Автор Тема: Археологически находки в Бургаска област  (Прочетена 28070 пъти)  Share 

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 8906
  • Country: bg
  • Карма: +518/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows NT 10.0 Windows NT 10.0
  • Browser:
  • Chrome 52.0.2743.116 Chrome 52.0.2743.116
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Археологически находки в Бургаска област
« Отговор #75 -: Август 31, 2016, 09:20:05 »
Край Созопол откриха късноантична амфора с палмово масло


Изключително ценна находка е открил леководолаз край Созопол – късноантична амфора от V-VI век, пълна с палмово масло, съобщи проф. Божидар Димитров – директор на НИМ.
Под водата край нашите брегове от началото на 60-те години на ХХ век, когато в България започна бурното развитие на подводния спорт, леководолази са открили хиляди амфори. Но само една, открита край Калиакра от американския изследовател Робърт Балард е била със съхранен товар – солен паламуд.
Амфорите са били универсалният корабен амбалаж през Античността и Средновековието. Нареждани по определен начин те са запълвали плътно корабния трюм. Така се е използвал всеки кубически сантиметър на неголемите трюмни помещения, а товарът е ставал плътна маса, която не е позволявала разместване при вълнение на морето – една от честите причини за гибелта на кораби дори днес. В амфорите са насипвали всичко, което може да тече – жито, вино, зехтин, риба, смоли, масло, дори фурми и пирони.
Любопитно е за какво са използвали древните жители на нашите земи наливното масло. Защото устни сведения на созополски рибари гласят, че при тралене на калкан са вадили десетки амфори с палмово масло. Носили са ги във фабрика за сапун в Бургас, там им го купували или им давали равностойността в калъпчета сапун. Дали древните траки са влагали, както някои днешни мандри, палмово масло в сиренето? Или са го използвали за производство на сапун? Науката засега няма отговор на този въпрос.

http://www.novini.bg/uploads/ckeditor/35/unnamed(7).jpg
Археологически находки в Бургаска област

http://m.novini.bg/news.php?id=375386

Неактивен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 8906
  • Country: bg
  • Карма: +518/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows NT 10.0 Windows NT 10.0
  • Browser:
  • Chrome 54.0.2840.59 Chrome 54.0.2840.59
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Археологически находки в Бургаска област
« Отговор #76 -: Октомври 16, 2016, 14:02:39 »
Амулети от човешки черепи са се носели по нашите земи преди 70 века


Кръгчета, изрязани от човешки черепи, са били използвани през 5-ото хилядолетие пр.Хр. от хората, които са населявали нашите земи по онова време. Странните находки с правилна форма и дупка в средата, които археолозите наричат рондели, са намерени в праисторическия обект Козарева могила край Каблешково. Броят им вече е 6, като последната е намерена при археологическите разкопки това лято. Обектът от години се проучва от екип под ръководството на доц. д-р Петя Георгиева от СУ "Св. Климент Охридски" и е изключително интересен не само защото са запазени праисторическо селище и некропол, а и защото хвърля нова светлина върху живота на населението от края на енеолита. Доц. Геориева обяснява, че всъщност ронделите не са нещо рядко, но не им е обръщано внимание. Първите находки на рондели са от XIX в. в Западна Европа, когато има бум на публикации и обсъждания. Най-много са намерени около мегалитите във Франция. Повечето са от 4-3-о хилядолетие пр.Хр. и тъй като става въпрос за кръгчета от човешки глави, възбужда тогава интерес, който след това се губи за дълго време. По-късно се откриват и в Източна Европа - в Унгария, Румъния и Сърбия има по едно съобщение за намерена рондела, както и една в Ракла, Варненско, описана от антрополог. И сега изведнъж в затворен комплекс в къщи от селищната могила край Каблешково са намерени 6. Първата находка на черепен покрив - горната част на черепа, отрязана като купичка, не е нещо рядко, но не им е обръщано внимание. От тях повече се интересуват антрополозите.
"Не е много ясно за какво са използвани, но има етнографски паралели. В Америка има археологически находки от две места. В гроб са открити 2 двойки орнаментирани рондели, връзвани една срещу друга с изпъкналата част, чиито отвори са били затваряни с кожа, връзвани са на пръчка и като се сложат камъчета, дрънчат. Такива дрънкалки са използвани главно за ритуални танци", казва доц. Георгиева.

Такава традиция съществува и в момента - да се поставят в гробовете такива дрънкалки, но не от човешки черепи, а от коруби на костенурка. В друга находка от частна колекция има рисунка на човек, който отрязва главата на друг и правят ронделата от това. При индианците, както всички смятат, свалянето на скалпове, рязането на черепи се прави с цел да бъде унижен противникът и да му бъде взета силата, пояснява специалистката по праистория и припомня, че тук също има такава традиция. Княз Светослав, който идва тук и покорява българите, после е убит от печенегите, които му отрязват главата и правят от нея чаша. Същото прави и хан Крум с главата на Никифор. Има етнографски паралели и с рондели, използвани като барабанчета, но горе-долу по същия начин - две изрязани кръгчета, обърнати с изпъкналата страна едно към друго, по средата вързани на пръчка и с конец с мънисто, което при разклащане удря ту от едната страна барабанчето, ту от другата.

