Кадрие Лятифова е родена на 30 май 1928 г. в село Големанци, област Хасково. Омъжва се рано за Лятиф Рашидов, от когото ражда двама сина – Ружди и Вежди. Звездата на голямата певица изгрява през 1953 г., когато започва работа в Естрадния турски театър в Хасково. “Естрадата”, както е популярното име на театъра, е създадена през 1952 година с Указ на Народното събрание. С театъра Кадрие Лятифова работи в градовете Хасково, Момчилград и Кърджали. На Първия Национален преглед на народната песен през 1955 г. Кадрие Лятифова е удостоена с голямата награда. Посмъртно получава орден “Кирил и Методий”. В репертоара й намират място над 500 турски народни песни. Има около 200 записа, които са в Златния фонд на Българското Национално Радио. До ранната си кончина през 1962 година Кадрие Лятифова спечелва обичта и уважението на зрителите и слушателите в цяла България. Нейният неповторим глас продължава да звучи в програмите на Радио България.
http://dmdtkardjali.hit.bg/26.04.2004, НОВИНИ
Реджеб Кюпчу се ражда всяка пролет
--------------------------------------------------------------------------------
През един априлски ден си отиде поетът Реджеб Кюпчу, оставяйки след себе си род, оптимизъм и голямото си сърце, завещавайки на хората богатото си творчество.
Поетът е роден на 28 септември 1934 г. в село Куклен, Пловдивска област. От 1956 г. живее и работи в Бургас. Бил е строителен работник, журналист, кореспондент на в. „Нова светлина“, служител в тогавашния Окръжен съвет за култура.
Автор е на книгите „Въпросите продължават“ (1962), „Животът не е сън“ (1956), „Приятели мои, да тръгнем“ (1967). Носител е на наградата за поезия на град Бургас.
Негови стихове за превеждани на няколко европейски езика. Реджеб Кюпчу почина преждевременно на 26 април 1976 г.
Той не е роден в Бургас. Но Бургас е градът на неговата любов и на синовете му. Тук са неговите приятели — известните поети Христо Фотев, Илия Бурджев, Стойчо Гоцев, Недялко Йорданов, Димитър Велинов. Те остават близки на семейството му и след неговата смърт.
Поетът имаше свой път, който започваше от неопетнения светъл извор на неговата душа. Той не искаше да върви по посочен път, по задължителен път. Той казваше „пътят е мой, когато сам го откривам“.
Семейството на поета сега живее в Истанбул, но всяка година на 26 април идва в Бургас, за да посети гроба му. Той идва в тази България, за която Реджеб Кюпчу написа:
Аз не съм чужденец,
аз съм твой син.
..........
Българийо,
аз съм твой син
и мои са твоите пътища.
Реджеб живее. Той се ражда всяка пролет. Открита е неговата поезия за света. Той обичаше всички хора. Със стиховете си носеше красота, живееше за тях.
Реджеб обичаше морето. Той черпеше своето вдъхновение от него.
И какво, че вълните умират. Неговият смях не се плаши.
Той идва при нас и ни носи поезия — направо със сърцето си.
Денят е еднакво учтив
към тези,
които са дали нещо от
себе си
и си отиват,
и към тези, които идват
с нови мисли.
Днес поезията на Кюпчу се изучава в Република Турция, а името му се произнася редом с името на световноизвестния турски поет Назъм Хикмет.
На 26 април от 10 часа приятели и близки ще посетят гроба на Реджеб Кюпчу в Бургас. От 14 часа в конферентната зала на хотел „Приморец“ ще се проведе национална среща на турските поети в България.
Мюджеля Билял
председател на УС на Турски културен център „Реджеб Кюпчу“, Бургас
http://www.slovesa.net/index.php?id=183Нури Алдъ е автор на посвовици и поговорки, а за Сабахатин Али - писател, така и не можах да разбера турчин ли е или азер. Въпросът е имат ли място тези имена в Българската памет и достойно ли е да ги почитат Българите - разбира се че не!
Но това надали има голямо значение, въпросът е че тук е България, а не Турция.
Начало
Помощ
Търси
Календар
Gallery
Вход
Регистрация
Language: