Автор Тема: 30 ноември - Андреевден  (Прочетена 1397 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7276
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Opera 9.80 Opera 9.80
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
30 ноември - Андреевден
« -: Юли 07, 2011, 09:30:01 »
30 ноември - Андреевден, Едреевден, Мечкинден


   В традициите ни това е празникът, посветен на мечката, която е най-големият и хищен звяр в нашите земи. За нея разказват, че на този ден обикаляла всички къщи и ако в някоя къща не са й приготвили храна,тя изяждала децата.
    Оттогава остава обичаят предварително да се вари царевица (кукуруз), която тя много харесва. Още от вечерта жените ронят царевицата в голям котел и я оставят накисната. Сутринта я сваряват; най-старата жена в къщата взима до три пъти по десет зърна, хвърля ги нагоре в комина и изрича: "Нà ти мечко, варен кукуруз, да не ядеш суров!" Варят се също боб, жито, ечемик, леща, грах. Вярва се, че така на следващата година растенията ще родят едри и пълни плодове, защото от Мечкинден дните започват да наедряват с по мъничко - колкото едно царевично зърно. Затова празникът наричат някъде Едреевден (от едрея). През целия ден семейството яде от варивата.
    На този ден жените не работят домашната си работа, не предат, не тъкат, не плетат и не перат, за да не напада мечката нивите с кукуруз, кошерите и добитъка (ако е стръвница). Ако се спазват забраните, в къщата ще има плодородие и дори човек да срещне мечка, тя няма да му навреди.
    Вярва се също, че св. Андрей е покровител на мечката и неин заповедник. В много предания се разказва, че той се явява пред хората, яхнал мечка, и прогонва зимата и дългите нощи.
    През деня Андреевците празнуват именния си ден.
     
   Андреевден е пряко свързан в народния календар с представите за преход от есента към зимата. И следователно основната идея, върху която е изградена обредността е тази за нарушеното равновесие между соларното и хтоничното начало.
    В традиционните ни представи мечката е част от хтоноса, част от подземния свят, в който живее (пещерите), и това прави възможен контакта й с мъртвите; в народното съзнание тя се свързва също с плодородието, влагата, женското начало.
    В българския фолклор мечката е едно от превъплъщенията на змея; а някои легенди обясняват произхода й от мома-сираче. "Мечият" персонаж е много разпространен в кукерските и сватбените ни обреди, където също се маркира хтоноса или нечистото, от което трябва да се освободим.
    Тези схващания моделират и обредността на Мечкинден.
П ъ р в о, извършва се жертвопритошение (царевицата) за омилостивяване на звяра. Жертвата е житна, тя е за умрелите предци, защото мечката е част от отвъдния свят; тя също е прародител, тотем.
 В т о р о, магически продуциращ смисъл има и добавянето на други продукти в котела, за да едреят на следващата година.
Т р е т о, едновременно с мечката се почита и св. Андрей (Едрей), нейният повелител, но и светец, който уголемява деня.
Ч е т в ъ р то, забраните за работа (отрицателна магия) имат апотропейна фунция, много характерна за обердите в преходните периоди.
П е т о, празникът се свързва с други подобни празници, например Никулден (прието е в народна среда, че св. Андрей е баща на св. Никола).
    Така отново езическата идея за сезонен прелом се свързва с християнската митология, за да моделира спецификата на българския народен календар.

(Използвани са материали от книгата на к.ф.н. Томислав Дяков - "Празници и вярвания на българите")

http://margaritta.dir.bg/noemvri/0406kalendar_noemvri.htm


Според българските народни традиции Андреевден е празник на семето (зърното). На този ден се вари жито, боб, леща, грах, просо, ечемик. Сутринта рано се взима от наедрялото зърно и се хвърля в камината - нагоре, за да растат високо всички житни растения и да са едри като набъбналата царевица. На младите жени се пада ритуалът с хвърлянето на варените семена, както бързо наедряват те, така и булките да наедряват с бъдещите си деца. От обредното вариво се дава на домашните животни и на кокошките, за да се плодят.

