Автор Тема: Археологически находки от Велики Преслав  (Прочетена 16380 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7258
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Opera 12.16 Opera 12.16
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Археологически находки от Велики Преслав
« Отговор #15 -: Септември 27, 2013, 19:30:46 »
Откриха печат на Георги Синкел при разкопките край Велики Преслав


Печат на Георги Синкел, монети и бронзов кръст с разпятието, откриха при разкопките край Велики Преслав Казимир Попконстантинов и доц. Росина Костова. Те работят за пореден сезон край манастира на Ичергу – боила Мостич и последните находки доказват основните им предположения, че манастирът е бил на Георги Синкел. Печатът е от Х век и характерното за него е, че има надпис на кирилица. „Рядко явление са печатите, дори и царските, с надпис на старобългарски“, обяснява доц. Костова. На гърба на печата е изобразен разцъфнал кръст, а по периферията му стои надпис „Господи, помогни на твоя раб”. Върху този печат е изписано името „Георги, монах и Синкел Български”. „Надписът е изключително добре запазен“, уточнява доц. Костова. Четири византийски анонимни монети от Х век и други дребни находки – над 50, са открили за последните няколко дни археолозите върху този терен.

http://radioshumen.bnr.bg/News/Shumen/Pages/Otkriha-pechat-na-Georgi-Sinkel-pri-razkopkite-krai-Veliki-Preslav.aspx


Уникално археологическо откритие край Велики Преслав

Оловен печат на Георги Синкел, монети и бронзов кръст откриха археолози при разкопки в средновековен манастир край Велики Преслав. Археолозите вече са убедени, че това е духовната обител на първия по сан след патриарха сановник, удостоен по византийска традиция с титлата синкел.

До една от стените на каменната сграда от манастирския комплекс археолозите попаднали на печата на Георги Синкел. Откритите досега 12 негови печата го нареждат до сановниците с най-голяма кореспонденция, която се простира от днешните земи на Македония, до видинското село Градец и средновековната столица Преслав.

"Печати, в които са отбелязани името на самия подател с кирилско писмо. От това писмо узнаваме, че е отбелязано следното: „Господи помагай на твоя раб", на лицевата и на обратната страна - Георги Чрънец, т.е. Георги Монах и Синкел Български", обясни проф. д.и.н. Казимир Попконстантинов.

Според изследователите, надписът на кирилица може да означава само едно.

"Патриаршеската канцелария за разлика от владетелската в Първото българско царство след покръстването използва само български език за своята легитимация", коментира доц. д-р Росина Костова.

Проучванията на манастирския комплекс продължават да разкриват историята на една могъща средновековна фамилия от Х век, допринесла за утвърждаването на българската писменост.

http://bnt.bg/bg/news/view/108827
« Последна редакция: Април 16, 2014, 13:09:07 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7258
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows Vista/Server 2008 Windows Vista/Server 2008
  • Browser:
  • Chrome 26.0.1410.43 Chrome 26.0.1410.43
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Археологически находки от Велики Преслав
« Отговор #16 -: Октомври 25, 2013, 18:49:36 »
Археолози откриха уникално водно съоръжение край Велики Преслав


Археолози попаднаха на уникално за времето си съоръжение при разкопки край Велики Преслав.

Екипът на археолога Георги Майсторски смятат, че в местността „Селището” са се натъкнали на водно съоръжение от 10 век, каквото не е намирано досега в района, предаде БНР.

Според експерти, има вероятност археолозите да са попаднали на Източната порта на външния град, която все още се поставя хипотетично по трасето на източната крепостна стена.

Георги Майсторски уточни, че става въпрос за лабиринт или сифон от зидове, който е служел за преминаване на високи води през крепостни съоръжения, така че те да бъдат достатъчно безопасни при защитата на крепостта.

