден, наречен Пасха (Възкресение Христово). В православната църква се възпява като празник на празниците и тържество на тържествата. Великден се предшества от 3 подготвителни седмици, 6 седмици на Св. Четиридесятница и Великата седмица. Възкресението на Лазар и тържественото влизане в Иерусалим, които се възпоменават в Лазарова събота и неделя Цветница (съботата и неделята преди Великата седмица) са преамбюл на целия низ от събития които евангелията ни изреждат в хронологичен ред до Възкресение Христово.

          След Възкресение Христово празниците, свързани с него са: Преполовение, Възнесение Господне, Петдесятница, Свети Дух. След Възкресение Христово започва Светлата седмица, която завършва с Неделя антипасха (втора пасха). Тя се нарича още Нова неделя, защото с нея започва цикълът от недели, които споменават Христовото възкресение. Нарича се и Томина неделя, защото в този ден се чете евангелското четмо за явяването на Христос на Своите ученици, между които бил и Апостол Тома. От понеделник след Неделя на Всички Светии започва Апостолски пост. Продължителноста му зависи от Великден, ако той се е чествал по - рано, продължителноста му е по - голяма. Ако се е чествал по - късно, постът е по - кратък. Този пост продължава до 29 юни - Денят на Св. Ап. Петър и Павел. След неделя на Всички Светии завършват празниците от подвижния цикъл на църковната година.

НЕПОДВИЖНИ ПРАЗНИЦИ

          Господски: Рождество Христово, Богоявление, Преображение Господне и Въздвижение на честния кръст. Като Господски празници са Сретение Господне и Благовещение, но по - късно били включени към Богородичните празници.

          Най - древният неподвижен Господски празник е Богоявление, който се чества на 6 януари. Празникът почва да се празнува от 215 г.

          Рождество Христово е Господски празник, учреден от църквата около 330 г., за възпоменаване рождество по плът на нашия Господ Иисус Христос.

          Обрезание Господне се чества на осмия ден от празника Рождество Христово, т.е. на 1 януари. Той бил определен по сведенията, дадени от Св. Апостол и Евангелист Лука /Лука 2.21/ и води началото си от V век.

          Празникът Сретение Господне е паралелен на празника Възнесение Господне, затова е поставен на 40 - я ден от Рождество Христово. Ако на Възнесение Господне се възпоменава влизането на Христа в Светая Светих на небесата, на Сретение Господне се чества влизането на Христа в храма - земното небе, където Го посрещат праведния Симеон и пророчницата Ана. Този празник бил учреден вероятно през IV - V век. С празника Сретение Господне приключва цикълът от рождествени празници, които възпоменават тайната на Божието ......

          Благовещение (25 март) като църковен празник вероятно е учреден през VI век.

          Преображение Господне (6 август) е учреден между V и VII век. По стар обичай, практикуван в Иерусалим, на този ден се благославя гроздето

          Православната църква има 5 празника, посветени на Честния и Животворящ Кръст Господен. Най - тържествено се чества празника Въздвижение на Честния и Животворящ Кръст (14 септември). Преданието е свързало този празник с намирането на честния кръст от Св. царица Елена.

          6 март - Намирането на Светия кръст
          7 май - Явяването знака на честния кръст на небето
          1 август - Разнасяне на честния кръст - Кръстопоклонна неделя

БОГОРОДИЧНИ ПРАЗНИЦИ

          След III Всеселенски Събор (431 година), който учредил честта, отдавана на Света Богородица, Светата Църква учредила специални Богородични празници:
          Рождество на Пресвета Богородица (8 септември)- бил учреден към V - VI век
          Въведение Богородично (21 ноември) - въведен към VII век
          Успение Богородично (15 август) - от началото на V век. Иерусалимци чествали паметта на Пресвета Богородица в Гетсиманската градина, където са сочели гроба на Богоматер
          Зачатие на Света Анна (9 декември) - в чест на зачатието на Пресвета Богородица е от VIII век
          Покров на Света Богородица (1 октомври) бил въведен от император Лъв Мъдри (886 - 911 г.) във възпоменание явяването на Света Богородица във храма Влахерна на Преп. Андрей и ученика му Епифаний. Те я видяли да се явява, обградена със светии, простираща своя омофор над християни в знак на покрова и застъпничеството си над тях.
          По - малки по значение са празниците за полагане одеждата на Пресвета Богородица във Влахерна (2 юли) и на пояса й в храма Халкопатия (31 август)

СВЕТИЙСКИ ПРАЗНИЦИ

          Църквата почела светиите като победители на греха и като хора придобили добродетели. Тази почит се изразила в определяне специален възпоменателен ден за тях, в изграждане на храмове в тяхна чест, в почитане светите им мощи, в изобразяване образите им в Свети икони. Почитта, която отдаваме на светиите се различава от почитта, която отдаваме към Бога.

          Светийските празница биват: празници на ангели, на пророци, на Свети Йоан Предтеча, на апостоли, на мъченици, на преподобни, на светители, на безсребърници и пр. Най - древните светийски празници са на апостоли и мъченици. По време на гоненията християните започнали да почитат и тези, които били пострадали за вярата, без да пролеят кръвта си - те били наречени изповедници.