"Ронделите са намерени в къщите, в които намираме и идоли, керамика, модели на масички, тесли, брадви - всичко на едно, т.е. тези хора, които са произвеждали керамика, са живеели в работилницата си", обяснява археоложката. Козарева могила се проучва с прекъсвания от 1990 г., но интересът се засилва, когато е намерана пещ, пълна със съдове, която не е за еднократна употреба - нещо нетипично за праисторията. После е открита втора пещ, а това лято - още една. През този сезон е започнало проучването на четвърта сграда от т.нар. горял хоризонт - културен пласт, който е запечатан от голям пожар и е запазен от човешка намеса от по-късните периоди.

"Интересното на Козарева могила е, че вероятно е бил керамичен производствен център Това показва, че едно много просто производство като грънчарството вече служи за размяна. Късният енеолит е време, когато се променя структурата на обществото, става по-сложно, започва търговия с керамика, а това доказва промени в обществото, защото с редки суровини е нормално да има обмен, а глина има навсякъде и когато ме питате дали това общество е на прага на цивилизацията, отговорът е положителен", казва доц. Георгиева. Не само обитателите на Козарева могила, а и в много други са стигнали до общество, в което има някой начело и върхушка. В този период освен възникване на производствата се увеличава количеството на оръжието и в некрополите има разделение на мъже воини с типов инвентар и жени с друг типов инвентар. Това означава, че щом има военни, има групово насилие, а то се ражда, когато се заражда цивилизацията. Над този горял хоризонт има друг, който е началото на преходния период към бронзовата епоха и самият финал на енеолита.

"Първоначално го обявих за хоризонт, оставен от хора, които са извършвали някакви ритуални действия, след като е избухнал пожар. Намират се един хубав съд, до него малка тесличка, модел на къща. По същия начин намираме 3 малки съда един до друг, както се поставят в гроба, но няма гроб. Реших, че са носели периодично някакви дарове", разказва доц. Георгиева.

Последните 2 г. обаче попада в този хоризонт на комплекси с повече керамика, в която има елементи на украсата и формите, които не се срещат в предходния хоризонт. "Дори да са принасяли там жертви заради това, че е горяло или по други причини, тези жертви са принасяни доста дълго време Това е времето, когато са си боядисвали съдовете в червено и от двете страни - явно не само за украса. Това ме кара да продължавам да мисля, че мястото е било превърнато в обредно по някакви причини", предполага археоложката.

https://www.plovdiv24.bg/novini/Bylgaria/Amuleti-ot-choveshki-cherepi-sa-se-noseli-po-nashite-zemi-predi-70-veka-676702


Праисторическото селище и некропол Козарева могила

Козарева могила край град Каблешково датира от началото на енеолита - V хил. пр. Хр. Разкопките на селищната могила са разкрили южните части на две големи, частично вкопани, сгради от късно- енеолитен период.  В тях са намерени много интересни и ценни предмети и съоръжения , за които се предполага че са използвани за производството на съдове.
До праисторическото селище е открит и некропол от ранния енеолит. В него са има единадесет гроба, четири, от които антични /III в. преди Хр./ и седем енеолитни /V хил. преди Хр./. Костите в два от античните гробове са деформирани в следствие на заболяване от сифилис, но при проучването е установено, че смъртта не е настъпила в следствие на сифилиса, а в по-късен етап.
Любопитен момент е, че в един от тези гробове е намерен скелет със силна деформация на единия долен крайник, а под него са намерени железни скоба и шайба, което е още едно доказателство за напредналото нивото на медицината.
Друга любопитна и рядка находка е откритата, в устата на един от погребаните,  дребна бронзова монета. Тя е на келтския владетел Кавар, управлявал между 219 и 200 г. пр. Хр. в Тракия.
Открити са също фрагменти от черепни кости, погребани в отделна яма. Върху един от тях има перфорирана дупчица, което се свързва с находките на черепни амулети – рондели, открити в селището. Те са направени от изрязани с формата на кръг парчета от човешки черепи с пробити в центъра дупки за окачане. Обработени са много добре, което предполага, че са правени от свежа кост. Това са първите такива находки от България,  но подобни находки са известни от Западна и Средна Европа още от XIX век. Не е ясно дали отделянето на част от черепа е било част от древен ритуал, или е направено нелегално, скоро след погребението, но за първи път има едновременно черепна кост, от която са вземани части за амулет и целият индивид погребан до нея.
По време на разкопките са открити още интересни предмети на бита – керамични съдове, метални находки, амфорни печати, каменен скиптър, кремъчно ядро, бижута от кости, миди и мрамор и фигурки на идоли и др. Намерените експонати от праисторическия период и античността (елинистическата епоха) и ще бъдат изложени в Исторически музей – Поморие и в НЧ „Атанас Манчев” – Каблешково.