"Подобно нещо не е намирано досега в стария Преслав, но трябват още доказателства, за да се потвърди версията, че става въпрос за революционно за времето си съоръжение", поясни Майсторски.

https://novinite.bg/articles/54391/Arheolozi-otkriha-unikalno-vodno-saorajenie-kraj-Veliki-Preslav
« Последна редакция: Септември 24, 2018, 07:44:25 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7258
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Firefox 26.0 Firefox 26.0
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Археологически находки от Велики Преслав
« Отговор #17 -: Ноември 06, 2013, 07:57:16 »
Ореол върху мраморен саркофаг сочи гроба на цар Петър I

Проф. Николай Овчаров открил ясните доказателства сред руините на старата столица Преслав


Проф. Николай Овчаров смята, че вече има достатъчно доказателства, че е ясно мястото на гроба на Цар Петър I сред руините на старата столица Преслав. Най-сериозното доказателство на хипотезата, е открития до кръстокуполната църква фрагмент от мраморен саркофаг, на който се вижда изсечен ореол. “Това е фрагмент от покривната плоча на саркофаг, виждат се само ръбовете, покривната част и има нещо като нимб - а знаем, че Цар Петър е канонизиран за светец", каза археологът, предаде shum.bg. Той обясни още, че датировката на гробното място съвпада със смъртта на царя през X-ти век.

Проф. Овчаров се похвали пред журналисти и с откритите при разкопки наскоро монети, коланни апликации и богослужебен инвентар.

https://www.blitz.bg/news/article/231800


В старините на Преслав е предполагаемият мавзолей на цар Петър

“В духовната част на Преслав открихме мавзолей, в който съм сигурен, че е погребан саркофагът с мощите на великия български цар Петър”, каза археологът Николай Овчаров на официалното приключване на последните за тази година разкопки във Велики Преслав.

Овчаров разказа, че при изкопаване не двуметрова дупка там, където е църквата, са открили фрагмент от саркофаг. “Тогава ми хрумна една идея, в която вече съм сигурен, че става дума за гробищна църква, своеобразен мавзолей, под пода на която е погребан саркофагът с мощите на виден човек. На базата на датировката стигнах до идеята и хипотезата, че това място е предполагаемият мавзолей на големия български цар Петър и ще искам тук да бъде сложена табела с такъв надпис”, каза Овчаров.

“Смятам, че моята хипотеза ще издържи на бъдещите археологически проучвания. Принудени сме да работим с хипотетични моменти, защото нямаме данни за нито едно погребение на български владетел, тъй като до 15 век нямаме нито една българска историческа хроника, но в целия свят се работи така. За съжаление не сме описали тези моменти от историята и само археологията може да ни помогне да разберем повече за погребването на българския владетел”, заяви Овчаров.

Кръстокупулната църква, в която се смята, че е мавзолеят на цар Петър, се намира на площада между Патриаршията и Патриарската църква и е построена към средата на 10 век. Изключително важен за нейната датировка е бил стенописът, открит в нея, който е най-ранният в българското изкуство и представлява изображение на ангел.

На официалното приключване на разкопките, които са и последни за тази година във Велики Преслав, стана ясно, че основното в тези разкопки е било проучването на частта между дворцовата и владетелската базилики. Резултатите показали наличието на площадни нива, построени в Преслав след столичния му период. Открит е също красив водопровод от 13-14 век и подложки на по-ранни сгради, които все още не са датирани. Потвърдила се е хипотезата, че в затвореното пространство между двете базилики е бил оформен площад, изграден на няколко стъпала, а миналогодишното съкровище и тази година е дало една монета, която ще бъде прибавена към колекцията.

Археологът ангел Конаклиев обясни, че находките тази година са учудващо много. “Намерихме монети, предмети от бита, коланни апликации, което показва, че и в 13-14 век животът никак не е бил западнал и все още е продължавал да се развива, въпреки че Преслав вече не е бил столица”, каза той.

По думите на археолога Стела Дончева една от най-значимите находки е новият водопровод, който се е разкрил тази година и дава представа за цялостната картина на иригационната система, която е съществувала през най-значимия период на Преслав. Това е шестият водопровод, който откриват на обекта, но за пръв път има такава украса.

“Част от тази система ще бъде експонирана и ще стане достъпна за посетителите. Водопроводът е красив, защото всяка една от тръбите, от които е съставен е с врязана украса, характерна за периода. Наблюдават се различни мотиви с вълнообразни и прави линии. Всяка една от тръбите е с различен мотив, а една от тях абсолютно имитира украсата върху съдовете. На седем украсени тръби, следва една неукрасена”, добави Дончева.

Николай Овчаров уточни, че открития водопровод е бил за питейна вода, тръбите му са свързани, чрез слагане на тънка част в по-дебела и измазване. Според него е вероятно чрез този метод хората да са губели по-малко вода, отколкото със сегашните водопроводи.

