Български пожелания, благословии и пословици
Те представляват твърде богат дял от традиционното, езиково и поетическо творчество. Целият вътрешен мир и гений на народа ни, всичките му копнежи и хилядолетни понятия и познание, свързани с оцеляване и идеали за успех са тук - намерили сполучлив, епичен езиков израз от дълбините на човешката душа.
Единствено българите се обръщаме към Бога формално с: "дядо Боже", нали?
А за придаване още по-голяма тежест в думите смирено ги поставяме под закрилата на Бога или на светците:
- Бог да пази!
- Бог да обръща на добро!
- Бог да ти заплати за едното сто!
- Бог и света Богородица да са ти на помощ!
- Бог да те чува от туна, беда и зла среща!
- Господ да те даруе с голем разум!
- Да даде господ мир и берекет!
- Дал ти Господ здраве и кола имане!
- Да даде господ да се валят у мед и у масло!
- Да остарееш, да побелееш като св. Никола!
- Добър ден!
- Добра среща!
- Добра стига!
- Добро връщане!
- Честита ви радост!
- Честит имен ден!
- Честит гост!
Поздравите имат чудната сила да въвеждат с формули благоприятен ток на събитията:
- Добри сетнини да хариже Господ!
- За много годин да презимееш, да прелетееш!
- Зло да те не види, а добро да не замине!
И в областта на труда към обилие, сполука и преуспяване на всяка работа си пожелаваме:
- Хаир да видиш от стоката!
- Хаир да видиш от парите!
- Господ да му настави имане и години!
- Да прелива у кошовете (жито)!
- Да прелива у бъчвите (вино)!
- Да се носи по живо, по здраво!
- Да се носи по сватби и годежи!
- Да ти са златни ръцете!
- Ден да работиш, на кола да се вдига!
- Добри кярове и добри наплатки!
- Желязо да хванеш, злато да му се учини!
За Сватба, е още по-епично!
Като най-важен обред в живота ни, с който настъпва пълен обрат в личното и социално положения - чудесата продължават! Тук с неизмерими сетнини, щастие за съпрузите и тяхното потомство, даваме повод за безброй магически действия и думи. С тях се цели ту защита от беди, ту сигурност със завещани от традицията жестове, постъпки и пожелания – завидно състояние, здраве и челяд:
- Амин, дай, Боже, пълна сполука!
- Господ здраве и живот да им даде, и у къщи берекет и челед!
- Година 'ва венчане, в година кръщене!
- Да доживеят и по-честити дни!
- Да китите, да цъфтите!
- Що фанете, зелено да стане!
- Да остареят, да побелеят като Рила и Стара планина!
- Да си омръзнат като сол и хляб!
- Да доживееш внуки да видиш!
- Господ да ги благослови!
...Широкият замах и ритмичният градеж на тази тъй щедра по всички посоки благословия е зашеметяваща, хей!
Пословици:
1. Детето е како секира, дори да вреди все на рамо го носим.
2. Шантавите хора са с бол време за губене, здравите не.
3. Онзи дето помага с мерак, идва неканен.
4. Пълзенето го учим преди ходене.
5. Не сички пилци са ястреби - някои са сал кукувици.
6. Лошото никогиш не се обръща в добро, дорде се не случи по-лошо.
7. Сал умрела риба следва реката.
8. Слушането е баш майсторлъкът в раздумка.
9. Който сака пеене, все е с песен на уста.
10. Пътят нивга ней дълъг, пойдеш ли към другар.
11. Три пати мери, еднаж крой.
12. Убава дружина и железно кале отвара.
13. Пилците се познат по пеенето, а людете по дружбата.
14. Който повни случки е паметен, а който повни битки - мъдър.
15. Без деца къща не расте.
16. Жабата и злато да види, говори - блато.
17. Где сърце е мрътво - сичко е тако.
18. Който пита - не скита.
19. Момче е за брак, щом с око намигне.
20. Щом деца не бушуват - малка е къщата.
21. Ако жена ти е много лична, не пущай я сама по сватба.
22. Арният юнак дома не мре.
23. И во волски рог да си свит, смъртта пак ке те найде.
24. Глава ни копа, ни оре - само с хора спори.