http://poseti.guide-bulgaria.com/a/1204/prehistoric_settlement_and_necropolis_kozareva_mound.htm

Неактивен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 8906
  • Country: bg
  • Карма: +518/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows NT 10.0 Windows NT 10.0
  • Browser:
  • Chrome 54.0.2840.71 Chrome 54.0.2840.71
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Археологически находки в Бургаска област
« Отговор #77 -: Октомври 25, 2016, 20:48:21 »
Приморско представи уникална археологическа находка


Уникално златно съкровище от времето на Александър Македонски, открито при провеждане на спасително археологическо проучване на тракийска надгробна могила в местността „Силихляр“, бе представено в Приморско.  Находката е заслуга на археолозите доц. д-р Петър Балабанов и Даниел Пантов – директор на Общинския исторически музей в града.

Залата на музея се оказа тясна за всички, пожелали да видят с очите си  златната находка, датираща от края на IV и началото на ІІІ в. пр. Хр. Тя бе представена от директора на музея Даниел Пантов, който разказа за положените в продължение на пет години усилия, увенчани с щастието от момента на забележителното откритие.

Редом до археолозите при представянето на съкровището бе кмета на община Приморско д-р Димитър Германов, който изтъкна, че показаното е резултат от съвместната работа на музея и Общината. Градоначалникът увери присъстващите, че общинската администрация ще продължи да работи за попълване историята на Приморско и нейното популяризиране. „Ние тази история я имаме и тя може да се превърне в притегателен комплекс. Всичко това, което е на територията на общината, сме длъжни да го покажем“, каза още кметът Германов.

Представеното официално днес съкровище представлява комплект от украшения (апликации) за ремъците от сбруята на главата на кон, които са били използвани от собственика му по време на тържествени шествия и празници. Находката е изключително рядка за известните на науката погребения на тракийски династи. Тя се състои от осем големи и двадесет и девет малки златни апликации. Начелникът представлява два кръгли щита с орнаментална украса и протоме – глава на орел, поставена на централно място. Малките апликации са били разпределени по ремъка на юздата.

Златните украси на главата на конете на тракийските династи са били използвани само при особено тържествени моменти от живота на траките. В гробовете им те са били полагани при жертвоприношение на коня, за да съпровожда своя господар в отвъдното, или като гробни дарове, символизиращи изпращането на свещеното животно при него.


Златната находка ще бъде изложена в специален трезор в музея на Приморско и ще бъде акцент на неговата експозиция.

http://primorsko.bg/%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%BC%D0%BE%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%BE-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B2%D0%B8-%D1%83%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0-%D0%B0%D1%80%D1%85%D0%B5%D0%BE%D0%BB/

Неактивен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 8906
  • Country: bg
  • Карма: +518/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows 7/Server 2008 R2 Windows 7/Server 2008 R2
  • Browser:
  • Chrome 54.0.2840.99 Chrome 54.0.2840.99
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Археологически находки в Бургаска област
« Отговор #78 -: Ноември 24, 2016, 13:49:29 »
Откриха злато и бойни предмети от времето на император Андроник ІІІ край Русокастро

Археолозите разкриха над 50 метра от основната крепостна стена на укреплението, както и много движими находки – монети, медна апликация с лъвско изображение, стрели, бойна брадва, позлатени копчета и мн. др.

Редовните археологически разкопки на крепостта Русокастро за 2016 г. приключиха. За три месеца бургаските археолози Милен Николов и Доротея Гюрджийска, заедно с работници от селата Зидарово, Желязово и Русокастро, разкриха над 50 метра от основната крепостна стена на укреплението. Освен тях са открити и съвсем нови, неизвестни до този момент елементи на фортификацията – три бойни кули кули и две крепостни стени. Две от бойните кули са от VІ в., а третата е от края на ХІІ-нач. на ХІІІ в. Новите крепостни стени също са от различни епохи. Първата от тях е средновековна и е изградена между двете кули, фланкиращи централният вход на крепостта. Тя е широка 3.45 м., иззидана грижливо с лица от камъни, споени с хоросан. Втората неизвестна до този момент стена е от VІ в. Тя е под средновековното ходово ниво. Направена е от каменни блокчета, споени с голямо количество хоросан. Именно при нея са разкрити и две правоъгълни кули.

Разчистени са и близо 40 м. от средновековния път. На няколко места много добре се виждат коловозите и улеите по камъните, оставени от колелата на средновековните волски коли.

Открити са и много движими находки – монети, медна апликация с лъвско изображение, стрели, бойна брадва, позлатени копчета и мн. др. Открита е и една златна монета на император Андроник ІІІ [1328-1341].

След разкопките е извършена теренна консервация на археологическия обект. Предстои проектиране на консервационно-реставрационни работи и експониране на разкритите през 2016 г. археологически обекти.

