Вяра или революция на ума
„Субективистите ще имат възможност да дрънкат безсмислици
в онези области от видимата или предполагаемата реалност,
в които обективната наука не е проникнала в достатъчна степен.
Всяка една от техните абсурдни демагогии ще бъде с времето
последователно и безмилостно опровергавана.”
Следва цитат от „Ошо Библия” - Бхван Шри Раджниш, том7, стр. 219 - 223
„Хората все си мислят, че детето ще си остане такова, каквото те го направят. Да, повечето хора си остават същите, защото така е удобно и лесно. Защо да си правят труда? Когато са ти дадени всички отговори, защо да бъдеш скептичен? Скептицизмът е заклеймен от всички религии. В действителност, скептицизмът е началото на истински религиозния човек. Скептицизмът означава проучване. Скептицизмът означава, че не мога да приема онова, което си ми казал, докато не го преживея сам. А това е неудобно. Ще трябва да изминеш дълъг път и не можеш да си сигурен дали ще стигнеш до момента, когато сам ще намериш отговора. Повечето хора, по-голямата част от масите, искат улеснение, удобство, предоставени наготово неща и отговори. Това е разбираемо. Грозен е фактът, че дори заради истината човешките същества не са готови да положат поне малко усилие. Дори истината хората я искат евтино. И тъй като искаш да получиш истината евтино, има амбулантни търговци, които я продават евтино. Дори не я продават, те ти я подаряват, без да ти вземат нищо. Не само това, те те възнаграждават - ако приемеш тяхната истина, ще ти дадат награда. Християните ще те нарекат светец, индусите ще те нарекат махат-ма, мъдрец. Без никакво усилие, без да плащаш, печелиш толкова много уважение. Всичко, което трябва да направиш, е да се преструваш и да бъдеш лицемер. Цялото човешко общество се преструва. Какво знаеш за преживяното от Христос? Без сам да си го преживял, ти си християнин! Ако това не е лицемерие, тогава какво е лицемерието? Без да знаеш нищо за Бог, вярваш в Бог. Ако това не е нечестност... Какво друго може да е нечестността? Ти не си честен дори към Бог. Честният, искреният човек ще подходи със скептицизъм. Той ще проучва. Ще постави под въпрос всеки аспект на обуславянето, с което са го обременили родителите и обществото. За мнозинството това е разбираемо, на тях им е простено. Обаче как да простиш на човек, постигнал просветление? Неговото просветление означава, че той е приключил с всички условия, с цялата обусловеност, с всички програми. Той е де-програмиран човек, той е де хипнотизиран човек. Да продължаваш да наричаш един просветлен човек християнин е непростимо и въпреки всичко се случва. На пръсти се броят хората, които просто са обявили своята сам-ност. Те са поели по своя собствена тясна пътечка, напускайки голямата магистрала, по която се движат всички - разбира се, комфортно. А когато слезеш от магистралата, ще трябва сам да утъпчеш пътеката си. За теб няма готова пътека. Затова казвам, че истината излиза скъпо. Ще трябва да платиш за нея. Когато вървиш, без да има отъпкана пътека, краката ти ще се разранят. Умът ще се опита да те убеди да се върнеш на магистралата, където вървят всички, и да ти каже: "Не бъди глупак! Тук можеш да се изгубиш. Там беше с тълпата, беше топло. Пък и когато наоколо има толкова много хора, сигурно е, че се движим във вярна посока - невъзможно е всички хора да грешат. Сега, когато си сам, каква е гаранцията, че вървиш във вярната посока? Нямаш доказателства. На магистралата има милиони хора пред теб, милиони зад теб, милиони до теб. Какво по-сигурно доказателство ти трябва?" Мога да разбера избора на обикновения човек да предпочете магистралата. Дали е християнин, джайнист или мюсюлманин, няма значение - той трябва да бъде сред голяма тълпа. Докъдето ти стига погледът има само тълпи и още тълпи и това ти дава дълбоката увереност, че не може да не си на верния път. Мога да ти простя. Но