Българска култура и духовност > Иноверие и инославие

Скандинавски вярвания

(1/3) > >>

Hatshepsut:
Скандинавски вярвания
Скандинавската митология обхваща предхристиянската религия, вярата и легендите на скандинавците, както и на викингите, които се заселват в Исландия. Важно е да се отбележи, че финландците имат самостоятелна система от вярвания, въпреки че между двете митология има много общи моменти. Скандинавската митология представлява и най-добре запазената версия на старата митология на германите като включва и Англо-саксонската митология. Митологията на германите сама по себе си е развита от ранна Индоевропейска митология.

Скандинавската митология представлява колекция от убежденията и историите, разпространени сред северните германски племена. Тя не представлява истинска религия, тъй като не се смята за истина пратена от боговете и не разполага с една или повече свещени книги. Разпространявала се е предимно устно, под формата на дълги стихове. Устното разпространение на легендите продължава до епохата на викингите. Почти цялата информация за скандинавската митология, с която разполагаме идва от средновековни текстове, написани по време или след християнизацията на тези земи.

В скандинавския фолклор някои от убежденията, присъстващи в скандинавската митология, се запазват непроменени много дълго време. Някои от традициите са част от фолклора на местното население и в наши дни. Други части от митологията на скандинавците впоследствие се е възродила или се е изменила под формата на германски неопаганизъм. Скандинавската митология се превръща в основна тема в немалко съвременни литературни произведения, както и във филмови или театрални продукции.

Викингите винаги търсели начин да запазят благоразположението на многобройните морски божества и преди всичко на Ньорд - богът на морето, символ на плодородието и плодовитостта. В техните представи, той бил стар мъдрец, който бди над крайбрежията и най-вече — над местата, където се лови риба. Те вярвали, че дълбоко в морската бездна, в своя величествен палат живеел Егир, заедно с жена си Ран и с деветте им дъщери. Викингите различавали девет вида вълни и били убедени, че всяка от тях била предизвиквана от една от тези девет дъщери. Това били скандинавските морски сирени, които прелъстявали моряците, за да ги отвлекат в океанските дълбини. Те смятали също така, че земята е плоска и кръгла, заобиколена отвсякъде с море. Според тях, в дълбоките океански бездни живеел Вселенският змей — Йормунганд, чието тяло опасвало цялата земя и, че той предизвиквал силните морски бури. Тези морски божества олицетворявали богатствата и опасностите на моретата, а също (деветте дъщери на Ран) - магията, която винаги са упражнявали над хората.

Викингите вярвали и в различни същества, носители на магическа сила, като елфи, гномове, тролове и т.н. Те си представяли гномовете като малки създания, които живеят под земята и в тъмните и гъсти гори и пазят подземни съкровища. Имали магическата сила да направят човек щастлив или нещастен и особено да подаряват своите несметни съкровища на случайни посетители в горите, които обитавали. Троловете, обикновено са изобразявани,като огромни великани, повече зли отколкото добри, които се хранели с камъни и хора. Някои тролове били огромни колкото скали и дори планини. Дърветата и горите по върховете представлявала косата им, а очите и устата им били пещери.

Один е върховният бог в митологията на германите. Повелител на небето и справедливата война, следи за справедливост. Баща на Тор, Тир, Балдур и други богове.

Один, върховният бог, седял на трона си в най-великолепната зала на Валхала със златен шлем и в златна броня. В него съжителствували силата и мъдростта, изкуството на поезията и силата на властта. Той създал човешките закони според митовете, наредил жертвоприношенията и по негова заповед валкириите водели във Валхала падналите в боя герои, където те ще пируват заедно с Один до края на света - Рагнарьок, когато ще излязат на последен бой рамо до рамо с боговете срещу Локи и слугите му.

Один седял на златен трон и държал в ръката си направено от джуджета копие, наречено Гунгир, което при всяко хвърляне безпогрешно улучвало целта. Осмокракият му кон Слейпнир можел да го пренесе в боя по-бързо от вятъра. На лявото и дясното рамо на Один са кацнали по един черен гарван - Хугин и Мунин, мисълта и паметта. Один пращал всяка сутрин своите птици и те обикаляли целият свят и донасяли новини за съдбата на народите. До Один седели вълците Гере и Фреке (също изписвано Гери и Фреки), на които давал цялата си храна, от която самият той нямал нужда.