          Празниците на Свети Йоан Предтеча и Кръстител (7 януари) се чества като съпътстващ празник на Св. Богоявление и явно е съществувал преди VI век
          Рождество на Свети Йоан Кръстител (24 юни) и зачатието на Свети Йоан Кръстител (23 септември) са поставени във връзка с Рождество Христово и по сведенията, които Свети Апостол и Евангелист Лука /Лука 1.24:26/ дава за възрастовата разлика между Иисус Христос и Йоан Кръстител
          Празникът Посичане главата на Свети Йоан Кръстител (29 август) трябва да е съществувал от IV век.
          Историята на трите намирания честната глава на Св. Йоан дала повод за два празника: 1 и 2 намиране главата на Св. Йоан Предтеча (24 февруари) и трето намиране главата на Св. Йоан Предтеча (25 май). Първият празник е учреден през 452 г. , а вторият около 850 г. На него са посветени много храмове, а иконата му стои до тази на Спасителя.

          Много са светиите, които можем да посочим. За всеки от тях има определен ден. Бог кани хората и те да бъдат свети: "Бъдете свети както Аз, вашият Господ Бог, съм свет"

http://pravoslavieto.org



Редактирано от модератор: Премахване на невалиден линк.
« Последна редакция: Септември 25, 2016, 00:00:40 от Hatshepsut »
Facebook  account - Kaloian Ivanov Macedonbg
Bulgarian nationalist forum has been upgraded SMF 2.0. Final

Неактивен Nordwave

  • Administrator
  • Founder
  • Hero Member
  • *
  • Публикации: 4726
  • Country: bg
  • Карма: +1343/-0
  • Пол: Мъж
  • Web Master Site
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Firefox 3.6.2 Firefox 3.6.2
    • Български националисти
  • Интереси: История
  • Зодия: Capricorn Capricorn
За Великден
« Отговор #1 -: Април 01, 2010, 11:26:19 »
Великден – празникът на празниците за всички православни християни, който прославя прехода към вечността. Денят на празника е определен на Първия вселенски събор през 325 г. Католиците празнуват Великден в дните между 22 март и 25 април, като ползват григорианския календар, а православните – между 4 април и 8 май, като ползват юлианския календар. Протестантите честват Великден в зависимост от местните традиции - на Запад с католиците, на Изток с православните

Страстна седмица
Седмицата преди Великден се нарича Страстна седмица. Това е последната седмица от великденските пости. В нейния край, от 1 до 3 дни се “тримири" – не се яде или пие нищо, освен вода.

Боядисани яйца
В Четвъртък преди Великден се боядисват яйца. Има различни легенди относно възникването на тази традиция. Една от тях е, че когато разпънали Христос на кръста, една кокошка дошла и снесла под него яйце. Стичайки се върху яйцето, кръвта му го обагрила в червено. Затова и първото яйце се боядисва в червено, натърква се по бузите или чертае кръст по челата на децата за здраве и се заравя в нивата за плодородие. Останалите яйца се боядисват в различни цветове и се рисуват. Синият цвят символизира непорочността, виолетовият – кръста, зеленият – Христовите ученици, а жълтият – самият Бог. В древността яйцата се боядисвали с отвари от билки. През последните десетилетия вече започват да се украсяват , ползвайки различни методи с восък, желатин, листа и др.

Великденски заек
През последното десетилетие на трапезата се появява и Великденския заек. Една легендите обяснява появата му с езическата богиня Естра – тя превърнала една птица в заек, но той пак продължил да снася яйца. В друга немска приказка се споменава Великденски заек, който криел от децата боядисани и рисувани яйца в градината. А в Америка децата вярват, че ако бъдат послушни, Великденският заек ще им донесе гнездо, пълно със шарени яйца. Така от 18-ти век в Германия за първи път започват да се произвеждат Великденски зайци от захар и шоколад.

Разпети петък
Разпети петък или още Велики петък е времето за душевно пречистване. В този ден не се работи.

Великденски хлябове
В Страстната събота, преди изгрев слънце, се месят великденските обредни хлябове и козунаци. Те се приготвяли с мазнина и се мажели с жълтък. С Великденските хлябове хората изразявали почитта си към Спасителя. В миналото великденските хлябове се освещавали в църква, три дни не се вдигали от масата, а трохите не се изхвърляли. Хлябът не се реже, а се разчупва, защото се смята, че той има душа. Има различни по форма и предназначение Великденски хлябове - кръгли, продълговати, краваи, за кумове, кръстници, семейството.

Традицята повелява в полунощ, събота срещу неделя да се ходи на църква за тържествената литургия. Когато зазвънят камбаните се поздравява с “Христос возкресе!", а отговора е "Во истина воскресе!", пожелават се здраве и щастие, пали се свещ и се носи мълчешком до вкъщи.

В неделя се ходи на гости на кумовете и кръстниците. Носят се Великденски хлябове и боядисани яйца. На този ден всички се чукат с яйцата, като този, у когото остане здравото яйце, ще бъде най-щастлив през годината.