Екипът на археолозите показа някои от находките, които са почистени. Сред тях имаше интересен оловен амулет, който се е носил на врата против уроки и болести.

Показаха също открития в добро състояние скелет на мъж между 30 и 40 години, за който Конаклиев предполага, че е бил земеделец, защото при погребението върху него е бил поставен косер, а тогава е имало обичай да се слага като гробен дар част от това, с което работиш.

Овчаров не се съгласи с твърдението на Конаклиев и разказа, че според него острият предмет е оставен в гроба, за да се пререже нишката на живота и починалия да не вампиряса. Той уточни, че в горната част на тялото също е изпълнен езически обичай, защото човекът е имал монета в устата, която се е слагала, за да може мъртвецът да плати на лодкаря, който е откарвал мъртвите през реката Стикс.

http://topnovini.bg/node/61415
« Последна редакция: Септември 24, 2018, 07:46:03 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7258
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows Vista/Server 2008 Windows Vista/Server 2008
  • Browser:
  • Chrome 30.0.1551.0 Chrome 30.0.1551.0
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Археологически находки от Велики Преслав
« Отговор #18 -: Януари 13, 2014, 18:50:23 »
Златната църква

Златната църква във Велики Преслав е сред шедьоврите на средновековна Европа. Неоспорим бисер на християнската архитектура в столицата Велики Преслав от ІХ-Х в. е Златната църква. Името идва от златното покритие, с което е бил украсен купола й. Освен това я наричат Кръглата църква, защото тя е ротонда с план във вид на окръжност.

Вътрешността на основната кръгла част е образувана от осем еднакви ниши (конхи) и една по-голяма на изток, представлявала олтара. Срещу конхите отвътре обикаля окръжност от 12 мраморни колони, поддържали някога масивния купол. Троен вход свързва кръглото пространство с широк притвор от запад. В него четири свободни колони са крепели сводове, на които се е намирал втори етаж с галерия. Към него се е достигало по вито стълбище, скрито в една от двете цилиндрични кулички, завършващи красиво западните ъгли на притвора. От него чрез широк вход с мраморен праг се влиза в просторен двор (атрий) с дълбок кръгъл кладенец, изкопан точно в центъра. Вътрешните повърхности на стените на двора са разчленени с 14 полукръгли ниши. Пред тях пък се издига стъпващ на колони портик, позволяващ на богомолците да се укрият от дъжд и слънце.

Всеки елемент в сложната конструкция на Златната църква има своето определено значение в общата композиция. Като цяло тя се развива от запад на изток, като обемите постепенно нарастват във височина. Фасадите са изключително раздвижени с различни архитектурни елементи, създаващи неповторим ритъм. Цялата вътрешност е била украсена с мозайки от цветна смалта, а подовете - покрити с мозайки в стил „опус сектиле" и рисувани керамични плочки. Сред тях великолепно се вписват многобройните детайли от мрамор и варовик - колони с увенчаващи ги богато декорирани капители, красиви корнизи, архитрави, архиволти, олтарната преграда, епископският амвон в центъра на кръглото пространство.

Планът на Златната църква е неприсъщ за съвременното византийско изкуство и произлиза от раннохристиянската архитектура. Примерите са от източните части на Мала Азия и Закавказието. Но в средновековна Европа съществува храм-близнак и това е прочутата кръгла катедрала на Карл Велики в Екс ла Шапел (Аахен), изградена в края на VІІІ в. Това показва еднаквите предпочитания на двамата големи владетели, поставили си амбициозната цел да създадат собствена империя на мястото на Римската.



https://www.facebook.com/media/set/?set=a.537173452972361.1073741826.100000391341346&type=1
« Последна редакция: Септември 24, 2018, 07:50:01 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7258
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows Vista/Server 2008 Windows Vista/Server 2008
  • Browser:
  • Chrome 30.0.1599.101 Chrome 30.0.1599.101
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Археологически находки от Велики Преслав
« Отговор #19 -: Април 16, 2014, 13:12:08 »
Откриха водопровод от времето на Симеон Велики, по който още тече вода


Средновековен водопровод, който е захранвал царския дворец на втората българска столица, е открит на централна улица във Велики Преслав. Това е станало по време на изкопни работи на строители, работещи по проект за обновяване на водния цикъл на града, съобщи директорът на Археологическия музей в града Пламен Славов, съобщи БТА.

