Автор Тема: Каква е била храната на траките?  (Прочетена 7431 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 8938
  • Country: bg
  • Карма: +520/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Opera 11.61 Opera 11.61
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Каква е била храната на траките?
« -: Март 12, 2012, 05:44:50 »
Древното жито "Лимец" - хлябът на траките


ЖИТОТО НА ФАРАОНИТЕ, ХЛЯБЪТ НА ТРАКИТЕ, ПОСЛЕДНАТА ХРАНА НА ХРИСТОС... както и да наречем тази древна пшеница, все ще намерим нейното родство с ВЪЗПРАВЯНЕТО. Съвсем младото човечество все още слиза от предпланините към големите реки, долините, които са обещавали плодородие. Това е неговия Млечен път, дотогава само съзерцаван на небето. Проблясък на мисълта е разчитането на тази небесна карта като подтик за придвижване.

Лимец-Спелта-Камут-Капладжа

Еднозърнестия лимец (Triticum monococcum L.) е най-древния вид от групата на покритите или несъщински пшеници. В тази група одомашнени са още двузърнестия лимец (Triticum dicoccum Schrank) и пшеницата спелта (Triticum spelta L.). При вършитба стъблото на тези пшеници се начупва, а зърното остава здраво обвито в няколко слоя плеви. За да бъде използвано за храна се налага допълнително олющване. На двата вида лимец българите казват още капладжа. В речниците и преводите от германските езици под общия знаменател на лимеца е подведена и пшеницата спелта. В други езици и при други народи, които също са използвали хилядолетия еднозърнестия лимец, той е бил отграничаван по-ясно. За гърците например е "tiphe", за турците "siyez", за израилтяните „sifon”, за руснаците – оркиш или полуполба. Французите и италианците не са се напъвали толкова, че да уважат еднозърнестия лимец с отделно име, те просто го наричат малката спелта ("Le petit epautre" или " Farro piccolo").

В дивата пшеница има почти два пъти повече мазнини, белтъчини, фосфор, витамини от групите на В и А от останалите видове. И това е неговата полезност. Така с древното зърно може да се замести спокойно месото, зеленчука и хляба. Именно затова в древните векове човекът е оцелял. Тогава не е имало картофи и домати, а хората са разчитали само на пшеницата. Ако една майка захранва детето си с кашичка от лимец, то расте здраво, спокойно, не боледува често. Полезното е също, че дивото зърно не приема торенето, не гълта тежките метали, което е особено важно за децата. Затова не го обичат земеделците, че не могат да вдигат добивите. Радиацията също бяга от лимеца. На 200 км от Чернобил дивата пшеница е останала чиста заради много твърдата обвивка. Зърното не се подава и на олющване, трябва специална техника. А всичко това не е изгодно на земеделеца, преработвателя и хлебаря. Но е изгодно за човека, защото зърното не полепва по червата и предпазва от рак. Именно затова лимецът се е отдалечил от човека, но вече идва неговият ред в билкарството и медицината. И защо, защото много малка част от храните могат да бъдат съхранявани така дълго като дивото зърно, без да се променят качествата, казва Елмазов. Растението вирее на всички почви, където другите пшеници не могат да стъпят. Лимецът дава истинско пълноценно хранене, за което сега ни лъжат много производители, които тъпчат храните с консерванти и бои.

Тази дива пшеница, наречена по-късно лимец, спелта, камут или капладжа, е прекрасна хранителна добавка срещу болестта цьолиакия - непоносимост към глутена, за повишаване на имунитета на човека, лечение на стомашно-чревни заболявания и алергии, твърди Емил Елмазов, шеф на Съюза на билкарите в България. Божествена хармония е събрал в себе си лимецът, който хората наричат дива пшеница, а не знаят, че това жито е прекрасен антиоксидант и предпазва от рак на червата. Изследвания са показали, че този “брадат веселячко”, както гальовно го наричат билкарите, енергизира тялото на човека, насища го с позитивизъм по най-бързия и най-простия начин и така му помага да се бори с болестите. И ето лимецът е много добро средство да устоим на грипа.

Човеците не слизат с празни ръце, те носят своите семена, отгледани горе покрай ручеите и дивите треви. Тяхната надежда е да оплодят Долната Земя. Почитта към боговете най-после е преминала от съзерцание към подражание.

Този порив, този човешки импулс в растителния свят е разказан посредством стеблата на опитомените треви, най-вече на пшениците. Възел след възел се възсправят те, подобно издигането на гръбначния стълб у човека. От потъващото в земята семе бликва неотклонната сила нагоре и се извисяват съцветия-ресни, класове, метлици, с каквито е извезен целия Млечен път... Рисунъкът на небето се повтаря на земята. Каквото е горе, това и да е долу. Звездните светове са повторени, силите на почитанието са свършили своята работа.

Мамутовата трева или бамбукът най-ярко са въплътили този импулс, но измежду пшеничените видове най-устойчив, с най-здраво стебло, неполягащ от ветровете, неподвластен на сушите, неунищожим от студовете, неизчезващ във времената все пак се оказва лимецът... Покълващи семена от лимец и днес подпомагат терапията на мисловно слаби, нерешителни деца, попрегърбени и неспособни да извисят мисълта си над безпричинния страх... Но лимецът може да бъде и вярната храна за народи, които чувстват подкопана своята устойчивост. Цели групи от хора, които са загубили пътя, по който трябва да вървят, ще си помогнат, ако се върнат към лимеца. Кажи ми с какво се храниш, за да ти кажа какво те очаква...