Трапезата за Великден
По Великденските празници всяка къща е почистена, украсена, хората се обличат с нови дрехи /символ на новия живот през пролетта и Възкресението на Христос/, а трапезата е отрупана с вкусни ястия и сладкиши. На този празник в повечето градове у нас се яде агнешко месо. То се свързва с Христовата смърт, тъй като в деня на Възкресението в жертва е принесено агне. Докато в Пазарджишко например се пече прасенце.



Редактирано от модератор: Премахване на невалиден линк.
« Последна редакция: Април 19, 2014, 06:33:31 от Hatshepsut »
Facebook  account - Kaloian Ivanov Macedonbg
Bulgarian nationalist forum has been upgraded SMF 2.0. Final

Неактивен Петкан

  • Account Disabled
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 8830
  • Country: bg
  • Карма: +1305/-105
  • Пол: Мъж
  • България преди всичко!
  • OS:
  • Windows 7/Server 2008 R2 Windows 7/Server 2008 R2
  • Browser:
  • Chrome 45.0.2454.101 Chrome 45.0.2454.101
Re: Църковни празници
« Отговор #2 -: Ноември 15, 2015, 17:12:42 »
 Започват Коледните пости

Започват Коледните пости, които ще приключат на Рождество Христово.
Преди Коледа вярващите християни постят, за да се подготвят да посрещнат материализираното Божие слово - синът Иисус Христос.
Не трябва да се ядат храни от животински произход - месо, мляко, сирене, яйца, кашкавал.
Олио и вино може да се употребява без сряда и петък.
На Никулден - 6 декември, се разрешава риба и вино.
Венчавките се забраняват до Въведение Богородично (21 ноември) и от Игнажден (20 декември) до Богоявление, Йордановден (6 януари).
Ad honores

Неактивен Петкан

  • Account Disabled
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 8830
  • Country: bg
  • Карма: +1305/-105
  • Пол: Мъж
  • България преди всичко!
  • OS:
  • Windows 7/Server 2008 R2 Windows 7/Server 2008 R2
  • Browser:
  • Chrome 53.0.2785.143 Chrome 53.0.2785.143
Re: Църковни празници
« Отговор #3 -: Октомври 26, 2016, 00:50:12 »
Димитровден


Свети Димитър Солунски



На 26 октомври Българската православна църква почита днес паметта на Св. Великомъченик Димитрий Мироточец.
 Празникът се нарича Димитровден. Народният култ към Св. Димитър го представя като по-голям брат-близнак на Св. Георги.
 Приживе братята се разделили, тръгвайки по света в различни посоки. Георги му зарекъл, че ако види от стряха кръв да капе, то значи той е умрял. След време Димитър видял една стряха да капе кръв и тръгнал към Георгиевата страна на света, заварил ламя, която била изяла Георги. Притиснал Димитър ламята и тя му дала душата на Георги. После двамата яхнали конете и литнали към небесата. Там си разделили годината по братски — за Св. Георги лятото, а за Св. Димитър зимата. На Димитровден се прибират ралата на сухо, редят се дървата за зимата, очакват се първите снегове.
 Характерни са и трите дни след Димитровден, т.нар. Миши дни.
Широко разпространена е поговорката "Св. Георги лято носи, а Св. Димитър - зима". Като предвестник на зимата и студа светецът се свързва със света на мъртвите. Затова около празника е една от най-големите Задушници.
В народния календар празникът на Св. Димитър бележи поврата в годишното време и началото на зимата. Според поверията в полунощ срещу празника на Св. Димитър небето се отваря, след което се очаква и първият сняг. Светецът се смята за покровител на зимата, студа и снега. На 26 октомври завършва традиционният период - от Гергьовден до Димитровден, за наетите сезонни работници - пастири и ратаи. Затова и празникът на Св. Димитър се нарича още Разпус. На Димитровден се е прието на трапезата да има ястия от птици и зеленчуци.
Християнската история, счита че Св. Димитрий се е родил в трети век в Солун, където баща му е бил градоначалник. Той тайно е вярвал в Христа, но не смеел открито да изповядва вярата си, тъй като по онова време имало голямо и много свирепо гонение срещу християните. Една от стаите в дома си бил превърнал в молитвена, поставяйки иконите на Спасителя и на Св. Богородица. Когато Димитрий поотраснал и можел да разбира истината, родителите го въвели в молитвената стая и започнали да го учат на вярата в Господ Исус Христос. Повикали свещеник и кръстили Димитрий. След смъртта на родителите си Димитрий наследил голямо богатство.
Св. Димитрий много пъти спасявал Солун от вражески нападения. Той бил почитан още от онези времена в Тракия и Македония. По-късно българи и гърци започнали разпалено да си оспорват "покровителството на небесния стратег Св. Димитрий от Солун". Заради славянския му произход от древни времена всички славянски народи честват светеца. Българи и сърби го почитат като патрон на цялото славянство. Предполага се, че светецът е бил проконсул на Солун и е загинал мъченически за Христовата вяра на 26 октомври 306 г.
На този ден празнуват именниците Димитър, Димитрина, Митко, Митьо, Димo, Димчо, Димка, Димaнa.