Водопроводът е открит на около четири метра под уличната настилка. Работниците са съобщили за находката в общинската администрация, след което кметът на града Александър Горчев е разпоредил изкопните работи да спрат и да започнат археологически проучвания, заснемане и протоколиране на структурата му, която според Славов е съставена от дялани варовикови блокове и хоросан.

След направената датировка на водопровода е установено, че той е от края на девети и началото на десети век, времето по което управлява Симеон Велики. Водопроводът започва от планинската местност "Дервиша", след което са установени две негови разклонения - към съвременния и към стария град, уточни Славов и допълни, че разклоненията на водопровода може да са повече, но към момента са установени само две.

По това време има исторически данни, че има изградени водопроводи единствено в Римската империя (съответно Византия) и в България. Той припомни, че канализации в европейските държави на запад от България са направени значително по-късно през вековете.
По средновековния водопровод повече от 11 века продължава да тече вода.

Пламен Славов уточни, че с цел запазване на средновековния водопровод се предвижда новата канализация на Велики Преслав да бъде изградена по-високо спрямо канала от края на девети и началото на десети век. Преди това средновековното съоръжение ще бъде почистено, документирано и покрито с материала геотекстил, спрямо съвременните изисквания за съхранение на археологическите обекти, каза още той. Предстои проучване по въпроса.

https://www.novini.bg/news/193147
« Последна редакция: Септември 24, 2018, 07:55:51 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7258
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Chrome 30.0.1599.101 Chrome 30.0.1599.101
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Археологически находки от Велики Преслав
« Отговор #20 -: Август 27, 2014, 22:51:59 »
Фрагменти от каменна пластика откриха във Велики Преслав


Фрагменти от каменна пластика, изработена в старата българска столица Велики Преслав в края на IX или началото на X век откри тази сутрин  екипът на доц. Стойчо Бонев от Националния археологически институт. Според доц. Бонев тя е единствена по рода си:

Това са богато орнаментирани плочи с палнети и розети и най-различни други растителни орнаменти, които се срещат извънредно рядко в световната археология и подобен род паметници се излагат в най-големите световни музеи. Изключително рядка находка и изключително ярко свидетелство за големите възможности на преславските скулптори.

Фрагментите от пластиката за пореден път доказват, че дворецът в Преслав е бил много красив и богато орнаментиран. През тази година археолозите разкриха и две нови крила към него, което показва че архитектурният план на царската резиденция най-вероятно е бил Т-образен или кръстообразен, подобно на двореца в Константинопол.
Проучванията във Велики Преслав ще продължат до средата на септември.

http://bnr.bg/post/100452873/fragmenti-ot-kamenna-plastika-otkriha-vav-veliki-preslav
« Последна редакция: Август 27, 2014, 22:55:59 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7258
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows Vista/Server 2008 Windows Vista/Server 2008
  • Browser:
  • Chrome 30.0.1599.101 Chrome 30.0.1599.101
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Археологически находки от Велики Преслав
« Отговор #21 -: Ноември 05, 2014, 21:07:53 »
Откриха Източната порта на старопрестолния Велики Преслав

До момента е имало само догадки за съществуването на отбранителното съоръжение


Екипът на археолога Георги Майсторски откри Източната порта на старата българска столица Велики Преслав след четиригодишно  проучване. До момента е имало само догадки за съществуването на отбранителното съоръжение. "Сега имаме преки доказателства, знаем точните параметри на портата", заяви пред БТА Майсторски. Подобно по важност откритие в Преславската крепост няма от десетилетия. Всички предишни изследователи на втората българска столица, сред които Карел Шкорпил, проф. Димитър Овчаров и проф.Рашо Рашев, са предполагали къде точно се намира Източната  порта, уточни Майсторски. Той отбеляза, че към момента се знае, че портата е била на пътя за Цариград. Под нея е минавала малка река, която е пресичала  крепостта, но на моменти е ставала буйна. Когато Преслав вече не е бил столица, крепостната стена не е била поддържана и реката е разрушила отбранителното съоръжение. Теренът около Източната порта е бил отводнен и подравнен от местното население, за да се използва преминаващият от там път, което затруднява проучването, допълни Майсторски. "Смятам, че заслужават адмирации и Археологическият музей във Велики Преслав за финансирането на разкопките, и екипът с който  работих, за това, че въпреки скромните средства, с които разполагахме, с добре премерени действия успяхме да открием  Източната порта", каза още Майсторски.