В древните книги се разказва, че Заратустра създал културните зърнени храни – пшеница, ръж, ечемик, просо от дивите тревисти растения и така „свалил духа в материята”. Археолозите намериха през последните десетилетия овъглени семена от еднозърнест лимец от преди 15 000 години. Това е преди Заратурстра. Навярно и той е използвал лимеца, за да обдари човечеството с останалите зърнени видове. Самият лимец обаче е останал непроменим – диплоид с твърда хромозомна структура - седем хромозомни двойки (2n=14)! И толкова. Нищо друго, нищо по-различно, каквото е в Египетските пирамиди, такова е в тракийските могили, същото е и днес.

Налага ни се да се вгледаме в лимеца. Да не се окаже, че житото на фараоните си е кодовото наименование на златото на фараоните и че всяко по-нататъчно издирване на това злато си е инерцията на човешката алчност. Дадено ни е златното зърно и какво повече, какво друго?

<a href="http://www.youtube.com/watch?v=R6RoGq_L9j4" target="_blank">http://www.youtube.com/watch?v=R6RoGq_L9j4</a>
Triticum. La pureza del levain, panes con alma


http://www.isa-holidays.com/blog/drugi/drevnoto-zhito-limets-hlyabat-na-trakite
« Последна редакция: Май 14, 2015, 21:34:01 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 8938
  • Country: bg
  • Карма: +520/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Opera 11.61 Opera 11.61
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Каква е била храната на траките?
« Отговор #1 -: Март 12, 2012, 06:09:19 »
Слънчевият плод от Сириус

Ето и най-новия филм на БНТ Пловдив за лимеца – "Слънчевият плод от Сириус":

http://eko.bntplovdiv.com/slancheviat-plod-ot-sirius

            Лùмец или лимèц? Има объркване между лùмец (Triticum monococcum) и лимèц (Triticum spelta). В действителност, те са много различни. Спелтата, както ще посоча по-долу, се състои от няколко подбрани сорта. С лùмец вие със сигурност ще ядете автентична зърнена храна, идваща директно от Твореца, без никаква генетична намеса през вековете.
            На пазара в магазините за здравословни храни се продават много от сортовете древни пшеници, някои от които са наречени и "лимец". Човек сам може да сравни двете култури - българския и чуждия – по форма, вкус, мекота са твърде различни. И, съответно, по цени. Затова е наложително да внесем яснота, като изясним разликите между стабилния еднозърнест лùмец (Triticum monococcum) и останалите видове: спелта (Triticum spelta L.), двузърнестия лимèц (Triticum dicoccum.), камут (Triticum polonicum), динкел и др.

            Еднозърнестият лùмец (Triticum monococcum L.) е най-древният вид от групата на покритите или несъщински пшеници, произлизащ от дивото растение (Тriticum baeoticum Boiss.), и не е променил своята генетична структура спрямо своя див предшественик. Има данни за произхода му отпреди 17000 години..
            Защо се смята, че еднозърнестият лимец превъзхожда по качества и генетична стабилност останалите видове? - Той е дошъл оттам, откъдето са дошли първите хора, и е останал непроменим и неизличим диплоид с първичен хромозомен набор от седем хромозомни двойки (2n=14)! И толкова. Нищо друго, нищо по-различно! Каквото е в овъглените земни пластове от неолита, в египетските пирамиди и край стените на древна Троя, същото е в тракийските могили и в нивите днес. Спелтата обаче е хибрид, произлязъл от фермерските ниви. Култивирана е след хибридизацията на emmer- или durum-пшеница с див вид диплоидно житно растение (Aegilops cylindrica). Няма де се спирам на и без това добрите ù качества, но не мога да не изтъкна, че еднозърнестия лùмец (Triticum monococcum L.) я превъзхожда.
            Той е жилав диплоид, расте върху бедни почви в груб климат и не изисква торове, иска малко вода и не приема никакви пестициди. Отнема 11 месеца, за да порасте - засят през септември, се събира през август. Производителността е ниска, тъй като не е имало изкуствена селекция (100 до 150 кг. на декар). Зърното е с трудноотделяща се покривна люспа, отделянето ù представлява сериозно предизивикателство за обикновения фермер. Теглото на люспата е съизмеримо с теглото на самото зърно. От 100 кг се получават 45 кг. изчистен лùмец.

            Хранителна стойност: Богат на въглехидрати, белтъчини, мазнини, той е с висока хранителна стойност зърнена култура. 100 гр. лимец осигуряват достатъчно протеини за един ден. Той съдържа два пъти повече ненаситени мазнини от пшеницата, и благодарение на влакната си е много смилаем. Той съдържа много малко глутен. Съществуват сведения, че при поне 70% от хората с глутенова непоносимост не предизвиква алергични реакции, поради това има едно неправилно схващане, че лимеца не притежава никакъв глутен. Той е много богат на минерали - 4 пъти повече магнезий, в сравнение с кафявия ориз, 5 пъти повече фосфор, отколкото соята. Неговите протеини съдържат 8 вида аминокиселини, включително и лизин, което рядко се среща в зърнени култури. Лизинът е есенциална аминокиселина, забавя стареенето на костите (остеопороза), спомага за добрата концентрация, оказва профилактично и задържащо действие срещу вируси. Според последни проучвания, лùмецът е добра храна при диабет. Съдържащите се в него разтворими въглехидрати-полизахариди притежават способността да укрепват имунната система.
            Анализ за 100 грама: енергийна стойност - 1580 KJ;. За 1 кг.: калий - 3960 мг., натрий - 110 мг., мазнини - 2,88%, магнезий – 1320 мг., протеини - 11,80%, калций 220 мг., въглехидрати - 74,94%, фосфор - 4200 мг., фибри - 7,65%, желязо - 26 мг., витамин В1 - 0,37 мг., цинк - 0,34 мг., витамин В5 - 0,80 мг. витамин PP - 5,20 мг.

