Автор Тема: Димчо Дебелянов - Поетът воин  (Прочетена 4339 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Nordwave

  • Administrator
  • Founder
  • Hero Member
  • *
  • Публикации: 4633
  • Карма: +1343/-0
  • Пол: Мъж
  • Web Master Site
    • Български националисти
  • Интереси: История
  • Зодия: Capricorn Capricorn
Димчо Дебелянов - Поетът воин
« -: Април 29, 2007, 08:37:28 »


На 28 нарт 1887 г. в град Копривщица е роден Димчо Дебелянов.

Дебелянов бил последното шесто дете в семейството на Вельо Дебелянов и Цана Илиева Стайчина. След смъртта на бащата, семейството се изселва в Пловдив. Там поетът пише своите най-ранни стихове, които по-късно изгаря.

Първите публикувани творби на Дебелянов се появяват през 1906 г., когато той е едва на 19 години. По онова време вече живее в София. Печата в сп. "Съвременност," превежда от руски и френски, следва право и литература... Негов кумир тогава е Пенчо Славейков, а малко по-късно и Яворов.
 
Аз искам да те помня все така:
бездомна, безнадеждна и унила,
в ръка ми вплела пламнала ръка
и до сърце ми скръбен лик склонила.
Градът далече тръпне в мътен дим,
край нас, на хълма, тръпнат дървесата
и любовта ни сякаш по е свята,
защото трябва да се разделим...

"Аз искам да те помня все така"


През 1916 г. Дебелянов се включва в бойните действия по времето на Първата световна война. На 29 януари пристига на южния фронт, където престоява около 8 месеца. Загива на 2 октомври 1916г. около 10 часа сутринта в боя близо до Демир Хисар, Македония. Тогава е навършил 29 години и 6 месеца. България се разделя с един от най-големите си поети!

 
Аз умирам и светло се раждам -
разнолика, нестройна душа,
през деня неуморно изграждам,
през нощта без пощада руша...

"Черна песен"
 
 
Да се завърнеш в бащината къща



Родната къща на Дебелянов в Копривщица е реставрирана и превърната в музей. Статуя на майката на поета тъжно дири с очи сина си, загинал за България.

"Без богове не може да се живее - щастлив е оня, който носи най-много светилища в душата си," пише Дебелянов приживе в едно свое писмо.

 
Да се завърнеш в бащината къща,
когато вечерта смирено гасне
и тихи пазви тиха нощ разгръща
да приласкае скръбни и нещастни.
Кат бреме хвърлил черната умора,
що безутешни дни ти завещаха -
ти с плахи стъпки да събудиш в двора
пред гостенин очакван радост плаха...

"Да се завърнеш в бащината къща"

https://bulgarian-kuber.blogspot.com/2006_03_28_bulgarian-kuber_archive.html
« Последна редакция: Август 07, 2018, 20:01:56 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7276
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Opera 12.02 Opera 12.02
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Димчо Дебелянов - Поетът воин
« Отговор #1 -: Октомври 03, 2012, 05:42:15 »
Димчо Дебелянов


Къщата на Дебелянов в Копривщица

Нежния поет с романтичен изказ е роден в Копривщица на 28 март 1887 година под името Динчо. Прекарва безоблачно детство в родния град в голямото семейство на Вельо Дебелянов и Цана Стайчина. През 1896 година смъртта на баща му е трагедия, белязала за цял живот поетичната душа на 9 годишния Динчо. Учи в Копривщица, Ихтиман и Пловдив, а гимназия завършва в София, където семейството се преселва през 1904 година. Трудното за семейството време принуждава младежа да подхваща каквато работа намери – работи като дребен чиновник в учреждения, стенограф в народното събрание, репортер във вестник. Междувременно пише стихове, като през 1906 година списанието “Съвременност” публикува първите му отпечатани творби - „На таз, която в нощи мълчаливи“, „Когато вишните цъфтяха“, които са подписани с името Димчо. Кръга на приятелите му е изграден от ярки личности като Димитър Подвързачов, Николай Лилиев, Христо Ясенов. Огромно влияние върху изграждането му като поет изиграват някои западноевропейски и руски символисти, а неговите учители и кумири Пенчо Славейков и Пейо Яворов разширяват творческия му мироглед. Творчеството на Дебелянов винаги търси възможно най-естествения, не натруфен изказ, младостта му подхваща ритъма, а римата лети безгрижно.

През 1907 година Дебелянов записва право в юридическия факултет, след това се прехвърля в историко-филологическия факултет. Следва обаче само две години, през които работи активно и в областта на литературата. В списание “Българска сбирка” публикува “Копнежи”, “Брезите сладостно заспали”, “Станси”. Любознателен по природа, научава френски, руски, английски език и превежда автори като Бодлер, Верлен, дори Шекспир. На български пише редица сатирични творби, подписани с псевдоними като Аз, Амер, Тафт, Сулбатьор и други. Създава и множество нежни лирично творби в които личи мъката му от тежестта на ежедневието.

В края на 1912 година Димчо Дебелянов е призован да изпълни воинския си дълг и е мобилизиран в 22-ри тракийски пехотен полк в Самоков. Произведен за подпоручик и командир на пета рота от полка е изпратен на Македонския фронт през Първата световна война. След осем месеца на бойни действия, куршума го покосява на 2 октомври 1916, сутринта, близо до Демир Хисар. Отива си ненавършил 30, изпълнявайки дълга си към Родината. Последните стихове, писани на фронта са изпълнени с отвращение към войната, тъжен край на краткото му, но прекрасно творчество.

