Автор Тема: Йордановден  (Прочетена 2114 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7276
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Opera 9.80 Opera 9.80
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Йордановден
« -: Юли 17, 2011, 11:02:48 »
6 януари - Йордановден, Водици, Богоявление

https://pojelaniqta.com/wp-content/uploads/2016/11/iordanovden.jpg
Йордановден


  С Водици завършват мръсните дни. Празникън е наречен така, защото на този ден всеки, който иска да е здрав през годината се окъпва или поне се измива на реката. През нощта срещу празника там, на конец спускат пръстен. на сутринта по неговата чистота се гадае дали годината ще бъде хубава.
    На реката или езерото свещеникът прави водосвет, а после хвърля кръста във водата. Момците се надпреварват кой ще го извади пръв. Всички именници (Йордан, Йорданка, Данчо, Дана, Боян, Богдан, Богдана) се поливат с вода; недъгави и болни се потапят с дрехите, за да се излекуват, а момите мият лицата си, за да са хубави. Някъде след водосвета потапят и иконите във водата.
    Вечерта на трапезата отново има постни ястия: хляб, зеле, фасул, орехи, вино; трапезата се прекажда задължително, както коледната и новогодишна трапези. Затова вечерта се нарича трета кадена вечер.
     В някои краища по къщите обикалят моми-водичарки, които изпълняват песни за всеки член от семейството. Песните им са подобни на лазарските.
    От ритуалните измивания и пръскания с вода тръгват и всички обичаи, свързани с поливането и мокренето на всички именници, независимо от годишното време.

   Обредните действия на Йордановден имат характер на ритуално очистване от действието на злите сили по време на прехода от старата към новата година (мръсните или погани дни). Ритуалното измиване по същество е защитна магия, каквато е и опушването (каденето), което засилва предпазните функции на празника. Смесването на християнство и езичество най-ясно личи в практиката да се очистват и самите икони (чрез потапяне в кръстената вече вода).
    Според традиционните представи на този ден е кръстен и младият Бог (чрез потапяне в река Йордан), следователно той отново се ражда, т.е. ражда се за нов живот. Неговото кръщение (повторно раждане) съвпада с езическите представи за раждането на новия годишен цикъл, за излизането от периода на хаос, който разделя старата от новата година.

http://margaritta.dir.bg/yanuari/0408kalendar_yanuari.htm


Празникът има различни имена в страната - Кръстовден, Водици, Водокръщи и други. Според народното поверие през нощта срещу Богоявление в глуха доба небето се отваря и всеки, който го види, ще получи от Бог това, което си пожелае. Вярва се още, че тогава спира водата, пречиства се, след което придобива голяма сила. Затова денят е известен още като Водици и Водокръщи. За здраве всички участват в освещаването на водата, когато след празнична черковна служба, свещеникът хвърля Светия кръст във водата. Млади мъже се хвърлят въпреки студа и ниската температура и изваждат кръста от водата. Който го извади бива честит и здрав през цялата година. Болни се къпят във водата, където е хвърлен кръстът. Ако хвърленият във водата кръст замръзне, предвещава здраве и голям берекет. Ако пък времето е студено и сухо, се приема като знак за плодородна и добра година. Накрая - с китка босилек свещеникът напръсква хората за здраве.

Йордановден се смята за последен от периода на т.нар. мръсни дни. Срещу празника е третата, последна кадена вечеря. Към постните ястия на нея се прибавят орехите, суровото жито и недогорялата свещ от предишните кадени вечери. Обредната трапеза включва прясна пита, колачета, сърми с кисело зеле, пълнени чушки, зеле, фасул, орехи, вино.

Имен ден празнуват: Йордан, Йорданка, Богдан, Богдана, Данчо, Дана, Найден.

http://www.calendar.dir.bg/inner.php?d=6&month=1&year=2008&cid=&sid=&eid=7591


С празника на Йордановците е свързано познатото вярване, че през нощта срещу празника „небето се отваря“ и който в този момент си пожелае нещо, желанието ще се сбъдне.

На самия празник, наричан още Богоявление или Водици, се извършва също освещаване на водата, в което вземат участие всички. След празничната служба в църквата, свещенникът хвърля кръста във водоем (река или езеро), а младежите се надпреварват кой ще извади кръста пръв. Смята се, че спечелилият ще бъде здрав и честит през цялата година.

През този ден се извършват още много обреди с кръстената вода, с вяра за здраве и плодородие. С вода се поливат всички именици; недъгави и болни се топят с дрехите, за да се излекуват, а девойките си мият лицата, за да са хубави.

В някои краища на страната по къщите обикалят моми-водичарки. Те пеят песни за всеки член от семейството, които по съдържание са близки на коледните и лазарските песни.