« Последна редакция: Октомври 26, 2016, 00:51:45 от Петкан »
Ad honores

Неактивен Петкан

  • Account Disabled
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 8830
  • Country: bg
  • Карма: +1305/-105
  • Пол: Мъж
  • България преди всичко!
  • OS:
  • Windows 7/Server 2008 R2 Windows 7/Server 2008 R2
  • Browser:
  • Chrome 54.0.2840.99 Chrome 54.0.2840.99
Re: Църковни празници
« Отговор #4 -: Ноември 25, 2016, 23:05:36 »

Св. преподобни Стилиян Пафлагонийски Детепазител

Св. Стилиан е роден и живял в периода между 400 и 500 г. сл. Р. Хр. в Пафлагония, която се простирала покрай южния бряг на Черно море в Мала Азия. Благословен още от майчината си утроба, той растял, възпълвайки се с Дух Свети. Макар и дете, в него вече се проявявали изключителните дарове на свят живот. Той не оставял своенравията да омърсят ни духа, ни душата му - бил чист, пречист. Така растял без земни страсти и без да остави користолюбието и любовта към земните богатства да го завладеят и подчинят на развалата и тлението.

Със силата на благодатта Божия той успял да се пребори с всички уловки на временния земен живот и виждайки живота през чистата Божия премъдрост, решил да последва стремлението на своята душа. А тя, неговата душа, го зовяла към борби нравствени и извисени. Зовяла го към упражняването на добродетелта, като му сочела тежкия и трудно проходим път към живота вечен и блажен.

Чистото му сърце се отзовало на този зов на душата и впървом тъй постъпил: всичко в наследство, що той притежавал, продал и раздал на църковни хора сиромаси. И когато се освободил напълно от бащиното си имане, изпълнен с облекчение и радост, си казал: "Е, махнах острия бодил, дето ме беше приковал към желанията на смъртното ми тяло. А сега ме чака пътят към живота в истината".

Така, след като се освободил от земното си имане, св. Стилиан потеглил към съкровището небесно. Отишъл в недалечен манастир и се облякъл там в монашеска схима. От тоз момент нататък никаква земна мисъл, никакъв помисъл за нещо материално не можели вече да го отдалечат от вярата и молитвата. Стараел се само да се хареса на Господа, да разхубави душата си и да си спечели така обиталище на небесата. Не оставил в себе си никакво желание, което да противоречи на Божията воля.

Оттук нататък аскетическият му живот за мнозина бил неописуем. Чистотата му блестяла, постът му бил най-строг, бденията - чудни, смирението - светоносно. В борба срещу трите врагове човешки - плътския, светския и дявола, той трите монашески добродетели - нестежание, душевна чистота и послушание, до съвършенство овладял.

Пустинният живот претворил св. Стилиан в светла звезда на аскетизма. Той станал образец за подражание в добродетелта на млади и на стари.

Но пътят на аскезата никога не свършва и решил св. Стилиан да се отдалечи и да се отдаде на още по-строг живот, на отшелничество. Простил се с братята от манастира и поел навътре към пустинята, в необитаваните от никого места. Там се заселил в една пещера и заживял живот небесен. Във всичко виждал Бога и всичко в себе си съвършено на Трите Божии Лица отдал. Хранел се с диви треви, а когато те свършвали, Сам Бог се погрижвал за Своя преподобен. И както някога на св. пророк Илия, на св. Марк Философа Атинянин и на др., Той му изпращал храна чрез ангели небесни.

Така много години св. Стилиан преживял в отшелничество. Десетилетия наред се борел и с дявола, и със себе си, за да стигне до светостта, според както Бог е повелил: "Бъдете съвършени, както е съвършен и Небесният ваш Отец" (Мат. 5:48).

Св. преподобни Стилиян Пафлагонийски Детепазител. Източник: bg-patriarshia.bgНо дошло време, когато Бог пожелал да въздигне Своя преподобен в образец на аскетичен живот, да го изяви като стълб на въздържанието и да блесне този Негов светилник по целия свят. Разчула се славата му надлъж и нашир. Заприиждали хора при св. Стилиан отблизо и далеч, за да се утешат при него душевно и телесно. Мнозина, привлечени от светостта на личността му, отхвърляли от себе си лошите си навици, покайвали се и се възраждали за нов живот. Покъртителни от умиление били проявите на християните там, в пустинята, в постницата на преподобния. Знаел той да утешава страдащите души, защото не забравял, че за да спечели една душа Царството Небесно, тя трябва да се оприличи на душичката на малките дечица, по думите на Господа: "Ако се не обърнете и не станете като деца, няма да влезете в царството небесно" (Мат. 18:3).

А що се отнася до самите деца той знаел още, че те имат ангелски души. Колкото и плесници да им зашлевява баща им, те пак се връщат при него. Приятелчето да ги удари, те пак ще го потърсят, без да таят и най-малка злоба. Затова и св. Стилиан много желаел да помага именно на децата, силно желаел да бъде техен пазител. И за да може да осъществи това свое чисто желание, Премъдрият Отец го обдарил с дара на чудотворна сила за лекуване на болни деца.

