Автор Тема: Български народни поговорки  (Прочетена 8957 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Мишок

  • Account Disabled
  • Hero Member
  • *
  • Публикации: 4655
  • Карма: +23/-34
  • Пол: Мъж
  • OS:
  • Windows Vista/Server 2008 Windows Vista/Server 2008
  • Browser:
  • MS Internet Explorer 8.0 MS Internet Explorer 8.0
Български народни поговорки
« -: Октомври 19, 2011, 19:38:29 »
Нашите поговорки винаги са ми харесвали, и винаги съм се учил на мъдрост от тях.
Не всички поговорки обаче са наистина български и добри. Много са с келешки произход или измислени от поети и писатели комунисти и миришат на гнило. Ето някои от тях.
- дай ми пари акъл не ми давай - на тази тъпанарщина няма какво да се коментира, но пък от тази поговорка може да се направи друга, добра - не ми давай пари, акъл ми дай.
- направи добро да ти се върне зло. Поговорката не е и българска, а римска и е
- направи добро да ти се върне зло.

И така кои са вашите любими поговорки напишете ги и давайте и такива тъпанарски за разбиване.
« Последна редакция: Октомври 20, 2011, 11:24:00 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7253
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Opera 11.52 Opera 11.52
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Български народни поговорки
« Отговор #1 -: Октомври 20, 2011, 11:03:50 »
По дрехите посрещат, по ума изпращат.

От всяко дърво свирка не става.

Кака либи и Келчо, като нема друг.

Който гледа надолу, мисли за голо.

Не е луд този, който яде зелника, а който му го дава.

Лудият изяжда и вола, ако има кой да му го даде.

Докато мъдрите се намъдруват, лудите се налудуват.

На подарен кон не се гледат зъбите.

Власите на края на Дунава се давят.

На прехвалени ягоди с голяма кошница не тръгвай.

Петима Петка не чакат.

Един лапа - триста зяпат.

Един бие тъпана, друг събира парсата.


Прекаленият светец и Богу не е драг.

Голям залък лапни, голяма дума не казвай.

Ситият на гладния не вярва.

Де го чукаш - де се пука.

Желязото се кове, докато е горещо.

Кучетата си лаят, керванът си върви.
 
Краставите магарета през девет баира се надушват.

Брат брата не храни, но тежко му който го няма.

Изтъка си платното и ритна кросното.

На лъжата краката са къси.

Крушата не пада по-далеч от дървото.

Залудо работи, залудо не стой.

Бог дава, ала в кошара не вкарва.

Помогни си сам, за да ти помогне и Бог.

Гарван  гарвану око не вади.

Не казвай "хоп", преди да си скочил.

Три пъти мери, веднъж режи.

По-добре на хората в устата, отколкото на хората в краката.

Ум царува, ум робува, ум патки пасе.

Език кости няма, но кости троши.




Повече български поговорки може да видите тук:

http://bg.wikiquote.org/wiki/Български_пословици_и_поговорки
« Последна редакция: Март 26, 2016, 06:54:54 от Hatshepsut »

Неактивен Хелиос

  • Registered user
  • Forum Member
  • **
  • Публикации: 52
  • Карма: +46/-4
  • Пол: Жена
  • OS:
  • Windows 7/Server 2008 R2 Windows 7/Server 2008 R2
  • Browser:
  • Firefox 8.0 Firefox 8.0
  • Зодия: Cancer Cancer
Re: Български народни поговорки
« Отговор #2 -: Ноември 26, 2011, 09:40:55 »
Най-употребявани от мен са:


Каквото почукало, такова се обадило.

На лъжата краката са къси.

Да би мирно стояло, не би чудо видяло.

Каквото сам си направиш, това ще сърбаш.