Когато настъпи Рагнарьок и Локи нападне Асгард, Один ще се сражава с чудовищния вълк Фенрир, който ще го погуби, ала синът му Видар ще отмъсти за него, убивайки звяра. Епитети на Один са Гриймнир, Харбард, Вератюр, Хериан, Хелблинди, Фарматюр, Свидур, Свидрир, Хар, Ямнхар, Триди, Свасидур, Билаюгур, Тудур, Тундур и много други.

Один е известен под различни имена според географските региони: англо-саксонското Wōden и старото горногерманско Wotan, които произхождат от протогерманската дума Wōðinaz или Wōðanaz. Името се свързва с думата "oðr", която означава „ярост,възбуда“ и освен това „ум“, „поезия“. Както и името, култът към Один води началото си от протогерманския паганизъм. Тацит се отнася към Один като към Психопомп - „онзи, който предвожда душите“. Латинското dies Mercurii („денят на Меркурий“) е всъщност ранногерманският превод "Woden's day" или по-късното Wednesday - сряда. Юлий Цезар споменава Меркурий като върховен бог в религията на келтите. Друг паралел е между Один и келтския бог Луг. Той се изразява в тяхната същност на богове на ума, владеещи магията и поезията. Но Один е също и богът - пътешественик, той е богът с много лица, които проявява в търсене на истината.

В поетическите Еди Один се споменава като един от синовете на Бьор и Бестла, които създават Средната земя или Митгард от морето, както и първите хора - Аск и Ембла. Тук се споменава за войната на аси и вани, оцелелите от които впоследствие описват делата на Один. В своята реч Хавамал богът разказва за откриването на руните и мъдростта, която те крият, след като сам окачил себе си на световното дърво Игдрасил за девет дни и девет нощи, прободен със собственото си магическо копие. Едно от имената на Один е Иг (Ygg), а Игдрасил (Yggdrasil) би трябвало да значи Конят на Один. А някои учени изказват хипотеза, че ритуалът по провесване на дървото е повлияло върху историята за Разпятиято на Христос.

Според Едите в проза Один обитава в Асгард. Местата, свързани с Один са: Гладсхейм (Gladsheim) - залата, откъдето той управлява делата на Средната земя, или земята на хората; Валаскялф (Valaskjálf) - неговия дворец, построен от солидно сребро; Хлидскялф (Hlidskjalf) - неговият трон, от който можел да наблюдава какво се случва по цялата земя; Валхала - залата на падналите в битка воини, чиито души наричали Ейнхерии (Einherjar). Душите на жените-воини или тези, които се отличавали с красота и сила, събират душите на мъжете-воини за последната битка - Рагнарьок.

Тир е германски бог на войната, син на Один, брат на Тор.

Тир, както твърди Снори, бил най-храбрия сред боговете, покровител на смелите воини. Той изгубил ръката си която била отхапана от вълкът Фенрир. Фенрир бил едно от чудовищните изчадия на Локи, роден от великанка. Боговете чули предсказание, че един ден вълкът и неговите братя и сестри ще разрушат света, затова те хванали чудовището и го държали в своя власт. Само Тир бил достатъчно храбър, за да се наеме да го пази. Докато Фенрир бил малко вълче, имало затишие, но когато боговете видели колко огромен ставал, те се разтревожили и решили да го оковат с измама . Убедили го да се остави да бъде окован под претекст, че това ще е изпитание на силата му, но колокото и дебела верига да му слагали, вълкът я разкъсвал. Тогава поръчали на най-изкусните майстори джуджета да изковат три пъти калена верига от шест елемента: стъпки на скитащ котарак, женска брада, планински корен, мечешки жили, дихание на риба и слюнка на птица. Джуджетата изковали много тънка, но неимоверно здрава верига. Боговете се опитали да подмамят вълка, да му я сложат, като казали, че след като успял да строши железните окови, лесно ще се освободи от тънката верига. Вълкът отговорил, че няма нищо достойно в това да скъсаш толкова тънка верига, освен ако не е изработена с хитрост, а в такъв случай той отказвал да се занимава с нея. В края на краищата, страхувайки се, че смелостта му е поставена под съмнение, Фенрир се съгласил, но само при условие, че един от боговете постави ръката си между челюстите му, докато го оковават, като залог за почтенноста им. Никой от боговете не искал да направи това, само храбрият Тир приел. Оковали вълка с магическата верига. Той се опитал да се освободи, но не успял и отхапал ръката на Тир.