25. Голо здраве, готова болка.
26. Два люти камъка не мелат брашно.
27. Къща е затворена щом я заключиш.
28. Не думай, че сичко знайш.
29. Не прави сичко що можеш.
30. Не вервай на сичко що чуеш.
31. Не дели сичко що имаш.
32. Не жали всичко що немаш.
33. Обрали му бостана, па се почесал!
34. От люлка до гроб се учи най-прилежния учeник.
35. Здрав носи млого жельби, а болен - една.
36. Езикът е по-стар от саблята.
37. Подадеш ли пръст, отпиши ръката.
38. Пустото нищо не пуска!
39. Шега и за Бог е драга.
40. Бог не воли до силен, силен на Бог се не моли.
41. Добър не питай-сам дава, умния не убеждавай – сам се сеща.
42. С едно колело се не бега.
43. С другарски нож и рог срязваш, с вражески – сал вятъра.
44. Щом глава е цела – капа се намирва.
45. Който ней болен лежал здраве не цени.
46. Слушай други, а прай како ти решиш.
47. Покана - от лицемерие, случайна среща – от щастлива съдба.
48. Пословица казал и пътя показал, поговорка казал и душа утешил.
49. Мързелив една работа два пъти я върши.
50. В едно сърце две любови не се сместват.
51. По добре своя слама, пред хорска халва.
52. Бързия кон няма нужда от пришпорване, умелия човек - от помощ.
53. По-добре с чужд ум бъди богат, от колкото с твоя, но беден.
54. Простирай нозе според одеялото.
55. С една ръка не се ръкопляска.
56. Надявал се на Бога и останал гладен.
57. Птицата греши и влиза в капан, жената греши и губи свободата си.
58. Която дълго избира, на нея плешив и гърбав мъж се пада.
59. С един пръст не можеш да ущипеш.
60. Съветвай се и с умни, и с глупави.
61. Както го помислиш, така и ще го видиш.
62. На еленови рога и муха не каца.
63. Казана дума, пусната стрела.
64. Който се надява на много, губи малкото.
65. Приятелят надържа духа.
66. Ласкава дума камъни троши.
67. Надявай се на ум, а не на сила.
68. Хладна дума като стигне сърце го обръща в лед.
69. Чакащия на Бога огън преглъщал, а печелещия с труд - дреха съшил.
70. В чужбина по-скъп от богатство е родния край.
71. Като се справиш с трудности ще ядеш катми.
72. Болестта идва на оки, а си тръгва по конец.
73. Не взимай страхливец за спътник, нито безгласен за хор.
74. Рана нанесена от сабя зараства, рана нанесена от дума – не.
75. Заблудиш ли се – погледни напред.
76. Неплачещо дете не го кърмят.
77. Опасен е не силен, а отмъстителен.
78. Дърво гние дорде е младо.
79. Не вярвай на усмихнат враг.
80. Напред погледни веднъж, огледай се пет пъти.
81. Не съди по силата на ръцете, а по силата на сърцето.
82. Без вятър дървета се не клатят.
83. Неумеещият да танцува музиката не харесвал.
84. Планината я красят скалите, човекът - главата.
85. Думата е сребро, мълчанието – злато.
86. Не се ли изпоти челото – котелът не завира.
87. Себе си не хвали, другиго не унижавай.
88. Ако не си виждал горчиво, няма и сладко да ядеш.
89. По-добре сам пробий, от колкото с други заедно да се загубиш.
90. Тихо тръгнал и стигнал, много бързал и пътя сбъркал.
91. Умния се вижда по лицето, глупака по думите.
92. Който много знае, него и бедата го пропуска, и болест не взима.
93. Угощение се намира – сърце да е ширико.
94. Дървото е хубаво с листа, човекът с дрехи.
95. Малко говори – повече слушай.
96. Истинския мъж достига целта си.
97. Пази се от обида на приятел и издаване тайна на враг.
98. Където не минава стрела не махай със сабя.
99. За умния е достатъчен знак, за глупавия и тупалка е малко.
100. Не соли върху сол и не слагай сладко връз меда.
101. Реката не размива два бряга на едно място.
102. Падналата крава – млечна.