Чак през 1931 година близкия приятел на Дебелянов – Димитър Подвързачов, заедно с Георги Райчев, Невена Боюклиева и брата на Димчо – Илия, пренасят костите му от Демир Хисар в Копривщица където са положени в двора на църквата Успение на пресвета Богородица, където през 1934 година скулпторът Иван Лазаров вае трогващата фигура на седналата на прага майка, вперила поглед в пътя: “...въ кратъкъ унесъ чака тя, да дойде нейното дете...”. И сякаш по този начин сбъдват мечтата на Дебелянов “да се завърнеш в бащината къща”. Оригиналът на паметника “Майка” е преместен в двора на родната къща на Дебелянов, която през 1958 година е превърната в музей, а на гроба му е поставен паметник - копие.


Скулптурата "Майка" поставена на гроба на поета Димчо Дебелянов през 1934 г.
Снимка: http://bg.wikipedia.org/wiki/Димчо_Дебелянов

http://www.koprivshtitza.com/debelianov.php
« Последна редакция: Август 07, 2018, 20:03:02 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7276
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Opera 12.02 Opera 12.02
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Димчо Дебелянов - Поетът воин
« Отговор #2 -: Октомври 03, 2012, 05:48:56 »
Сънят на героя

Врагът отстъпи, млъкнаха гърмежи,
димът вечерний ветрец разпиле,
очите морни сладък сън замрежи
и пак утихна бойното поле.

И той задряма в миг и засънува,
на свойта пушка наклонил глава,
и стори му се, майка си че чува,
че му нашепва сладостни слова:

- Не бой се, сине мой, от враговете,
макар и в боя ти да паднеш пръв -
за отмъщенье роден край зове те
пет века ръсен със невинна кръв.

Ако загинеш - загини достоен,
ако се върнеш, знай, че цял народ
ще слави вечно своя верен воин,
за него сложил своя млад живот!

Тя пак замлъкна. Той простря десница
да я прегърне - но за миг откри
очи - в небето грееше денница
и сипвахасе румени зари.

Тръбите пак тревога затръбиха...
И стана бодър, и в ужасний бой
падна на устни със усмивка тиха,
тъй както пада всеки смел герой.

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7276
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Opera 12.02 Opera 12.02
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Димчо Дебелянов - Поетът воин
« Отговор #3 -: Октомври 03, 2012, 05:53:52 »
Черна песен

Аз умирам и светло се раждам -
разнолика, нестройна душа,
през деня неуморно изграждам,
през нощта без пощада руша.

Призова ли дни светло-смирени,
гръмват бури над тъмно море,
а подиря ли буря - край мене
всеки вопъл и ропот замре.

За зора огнеструйна копнея,
а слепЍ ме с очите си тя,
в пролетта като в есен аз крея,
в есента като в пролет цъфтя.

На безстрастното време в неспира
гасне мълком живот неживян,
и плачът ми за пристан умира
низ велика пустиня развян.


Спи градът

Спи градът в безшумните тъми.
На нощта неверна верен син,
бродя аз - бездомен и самин -
а дъждът ръми, ръми, ръми...

Трепнали край черните стени,
стъпките размерено кънтят
и след мен невидими вървят
жалби за преминалите дни.

Образът на милото дете,
нявга озарило моя праг,
в спомена възкръсва - чист и драг -
и скръбта расте, расте, расте...

Тя дойде - дете - с пробуден жар,
с пламенна усмивка на уста,
но възжаждал вечна красота,
аз отвъргнах тленния й дар.

Миналото - ах, остана то
тъмен край от скърби заледен
и оттам отпраща тя към мен
своя скръбен вик: защо, защо?
 
Спи градът в безшумните тъми.
на нощта неверна верен син,
бродя аз - бездомен и самин,
а дъждът ръми, ръми, ръми...

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7276
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Opera 12.16 Opera 12.16
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Димчо Дебелянов - Поетът воин
« Отговор #4 -: Октомври 03, 2013, 07:47:27 »
Сиротна песен

Ако загина на война,
жал никого не ще попари -
изгубих майка, а жена
не найдох, нямам и другари.

Ала сърце ми не скърби -
приневолен живя сирака
и за утеха може би
смъртта в победа ще дочака.

Познавам своя път нерад,
богатствата ми са у мене,
че аз съм с горести богат
и с радости несподелени.

Ще си отида от света -
тъй както съм дошъл, бездомен,
спокоен като песента,
навяваща ненужен спомен.

 Ръкописът е намерен от Георги Райчев
 след смъртта на поета.
 Стихотворението излиза за пръв път в
 изданието "Стихотворения", 1920 г.
« Последна редакция: Април 07, 2015, 21:49:24 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7276
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows Vista/Server 2008 Windows Vista/Server 2008
  • Browser:
  • Chrome 30.0.1599.101 Chrome 30.0.1599.101
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Димчо Дебелянов - Поетът воин
« Отговор #5 -: Март 28, 2014, 20:36:07 »
Димчо Дебелянов - Да се завърнеш в бащината къща

« Последна редакция: Август 07, 2018, 20:04:39 от Hatshepsut »


Share me

Digg  Facebook  Twitter  Google  
Smf