На Йордановден се гадае и за здраве и плодородие: ако хвърленият кръст във водата и китката босилек при ръсенето замръзват, то годината ще е здрава и плодородна.

http://club50plus.bg/life/family/842-narodni-tradicii-po-ivanovden-i-iordaniovden.html
« Последна редакция: Септември 16, 2018, 06:44:57 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7276
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Opera 12.12 Opera 12.12
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Йордановден
« Отговор #1 -: Януари 06, 2013, 18:21:21 »
Йордановден - 6 януари

Според църковните традиции, в навечерието и в деня на празника свещениците осветяват вода, с която ръсят богомолците  за здраве и успехи, т.е съпричестяват ги отново със светостта, с духа, кръщават ги.
На 5 януари свещениците обикалят по домовете и ръсят със светена вода за здраве.
На 6 януари след службата в храма свещениците правят литийно шествие към някой водоем, където хвърлят кръста във водата. Момчета и мъже се хвърлят в студените води, за да го извадят. Според поверието, който намери кръста ще бъде здрав през цялата година.
 
В миналото този ритуал бил много по-сложен. Мъжът, който намерел кръста обикалял с него селото или градчето, а жителите го дарявали с различни дарове. На мястото, където бил хвърлен кръстът,  хората се къпели или се пръскали с вода, за да оздравеят.
Има поверие, че ако китката босилек и хвърления кръст замръзнат във водата, годината ще бъде здрава и с богата реколта.
Ако на този ден времето е мразовито – ще има плодородие, ако е мъгливо или облачно – посевите ще се повредят.
В малките селища, където нямало свещеници, вкъщи най-малкото момиче измивало домашната икона, водата се събирала и  с нея се миело лицето и ръцете за здраве (тази вода замествала светената от свещеник вода).
В Югозападна България моми обикаляли из селата, пеели песни  и наричали за здраве. Казва ли им водичарки.
В Родопите и Великотърновско обличали една мома като булка, а друга като младоженец, които ходели по домовете и разнасяли мълчана вода (вода, налята при пълно мълчание, която смятали, че е лековита).
 
В навечерието на празника се подготвя третата кадена вечер. Запалва се да доизгори свещта от втората кадена вечер – Васильовден. На трапезата се слагат само постни храни като  прясна пита, зелеви сарми, пълнени чушки, орехи, лук, чесън.

Този празник има различни имена в различните области на страната, като някои от тях са Кръстовден, Водици или Водокръщи. Празникът е наречен така, защото на този ден всеки, който иска да е здрав през годината се окъпва или поне се измива на реката. С него се слага край на така наречените „Мръсни дни”.

На този ден навсякъде, където има водоем, се извършва ритуалното хвърляне на кръста от местната църква. След изваждането на кръста се служи тържествена литургия, наречена Велик водосвет. На нея се обновява светената вода в храмовете. От нея всеки носи вкъщи. Тя пази от болести и пречиства душата. Пази се през цялата година за тежки моменти в семейството, ако някой легне болен. На Йордановден се месят три ритуални хляба, при чието замесване се ползва остатъкът от старата светена вода. Единият е за дома, вторият е за гостите, а третият се оставя пред вратите на къщата заедно с бакър вино за минувачите. Върху железен предмет се изгарят чемширените китки от предишното Рождество, а пепелта се поръсва със светена вода и се заравя под овошка или трендафилов храст. С донесената от църквата свещ се запалва с “нов” огън кандилото в семейния иконостас. Там се полагат и новите рождественски китки. Вечерта срещу Йордановден е третата (и последна) кадена вечер. Тя трябва да е постна.

Девойките, също по свой начин вземат участие в този празник. Още преди изгрев слънце, те отиват към кладенеца или извора на реката да си налеят "света" вода. На реката, обмиват домашната икона и своите лица.

В Родопите има още една традиция на този ден да се хвърлят във водата младоженците (тези двойки, който са се оженили на миналата година), за да са живи и здрави цяла година. Къпането се извършва от специални хора "хаскари" или "къпинчари". Ако няма наблизо река, тогава церемонията се провежда до кладенец.

Народа нарича празниците Богоявление и Ивановден по общо име "Водици", заради връзката им към вода.

От ритуалните измивания и пръскания с вода на Богоявление тръгват и обичаите, свързани с поливането и мокренето на всички именници, независимо от годишното време.

Поверия за Йордановден

Ако на Йордановден времето е студено и сухо – годината ще бъде добра и плодородна.

Замръзне ли хвърленият във водата кръст, годината ще бъде здрава и плодовита.

Вярва се, че този, който е извадил кръста от водата, ще бъде здрав и щастлив.

Според народното поверие през нощта срещу богоявление в глуха доба небето се отваря и всеки, който го види, ще получи от бог това, което си пожелае.


Йордановден Калофер Ледено хоро

Източници:

- http://elika.blog.bg/hobi/2012/01/05/iordanovden-v-narodnite-obichai-i-horoto-v-tundja.877577
- https://bg.wikipedia.org/wiki/Богоявление
« Последна редакция: Септември 16, 2018, 06:46:01 от Hatshepsut »


Share me

Digg  Facebook  Twitter  Google  
Smf