http://neobyatnotogovori.blogspot.com/2011/11/127420110522.html

Неактивен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 8938
  • Country: bg
  • Карма: +520/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Opera 12.16 Opera 12.16
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Каква е била храната на траките?
« Отговор #2 -: Август 03, 2013, 11:20:04 »
Ритуал с лимец отпреди 8 000 години възпроизведоха в Рабово

Снимки: https://www.facebook.com/media/set/?set=a.539724772743116.1073741825.169479413100989&type=3

Петият Фестивал на хляба започна в стамболовското село Рабово. Той ще продължи от 26 до 28 юли. Сред атракциите бе възстановката на жътва на лимец – една от най-старите житни култури, позната още на траките по нашите земи.
Позволете ми да ви поздравя с „Добре дошли” на територията на община Стамболово и в частност в с. Рабово. Днес, както виждате е празник за община Стамболово, един човек се опитва да докарва пролет и изглежда тази мисия ще се получи, каза кметът на община Стамболово Маджид Мандаджъ. От 4-5 години г-н Ангелов се опитва да въведе тази традиция и смея да твърдя, че от година на година тя се развива. Живеем във времена, когато ценностите са подложени на изпитание и се радвам, че има такива хора, като г-н Ангелов, които се обръщат към старите ценности и традиции. Мисля, че това е за добро и ще ни запази като нация. Община Стамболово се явява като един от важните центрове в България, където се отглежда изконното жито на човечеството – лимец, и това се случва благодарение на Петко Ангелов.
Аз като представител на проекта „Новото тракийско злато” трябва да ви кажа, че в България и в Европа интересът към лимеца постоянно расте. Една група от 15 биологични производители от България преди месец успяха да посетят Австрия, Словения и Хърватско. Сред тях бяха и семейство Петко и Стефка Ангелови. Те могат наистина да ви разкажат колко е голям този интерес. Другото, което искам да знаете, не е само биологичното и традиционно производство на лимец, хляб и хлебни изделия, но и съчетаването с екотурзма и опазването на природата. Тази прекрасна къща за гости и това чудесно място са една предпоставка за хората от цяла България да идват, да виждат този пример и той да се разпространява и в други части на нашата страна.

Радва ме това, че освен нашето по-възрастно поколение, което така колоритно се е облякло в традиционните народни носии, тук са младите хора, които също са облечени в носии. Защото именно младите хора са бъдещето на тези райони. Виждам тук и хората от с. Свирачи. Проектът „Новото тракийско злато” обхваща не само община Стамболово. Той покрива още общините Кърджали, Ивайловград, Маджарово и Крумовград. Много е хубаво това, че успяваме да направим една връзка и с другите общини.
От няколко години ние съвместно с археолога Георги Янецовски започнахме да правим едни артистични реконструкции на древни практики от праисторията сподели ръководителят на Театрално студио „Темп”. Огромно удоволствие е, че ние възстановяване древния хиперборейски диагонал от Източна Тракия към Северозапада.

След това гостите на Петия юбилеен фестивал на хляба имаха удоволствието да видят една спираща дъха възстановка, обоснована на конкретни археологически открития. Това бяха събития, които са се случили преди около 8 000 години. Става въпрос за начина, по който първите земеделци са добивали хляба, естествено по символични и ритуални образи. Демонстрирани бяха и функциите на оригиналните каменни мелници. Трябва да ви кажа, че тази мелница, която ще демонстрираме тук е автентична, тя е открита при археологически проучвания и е част от Държавния музеен фонд, сподели още археологът Георги Янецовски. Гостите сами се убедиха, че тя все още функционира и то перфектно. Целият процес на възстановяване на добиване на брашно, омесването и изпичането на питките върху камък на огнище също бяха максимално автентични. Зрителите имаха възможността и да дегустират вкуса на хляба от неолита, естествено от лимец. Вероятността на възстановката е на голям процент, защото самото зърно се основава на намерените растителни останки на същия този лимец, който намираме в археологическите проучвания, казаха организаторите.
Организаторите на Фестивала на хляба са къща за гости „Тепавицата“, община Стамболово, сдружение „Бъдеще в Миналото“, проект „Новото тракийско злато“, “Тракея” ООД, и сдружение „ТЕМП-АРТ“. Инициатор за организирането на Фестивал на хляба е земеделският производител Петко Ангелов, член на мрежата на „Новото тракийско злато“. Той и съпругата му Стефка показват като атракция в къщата си за гости в с. Рабово хляб от лимец.









http://limec.co/ancientgrain/?p=148
« Последна редакция: Април 09, 2017, 08:38:52 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 8938
  • Country: bg
  • Карма: +520/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows Vista/Server 2008 Windows Vista/Server 2008
  • Browser:
  • Chrome 30.0.1599.101 Chrome 30.0.1599.101
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Каква е била храната на траките?
« Отговор #3 -: Февруари 25, 2014, 11:41:38 »
"Сълзите на Орфей" - лоза на 3000 години


Тракийската гробница край Татул

Информация за откритието на лозата през 2005 г.:

Откриха лоза на 3000 г. край гроба на Орфей

Неизвестен досега сорт грозде откриха историци от Кърджали край гробницата на митичния тракийски певец Орфей. Предполага се, че лозата е на над 3000 г., информира БНР.
Няма обяснение как лозата е попаднала до скалния паметник до село Татул, защото в радиус от десетки километри не се отглежда грозде.
Историците не изключват хипотезата именно от нея да е произвеждано в древността прочуто вино на траките.
Днес на празника на лозаря откривателите засадиха в двора на историческия музей в Кърджали резница от оцелялата през вековете асма и кръстиха сорта грозде "Сълзата на Орфей".
Те се надяват след две години да получат корени от новия сорт. Според тях така ще се възроди славата на известното в Античността вино на траките, наричано "зела".

