Автор Тема: Българката и нейното място в историята на България  (Прочетена 5848 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Царица

  • Forum Member
  • **
  • Публикации: 242
  • Country: bg
  • Карма: +13/-7
  • Пол: Жена
Кои са постиженията на българката в историята на България. Тази тема е като противовес на една друга заключена вече тема, която за съжаление на целия форум надявам се, зае прекалено сексистка ориентация, а това меко казано не беше  нужно. Нека за да изчистим атмосферата да напишем това което знаем за българката през годините и нейния принос в развитието на България, като например царица Сара и нейните дарения за българските манастири. След това ще допълня:
баба Неделя Петкова. Основателка на девическото образование в София, първата българска учителка в Македония.

Анастасия Димитрова е първата българска светска учителка от епохата на Възраждането. Родена в Плевен

Сирма воевода

Боянка воевода

Райна Касабова остава завинаги в историята и като първата жена, която участва в боен полет. На 30 октомври 1912 година тя излита с пилота подпоручик Стефан Калинов и хвърля позиви над Одрин.

Царица Катерина - владетелка на България на територията на днешен Анадол

И последно че се скъсах да добавям:

Многоликата българка - Забележителни жени от Възраждането до наши дни

https://www.book.store.bg/d-prdimages/lrg/13639.jpg
Българката и нейното място в историята на България


Автор: Катя Зографова
Издател: ИК "Изток-Запад"
" Книгата ми може да бъде четена донякъде и като енциклопедичен справочник на видните българки. Но тя изучава живите лични истории на всяка от героините си. Така, запазвайки пълнокръвието на отделната фигура, чрез автентичния биографичен разказ, дай Боже, постига и обобщения образ, типологията..."

Авторката

В галерията възрожденки са потърсени изразителните силуети на Балканджийката, Хайдутката, Светицата, Хаджийката, „Бабите” на България, юнашката и не-юнашка Майка, Будителката, Учителката, Княгинята...
Следват българките от междината на епохите, на превала на традиционното и модерното, ориенталското и европейското... Държавнички „в сянка” като Екатерина Каравелова, изпреварила с мощната си влиятелност борбите на „равноправките” за женски правдини, или като Елисавета Консулова-Вазова, превзела отвътре патриархалната крепост на Вазовци...

Та - до Петя Дубарова, избрала смъртта пред живот в социалната неуютност на тоталитарното общество...
« Последна редакция: Септември 18, 2016, 22:27:41 от Hatshepsut »
Всеки може да види залеза, но малцина виждат изгрева на новия ден!

Неактивен Царица

  • Forum Member
  • **
  • Публикации: 242
  • Country: bg
  • Карма: +13/-7
  • Пол: Жена
БАБА ТОНКА

Сумира националната идея на безстрашието — без сълзи пред гроба на България!
Не защото може да понесе и да не си пуска косите, разплакана от дадените жертви, а защото е въплътеният образ на нашата смелост да се поднасят жертвите!
Баба Тонка прави гробница, от която се възкръсва; прави възкресение, защото когато тази велика майка ражда децата си, вместо да ги носи на кръщение, води ги на опело — на реквиема на българската история и трагична съдба. Там ги кръщава с безпощадността на бeзcтрашието си — чака ви смърт за свобода! Майката, разбира се, никога не може да иска смърт, тя не може да въстане срещу себе си, защото е утробното начало на живота. Но майката на България — Баба Тонка, има куража да живее за свобода! И тя точно на това учи тези, които ражда, и онези, които подслонява.
Утробната тайна на майката — онази родилна сила, която дарява безконечно синове на България, заслужава най-голямата почит! И неслучайно поетът казва: "Какви е чеда раждала, раждала, ражда и сега българска майка юнашка..." Но едва ли някой може да характеризира тайната на Мировата майка и едва ли би лишил майката на един народ от нейната Мирова присъственост — когато ражда такива синове, които мрат за отечество и които богатеят Небето с чистота и жертви!
Имали сме знаменоски, щедро сме дарени с героини и водачки, воеводки... Това не е част от всекидневието, но не е и изключение. Защото негодуванието като плод на гняв може да ви изведе на битка, но идеята за свобода, а не за недоволство, е свещена!
Баба Тонка е безстрашната и утроба, и гръд на България! А безстрашието идва от една дълбока кръвна плазма в народа ни, понеже белязаният няма страх от смърт и знае, че смъртта е неговият съпридружител за безсмъртие.
« Последна редакция: Август 02, 2018, 23:03:52 от Hatshepsut »
Всеки може да види залеза, но малцина виждат изгрева на новия ден!