как мога да простя на свети Франциск? Той е просветлен и въпреки това остава християнин и отива във Ватикана, при папата, за да докосне нозете му! Ето това не е нормално - папата, който не е просветлен, а е само избран... Всеки, който е достатъчно хитър, достатъчно умен да пропагандира за себе си, може да стане папа. Защо свети Франциск е отишъл там? Из цялата страна хората уважавали Франциск, обичали го, приемали казаното от него и тази новина, която постоянно стигала до ушите на папата, била шокираща. Човек, който не е обявен от папата за светец, вече бил признат за такъв от хората! Папата се чувствал пренебрегнат, а това не можело да бъде допуснато. Този човек саботирал цялата католическа система, а никоя бюрокрация не може да допусне подобен саботаж. Затова, според църквата, ако той е просветлен, първо трябва да отиде при папата и ако папата му даде удостоверение, в което се признава, че наистина е просветлен - ако той му даде разрешение за просветление... Това е християнското значение на светец - одобрен от папата.Стани всичко друго, само никога не ставай християнски светец. Християнски светец просто означава "одобрен от папата". И особено сега, не ставай християнски светец, каквато и цена да трябва да платиш. Одобрен от папа поляк! Що за светец ще бъдеш? Но когато видял, че папата се разгневява все повече, когато хората започнали да му казват: "Първо трябва да отидеш при папата", свети Франциск отишъл, докоснал нозете му и сключил ръце в молитва: "Благослови ме и ми кажи как мога да служа на Христос, на неговата църква, на християнството и на теб." И папата бил напълно доволен, а Франциск бил одобрен за светец. Мога да разбера папата и неговата глупост, защото никой не очаква друго от един папа. Но какво прави свети Франциск? Нещо липсва в неговото просветление. Той е просветлен, но все още робува на старите условности. Въпреки че сега той знае: "Аз не съм обусловен", на него не му достига смелост да избяга от този затвор. Напротив, той решава да използва самия затвор, самото обуславяне, езика, даден от обуславянето, за да предаде своето послание на хората. Това е проява на страх. И точно затова толкова много светци от миналото от всички религии изгубиха моето уважение.Знам, че те са разбрали, но тяхното разбиране не е било достатъчно пламенно. То е било много хладно. Не е било революционно, а ортодоксално. Може би са били обикновени хора и страховете на обикновения човек все още са се спотайвали някъде в сенките и са влияели на действията им. Езикът им, поведението, действията показват, че са били просветлени, но също така показват, че не са били способни да отхвърлят цялата си обусловеност. Може би са смятали, че ако я отхвърлят, няма да могат да общуват с хората, защото хората са моделирани по същия начин. Подобно мислене е подходящо за бизнесмена, но не е подходящо за просветления човек. Кой се интересува дали хората разбират или не? Ако разбират, това е добре за тях, ако не разбират - да вървят по дяволите - това си е тяхна работа. Защо трябва заради теб аз да продължавам да нося ненужен товар, за който знам, че е боклук? По този начин много просветлени хора от миналото са изгубили уважението ми. Не отричам, че са били в онова пространство, където бих искал всички вие да бъдете. Били са, но са останали като пъпки, така и не са се разтворили в цветя. Толкова са се страхували, че са останали пъпки. Страхували са се да се разтворят. Разтварянето винаги е рисковано. Кой знае какво ще се случи, когато се разтвориш? Едно е сигурно - ароматът ти ще бъде освободен. А това може да ти създаде проблеми. Ароматът на просветления човек е революция, бунт...Може би е по-добре да останеш затворена пъпка като тези хора, които не са имали куража. Просветлението е попаднало в неподходящи ръце...”
Начало
Помощ
Търси
Календар
Gallery
Contact
Staff List
Вход
Регистрация