Орфей е роден някъде в пределите на Тракия. Според гръцката митология той е син на речния бог Еагър и музата на поезията Калиопа. Великолепен поет и певец Орфей си съперничил дори с бога на музиката и песните Аполон.
Често бива изобразяван с китара или лира, от чиито струни изтръгвал вълшебни звуци, каращи горските животни да го следват; скали и планини да се движат; дивите зверове да лягат в краката му.
От гръцките митове е известна и драматичната любов на Орфей към прекрасната дриада Евридика. Ухапана от отровна змия, красавицата умира в деня на тяхната сватба. За да я спаси, той слиза в подземния свят на бог Хадес и трогва всички с тъжните си песни. Успява да убеди господаря на душите да му върне любимата, но на връщане не спазва условието да не я поглежда до дневната светлина, заради което я загубва завинаги.
Орфей започнал да пренебрегва женската красота, заради което бил убит от жените вакханки по време на мистериите в чест на бог Дионис.


http://www.vesti.bg/novini/istoricite-ne-izkliuchvat-hipotezata-imenno-ot-neia-da-e-proizvezhdano-v-drevnostta-prochuto-vino-na-trakite-693088


През 2005 г. се появи сензационна новина - на гроба на митичния певец е поникнала лоза от легендарния тракийски сорт зела, който се смята за изчезнал преди хилядолетия. Тогава откривателите нарекоха гроздето "Сълзата на Орфей". След това пръчки от лозата бяха пренесени и вкоренени в двора на историческия музей в Кърджали. А пък оттогава всеки, научил за древната лоза, търси резници от нея, за да си я отлежда у дома, споделят отккривателите.

Според историци лозата, поникнала край гроба на Орфей, е от сорта на прочутите лозя на древните траки, от които те произвеждали най- известното в античността червено вино. То присъства неизменно във всичките им ритуали.

Вече има отговор от Националния институт по винарство в София, за направените изследвания на плод от "Сълзата на Орфей", каза Павел Петков. Резултатите показват, че виното получено от него по качества се доближава до традиционното каберне. Продължават проучванията, предоставени са резници от лозата за генетични изследвания в Агробиоинститута в София. Ако те потвърдят тези, получени от виното, може да се промени теорията за това, че кабернето произлза от Мала Азия. Възможно е да се окаже че то е от Европа и то от Рдопите, добави Петков. Вече трета година се проучва, лозата открита на Татул.

Чудото с появата на лозовата пръчка на това място е истинска изненада, защото се смята, че се случва за първи път от 3 000 години насам, когато траките са обитавали крепостта. Няма обяснение как растението е попаднало край скалния паметник до село Татул, защото в радиус от десетки километри не се отглежда грозде.

Дали това не е послание на самия Орфей към далечните му потомци? Едно напомняне за кръговрата в природата, където нищо не се губи - просто прелива от една форма в друга.

http://www.kardjalipress.com/0207/tatul.htm


Лозичката на 3000 г. край Татул роди, направиха и вино – червено, лековито

Бизнесмен засади 5 дка лозе от древния сорт на траките, от Историческия музей в Кърджали раздават резници
Какво вино е пиел Орфей и древните траки? Отговор на въпроса даде бизнесменът от Варна Атанас Карагеоргиев.

Досетливият предприемач има 5 декара лозе, създадено от калеми, взети от древната лоза, която бе открита през 2005 г. в подножието на тракийската скална гробница край село Татул, Момчилградско, съобщава в. “Преса”.

През същата година директорът на Историческия музей в Кърджали Павел Петков изпрати за изследване резници, а после и грозде от същата лоза в три института – в Калифорния, в Агробиоинститута към Селскостопанската академия и в Института по лозата и виното в Плевен. Анализите на научните работници доказаха безспорно, че лозата е аборигенен културен сорт, който е на 3000 години. Петков пръв откри античната лозичка, увила се в дъб, който била отрупана с чепки грозде.

 

Бизнесменът Карагеоргиев засажда лозе от този сорт край село Белоградец, Варненско и вече втора година произвежда вино от гроздето.

То е гъсто, тъмночервено с лек гранатов оттенък и има уникален вкус, който донякъде наподобява този на виното от Каберне фран. Еликсирът е изследван също, а данните за него показват, че е богат на антиоксиданти и е лековит за хора, изтощени от заболяване, а също и от работа.

Виното не може да се опита от всеки, тъй като е в малки количества. Бизнесменът лозар подарява бутилки само на приятели и все още не обсъжда идеята за промишлено производство, въпреки че ежегодно разширява лозето си.

В Германия се правят опити за присаждане на древния сорт върху различни подложки, за да се намери най-добрият вариант и да започне промишленото му отглеждане.


Директорът на музея Павел Петков (вдясно) е засадил асмички в двора

Директорът на музея Павел Петков е кръстил сорта още при откриването на лозата край Татул “Сълзите на Орфей”.