https://www.novini.bg/news/247907
« Последна редакция: Септември 24, 2018, 07:57:18 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7258
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows NT 6.3 Windows NT 6.3
  • Browser:
  • Chrome 30.0.1599.101 Chrome 30.0.1599.101
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Археологически находки от Велики Преслав
« Отговор #22 -: Юни 03, 2015, 22:15:55 »
Уникална находка: Откриха печата на цар Симеон


Оловен печат на цар Симеон Велики влиза в Националния исторически музей. Уникалната находка е открита случайно край Златната църква в Преслав при изкопни работи и добросъвестно е предадена в НИМ, пише "Стандарт". "Уникална находка. Такива печати на български царе се откриват веднъж на десет години", каза директорът на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров.
Печатът е изработен от олово и е с отлично запазени изображения. На предната страна е царят с боен шлем и надпис "Архонт Симеон", а на другата страна Христос Пантократор (Вседържител) с надпис "Господи, пази архонта на българите Симеон". И двата надписа са в отлично запазено състояние. "С такъв печат цар Симеон е скрепявал укази, заповеди и административни писма", разказва професорът. Тъй като те се пишат от краснописци, печатът удостоверява, че заповедта, указът или писмото действително е от царя. Проф. Димитров уточни, че "архонт" е всъщност гръцкото наименование за цар.

"Не е необходимо да се чака някой да те провъзгласи за нещо. Ние сме независима държава, всеки владетел има право да се обяви за каквото пожелае", каза шефът на НИМ. Той допълни, че Симеон е избран за архонт на Преславския събор. "Допускаме, че може би цар Симеон именно чрез този печат е свиквал хора за битката при Ахелой, за която е трябвало да събере цялата българска армия, тъй като византийците идват и те с цялата си армия", обясни проф. Димитров. Той отказа да разкрие точно каква сума ще получи откривателят на оловния печат, но ще е под 10 000 лв.

https://www.blitz.bg/obshtestvo/kultura/unikalna-nakhodka-otkrikha-pechata-na-tsar-simeon_news340335.html
« Последна редакция: Септември 24, 2018, 07:58:28 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7258
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows NT 10.0 Windows NT 10.0
  • Browser:
  • Chrome 54.0.2840.59 Chrome 54.0.2840.59
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Археологически находки от Велики Преслав
« Отговор #23 -: Октомври 15, 2016, 08:19:29 »
Откриха златно царско сърце във Велики Преслав


Екип от археолози попадна на уникално златно сърце, което е било апликирано върху дреха на знатна особа, най-вероятно съпругата на цар Петър /927-970/ царица Мария. Украшението, изпълнено по техниката на клетъчния емайл, е открито на метър дълбочина в последните дни от проучването на Жилищния дворец на царската фамилия. Находката е уникална, след намирането на Преславското златно съкровище през 1978 г. не е излизала толкова добре запазена ценност, принадлежала на владетелската фамилия. Това разказа доц.д-р Стойчо Бонев ръководител на разкопките на резиденцията, която се проучва от осем години. Такива находки има само в световни музеи, Ермитажа, Лувъра и сред тези големи колекции е и преславският музей, където в петък сърцето беше показано пред журналисти и ще остане там.

Безспорно царският накит е произведен в Константинопол и е творение на императорско ателие през X век. Може да се направи само предположение, че е част от Преславското златно съкровище, каза доц.Бонев. Бижуто е с 5 цвята емайл – синьо, зелено, вишнево, бяло и слонова кост, които са върху 23-каратова златна подложка. Над 1000-годишното сърце е шедьовър, който няма стойност, никой не би се наел да го оценява. По време на разкопките пръв на него попаднал директора на преславския музей Пламен Сланев, който е част от проучвателния екип заедно с д-р Радостина Георгиева. Златната находка е открита по точно в двора на жилищния дворец. Не е ясно как е попаднало там.