Проучванията са финансирани от Община Камено, Министерството на културата и с помощта на Национален исторически музей-София.

http://e-burgas.com/post/zlato-i-boyni-predmeti-ot-vremeto-na-imperator-andronik-otkriha-kray-rusokastro-6459
« Последна редакция: Юли 14, 2017, 16:14:57 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 8906
  • Country: bg
  • Карма: +518/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows NT 10.0 Windows NT 10.0
  • Browser:
  • Chrome 59.0.3071.115 Chrome 59.0.3071.115
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Археологически находки в Бургаска област
« Отговор #79 -: Юли 14, 2017, 16:15:54 »
Откриха уникален подводен град край Приморско


Преди 6000 години в района на устието на река Ропотамо е съществувало селище. Това са открили учените от Черноморския археологичен проект Black sea MAP след първия етап на проучванията си през тази година.
 
Още по-интересното откритие на подводните археолози е, че на това място последователно са съществували селище от ранната бронзова епоха, тържища и пристанища от времето на най-ранната гръцка колонизация на Черно море, а след това и от ранновизантийската епоха, Средновековието и османския период.
 
Според д-р Калин Димитров, директор на Центъра за подводна археология в Созопол, морето постепенно е отнемало парчета от сушата. Откритите селища са били на сушата преди 6 хилядолетия, но повдигането на нивото на морето ги е поставило под водата впоследствие.
 
Морското равнище се е вдигнало постепенно с около 7-8 метра и поради тази причина подводните археолози са се натъкнали на ясно изразени пластове от различните епохи. Открити са и множество артефакти - главно луксозна керамика от различните епохи в района.
 
Според д-р Калин Димитров местното население е използвало залива пред устието на река Ропотамо, защото е пренасяло стоки откъм Меден рид в Странджа планина към пристанищата. Самите древни селища и тържища са се намирали по южния склон на нос Свети Димитър в резервата "Ропотамо".
 
Многопластовият археологичен обект се намира на 4-5 метра дълбочина и е открит случайно още през 1972 г. от бургаския археолог проф. Иван Карайотов. Проучван е частично през 1982 година. Д-р Димитров разказа, че подобни праисторически подводни обекти има в района на рибното пристанище на Бургас, на полуостров Атия, който обаче е военен обект, а също така около Созопол, в местностите Стамополо край Приморско и Урдовиза край Китен и в района на Ахтопол. Никъде обаче обектите не са запазени така, както в устието на Ропотамо, където никога не е имало голяма строителна дейност .
 
Експедицията откри 40 потънали кораба на дълбочини между 90 и 1700 метра, които бяха запазени идеално заради липсата на кислород (аноксия) на тази дълбочина в Черно море. Според д-р Димитров античните артефакти са се запазили отлично именно поради тази причина. Те ще помогнат на учените да очертаят както човешкото присъствие по българското крайбрежие в един огромен период от време, така и променящите се функции на района.

http://retro.bg/lyubopitno/otkrikha-unikalen-podvoden-grad-kray-primorsko_15039.html

Неактивен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 8906
  • Country: bg
  • Карма: +518/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows NT 10.0 Windows NT 10.0
  • Browser:
  • Chrome 59.0.3071.115 Chrome 59.0.3071.115
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Археологически находки в Бургаска област
« Отговор #80 -: Юли 17, 2017, 22:47:45 »
Археолози откриха и рядка златна монета при разкопките на крепостта Русокастро

Става дума за солид на византийският император Фока. Златната монета тежи 4,5 грама



http://www.desant.net/files/images/foka---2.jpg
Археологически находки в Бургаска област

При разкопките на крепостта Русокастро е открита рядка златна монета – солид на византийският император Фока. Тя е с тежест 4,5 грама.

Император Фока е управлявал от 602 до 610 г. Той застава начело на бунт, чрез който е свален император Маврикий, който е убит заедно със синовете си.

Фока управлява Византийската империя по особено деспотичен начин, което бързо настройва срещу него голяма част от обществото. В армията е бил редови стотник, което допълнително създало брожения срещу управлението му.

В крайна през сметка, през 608 г., в Картаген избухва бунт срещу императора, който се оказва успешен. Водачът на бунта – бъдещият император Ираклий, лично обезглавява Фока и е коронован за византийски василевс.

Първото изграждане на крепостни стени на скалния хълм при Русокастро е през VI в. Откриването на монетата показва, че крепостта активно е функционирала до началото на VII в. Тя е била заселена отново от българско население през IX в.

През първата половина на XIII в. са построени нови крепостни стени и кули, вероятно при управлението на цар Иван Асен II.

