Автор Тема: Васильовден  (Прочетена 3430 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Nordwave

  • Administrator
  • Founder
  • Hero Member
  • *
  • Публикации: 4489
  • Карма: +1343/-0
  • Пол: Мъж
  • Web Master Site
    • Български националисти
  • Интереси: История
  • Зодия: Capricorn Capricorn
Васильовден
« -: Декември 31, 2007, 22:55:32 »
Васильовден



На 1 януари е Васильовден, Васильовден, Василица, Василия, Сурваки, Сурва, Сурува, Суроздру. Това е зимен празник, познат в цялата етническа територия на българите. Отличава се с богата празнична обредност. За обредната трапеза се приготвят блажни ястия - свинско месо; баница (или пита с пара), в която се слагат дрянови клончета, наречени на домашните животни, здравето, къщата, богатството; кокошка (пуйка); торта с мед, жито, орехи, ошав.

Първият залък от погачата момите и ергените слагат под възглавницата си, вярвайки, че когото сънуват, той ще е бъдещият им съпруг (съпруга). Около огъня или трапезата се гадае за предстоящи сполуки през Новата година.
реди разсъмване започва обичаят сурвакане. На този ден дружини с маскирани лица сурвакат по къщите.

На 1 януари църквата чества и големия християнски мислител, философ и писател св. Василий Велики (ок. 330-379). Като епископ на Кесария Кападокийска (Мала Азия) воюва успешно с широко разпространената през IV в. арианска ерес (учение, което отрича божествената природа на Христос) и успява да наложи принципите на ортодоксалното християнство в голяма част на източните територии на Римската империя. На Василий Велики принадлежи и идеята за активното милосърдие и активното добротворство като израз и реализация на Христовия закон на любовта и прошката. Той организира и първия благотворителен монашески център в Кесария, в който негови възпитаници дават безвъзмездна помощ на болни и страдащи.
Още приживе Василий е наречен от съвременниците си “Велик”. На погребението му се стича цяла Кесария. Оплакват го вярващи и неверници. След смъртта му църквата го канонизира за светец и го чествува в деня на неговата смърт.

Трапеза

Празничната трапеза задължително се прикадява с тамян.
Това е втората от трите кадени вечери в българския бит. Първата е на Бъдни вечер, а последната е срещу Богоявление (Йордановден).
Вярва се, че тамянът не само освещава блюдата, но и предпазва къщата от уроки, зли орисници, вещери и магьосници. Затова нощта срещу Васильовден се нарича още втора Бъдни вечер. Но за разлика от предколедната на нея вече се блажи.
Традицията повелява на новогодишната трапеза да има свинска пача, приготвена от главата на прасето, и ястие от птица - червен петел или пуйка. Въпреки изобилието от месни храни в центъра на васильовденската софра е баницата с късметите, в която се слагат дрянови клончета-късмети.
Главата на семейството завърта тавата три пъти в чест на Светата Троица - Бог Отец, Бог Син и Бог Свети Дух. Парчето, което се падне срещу него, се отделя за Богородица и се поставя под иконата й. След това всеки сам си избира парчето от баницата. Това е гаранцията, че късметът си е негов и предопределеното от Господа не се е паднало на друг.

Сурвакане


Най-характерният за Нова Година обичай, известен в цялата страна. По смисъл е пожелание и обредно осигуряване на здраве чрез докосване със сурова (най-често дрянова) пръчка, и то именно в началото на годината. Сурвакарите са деца на възраст от 4-5 до 10-12г. (някъде само момченца). Събрани на групички от по няколко деца, те обхождат домовете на своите близки и съседи, като започват от своя дом. В чиста премяна и с торбичка, всяко дете носи свежо откършена и украсена пръчка, която има специално название - сурвакница, сурвачка, суровакница, василичарка и др. Нейната украса, свързана често с основния за даден район поминък, е твърде разнообразна - преплетени клонки, нанизи от пуканки, разнообразни вълнени конци, малки кравайчета. Най-напред децата удрят с пръчка всеки член от семейството, като започват от най-възрастния, и честитят:

"Сурва, сурва година,
весела година,
зелен клас на нива,
голям грозд на лозе,
жълт мамул на леса,
червена ябълка в градина,
пълна къща с коприна,
живо-здраво догодина,
догодина, до амина."


