Анкета

Какво заслужават "учените",отхвърлящи историческата истина за Батак ?

Нещо много по-лошо(няма да споменавам какво,сами се досещате)!
Над 40 годишни присъди за всеки един от тях!
Обявяването им за "Персона нон грата"! / Лишаването им от българско гражданство!
Публично порицание и пълна обществена изолация!

Автор Тема: Антибългарският проект "Митът Батак"  (Прочетена 19187 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7252
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows Vista/Server 2008 Windows Vista/Server 2008
  • Browser:
  • Chrome 30.0.1599.101 Chrome 30.0.1599.101
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Антибългарският проект "Митът Батак"
« Отговор #135 -: Май 03, 2014, 12:08:26 »

Кладенецът, изкопан от майките, за да търсят вода за децата си

КЛАДЕНЕЦЪТ В БАТАШКАТА ЦЪРКВА
"СВЕТА НЕДЕЛЯ"

Отчаяно дълбан с ръце, отвесен...
В света едва ли има друг - такъв!
Стоя пред този кладенец потресен
и ми се струва, че е пълен с кръв...

Деца горят от жажда в храма тесен
Дълбаят майките, а вън със стръв
три дни крещи башибозука бесен
и се надварва кой да влезе пръв.

Вода не са намерили поне
да мокрят на децата си устата,
преди да почне страшното клане...
Тук толкоз кръв невинна е пролята,
че трябва да вървиш на колене
и да мълчиш...
Земята тук е свята...
И да мълчиш... Земята тук е свята.
Заслушай се във нейния език:
"Народът ти герой и мъченик
кръвта си тук проля за свободата.
Със голата си гръд и смелост непозната
се би той срещу ятаган и щик.
Пред подвига му - страшен и велик,
признателно си наведи главата!
Тогава ужасът ме облада,
мен - майката-кърмачка
и изглежда,
затуй се дръпна моята вода.
Напразно майките докрай с надежда
я търсиха за своите чеда..."
Тъй тъжно майката-земя нарежда.
Тъй тъжно майката-земя нарежда.
На подвига свидетелка едничка.
И разказът й, сричка подир сричка,
в онези дни съдбовни ме отвежда.
И изведнъж във кървава одежда
едно дете долита като птичка.
Към мен протяга за вода ръчичка
и с поглед умоляващ ме поглежда.
И аз ръка протягам, но къде е?
Усещам дъх на тленност и на плесен
и гробницата-църква в мрак пустее...

Не бе ли призрак, мигом пак отнесен?
Пред мен зловещо кладенецът зее,
с ръце дълбан, отчаяно отвесен....

Георги Бонев
« Последна редакция: Октомври 31, 2018, 20:33:59 от Hatshepsut »


Share me

Digg  Facebook  Twitter  Google  
Smf