Преди дни археолозите са открили и изключително красиви части от варовикови плочи, образци на декоративната скулптура, които са украсявали стените на централната зала на двореца. Те са били резбовани от преславски майстори и са с перфектно запазени палмети, розети, повлеци и кръстовидни изображения. Вече са показани на специалисти от Ермитажа, който поздравяват преславския екип за попаденията.

Смята се, че владетелската резиденция е заемала терен 22 м./19 м. Основите, широки два метра, са носили поне три етажа. Направена е нейна 3D възстановка, която дава мащабна представа на посетителите за красотата на уникалната постройка. Смята се, че западната й фасада е завършвала с колонада – 7 колони по 70 см в диаметър. Дворецът е строен 28 години и е започнат още от цар Борис, смята доц. Бонев.
Целият историко-археологически резерват е под денонощно наблюдение от видеокамери, има и жива охрана. В района сега се работи по разкопките на нова сграда, чието предназначение още не е известно.

Тази година проучванията на владетелската резиденция се реализират с 8 000 лв. приходи на общинския археологически музей, отбеляза кметът на Велики Преслав Александър Горчев, историк по образование. Иначе държавата е дала обидно малко средства по 6 000 лв. на други два екипа. „Столица носител на Златния век на българската просвета и култура не заслужава такова отношение по въпросите свързани с проучването“, отбеляза Горчев. Според него тук има работа за десет екипа, който да проучват района 1000 години.

https://trud.bg/
« Последна редакция: Септември 24, 2018, 07:59:46 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7258
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows NT 10.0 Windows NT 10.0
  • Browser:
  • Chrome 74.0.3729.169 Chrome 74.0.3729.169
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Археологически находки от Велики Преслав
« Отговор #24 -: Май 23, 2019, 00:20:29 »
Съкровището на Велики Преслав – непознато и често подценявано

От древни времена България е била дом на най-големите майстори ювелири. Днес, няколко хилядолетия по-късно, ние се удивляваме на техните произведения. Прочути сме с най-старото технологично обработено злато, открито в Европа, както и с уникалните съкровища на траките. Макар и не толкова известно, но също толкова изящно и прекрасно, е най-голямото съкровище от Първото българско царство, а именно Преславското златно съкровище. Макар и забулено в тайни, то е една от най-скъпоценните находки от българското Средновековие.

Както повечето намерени съкровища, така и това е било открито съвсем случайно. През есента на 1977 година земеделско поле в местността Кастана, на три километра от втората българска столица, е било разорано от трактори. На следващата година земеделски работнички от тогавашно ТКЗС отишли, за да засадят лозе в полето. При земеделските дейности, на няколко сантиметра под повърхността, предмети от жълт метал смаяли жените. Работничките се натъкнали на голяма огърлица, множество накити и монети. Всяка от тях занесла намереното у дома, но мълвата за това бързо се разнесла и скоро местни археолози, заедно с тогавашната милиция, тръгнали по домовете, за да съберат предметите и да ги разпитат.

Щом разбрали за мястото на откритието селскостопанските дейности били спрени и започнали археологически проучвания от екип на проф. Тотю Тотев. Площта за претърсване била около 400 квадратни метра. Разкопките разкрили, че там е съществувало бедно селище, най-вероятно предградие на Велики Преслав, което било изоставено или опожарено. Това дава основание укриването му да се отнесе към Х век, най-вероятно при превземането на Преслав от войските на Светослав през 969 година или византийските през 971 година. При теренните разкопки става ясно, че предметите са били сложени в ковчеже или торбичка в каменната печка на една бедна, полувкопана в земята землянка. Тракторите унищожили жилището и повредили голяма част от преметите. Тъй като тогава металните детектори не съществували, пръстта е била пресявана на ръка. Открити са над 120 златни и позлатени украшения – бижута, медальони и накити. Намерени са още посуда, принадлежности за дрехи, скъпоценни камъни и монети, като най-късните от тях са византийски – на император Роман II. Това го прави най-голямото средновековно съкровище, открито по нашите земи.


Медалиони – злато, перли, аметисти, изумруди

Освен голямото количество на премети, Преславското съкровището е уникално със своята обработка. Повечето украшения са от четиринадесет и двадесет и две каратово злато. Използвани са различни начини на изработка, като вграждане на перли и други скъпоценни камъни, гранулиране и специфичната ювелирна техника на клетъчен емал, която била много скъпа и луксозна, а притежаването на такива бижута е било изключително престижно. Няма данни тази техника да е била практикувана в столицата Велики Преслав, но е била широко разпространена в императорския двор, което дава основание историците да предполагат, че повечето от златните премети са произведени именно там.