Неактивен Sol Invictus

  • Senior Member
  • ***
  • Публикации: 641
  • Country: 00
  • Карма: +292/-29
  • Пол: Жена
  • Степен вълк
Браво на царица за темата! :)
Изгори след прочитане!

Неактивен Инжинер Донев

  • Hero Member
  • ****
  • Публикации: 1707
  • Country: 00
  • Карма: +193/-80
само това за Царица Сара не би трябвало да го има ама айде. Все пак тя е в основата на падането на България под турско иго.

Неактивен Иван Иванов

  • Senior Member
  • ***
  • Публикации: 637
  • Карма: +253/-63
  • Пол: Мъж
Не, по-скоро е симптом на всеобщия упадък. Една жена /или мъж/ не би могла нищо да направи сама. Пък и с такъв малоумен старчок като Иван Александър, тръгнал на дърти години да се прави на мъж- за къде сме. Че той още преди Сара прави двама свои сина съцаре. Разцеплението вече си е било факт.

Неактивен Sol Invictus

  • Senior Member
  • ***
  • Публикации: 641
  • Country: 00
  • Карма: +292/-29
  • Пол: Жена
  • Степен вълк
Ами Сара не е и българка...
Изгори след прочитане!

Неактивен Иван Иванов

  • Senior Member
  • ***
  • Публикации: 637
  • Карма: +253/-63
  • Пол: Мъж
То колко български царици има ? Не са много, на фона на ромейките...

Неактивен Царица

  • Forum Member
  • **
  • Публикации: 242
  • Country: bg
  • Карма: +13/-7
  • Пол: Жена
Не, по-скоро е симптом на всеобщия упадък. Една жена /или мъж/ не би могла нищо да направи сама. Пък и с такъв малоумен старчок като Иван Александър, тръгнал на дърти години да се прави на мъж- за къде сме. Че той още преди Сара прави двама свои сина съцаре. Разцеплението вече си е било факт.
Кажи им го, защото няма как една жена да раздели царството. Иван Александър не е бил в междучасие нали. Основните исторически фигури виновни за разпокъсаността на балканските държави не е никаква Сара а Иван Александър, Стефан Душан и Кантакузин
Всеки може да види залеза, но малцина виждат изгрева на новия ден!

Неактивен Иван Иванов

  • Senior Member
  • ***
  • Публикации: 637
  • Карма: +253/-63
  • Пол: Мъж
Така е, а и общите тенденции за сепаратизъм на отделните боляри са намесват. То си е цял процес.

Неактивен Царица

  • Forum Member
  • **
  • Публикации: 242
  • Country: bg
  • Карма: +13/-7
  • Пол: Жена
Така е, а и общите тенденции за сепаратизъм на отделните боляри са намесват. То си е цял процес.
И това - да, Балик и Добротица
Всеки може да види залеза, но малцина виждат изгрева на новия ден!

Неактивен Иван Иванов

  • Senior Member
  • ***
  • Публикации: 637
  • Карма: +253/-63
  • Пол: Мъж
Болярите в Македония...Няма начин. Но женитбата на Ижан Александър окончателно ни довършва. Спорове за престола най-малко са били полезни точно тогава.  :'(

Неактивен Една Българка

  • Forum Member
  • **
  • Публикации: 85
  • Country: bg
  • Карма: +1/-4
  • Пол: Жена
Да ме извините, че есхумирам една доста потопена тема, но сега, като я видях и просо не мога да се въздържа да не я коментирам.