Майки от близо и от далеч, нарамили своите сакати или болни дечица, прииждали при светеца, пълни с вяра, зче ще намерят лек за своята болка. По цели дни те пътували из пустинните местности, за да стигнат до пещерата на прославения от Бога свети Стилиан. И когато го срещнели, падали в краката на стареца-аскет, прославяли Бога, че ги е удостоил да го срещнат, и го молели да излекува децата им. Св. Стилиан, пълен с добросърдечие и състрадание, поемал болните младенци в ръцете си и със сълзи на очи започвал да моли Бога да ги излекува. Небесният Владика чувал всеотдайната молитва и светецът тогава извършвал чудото - децата оздравявали.

Най-различни болестни страдания при децата се стопявали мигом, като че никога да не са били преди това. Пред молитвата му и Божията сила нищо не можело да устои. Майките плачели от радост, целували с благодарност ръката на светия старец и прославяли Бога. И той, милият, непрестанно славел святото Божие Име и Му благодарял за чудесата, които го удостоявал да извърши. После, пълен с нежност, поглеждал невинните създания и мила усмивка, усмивка ангелска, цъфвала по старческото му лице.

Така Бог прославил името на преподобния Стилиан, който посветил живота си на Славата Божия. Но не само децата лекувал старецът. Името му на чудотворец още се прославило и с това, че с молитвата му неплодните раждали. По неговата молитва бездетните жени придобивали прекрасни и здрави деца. Много християни и след успението на стареца в Господа, продължавали да прибягват към него. Те го зовяли по име и след като в оброк изобразявали лика му на икона, придобивали деца.

Междувременно монаси и аскети от всички манастири посещавали стареца, за да се обрадват с него в Господа и да се насладят на светостта му. Те търсили и неговите съвети за това как да се справят с изкушенията и как да установят мира в общежитийния си (киновиен) живот. Всички го почитали като свята аскетична фигура. Личността му била изпълнена със смиреномъдрие и от нея струяла светлината на небесната красота.

Св. Стилиан неуморно с ангелска нежност поучавал, наставлявал, изпълвал сърцата и укрепвал разколебаната вяра. Той чрез съветите си отдалеч умирявал манастирите, които изпитвали вътрешно неразбирателство.

Така живял и така прославял Името Божие св. Стилиан и сам бил прославен от Небесния Отец. Когато достигнал дълбока старост, Бог изпратил Своите ангели да приберат святата му душа, за да си отпочине от дълговременните трудове, лишения и суровост на аскетичния живот. Само че къде бил погребан, никой не знае, нито пък някакви други сведения за земния му живот са останали. Останало е обаче неговото име. Почитано и уважавано от цялото православно християнство. Прибягват Православните в нужда към него и най-вече за своите болни деца. Величествени храмове се издигат и се посвещават на светеца. И неговите чудеса не спират и той все тъй продължава да бъде защитник верен на децата, мощен в молитва пред Бога светец Детепазител.

Казват дори, че и името му произхожда от глагола "стилоно", което в превод от гръцки означава "укрепва" или "укрепващ здравето на децата". И като детепазител Св. Стилиан се изобразява, държащ в прегръдката си младенец. Паметта му Православната църква чества на 26 ноември.

И накрая нека знаем, че св. Стилиан помага не само на физически болните деца, но и на страдащите душевно и духовно деца и младежи. Защото и децата, и младежите страдат от прегрешения и страсти и могат да бъдат неуправляеми, нервни и "опаки". Под въздействието на лукавия и на зли човеци те могат станат дори неузнаваеми за домашните си и да поемат по лоши пътеки. Нека и в такива случаи родителите да прибягват към св. Стилиан, защото той е готов да помогне, стига само и молещият го да изпълнява честно своите задължения. Ала и извън частните тези обстоятелства, личността на св. Стилян ни призовава към дела на благочестието, смирението, правдата, милостинята. Призовава ни най-сетне и към горещата вяра, с която ще срещнем Бога "лице в лице" в деня последен. Към дела по волята Божия, за да бъде взета и нашата душа от ангели небесни и поведена към блаженството на небесата. Амин.

http://www.pravoslavieto.com/life/icons/11/11.26_sv_stilian/11.26_sv_Stilijan_Paflagonijski.htm
...
Днес имен ден празнуват всички, които носят имената Стилиян, Стела, Стилияна, Стиляна, Стилян, Щилиян, Щилияна, Щерян, Щеряна.
Ad honores

Неактивен Петкан

  • Account Disabled
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 8830
  • Country: bg
  • Карма: +1305/-105
  • Пол: Мъж
  • България преди всичко!
  • OS:
  • Windows 7/Server 2008 R2 Windows 7/Server 2008 R2
  • Browser:
  • Chrome 55.0.2883.87 Chrome 55.0.2883.87
Re: Църковни празници
« Отговор #5 -: Декември 23, 2016, 22:43:33 »
Бъдни вечер


Бъдни вечер  е на 24 декември.
В някои райони наричан Суха Коледа, Крачун, Малка Коледа, Детешка Коледа, Мали Божич, Наядка) се нарича денят преди Рождество Христово.
Бъдни вечер е един от най-важните семейни празници в българския календар. Самото му име произхожда от бдение или бъднини. В първия случай по-силна е християнската символика – с молитва да се посрещне раждането на Спасителя. Вторият вариант е отражение на езическите вярвания, според които раждането на младия бог се свързва с възкръсването на цялата природа и се смята за начало на новата година.. Затова на Бъдни вечер се извършват множество ритуали, които трябва да донесат късмет и плодородие в дома.