Когато Рагнарок настъпи, Тир ще се изправи в смъртоносен бой с кучето Гарм ( Garmr ), пазачът на царството на мъртвите. Често Гарм е описван като вълка Фенрир, отхапал ръката на Тир. Гарм може да бъде намерен едва в няколко скандинавски текста, където е описан като "куче, най-силно от всички кучета". В предвид, че Фенрир убива Один и бива убит от сина му Видар, а не от Тир, вероятно смесването на Гарм с Фенрир е неправилно. По време на Рагнарок Тир и Гарм ще се бият като схватката ще е смъртоносна и за двамата.

Тор в скандинавската митология и викингските саги е бог на гръмотевиците, бурите, плодородието син на Один, брат на Тир и закрилник на хората. Той е описван като могъщ боец, сражаващ се с огромния чук Мьолнир. Тор е свиреп враг на злите великани и много легенди описват битките му с тях, но неговият най-голям противник е драконът Йормунганд - Митгардската Змия, който живее на дъното на океана, опасал с колосалното си тяло цялата земя. Когато настъпи Рагнарьок и Локи нападне Асгард, Тор най-сетне ще убие Йормунганд, но едва направил девет крачки ще рухне мъртъв, поразен от от отровата му.

Балдур (съвременен исландски: Baldur. Balder е името в съвременния норвежки, шведски и датски език) е, в Скандинавската митология, бог на светлината в германския паганизъм и втори син на Один.

През XII век датски записки от Саксо Граматикус и други датски и латински хроникьори отбелязват историята на този бог. Съставени в Исландия през XIII век, но базирани на много по стара скандинавска поезия, Поетичната Еда и, базирана най-вече на нея, Прозаичната Еда събрали и съдържали голям брой източници за смъртта на Балдур като голяма трагедия и като предвестник на Рагнарок.

Според източниците съпругата на Балдур е Нана, а техният син - Форсети. Споменава се също, че Балдур има най-великия кораб, построяван до тогава, наречен Хрингхорни и нямало по-хубаво място от неговата зала, Брейдаблик.

Балдур бил убит от своя брат Локи със стрела от имел.

Източници:

- https://bg.wikipedia.org/wiki/Скандинавска_митология
- https://bg.wikipedia.org/wiki/Один
- https://bg.wikipedia.org/wiki/Тир_(бог)
- https://bg.wikipedia.org/wiki/Тор_(митология)
- https://bg.wikipedia.org/wiki/Балдур

Hatshepsut:
Сътворението на света според скандинавската митология
Източници:
- http://www.mythology.tribak2007.com/scandinavia-mythology1.htm
- http://www.nationalgeographic.bg/