103. Рибата харесва дълбокото, мулето – където дават повече.
104. Изпитания веднъж не изпитвай хиляди пъти.
105. Силният побеждава един, знаещият – хиляди.
106. Който пада по своя вина не плаче.
107. Откъснеш ли на змията главата, ще се извива опашката.
108. Знай много говори малко.
109. По-добре расти с бивол, от колкото с ум като копче.
110. Докато не скочиш във вода, неще се научиш да плуваш.
111. И ръжен хляб яж с вкус.
112. Надява се не на Бога, а на себе си.
113. Майка за децата се тревожи, щом децата гледат далече и навън.
114. Вятърът гони листата, а човекът - думите.
115. Дадеш ли съвет на умен – е благодарен, на глупак – ти се присмива.
116. Мръсна опашка от един вол - изцапва сто.
117. От мечка бягал - до вълк избягал, от враг се изплашил - смъртта си намерил.
118. След свада и бой - вдигнал юмрук.
119. Мисли два пъти, говори веднъж.
120. Когато кукувицата рано закука - глава я заболява.
121. Неумеещия разваля и пътя като върви, а неумеещия да говори – разваля словото.
122. Имай мярка в радостта и не губи вяра в беда.
123. Времето с ръце не се удържа.
124. Умелият се вижда по лицето.
125. Кучето е храбро в свойта кошара.
126. И малката работа свърши като голяма.
127. За гладния хляб, за сития причини.
128. Лошия кон състарява стопанин, а лошия мъж- жената.
129. Какъвто лагерът, такава и сянката.
130. Неказаната дума е господар, казаната – обща собственост
131. Дълбоката река тече без шум.
132. Което излита от 30 зъба, долита до 30 уши.
133. Път с дупки и камъни е по-добър от безпътица.
134. Две дини под една мищница не носи.
135. Който изпил млякото – останал цял, а който облизвал паницата - го хрванали.
136. Тихото куче не лае, а хапе.
137. Няма езеро без камъш, нито душа без тъга.
138. Кон се води с камшик, а ездач – със съвест.
139. Палец до пръст, както и човек до човека са разни.
140. От земята до небето има разлики между хората.
141. Като кажеш „мед” не значи, че ще имаш сладост в устата.
142. Незнанието не е порок. Нежелание за знание – това е порок!
143. Крива греда не удържа сняг, кривия човек не сдържа дума.
144. Кога те угощават пий и вода.
145. От беден номад почит не чакай.
146. Сърдечни думи до сърце стигат.
147. Рана нанесена от слово не зараства.
148. Нелюбимият винаги е излишен.
149. Водата сама не идва, но жаждата – винаги.
150. Не сядай в чужда шейна, но ако го сториш не се разкайвай.
151. Писмена на камък се не трият.
152. Криво и да седиш - право говори.
153. В смелостта е половината щастие.
154. Имай вяра в Бога, но си заключвай къщата.
155. Който днес открадне яйце, утре бивол ще открадне.
156. Незаловеният крадец е честен търговец.
157. До прехвалено дърво не ходи с голям чувал.
158. Надеждата е семе за всеки, но волята е вечно цвете.
159. Истината и справедливостта са сестри на кръста.
160. Вместо да имаш чанта с книги и шепа ум, по-добре имай в ръка книга и торба с ум.
161. Истината не се страхува от решението.
162. Не смятай пилета, преди да напуснат яйцата.
163. Първо хвани заек сетне го готви.
164. Не гълтаой преди да сдъвчеш.
165. Кой е най-бърз се уморява бързо.
166. Най-силното втурване е причината за забавяне.
167. Предателят на доверие се крие.
168. Ако някой те излъже веднъж, срам за него; ако те измами два пъти, срам за тебе.
169. Истината ходи със счупена глава.
170. Децата и глупаците казват истината.
171. Устатата говори истината, за да спи спокойно.
172. Първо виж майка ти има ли храна, после плачи за друга майка.
173. Пчелата носи мед с уста, но е с игла в опашката.
174. Не можеш да си добър за друг ако си лош за себе си.
Начало
Помощ
Търси
Календар
Gallery
Вход
Регистрация
Language: