2 февруари - Зимна Богородица

[Hatshepsut]

2 февруари – Сретение Господне (Зимна Богородица)

Зимна Богородица, Вълча Богородица, Сретение господне, с тези имена е известен 2 февруари. Той е включен към цикъл от три последователни дни, наречени Трифунци – 1, 2, 3 февруари. На 1 февруари се празнува Трифоновден, на 2 февруари – Сретение Господне, а на 3 февруари – Свети Симеон. Той е вторият празник от обредно-ритуалния комплекс Трифунци и един от четирите празника, посветени на Божията майка (Успение на Пресвета Богородица – 15 август – всяка година, Рождество – 8 септември всяка година, Въведение Богородично – 21 ноември всяка година).
 Четиридесет дни след Рождество Христово енориите на Православната църква празнуват Сретение Господне. Тъй като този празник обикновено се случва в делничен ден, ние почти го забравяме, въпреки че той отбелязва завършването на коледното време и разкрива осъзнаването на пълния смисъл на Рождеството от човека, пребъдващ в чиста и пълна радост.
 Христовата църква причислила Сретение Господне към дванадесетте велики празници в годината, а на другия ден след този празник чества паметта на свети Симеон Богоприемец и на пророчица Анна. Този празник, установен още в ранните векове на християнството, започнал да се празнува особено тържествено от времето на византийския император Юстиниан Велики (527-565 г.)
 Четиридесет дни след раждането на Исус Христос света Дева Мария донесла своя Младенец в Йерусалимския храм според Мойсеевия закон, който заповядвал всяко първородно от мъжки пол да бъде посвещавано или представяно пред Бога. Това било установено за спомен от избавянето на израилските първородни от смъртта, която поразила всички египетски първородни от човек до добитък. Затова всеки първороден като собственост на Господа бил длъжен с определена от закона цена да бъде откупен. А след навършване на 40 дни от рождението, майката на първородния принасяла в жертва на Бога агне. Ако майката е бедна, принасяла гургурица или два гълъба. Смята се, че Богородица закриля бременните жени, майките, раждаемостта и семейството.
 По благочестив обичай и днес новородените деца на 40-ия ден от рождението им се занасят в храма за благословение и на майките се чете определена молитва.
 Българите наричат празника „Зимна”, „Трифонова” или „Вълча Богородица”. Легенда разказва, че Св. Богородица отивала в черквата, за да й четат „чиста молитва” на 40-ия ден от раждането на Христос. Срещнала Трифон, който зарязвал лозето си. Той й се присмял и бил наказан от нея, като си отрязал носа и оттук празникът се нарича още „Трифон чипия”. На Сретение Господне жените носят в черквата пресни пити, вино, туршия, които после раздават на съседските къщи.
Съществува поверие, че ако на този ден вземеш пари на заем, ще взимаш през цялата година, ако ли пък дадеш – ще даваш през годината.

Смята се, че Богородица закриля бременните жени, майките, раждаемостта и семейството.
    През този ден не се работи, защото децата ще се раждат белязани. Спазва се строго половото въздържание: така ще се увеличи плодовитостта на домашните животни и те ще бъдат живи и здрави. Жените не пипат остри предмети, не режат хляб, конци или дърва, за да бъдат здрави децата.
    Месят се питки и се раздават в две къщи.
    По това кой първи ще дойде в къщата се гадае какво дете ще се роди първо — мъжко или женско.
    Девойките вярват, че бъдещият им съпруг ще прилича по външен вид и нрав на онзи мъж, когото срещнат пръв.
   В народните представи света Богородица е покровителка на бременността и родилките, но също е "вълча Богородица", свързана с животни, олицетворяващи демоничните сили на долния свят. Така едновременно се почита християнската светица-майка и се омилостивяват силите на злото — чрез житна жертва, сексуално въздържание (своеобразен пост) и редица забрани, имащи магически характер.

Предсказания:
 Ако на този ден вали дъжд, ще вали през цялото лято. Ако има сняг, ще има и жито. Ако вземе човек пари на заем, цялата година ще взема и обратното.
 По това кой първи ще дойде в къщата се гадае какво дете ще се роди първо – мъжко или женско. Младите момичета вярват, че какъвто мъж първи срещнат на този ден – такъв ще бъде и техния бъдещ съпруг – по външен вид и по характер. Затова празникът се нарича Сретен или Обретен.

 Имен ден празнуват:
 Сретен (честен, доволен, радостен, успешен, пълен със сполука),
 Сретка, Сретко, Радост, Радостина, Радостин, Рада, Радка, Радина, Радой, Райна, Райка, Райничка, Радинела, Радомила, Весел, Весела, Веселина, Веска

Източници:

https://www.eurochicago.com/
http://margaritta.dir.bg/fevruari/0409kalendar_fevr.htm

[Hatshepsut]

Зимна Богородица

Зимна Богородица (или Вълча Богородица, Миши празник, Сретение) е славянски празник в българския народен календар, който се отбелязва на 2 февруари. Той е включен към цикъл от три последователни дни, наречени Трифунци – 1, 2, 3 февруари. На 1 февруари се празнува Трифон Зарезан, на 2 февруари – Сретение Господне, а на 3 февруари – Свети Симеон. На празника са се запазили множество останки от старата славянска религия под формата на обреди, обичаи и заклинания. Старото славянско име на празника е Перунов день или Громница (от старобългарски – гром, тоест – гръм), защото е бил посветен на гръмовержеца бог Перун.

Народната етимология е измислила името на празника във връзка с първата среща (на църковнославянски: сретение) на зимата с пролетта, което е породило комплекс от много прогнозиращи знаци и обряди.

Българските обичаи

Поверието гласи, че през този ден не трябва да се работи, за да не се родят деца с белези. За здравето на децата, жените не се докосват до остри предмети, не цепят дърва, не режат конци и хляб. Характерно е и спазването на пълно полово въздържание – по този начин се счита, че домашните животни ще бъдат здрави и ще се увеличи плодовитостта им. Друг пророчески обичай е месенето на питки, които трябва да е раздадат в две различни къщи. По това кой първи ще влезе в дома на този ден се гадае дали следващото дете ще е женско или мъжко.

Зимна Богородица е покровителката на родилките и бременността, но също е наричана и "Вълча Богородица", защото е свързана с животните, които олицетворяват злите сили на подземния свят. Доказателство за езическите корени на празника са обредите, които се извършват за почитане на светицата-майка и за омилостивяване на злите сили – прави се житно жертвоприношение, спазват се сексуално въздържание и други забрани, имащи вълшебен характер.

На някои места в южна България на този ден са се правели прогнози за предстоящата година, а също така хората са се старали да предскажат какъв ще бъде урожаят. В западна България е характерно празнуването през първите три дни на февруари, които се наричат Трифунци, в чест на Св. Трифон. Считало се е, че през тези дни вълците са освирепявали и за това също се наричат и "вълчи празници". Сред народа са възникнали множество забрани: думата вълк са се старали да не се произнася, за да не нанесе вреди. "Вълчите празници" са се празнували и през есента, в началото на коледния пост, и забраните тогава са същите както и на граничния пролетен период – Трифунци.

Поговорки и знамения

Банатските българи са разказвали за поведението на мечката в този ден: "Мечката на Сретение излиза от бърлогата, за да си види сянката. Ако деня е слънчев и мечката види сянката си, тя се обръща на другата страна, за да продължи съня си. Това значи, че още 40 дни ще бъде студено."

https://bg.wikipedia.org/