Съжалявам, че трябва да го кажа Царице, но в част от твоята, на пръв поглед много достойна тема, която припомня подвигът на българката от мрачните периоди на страдалчество, се натъгнах на една личност, която е меко казано зловеща. Екатерина Каравелова! Защо тя се мъдри тук, редом с името на Сирма воевода?

Не знам дали знаеш подробности около нейната бурна,"патриотична"дейност, но тя е потдържала тесни връзки с изключително отровни и зли чифутски изчадия, даже има данни, че е била член на русенската масонска ложа.

Цитат
     Безкрайно дълго социалистическата историография поддържаше мита, че основната заслуга за спасяването на българските евреи през Втората световна война е на комунистическата партия. Едва през последните години научихме имената на светли и големи по дух българи, изпълнили своя хуманен дълг да направят дори невъзможното, за да помогнат в онези съдбовни за българските евреи дни на 1943. Разбира се, никой от тях не го е правил, за да търси по-късно заслуги, но справедливо е да се знае поне името му. А едно от тях все още не се споменава, когато се хвърля светлина върху тези събития – Екатерина Каравелова.
    Неотдавна, при работа над архива на семейството ни, попаднах на кореспонденция между покойния ми съпруг Петко Дренков и доктора по право Нисим Леви, адвокат и нотариус от Тел Авив, водена преди тридесет години. Ето първото писмо:
    Уважаеми г-н Дренков,
    Предаде ми се Вашето желание да знаете какво и къде е писано тук за Вашата баба Екатерина Каравелова.
    Ценейки покойната като голям човек, общественик и хуманист с големи заслуги за спасяването на българското еврейство и познавайки отблизо нейното дело, аз изпълнявам един приятен дълг, като в отделен лист ви съобщавам какво и къде е писано за нейната дейност.
    Винаги на Ваше разположение и с отлично почитание:
    Тел Авив, 17.ХI.1969 г. Д-р Нисим Леви
    Следват „Извадки из исторически трудове, издадени в Израел, относно дейността и заслугите на г-жа Екатерина Каравелова за спасяване на българското еврейство“. Ще приведа само част от тези откъси. Най-вече от книгата „Евреите през нацисткия режим в България“ от Бениамин Ардити:
    С. 209: „...Изглежда, че правителството е решило да проведе напълно решението за депортацията на евреите и няма никакви изгледи то да бъде отменено или отложено. (Бележка на д-р Нисим Леви: касае се за тревожните дни около 22 май 1943, когато масово се получиха заповеди, отправени до евреите, за изселване от София.) ...Затова се взе решение от водачите на българското еврейство да се алармира обществеността и да се иска нейната помощ. В 10 ч. вечерта, значи след полицейския час, смели еврейски жени посетиха български общественички като Екатерина Каравелова, съпруга на бившия български министър-председател Петко Каравелов, съпругата на Тодор Александров, водач на Македонската революционна организация, и други жени с име и значение.“
    С. 211: „...направени бяха посещения и се получиха обещания за помощ и безусловна подкрепа от общественичките: Екатерина Каравелова, от вдовицата на Тодор Александров, от г-жа Иванова – председателка на Женския съюз, от писателката Багряна. Всяка една от тях изяви готовност да използва своите връзки и влияние в двореца или в правителствените кръгове за спасението на евреите.“
    С. 217: „...Г-жа Каравелова прие любезно делегацията. Тогава тя покани д-р Хананел, софийския равин, да влезе в друга стая и поиска от него да напише едно прочувствено писмо до царя. Тя каза, че има връзки с хората в двореца, които ще предадат на царя за нашето тежко положение. (Бел. д-р Н. Леви: датата е 25 май 1943 – когато всички опити да се открие местонахождението на царя, за да се иска неговата помощ, отиваха напразно.)“