Сурвакарската благословия (блаженка, слава, молитва, сорвакия) не се пее, а се изрича. Тя представлява вербална магия, чието действие подсилва осигуряването на здраве и изобилие във всичко. Често се сурвакат и домашните животни. При обхождането сурвакарите се провикват от първата врата: "Сурва, сурва година", а вътре сурвакат всички наред с думите: "Сурва година, весела година, живо здраво догодина, догодина до амина". В някои села децата пеят и песни. Навсякъде те получават от домакините кравайчета, плодове, орехи, сланина, дребни пари и по-малки подаръци. Някъде дряновите пъпки от сурвакницата се пускат в полозите на кокошките, за да се мътят пилета. Среща се и вярването, че младите жени, за да им растат дълги и лъскави косите, трябва да ги измиват с вода, в която пускат откъснатите скришом пъпки. На връщане вкъщи децата в Пловдивско хвърлят пръчките в някой двор или в реката - "да не носят у дома бълхи".

Етнолозите търсят корените на обичая в най-дълбока древност, когато е съществувало строго делене по пол и възраст в дадено общество. Сурвакарите са наследници на древни жреци. В този смисъл сурвакането е инициация (посвещение) на преминаването от детска в юношеска възраст. От началото на миналия век обаче тази функция на обичая окончателно е забравена и в сурвакането масово започват да участват и момичетата.
Някои учени извеждат обичая от римския празник луперкалии, посветен на основателите на града Ромул и Рем и на отгледалата ги според легендата вълчица. В този ден жреците са обикаляли улиците на Вечния град с ремъци от вълча кожа и са удряли по дланите младите жени и девойките за женене като магия против безплодие. Според трети доколкото сурвачката се прави от дрян, обичаят произхожда от прабългарите. За тях дрянът е бил свещено и магическо дърво. Затова и в редица райони сурвачката се нарича просто дряновица. Нейната украса също има магически смисъл - нанизите пуканки, парички, панделки, кравайчета и т. н. излъчват защитна сила против различните уроки и болести. Децата сурвакат първо своите родители и близки в семейството, започвайки от най-възрастния. Сурвакарската благословия се нарича блажанка, сурвакия, слава или молитва. Повтарящите се в нея благопожелания за здраве и берекет наподобяват заклинанията на прабългарите при жертвоприношенията.

Първи януари е ден за гадаене

Нова година е празникът с най-много имена в българския език. В различните райони я наричат Сурваки, Сурва, Сурока. За разлика от редица други народи у нас 1 януари отдавна се смята за начало на календарната нова година. Според народните вярвания ранната утрин на този ден е най-хубавото време за гадаене, защото отбелязва деня на зимното слънцестоене (на практика той настъпва седмица по-рано). През годината ще се случи всичко, което са показали бобът, конецът, пръстенът и всички останали предмети за врачуване.
По броя на предварително наречените пъпки на сложените в тестото на новогодишната баница дрянови клончета също се гадае за това, какво очаква изтеглилия парчето обитател на дома.
На първи януари стопаните обхождат нивите си с молитви за берекет.
В отделни краища на страната главата на семейството излиза с брадва в двора си и демонстративно се заканва да отсече някоя овошка, която през изминалата година не е родила. А останалите членове на фамилията го увещават, че през тази година тя ще роди. Така го “скланят” да отложи екзекуцията.


Допълнителни статии: Тракийските капители и фризи и българската сурвачка - Protobulgarians.com

източници: http://www.bulgarian-folklore.com/readarticle.php?article_id=311
« Последна редакция: Януари 01, 2018, 08:41:05 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7257
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Opera 9.80 Opera 9.80
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Васильовден
« Отговор #1 -: Юли 17, 2011, 11:01:11 »
1 януари - Васильовден


През първия ден от Новата година православната църква почита паметта на Св. Василий Велики, епископ на Кесария Кападокийска.

