5 декември - Савинден, Света Сава
На 5 декември българската православна църква чества празника Св. Сава.
В българските представи Св. Сава е жена - светица, сестра на Варвара и Никола, покровителка на чумата.
"Сава" от старогръцки е „събота" (предвиждащ).
Познат е израза: "Варвара заварява болестите, а Сава ги разсява".
Обреди и обичаи
В някои райони се празнува за сечено и порязано, затова се избягва да се сече и реже. Жените не пипат остри предмети (ножици, ножове, игли), за да не им причинят зло Варвара и Сава.
В някои райони празнуват Савинден и в чест на мъртвите. Жените приготвят варено жито и го раздават на гробището за помен.
Преди изгрев слънце яловите булки пресяват брашно през наопаки обърнато сито. А най-старата жена в дома нарежда: "Обърни, чедо, ситото, че да ти се обърне корема." и вярват, че след като раздаде омесения и опечен обреден хляб на кръстопът, до годината рожба ще добие.
За здраве и плодородие жените раздават и питки. Празнуват именниците и от женски, и от мъжки пол.
Празнуват хора с имена Елисавета, Сава, Савина, Съби, Събка, Съботин, Съботина, Славка, Славомир, Славчо, Сафка, Слави, Светослав, Светослава.На негo ден се почита духът покровител. Всеки дом и всяко семейство имат дух покровител, който обикновено приема обаза на смок, т.е. змия.
В същото време обредите "закрилят" стопаните от вредоносното действие на злите сили.
Някъде честват празника като на светец - мъж, покровител на вълците (вълчи пастир).
Там се вярва, че Свети Сава е роден в Кападокия през четвърти век. Основател е на много манастири в Палестина и на знаменитата лавра, която носи неговото име. На 18-годишна възраст отива в манастир, но иска пълно усамотение и затова прекарва дълги години в палестинската пустиня. Получава голямо наследство и построява няколко манастира и болници.
Митологията представя Св. Сава като брат на Св. Варвара (почитана ден преди него) и на Св. Никола (почитан ден след него). Свети Сава в народните вярвания е по-добрия, той винаги върви след Варвара и я моли да не пуска от ръкава си ледени зърна по нивите. Двата подготвят празника на Св. Никола, затова се казва: "Варвара вари, Сава пече (меси), Никола гости гощава".
http://legendite.blogspot.com/2009/12/blog-post_03.htmlhttp://www.bg-history.info/?p=statia&statiaid=277
В българските представи Сава е жена - светица, сестра на Варвара и Никола, покровителка на чумата. Някъде честват празника като на светец - мъж, покровител на вълците (вълчи пастир). познат е също израза: "Варвара заварява болестите, а Сава ги разсява" .
В определени райони празнуват Савинден и в чест на мъртвите. Жените приготвят варено жито и го раздават на гробището за помен.
Преди изгрев слънце момите пресяват брашно през наопаки обърнато сито. По време на пресяването присъства възрастна жена, с която момата води обреден диалог. Неговата роля е да се изпълни желанието за сполучлива женитба на девойката.
За здраве и плодородие жените раздават и питки. Празнуват именниците и от женски, и от мъжки пол.
Основната част от обредността на Савинден може да се определи като женска. Ясно се налага народната представа за светеца-Андрогин; неговата двойствена природа определено клони към женския облик. Тази същност е детерминирана не само от роднинството - сестринство със света Варвара, но и от ситуирането на празника в период на преход към зима.
Практически в обредно отношение празникът "дублира" този на Варвара. Същността на персонажите е еднаква; връзка с хтоноса, болестите, отвъдния свят на мъртвите и едновременно с това плодородието, закрилата на плодовитостта. Можем да определим функциите на ритуалните практики (и изобщо на честването) като продуциращи, подготвящи следващия аграрен и социален цикъл и главно - неговото благополучие.
В същото време обредите "закрилят" стопаните от вредоносното действие на злите сили.
http://margaritta.dir.bg/dekemvri/0407kalendar_dekemvri.htm