Накарай мързеливия на работа, да те научи на акъл. :smile-1:



Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7253
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Opera 12.12 Opera 12.12
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Български народни поговорки
« Отговор #3 -: Декември 22, 2012, 07:19:44 »
Ще публикувам тук някои народни пословици и поговорки, събрани от дядо Славейков, отнасящи се за отношението на българския народ към християнството и християнското духовенство по време на турското робство.
Тези пословици и поговорки са доказателство за жилавостта, жизнеността и рационалното мислене на нашия народ. Аз се радвам и гордея, че ние българите сме именно такива, а не сдухани аскети, фанатици и зилоти
  :smile-1:

Слез, Боже, та гледай

Български притчи или пословици и характерни думи, събрани от П. Р. Славейков

Източник: http://www.pravoslavie.bg/Хумор/Слез,-Боже,-та-гледай

 Аз в Бога мъчно вярвам, та в дявола ли ще вярвам?
 Ако би слушал Господ какво вият псетата, от небето самуни биха завалели.
 Ако е попо пиян, дяконо е залян.
 Ако искаш мир, недей ходи в мир.
 Ако искаш мир, стой си в манастир.
 Ако ма не щат в рай, в пъкъла ме с тъпан викат.
 Ако не бяха женски грехове, не би били калугерски мехове. (т. е. ако не са жените да дават на калугерите милостиня за опрощение на греховете, не би имало с що да се гоят калугерите)
 Ако са попът напива, народът не ще изтрезва.
 Ако търсиш попа, питай най-напред в кръчмата.
 Ако хвалиш Бога, нема що да загубиш; ако Го хулиш, нема що да спечелиш.
 Ако ще Господ, помагат и светиите.
 Ако ще са калугериш, млад се калугери.
 Амин дявол не пъди.

 Бездомник като духовник.
 Бог помага, против Бога никой не помага.
 Бог търпи, ама не спи.
 Богу са предай, с дяволо не си играй.
 Боже, да ти пеям, знаш да пееш; да ти псалвам, знаш да псалваш и ти псалват ангелите, ами да ти поиграм едно арнаутско хоро, оти немаш кой да ти игра.
 Божи гроб и Света Гора са в село, ама кой ги търси.
 Бой се от Бога и от тогова, що не се бои от Бога.
 Брада има и козата (за недостоен духовник).

 Великите пости са къси за тогова, който има да плаща по Великден.
 Види църква, чуди се, що е тая шарена плевня.
 Видите ли ма, селяни - попитал един поп, като се затулял зад купа порязаници, що бил събрал на задушница. - Едвам та видим, дядо попе - отговорили селяните. - Догодина хич да ма не видите - рекъл попът, като искал да каже да бъдат порязаниците по-много и да го затулят по-добре, а дал да се разбере: да го няма никакъв.
 Вържи попът да е мирно селото.
 Вързал звънци на краката си, да го чуват мравите, да бягат да ги не стъпчи. - За лицемерно богобоязливите, да не сторят зло.
 Вяра не е кошница, да я плетеш както щеш.

 Гладен и патрика (владика) хляб си открадва.
 Господ и куцата овца не оставя.
 Господ кога дава, не пита чий си син.
 Господ което дава, човек не може да го земе.
 Господ никога не може да ни угоди.
 Господ с пищов не ходи.
 Греховете са драги до гробови праги.