Негова е идеята за активно милосърдие и активното добротворство като израз на Христовия закон на любовта и прошката.

Според народните поверия 1 януари е денят на зимното слънцестоене, което го прави подходящ за различни гадания и обреди. Този празник се отличава с богата обредност. Обичаите, които се изпълняват на този ден, са обредна трапеза, сурвакане, маскирани дружини и ладуване.

На Васильовден е единственият случай, когато свинско месо се принася и кади, на нито един друг празник това не се прави. След вечеря събират трохите от масата и ги хвърлят в огъня и наричат: "Хайде да се ражда вино, жито, коприна, тютюн."

Тази вечер се гадае за сполуките през Новата година. Това обикновено става пред огъня или край трапезата. Ако ядките на орехите са здрави и едри, здрави ще бъдат и домашните.

Ако някой кихне на трапезата, това се приема за добър знак и на кихналия се нарича първото родило се животно. Пукат се и дрянови пъпки, чиято пъпка пукне и подскочи, той ще бъде здрав и пъргав през годината.

След прибирането на трапезата недогорялата свещ, орехите, суровото жито и палешника с пепелта от коледната вечеря се запазват.

Обичаят сурвакане е втората част от празника. Той започва на зазоряване. Сурвакарите са момчета до 10-12 годишна възраст. Те се събират на групички и обикалят къщите на близки и съседи, като започват от своя дом. Всяко от тях има торбичка и носи задължителната за случая сурвачка.

Сурвакарите удрят с пръчката всеки от семейството, като започват от най-възрастния, и честитят. Тази благословия не се пее, а се изрича. Тя се прави за здраве и изобилие във всичко. В някои райони сурвакарите пеят и песни. Навсякъде ги даряват с кравайчета, плодове, орехи, сланина.

Имен ден празнуват всички, носещи имената Васил, Василка, Василена, Веселин, Веселина.

https://www.webcafe.bg/
« Последна редакция: Септември 17, 2018, 14:27:42 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7257
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Opera 11.60 Opera 11.60
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Васильовден
« Отговор #2 -: Декември 31, 2011, 10:31:02 »
Традиции и Ритуали по Нова Година

Предците ни вярвали, че Новогодишната нощ е изпълнена с вълшебна сила

Голяма част от обичаите и забавите по Коледа и Нова година в традиционния народен календар са остатък от древните януарски „календи”, празнувани навред, докъдето стигали границите на Римската империя. В една прочута реч от ІV век, посветена на календите, е открито интересно описание на първите празнични дни:

 „Всичко тогава е в движение, всичко се радва, всичко е в повишено настроение. Навсякъде се пие и слага богата трапеза, разкош цари в къщата на богатия, но и в къщата на бедния се слага нещо по-добро от обикновеното.
Щедростта се проявява и към другите. Поток от подаръци се излива на всички страни..."


Авторът Либаний разказва как всички порти се окичвали с лаврови клончета и друга зеленина, как особено през нощта никой не спи и всички у дома или на улицата се отдават на песни, игри и закачки. Разказва как се играело с увлечение на кости (на хазарт) и как на петия ден празничната радост се понижавала и хората без радост се връщали към работата си подобно на коне, които след дълго прекъсване отново биват впрегнати...

Да си припомним какво е било традиционното празнуване на Нова година по нашите земи



Приготвяне на обредни хлябове с различна форма и фигури, предсказания за щастие, опитване на късмета в хазартни игри, богата трапеза, която не се вдигала цяла нощ. И всичко това нямало нищо общо с християнството, защото в същия този ІV век Григорий Назиански съветва новопокръстените да не празнуват Нова година „с шумна светска радост, но по божествен начин"; да не увенчават вратите си и да не блестят къщите от светлина, да не кънтят от музика, а „да се търси светлина, която осветява Христовата черква".