Един от най-загадъчните предмети е пръстен-печат, изработен от злато и планински кристал. Върху кристала, от горната страна, е изобразено едно от най-почитаните събития в християнството – Благовещение. Сред  откритията има няколко типа апликации с растителни елементи, както и златни висулки. Открити са значителен брой наушници – украшения, които се закачат на диадемите на жените, изработени от злато и украсени с изумруди и перли, също и фино изработени медальони и скъпоценни камъни.

За връх на средновековното златарство се смята двустранната огърлица от Преславското въковище, датирана от X век. Тя тежи 227 грама и се състои от седем нанизани двулицеви плочки, върху които има изображения с трапецовидна форма. Те са свързани от фино изплетени от златни плетеници. В долния край на всяка плочка са запоени халки, от които се спускат нежни верижки, завършващи с капковидни медальони, които също са общо седем. Всяка плочка е украсена с различно изображение.


Огърлица

Отделно от тях, на други халки се спускат други верижки, завършващи с бисери. На плочките и медальоните, посредством разноцветен емайл са изобразени различни рисунки. Крайните плочки в двата края на огърлицата са с растителни орнаменти. След тях следват плочки със силно стилизирани птици, които в човките си държат клонка. Следващите две плочки изобразяват палмети. В древния изток композицията от птици и палмети образуват двете страни от дървото на живота. На централната плочка е образът на „Молещата се Богородица” или „Богородица Оранта”, която е с вдигнати ръце нагоре, а от двете ѝ страни има по един кръст. Изображенията по медальоните са същите, но с различна конфигурация. По средата отново е „Богородица Оранта”, но от двете ѝ страни следват два медальона, с изобразени птици на тях, а последните плочки от всяка страна са с палмети.

Най-важната находка е откритата диадема или по-точно няколко части от нея. Става дума за пет от общо предполагаемите девет плочки, които тя е съставлявала. Дори и не цяла, нейната художествена стойност я издига сред паметниците на културното ни наследство на световно ниво. Както при огърлицата, така и тук на всяка има различно изображение. От петте запазени на две от тях е изобразен грифони – митични създания между лъв и орел. На други две от плочките също са изобразени подобни животни, само че сенмуври – кучета-птици. Двете митични същества са подредени в ход наляво и надясно. На петата плочка, за която се предполага, че е била централна е изобразена една от най-разпространените средновековни сцени – „Възнесението” или наричана още „Полетът на Александър Македонски”. На нея Александър е изобразен на колесница, която също е теглена от митичните същества грифони. В Средновековието образът на Александър Велики е показвал власт.


Централна плочка на диадемата – Възнесението на Александър Велики

Големият въпрос е чии са тези съкровища. Повечето историци предполагат, че колекцията е била подарък за сватбата на българския цар Петър I и византийската принцеса Мария-Ирина, състояла се през 927 година. Първо, техниката с клетъчния емайл е била присъща за византийския императорски двор и вероятно бижута с такава изработка са били присъщи само на царски особи. Тъй като в Средновековието диадемите са били владетелски инсигнии за глава, тоест предмети, които символизират властта се смята, че диадемата от Преславското съкровище е била носена от самата царица Мария. Това се подкрепя и от изображението на Александър Велики, символ на властта, в средата на диадемата. Оспорва се принадлежността на двустранната огърлица. Повечето се обединяват около тезата, че такова изящно бижу е било подходящо само за жена с фини размери като принцеса Мария. Други смятат, че тя е била носена от  съпругата на цар Симеон и свързват находката със Златния век.

Може би никога няма да научим произхода и съдбата на това средновековно българско съкровище. Може би някои от царския дворец е успял да избяга  от опустошаването на града с най-ценните предмети в двора и ги е скрил с надеждата, че ще се върне за тях по-късно, но така и не е успял. Днес тези находки се пазят в Историческия музей на гр. Велики Преслав. Там можете да се насладите от близо на майсторството на средновековните ювелири и да видите на живо част от единствената корона на български владетел, достигнала до нас.

https://bulgarianhistory.org/sakrovishte-veliki-preslav/


Share me

Digg  Facebook  Twitter  Google  
Smf