В началото, на земята нямало нищо. Съществувала само черната бездна Гинунгагап. На север от нея се простирало царството на студа Нифелхейм, а на юг - царството на огъня Муспелхейм. Но ето. че в царството на мразовете бликнал изворът Гергелмир, чиито води дали началото на могъщата река Еливагар. Тя потекла стремително на юг, пропадайки в бездната Гинунгагап. Жестокият студ превръщал водата й в лед, но изворът Гергелмир не преставал да бълва все нови и нови потоци. Ледените грамади растяли и се приближавали все повече и повече до Муспелхейм. Накрая, ледът достигнал толкова близо до царството на огъня, че започнал да се топи. Искрите, излитащи от Муспелхейм се смесили с топящия се лед и му вдъхнали живот. И тогава, над безкрайните ледени простори на Гинунгагап се издигнала исполинска фигура. Това бил великанът Имир, първото живо същество в света. От лявата ръка на Имир се появили момче и момиче, а от крака му се родил шестоглавия великан Трудгелмир. Така било поставено началото на рода на великаните - жестоки и коварни, като леда и пламъка, от които са произлезли. Заедно с великаните, от топящия се лед се появила и гигантската крава Аудумла. Четири реки от мляко потекли от вимето й, давайки храна на Имир и децата му. Понеже все още нямало пасища, Аудумла се хранела, облизвайки солените ледени грамади. Една от тези грамади постепенно се стопила и от нея се появил могъщият великан Бури. Неговият син Бор се оженил за великанката Бестла, която родила боговете Один, Вили и Ве. На новородените богове не се понравил света, в който трябвало да живеят, а и не искали да понасят тираничното господството на жестокия Имир. Те се опълчили срещу великана и след дълга и жестока борба, го убили. Имир бил толкова огромен, че в кръвта, която потекла от раните му, потънала кравата Аудумла и всички останали великани. Само внукът на Имир - великанът Бергелмир успял да построи лодка, с която се спасил заедно с жена си. Сега вече никой не пречел на боговете да уредят света според своето желание. От тялото на Имир те създали земята - кръгла и плоска. Разположили я всред огромното море, образувано от кръвта на великана. Нарекли земята Митгард, (Средна земя/страна). От черепа на Имир създали небесния свод, от костите му - планините, от косите - дърветата в горите, от зъбите му - скалите, а от мозъка - облаците. От искрите, излитащи от огнения Муспелхейм направили звездите и украсили с тях небето. След като сътворили света, Один и братята му решили да го населят. На брега видяли две дървета - ясен и елха. Отсекли ги и от ясена направили мъж, а от елхата - жена. Един от боговете им вдъхнал живот, другият им дал разум, а третият - кръв. Така се появили първите хора - мъжът Аск и жената Ембла. След всичко това, боговете се погрижили и за великаните. Отвъд морето, на север от Митгард, те създали страната Йотунхейм и я дали във владение на спасилия се великан Бергелмир и неговите потомци - ледените великани.

Асгард, Ази и Вани


Асгард
Високо, високо над облаците, толкова високо, че нито един смъртен не можел да я види, се простирала прекрасната страна на боговете Асгард. Ефирният, но много здрав мост-дъга Бифрост съединявал Асгард с Митгард - земята на хората. Лошо се пишело на онзи, който дръзнел да се изкачи по него. Червената ивица на моста-дъга бил вечният, никога не угасващ пламък. Той бил безвреден за боговете, но изгарял всеки смъртен, който се докоснел до него. В средата на Асгард се извисявал върхът на гигантския ясен Игдрасил. Клоните му се простирали над целия свят, а корените му лежали в три страни - Нифелхейм, Йотунхейм и Митгард. Измежду тях бликали чудесни извори. Първият - Гергелмир, се намирал в Нифелхейм. Това бил изворът на всички реки, които пълнели моретата. Вторият бил в Йотунхейм. Това бил изворът на мъдростта. Страшният, сляп великан Мимир, най-могъщият от всички великани, охранявал водите му и не позволявал никому да пие от него. Третият извор - Урд, се намирал в Митгард. Той бил толкова прозрачен и чист, че който се потопял в него, ставал бял като сняг. До този извор било обиталището на норните. Тук те разплитли нишките на съдбите на всяко човешко същество от първия ден до смъртта му. Ако някоя нишка се скъсала, човекът веднага умирал. Всред клоните на ясена Игдрасил, бърза като светкавица, подскачала катерицата Рататоск По листата на дървото проблясвали капки медовина - вълшебната напитка, утоляваща жаждата на боговете. Близо до върха на Игдрасил, на най-високото място в Асгард бил трона на властелина на света и най-могъщия от боговете - Один.