    В „Извадките...“ д-р Нисим Леви цитира и друга книга: „Из историята на евреите в България“, издание на Съюза на емигрантите от България, на иврит, където са пресъздадени същите съдбовни дни.
    Поместен е портрет на Екатерина Каравелова, а на с. 870 пише: „Водачите на българското еврейство, между които и членове на консисторията, решиха да обходят видни български личности и да искат тяхната помощ... Д-р Буко Леви* се срещна с царския съветник д-р Ханджиев, но той даде един много песимистичен отговор... Екатерина Каравелова бе помолена да се срещне с царя.“
    Но защо е избрана именно тя? От една страна, заради нейното пословично милосърдие и чувство за справедливост, но от друга – заради това, че десет години по-рано тя беше успяла да предусети огромната опасност, надвиснала над еврейството. През 1933 най-дейно участва в създаването на Комитет за защита на евреите в Германия заедно с Антон Страшимиров, Асен Златаров, проф. Петко Стайнов и други. Вестниците „Мир“ и „Слово“ публикуват статии срещу инициативния комитет, като пишат, че не е работа на България да се бърка в делата на велика Германия. Властите забраняват събранието, на което лектори щяха да бъдат Каравелова и Страшимиров, свикано от комитета на 3 юни 1933.
    Този епизод е отразен и в цитираната по-горе книга „Из историята на евреите в България“, с. 604.
    На 25 май 1943 в дома на Екатерина Каравелова идват д-р Хананел от консисторията и две жени, поели големия риск да излязат след полицейския час; Каравелова помолва д-р Хананел да напише споменатото вече писмо до царя и се наема да го открие през нощта и да му бъде предадено писмото. На какво разчита тази вече осемдесет и три годишна жена, отдала целия си съзнателен живот на това да бъде полезна за хората, за семейството си и за обществото? В онзи съдбовен момент – на приятелството с княгиня Евдокия. Въпреки голямата възрастова разлика – тридесет и осем години, ги сближават интелектът и голямата обич към България. Г-жа Каравелова излиза веднага от къщи и отива в дома є, за да се срещне макар и посред нощ с Евдокия и наистина надеждите є се оправдават. Евдокия приема с готовност молбата да намери царя и да го накара веднага да се върне. Качва се на своята кола „Щаер“ (колата ползваха общо тя и принц Кирил) и тръгва...
    На сутринта цар Борис III е в София и спира депортирането.
    Ако Екатерина Каравелова не беше тръгнала веднага след посещението на д-р Хананел и жените, ако не беше направила всичко възможно, за да намери княгиня Евдокия, ако тя пък от своя страна не беше отишла да намери царя, последиците щяха да бъдат съвсем други.
    А ето и оценката на д-р Нисим Леви, направена в последното известно на мен писмо до съпруга ми:
    Драги г-н Дренков,
    Потвърждавам получаването на Вашето много любезно писмо. За покойната Екатерина Каравелова, големия човек с благородното сърце, ще си спомням вечно. И винаги, когато е ставало дума за ония страшни времена, аз съм споменавал нейното съчувствие и помощ.
    Тя остави едно голямо име.
    Наредих днес да ви изпратят от тук една каса хубави портокали, да се порадвате малко на нашето слънце и неговия златен плод. След получаването (3-4 седмици) потвърдете ми, че ако не ги получите навреме, да направя необходимото.
    Сърдечни привети и хубави пожелания:
    Тел Авив, 10.II.1970. Д-р Нисим Леви
    *Д-р Буко Леви е Нисим Леви

