Езотерично Християнство

  • 1 Отговора
  • 1258 Прегледи

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

*

Неактивен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • *
  • 7158
  • +526/-0
  • Пол: Мъж
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Езотерично Християнство
« -: Юли 22, 2012, 17:27:18 »
Езотерично Християнство
Съкровената страна на Христовото Учение

 От историята на духовните учения е известно, че всяка религия е започнала своето съществуване от една страна като морално-етично учение, насочено към подобряване на обществената търпимост и солидарност между хората, а от друга - и като система от знания за невидимата страна на природата на нещата, като първата част на учението е била проповядвана открито, а втората се е оповестявала само на малцина избрани. Но след време, поради липса на подходящи приемници, тайната страна на много от ученията е била постепенно занемарена, като накрая е останала само чисто религиозната, отнасяща се до поклонението пред Висшите сили, докато способите и средствата за връзката с тях, известни само на посветените, при повечето от религиите са били постепенно изгубени. С прекъсването на връзката на духа с неговия Първоизточник постепенно знанията за следсмъртното съществуване на човешката душа и необходимостта от предварителна подготовка за прехода в отвъдното са се превърнали за атеистите в суеверие и мистика, а за вярващите християни - в право на Всевишния да решава съдбите на осъдените по рождение, поради първородния грях, включително и новородени човешки същества.
 Притежавало ли е и Християнството, подобно на останалите древни религии, тайна страна на Христовото учение, достъпна само на определен тесен кръг от посветени, или Христос, противно на древната традиция на великите Учители, не е положил началото на собствена верига от последователи, които да продължат през вековете започнатото Велико дело? Анализът на терминологията и символизма на казаното от Христос и преките му ученици е дава възможност да се отговори положително на този въпрос.


Анни Безант
Езотерично Християнство
(със съкращения)

Изложеното тук има за цел да предложи на читателя една поредица от мисли относно дълбоките истини, лежащи в основата на християнството - истини, които се приемат (от някои мислители) твърде повърхностно или изцяло се отричат. Великодушното желание (на ранните последователи)да се сподели с всички най-скъпоценното, да се разпространят широко безценните истини, да не бъде никой лишен от светлината на истинното познание, е имало за следствие една безразборно усърдие (в предаването на съкровените знания), което е опростило до толкова християнството, че неговото учение е приело в края на краищата днешната си форма, която едновременно смущава чувствата и се отхвърля от разума. Заповедта “да се проповядва евангелието на всички твари”, която едва ли може да се признае за действителна заповед, е била изтълкувана като забрана да се преподава Гнозисът(окултните знания) само на малцина (избрани) и така тя е изместила друго, не по-малко разпространено изречение на същия този велик Учител: “Не давайте светинята на псетата и не хвърляйте бисера си на свинете…”. Тази неразумна сантименталност, отказваща да признае явното интелектуално и морално неравенство на хората и благодарение на това стремяща се да сведе ученията, достъпни само за високо развития ум, към нивото на разбиране на най-малко развитите хора, пожертвайки по този начин висшето в полза на низшето във вреда и на двете страни – такава сантименталност е била чужда на мъжественото здравомислие на ранните християни. Св. Климент Александрийски говори напълно определено: “ И днес дори, както е казано, “не трябва да се хвърлят бисерите на свинете, за да не ги стъпчат с крака и, обръщайки се, да ви разкъсат”. Защото е трудно да се изложат чистите и прозрачни слова, отнасящи се до истинската Светлина, пред свине-подобните и неподготвени слушатели”. (“Стромати”, 1.12) Това истинно познание – Гнозисът – може да бъде възродено и да се превърне отново в неотменима част от християнското учение, но само в условията на предишните ограничения и само тогава, когато самата мисъл за нивелировка на религиозното учение до нивото на най-малко развитите бъде решително изоставена завинаги. Само издигайки нивото на религиозните истини може да се отвори път към възстановяване на съкровеното знание и изучаване отначало на Малките мистерии, а след това и на Големите мистерии. Разбира се, последните никога няма да се появят в печата - те могат да бъдат предавани на ученика само “лице в лице” с Учителя. Но Малките мистерии, тоест частичното разкриване на дълбоките истини, могат да бъдат възстановени и в наши дни. Познанието на духовните истини може да бъде придобито само отвътре. Не от вън, от външен учител, а от божествения Дух, построил си храм вътре в нас. Това е пътят на Божествената мъдрост, на истинската теософия. Тя не е предназначена за тези, които са удовлетворени от външните учения, защото не може насила да се предлага хляб на сития, а за тези, които са гладни за по-дълбоките истини.
Мнозинството повърхностни последователи на Христос ще оспорват съществуването на каквото и да било “Съкровено Християнство” и ще твърдят, че в рамките на Христовото учение не е имало никакви мистерии, които са били чисто езическо учреждение. Има и такива, които дори се гордеят с това, че в тяхната религия няма никакви тайни и че всичко, което Християнството има да каже, го казва на всички без изключение. Но едно по-задълбочено изследване, дори само на евангелията, ще покаже, че Християнството в своите ранни периоди съвсем не е изоставало от останалите големи религии и че то също е притежавало съкровено учение, което е било пазено като безценно съкровище. И че е притежавало тайни, които са били разкривани само на отделни избрани, включени в мистериите.