Предците ни вярвали, че Новогодишната нощ е изпълнена с особена, вълшебна сила, защото се явява граница между старото и новото. Вярвали, че каквото се пожелае, ще се сбъдне. Затова и не спирали предсказанията и гаданията през тази вечер.

На Новогодишната празнична трапеза трябвало да се чувства изобилието

Задължително присъствала баница с късмети. Момите скривали първата си хапка под възглавницата и когото сънували през нощта, вярвали, че за него ще се омъжат. Гадаело се и по дряновите пъпки, пуснати в огъня. Чиято пъпка подскочи и пукне, значи ще бъде здрав и пъргав през годината.

През ХVІІІ век на границата между Франция и Германия възникнал обичай да се окичва борово дръвче с подаръци и свещи. У нас този обичай е отбелязан за първи път през 1878 година, току след Освобождението. С магията на първия ден на Новата година са свързани и

други ритуали



Най-характерният е сурвакането. Пожелаване и осигуряване на благополучие, за което можело да се разчита на магическото докосване със сурова клонка. Сурвакарските благопожелания не се пеят, а се декламират като речитатив:

„Сурва, сурва година,
Весела година.
Голям клас на нива,
голям грозд на лозе.
Пълна кесия на шия,
пълна къща с коприна.
Червена ябълка в градина.
Живо здраво до година
До година до Амина."

По първите думи в благословията празникът се нарича и Суроваки или Сурваки. Интересни са хипотезите за произхода на думата. Предполага се, че идва от прилагателното „сур", изчезнало в литературния език. Среща се в старите народни песни: „сур елен" – със значение на бодър, жизнен. В училището на живота със същия корен е и прилагателното „суров". „Суровицата" е тояга, която не е изсъхнала и може да пусне корен. Дряновата пръчка има пъпки и може да пусне листа и цветове. И украсата върху сурвачката символизира криещата се в дряновата пръчка възпроизводителна сила. Тя е символ на очакваната с нетърпение пролет, когато всичко отново ще се събуди.

Намесата на църквата при празнуването на Нова година е била по-слаба, отколкото на Коледа, и затова тук карнавалните игри, придружени с оргастични елементи са по широко разпространени. В Пернишко, Радомирско, Дупнишко и Кюстендилско маскираните дружини са известни като сурваскари, в Софийско – като джамаларе, в Благоеврадско – бабугери, в Брезнишко – „невеста". Със символичните си действия те трябвало да прогонят злите сили, които могат да напакостят на хората в мръсните „погани" дни до Йордановден.

В първия ден на Новата година е запазен и друг обичай на гадаене – топене на пръстени, Ладуване. Чрез магията на словото девойките се надявали да си осигурят щастлив семеен живот.

В навечерието на празника момите от селото се събирали в „честита къща" – където съпрузите са в първи брак, с живи и здрави деца. Тук донасяли бяло котле с „мълчана вода" (при носенето на която не се говори). Всяка мома пускала в котлето предварително приготвена китка от зелена чимширена клонка, усукана с червен конец (против уроки), на която е завързан „нишан" (белег), по който девойката ще си я познае. Това може да е пръстен, обеци, гердан, гривна...

Котлето с китките се поставяло да пренощува „под звездите".

В православния календар първият ден на януари е посветен на св. Василий

В Софийско на Васильовското хоро, което се играело от всички за здраве, момиче, „майчино и бащино (с живи родители), вадело китките и започвали наричанията. Това са кратки песни – припевки, изпълнявани от останалите девойки. С тях се наричало за близка или по-далечна женитба; за щастие в женитбата; гадаело се за какъв момък ще се омъжи момичето, притежателка на китката; какъв ще бъде късметът й...

„Жълто було трески сбира" (Момата ще пристане)
„Зряла дуля и презряла." (Ще се омъжи стара)
„Русо зайче на пъртинка" или „Сам си здравчец на камъче." (Ще се омъжи за сирак)
„На иглица Вичирица". (Ще се омъжи за терзия – шивач).

Всяка припевка се съпровождала от обръщение – припев „Ой, ладо ладо, момиче младо"...