Площта ѝ възлиза на 52 декара, което я прави най-голямата средновековна крепост в Южна България, от ранга на Царевец, Трапезица, Червен, Калиакра. Запазените стени са на височина над 5 м.

http://www.desant.net/files/images/foka%203.jpg
Археологически находки в Бургаска област

Както "Десант" вече писа, крепостта се проучва от екип на Регионален исторически музей Бургас, ръководен от Милен Николов и Доротея Гюрджийска. През настоящата кампания се разкрива цитаделата на крепостта, като целта е след разкопките да се пристъпи към нейната консервация, реставрация и експониране.

Разкопките се финансират от Община Камено, Министерството на културата на Република България и Националния исторически музей.

http://www.desant.net/show-news/40706

Неактивен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 8906
  • Country: bg
  • Карма: +518/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows NT 10.0 Windows NT 10.0
  • Browser:
  • Chrome 60.0.3112.78 Chrome 60.0.3112.78
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Археологически находки в Бургаска област
« Отговор #81 -: Юли 27, 2017, 14:45:37 »
Бургаските археолози откриха елитна икона от слонова кост


Изключително рядък и елитен артефакт откриха археолозите при разкопките на крепостта Русокастро в близост до Бургас. Ценната находка представлява двустранна икона от слонова кост.

На лицевата й страна са изобразени архангел Гавраил и св. Василий Велики, като образите са били част от сцената „Благовещение“. На гърба се виждат два кръста – напрестолен и процесиен.
Иконата се явява крило от триптих, който е бил използван като походен олтар.
Изящната вещ е изработена през Х в. в Константинопол, по поръчка на някой от византийските императори или на член от императорското семейство. Само те са имали възможност да се снабдяват с изключително скъпата за средните векове слонова кост, която по онова време е била много по-ценна от златото.
В целия свят при археологически разкопки са открити не повече от 15 подобни находки. В България се съхранява само един такъв предмет, намерен  при проучванията на царската цитадела Трапезица във Велико Търново. На него попада френският археолог Жорж Сьор в началото на ХХ в. и той представлява фрагмент от икона от слонова кост, изобразяваща сцената „Успение Богородично“.
Находки от този елитен клас се съхраняват в най-големите музеи в света като Лувър, Британския музей, Метрополитън, а сега такава ще притежава и Регионален исторически музей-Бургас.
Редкостта на тези изображения е обусловена от факта, че са изработвани само за нуждите на византийските императори и хора от техния най-близък семеен кръг. Днес находки от този род се пазят и в някои църковни съкровищници в Западна Европа, където са достигнали след Четвъртия кръстоносен поход.
Тогава рицарите, превзели Константинопол, разграбват и византийската императорска съкровищница, в която са се съхранявали великолепните икони и други изделия от слонова кост. Впоследствие те ги даряват на някои от катедралите в големите западноевропейски градове.
Иконата от Русокастро е намерена сред руините на средновековния замък в крепостта, където в момента текат разкопки, осъществявани от Регионален исторически музей-Бургас. Те са ръководени от бургаския археолог Милен Николов и са финансирани от Община Камено, Министерството на културата на Република България и Националния исторически музей.

http://www.bgnow.eu/news.php?cat=2&cp=0&newsid=94910

Неактивен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 8906
  • Country: bg
  • Карма: +518/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows NT 10.0 Windows NT 10.0
  • Browser:
  • Chrome 60.0.3112.101 Chrome 60.0.3112.101
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Археологически находки в Бургаска област
« Отговор #82 -: Август 17, 2017, 23:04:54 »
Грънчарска работилница с голяма пещ откриха археолози в Козарева могила

http://static.bnr.bg/gallery/9a/9a07347c0947252530f4a734fe6a869c.jpg
Археологически находки в Бургаска област

Работилница  за керамика са разкрили археолозите, които работят на Козарева могила край  Каблешково през това лято. Обектът представлява селище и некропол и е датиран  от началото на енеолита - 5 - то хилядолетие пр. Хр. От няколко години  проучваме един горял хоризонт, който е бил грънчарска работилница, каза доц. Петя Георгиева.
    „Това е  поредната сграда, която проучваме за трета година. Беше много интересно, защото  в нея има една добре запазена пещ в нея, още не сме я изкопали до края, която  може би ще даде ключ към конструкцията този тип пещи. Мисля, че тази пещ не е  грънчарска, а някакъв тип домакинска, но беше пълна със съдове, каквито пещи  имаме. Тук спецификата е, че преобладават големите съдове в сериозни количества,  защото са ги правили тука. В началото дори откривахме цели и добре запазени съдове“.
   