Лозарите в Кърджали, които също пробват да отглеждат аборигенния сорт твърдят, че той е устойчив на много от най-опасните болести по лозата, не го нападат и вредители. Освен това може би е устойчив и на филоксера, което означава, че може да се засажда директно в земята, вместо върху подложки.

Само през изминалата есен музейният директор Петков е изпълнил над 100 заявки и е изпратил по куриер вкоренени лозички от “Сълзите на Орфей”. Две от заявките били за Холандия, където също искат да пробват дали тракийските лозя могат да виреят при техни условия. Праеди 5 години той подари разсад от лозичката и на председателя на правната комисия в Европейския парламент Жан Боайе, който редовно му се обажда, за да докладва състоянието на растението. В двора на музея в Кърджали също са засадени калеми вече има прихванати асмички, които са в добро състояние. “Сложихме за вкореняване десетки резници и можем да изпратим от тях на любителите, които искат да отглеждат древния сорт”, поясни Павел Петков.

След откриването на лозата от тракийско време, в Кърджалийско се разгоря истинска търсаческа страст за откриване и на други древни лози. До момента обаче изследванията сочат, че находките са диви сортове.

В момента обаче се правят изследвания върху друга лоза, която е открита в подножието на Перперикон. Нейното грозде прилича на татулското, но е с по-светлочервен цвят, съобщават от Историческия музей в Кърджали. Резултатите още се чакат.

http://agroplovdiv.bg/19606/
« Последна редакция: Май 14, 2015, 21:46:24 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 8938
  • Country: bg
  • Карма: +520/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows Vista/Server 2008 Windows Vista/Server 2008
  • Browser:
  • Chrome 30.0.1599.101 Chrome 30.0.1599.101
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Каква е била храната на траките?
« Отговор #4 -: Март 25, 2014, 20:05:49 »
Пролетна ритуална сеитба на лимец - с.Рабово (22 март 2014 г.)

Източник: https://www.facebook.com/pages/Limec-%D0%9B%D0%B8%D0%BC%D0%B5%D1%86/169479413100989







« Последна редакция: Декември 21, 2016, 19:12:27 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 8938
  • Country: bg
  • Карма: +520/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Chrome 30.0.1599.101 Chrome 30.0.1599.101
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Каква е била храната на траките?
« Отговор #5 -: Август 18, 2014, 18:18:03 »
Българското вино – дар от тракийските богове


Надали има българин, който не е отпивал от “течното злато”, което ние наричаме вино. Тази напитка заема особено важна роля в българската история и бит и присъствието ѝ е незаменимо на почти всяка народна празнична трапеза. Всеизвестен факт е, че дори британският политик Уинстън Чърчил си е поръчвал ежегодно по 500 литра българско вино, което доказва, че то е ценено и прословуто с вкусовите си качества и изтънчеността си по цял свят. Именно заради това ние от екипа на “Българска история” искаме в тази статия да ви разкажем малко повече за историята и произхода на тази вълшебна напитка с надеждата, че следващия път, когато си сипете чаша вино, ще отделите миг да се замислите за многовековната традиция, която съпътства производството на този “дар от боговете”.

Вино по българските земи се е произвеждало още преди повече от 5000 години, а първите лози са пренесени от Близкия и Средния Изток. Тогава земите ни владеят древните траки, за които се смята, че са поставили основите на винарството и лозарството. Доказателство за това са откритите в България златни и сребърни тракийски съкровища, повечето от които са красиви сервизи за сервиране и консумиране на вино. Траките са считани за едни от най-добрите винари в Античността, а ароматното и силно вино, произвеждано от тях, е прочуто в цял свят, като дори самият Омир не пропуска да увековечи неговите качества. Според техния народ упойващият ефект на виното помага на жреците да влязат в контакт с боговете и именно заради това те създават култ към алкохолната гроздова напитка. Освен това богът на плодородието, виното и веселието – Дионис, и неговите Дионисиеви празници, по време на които буйните вакханки танцуват с малки сърпове в ръка в чест на виното, заемат централно място в тракийската култура. Първоначално вино се произвежда главно по поречието на река Марица и около морските пристанища, което обяснява факта, че и днес тези райони са с едни от най-силните традиции в производството на вино.


След създаването на българската държава прабългарите и славяните наследяват и продължават лозарските и винарските традиции. При покръстването на българите култът към бог Дионис отмира и отстъпва място на този към Свети Трифон и честването на Трифон Зарезан. Приемането на християнската вяра стимулира допълнително винопроизводството, тъй като виното заема централно място в ритуалите и се радва на особена почит. Тогава, както и в по-голямата част от Европа, църквата взима винопроизводството под свое покровителство, тъй като алкохолната напитка е едно от най-използваните средства за контролиране на масите и важна търговска стока. В този период вино се прави дори по манастирите, а монасите са първите, които започват да съхраняват питието в студените манастирски подземия. В следствие на това възникват и първите винарски изби, а българското винопроизводство се усъвършенства осезаемо.

Периодът на османско иго в България бележи спад в производството на гроздовата напитка, тъй като ислямската религия забранява консумацията на алкохол. Въпреки това властите не го забраняват директно (но не го и поощряват), защото осъзнават, че виното е един от основните източници на доход за българската държава. Така алкохолната напитка продължава да присъства осезаемо в бита на българина.