През 1889 година „Сборника за народни умотворения, наука и книжнина" започва своето вековно летоброене. На първите страници са поместени два фолклорни материала на Христо Попконстантинов. Изследвайки архаичността на родопското наречие – тройното членуване в говора, Христо Попконстантинов привежда за пример едно наричане на Суровак, с което се влизало в дома на стопанина. Преди това сурвакарите отивали на реката и момчето, което ще изрича благословията, повдигало от там, най-големия камък, който може да носи. Влизайки в къщата, то пущало пред стопанина речния, още мокър валчест камък, с думите:

„Какну е текла рекана прис каменес.
Ноай да ти текот парите в кисьоата; и
каксу ми тежи каменес в ракисе
соай да ти тежот парите в кисьоата..."

И без да сбъркаме архаичното тройно членуване в родопското наречие, нека си пожелаем:

„Както е текла там онази река през този камък,
тъй да ти текат парите в кесията; и
както тежи тук този камък в ръцете ми;
тъй да ти тежат парите в кесията..."

http://club50plus.bg/life/family/2171-tradicii-i-rituali-po-nova-godina.html
« Последна редакция: Януари 01, 2014, 08:54:52 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7257
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Opera 11.60 Opera 11.60
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Васильовден
« Отговор #3 -: Януари 01, 2012, 10:55:58 »
Празнуваме Васильовден или Сурваки


На 1 януари източноправославната църква празнува Васильовден или Сурваки.
 На този ден източните християни почитат паметта на Св. Василий Велики. Един от великите философи и писатели на раннохристиянската църква.

Народната традиция свързва празника на Св. Василий Велики с обичая сурвакане. Въпреки тази малка съществена разлика с коледарските групи, на Васильовден се събират млади мъже, които обикалят къщите през нощта и сурвакат техните стопани. На самия празник минават и групи от деца, които също сурвакат стопаните на къщите.

 Самото сурвакане се явява един вид продължение на коледарските благословии. Както коледарите и сурвакарските групи си имат водач и човек, който изпълнява ролята на магарето и прибира парите и другите дарове. И пак, както коледарите носят със себе си криваци, така и сурвакарите на Васильовден носят дряновици, украсени с пуканки, сушени плодове и вълна. В някои места вместо дряновица се използва и крушевица, т.е. клонки от крушево дърво.

Там, където минат сурвакарите, хората ги даряват с пари и лакомства. Вечерта срещу Сурваки стопанката приготвя традиционната баница с късмети, която се приготвя от точени кори и сирене. В нея се слагат късметите, като за целта се използват дряновите пъпки. Освен в тези късмети в баницата се слага и парà. Като в дванадесетия час най-възрастният представител в семейството завъртва баницата.

 Народът смята дряновото дърво за едно от най-здравите дървесни видове у нас. То е най-ранното разпъпило и разцъфнало дърво, но неговите плодове се берат последни. Те се използват в народната ни медицина.

 Към новогодишните обреди принадлежи и ладуването - колективно гадаене коя мома за кого ще се омъжи.

Празничната трапеза на Васильовден е богата и блажна. Трапезата се прекадява с тамян, за да се прогонят злите духове. На празничната трапеза, освен новогодишната баница с късмети, присъства и свинска пача приготвена от коледното прасе. В някои райони на страната се коли петел. Обикновено той се приготвя с кисело зеле. На масата също трябва да има плодове и пуканки.

Наред с Коледа и Сурваки може да се причисли към най-мистичните български празници. Защото по-голяма част от ритуалите и обредите извършвани през тези дни носят духа на старите българи. Обредна трапеза: варена свинска глава, пача, баница, пита, кокошка или пуйка със зеле, печено прасенце, мед, варено жито, орехи, ошав.