 Да бе ортак хубаво, Господ щеше да си тури ортак на небето.
 Да би слушал Господ гаргите, мор би дал по коньете.
 Да замахнеш на куче, ще удариш калугер. - Толко много станали калугерите.
 Да ма обича владиката, че нека ма мразят дяконите.
 Да направим що е добро, а по-доброто за по-подир. - Казват, че пословицата произлязла, когато един баща разправял на дъщеря си, че апостол Павел поучавал, че е добро да се женят момичетата, но по-добро било да се не женят. "Татко, рекла дъщерята, да направим що е добро..."
 Да не дава Господ дюлгерин хайдук и духовник съдник да става.
 Да разпусна никулската дупка. - Някога, както и сега, повечето селяни носяли за пригащник ремикът, който стягали и разпущали според нуждата от яденьето, дупките на ремичката. Никулската наричана дупка бивала най-широката на ремичката, защото по Никулден има най-много служби, та ходят по службите, ядат много и разпущат на най-широката никулска дупка.
Да са чете молебен, дали ще е потребен.
 Дал си дъщерята, ушили му калимявка. - Върху отношенията на гръцките владици с българските попове.
 Денем светец, нощем крадец.
 Дето пият поповете и касапите, там е хубаво виното.
 Дето черква, там и кръчма.
 Добре дошел, св. владико: какво ти прави владичицата, владиченцата? - Така посрещнала някоя селска попадия владиката.
 Дяволът ли научи бабата да се качи на дрена и да падне?
 Дяволът нито на себе си някога добро е направил.

 За Бога е много, за попа е малко.
 За вяра човек и да умре, не е зле.
 Запали на дявола свещ, да та сполети каквото не щеш.
 Зарекъл са поп да не реже големи порязаници.
 Златото го огънят префиня (пречистя), а човека - теглилото.
 Знае Господ чие масло гори в кандилото.

 И калугерщината не е леко.
 И на хаджилък има много магарета.
 Излупи са пате, хайде на реката; опопи са поп, хайде на механата.
 Има пари - "Христос воскресе", няма пари - "Смертию смерт".

 Кажи, дядо попе, комках ли се аз вчера, или не?
 Каквото казва попът, слушай; каквото прави, не прави.
 Каквото му клепалото, таквоз и изповедалото.
 Каквото ти си към Бога, тъй и Господ към тебе.
 Калугер дека влезе, докле го не изпъдиш, не излиза.
 Калугерска шапка мухите сбира. - т. е., мазна е.
 Като прихне попът, народът са изхраква.
 Клетвата му гръм Божи, молитвата му Божя роса.
 Кога останат двама без душа, третия остая без глава.
 Който вярва на сънищата, туря си умът на облаците.
 Който вярва на сънищата, той пасе ветровете.
 Който поп чете по-малко, пуши по-много.
 Колко чифта цървули е съдрал дявола, доде го от ум изкара!

 Лесно да се храниш ако искаш, поп стани.
 Лисицата и калугерка да стане, между кокошките я не пущай.

 На турчин и на калугер не се вричай за нищо, ако щеш да си мирен.
 Напразно са челяк пази, ако Господ го не възпазя.
 Насила спасенье не става.
 Научил са поп на варен боб; свършил са боб, отучил са поп.
 Наядох са като попско дете на Задушница.
 Не учи дяда си попа как са деца кръщават.

 Ой, Боже, Боже, без Тебе се не може.
 Оставил дявола, уловил са за сатаната.
 Оставил дявола, а опашката му не пуща.
 От говедар поп и от поп говедар (става ли?)
 От попа да извадиш храна, като от мъртвец сълза.
 От хората скрито, пред Бога открито.
 От ат отзад, от бик отпред, а от калугер отвред (са пази).
 Отиде ти, попе, кобилката за този пусти седми глас.
 Отишел с един дявол, върнал се със сто.
 Отче наш не е голяма молитва, ама спасява.
 Очи на икони, ум на кокони.