  Намерени са  и много керамични форми и отново черепен амулет – рондела, като с него откритите  в Козаревата могила са вече 7. Археолозите са събрали и нови данни за конструкциите на сградите. Стените  тогава са правени от набити в земята колове, преплетени с пръчки и омазани с глина, но  особеното е, че тук е била използвана и много слама, което не се среща при постройките  в другите могили.     На обекта край  Каблешково това лято работят 20 студенти от специалност „Археология“ от  Софийския университет, като проучванията за този сезон вече са към своя  финал.

http://static.bnr.bg/gallery/df/df6876538140479ba89bcfe7f1378cc6.jpg
Археологически находки в Бургаска област


http://static.bnr.bg/gallery/eb/ebfbe2fdbf71c784099dcd4692017bcf.jpg
Археологически находки в Бургаска област

http://bnr.bg/burgas/post/100863981/grancharska-rabotilnica-s-golama-pesht-otkriha-arheolozi-v-kozareva-mogila

Неактивен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 8906
  • Country: bg
  • Карма: +518/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows NT 10.0 Windows NT 10.0
  • Browser:
  • Chrome 60.0.3112.113 Chrome 60.0.3112.113
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Археологически находки в Бургаска област
« Отговор #83 -: Септември 01, 2017, 22:05:42 »
В Рускастро откриха златна монета от времето, когато Иван Александър сразява Андроник III

Находката е важно доказателство за активното обитаване на крепостта през първата половина на XIV век


Край разкритото преди няколко дни монументално каменно стълбище, водещо до средновековния замък в крепостта Русокастро, тези дни бе намерена златна монета – перпера, отсечена в периода 1325-1328 г.

На лицевата  страна е представена св. Богородица с изобразени около нея крепостните стени и кули на Константинопол. А на обратната страна се вижда Исус Христос, който благославя византийските императори Андроник II и Андроник  III Палеолог.

Монетата вероятно е изтървана тук по времето на събитията от 1331 г., когато българският цар Иван Александър сразява безапелационно Андроник III. „Тя е доказателство за активното обитаване на крепостта през първата половина на четиринадесетото столетие" - уточнява ръководителят на разкопките Милен Николов, директор на Регионалния исторически музей в Бургас.

Това е втората златна монета от първата половина на XIV в., открита при разкопки на могъщото укрепление край Бургас. През 2016 г., пред западната крепостна стена бе намерена и друга подобна перпера, отсечена в периода 1341-1348 г.

Освен двете златни находки, тази година археолозите попаднаха и на многобройни медни монети, сред които такива на българските царе Константин Тих и Иван Александър. Сред образците от сребро има и на цар Иван Александър, на Венеция и на Атинското херцогство. Детайлния анализ на монетите ще бъде изготвен, след като те бъдат почистени и консервирани в реставрационно ателие.

http://www.desant.net/show-news/41380

Неактивен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 8906
  • Country: bg
  • Карма: +518/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows NT 10.0 Windows NT 10.0
  • Browser:
  • Chrome 61.0.3163.79 Chrome 61.0.3163.79
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Археологически находки в Бургаска област
« Отговор #84 -: Септември 12, 2017, 13:07:43 »
Археолози откриха нови ценни находки в Хрисосотира край Черноморец


Хрисосотира е малък полуостров, разположен в източната част на землището на гр. Черноморец, Община Созопол. Екип под ръководството на проф. д-р Иван Христов за четвърта поредна година проучва една от най-големите крепости в района на Бургаския залив.


Teглилки

Констултант на проучванията е доц. д-р Людмил Вагалински (Директор на НАИМ при БАН). В експедицията участват д-р Маргарита Попова (зам.ръководител) , Антония Йорданова, работници от Черноморец и с. Маринка.

Разкопките се осъществяват със средства на Министерството на културата и Националния исторически музей. Те са част от голям научен проект на музея имащ за цел да се анализират археологическите и исторически сведения за крайморските крепости и пристанища в провинция Хемимонт за периода V-VІІ век.

Разположеното укрепено селище на площ 73 дка е получило своето име, вероятно при приеменуването на Аполония Понтика на Созопол след ІV век.


Средновековна керамика

За разлика от древния полис, Хрисосотира има твърде кратка историческа съдба. От средата на V век до началото на VІІ век тук съществува гъсто заселено селище, което притежава строго уредена вътрешна планировка, представителна обществена сграда -седалище на висш духовник или управител, складови помещения, култови сгради.

Крепостната стена на полуострова се простира над 300 м,  в които са включени 4 мощни кули. Изброените елементи на поселищната система дават основание на проф. Иван Христов да твърди, че проучвания обект от НИМ всъщност е малък град - част от големия късноантичен мегаполис Созопол.

Разкопките са проведени на площ 1 дка. Проучени са 6 сгради от ранновизантийския период ( казармена постройка до една от кулите, жилищни сгради с  прилежащите улици и оградени дворни пространства).

Особен интерес предизвиква т. нар. „сарафска сграда“. Назована е така от екипа на експедицията поради факта, че в нея са открити  7 бронзови теглилки за скъпоструващи стоки и златни византийски монети.

Всички те са предназначени за нуждите на локални стоково-парични отношения и то в зона, която определено е назована не само крайбрежна, но и пристанищна. В конкретния случай археолозите отчитат факта, че паметници притежават качеството на колективна находка в затворен археологически комплекс, който е добре датиран за началото на VІІ век.


