Прости ми ти...Прости!
Душата ми се моли,
душата на дете и скитник стар.
И че за теб тупти
сърцето ми в неволи,
сърце на жалък битник и клошар...
Прости ми ти...Прости,
че идваш нощем във съня ми,
че с радост приюти
те моята душа ранена,
че още я боли
за обич в бури угасена.
Омайни от любов –
от аромата на тревите
със нежен благослов
прославят те среднощ шуртите.
И тихичко шепнат:
„Прости ми ти...Прости,
че в дни на болки и тревоги
душата ми се моли,
душата ми се моли!”