 Пази, Боже, от лош поп, от сюрмах хаджия и от гърчава свиня.
 Пази, Боже, от пиян поп и от гнил дирек.
 Парата върти света, а правдата небето.
 Пиян поп вино сънува.
 Пиян поп, пиени деца.
 Пияне сълзе Бог не приима.
 Плащането за добро с добро е борч на сякиго, ама за злото плаща с добро сал честният челяк.
 По-близу до черквата, по-далеч от Бога.
 По-добре голяма дума да продумаш, а не с Бога да са караш.
 По-добре да вярваш от да питаш.
 По смърт покаяние не бива.
 Повъртях, повъртях - намерих кюлюмавка, патрахил... - Поп разказва как станал поп.
 Половината на мене, половината на тебе. - От приказката за попа, от когото се оплаквали, че не знаял да чете евангелие, та отишел владиката да го слуша, а той, като са научил, че владиката ще го слуша, захванал така да чете евангелие: "Имам триста кози, полвината на мене, полвината на тебе". И после, като изкарал и други още таквизи що имал за даване, владиката рекъл: "О, той знаял да чете, никой от вас не може, че и каза таквоз вангеле."
 Понесе го дявола на рога.
 Поп без книга и циганин без зурна.
 Поп и калугер не дават, защо имат по две ръки: с едната зимат, с другата благославят.
 Поп печели и от живо, и от мъртво.
 Попа са не избира по брадата, ами по главата.
 Попа залива, долива, ала лозе не копай.
 Попа на закон учи и закон не варди.
 Попа не чука девет пъти за глуха баба.
 Попа питай и себе си слушай.
 Попа проси, попадията износи.
 Попа слушай, но подире му не върви.
 Попадия - поразия.
 Попо ял благо, селото криво.
 Попове - като волове.
 Поповете през сирница без гащи ходят.
 Попска кавга - дяволска сватба.
 Попската свиня по-много разбира от нашта ходжа.
 Попски ръце вощени - каквото хване, залепва.
 Попски син - или гайдарджия, или хайдутин.
 Попски син най-лесно са турчи.
 Попско чедо, дяволска унука.
 Посечи ма, ага, светец да стана.
 Пост - кога гозба няма; а кога пари няма - Велики пости.
 Пости захванеш ли, тряба да ги свършиш.
 Похвалата е от дявола.
 Похвалника го Господ не търпи.
 Правдата си е се гладна.
 Празник било някога за в черкова, а сега за в кръчма.
 Прекален светец и Богу не е драг.
 Прекръсти са с чисто сърце, стъпи на престола и снеми кандилото. - За крадец, който обирал черква.
 Припка като поп на помен.
 Проклета вяра Бога не мисли.

 С Бога лесно, с безбожниците мъчно.
 С мълчане са дявол мъчи.
 С пари и магарето поп става.
 С таз калугерщина без ум останах.
 С туй калугерство сичко съм забравил.
 Сам Бог е без грях.
 Света вода ненапита.
 Света го има за магаре, ний го имаме за владика.
 Селото туря попа, селото го изважда.
 Синца ходим код Бога, но не синца по Бога.
 Сиромаси власи, обрали си попа.
 Сиромашлъка е от Бога, пиянството е от дявола.
 Сите викат жаба е, попо вика мечка е.
 Сичко бива до време, само Господ до века.
 Сичко се менува, освен волята Божия.
 След дявола върви и Богу се моли; по дваж ходи на черква и на другите зло прави.
 Слез, Боже, та гледай.
 Смирни калугери среда и петък мърсат.  (сговорни калугери и в постни дни ядат блажно).
 Смирява са като дявол в кратуна.
 Срещнеш ли дявола, прекръсти са и беж.
 Стани, дядо попе, да седне на гайдаря майка му.
 Стар поп колко млади опява...
 Страха ради юдейска, скрий са, Петре, в плевника.
 Стягат го свети безсребърници. - Мъчи го безпаричие.
 Сутрин набожен, вечер разложен.
 Сълзата на праведния на сухо не пада.
 Сън е лъжа, Бог е истина.
 Със свой псалтир в чужд манастир не ходи.
 Със таз калугерия сичкото съм Габрово изгорил.

 Те го не пущат в селото, той пита де е поповата къща.
 Ти отбираш от Света гора, колкото аз от свети Трайча.
 Ти работи, аз ша помагам, рекъл Господ.
 Ти си светена вода ненапита, теб та сякой не пипа.
 Ти със Господа си приказвал.
 Тоягата е благословена.
 Тоягата е Боже дръвце.
 Тоягата е от рай излязла.
 Търпи, душо, да са спасеш.