Метални и керамични находки

Разположението на сградата в непосредствена близост до пристанищната зона на крепостта Хрисосотира я превръща в своеобразен ponderarium – място в което се съхранявали комплекти от теглилки с различна номинална стойност.

При оглед на акваторията на полуострова е локализирана пристанищната зона на Хрисосотира. Тя е разположена от южната страна на обекта.

Под вода са забелязани останките на древен кей, както и основите на късноантични сгради, които в периода V-VІІ век все още не са били заляти от водите на Черно море. Екипът на проф. Христов вече подготвя подводна експедиция за следващия сезон, когато ще се търси потънал византийски кораб натоварен с амфори.

При разкопките това лято край Черноморец са открити 80 ценни движими културни ценности. Находките включват различни номинали бронзови монети, керамични съдове, лампи за осветление, накити(пръстени, коланни аксесоари, обеци и фибули), кандило, епиграфски паметник.

Интерес предизвиква вграден в един от зидовете на сграда от VІ век каменен блок, на който са врязани грижливо кръстове и криптограма с гръцки букви (ХМГ: Χ(ριστὸν) Μ(αρία) [γ(εννᾷ)]. ἀμήν."Мария ражда Христос. Амин").

До миналата година се смяташе, че Хрисосотира е превзета и опожарена от аварите през 614 г. Откритият под рухналия покрив на една от сградите фолис (вид бронзова византийска монета) на император Констанс ІІ (641-668 г. ) променя тази датировка. На лицевата страна на монетата  е изобразен императорът с неговия син Константин ІV Погонат.

Изглежда Хрисосотира, както и по-големите крепости като Созопол, Урдовиза и Ахтопол остояват на варварските нашествия и остават „гръцки“ крайморски аванпостове на Константинопол през втората половина на VІІ век. С прекъсване от шест столетия Хрисосотира е заселена отново през ХІІІ век.

Откритите в повърхностните пластове десетки фрагменти от съдове с монохромна глазура доказват, че до идването на турците тук през ХV век съществува голямо селище.

По принцип сграфитото с жълта монохромна глазура е най-характерният тип трапезна керамика по черноморското крайбрежие и се среща във всички селища. Според специалистите на юг от Хемус точни аналогии и паралели на находки от Черноморец има в Ахтопол, Урдовиза и Созопол, както и сред най-късните находки от Палеокастро в Поморие и Акве Калиде, които според общата хронология на обектите могат да се отнесат към края на ХІІІ в.

На север от Стара планина сграфитото с жълта монохромна глазура доминира в пластовете от края на ХІІІ и ХІV в. във Варна, Кастрици и Калиакра. Малко изненадващо според специалиста по средновековна керамика Мария Манолова,  като общ комплекс съдовете от Хрисосотира имат най-точни аналогии в Кастрици, където подобни находки със сигурност се датират в жилищните хоризонти от ХІV в. Приликата със съдове от крепостта до Варна вероятно се дължи на морската търговия.

http://www.desant.net/show-news/41539

Неактивен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 8906
  • Country: bg
  • Карма: +518/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows NT 10.0 Windows NT 10.0
  • Browser:
  • Chrome 62.0.3202.62 Chrome 62.0.3202.62
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Археологически находки в Бургаска област
« Отговор #85 -: Октомври 21, 2017, 20:58:09 »
200 килограмови саркофази открити край Созопол


Редки керамични саркофази откриха археолози край Созопол, съобщи за Gramofona.com директорът на музея в града Димитър Недев. Находките са намерени в местността Месарите и са от последните два сезона. В проучвателния терен са открити и няколко десетки погребения, три от които извършени в керамичните саркофази.

„Датират от началото на трети век преди Новата ера. В нашите земи от този период те са без аналог. Като структура са съвсем обикновени. Някои са с жлеб, а други без. Интересно е, че те показват умението на античните грънчари. Някои от тях са покрити с тухли”, обясни Димитър Недев.

Интересни са намерените вътре в саркофазите находки като керамични съдове за балсам, тоалет, ножици и монети.

Недев допълни, че изработката на ковчезите е изключително трудна, а реставрацията им много тежка. За ваденето на всеки от земята били извикани по 8 души на саркофаг, тъй като тежат над 200 килограма. От намерените общо 4, три вече са реставрирани.

Интересно е да се посочи, че подобни саркофази има по целия свят, но за нашите земи са рядкост. Недев уточни, че такива има много в Гърция. „Това показва, че хората тук са били с по-добри възможности”,

http://www.gramofona.com/turizam/200-kilogramovi-sarkofazi-otkriti-kray-sozopol

Неактивен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 8906
  • Country: bg
  • Карма: +518/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows NT 10.0 Windows NT 10.0
  • Browser:
  • Chrome 62.0.3202.94 Chrome 62.0.3202.94
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Археологически находки в Бургаска област
« Отговор #86 -: Ноември 29, 2017, 13:27:09 »
През Средновековието край Русокастро са кръстосвали свирепи турове

Намерени при разкопките на крепостта кости от изчезналото древно животно дават нови сведения докога то се е срещало по нашите земи

Общо 662 кости, рога, копита и зъби на домашни и диви животни са извадени това лято при археологическите разкопки на средновековната крепост Русокастро. Животинските останки бяха изследвани от археозоолога д-р Георги Рибаров.