 Еволюцията може да се представи като постепенен подем, на всяка точка по продължението на който стоят определен брой хора. Най-развитите се намират и най-високо, поради което е напълно безполезно да се дава на всички едно и също религиозно или друго учение, защото това, което би било прието от интелектуално развития човек, ще бъде напълно неразбираемо за примитивния човек, а това, което може да доведе до екстаз праведния, ще остави престъпника напълно равнодушен. От друга страна, ако учението е способно да повлияе благотворно на слабо интелигентния човек, то ще изглежда детинско за философа, а това, което може да донесе спасение за престъпника, ще се окаже напълно безполезно за светеца.Затова и религията трябва да бъде така постепенна, като еволюцията. Ако една религия е недостъпна за съзнанието на човека, ако тя не го овладява, ако тя не очиства и не вдъхновява неговите емоции, значи за него тя не е постигнала целта си.Историята доказва неоспоримо, че всички световни религии са сходни в своите главни учения, а също и това, че всички те са имали Основатели, притежаващи свръхчовешки сили и най-висока нравствена чистота.Тези Богочовеци, появявайки се през различни епохи, са предавали на различните народи такава част от основните религиозни истини, каквато даденият народ е способен да възприеме. Всички религии са клонове на един и същ ствол: Божествената мъдрост, известна на първите християни като Гнозис, но в края на XIX столетие някои представители на религиозното съзнание, подчертавайки своята вяра в единството на религиите, са предпочели еклектичното име Теософия. Доказателствата за произхода на религиите от една единна висша Божествена мъдрост, а не от примитивните вярвания и суеверия на интелектуално и умствено неразвитите народи, както се опитват да докажат някои изследователи на религиозната история, са обстоятелствата, че:

1) Основателите на религиите, ако се съди по записите на ученията им,са стояли несравнимо по-високо от нивото на съвременниците си;
2) Свещените писания съдържат нравствени правила, възвишени идеали, поетични вдъхновения и дълбоки философски положения, които по красота и вдъхновение са несравнимо по-високо от всички по-късни Писания на същите тези религии.