Народът нарича Андреевден още и Мечкин ден, тъй като Свети Андрей е покровител на мечката и неин заповедник. В повечето предания се разказва, че той се явява пред хората, яхнал мечка и прогонва зимата и дългите нощи. Българите наричат празника Едрей, Едринден или Мечкин ден.

На Андреевден започва нарастването на деня. Според вярванията денят започва да наедрява колкото едно просено (житно, маково или синапено) зърно. Народът свързва този ден с разбирането, че светлината в денонощието започва да расте - наедрява, затова някъде се нарича Едреевден, а слънцето да помръдва "както пиле в яйце".

На този ден празнуват: Андрей (андреас - мъжествен, храбър, силен), Андриян, Андрея, Андро, Храбър, Храбрин, Силен, Силка, Дешо, Дешка, Първан, Пръвка и други.

http://news.ibox.bg/news/id_996209487
« Последна редакция: Ноември 30, 2011, 17:47:21 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7276
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Opera 11.52 Opera 11.52
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: 30 ноември - Андреевден
« Отговор #1 -: Ноември 30, 2011, 06:55:50 »
30 ноември - Андреевден


На 30 ноември православните християни отбелязват деня на свети Андрей, брат на свети апостол Петър. Той е наричан още Първозвани, понеже пръв сред дванайсетте апостоли е повикан да тръгне след Исус Христос. Когато апостолите тръгват по света да проповядват словото Божие, Андрей се отправя през Гърция, по нашите брегове на Черно море и стига до Грузия и Скития, като спечелва нови последователи на християнството. Умира в гръцкия град Патра, разпънат на кръст, с формата на буквата Х, наречен по-късно в иконографията “Андреев”. Св. Андрей се счита за апостол на православните християни, защото ръкополага първия епископ в Константинопол - апостол Стахий. През ІV век мощите на свети Андрей са поставени в цариградската църква "Св. Апостоли". През ХІІІ век обаче кръстоносците ги пренасят в италианския град Амалфи, където почиват и до днес.

Както повечето църковни празници, и Андреевден е свързан с последователността на сезоните - в народните обичаи той символизира началото на зимата. Затова е странно вярването, че от този момент нататък денят започва да расте - макар и колкото зърно. На места у нас дори наричат 30 ноември Едринден или Едрей.
 Здрава плетеница от християнски ритуали, езически обреди и народни суеверия оформя традициите, свързани с Андреевден. Те се въртят все около надеждата за по-лека зима, за запазване на реколтата и щедра предстояща година. Зърнените храни като символ на плодородието са главно действащо лице на обредната трапеза. Вечерта преди празника се приготвят ястия от боб, леща, жито, булгур, царевица или всичко, което се сее на полето. Всички в къщата трябва да опитат от тях, дава се дори и на домашните животни. На утринта част от сварените зърна се хвърлят в комина, за да станат високи посевите.
 С Андреевден е свързано и друго едно народно вярване, отново израз на надеждите за кратка зима и пълни хамбари. Според преданието мечка изяла вола, с който свети Андрей обработвал нивата си. Разгневен обаче той уловил звяра и го впрегнал в ралото. Оттогава се вярва, че свети Андрей е повелител на дивите животни и се явява пред хората, яхнал мечка, за да прогони зимата и дългите нощи. В тази връзка, когато се хвърлят зърната в комина, се изричат и думите “на ти, мецо, варен кукуруз, че да не ядеш суровия”. У нас наричат Андреевден още Мечкинден.
 
 http://www.menumag.bg/za-hranata/statii/andreevden-svetyl-noemvriiski-praznik


Трапезата за Андреевден
 Вари се жито, боб, леща, грах, просо, ечемик.
 Традицията повилява сутринта рано да се взима от наедрялото зърно и да се хвърли в камината – нагоре, за да растат високо всички житни растения и да са едри като набъбналата царевица. На особена почит на този ден са младите булки, а именно на тях се пада ритуалът с хвърлянето на варените семена, та както бързо наедряват те, тъй и булките да пълнеят с новите рожби.