След Освобождението отрасълът започва да се развива бурно, но следва поредният удар – филоксерата – болест, която унищожава голяма част от лозята, а редица сортове изчезват. След Първата световна война българското винопроизводство започва да придобива промишлен размах и излиза на европейския пазар вследствие на обединяването на дребните производители в кооперации. След 1944 г., по време на социализма, производството на вино е национализирано и монополизирано. По земите ни са засадени световно известни сортове като каберне и мерло, което е почти пагубно за местните български сортове като мавруд, памид, гъмза и други. В този период основен пазар е непретенциозният Съветски съюз и стандартите са занижени – вместо върху качеството винопроизводството започва да се концентрира върху количеството. Така през 1970 г. България се превръща в един от най-големите износители на вино в света. През 80-те години на ХХ век българското производство на вино започва да търси пазари и на Запад, като постига огромни успехи в държави като Великобритания и Германия.

След 1989 г. един от най-потърпевшите отрасли на българската икономика е винарството. Една от причините е силната конкуренция от по-евтини вина, а другата е свързана с вътрешните процеси на индустрията. Въпреки това след 2000 г. вече можем да наблюдаваме развитие на този сектор, отчасти благодарение и на чужди инвестиции.


Днес в България има засадени повече от 135 734 хектара с лозя, като червените винени сортове заемат около 52%, а белите – 42%. Също така на територията на страната са обособени 5 основни лозаро-винарски региона – Дунавска равнина (Севернобългарски), Черноморски (Източнобългарски), Розова долина (Подбалкански), Тракийска низина (Южнобългарски), Долината на Струма (Югозападен). Всеки от тях има своите специфични условия и особености, които позволяват отглеждането на някои от типично българските местни сортове като Гъмза, Червен мискет, Широка мелнишка лозя, Рубин, Мавруд, Памид и Димят. Освен това за читателите ни, които са се заинтригували от историята на виното, няма да пропуснем да споменем, че в близост до Плевен се намира единственият на Балканския полуостров Музей на виното. Там може да научите повече за традициите на винопроизводството, да видите стари вина и съдове за съхранение и производство на вино, както и да усвоите тънкостите на дегустацията и да опитате различни видове вина.

http://www.bulgarianhistory.org/

Неактивен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 8938
  • Country: bg
  • Карма: +520/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Chrome 30.0.1599.101 Chrome 30.0.1599.101
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Каква е била храната на траките?
« Отговор #6 -: Август 22, 2014, 21:58:28 »
Учени правят хляб и живо пиво от лимец


Лимецът е превъзходен продукт за производство не само на хляб, но и на живо пиво. Продуктите са създадени от учени от Института по криобиология и хранителни технологии. Те бяха представени в Селскостопанска академия по линия на международния проект „Лимецът – древна иновация“. Другите партньори по проекта, който се изпълнява по линия на програма „Леонардо да Винчи“, са чешкия Институт по малцуване и пивоварство и Ини-Новейшън – Германия.
В нашите лабораторни условия е разработена технология за производство на пиво от малц от лимец и ечемик, замесени в различно съотношение. Получените пива са бистри, светли, с чист вкус и хармонична горчивина. Това каза директорът на Института проф. Габриела Маринова. Тя обясни, че вкусово дивото жито се установява при влагане над 60%. Пенливата напитка много прилича на чешките пива. Тя обаче е с по-високо екстрактно съдържание (11,9%) и по-ниска привидна ферментационна степен. Съдържащите се в кехлибарената течност полифеноли, антоцианогени, флавоноиди, бета-глюкани и антиоксиданти, са съпоставими с тези, които големите фирми предлагат на нашия пазар. От древния сорт, който се е съхранил генно непроменен от неолита до днес, пиво са правили и траките.

В рамките на проекта бяха отчетени изследванията за получаване на хляб и бисквити от диво жито. Учените от Института по криобиология и хранителни технологии са създали няколко варианта от тях. Те са установили, че при хляба количеството на водата в тестото има много съществено значение за  неговата форма и вид. За да бъде по-качествен, той трябва да се прави с по-малко количество течност.

За получаване на бисквити са използвани различни комбинации на съставките. Установено е, че най-добри вкусови и качествени показатели имат сладките, обогатени с яйца и маргарин. Те са с приятен и мек вкус, а при съхранение не променят характеристиките си. 

Партньорите от Чехия представиха технология за получаване на малц от лимец, при различни режими на накисване и продължителност на кълнене. Физико-химичните показатели на получения в Чехия малц са сравнени с изследванията, получени в България.

Проектът е фокусиран върху създаването на нов тип продукти, основани на възраждането на древното жито, трансфера на специфична методология за неговата обработка и прилагането й в системата за професионално обучение в България и страните партньори. Друг важен елемент, който се цели е укрепването на връзките между бизнеса и системата на професионалното обучение.

http://www.agriacad.bg/

Неактивен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 8938
  • Country: bg
  • Карма: +520/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows Vista/Server 2008 Windows Vista/Server 2008
  • Browser:
  • Chrome 30.0.1599.101 Chrome 30.0.1599.101
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Каква е била храната на траките?
« Отговор #7 -: Ноември 23, 2014, 12:17:16 »
Каква е била храната на траките?


Хляб с квас

Доста е казано за тракийскто изкуство, мъдрост и военни подвизи. С възхищение, а понякога и страх старите автори са описвали характера на нашите деди. За ястията на народът на Орфей обаче не е споменато много. Ако искаме да разберем какво са слагали на масата си траките, трябва да преровим доста исторически извори.

Тит Ливий, Ариан, Плутарх и Прокопий твърдят, че траките са едри и мъжествени, внушаващи ужас на своите противници. Не случайно Тракия е считана за свещено място на Арес-бога на войната. Висок ръст и мускулесто тяло се постигат не само с упорити тренировки, но и благодарение на качествена храна. Такава в нашите земи е имало в изобилие и то още в най-дълбока древност.