С други думи – не новото е по-висше от старото, а обратно – старото е по-високо от новото. Това се потвърждава и от факта, че няма нито един случай на усъвършенстване на първоначалния религиозен източник, докато нерядко е налице обратното - израждане на първоначалното възвишено учение. Диваците на нашето време не са показател за типа на нашите предци. Те са само изродили се остатъци от големия културен ствол на далечното минало. Човекът в своето детство не е бил предоставен на самия себе си, а е бил ръководен от Старшите братя на човешката раса, които са насочвали неговите първи крачки както в религията, така и в цивилизацията. Същевременно законът на човешката еволюция предполага едновременното съществуване на индивиди на различно стъпало на развитие, с което Основателите на религии е трябвало да се съобразяват. Влиянието на религията е трябвало да се разпростре върху всички тях, на всекиго е трябвало да се окаже помощ на тази степен, до която е достигнал. Следователно, не може да има едно и също религиозно учение дори и в границите на една народност, а още повече за цяла цивилизация или за целия свят.Това налага необходимостта от различие и постепенност в религиозните доктрини и учения, за да могат те да отговарят на религиозните нужди на всички хора и да помагат на всеки човек индивидуално.Същевременно съществуват и учения, касаещи устройството на природата, които обясняват скритите закони и хвърлят светлина на съкровените процеси, познаването на които дава власт над естествените енергии и прави притежателя на това знание способен да насочва тези енергии към определени цели, както химикът управлява реакциите на различните химични съединения. Такова знание може да бъде много полезно за високо развитите хора и може да увеличи силата на тяхното служене на света, но ако такова знание бъде обнародвано пред всички, това би довело до злоупотреба, както познаването на тънките отрови е било насочено към зло от Борджиите и други през средните векове. То би могло да попадне в ръцете на хора със силен ум, но с не дисциплинирани желания, хора движени от егоистични инстинкти, търсещи полза само за себе си и не интересуващи се от общото благо. Те биха се съблазнили от идеята да развият в себе си сили, които биха ги поставили над общото ниво и биха им дали власт над обикновеното човечество. В резултат на това биха пострадали не само самите те, но и биха се превърнали в угроза за обществото, което и без това винаги е страдало от хората, чието интелектуално развитие е изпреварило развитието на съвестта им. Ето от къде се налага необходимостта да се забранява достъпа на нравствено неподготвени хора до определени учения и тази забрана е задължителна за всеки учител, способен да даде подобни знания. Но по времето на Атлантида тези знания са се преподавали така, както в днешно време се преподава обикновената наука. Това е дало възможност на някои хора да се превърнат в гиганти на знанието, но и в гиганти на злото и това е продължило до тогава, докато призивите за помощ на поробеното население не са предизвикали всеобща катастрофа и потъване на целия материк в океана. Намеци за това събитие се дават в Библията в повествованието за Ноевия ковчег, а в индуските свещени писания в историята за Вайвасвата Ману. От това време великите Учители са установили най-строги изисквания - в смисъл на нравствена чистота, безкористност и самообладание за всички, които се стремят към съкровените познания. Възниква въпросът: съществувала ли е такава скрита страна на съкровеното знание и като част от християнската доктрина в началните периоди от нейното възникване? Отговорът на този въпрос може да бъде само утвърдителен. Всяка голяма религия е притежавала такова съкровено учение, което е съдържало мистични знания и практическа мистика или окултизъм (в смисъл на магия). Мистичното тълкуване на популярните учения е било всенародно и то е обяснявало последните под формата на алегории, докато съкровеното духовно обучение се е провеждало при определени условия, задължителни за всеки желаещ да се приобщи към това знание. Такова е било положението и при останалите по-древни религии. Мистериите на Египет са били гордост за тази древна страна и най-благородните синове на Гърция, като Питагор, Платон, Аполоний Тиански и много други са се отправяли към египетските храмови школи, за да получат посвещение от египетските Учители на мъдростта. Известни в историята са и Митраичните мистерии на персите, Орфичните и Вакхичните мистерии на Гърция, мистериите на Самотракия, Скития, Халдея и др.

