Автор Тема: Победа над злото  (Прочетена 480 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Sturmmann Батбаянов

  • Фашага
  • Respected user
  • Senior Member
  • ***
  • Публикации: 719
  • Карма: +125/-12
  • Пол: Мъж
  • OS:
  • Windows 7/Server 2008 R2 Windows 7/Server 2008 R2
  • Browser:
  • Firefox 13.0.1 Firefox 13.0.1
Победа над злото
« -: Юли 15, 2012, 18:45:00 »
ПОБЕДА

НАД ЗЛОТО

(ГЕРМАНСКИЯТ УСТРЕМ)

от Георги Савчев -- Берлин

Люлей се, но още не пада
британският замък,
с ограда
вековно градена
и в пъклени пламък
калена…

Там лордове, рицари черни,
крепят го с отровни стрели,
и пажите още са верни,
а робите-кротки пчели…

В този замък старинен живее
чудовище, жадно за кръв,
на робските сълзи се смее
и трови, прокобва на смърт…

Обгърнало ширни морета,
то всява страхотен кошмар
и робите, в тежка несрета
заключи, без слънчев олтар.

Потоци от кърви са лели
рицари мощни
и смели,
но черната хидра не трепна
в покоите нощни.

Тя в своите хилядни лапи
притисна по-здраво светът,
народите хапе
и сее разруха и смърт…

Но ето: световните вопли
разнесе и Рейн далеч…
Германският войн усмихнат
изтегли стоманени меч.

И с нови възкръснали сили,
повдигна чилична ръка,
възяхна сам коня хвъркат,
стоглавата хидра да смаже,

Сърдцата смразени да стопли
и срине на веки в основи
злокобният замък…
 
И коня препуска и рови
дълбоко;
препуска, светът се тресе
сред черния пушек и пламък-
и почна нечувана рат…
 
Пръв рицар поляшки излезе,
потикнат от чуждата мощ,
но скоро звездата залезе
на Полша в страхотната нощ…

Ранената хидра потрепна
и лапи протегна в Париж,
на Белгия нежно прошепна
да пази британски престиж.

Холандия спря се в уплаха
и грохна под своя позор,
а химни победни ечеха
в широки Ламаншки простор…

Хвъркатия конник не  спря се,
замери към друго сърдце…
Земята под него тресе се,
но той е с засмяно лице…

Не спря се и в Дюнкерк отлитна,
да срине и тоя отпор
и тежките конски копита
екнаха в безкрайни простор…

Отново той с лъка отмери
и Франция мигом срази…
Нощ черна криле си разпери
обгърна и тия врази!…

И бурята с трясък помете
безсрамни Версайлски трактат;
там нявга вразите заклети
хвърлиха Германия в ад…

О страдущи бедни,
бездомни и гладни деца,
вас срещат ви ледни
и сити, жестоки сърдца!

О колко в несрета
умират от болест и глад!
А хищните псета,
преситени тънат в разврат.

Отрудени братя,
ще светне и във ваши живот,
разкрийте обятия,
да срещнем победни възход!…”

Тресе се от гръм и пожари,
тресе се старинния замък…
Треперят пазачите стари,
опърлени
в адския пламък…

Смутени са пажите верни,
безсилни са лък и стрели,-
възстават и робите черни,
предишните кротки пчели!…

Британио, в твоите стени,
заключени стенят душите
на всички убити
в обширните робски страни!

Безброй легионии
от всички колонии,
въздишат и викат за мъст…
В предсмъртни проклятия
и твойте братя,
проклинат, разпнати на кръст…
 
Децата, жените,
в подземия скрити,
проклинат и чупят ръце,
но тая тревога,
Британио, не трогва
днес твойто кораво сърдце…

Не трогват сълзите
героите сити-
палачи на своя народ.

В престъпна химера,
те още с вяра
се борят за своя възход…

Британио, замък на сови,
решена е твойта съдба!-
Световните тежки окови
ще скъса победна тръба.

Смутена са твоите покои,
смутен е безпаметни пир,
где шепа безумни герои
напиват последен потир…

Съдбата сама те наказва
за сторени нявга злини,
днес твоето слънце залязва!
навеки за теб се стъмни!

Ти гордо самичка отхвърли
ръката, простряна за мир-
сама се в огъня опърли,
в защита на кървав кумир.

Британио, язва световна,
ти мъчиш и своя народ,
но в твоята мисъл греховна
залязва и твоя живот!…

Световната буря неспира,
небето над Темза гърми,
светкавици цепят ефира
и гаснат сред адски тъми…

Нападат стоманени птици,
злокобен е техният път…
В небето опънати жици,
разкъсани, пеят на смърт…

А бурята злобно заклиня
и гнилото свлича, ломи.
Ще стане и Лондон пустиня,
ще рухнат и тия стени!

Победна песен нестихва,
разнася я Рейн нашир…
Зората се вече усмихва,
ще грейне желаният мир!

Германио, сестро в бедите,
щастлива е твойта звезда!
Ти първа изтри ни сълзите
след нашата тежка беда,-

Ти пътя победен посочи
на своя възкръснал народ,-
Германио, в тебе обич клокочи
и вяра в по-светъл живот!

Британската черна проказа,
ти вече прокуди далеч
легенда за тебе разказва,
възпява безсмъртни ти меч…

Веригите робски разсече
при своя победен възход,
вразите на гибел обрече
и в хаоса даде ни брод.

И вече не виснат кошмари,
светът се събужда спасен.-
Германио, в тия пожари
възкръсна и нашият блян!…



Със сигурност е нещо интересно. :)



Редактирано от модератор: Добавен текста на материала от цитирания източник.
« Последна редакция: Юли 15, 2012, 20:28:08 от Hatshepsut »
Капитализъм = диктатура на капитала


Share me

Digg  Facebook  Twitter  Google  
Smf