Според българската традиция семейството трябва да бъде заедно, като всеки негов член изпълнява различни ритуали. Мъжете избират и отсичат бъдника - дебел пън от дъб или круша, който символизира Световното дърво (крепящо реда и хармонията в света). То трябва да бъде запалено от най-възрастният и да бъде оставено да гори цяла нощ. Този огън има пречистваща сила и пази от зли сили, а според народните вярвания точно в навечерието на Коледа небето и адът временно се отварят и сред хората бродят караконджули и таласъми. Пепелта от Бъдника не се изхвърля – една част се разпръсква за плодородие по нивите, а друга се пази като средство срещу зли сили.

Докато мъжете изпълняват обреди за защита на дома, жените, като свързани с плодородието, приготвят празнична вечеря. Най-важно е замесването на обредните хлябове, което започва още от рано сутринта. Тогава най-младите момичета носят „мълчана” вода, тоест не проговарят по пътя. С нея домакинята замесва кръгла пита, наричана боговица или бъдняк. Вътре слага сребърна пара и дрянови пъпки за късмет и здраве, а отгоре я украсява с плодове, жита и кръстове от тесто, които са трябва да донесат благополучие. От подготовката на хлябовете се изключват само момите за женене, за да не отнесат със себе си плодородието, ако напуснат дома.

Самата вечеря на Бъдни вечер е по-скоро ритуал, отколкото хранене. Цялото семейство трябва да седне заедно на трапезата, коята обикновено се слага на земята, върху слама. Така се пресъздава обстановката, в която се е родил Младенеца. Стопанинът разчупва боговицата. Първото парче винаги е за мъртвите (или Богородица), второто за къщата, а останалите се раздават на членовете на семейството. На трапезата се седи дълго и никой не била да става. Ако на някой все пак му се наложи, той трябва да ходи приведен, катоотрупано с плодове дърво. Накрая всички напускат трапезата заедно, за да узреят едновременно класовете и посрещат коледарите. Трапезата не се прибира, а се оставя през цялата нощ. Това отново е свързано с вярата, че небето се отваря и близките покойници ще дойдат на вечеря.

Според народните вярвания на Бъдни вечер може да се види в бъдещето, затова се правят различни гадания за времето, плодородието и личната съдба. Например, ако бъдника гори добре и пръска искри, това означава богата реколта. Обичай е да се гадае и за здраве. Всеки от семейството сччупва по един орех и зависимост от това дали ядката е хубава или гнила, го очаква здраве или болест. Младите моми пък могат да сънуват бъдещия си жених, като сложат първата хапка от питата под възглавницата си.
Ad honores

Неактивен Nordwave

  • Administrator
  • Founder
  • Hero Member
  • *
  • Публикации: 4726
  • Country: bg
  • Карма: +1343/-0
  • Пол: Мъж
  • Web Master Site
  • OS:
  • Windows 7/Server 2008 R2 Windows 7/Server 2008 R2
  • Browser:
  • Firefox 52.0 Firefox 52.0
    • Български националисти
  • Интереси: История
  • Зодия: Capricorn Capricorn
Re: Църковни празници
« Отговор #6 -: Март 24, 2017, 20:52:12 »
На 25 март се отбелязва Благовещение. Според християнската религия на този ден Архангел Гавраил донася благата вест на Дева Мария, че тя ще стане майка на сина Божий. За това този ден се почита от майките, защото Дева Мария е тяхна закрилница.

В българската обредност 25 март се свързва с идването на пролетта. Вярва се, че на този ден излизат всички змии и гущери, всички самодиви, змейове, вили, русалки и други мистични създания. Голяма част от ритуалите на този ден се изпълняват за препдазване от тези създания. През нощта срещу 25 март се почистват дворовете и на сутринта се палят огньове, които момчетата прескачат, за да им се опърлят петите и да не ги хапят змиите. Жените не бива да пипат  остри предмети, за да не ги ухапе змия и гонят  влечугите от дворовете, чрез тропане с метални предмети, викайки „ Бягайте змии и гущери, Благовец ви гони”.

На този ден всичко, което се прави е добро, благо, ще има хубав край. Посадено на този ден дърво ще дава сладки плодове. На някои места садяли пипера на Благовещение, за да не е лют, краставиците да не горчат. Пчеларите пускат на този ден пчелите от кошерите, „за да им е благ медът”. Вярва се, че раните зарастват по-лесно и болят по-малко на Благовец, за това тогава пробивали ушите на малките момиченца. Самото слагане на обици също има магичен характер – поставянето на благороден метал на ушите предпазвало децата от зли сили.