От тук той виждал всичко, което ставало в Асгард, Митгард и даже в далечния Йотунхейм. Один бил баща на азите и най-мъдрият между тях. Когато бил още млад, отишъл при великана Мимир и помолил да му разреши да се напие от водите на извора на мъдростта. Но великанът му казал: "Нищо не се дава даром, а особено мъдрост. Какво ще ми дадеш ти в замяна?" "Всичко, което поискаш" - отвърнал Один. "Тогава ми дай дясното си око" - поискал Мимир. Один се замислил и отговорил: "Добре, съгласен съм. Умният вижда с едно око повече, отколкото глупавият - с две." И след като се напил с водата на вълшебния извор, за него нямало повече тайни нито в настоящето, нито в бъдещето. На плещите на Один стояли гарваните Хугин и Мунин, а в нозете му лежали вълците Гери и Фреки. Хугин и Мунин летели над цялата земя през деня, а Гери и Фреки я обикаляли нощем и след това разказвали на господаря си какво са видяли и чули. Один носел на главата си крилат, златен шлем, а в ръката си държал копието Гунгнир, което не пропускало никога целта. Осмоногият му жребец Слейпнир можел да препуска по земята, водата и въздуха. Господарят на света обикалял земята, яздейки го невидим за хората и участвал в сраженията им, като помагал на по-достойните да победят. Дворецът на Один - Валхала, бил най-големият и най-красивият в Асгард. В него имало петстотин и четиридесет просторни зали, в които пирували храбрите войни, паднали достойно в битка с врага. Те се хранели с месото на огромния глиган Серимнир, когото изпичали всеки ден, а на следващия той оживявал, за да бъде изяден отново. И боговете и войните във Валхала пиели от изобилното, сладко като мед мляко на козата Хейдрун, която пасяла клонките на ясена Игдрасил. Само Один не се нуждаел от храна.
 Тор - могъщият бог на гърмотевиците Освен Один, в Асгард живеели още дванадесет богове-ази. Най-важен всред тях бил най-големият син на Один, могъщият чевенобрад бог на гърмотевиците Тор. Той не бил така мъдър, като баща си, но затова пък нямало по-силен от него в целия свят, а подвизите му били неизброими. Майка на Тор била богинята на земята Йорд. Той бил покровител на селяните и зорко пазел домовете и нивите им от нападенията на злите великани. Хората вярвали, че ако не бил Тор. великаните биха унищожили целия свят. Понеже бил огромен и много тежък, нямало кон, който би могъл да го издържи и затова ходел пеш или препускал по небето в своята, обкована с желязо колесница. Тя била впрегната в двата козела Тангниостр и Тангриснир. Те били по-бързи от вятъра и даже по-бързи от Слейпнир - осмоногия жребц на Один. Тор притежавал вълшебен пояс, който увеличавал двойно силата му. На ръцете си носел железни ръкавици, а вместо копие или меч размахвал тежкия железен чук Мьолнер, който можел да разбие на трески най-дебелите и здрави скали. Богът на гърмотевиците пребивавал рядко в Асгард, защото дни и нощи се сражавал с великаните на изток. Но ако азите били заплашени от някаква опасност, било достатъчно да произнесат гласно името му и той веднага идвал на помощ.

Ето и останалите по-важни богове и богини от скандинавския пантеон:

Балдер - бог-аз, син на Один и Фриг. Бог на интелекта, мъдростта и пролетта.
Тир - бог-аз, син на Один и сестрата на морския великан Гимир. Бог на войната. Най-храбрият между боговете.
Хеймдал - бог-аз, син на Один, наречен "Мъдрият Аз". Верният страж на моста-дъга.
Браги - бог-аз, син на Один, бог на поетите.
Ход (Ходер) - бог-аз, "Слепият Аз", син на Один. Притежавал огромна сила.
Видар - бог-аз, син на Один и великанката Грид, наречен "Мълчаливият Аз".
Вали - бог-аз, син на Один. Владеел оръжието до съвършенство.
Ниорд - бог-ван, покровител на мореплавателите и нему били подвластни морето и морските ветрове.
Фрейр (Фрей) - бог-ван, бог на плодородието и лятото, син на Ниорд.
Локи - не е нито аз, нито ван. Произхожда от рода на великаните, но боговете му разрешили да живее в Асгард заради ума и хитростта му. Бил красив, но зъл и коварен.

