5 декември - Савинден, Св.Сава

[Hatshepsut]

5 декември - Савинден, Света Сава

На 5 декември българската православна църква чества празника Св. Сава.

В българските представи Св. Сава е жена - светица, сестра на Варвара и Никола, покровителка на чумата.
"Сава" от старогръцки е „събота" (предвиждащ).
Познат е израза: "Варвара заварява болестите, а Сава ги разсява".
 

Обреди и обичаи

В някои райони се празнува за сечено и порязано, затова се избягва да се сече и реже. Жените не пипат остри предмети (ножици, ножове, игли), за да не им причинят зло Варвара и Сава.
В някои райони празнуват Савинден и в чест на мъртвите. Жените приготвят варено жито и го раздават на гробището за помен.
Преди изгрев слънце яловите булки пресяват брашно през наопаки обърнато сито. А най-старата жена в дома нарежда: "Обърни, чедо, ситото, че да ти се обърне корема." и вярват, че след като раздаде омесения и опечен обреден хляб на кръстопът, до годината рожба ще добие.
За здраве и плодородие жените раздават и питки. Празнуват именниците и от женски, и от мъжки пол.

Празнуват хора с имена Елисавета, Сава, Савина, Съби, Събка, Съботин, Съботина, Славка, Славомир, Славчо, Сафка, Слави, Светослав, Светослава.

На негo ден се почита духът покровител. Всеки дом и всяко семейство имат дух покровител, който обикновено приема обаза на смок, т.е. змия.

В същото време обредите "закрилят" стопаните от вредоносното действие на злите сили.
Някъде честват празника като на светец - мъж, покровител на вълците (вълчи пастир).
Там се вярва, че Свети Сава е роден в Кападокия през четвърти век. Основател е на много манастири в Палестина и на знаменитата лавра, която носи неговото име. На 18-годишна възраст отива в манастир, но иска пълно усамотение и затова прекарва дълги години в палестинската пустиня. Получава голямо наследство и построява няколко манастира и болници.
Митологията представя Св. Сава като брат на Св. Варвара (почитана ден преди него) и на Св. Никола (почитан ден след него). Свети Сава в народните вярвания е по-добрия, той винаги върви след Варвара и я моли да не пуска от ръкава си ледени зърна по нивите. Двата подготвят празника на Св. Никола, затова се казва: "Варвара вари, Сава пече (меси), Никола гости гощава".

http://legendite.blogspot.com/2009/12/blog-post_03.html
http://www.bg-history.info/?p=statia&statiaid=277

В българските представи Сава е жена - светица, сестра на Варвара и Никола, покровителка на чумата. Някъде честват празника като на светец - мъж, покровител на вълците (вълчи пастир). познат е също израза: "Варвара заварява болестите, а Сава ги разсява" .
   В определени райони празнуват Савинден и в чест на мъртвите. Жените приготвят варено жито и го раздават на гробището за помен.
   Преди изгрев слънце момите пресяват брашно през наопаки обърнато сито. По време на пресяването присъства възрастна жена, с която момата води обреден диалог. Неговата роля е да се изпълни желанието за сполучлива женитба на девойката.
    За здраве и плодородие жените раздават и питки. Празнуват именниците и от женски, и от мъжки пол.

   Основната част от обредността на Савинден може да се определи като женска. Ясно се налага народната представа за светеца-Андрогин; неговата двойствена природа определено клони към женския облик. Тази същност е детерминирана не само от роднинството - сестринство със света Варвара, но и от ситуирането на празника в период на преход към зима.
   Практически в обредно отношение празникът "дублира" този на Варвара. Същността на персонажите е еднаква; връзка с хтоноса, болестите, отвъдния свят на мъртвите и едновременно с това плодородието, закрилата на плодовитостта. Можем да определим функциите на ритуалните практики (и изобщо на честването) като продуциращи, подготвящи следващия аграрен и социален цикъл и главно - неговото благополучие.
   В същото време обредите "закрилят" стопаните от вредоносното действие на злите сили.

http://margaritta.dir.bg/dekemvri/0407kalendar_dekemvri.htm

[Hatshepsut]

5 декември - Савинден

На 5 декември църквата чества свети Сава Освещени. Обозначен ясно в народната традиция, празникът съвпадат и с един по-особен момент от живота на човека – раждането на Новата година, на надеждата за берекет, здраве и щастие.

Старо поверие разказва, че Сава и Варвара били две светици-девици, чиято мисия била да се грижат за здравето на децата. Понякота те се възприемали и като орисници, които имали пръст в съдбата на новородените.

Според други народни предания Сава не бил брат на Варвара, а жена, свързана с царството на мъртвите и света на болестите. Затова на този ден жените ходят на гробищата, палят свещи, раздават варено жито, ябълки и хляб за душите на умрелите.

Празника предците ни свързват и с магическото време, когато гадателки и баячки правят магии и заклинания, най-често за задомяване и против безплодие. В полунощ се събирали девойките за женене, като всяка носела торба с брашно и сито. Заедно с гадателките отивали на тайно място, по тайна доба. Докато момите пресявали брашното, възрастните жени ги учели как да държат ситото изправено, как да си избират подходящ съпруг, как да се задомят щастливо, да си родят здрави деца. Изричали магически заклинания, с надеждата, че желанията им ще се сбъднат.

На свети Сава по стар обича се пържат мекици, които се раздават за здраве и благополучие. Българите се подготвят и за Никулден – 6 декември. Емоционално свързван с дните на Варвара и Сава, той е своеобразна кулминация на предпразничната новогодишна обредност.

Именници през тези дни са: Сава, Савин, Савко, Саво, Сево Савчо, Савета, Савина, Савка, Савета, Елисавета; Сабин, Съби, Събе, Събко, Съботин, Съботко, Събчо, Сабина, Сабинка, Събка, Съботинка и др.

http://frognews.bg/news_29336/Dnes_chestvame_sveti_Sava_parjim_mekitsi_za_zdrave/