"Българката", царица Сара, просто няма да я споменавам. Тоя искуствено имплантиран вирус в снагата на българската мощ!

Другото, което забелязвам в темата е неприкритото цитиране на източници, които са отявлени радетели на еманципацията и феминизма по нашите земи. Все така чифуто-масонски произведения, които съумяха да покварят и унищожат ценностният мироглед и благородство на българската жена и майка, като я превърнаха в многомашинничка, герой на социалистическият труд, политкомисарка и прочее. С две думи - все неща, които към днешна дата стопиха българската нация до размерите на микроорганизъм в глобалната жидовска оргия, на която в момента се радваме.
« Последна редакция: Март 29, 2007, 21:19:58 от Една българка »

Неактивен Царица

  • Forum Member
  • **
  • Публикации: 242
  • Country: bg
  • Карма: +13/-7
  • Пол: Жена
Очаквах възражения за Каравелова и Сара, спорни са образите им, но гледните точки от които могат да се изследват тези два образа са много различни. Сара е българска царица направила много за манастирското дело в България. И пак казвам, че ако един мъж, самодържец се повлияе от съпругата си, любовницата си или просто от подъл приятел и послуша неговите умишлени или неумишлени злостни съвети, то вината е единствено и само негова на въпросния властимащ мъж от когото зависи добруването или провала на държавата.
Екатерина е жената, която е работила за спасяването на евреите в България ( за спасяването им от депортация). Ето едно нейно писмо до цар Борис:
"Сине, не забравяй, че и ти имаш деца - и, че целият български народ са твои деца и трябва като децата си да ги пазиш"...
Това са достойни думи, зад които съм съгласна че може да се крият всякакви интереси, но в случая тя е вярвала, че е спасявала хора...
Съжалявам, но моето мнение е това.
Поздрави!
Всеки може да види залеза, но малцина виждат изгрева на новия ден!

Неактивен makebulgar

  • Forum Member
  • **
  • Публикации: 498
  • Country: 00
  • Карма: +133/-10
  • Пол: Мъж
  • Зодия: Aquarius Aquarius
България и нейните жени

През април 1915 г. National Geographic публикува обширна статия за България, посветена на нейните жени. Така след поражението в Междусъюзническата война г-жа Хестър Доналдсън Дженкинс представя България в друг образ, различен от воинската доблест. Тя поднася на читателите портрет на българската жена от село и от града заедно с наблюдения върху народопсихологията, обичаите и напредъка на страната. Г-жа Дженкинс е дългогодишна преподавателка в Цариградския девически колеж (1900-1909 г. ) и автор на книгата „Зад турсктие решетки", посветена на живота на туркините през първите години на XX в.

От всички ориенталски момичета, сред които живях по време на деветгодишния ми престой в Близкия изток, българките в най-голяма степен събудиха интереса ми. Те вероятно са най-малко ориенталските от осемте или повече националности, които можете да срещнете в Цариградския колеж, където преподавах. По-светли са и с по-бяла кожа от арменките, гъркините и персийките, значително по-високи и по-едри са и имат повече енергия и по-малко от унесеността на туркините.

Българските момичета са склонни към закръглени форми и фигура, а много от тях имат кръгли едри лица, с пълни розови устни и трапчинки. Това впечатление се подсилва от модата да носят косите си на плитки, увити около главата. Човек може да види изобилие от тъмни коси в България, но също така с удоволствие да забележи топлите кафяви оттенъци, лешниковите къдрици и по-редките кестеняви глави. Едно от най-красивите момичета, които някога съм виждала, беше българка - с великолепна гъста и вълниста коса с меден цвят, чиста бяла кожа, красиво разположени сиви очи, деликатна уста, малки бели зъби и осанката и движенията на принцеса.

Румените бузи на много от българките са приятно разнообразие сред тъмните или бледите лица на арменките и гъркините. Очите им по принцип са по-малки и не са толкова отнесени като ориенталските. Гледат те право в лицето, с повече искреност и по-малко съблазън.

В нашите български студентки има определена якост - едно външно качество и една разсъдливост, които ги определят като различни от капризните, сантиментални и надарени с по-слаби нерви момичета от други националности. Понякога тази по-голяма сила е придружена от грубост и мъжкараната българка е нещо много по-често срещано от мъжкараната туркиня.

Един прозорлив наблюдател на българите казва следното за тях като раса: „Българинът наистина е син на полето, обречен на неотстъпчивата земя, чиито качества изглежда е извлякъл в своето ежедневие - ненадминатата упоритост и твърдост в поставената цел, комбинирани с най-практични възгледи, обещават голямо бъдеще на този народ. Въздържан и мълчалив, той не притежава нищо от лекомислената жизнерадост на румънците и експанзивността на сърбите."

В България няма нито богати безделници, нито тънещи в крайна нищета хора. Както висшите класи, така и обикновените хора водят прост живот и е трудно да се намерят предмети на лукса. Мъжете в страната са основно селяни, но по време на Балканската война всички медицински сестри отдадоха дължимото на тяхното вежливо и почтително отношение. В своята книга „Войната и жените" г-жа Сент Клер Стохарт обяви, че със своето поведение към жените българските мъже от всички класи биха могли да дават уроци на мъжете от повечето европейски нации.