 У кого е добра жена, не му трябва рай. У кого е зла жена, не му трябва пъкъл.
 Умрелите Бог да прости, живите кой да свести?

 Хвалим Бога (дигами ръце), тъпчем дявола (скачами). - Така се оправдавал един калугер, като играял хоро.
 Хваля Бога, както мога.
 Хекимин (лекар), луд и псалт секи може да стане.
 Хитър духовник, пита ма, ама и аз хитра, не казвам.
 Ходил на блага черкова. - Понапил са.
 Ходя та си паса дяволите.

 Цалуни ма, поп Димо, аз са миросах. - Тъй сбъркала една калугерица, та рекла на попът в черква вместо: "Миросай ма, аз цалувах (иконите)".

 Челяк на себе си сичко прощава.
 Челяк на челяка е дявол.
 Черква без хора, ритам ти попът.
 Черква гради, град съсипва.
 Черквата е да са молят в нея.
 Човек доде не потроши, доде не разсипе, може ли да се научи? - Тъй казвал един поп, когато го гълчал владиката, защо разсипал комката.
 Човещината не е далеч от магарещината.

 Шава като попадия в плевник.
 Шашкън поп яретата кръщава.

 Ще се върне, кога направят котката калугерка.
 Ще се върне, кога се върнат евреите от Божи гроб.
 Що дяволът не може, вика баба да поможе.
 Що е от Бога, по-сладко е от меда.
 Що е срамота, то е и грехота.

 Яде като попов син.
« Последна редакция: Декември 22, 2012, 07:44:06 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7253
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows Vista/Server 2008 Windows Vista/Server 2008
  • Browser:
  • Chrome 30.0.1599.101 Chrome 30.0.1599.101
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Български народни поговорки
« Отговор #4 -: Декември 15, 2014, 21:40:42 »
Български пожелания, благословии и пословици

Те представляват твърде богат дял от традиционното, езиково и поетическо творчество. Целият вътрешен мир и гений на народа ни, всичките му копнежи и хилядолетни понятия и познание, свързани с оцеляване и идеали за успех са тук - намерили  сполучлив, епичен езиков израз от дълбините на човешката душа.
 
Единствено българите се обръщаме към Бога формално с: "дядо Боже", нали?
А за придаване още по-голяма тежест в думите смирено ги поставяме под закрилата на Бога или на светците:

- Бог да пази!
- Бог да обръща на добро!
- Бог да ти заплати за едното сто!
- Бог и света  Богородица да са ти на помощ!
- Бог да те чува от туна, беда и зла среща!
- Господ да те даруе с голем разум!
- Да даде господ мир и берекет!
- Дал ти Господ здраве и кола имане!
- Да даде господ да се валят у мед и у масло!
- Да остарееш, да побелееш като св.  Никола!
- Добър ден!                           
- Добра среща!                                 
- Добра стига!                               
- Добро връщане!                         
- Честита ви радост!
- Честит имен ден!
- Честит гост!
 
Поздравите имат чудната сила да въвеждат с формули благоприятен ток на събитията:

- Добри сетнини да хариже Господ!
- За много годин да презимееш, да прелетееш!
- Зло да те не види,  а добро да не замине!
 
И в областта на труда към обилие, сполука и преуспяване на всяка работа си пожелаваме:

- Хаир да видиш от стоката!
- Хаир да видиш от парите!
- Господ да му настави имане и години!
- Да прелива у  кошовете (жито)!
- Да прелива у бъчвите (вино)!
- Да се носи по живо,  по здраво!
- Да се носи по сватби и годежи!
- Да ти са златни ръцете!
- Ден да работиш, на кола да се вдига!
- Добри кярове и добри наплатки!
- Желязо да хванеш, злато да му се учини!
 