Св. Климент Александрийски споменава за обучението, през което са преминавали много от първите християнски отци: “След очистването идват Малките мистерии, в които се дават някои основни правила и предварителна подготовка за това, което ще последва, а след това са Големите мистерии, след които няма нищо непознато в цялата вселена и остава само да се съзерцава и разбира природата на нещата.” Магичната част на Големите мистерии била Теургията, която се използвала за предизвикване появата на Висшите същества и се основавала на следната теория: съществува Единното, предшестващо всяко съществуване, което е неподвижно, пребиваващо в самотата на собственото си единство. От Него възниква върховното Божество, самопораждащо се, Благо, Източникът на всички неща, Коренът на всичко, Бог на боговете, Първата причина, разкриваща себе си като Светлина. От него произлиза Постижимият свят или идеалната вселена, в която са Световният разум, Nous и безтелесните Богове. От Световния Разум произлиза Световната Душа, към която принадлежат Божествените разумни форми, каквито са присъщи на видимите тела на Боговете. След тях се нареждат различните йерархии на свръхчовешките същества: Архангели, Архонти (Управители или Космократи), Ангели, Демони и т.н. Човекът е същество от нисък порядък, но той е свързан със споменатите йерархии по своята природа и е способен да ги опознае. Това знание се придобива в мистериите и то води към съединяване с Бога. ”Боговете -пише великият теург Ямблих - бидейки благожелателни и милостиви, изпращат своята светлина на теурзите в неизмеримо изобилие, призовавайки техните души към себе си и, създавайки за тях връзка със себе си, ги приучват още докато са в тялото си да се отделят от своите тела и да се съединяват със своето вечно духовно начало.” Най-висшата точка на мистериите се достигала тогава, когато посветеният ставал богоподобен вследствие съединяване с божественото Същество или вследствие осъществяване на божественото “Аз” вътре в себе си. Това се наричало “екстаз” и е било състояние, на което индийските йоги биха дали названието висше самадхи. Физическото тяло се намирало през това време в транс, а освободената душа е извършвала своето единение с Великия Единен. Но това състояние на душата, при което тя започва да вижда това, което по-рано е било невидимо за нея, не може да бъде постоянно. В земния живот екстазът може да бъде само временно просветление. Тук не може да не направи впечатление и на най-повърхностния наблюдател тясното сходство между методите и целите, преследвани от различните мистерии и методите и целите на индуската Йога. Но това не значи, че античните народности са получили своите знания от Индия: всичките тези знания произлизат от единен източник, от Великата Ложа на централна Азия, която е изпращала свои посветени във всички стлани.Всички те са учили на едни и същи доктрини и са прилагали едни и същи методи, водещи към еднакви цели. Съществували са постоянни взаимни връзки между Посветените на всички народи и те са използвали един общ език и еднакъв символизъм. Евреите също не са били лишени от съкровеното знание и те също са имали своите школи за посвещение. Но Кабала в този вид, в който е сега, съдържа само част от съществуващото знание, докато истинската архаична мъдрост на евреите си остава достояние само на малък брой истински синове на Израила.
 Западът все повече страда от последиците на изгубената си духовност. Загубвайки своите мистични и езотерични учения, Християнството е загубило заедно с тях и своето влияние над множество образовани хора и ако напоследък се забелязва известно оживление на религиозното съзнание, то за това е отговорно възраждането на древните мистични учения.Всеки внимателно изучаващ тези явления ще се съгласи, че мнозина интелигентни и мислещи хора се отделят от църквата от една страна поради първобитността на религиозните идеи, проповядвани от църквата, а от друга - поради много от противоречия, съдържащи се в свещените писания, както и от налаганите възгледи за Бога, човека и вселената, които са неприемливи за развития интелект. Но не само интелектът, а и съвестта въстава срещу ученията, проповядвани от църквата, унизителни както за Бога, така и за човека, представящи Бога като тиранин, а човека - като зъл по природа и обречен на вечни мъки, можещ да се спаси само чрез робска покорност.
 Ако разгледаме най-напред казаното от самия Христос, което се признава от църквата като най-висш авторитет, след това писанията на великия апостол Павел, а най-после и показанията на тези, които са наследили апостолското предание и са ръководили Църквата през първите векове след Христа, ще може напълно достоверно да се установи, че Християнството също е имало своето съкровено учение. Съществуват места в Новия завет, които биха останали напълно неразбираеми, ако върху тях не хвърляха светлина напълно определените твърдения на Отците и Епископите на Църквата, благодарение на които тези изказвания стават напълно ясни и осмислени.

Матей 7:6
Не давайте светинята на псетата, нито хвърляйте бисерите си пред свинете, да не би да ги стъпчат с краката си и се обърнат да ви разкъсат.

Матей, 13 глава
10 Тогава се приближиха учениците Му и Му казаха: Защо им говориш с притчи?
11 А Той в отговор им каза: Защото на вас е дадено да знаете тайните на небесното царство, а на тях не е дадено.

Марк, 4 глава
33 С много такива притчи им прогласяваше словото, според както можеха да слушат.
34 А без притча не им говореше; но насаме обясняваше всичко на Своите ученици.