Празникът в българското село изкарва на показ великолепно разнообразие от пищни костюми, с прави и неизящни линии, но с най-прекрасна многоцветна украса. Широките талии на жените обикновено са подчертани с огромни сребърни катарами, които изпъкват почти гротескно. Когато обаче момичето е младо и хубаво, нейната гъста къдрава коса, в която са вплетени ярки конци или панделки, бялата є кожа, която е подчертана от пъстрите бродерии и стройната є фигура, която правата дреха не може да развали - всичко това я прави привлекателна гледка. Разбира се, тези галакостюми се оставят настрана през делниците, защото има много работа - особено през лятото, когато дните са дълги.

Момичето в българското село не е лишено от забавления. Едно от нейните задължения включва и социални удоволствия, за които тя страстно копнее. Както е било в библейските времена, цялата вода в селото се носи от един или два кладенеца или извора и тези места и чешми са декор за усилено общуване. Тук се събират всички младежи и девойки в селото и е много съмнително дали се стараят да си тръгнат колкото се може по-бързо. Момичетата носят на раменете си кобилици; на тях се окачват ведрата, които те трябва да напълнят със студена вода. Често младежите пълнят ведрата вместо тях, а после - в замяна за тази своя галантност - шепнешком молят за цветето зад ухото на девойката. Ако са по-дръзки, могат да откраднат цветето.

Както виждате, на българските младежи се позволява да се срещат свободно и двата пола не са разделяни като при мюсюлманите. Те кокетничат и се ухажват около чешмите и по време на домашните събирания вечер. Браковете се раждат от взаимното привличане, а не от уговорки между семействата, както е според арменските и турските обичаи.

Най-популярната форма на обществено забавление е седянката. Тук се събират младите мъже и жени от селото и съседните стопанства. Те са наглеждани от някоя стара жена, която се тутка из къщата и вари каша, с която да нагости гостите. Младите хора седят в кръг около откритото огнище, Стойко до неговата Кица, Василка притисната до Нанчо; всеки младеж търси своята девойка. Тогава някой запява куплет от песен и като свърши, всички подемат припева; друг продължава, като използва стар куплет или - ако иска - съчинява нов; после пак следва припев. Това продължава, докато не се каже всичко, което искат да изразят.

Понякога седянката може да завърши драматично. Някой як момък, който усърдно е ухажвал своята Дарка, ще я сграбчи и ще я отнесе вкъщи. На следващия ден този „брак с открадване" получава правно и религиозно потвърждение с благословията на православния свещеник. Веднъж попитах Зарафинка какво ще стане, ако двама мъже искат едно и също момиче. Тя отговори просто: „По-силният ще я вземе." „Ами ако тя предпочита другия?" „А! Ако е достатъчно умна, ще помогне на по-слабия да я открадне, но обикновено тя предпочита по-силния.

Но нека да оставим селото и да последваме българската жена в града, да я наблюдаваме, докато се образова и се учи на култура, и да видим как я използва след това.

Преди петдесет години нямаше български градове - само големи и пръснати турски села. Сега вече има редица заслужаващи похвала модерни градове. В София - столицата и седалището на съда и парламента - се вижда твърде забележителен растеж. Когато посетих подредения нов град, първото ми чувство беше на разочарование: тъй като той е равен, лишен от живописност и на пръв поглед безинтересен.

Но все пак нима не е интересно, че един народ, който толкова доскоро се състоеше от угнетени роби и живееше в хаос, сега вече има град с павирани и осветени улици, удобни къщи, тук и там по някой паметник, прост и солиден царски дворец, обществена градина и добре оборудвани хотел и магазини?