Важно е да се знае, че в Европа организираното земеделие и скотовъдство възниква първо на Балканите. Опита на предците ни в отглеждането на житни култури, плодове и т.н. е бил значителен. Жито се е изнасяло както за Гърция, така и за Рим.

Траките са притежавали огромни стада от коне, кози, овце, едър рогат добитък. В нашите земи са се отглеждали и свине, горите са били пълни с дивеч, реките с риба, в Струма дори се е ловяла змиорка. Маслото – един деликатес и скъпа стока в древността е било съвсем достъпно у нас. Гърците дори са смятали, че дедите ни са мазали телата си с масло, на такова изобилие и богатсво са се радвали траките.

По време на гостуването си на  цар Сефт  Ксенофон става свидетел на тракийското гостоприемство. Гръцкия пълководец описва хлябовете на нашите деди  като огромни и изключително вкусни. Те били поставени заедно с месо изпечено на шиш върху трикраки масички (каквито все още има по българските села). Виното се е леело щедро, прислугата на тракийския владетел се е грижела на никого да не липсва нищо.

Големите хлябове от трапезата на Сефт бяха типични за цяла България до неотдавна. Доста сънародници помнят все още кръглия, обемист ръчен хляб, който достигаше до тегло от два килограма. В миналото не са се изпозвали мая и набухватели, а специална закваска с хмел. Въвеждането на направения от машини “модерен” хляб унищожи една хилядолетна традиция...

За едно друго тракийско пиршество и за храните поднесени на него научаваме не от древни историци, а от съвременни археолози и химици.. В средата на миналия век бе открита гробницата на известния с богатсвото си фригийски цар Мидас. През 1957 г. проф. Р. Йънг решава да разкопае огромната тракийска могила. Тя е с диаметър триста метра и височина сто и петдесет метра. Бива намерено облицовано с дървени трупи помещение, на чийто под са положени сто петдесет и седем бронзови съда. По стените им е полепена субстанция,  чийто състав бива разгадан по-късно. В края на 90-те години американски химици установяват какво е било съдържанието на съдовете.


Оказва се, че те не са просто дар, а са били използвани при погребалната гощавка на великия тракийски цар. Налепът по стените на котлите, купите и чашите дава интересни подробности относно последната вечера на Мидас. При раздялата с него роднините и близките хора са хапнали агнешко задушено с леща. За подправки са използвани анасон, или копър. В осемнадесет гърнета са били оставени парчета печено месо (козе, или агнешко). Намерени са също следи от вино, бира поздправена с шафран и медовина....

Това, че маслото е било достъпно за траките вече споменахме. Дедите ни са разполагали също с прясно краве, овче и козе мляко. Конското мляко също се е ползвало за пиене. В древните легенди се разказва, че цар Харпалик учил своята дъщеря да пие мляко направо от  вимето на кобилата.

Сиренето, изварата, а и киселото мляко са били познати на траките. Според римския автор Диодор Сицилийски, гъркът Аристей се научава как да произвежда различни млечни продукти в нашата земя, където и прекарва последните си дни (в Стара Планина). Най-вероятно България е първото място където е направено кисело мляко.

Тракийското вино е било известно с високите си качества, но малцина знаят, че не само във Фригия, но и в нашите земи и бирата е била на почит. Атеней пише, че тя правена от ечемик, а местното й име било вритон. Вритон идва от вря, варя, вариво и разбира се ст. блг. варити – варя, приготвям. Т.е. древното название на първата европейска бира е обяснимо на български език...

Като храна типична за траките е определен чесъна. Възможно е нашите деди да са расли зрави и силни благодарение на него. Този вид лук е съдържа естествен антибиотик, който подтиска и убива вирусите. Аристофан се ужасява от тракийския обичай да се яде чесън, но едва ли е предполагал какъв би бил ефекта върху неговото здраве, ако бе опитал от парливата тракийска храна.


В древността ловът е бил не просто забавление, но и начин да се допълни диетата с храни богати на белтъчини ( месо от дивеч ). Аристотел разказва, че в Тракия местното население ходело на лов за птици със сокол. Хищникът донасял покорно своята жертва на господаря си и за награда получавал парче месо. Тракийската дума за сокол не е известна, но на орела преди около 2500 години се е казвало орол.

Аристотел дава и друго ценно сведение добавяйки, че в земите на пеоните (наречени от Й.Цеца българи) живеели най-едрите диви говеда. Описва и дивия бик – волинта, чието месо било  много вкусно. Животното било огромно, от кожата му можели да се застелят осем легла...

Името волинт е фактически по-старото представяне на ст.блг. воленте-вол, бик. Езиковедът В. Георгиев установи отдавна, че тракийската умалителна наставка инт(във волинт) е идентична на ст.блг. енте (във воленте, осленте, козленте, и др.).

Друга тракийска дума за див бик е зомброс. Тя отговаря на ст.блг. зомбръ –зубър, див бик. Когато траките са случели да повалят с копията си волинт, или зомброс, е имало предостатъчно месо за голямо пиршество, полято обилно с ароматно тракийско вино, бира, а и медовина. На дедите ни определено не е липсвало нищо по време на гощавките им.

Освен за диви бикове траките са ходили и на лов за глигани. Както при волинт и зомброс, тракийската дума за глиган –апрос има  българска успоредица. Апрос е древния вариант на ст.блг. вепръ – диво прасе, глиган.