За Сватба, е още по-епично!
Като най-важен обред в живота ни, с който настъпва пълен обрат в личното и социално положения - чудесата продължават! Тук с неизмерими сетнини, щастие за съпрузите и тяхното потомство, даваме повод за безброй магически действия и думи. С тях се цели ту защита от беди, ту сигурност със завещани от традицията жестове, постъпки и пожелания – завидно състояние, здраве и челяд:
- Амин, дай, Боже, пълна сполука!
- Господ здраве и живот да им даде, и у къщи берекет и челед!
- Година 'ва венчане, в година кръщене!
- Да доживеят и по-честити дни!
- Да китите, да цъфтите! 
- Що фанете, зелено да стане!
- Да остареят, да побелеят като Рила и Стара планина!
- Да си омръзнат като сол и хляб!
- Да доживееш внуки да видиш!
- Господ да ги благослови!
...Широкият замах и ритмичният градеж на тази тъй щедра по всички посоки благословия  е зашеметяваща, хей!
 
Пословици:

1.   Детето е како секира, дори да вреди все на рамо го носим.
2.   Шантавите хора са с бол време за губене, здравите не.
3.   Онзи дето помага с мерак, идва неканен.
4.   Пълзенето го учим преди ходене.
5.   Не сички пилци са ястреби - някои са сал кукувици.
6.   Лошото никогиш не се обръща в добро, дорде се не случи по-лошо.
7.   Сал умрела риба следва реката.
8.   Слушането е баш майсторлъкът в раздумка.
9.   Който сака пеене, все е с песен на уста.
10. Пътят нивга ней дълъг, пойдеш ли към другар.
11. Три пати мери, еднаж крой.
12.  Убава дружина и железно кале отвара.
13. Пилците се познат по пеенето, а людете по дружбата.
14. Който повни случки е паметен, а който повни битки - мъдър.
15. Без деца къща не расте.
16. Жабата и злато да види, говори - блато.
17. Где сърце е мрътво - сичко е тако.
18. Който пита - не скита.
19. Момче е за брак, щом с око намигне.
20. Щом деца не бушуват - малка е къщата.
21. Ако жена ти е много лична, не пущай я сама по сватба.
22. Арният юнак дома не мре.
23. И во волски рог да си свит, смъртта пак ке те найде.
24. Глава ни копа, ни оре - само с хора спори.
25. Голо здраве, готова болка.
26. Два люти камъка не мелат брашно.
27. Къща е затворена щом я заключиш.
28. Не думай, че сичко знайш.
29. Не прави сичко що можеш.
30. Не вервай на сичко що чуеш.
31. Не дели сичко що имаш.
32. Не жали всичко що немаш.
33. Обрали му бостана, па се почесал!
34. От люлка до гроб се учи най-прилежния учeник.
35. Здрав носи млого жельби, а болен - една.
36. Езикът е по-стар от саблята.
37. Подадеш ли пръст, отпиши ръката.
38. Пустото нищо не пуска!
39. Шега и за Бог е драга.
40. Бог не воли до силен, силен на Бог се не моли.
41. Добър не питай-сам дава, умния не убеждавай – сам се сеща.
42. С едно колело се не бега.
43. С другарски нож и рог срязваш, с вражески – сал вятъра.
44. Щом глава е цела – капа се намирва.
45. Който ней болен лежал здраве не цени.
46. Слушай други, а прай како ти решиш.
47. Покана - от лицемерие, случайна среща – от щастлива съдба.
48. Пословица казал и пътя показал, поговорка казал и душа утешил.
49. Мързелив една работа два пъти я върши.
50. В едно сърце две любови не се сместват.
51. По добре своя слама, пред хорска халва.
52. Бързия кон няма нужда от пришпорване, умелия човек - от помощ.
53. По-добре с чужд ум бъди богат, от колкото с твоя, но беден.
54. Простирай нозе според одеялото.
55. С една ръка не се ръкопляска.