От неговия анализ става ясно, че през XIII-XIV в. жителите на града са консумирали месо от различни животински видове. Прави впечатление, че една четвърт от общия брой кости е от диви животни – дива свиня, благороден елен, сърна, див заек, фазан, лебед, което показва, че за хората от Средновековието ловът е бил един сериозен поминък.

От особена ценност са намерените костици от изчезналото днес диво говедо – тур.
Неговият лов бил висш пилотаж – да се залови такова могъщо животно било опасно занимание. Прародителят на днешното домашно говедо бил опитомен преди хиляди години и от него са се развили многобройни домашни породи.


Той населявал Европа, Северна Африка, Мала Азия и Близкия изток, като на много места бил изтребен още преди новата ера. В Централна Европа обаче продължава да се среща доста векове след това.

В каталога „Породи селскостопански животни в България“ под общата редакция на доц. д-р Васил Николов - национален координатор по генетични ресурси в животновъдството по линия на ФАО и изпълнителен директор на ИАСРЖ, се твърди, че при разкопки на територията на страната са открити кости от плейстоценски тур, който живял в далечните праисторически времена на ледниковия период. Според този каталог, турът обитавал нашите земи до към ХII век.

Климентина Койчева пък в своя статия изтъква, че към 1400 г. това животно се е срещало вече само в горите на Полша, Белорусия и Литва. Тогава е взет под кралска защита и най-напред ловът му е бил позволен само за благородници, после право да го ловуват имали единствено членовете на кралското семейство.

Резултатите от изследванията на намерените в крепостта Русокастро кости, извършени от д-р Георги Рибаров, показват обаче, че турове са ловени в тази част на България и през XIII и XIV в. И това хвърля нова светлина върху датировката до кога реално този свиреп див звяр е кръстосвал нашите земи. Т.е. официално възприетата досега теза, че турове у нас се срещали до XII в., просто не отговаря на истината.

Освен турове, край Русокастро са били отстрелвани също благороден елен и дива свиня. Месото им е било обработвано кулинарно чрез печене – това става ясно от откритите по костите следи от нагар от прякото въздействие на огъня.

Намереният фрагмент от лакътна кост от лебед пък навежда на мисълта, че птицата е убита в някое от крайморските езера или в крайбрежната ивица на Черно море. Водолюбиви хвъркати е било най-лесно да се издебнат и отстрелят някъде из обраслите с водна растителност брегове на езерата, разположени недалеч от проучвания обект. Изглежда средновековните жители на Русокастро са ходили на лов именно край тези водоеми.

Сред изследваните животински кости са намерени и останки от черупката на морска мида. При това – на доста едър екземпляр. Това че те са обгорени и с останки от пепел свидетелства несъмнено, че мидата е печена пряко върху жарта. По всичко личи, че някогашните русокастренци са познавали добре този морски деликатес и често са прескачали до близките брегове на Черно море, за да събират миди.

Анализът на костите, намерени от археолозите край Русокастро, разкрива още, че обитателите на средновековния град са слагали на трапезата си най-вече домашни прасета, при това – предимно 6-8 месечни. От дребните преживни животни за храна употребявали повече овце, отколкото кози.

Тъй като в проучваната крепост са намерени останки само от едно куче, археозоологът предполага, че ако не всички чифтокопитни, то голяма част от тях не са отглеждани в укрепения обект, а са били доставяни от селища извън него, каквато практика е установена през XIII - XIV в. и в други укрепени населени места на средновековна България, включително и в столицата Търново.

От домашните птици са открити кости на гъска, следствие на което д-р Рибаров стига до извода, че най-вероятно на птицевъдството в Русокастро не се отдавало особено внимание.

Много важна информация е добита от изследването на конските кости. Става ясно, че те са от селектирани породи, ползвани за езда, а не за теглителна сила. По своите показатели те се доближават до костите от коне, открити в крепостта Царевец – това са животни, отглеждани за войскови нужди, и които в никакъв случай не са ползвани в домашните стопанства.

Друг интересен факт, на който се натъква археозоологът по време на анализа, е че някои от еленовите рога са отрязани близо до основата, както и в противополжната (горна) страна на фрагмента. Така обработени предварително, те вероятно са били използвани като суровина за изработка на оръдия на труда, оръжия или предмети за бита.

Припомняме, че разкопките на крепостта Русокастро се проведоха от юни до октомври от екип на Регионален исторически музей-Бургас с ръководител Милен Николов.

http://www.desant.net/show-news/42598


Share me

Digg  Facebook  SlashDot  Delicious  Technorati  Twitter  Google  Yahoo
Smf