Фриг - богиня-аз, жена на Один и мъдра колкото него - главна богиня в Асгард. Покровителствала брака и семейството.
Фрейя - богиня-ван, дъщеря на Ниорд и сестра на Фрейр, богиня на любовта. В Асгард била първа след Фриг.
Идун - богиня-аз, жена на Браги, богиня на вечната младост.
Ейр - богиня, покровителка на лечителите.
Йорд - богиня на земята, майка на Тор.

 Освен боговете и богините, в Асгард живееели прекрасни девици-войни - валкириите. Техен предводител била Фрейя. Те вземали невидимо участие във всяка битка, давайки победата на този, комуто я присъждали боговете. След края на битката отнасяли падналите войни-герои във Валхала и там прислужвали на пиршеството им.

Hatshepsut:
Скандинавските богове
Източници:
- http://www.falantia.com
- http://forum.vestnikataka.bg/index.php/topic,13578.0.html

Скандинавските богове са разделени в две основни групи - "ази" (раса Аезир) и "вани" (раса Ванир). Ваните са земни богове, символизиращи богатството, плодородието и плодовитостта. Те са свързани със земята и морето. Най-главните вани са Аегир, Ниорд, Фрейр и Фрея. Азите са небесните богове, символизиращи мъдростта, мощта и войната. Те живеят дълго, но не са безсмъртни и загиват във времената на Рагнарок (Залезът на боговете). Представители на азите са  Один, Тор, Фриг, Тир, Хеймдал.

Один

Скандинавски вярвания
ОДИН - господар на Асгард, върховен бог на скандинавския пантеон. Той бил надарен със свръхчовешки качества, което обаче не му пречело да събира мъдрост и знания отвсякъде. Один канел във Валхала загиналите в битка храбри войни, а там им прислужвали Валкириите - девици-войни. Один често пътешествал всред хората, наблюдавал ги и ги съветвал. В миг на просветление, той разкрил на азите, ваните, гномите, гигантите и хората смисъла на руните. На плещите му стояли гарваните Хугин и Мунин, а в нозете му лежали вълците Гери и Фреки. Хугин и Мунин летели над цялата земя през деня, а Гери и Фреки я обикаляли през нощта и след това разказвали на господаря си какво са видяли и чули. Один носел на главата си крилат, златен шлем, а в ръката си държал копието Гунгнир, което не пропускало никога целта. Конят му Слейпнир, бил с осем крака и можел да препуска по земята, водата и въздуха. Господарят на света обикалял земята, яздейки жребеца си и невидим за хората, участвал в сраженията им, като помагал на по-достойните да победят. В Рагнарок (Залеза на боговете), вълкът Фенрир убил Один, но преди това той забил копието си Гунгнир в гърдите му.

Тор

Скандинавски вярвания
ТОР - бог на гърмотевиците, син на Один и богинята на земята Йорд. Тор е висок, мускулест и червенокос. След Один, Тор е считан за най-могъщия бог. Още като дете, той поразявал всички със силата и мощта си. Не бил така мъдър, като баща си, но затова пък нямало по-силен от него в целия свят, а подвизите му били неизброими. Тор препускал по небето в своята, обкована с желязо колесница, впрегната в двата козела Тангниостр и Тангриснир. Те били по-бързи от вятъра и даже по-бързи от Слейпнир - жребеца на Один. Тор притежавал вълшебен пояс, който увеличавал двойно силата му. На ръцете си носел железни ръкавици, а вместо копие, меч или лък, използвал тежкия железен чук Мьолнер, с който можел да разбива и най-здравите скали. Тор рядко оставал в Асгард, защото дни и нощи се сражавал с великаните. Но когато над азите надвисвала опасност, било достатъчно да произнесат името му и той веднага се явявал на помощ. В дните на Рагнарок (Залезът на боговете), Тор убил с чука си вселенския змей Йормунганд, но след като отстъпил девет крачки, паднал поразен от отровата му.