56. Надявал се на Бога и останал гладен.
57. Птицата греши и влиза в капан, жената греши и губи свободата си.
58. Която дълго избира, на нея плешив и гърбав мъж се пада.
59. С един пръст не можеш да ущипеш.
60. Съветвай се и с умни, и с глупави.
61. Както го помислиш, така и ще го видиш.
62. На еленови рога и муха не каца.
63. Казана дума, пусната стрела.
64. Който се надява на много, губи малкото.
65. Приятелят надържа духа.
66. Ласкава дума камъни троши.
67. Надявай се на ум, а не на сила.
68. Хладна дума като стигне сърце го обръща в лед.
69. Чакащия на Бога огън преглъщал, а печелещия с труд - дреха съшил.
70. В чужбина по-скъп от богатство е родния край.
71. Като се справиш с трудности ще ядеш катми.
72. Болестта идва на оки, а си тръгва по конец.
73. Не взимай страхливец за спътник, нито безгласен за хор.
74. Рана нанесена от сабя зараства, рана нанесена от дума – не.
75. Заблудиш ли се – погледни напред.
76. Неплачещо дете не го кърмят.
77. Опасен е не силен, а отмъстителен.
78. Дърво гние дорде е младо.
79. Не вярвай на усмихнат враг.
80. Напред погледни веднъж, огледай се пет пъти.
81. Не съди по силата на ръцете, а по силата на сърцето.
82. Без вятър дървета се не клатят.
83. Неумеещият да танцува музиката не харесвал.
84. Планината я красят скалите, човекът - главата.
85. Думата е сребро, мълчанието – злато.
86. Не се ли изпоти челото – котелът не завира.
87. Себе си не хвали, другиго не унижавай.
88. Ако не си виждал горчиво, няма и сладко да ядеш.
89. По-добре сам пробий, от колкото с други заедно да се загубиш.
90. Тихо тръгнал и стигнал, много бързал и пътя сбъркал.
91. Умния се вижда по лицето, глупака по думите.
92. Който много знае, него и бедата го пропуска, и болест не взима.
93. Угощение се намира – сърце да е ширико.
94. Дървото е хубаво с листа, човекът с дрехи.
95. Малко говори – повече слушай.
96. Истинския мъж достига целта си.
97. Пази се от обида на приятел и издаване тайна на враг.
98. Където не минава стрела не махай със сабя.
99. За умния е достатъчен знак, за глупавия и тупалка е малко.
100. Не соли върху сол и не слагай сладко връз меда.
101. Реката не размива два бряга на едно място.
102. Падналата крава – млечна.
103. Рибата харесва дълбокото, мулето – където дават повече.
104. Изпитания веднъж не изпитвай хиляди пъти.
105. Силният побеждава един, знаещият – хиляди.
106. Който пада по своя вина не плаче.
107. Откъснеш ли на змията главата, ще се извива опашката.
108. Знай много говори малко.
109. По-добре расти с бивол, от колкото с ум като копче.
110. Докато не скочиш във вода, неще се научиш да плуваш.
111. И ръжен хляб яж с вкус.
112. Надява се не на Бога, а на себе си.
113. Майка за децата се тревожи, щом децата гледат далече и навън.
114. Вятърът гони листата, а човекът - думите.
115. Дадеш ли съвет на умен – е благодарен, на глупак – ти се присмива.
116. Мръсна опашка от един вол - изцапва сто.
117. От мечка бягал - до вълк избягал, от враг се изплашил  - смъртта си намерил.
118. След свада и бой - вдигнал юмрук.
119. Мисли два пъти, говори веднъж.
120. Когато кукувицата рано закука - глава я заболява.
121. Неумеещия разваля и пътя като върви, а неумеещия да говори – разваля словото.
122. Имай мярка в радостта и не губи вяра в беда.
123. Времето с ръце не се удържа.
124. Умелият се вижда по лицето.