Хората вярвали, че тогава небето и земята се отварят и там, където се види синьо сияние има заровено имане ( благо), за това много от иманярите ходели в нощта срещу Благовец да търсят заровени съкровища.

Младите момци трябвало да внимават да не излизат от селата, за да не ги примами някоя самодива. Самодивите и другите мистични женски създания умеели да омайват с нежни песни и танци и така си намирали съпрузи, които използвали само за любов. След като „изпиели” мъжката им сила ги пускали (на Секновенье – 29 август) и се прибирали в тайните и тъмни доби, от които са излезли.

На Благовец идват и всички пролетни птици, за това е важно преди да излезе човек от дома си да се нахрани и да има пари в джоба си, защото се смята, че „както те закука кукувицата така ще ти върви през годината”.

По това, какво е времето на 25 март се съдело каква ще е годината, но дори и да бъде лошо хората трябва да мислят и говорят само благи неща.

В народните вярвания Благовец е ден свързан с идването на пролетта и възраждането на природата, за това на празничната трапеза за първи път в годината се слагат пролетни зеленчуци като лапад, спанак, коприва. От там идва и приказката „да се хванем за зелено”.
Facebook  account - Kaloian Ivanov Macedonbg
Bulgarian nationalist forum has been upgraded SMF 2.0. Final

Неактивен Петкан

  • Account Disabled
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 8830
  • Country: bg
  • Карма: +1305/-105
  • Пол: Мъж
  • България преди всичко!
  • OS:
  • Windows 7/Server 2008 R2 Windows 7/Server 2008 R2
  • Browser:
  • Chrome 63.0.3239.132 Chrome 63.0.3239.132
Re: Църковни празници
« Отговор #7 -: Януари 17, 2018, 21:25:30 »
Антоновден

17 Януари   / Имен ден: Андон, Антоан, Антоанета, Антон, Антонина, Антония, Донка, Донко, Дончо, Тони, Тонка, Тончо, Тоньо, Тоня, Тотьо, Тотка

Свети преподобни Антоний Велики.

Андоновден, Лелинден в народния календар Антоновден се празнува за предпазване от болести. На този ден жените не предат, не плетат, не варят боб и леща,за да не разсърдят чумата, шарката и "синята пъпка". Специално омесени за празника содени питки, намазани с петмез, се раздават на близки и съседи за здраве, а една се оставя на тавана "за белята, за лелята", т.е. за чумата. Затова и Антоновден е известен още като Лелинден.
В нар. представи двамата братя близнаци Андон и Атанас са ковачи, които първи изобретяват ковашките клещи. Затова Антоновден и Атанасовден се честват като празници на ковачи, железари, ножари и налбанти.

Подвижничеството е толкова древно, колкото и християнството, но подвижниците от първите векове не напущали света. Те живеели в градове и села, в семействата си или насаме, а понякога и на малки групи. И по време, и по съвършенство отшелничеството получило първите си образци в лицето на св. преподобни Павел Тивейски и Антоний Велики.

Св. Антоний Велики се родил около 251 година в в египетско село близо до Йераклеопол, Среден Египет.

Неговите родители били богати християни. Получил добро образование, а възпитанието, което придобил от своите родители повлияло дълбоко за сформирането на неговите християнски убеждения и светоглед. Той избягвал светските суети, предавал се на духовни размишления и дейности. Когато бил на 18 години, неговите родители починали. Дори и без техния контрол, той не се поддал на изкушенията на света и продължил да следва избрания доброволно от него начин на живот.

Двадесетгодишният младеж бил дълбоко впечатлен от евангелския разказ за богатия юноша, на когото Христос каза да продаде имота си, за да спечели съвършенството към което се стреми (Мат. 19:21). Антоний раздал своето имущество и се заселил недалеч от града, където живеел монашески под наставленията и ръководството на по-опитен от него монах. По-късно той оставил своя приятел и се заселил в една пещера – гробница, където живеел много време сам. Хранел се само с хляб и вода, борел се със изкушенията на светските видения за наслада. Според житиеписеца му, св. Атанасий Велики, светецът прекарал в пълно усамотение повече от 20 години в Египетската пустиня.

Като побеждавал природата си с почти свръхчовешко подвижничество, св. Антоний бил удостоен с дара на чудотворство, прозорливост и лечителство, с което придобил широка известност. При него идвали болни и страдащи хора, с които беседвал с часове. Славата му растяла и дори император Константин го почел с писмо. Отшелниците също се събирали при своя духовен баща и слушали неговите мъдри беседи. Св. Антоний им разяснявал, че благодатта на Св. Дух е бисерът, за който е говорил Господ и за да ни я дарува е пострадал на Кръста: "Аз обаче ви казах истината - говори Той, - за вас е по-добре Аз да си замина; защото, ако не замина, Утешителят няма да дойде при вас; ако ли замина, ще ви го пратя" (Иоан. 16:7). Благодатта на Св. Дух е това съкровище, заради което ние сме длъжни да пожертвуваме всичко, за да придобием. Тълкувайки Христовите думи "Огън дойдох да туря на земята и колко бих желал да беше вече пламнал!” (Лук. 12,49), св. Антоний (както и св. Макарий Египетски) разбират под "огън" възраждащата благодат на Св. Дух, която се излива върху нас в тайнството миропомазване при кръщението ни. Заедно с ап. Павел и много други св. отци, св. Антоний учи, че царството Божие, което Господ ни повелява да търсим преди всичко друго (Мат. 6:33), е именно възраждащата благодат на Светия Дух, като извор на нашия свят живот.

