За Свободата и за робството

  • 4 Отговора
  • 1009 Прегледи

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

*

Неактивен Death angel

  • *
  • 1498
  • +189/-28
  • Пол: Мъж
За Свободата и за робството
« -: Август 30, 2011, 22:57:28 »
Политически и философско-религиозни размишления
(откъс)
Автор: Стоян Михайловски

В настоящия книжовен труд ще бъдат изложени съждения от научно-политически характер, сиреч съждения, които нямат нищо общо с никакво теснопартийно учение, с никакви едностранчиви социални догми.

Философията на историята, социологията и психологията на тълпите единодушно твърдят, че прогресът в духовете тряба да предшествува прогреса в уредбите, сиреч, че преобразованията във външния живот тряба да бъдат плод на преобразованията във вътрешния живот.

Това имаме да докажем ние.

Творецът на социологията, Авг. Конт, излага основното начало на тая наука в следните седем думи: toute réforme doit commencer par les consiences - всяка реформа тряба да почнува от съвестите.

Идентично твърдение намираме и у други великан на френската мисъл, Тен: l’emancipation sans l’éducation est une hérésie scientifique - еманципация без възпитание е научна ерес.

Подобно учение минава за назадничавост и мракобесие в България - страна, където истината не бива зачитана, ако не е приятна - и където от социалните науки не се иска да показват и да доказват нещо, а да развиват обична или модна някаква пандера.

Нека побързаме да заявим, че читателите ни няма да намерят ни сянка от назадничавост в тези страници.

Няма съмнение, че истините, които формулираме, са истини люти - можем дори да ги назовем безжалостни.

Но това са научни истини.

Научните истини не зачитат никакви партийни интереси.

Научните истини не биват такива, каквито нам се иска да бъдат - а такива, каквито могат да бъдат.

Науката осъжда всякаква крайна систематизация, която не може да роди освен сектантство.

Науката не признава никакви олигархически или полиархически партийни организации, понеже те водят към идеен абсолютизъм.

Едно време забегналите в Букурещ български дейци бяха формулирали така своя ламтеж за волности:

Свобода или смърт!

Изминаха се петдесет години и днес тая формула се измени така в устата на охкащите под гнета на лъжесвободата български граждани:

Слободия, по-зла от неволия!

Защо това?

Ето питане, което ще намери отговора си в тези страници.

Ние ще покажем, че всяка ненавременна свобода е лъжесвобода и че всяка лъжесвобода е пречка за развоя на истинската свобода. И едновременно като покажем това, ще стане очевидно, че няма по-свободолюбив човек от оня, който се опълчава против прослободнелостта от името на същинската и истинна свобода.

Разбира се, каквито мощни и да бъдат нашите доводи, ние не храним надежда, че ще можем да убедим елевтероманите и да ги ориентираме в пътя на светлата и живоносна действителност.

Психиката на тесногърдите сектанти е такава, че те не търсят, в областта на знанието, една истинска доктрина, а търсят начин да оправдаят и подкрепят доктрината, която априорно са избрали и която възмечтават да наложат на своите съграждани.

Преди две-три десетки години един народен представител, прототип на партизански ратник, думал:

- Слушал съм много пъти речи, произнесени от хора мъдри и опитни, които са ме карали да променям мнението си, заставяли са ме да мисля диаметрално противното на туй що съм мислел по-рано; но ни една от тези речи не е смогвала да промени гласуването ми в Камарата!

Това напомня думите, отправени към Платона от един старовековен гръцки софист:

- Няма да ме убедиш, ако и да ме убедиш!

Истината е безсмъртна.
И като безсмъртна - истината може да чака.

Рано или късно тя се налага, и не може да не се наложи, понеже тя е закон на живота и закон на историята, и понеже всичко, което вирее и иска да вирее, в нея и чрез нея вирее.

Истината се налага. Но тя се налага по два начина, или по-вярно, на два вида хора: или на хора разбрани, на хора разумни, и тогава нейното появление не причинява никакви състресения, никакви катаклизми; или на хора неразбрани, на хора неразумни, и тогава нейното появление се уподобява на опустошителен гръмотевичен удар.

В България мъката, неволята, теглото са винаги били едничкият модус, по който истината е смогвала да прояви своето велемощие и своето господство.

Такава е съдбата на духовно безоките народи.



VII

Въпросът за реформата на умовете посред българската интелигенция е всъщност въпрос за нейното отказване от всякакви абсолютни философски твърдения в политиката.

Велико благодеяние ще стори на тая интелигенция онзи, който смогне да я убеди, че абсолютното - в политиката - е абсолютно относително!

Преценявайки нравствената стойност на човечеството в деветнадесетия век, Ренан дума:

- L’humanité dans son ensemble offre en assemblagе d’êtres bas, égoïstes, supérieurs â l’animal en cela seul que leur égoïsme est plus réfléchi... Сиреч: човечеството, в своята цялост, не е друго освен една сбирщина от низки и себелюбиви същества, отличаващи се от животните само по хитроумството, с което подкрепят своя егоизъм! (Renan, Vie de Jèsus.)