Заекът и дивата коза също са били преследвани с лък и стрела заради крекхото си месо. Тракийската дума за коза е куза, коза, т.е. неразличима от днешната българска дума. Заекът е носил в древността названието зайкус...отново българско име...Със сигурност траките са ценели и месото на яребицата, пъдпъдъка, дивите гълъби, патиците...за съжаление техните древни имена не са документирани...

Освен месо, масло и млечни произведения траките са консумирали и зърнени храни. За това знаем от Ксенофон, Демостен и Страбон. Тракийската пшеница носи името бриза, то отговаря точно на житното растение брица, което се отглежда в България. Просото също е използвано за храна, от него даже се е правело вид питие, наречено паравие. Името се обяснява със ст.блг. дума пьро –просо.

Траките са обогатявали диетата си с различни ядки и плодове. Като пример могат да се посочат буков желъд, лешник, смокиня, ябълка, круша, череша, дренки, глогинки, сливи, малини, къпини. В старите ни територии край Тракийско Море (наречено днес Егейско) са расли също маслини, шам фъстък...

На дедите ни не са липсвали зеленчуци. Кромидът, гарвановия лук, марулята, моркова, целината, тученицата, лапада, киселеца и др. виреят по нашите земи от най-дълбока древност. Хезихий споменава древното название  на фригийското зеле, а именно зелкия. Излишно е да се подчертава, че това е стария вариант на нашата дума зелка.

Омир споменава град Зелия, названието на това селище се обяснява със ст.блг. зелие –зеленчуци. Явно в околностите на Зелия са се произвеждали зеленчуци. Керасос пък е бил известен със своите череши. Езиковедите признават, че гръцката и латинска дума за череша са всъщост тракийски заемки. От това става ясно, че нашите деди са хората, които са разространили този вкусен плод из Европа.

Както днес, така и в далечното минало в земите ни са се срещали много видове гъби. Печурки, масловки, желътинки, пачи крак...Атеней дори съобщава за трюфели от Тракия. Плиний Стари разказва за едно особено растение виреещо в Тракия. Става дума за водния кестен, наричан още джулюм. От него дедите ни правели вкусен хляб, плодът бил използван и за угояване на животни...

Разбира се на всяка трапеза са нужни подправки, те създават особения вкус на ястията. Теофраст споменава, че в Тракия има планини и хълмове покрити с мащерка. Плиний също потвърждава наличието на много мащерка у нас, а също и на особен вид мента (явно това, което ние днес наричаме гьозум и използваме за подправка на много ястия). Виреещите в страната ни копър и дивисил предават отличен вкус както на салати, така и на супи, задушени ястия и т.н. Дафиновия лист също е бил достъпен до тракийската трапеза...




Виждаме, че не само царете, но дори и простолюдието на Тракия е имало достъп до богата и разнообразна храна. Тя е допринесла значително за оформянето на  дедите ни като здрав и силен народ. Разбира се важен фактор са били също трудолюбието войнствения дух и не на последно място чистосърдечието...

http://populiarnaistoria.blogspot.com/2014/11/blog-post_23.html
« Последна редакция: Декември 21, 2016, 19:15:51 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 8938
  • Country: bg
  • Карма: +520/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows NT 6.3 Windows NT 6.3
  • Browser:
  • Chrome 30.0.1599.101 Chrome 30.0.1599.101
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Каква е била храната на траките?
« Отговор #8 -: Юли 04, 2015, 14:11:05 »
“Хлябът - символика и култура”: Откъде тръгва хлябът на Европа


Каменна мелница за зърно (хромел), халколит, V хил. пр. Хр, Старозагорско (възстановка в музейна среда с оригинални находки)

Различен от днешния хляб ли са хапвали древните ни предци? По колко е била тяхната дневна дажба? Не знаем на какъв език са говорили, нито как са наричали земята, която днес е наша обща прародина. Благодарение на съвременните археологически разкопки обаче, в световната наука настъпва обрат. Най-новите данни сочат категорично: началото на европейската цивилизация тръгва от нашите земи. Как е изглеждало Софийското поле преди 8000 години, когато на мястото на високите сгради е имало къщи на хора, снизходително определяни доскоро като „първични и първобитни”?! Находките от столичния квартал „Слатина”, както и резултатите от проучванията на най-старите запазени неолитни жилища в Европа край днешната Стара Загора, разкриват изключително развита култура. Древните домове са изграждани екологично: винаги с отвор на юг, за да е топло на семейството. Пещите са използвани не само за изпичане, но и за изсушаване на зърното, за да е годно за посев. В далечното минало хората имали отлични познания за фазите при отглеждане на реколтата и начините за нейното съхранение.
Хлябът насъщен! – Археолозите са изумени от сложната символика, чрез която древните хора съизмерват своето време с времето за цялостен аграрен цикъл: зърното преседява в земята девет месеца, преди да израсте и се превърне в хляб. Девет месеца са необходими и за раждането на нов човешки живот.
Житна майка – изразът се среща във вярванията на представители на различни раси, страни и култури. Разликата е само в географския нюанс: съобразно климатичните условия, хората по места приготвят хляб с това, което им дава природата: ръж, пшеница, овес, ориз, камут, киноа, динкел, лимец, таф, амарант, царевица. Но винаги хляб, без който не могат. Вярват, че носят от неговата душа и така в тях е навлязла божията сила: чрез хляба, който слиза от небето.

http://bnr.bg/hristobotev/post/100080385/radioenciklopediya-hlyabyt-simvolika-i-kultura-otkyde-trygva-hlyabyt-na-evropa


Share me

Digg  Facebook  SlashDot  Delicious  Technorati  Twitter  Google  Yahoo
Smf