Според народното вярване Андреевден се нарича още и Мечкинден. Легендата разказва, че свети Андрей единствен от апостолите нямал празник, та възседнал една мечка и отишъл при Бога. Господ му казал “Който тебе не празнува, да го язди твоя кон”. Затова на 30 ноември в определени региони на България варят царевица и я прехвърлят през комина, като викат: “На ти, мечко, варен кукуруз, да не ядеш суровия и да не ядеш стоката и човеците.”

Народът свързва този ден с разбирането, че светлината в денонощието започва да расте – наедрява, затова някъде се нарича Едреевден, а слънцето да помръдва “както пиле в яйце”, всеки ден по-малко денят се увеличава колкото с просено зърно. Макар и оскъдна, надеждата за светлина внася свежест и ведрина в душите на хората.

http://gotvarstvo.georgievi.net/a/andreewden
« Последна редакция: Ноември 30, 2017, 07:58:25 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7276
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Opera 12.12 Opera 12.12
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: 30 ноември - Андреевден
« Отговор #2 -: Декември 20, 2012, 14:54:16 »
Мечкинден и мечката


Андреевден (30.11) се почита в българската традиционна култура като празник, посветен на мечката предимно в Западна България (Мечкинден), но се среща и в други части на страната. На територията на цялата страна обаче, мечката е възприемана като животно помощник на хората – вярва се, че тя гони вълците и изобщо има способността да отблъсква злите сили. Ето защо от части от това животно се изработват амулети, а косми от меча козината се използват при баене за страх, лекуване на треска и др. Въпреки това е известна забраната да се убива мечка, като това се прави само в редките случаи, когато тя е станала „стръвница”, т.е. напада хора и животни, настървила се е за месо.

В българското съзнание мечката е „баба Меца” и макар това да звучи само като название от детските приказки, то отразява един доста устойчив смисъл на това животно, като зооморфен символ на плодородието и майчинството. Вероятно това има своите корени във факта, че мечките са особено отдадени майки, но е интересно да се проследят и някои исторически и етнографски данни за култа към мечката, свързан с жените.

Произходът на мечката, според някои легенди от Западните Родопи, се извежда от девойка. Тя била изпратена на реката от злата си мащеха да пере черна вълна, докато стане бяла. Отчаяна от непосилната задача, девойката се помолила на Бог да й помогне, а той й казал да се наметне с черната вълна и я превърнал в мечка. Ето защо мечката прилича на човек - ходи на два "крака", борави с предните си лапи като с ръце.

В книгата „Българска народна митология” на Ив. Георгиева, намираме интересно сведение за един обичай, предшестващ сватбата, от Михайловградско, наречен „момино оро”:

„В него участвуват само девойки, които пеят любовни песни и играят. По време на обичая годеницата, често маскирана като мечка, разказва приказка за произхода на мечката от мома, която била преследвана от ергени или турци. Чрез пантомима тя разиграва отделни моменти: как бяга мечката, как ръмжи, как се изправя на задните си крака.”

А още по-интересна е информацията, че:

„При посрещане на булката в Троянско се разиграва обреден диалог, в който младоженката се отъждествява с мечка, а младоженецът — с мече или биче с рога.”

На територията на България освен Андреевден за празник, свързан с мечките е считан и Благовец (25.03.). Вярва се, че тогава те се събуждат от сън, който се е смятал за временна смърт на животното. След като на Благовец мечките се изкъпят във водата, тя вече става годна за употреба и от хората, като в това отново личи пречистващата функция на мечката, приписвана й от народа.

Мечката фигурира и в кукерската обредност на българите. Има сведения, че кукерите в Малкотърновско са имали в свитата си мечки, които са били кучета "облечени" в мечешки кожи и мечкар – мъж в дрипи. В пернишкото село Светля кукерите също се обличат като мечки до ден днешен.


Образът на мечката присъства в световната история още от праисторически времена. Истинско щастие е, че имаме възможността да сме част от култура, в която той се е запазил в такъв вид до днес и нещо повече - наш дълг е да запазим това знание и за идните поколения.

https://occultroom.blogspot.com/2012/11/blog-post_30.html
« Последна редакция: Септември 16, 2018, 06:49:55 от Hatshepsut »


Share me

Digg  Facebook  Twitter  Google  
Smf