125. Кучето е храбро в свойта кошара.
126. И малката работа свърши като голяма.
127. За гладния хляб, за сития причини.
128. Лошия кон състарява стопанин, а лошия мъж- жената.
129. Какъвто лагерът, такава и сянката.
130. Неказаната дума е господар, казаната – обща собственост
131. Дълбоката река тече без шум.
132. Което излита от 30 зъба, долита до 30 уши.
133. Път с дупки и камъни е по-добър от безпътица.
134. Две дини под една мищница не носи.
135. Който изпил млякото – останал цял, а който облизвал паницата - го хрванали.
136. Тихото куче не лае, а хапе.
137. Няма езеро без камъш, нито душа без тъга.
138. Кон се води с камшик, а ездач – със съвест.
139. Палец до пръст, както и човек до човека са разни.
140. От земята до небето има разлики между хората.
141. Като кажеш „мед” не значи, че ще имаш сладост в устата.
142. Незнанието не е порок. Нежелание за знание – това е порок!
143. Крива греда не удържа сняг, кривия човек не сдържа дума.
144. Кога те угощават пий и вода.
145. От беден номад почит не чакай.
146. Сърдечни думи до сърце стигат.
147. Рана нанесена от слово не зараства.
148. Нелюбимият винаги е излишен.
149. Водата сама не идва, но жаждата – винаги.
150. Не сядай в чужда шейна, но ако го сториш не се разкайвай.
151. Писмена на камък се не трият.
152. Криво и да седиш - право говори.
153. В смелостта е половината щастие.
154. Имай вяра в Бога, но си заключвай къщата.
155. Който днес открадне яйце, утре бивол ще открадне.
156. Незаловеният крадец е честен търговец.
157. До прехвалено дърво не ходи с голям чувал.
158. Надеждата е семе за всеки, но волята е вечно цвете.
159. Истината и справедливостта са сестри на кръста.
160. Вместо да имаш чанта с книги и шепа ум, по-добре имай в ръка книга и торба с ум.
161. Истината не се страхува от решението.
162. Не смятай пилета, преди да напуснат яйцата.
163. Първо хвани заек сетне го готви.
164. Не гълтаой преди да сдъвчеш.
165. Кой е най-бърз се уморява бързо.
166. Най-силното втурване е причината за забавяне.
167. Предателят на доверие се крие.
168. Ако някой те излъже веднъж, срам за него; ако те измами два пъти, срам за тебе.
169. Истината ходи със счупена глава.
170. Децата и глупаците казват истината.
171. Устатата говори истината, за да спи спокойно.
172. Първо виж майка ти има ли храна, после плачи за друга майка.
173. Пчелата носи мед с уста, но е с игла в опашката.
174. Не можеш да си добър за друг ако си лош за себе си.
« Последна редакция: Март 26, 2016, 06:55:32 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7253
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows NT 10.0 Windows NT 10.0
  • Browser:
  • Chrome 49.0.2623.108 Chrome 49.0.2623.108
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Български народни поговорки
« Отговор #5 -: Март 26, 2016, 06:56:26 »
Още един сайт с български поговорки:

https://tangrabg.wordpress.com/2013/01/30/balgarski-narodni-pogovorki/

Неактивен Мишок

  • Account Disabled
  • Hero Member
  • *
  • Публикации: 4655
  • Карма: +23/-34
  • Пол: Мъж
  • OS:
  • Windows NT 10.0 Windows NT 10.0
  • Browser:
  • Chrome 42.0.2311.135 Chrome 42.0.2311.135
Re: Български народни поговорки
« Отговор #6 -: Септември 04, 2016, 19:10:08 »
Специални поздрави за Hatshepsut  че не е изоставил темата и я е развивал.


Share me

Digg  Facebook  Twitter  Google  
Smf