 На Васильовден имен ден имат: Васил, Василка, Василия, Василена, Веселин, Веселина, Весела, Василий, Василина, Васияна, Васо, Влада, Властин, Властина, Властомир, Влайко, Ваца, Въло, Въла, Въто, Царена, Царил, Царила.

https://dnes.dir.bg/news/vasilyovden-10220247
« Последна редакция: Септември 17, 2018, 14:30:41 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7257
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Opera 11.60 Opera 11.60
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Васильовден
« Отговор #4 -: Януари 01, 2012, 11:00:58 »
Сурвачката да е дрянова, повелява традицията


Дрянова пръчка, украсена само с естествени материали - символ на плодородието, повелява сурвакарската традиция, изпълнявана в първия ден на новата година. Това разказа за БТА главен асистент д-р Вихра Баева от Института за етнология и фолклористика с етнографски музей към БАН.

 Познатият сурвакарски ритуал се е появил още преди християнството, но продължава да съжителства с официалната религия, като се е прикрепил към честванията на Васильовден, отбеляза Баева.

 Според традицията млади момчета - сурвакари, обикалят в първия ден на новата година домовете и "налагат" за здраве и берекет.

 Смята се, че сурвачката носи здраве, защото е направена от дрян - дървото, което първо разцъфва през годината - още в края на януари. Затова се смята, че дрянът е много жилаво и устойчиво дърво, което символизира здравето.

 Дървото има и една по-специална символика в митологиите и фолклора на всички народи по света, разказа Баева.

 В много от митовете се появява образът на Световното дърво, което е нещо като умален модел на Вселената.

 Дървото има три части - корен, стъбло и клони, които съответстват на трите нива на Вселената - подземния свят - на мъртвите и демоните, човешкия свят и небесния свят - на висшите сили. В нашата традиция сурвачката се появява като олицетворение на Световното дърво и символизира това единство на Вселената и хармонията между трите свята, отбеляза специалистът.

 Другото значение, което сурвачката трябва да носи, е изобилие и плодородие, посочи Баева. Пръчката трябва да бъде окичена с плодове, семена, зърна, ядки или кравайчета. Вълната също често присъства в украсата й, защото символизира плодородието при животните. В някои краища на страната се слагат още чемшир, парички или червен конец, а в други се правят специфични къдрички от кората на дряновата пръчка. Червеният конец върху дряна предпазва от уроки и злини, означава здраве, нов живот и сила, коментира Баева.

 Няма модел за изработване на сурвачката, тя е различна в различните региони на страната, както са и носиите и фолклора като цяло. Важното е обаче да няма изкуствени материали, които не носят смисъл нито от ритуална, нито от естетическа гледна точка, подчерта специалистът.

 След изпълнението на ритуала по сурвакане в миналото дряновите пръчки са изгаряни, подобно на останалите ритуални предмети, които се използват. Според поверията ритуалните предмети не трябва да бъдат осквернявани като се изхвърлят на нечисто място или се тъпчат. В днешно време сурвачките могат да се приберат и да се използват през следващата година, отбеляза Баева.

 Макар че според традиционната култура ритуалът трябва да се изпълнява от момчета или ергени, сурвакането вече е преминало в компетенциите на децата, все повече губи от дълбокия си ритуален смисъл и носи забава и веселие в домовете, посочи Баева.

 Малките сурвакари, които нямат предварителна подготовка, могат да ползват една от най-лесните и популярни формули, с които се нарича, когато се изпълнява ритуалът:

 "Сурва, сурва година, весела година,
 пълна кесия с пари, пълна къща с коприна,
 златен клас на нива, червена ябълка в градина,
 живо, здраво до година, до година, до амина!"

http://www.dnes.bg/stranata/2011/12/31/survachkata-da-e-drianova-poveliava-tradiciiata.147694#13254082706341&if_height=372

Неактивен Ратникъ

  • Registered user
  • Hero Member
  • ****
  • Публикации: 1237
  • Карма: +105/-147
  • Пол: Мъж
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Firefox 9.0.1 Firefox 9.0.1
Re: Васильовден
« Отговор #5 -: Януари 01, 2012, 14:05:45 »
Чакайте сурвакари !!! Дано поне тая година на вратата ми почукат българчета, че по тия вълчи празници съм се овълчил  :evil:


Share me

Digg  Facebook  Twitter  Google  
Smf