През 306 г. св. Антоний започнал да събира съподвижници, желаещи да се посветят на монашеството. Живеел в Писпир, на 30 км от р. Нил и често навещавал учениците си в манастира, който сам основал. Негови последователи са просиялите в православието подвижници св. Макарий Велики, св. Пахомий, св. Макарий Александрийски и много други. Духовен наставник е бил и на св. преподобни отец Павел Препрости, чието житие съдържа и разказ за първата му среща със св. Антоний.

Като монах св. Антоний участвал и в религиозния живот и укрепвал братята си по вяра по време на гонение.

Преподобни Антоний Велики преживял до 105-годишна възраст, като запазил телесното си здраве и сила. Година преди смъртта си взел участие в борбата на Църквата против арианската ерес, като излязъл в Александрия в открит диспут с еретиците и ги победил. Успехът му е наречен "тържество на християнството".

Почувствувал близостта на своя край, той завещал да го погребат тайно, за да не узнаят людете мястото на неговия гроб. Двама от учениците му останали докрай при него. Когато дал последното си благословение към тях, небесна радост озарила лицето му.

Св. Антоний починал на 17 януари 356 година. По-късно мощите му били открити и тържествено пренесени във Виена.
Ad honores

Неактивен HighVoltage

  • Moderator
  • Senior Member
  • *
  • Публикации: 717
  • Country: bg
  • Карма: +105/-1
  • Пол: Жена
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Firefox 52.0 Firefox 52.0
Re: Църковни празници
« Отговор #8 -: Април 07, 2018, 15:54:33 »
В този кратък исторически момент от живота на форума са случава само ревностни християни да пишат в него най –активно, но по ирония от тях нищо не можем да научим за случващите се религиозни празници. Велики Петък, Събота...... старите хора имат една подходяща приказка за това: „Всеки ден Мара гиздава, на свят ден - гнидава".








Благодатният огън слиза само за православните


Благодатният огън е чудото, което предшества най-великото събитие за християните - Възкресение. Знак за победата на Спасителя над греха и смъртта и начало на един нов свят, изкупен и осветен от Иисус Христос. Макар и хората, изповядващи друга християнска деноминация или пък друго изповедание, да омаловажават това събитие и да не вярват в чудото на Благодатния огън, за православните християни това ще си остане едно от най-големите знамения, че Бог не е изоставил своите си.

Всяка година, вече близо 2 хилядолетия, православните християни по чуден начин получават Благодатния огън, който Йерусалимският патриарх измолва на Божи гроб.

Най-известен е случаят с неслизането на Огъня през 1579 г., когато арменците успели да подкупят султан Мурад и местната градска управа и да получат правото само те да честват Пасха в храма и да получат огъня. От целия Близък изток се събрали техни единоверци, докато православните начело с патриарх Софроний не само не били допуснати в параклиса над Божия гроб, но и въобще в храма. Така те останали на входа, за да се молят там, а арменският патриарх в продължение на целия ден се молил, но въпреки това чудото не се случило. Тогава внезапно като че мълния слязла от небето и ударила колоната, до която се молел православният патриарх Софроний. И небесният Огън се явил там. Това било единственият случай в историята, когато Огънят слизал извън пределите на храма. Свидетелството за истинността на православната вяра било толкова очевидно, че предизвикало вълнения сред тълпата и имало дори обърнати мюсюлмани в православието. Турските власти толкова се разгневили за предизвиканите размирици на арменците, че постановили арменският архиерей винаги да следва православния патриарх в пасхалната церемония и никога да не взема непосредствено участие в получаването на Благодатния огън.

Копирано от standartnews.com

Неактивен Мишок

  • Account Disabled
  • Hero Member
  • *
  • Публикации: 4757
  • Country: it
  • Карма: +23/-34
  • Пол: Мъж
  • OS:
  • Windows NT 10.0 Windows NT 10.0
  • Browser:
  • Chrome 62.0.3202.97 Chrome 62.0.3202.97
Re: Църковни празници
« Отговор #9 -: Април 07, 2018, 18:42:38 »



Благодатният огън е чудото, което предшества най-великото събитие за християните - Възкресение. Знак за победата на Спасителя над греха и смъртта и начало на един нов свят, изкупен и осветен от Иисус Христос. Макар и хората, изповядващи друга християнска деноминация или пък друго изповедание, да омаловажават това събитие и да не вярват в чудото на Благодатния огън, за православните християни това ще си остане едно от най-големите знамения, че Бог не е изоставил своите си.


Дано това помогне на някои, които още се колебаят и не виждат истината да прогледнат.


Share me

Digg  Facebook  SlashDot  Delicious  Technorati  Twitter  Google  Yahoo
Smf