Младите дами, които ме разведоха из техния град, бяха много горди с техните училища и със сградата на парламента, която аз, разбира се, намерих за много ординерна. Признавам си, че се отегчих от това, че ме разведоха из цялата нова и хубава поща и ме вкараха във всяка стаичка. Но по-късно ми се стори важно това, че най-забележителните неща в София са наистина полезни и прогресивни фактори в модерния градски живот - а не галерии, музеи и базари. София няма минало, което да иска да запази. Старите и високо ценени традиции на България са свързани с древната столица Търново и прочутия Рилски манастир, но за модерната и развиваща се България те означават много по-малко от неромантичната София.

Филипопол е много по-привлекателен от София за търсещия живописност пътешественик. Построен на седем островърхи хълма, той представлява много ефектна гледка за пристигащите с влака. Това е преходен град - от една страна, стари турски базари и сиви старинни къщи, а от друга - нови и модерни улици и сгради. Стреми се да стане втора София, но аз се радвам, че природата винаги ще му придава особена красота, дори и ако изгуби целия си ориенталски чар. Една малка подробност може да послужи като илюстрация за различните темпове на прогреса в двата града. В най-добрия хотел във Филипопол възглавниците са толкова твърди, все едно са куп сгънати чаршафи, докато в софийския хотел са от пух.

Българите се показаха жадни за образование и цивилизация и техните жени усвояват културата с лекотата на всяка американка. Често се случва дъщерята на живеещ в някое отдалечено село и неграмотен селянин да прекара няколко години в училище и след това да намери своето място в София или Варна - като учителка, светска дама или водачка на общественото развитие. Тя сменя селския костюм и плетените чорапи с подбрани с великолепен вкус европейски дрехи. Вече фризира тежките си падащи плитки според модата на деня. Маниерите є стават уверени и все пак скромни и тя с подобаващо достойнство заема мястото си като председател на женския клуб по четене или като член на болничния съвет.

През Балканската война тези български жени свършиха прекрасна работа в Обществото на червения кръст и в болниците: и наистина вече от няколко години те контролират болничната работа и различни други институции, като например сиропиталищата.

Наскоро една българка ми написа за чудесните медицински грижи, предоставени на ранените войници в болниците, както и за това, как неколцина ранени турци попаднали под опеката на българските жени. Тези мъже, които съвсем не били свикнали на женска грижа и били очаровани от красивите сестри, явно си въобразявали, че са били убити във войната и че хуриите им въздават награда за службата, защото радостно възкликвали: „Това вече е раят!"

Българските ни ученички са сред най-добрите в колежа. Здрави, много трудолюбиви и амбициозни, а в някои случаи и наистина способни, те са най-интересната група за преподавателите и им се отблагодаряват за вложените в тях усилия. Както повечето хора в Ориента, те също са добри в езиците, а живият им интерес към модерното развитие и чувството им към далечното минало бързо ги превръщат в ентусиазирани изследователи на историята.

Не може да има съмнение, че ако на българите бъде позволено да развиват себе си и своята страна - а те ще го направят, ако могат да се насладят на предимствата на дълъг период на мир и добри търговски връзки със своите близки и далечни съседи, - то бързият прогрес на този народ по всеки един начин ще учуди света и (това е най-малкото, което може да се каже) ще извади от заблуждение умовете на мнозина, които сега си мислят, че България е повече или по-малко дива държава, населена от раса, която предпочита войната пред мира. Това развитие е особено вярно по отношение на българските жени, които - бидейки надарени с бърз и буден разум - отговарят незабавно на предимствата на образованието. Сигурна съм, че техните сестри по цял свят няма да имат основания да се срамуват от тях.



Редактирано от администратор: Премахване на невалиден линк.
« Последна редакция: Септември 18, 2016, 22:33:05 от Hatshepsut »
Зороастър и Буда били атеисти! Невероятно, но факт!

Неактивен Генерал Колев

  • Registered user
  • Hero Member
  • ****
  • Публикации: 2681
  • Country: bg
  • Карма: +199/-11
  • Пол: Мъж
  • България над всичко!
И жените ни са красиви, и народът ни е умен и трудолюбив, и имаме най- красивата природа, ето затова ни завиждат всички, най- вече съседите ни!
България над всичко!


Share me

Digg  Facebook  SlashDot  Delicious  Technorati  Twitter  Google  Yahoo
Smf