Тир


ТИР - бог на войната, син на Один и сестрата на морски великан. След Один, Тир бил трети по значение всред азите и най-храбрият бог. Той имал само лява ръка, защото загубил дясната, спасявайки боговете от гигантския вълк Фенрир. Това обаче, не му пречело да бъде изкусен войн и да участва във всички сражения. Тир е един от дванадесетте главни богове. В дните на Рагнарок (Залезът на боговете), той и вълкът Гарм се убили взаимно.

Балдур


БАЛДУР - бог на интелекта, мъдростта и пролетта. Син на Один и Фриг. Той е един от дванадесетте главни (след Один) богове. След Рагнарок (Залезът на боговете), той и Ход се освободили от разрушения свят на мъртвите и помогнали за построяването на новия свят.

Ход


ХОД (ХОДЕР) - наречен Слепият бог, син на Один. Той обладавал огромна сила, но никога не напускал Асгард и рядко излизал от двореца си. Ход е един от дванадесетте главни богове. Заради убийството на Балдер, бил убит от Вали. След Рагнарок (Залезът на боговете), той и Балдер успяват да се измъкнат от разрушения подземен свят и помагат да се построи новия свят.

Хеймдал


ЛОКИ - бог на огъня, побратим на Один. Той бил великан, смел и красив, но много коварен. Макар и великан, азите го приели като свой и често попадали в беда заради него, но и често ги спасявал, благодарение на находчивостта си. Той също е един от дванадесетте главни богове. Той е вдъхновител на убийството на Балдер, заради което боговете го заточили в подземния свят. В дните на Рагнарок (Залезът на боговете) е предводител на гигантите в битката им срещу боговете (азите). Локи убива Хеймдал, но самият той загива от копието му.

Hatshepsut:

Фрейр


ФРЕЙР -  бог на плодородието, син на Ниорд. На Фрейр била подвластна слънчевата светлина. Той бил могъщ и прекрасен - отстъпвал по красота само на Балдер. Бил много добър, като баща си Ниорд и покровителствал мира на земята. Фрейр също бил един от дванадесетте главни богове. Във времената на Рагнарок (Залезът на боговете) бил убит от огнения великан Сурт.

Вали


ВАЛИ - един от дванадесетте главни богове. Владеел оръжието до съвършенство и в сраженията не отстъпвал даже на Тир, но не бил особено мъдър. Той убил Ход веднага след убийството на Балдер.

Видар

Скандинавски вярвания
ВИДАР - наричали го Мълчаливият Аз, тъй като не обичал да говори, независимо, че бил много мъдър и храбър. Той бил син на Один и великанката Грид и бил почти толкова могъщ, колкото богът на гърмотевиците Тор. Той също е един от дванадесетте главни богове.

Браги


БРАГИ - бог на поетите. Един от дванадесетте главни богове. Син на Один и мъж на Идун. Всеки, който искал да стане поет, трябвало да моли за покровителството му.

Идун


ИДУН - богиня на вечната младост, жена на Браги. Тя била скромна и тиха, но без нея азите нямало да бъдат живи. Тя имала кошница, пълна с ябълките на вечната младост, с които угощавала боговете. Кошницата била вълшебна и никога не се изпразвала.

Сиф


СИФ - богиня на плодородието, жена на Тор. По красота Сиф отстъпвала само на Фрея, но коси като нейните, нямал никой, защото били направени от златото на гномите.

Фриг


ФРИГ - богиня на брака, семейството, жена на Один. Тя е господарка на живеещите в Асгард богини. Тя била толкова мъдра, колкото и нейния мъж. Подобно на Один, Фриг често се спускала на земята и предрешена бродела всред хората, слушайки за мъките и грижите им.

Фрея

Скандинавски вярвания
ФРЕЯ - богиня на любовта, дъщеря на Ниорд и сестра на Фрейр. В Асгард тя била първа богиня след Фриг. Фрейя нямала равна по красота нито всред боговете, нито всред хората, а сърцето й било толкова добро и нежно, че съчувствала на всяко страдание. Когато плачела, от очите й капели златни сълзи. Фрейя била също и предводителка на Валкириите.

Ратникъ:
Моля те посочи източника !

Навигация

[0] Списък на темите

[#] Следваща страница

Премини на пълна версия