Тая оценка е може би прекалено рязка и люта.

Нека речем, че - при сегашния стадий на своето духовно развитие - човешкото същество е вдадено в един култ, който абсорбира всичките му психически сили - култът на интереса.

Култ на интереса, това е, ако щете, култът на материалното добруване, на щастието.

Щастие и материални интереси - човеците ги идентифицират. Те казват: страданията изхождат от лишения, от нищета. На всяка цена тряба да бъдем охолни. На всяка цена тряба да овладейме доволство.

Материалистите измислиха даже - във втората половина на деветнадесетия век - един особен израз, с който формулират своите влечения - le droit au bonheur, право на щастие, право на благуване, право на жизнерадост.

Но нека не се отстраняваме от предмета си.

Божеството, на което се покланят деветдесет и девет на сто между човешките същества, е интересът.

Това не тряба да ни отчайва, разбира се. Човечеството има да живее още милиони години. До-ще време, прочее, когато, наситено да се лута от вълнения във вълнения и от тревоги в тревоги, човечеството ще разбере, че само доктрината на любовта, възвестена от Богочеловека, може да уздрави, във всяко общество, траен ред и блага хармония. Но тоя час не е ударил още.

Материалните интереси, макар неразрушими, са променчиви.

Развоят на цивилизацията променя начина на живеене у нас, променя нашите потреби и нашите домогвания. Работи, от които имахме нужда преди сто години, сега не ни трябват. Работи, от които нямахме нужда преди сто години, сега ни са нужни.

Освен туй обществени и индивидуални сили и стойности - каквито нямаше преди един-два века, има ги сега; а такива, каквито имаше в него време - изчезнаха вече.

Всичко дохожда и отхожда - всичко се променя; животът е калейдоскоп.

Е добре, политиката има за цел да урежда човешките интереси - да канализира тяхната променчивост.

Политиката поддържа ред; политиката бди щото между ламтежи и ламтежи да няма стълкновения. Политиката бди щото в кръга на законното си саморазвитие всякой член от обществото да може волно да се предава на своето културно живуване и духовно усъвършенствувание.

Политиката учи хората, че всичко, което има сили да вирее, има право да живее - че всичките законни интереси заслужават закрила и уважение.

Интересите, бидейки променчиви - политиката е променчива.

Политиката е променчива в тоя смисъл, че тя не е като религиозните догми - не почива на априорни твърдения. Тя върви подир живота, наблюдава живота и се съобразява с него, получава лозунг от него. Тя лъкатуши, извива се, криволичи - както лъкатуши, криволичи и се извива животът.

В тоя смисъл ние казахме, че в политиката абсолютното е абсолютно относително.

Най-добро определение на политиката е било дадено от френския държавен мъж Jules Simon:

- La politique, дума той, est la science de l’équihbre - политиката е наука на равновеса (M. Blok. Encyclopédie politique.)

Хората нямат еднакви убеждения, еднакъв талант, еднакви вярвания, еднакво възпитание, еднакви познания, еднаква умелост и опитност: това поражда конфликти; политиката се мъчи да ги спогажда. Тълкувайки своята дефиниция, J. Simon прибавя: la politique concilie les intérêts opposés.

Не падай духом, където ти падне !

*

Неактивен Death angel

  • *
  • 1498
  • +189/-28
  • Пол: Мъж
Re: За Свободата и за робството
« Отговор #1 -: Август 30, 2011, 23:10:25 »
Идеалът на политиката е: всякой да може да разширява своите интереси и да усиля своите успехи, без да накърнява тия на ближния си.

Как се достига това?

Чрез взаимни отстъпки.

За да придобиваме безпрепятствено потребното - тряба да знайме да жертвуваме прекаленото, преувеличеното.

Гамбета изказва твърде красноречиво тая истина, като дума:

- La modération est la raison politique! - Политическата мъдрост състои в умереността (Reinach, Vie de Gambetta).

Абсолютните философски твърдения в политиката - като не взимат във внимание действителността, като се опълчват против законите на живота - водят към софизми.

Много хора разсъждават така:

- Силата не е нищо; правото е всичко.

Това е софизъм.

- Le droit sans la force est une abstraction - дума Тиер, - право без сила е абстракция.

Историята посочва на факти, които оборват тоя софизъм; тя ни дава да разберем, че силата може да се подвизава без одобрението и подпомагането на правото.

Други хора думат:

- Правото не е нищо; силата е всичко.

И това е софизъм.

On peut gouverner avec des baionnettes, дума Гамбета, mais on ne peut s’asseoir dessus - с щикове можем да управляваме, но не можем да направим от тях седалище.