Лука 8:10
Той каза: На вас е дадено да знаете тайните на Божието царство; а на другите се проповядва с притчи, тъй щото, като гледат да не виждат, и като слушат, да не разбират.

Йоан 16:12
Имам още много неща да ви кажа; но не можете да ги понесете (възприемете) сега.

1 Коринтяни 3:2
С мляко ви храних, не с твърда храна; защото още не можехте да го приемете, а и сега още не можете.

Евреи 5:12
Понеже докато вие трябваше до сега, според изтеклото време, и учители да станете, имате нужда да ви учи някой изново най-елементарните начала на Божиите словеса, и достигнахте да имате нужда от мляко, а не от твърда храна.

Евреи 5:14
а твърдата храна е за пълнолетните, които чрез упражнение са обучили чувствата си да разпознават доброто и злото.

Казаното в Евангелията за проповядваното пред народа може да се отнесе към Малките (общодостъпните, народните) мистерии, докато съкровеното значение на Христовото учение (Същинските или Големите мистерии) е било предавано само на посветените, непосредствено от Учител на ученик, “насаме”. Но най-важните неща са били преподадени чак след разпятието, тъй като и самите апостоли не са били напълно подготвени да ги възприемат през земното пребиваване на своя Учител. В известния трактат на гностиците "Pistis Sophia" пише: “Стана така, че когато Исус възкръсна от мъртвите, Той прекара единадесет години, разговаряйки със своите ученици и поучавайки ги”. Доказателство за окултния характер на тези беседи са останалите в Евангелията специални термини, употребявани в обществото на посветените или приобщените към тайните знания, като: ”тайнство”, ”Царство Божие”, “Небесно царство”, ”тесни врата”,  “съвършен”, ”спасен”, ”малко дете”, “Вечен живот”, ”второ раждане” и др.

Допълнение


В православната традиция съществува учение и практическо ръководство за постигане на себе си и единение с Бога, което се нарича “исихазъм” (от гръцки hesychia – покой, безмълвие, отреченост). Теорията и практиката на исихазмът са насочени към придобиване на Светия дух и обожествяване на душата и тялото. Висшата цел на исихазма е преобразяването на обожествяването на цялото човешко естество по образа на възкръсналия Исус Христос. Исихазмът притежава мощен заряд творческа съзидателна сила, поради което може да се говори за исихастка инициация на истинното творчество в различните области на изкуството и живота. Такова творчество съдържа в себе си пророческа харизма (дар) и дълбок съкровен смисъл. Разгледан във времето и пространството исихазмът притежава богата на събития и лица история, през която прозира тъканта (канавата) на извън (над) историческия процес, предизвикал възникването на Църквата. Исихазмът е път в безпределното и позволява на приобщения още през настоящия живот да постигне тайнството на свещено-безмълвието.

http://logos.eurasia.bg/viewtopic.php?f=4&t=399

*

Неактивен april_z

  • *
  • 760
  • +40/-53
  • Пол: Мъж
Re: Езотерично Християнство
« Отговор #1 -: Юли 22, 2012, 19:28:18 »
по принцип не мислех да пиша ама кат чета такива глупости ми става лошо.

голямото христианство било голямото благо за хората? за следсмъртен живот и кви ли не глупости.

защо преди 15000 години когато е нямало християнства хората са живеели мирно и щастливо и защо от поникването на христианството цялата история е олята от смърт и кръв. благодарение на ах така смиреното христианство. пълен булшит се представя от хатшепсута. това може да го разправя на неговите националисти и попове но не на мен.

държавата заедно с христианството са заробителни схеми за обслужване на властта и на техните профитиращи .
виж в гърция се скубят всички които не са на държавна служба. който е на държавна служба не се скуби.
същото е тука. кой е на държавна издръжка? власта и религията. ето защо се хвали религията която узаконява и прокарва път на власта чрез по висша власт. това е всичко

всеки който хвали власта и религията първо трябва да ми отговори на горните въпроси. а не да пиши километри от булшит и да ми трие темите като размисли за държавата.

 

Powered by EzPortal