Историята ни посочва на преврати в умовете, произлезли от усилване на чувството на правдивостта, и ни показва как тези преврати в умовете са докарвали преврати в делата.

Къде са - срещу тези софизми - същината на работите, действителността, истината, налагана от живота и от опитността?

Ето ги:

Силата често се подвизава несъюзена с правото; правото често се проявява неподкрепено от силата; но това, което е нормално, това, което хармонира със законите на живота и на историята, това, което е съобразно със земната мисия на човека - духовният възход - изисква щото сили и право да се подвизават задружно. Във всичките си начинания и предприятия мъдрите хора тряба да поставят заедно, да съединяват неразривно силата и правото.

Софизмът поражда духопомрачение - духопомрачението повлича неправда - неправдата поражда насилие...

Един френски писател говори така за грозните злодеяния, които се вършеха във Франца във времето на първата френска революция:

- Ce qu’il y avait d’absurde dans les ésprit explique ce qu’il y avait d’atroce dans les actions!

Нелепиците в умовете обясняват свирепостите в делата! (Block, Encyclopedie politique).

Такова присъждане заслужават и крайните елементи в сегашна България. Револверните разправии, каквито гледаме от дълго време насам из софийските улици - и които, нека го речем между скоби, ни дават да разберем, че престъпността е пуснала дълбоки корени в утробата на българщината - не са нищо друго освен логична последица на духовното тровило, което прояжда душата на фанатизирания млад политикан!

В своята студия върху френската революция Anatole Leroy Beaulieu дума:

- Революцията се провали затова, защото тя гледаше на политическата наука като на сбирка от алгебрически и геометрически аксиоми; тя забравяше това учение на историята - че в живота на народите не могат да се намерят явления абсолютно еднообразни по своя зародиш, развой и край; тя забравяше, че всички крайности водят към катастрофа, защото крайностите, сиреч прекаленостите, не са освен погазване законите за правилното и мудно виреене на нещата.

In medio virtus - думаха старите римляни, всяко добро е по средата. Според старите гръцки философи - особено Питагор и Анаксагор - всяко добро в природата и човечеството е последствие на броене и измерване. Без мяра няма условие за живот, думаха те.

Френските революционери думаха, наопаки - каквото искаме и вършим, тряба да го искаме в пълния му развой и да го вършим до крайните му предели.

Жирондинците погинаха само защото разсъждаваха така:

- Да искаме мъдра свобода, това е добро; но да искаме свобода, за да беснейме, сиреч да беснейме от името на свободата, това не е вече свобода, а е карикатура на свободата!

Казахме, че софизмът поражда духопомрачение.

Елевтероманията у френските революционери отишла дотам, че един член от парижката комуна се опитал да прокара такова едно постановление:

- Всичките камбанарии ще бъдат съборени, понеже те се издигат високо над другите сгради и по този начин освещават някак принципа на неравенството, толкова ненавиждан от парижаните!

Историята се повтаря.

Същите причини донасят същите резултати. Близо сто и четиридесет години подир френската революция - болшевишка Русия иде да потвърди мнението на историците, че преустройство, предприето от болни души, не може да бъде освен влошаване на тяхната болка.




VIII


Един френски афоризъм дума: On est toujours l’ultra de quelqu’un!

Сиреч: колкото и да бъдеш краен в идеите си - се ще се намерят хора по-крайни от тебе!

Преди четиридесет и шест години бе подарена на турския неволник самоуправия.

Слугата стана господар.

Робът стана повелител.

Окованият стана мечоносец.

Не се минаха пет години, появиха се знаменосители на демократизма.

Питаха ги:

- Какво искате, господа?

Те отговаряха:

- Искаме радикални преобразования!

Казваха им:

- Имате ги. Обезнароден и обезправен дунавски вилает се превърна в народностна и правова държава. Обезбългареното бе наново побългарено. Прабългарщината възкръсна и властвува.

- Не. Тълпите са сега властници, но ние искаме да няма друга власт освен тяхната. Негово величество народът тряба да бъде господар на господарите!

Минаха се други пет години, появиха се социалисти.

- Каква е вашата програма, господа?

- Искаме еманципация на неимотните от владичеството на имотните.

- В България няма индустрия - такава, каквато виждаме в Централна и Западна Европа, в Америка и прочее. В България има дукенджийство. Майстори от една страна - чираци от друга страна, и толкова. И всички майстори са бивши чираци. Колкото за нашите селяни, те са най-еманципираното селско население в Европа. Никъде селянинът не е тъй заможен, както у нас. В Румъния цари селско робияшество. У нас няма мушиери. У нас селянинът притежава дом, плевник, хамбар, ниви и говеда. Вие се опитвате, прочее, изкуствено да насаждате социализъм у нас.

- Не, социализмът е самороден плод; той пониква сам в душите и няма потреба от сеячи. Той и